Много жени с е ндометриоза изпитват силна болка, подуване на  корема и спазми, особено по време на и преди менструалния цикъл.  Болкоуспокояващите средства, продавани без рецепта, и домашните  средства могат да помогнат, но те не облекчават напълно значителната  болка, която често се среща при това състояние.

Продължаващата болка може да повлияе на начина на живот.  Някои жени със заболяването развиват депресия – разстройство на  настроението, което предизвиква чувство на тъга и безнадеждност.  Депресията е едно от най-разпространените психични разстройства в

Съединените щати и засяга почти два пъти повече жени, отколкото мъже.

Според литературен обзор от 2017 г. хората с ендометриоза съобщават  за висока честота на психиатрични състояния като депресия и  тревожност. Проучванията предполагат връзка между ендометриозата  и депресията. Въпреки това учените все още не знаят как и дали  ендометриозата директно причинява депресия.

Експертите смятат, че хроничната тазова болка (ХТБ), свързана с  ендометриозата, играе роля. Тази силна, продължаваща болка може  значително да повлияе на ежедневния начин на живот. Заради нея  може да се наложи излизане в болнични, отстъствие от работа или  училще. Може да се стигне и до отдръпване от интимни отношения  заради симптомите. В резултат на това психичното здраве на засегната  може да се влоши.

Метаанализ от 2018 г. показва, че сред хората с ендометриоза тези с  тазова болка имат значително по-високи нива на депресия.

КАК ЕНДОМЕТРИОЗАТА ВЛИЯЕ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ?

Ендометриозата е често срещано гинекологично заболяване. То засяга  около 10-15% от жените в репродуктивна възраст.

То може да причини симптоми, включващи: -хронична тазова болка -болезнена менструация или дисменорея -болезнен полов акт или диспареуния -безплодие

Освен това може да е трудно да се диагностицира. Много жени с  ендометриоза се консултират с няколко лекари, преди да получат  диагноза. Това ги оставя да живеят с хронична, необяснима болка  в продължение на години, което може да се отрази негативно на  психичното им здраве.

Хората с ендометриоза, наред с тревожността или депресията, може да  страдат от по-ниско самочувствие и по-ниска самооценка. Това може  да е свързано с функционалните ограничения на тялото им. То обаче  може да бъде и резултат от физическите промени, които много хора с  ендометриоза изпитват, включително: -белези от операции -непреднамерено увеличаване на теглото вследствие на хормонална  терапия -умора и отпадналост от обилно кървене и анемия -симптоми на менопауза, като горещи вълни, умора, намалено либидо и  вагинална сухота

Някои изследвания показват също така връзка между ендометриозата  и промените в мозъчната химия. Проучване от 2018 г., проведено

при мишки, установява, че болните от ендометриоза имат повишена  чувствителност към болка и е по-вероятно да страдат от депресия.

Тази връзка обаче не е достатъчно добре проучена. Учените трябва  да проведат повече изследвания, за да разберат дали и защо  ендометриозата влияе на мозъчната биохимия при хората.

ЛЕЧЕНИЕ И СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ

Няма лечение, което да излекува ендометриозата. Тя е хронично,  прогресиращо състояние, което може да се контролира с медикаменти и  мерки за подобряване на начина на живот.

Курсът на лечение, препоръчан от лекаря, зависи състоянието на  пациентката и от други фактори, включително: -възраст -тежестта на симптомите -стадий на ендометриозата -бъдещо желание за деца

Лечението на ендометриозата има за цел да премахне болката. Ако  жената иска да има деца, друга цел е да се предотврати безплодието.

Обезболяващи медикаменти

Може да се използват различни методи за справяне с болката.

Болкоуспокояващи лекарства

Ако болката е слаба, може да се използват лекарства без рецепта за  нейното намаляване. Макар че тези медикаменти могат да облекчат  някои менструални болки, доказателствата, подкрепящи употребата им  за справяне с болка, свързана с ендометриоза, са малко. Това се отнася  особено за нестероидните противовъзпалителни средства. В някои  случаи лекарят може да предпише по-силни лекарства, за да помогне за  овладяване на болката.

Хормонална терапия

Въпреки че ендометриозните участъци са извън матката, те преминават  през същите хормонални колебания по време на менструалния цикъл.

Хормоналните нива на жената контролират тези промени.

Лекарите често използват хормонална контрацепция, за да се справят  с това. Хормоналното лечение може да попречи на яйчниците да  произвеждат определени хормони, спирайки овулацията. Лечението  на ендометриозата с хормони забавя растежа и активността на  анормалната ендометриална тъкан.

Хормоналните терапии включват: -лекарства с гонадотропин-освобождаващ хормон -хормонални контрацептиви -прогестини

Хирургично лечение

Някои хирургични лечения могат да осигурят значително облекчение  от болката, свързана с ендометриозата. Тези лечения обаче могат да  осигурят само краткосрочно решение.

Възможностите за хирургично лечение включват: -лапароскопия -лапаротомия -прекъсване на тазовите нерви

По време на лапароскопията или лапаротомията лекарят може да: -локализира ендометриална тъкан -да изследва размера на растежа на петната -да отстрани всяка абнормна тъкан

Засегнатите може да се нуждаят от множество операции в продължение  на няколко години, за да се справят с ендометриозата си.

В някои случаи лекарят може да препоръча трайно решение на тазовата  болка. Това включва прекъсване на тазовите нерви. Въпреки че може да  намали болката, то е необратимо.

Пациенките трябва да са наясно какво се случва по време на тези  процедури, за да вземат информирано решение за репродуктивното си  здраве.

ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЗПЛОДИЕ

Следните възможности могат да помогнат на хора с ендометриоза да  запазят или увеличат плодовитостта си:

Лапароскопия

По време на лапароскопията лекарят прокарва оптичен уред през малък  коремен разрез. След това той може да идентифицира и отстрани  ендометриална тъкан.

Тази операция може да се препоръча на пациентки с лека или умерена  ендометриоза.

Ин витро оплождане

Жените могат да опитат и ин витро оплождане. То включва оплождане  на извадена яйцеклетка със сперматозоиди за създаване на ембрион.  След това медицински специалист имплантира ембриона в матката.

Ин витро оплождането обаче не е подходящо за всеки. Освен това  достъпът до него може да бъде труден и прекалено скъп.

НАКРАТКО:

Ендометриозата е сравнително често срещано заболяване, при което  тъканите на матката се разрастват на други места в тялото. То  причинява хронична болка в таза, която се свързва с по-високи нива  на депресия.

Животът със значителна болка може да увеличи рисковете за  психични проблеми на човека.

Вид тъкан, наречена ендометриум, покрива вътрешността на матката.  През всеки месец лигавицата се удебелява, а най-дебела е точно преди  овулацията.

При човек с ендометриоза абнормалната тъкан, която се разраства  извън матката, се държи по подобен начин. Тя се удебелява преди  овулацията, а по време на менструацията се подува и кърви на места,  на които не би трябвало. Тази набъбнала тъкан може да блокира  фалопиевите тръби или да се разрасне в яйчниците, което може да  затрудни забременяването.

ПРИЧИНЯВА ЛИ ЕНДОМЕТРИОЗАТА БЕЗПЛОДИЕ?

Макар че ендометриозата не е задължително да причинява безплодие,  тя може да намали фертилитета при много жени. Това не означава, че  жените с ендометриоза не могат да забременеят, а че може да им е по-  трудно да забременеят.

Експертите смятат, че около половината от жените с безплодие имат и  ендометриоза.

Ендометриозата е прогресивно заболяване, което означава, че може  постепенно да се влоши с течение на времето. Тъй като все повече и  повече участъци от ендометриозна тъкан се разрастват в областта на  таза и корема, те могат да блокират репродуктивните органи. Това  затруднява достъпа на сперматозоидите до яйцеклетката.

Освен това тези израстъци могат да увредят репродуктивните органи,  като им попречат да работят правилно.

Ендометриозата може да повлияе на на фертилността и по следните  начини:

-пречи на ембриона да се имплантира -води до образувания по фалопиевите тръби

-влияе на растежа на яйцеклетките

-създава хормонален дисбаланс

-причинява хронично възпаление в таза

ВИДОВЕ ЕНДОМЕТРИОЗА И ПЛОДОВИТОСТ

Съществуват три основни типа ендометриоза: повърхностна  перитонеална, ендометриоми и дълбоко инфилтрираща. Тези  класификации описват мястото, където ендометриозните участъци са  се разраснали в тялото на човека. Жена може да има един или няколко  типа.

Освен това медицинските специалисти разделят ендометриозата на  стадии. Те варират от I до IV, като I стадий е най-малко тежък, а IV  стадий е най-тежък.

Повърхностна перитонеална

Перитонеумът е тънък слой, който покрива корема. Когато жена  има перитонеална лезия, тя може да има израстъци или кисти в  перитонеума.

Лекарите обикновено класифицират повърхностните перитонеални  лезии като ендометриоза в I или II стадий. Въпреки че повърхностната  перитонеална лезия е най-малко тежката форма на ендометриоза, някои  жени може да срещнат трудности при зачеването.

Ендометриоми

Ендометриомите са кисти, които растат на повърхността на яйчниците  или вътре в тях. Те са тъмни, пълни с течност сакове, които лекарите  понякога наричат шоколадови кисти.

Когато жена има ендометриом, той обикновено е ендометриоза в стадий  III или IV. Това означава, че при нея може да започне да се разраства тъкан по фалопиевите тръби и яйчниците.

Ендометриомите могат да окажат значително влияние върху  плодовитостта поради увреждащото им въздействие върху тъканта на  яйчниците. Това може да доведе до проблеми с овулацията.

Дълбоко инфилтрираща

При дълбоко инфилтриращата ендометриоза тъкан, подобна на  ендометриума, се разраства върху органи в близост до матката, като  вагината, пикочния мехур и червата. Това е най-тежката форма на  заболяването.

Лекарите обикновено класифицират дълбоко инфилтриращата  ендометриоза като IV стадий, тъй като човек има израстъци или  лезии, които се простират на 5 мм под перитонеума. В допълнение  към ендометриомите, жена с ендометриоза в IV стадий може да има  обширни разраствания в яйчниците, матката и ректума.

Ако вече е претърпяла предишни операции за отстраняване на кисти,  жената може да е загубила и значителен брой яйцеклетки.

Важно е да се отбележи, че въпреки че на този етап зачеването по  естествен път не е възможно, напълно е възможна ин витро бременност.

ИНДЕКС НА ПЛОДОВИТОСТТА ПРИ ЕНДОМЕТРИОЗА

Ако жена с ендометриоза иска да зачене, лекарят може да оцени  състоянието й, като използва индекса на ендометриозна плодовитост  (EFI).

EFI е 10-точкова скала, която може да покаже на лекаря каква е  вероятността за забременяване без медицинска намеса. Скалата отчита  фактори, сред които:

-възраст

-стадий на ендометриоза

-най-малка функционална оценка (измерва функцията на маточните  тръби и яйчниците)

-продължителност на безплодието

-медицинска история

-предишни бременности

Резултатът може да предскаже вероятността за забременяване и да  помогне на пациентките и лекарите да вземат най-добрите решения за  тяхната плодовитост.

Въпреки че препоръките варират при отделните хора, в проучване от  2021 г. се стига до заключението, че жените с резултат 5 или повече  точки може да са в състояние да заченат по естествен път. Препоръчва  се изчакване за период от 24 месеца преди медицинска намеса.

Авторите твърдят, че тези с резултати 4 или по-ниски трябва да бъдат  насочени за изкуствено репродуктивно лечение по-бързо.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА БЕЗПЛОДИЕ ПРИ  ЕНДОМЕТРИОЗА

Няколко варианта за лечение са достъпни за жени с ендометриоза,  които не са забременели след 6-12 месеца опити.

Лечението, което лекарят препоръчва, зависи от стадия и вида на  ендометриозата.

Лечение на стадии I-II

В по-ранните стадии на ендометриозата жената може да успее да  забременее без никаква медицинска помощ. Въпреки това, ако изпитва  затруднения да зачене, лекарят може да извърши лапароскопия. Това

е процедура, при която медицинският специалист вкарва камера през малък разрез в стомаха. Докторът може да я използва, за да прецени колко лезии има пациентката и да ги отстрани хирургически, ако е  необходимо.

Въпреки че лапароскопията се смята за лека операция, тя е свързана с  някои рискове. Ако лекарят отстрани лезиите от яйчника, те могат да  намалят броя на яйцеклетките.

При жени на 35 или повече години може да се препоръчат комбинация  от лекарството кломифен с вътрематочна инсеминация (IUI) вместо  операция. По време на това лечение пациентката приема кломифен  цитрат, за да предизвика овулация. Когато настъпи овулация, лекарят  поставя сперматозоиди в матката с помощта на тънка тръбичка. Ако  това лечение е неуспешно, лекарят може да предложи инжекционни  лекарства за плодовитост или IVF.

Лечение на стадии III-IV

При по-късните стадии на ендометриоза обикновено се  препоръчва IVF.

Това лечение изисква инжектиране на лекарства  за плодовитост, които насърчават растежа

на яйцеклетките. След като жената има  достатъчно яйцеклетки, лекарят

ги събира. След като избере  най-добрите яйцеклетки,  той опложда всяка от

тях със сперматозоиди,  за да създаде ембриони.  След това ембрионите се  имплантират в матката.

НАКРАТКО:

Ендометриозата е състояние, при което ендометриоподобна тъкан  расте извън матката. То може да повлияе на плодовитостта, като  затрудни забременяването.

Жените в ранните етапи на заболяването може да успеят да заченат  без медицинска помощ, но в по-късните етапи вероятно ще се нуждаят  от медикаменти, IUI или IVF.

Някои хора може да възприемат менопаузата като важен етап в  живота: преход към средната възраст. Други може да се притесняват от  добре познатите симптоми, като горещи вълни и нощно изпотяване.

Въпреки че менопаузата е естествен и здравословен преход, тя може  да бъде съпроводена с някои неприятни странични ефекти. Често  срещани симптоми са вагинална сухота, дискомфорт по време на  секс, затруднения със съня, лошо настроение, тревожност, намалено  сексуално желание и проблеми с паметта и концентрацията.

За сърцебиенето не се говори широко във връзка с менопаузата и  затова е по-вероятно то да изненада жените в този период. То може  да се появи поради хормоналните промени не само по време на

менопаузата, но и по време на менструацията и бременността, и често е  временно.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪРЦЕБИЕНЕТО?

Сърцебиенето се нарича още нередовен сърдечен ритъм или аритмия.  Това са сърдечни удари, които внезапно са по-забележими от  редовните.

По време на палпитация сърцето може да бие, да трепти, да забързва  или да бие неравномерно. Сърцебиенето често е краткотрайно, с  продължителност само няколко секунди или, в по-лошия случай,  няколко минути.

Палпитациите може да изглеждат тревожни, но те често са безобидни и  не е задължително да сигнализират за сериозен проблем. Въпреки това  хората все пак трябва да се свържат с лекар, ако се появят.

ПРИЧИНИ ЗА СЪРЦЕБИЕНЕ ПО ВРЕМЕ НА МЕНОПАУЗА

Жена, която понякога усеща, че сърцето й прескача или пропуска  ритъм, може да е засегната от сърцебиене в менопаузата. Това е често  срещан симптом на перименопаузата.

Перименопаузата е периодът преди менопаузата. Менопаузата  настъпва, когато жената не е имала менструация в продължение  на 12 месеца. След това се казва, че тези хора са във фазата на  постменопаузата.

Сърцебиенето е пряк резултат от по-ниските нива на хормона  естроген, което води до свръхстимулация на сърцето. Такъв спад  в производството на хормона може да бъде свързан с увеличаване

както на сърдечната честота, така и на честотата на сърцебиенето и  незастрашаващите аритмии.

КОГА ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ ЛЕКАР?

Въпреки че сърцебиенето обикновено е безвредно, човек, който го  изпитва, не трябва да го пренебрегва. Наложителна е консултация  с лекар за поставяне на диагноза и за изключване на евентуални  аномалии.

Лекарите обикновено искат по-специално да проучат дали сърцебиенето  е свързано със задух, замайване или дискомфорт в гърдите.

Сърцебиенето в менопаузата може да увеличи сърдечната честота с

8-16 удара в минута. Някои хора обаче съобщават за много по-големи  увеличения, като сърдечният им ритъм достига до 200 удара в минута.

Жените в менопауза, при които се наблюдава неравномерно  сърцебиене, често се лекуват с помощта на естествени методи. Когато  проблемите са причинени от намалени нива на естроген, лечението  може да включва комбинация от промени в начина на живот и  природни средства.

Няколко промени в начина на живот могат да помогнат за намаляване  на появата на менопаузално сърцебиене. Те включват: -намаляване на приема на кофеин чрез пиене на по-малко кафе и  други напитки с високо съдържание на кофеин -намаляване или избягване на стимуланти, като цигари и алкохол -практикуване на техники за релаксация, като йога и дихателни  упражнения.

РИСК ОТ СЪРДЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И МЕНОПАУЗА

Според Британската фондация за сърдечни заболявания (BHF) жените  като цяло имат по-малък риск да бъдат засегнати от коронарна болест  на сърцето (КБС) преди менопаузата. След това рискът от нея се  увеличава и продължава да нараства.

Лекарят може да предпише хормонозаместителна терапия, за да помогне за облекчаване на

неприятните симптоми при  хората, които ги изпитват.  В миналото се е смятало, че  тя допълнително допринася

за предпазване на жените от  коронарна болест на сърцето.  Последните изследвания обаче  показват, че това не е така.

Освен това Британската  фондация за сърдечни  заболявания твърди,

че някои форми на  хормонозаместителна терапия

могат леко да повишат риска от коронарна болест на сърцето и инсулт.

По същия начин същите терапии могат да увеличат риска от дълбока  венозна тромбоза и белодробна емболия. Това важи с особена сила за  първата година от приема на хормонозаместителни продукти.

Важно е обаче да се помни, че тази терапия може да бъде много  ефективна за облекчаване на симптомите на менопаузата. Всъщност  за повечето хора в менопауза, особено за тези под 60-годишна възраст,  ползите от нея надвишават рисковете.

Разбира се, няма универсално решение. Всеки човек е различен и затова  е важно консултация с лекар дали хормонозаместителната терапия е  подходяща.

С напредването на възрастта рискът от сърдечно заболяване се  увеличава при всички. При жените обаче рискът се увеличава  значително след менопаузата. Ето защо е жизненоважно да се направи  всичко възможно за поддържане на сърцето здраво.

Доброто хранене играе важна роля. Приемът на много плодове,  зеленчуци, риба и домашни птици може да помогне. Хората трябва да  избягват и натрупването на излишни килограми, тъй като те могат да  натоварят сърцето и да повишат кръвното налягане.

Въпреки това поддържането на добро здраве не се изчерпва само с  храненето и поддържането на умерено тегло.

ДЕПРЕСИЯТА И СЪРЦЕТО

Изследвания, докладвани от Северноамериканското дружество по  менопауза, показват, че анамнезата за депресия е друг рисков фактор  за коронарна болест на сърцето и се основава на възрастта на жената.  Те сочат, че жените под 65-годишна възраст са по-склонни да развият  това заболяване в резултат на депресия, отколкото по-възрастните  жени.

Въпреки че учените все още не са открили точно защо депресията  и сърдечните заболявания са свързани, известно е, че депресията  увеличава производството на хормони на стреса в организма. Тези  хормони, включително адреналин и кортизол, могат да накарат  сърдечния ритъм да се ускори и кръвното налягане да се повиши.

Жените с депресия могат да подобрят цялостното си здравословно  състояние и здравето на сърцето си чрез лечение. Това може да стане  чрез прилагане на механизми за самоконтрол, търсене на медицинска  терапия или и двете.

Националният ресурсен център за женско здраве предлага следните  добри механизми за справяне: -Избягвайте да бъдете прекалено строги към себе си -Поддържайте активност -Общувайте и прекарвайте време с други хора -Поставяйте си постижими цели

Ако човек преминава през перименопауза и изпитва симптоми,  свързани със сърцето, тези дейности за подобряване на настроението  могат да бъдат полезни.

Други идеи за подобряване на настроението включват: -слушане на любима музика -проява на спонтанност -релаксиране с хубава книга -гледане на комедия или филм по телевизията -игра с домашен любимец

Всеки, който смята, че може да има депресия, трябва незабавно да се  обърне към своя лекар или друг здравен специалист.

Вагиналната мрежа може да помогне за укрепване на отслабена част  от влагалището, да поддържа спаднали органи или да предотврати  изтичане на урина.

В тази статия са разгледани видовете вагинални мрежи, потенциалните  ползи и рискове, споровете около лечението и алтернативните  възможности.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?

Трансвагиналната мрежа е имплант от естествена или синтетична  материя, който здравните специалисти използват за укрепване на  отслабена област на влагалището. Поставянето на трансвагинална  мрежа е хирургична процедура.

Трансвагинален мрежест имплант може да бъде поставен при  наличие на пролапс на тазовите органи (POP) или стресова уринарна  инконтиненция (SUI).

Пролапс на тазовите органи възниква когато мускулите и връзките,  обграждащи тазовите органи, отслабнат и изпаднат от мястото си.  Стресова уринарна инконтиненция е състояние, при което урината  изтича по време на физически движения, като например при кашляне,  кихане или смях.

С КАКВА ЦЕЛ СЕ ПОСТАВЯ

Трансвагиналната мрежа може да подпомогне поддържането на  вагиналната стена при хора с пролапс на тазовите органи.

При хора със стресова уринарна инконтиненция може да се постави  мрежест слинг. Хирургът поставя мрежест слинг през влагалището, за  да поддържа уретрата.

Слингът облекчава натиска върху пикочния мехур, което може да  помогне за предотвратяване на изтичането на урина.

ВИДОВЕ

Съществуват различни видове вагинални мрежи, в това число: –Абсорбираща се: Абсорбиращата се мрежа се разгражда и отслабва  с течение на времето, позволявайки на нова тъкан да израсне и да  осигури подкрепа вместо нея. –Неабсорбираща се: Неабсорбиращата се мрежа е постоянен имплант  в тялото, който осигурява дългосрочна опора. –Синтетична: Синтетичната мрежа може да се предлага в плетени или  неплетени форми. Синтетичната мрежа може да бъде неабсорбираща  се или абсорбираща се, или комбинация от двете. –Мрежа от животински произход: Мрежата от животински произход  е абсорбираща се и може да се състои от животински черва или кожа,  например от прасе или крава. Животинската тъкан се подлага на  дезинфекция и обработка, за да бъде безопасна в тялото.

ПРЕДИМСТВА И РИСКОВЕ

Трансвагиналната мрежа може да помогне за укрепване на отслабената  част на влагалището, да осигури опора и да помогне за връщането на  засегнатите органи в нормалното им положение. Съществуват обаче  рискове, за които трябва да се знае.

Потенциалните рискове от вагиналната мрежа включват: -постоянно вагинално кървене -нередовно вагинално течение -повтарящи се инфекции на пикочните пътища

Други възможни усложнения може да включват: -болка или подуване в областта на таза -дискомфорт по време на секс -инфекция на пикочния мехур или червата -инконтиненция -пробождаща болка или усещане за бодеж във влагалището, което може  да се влоши при упражнения -болка в корема, седалището или краката.

ПРОТИВОРЕЧИВИ МНЕНИЯ

Съществуват известни спорове относно трансвагиналната мрежа и дали  тя е безопасен метод за лечение на POP или SUI.

През 2019 г. Администрацията по храните и лекарствата (FDA) забрани  по-нататъшното производство, продажба и разпространение на  хирургически вагинални мрежи за лечение на POP.

FDA заяви, че Boston Scientific и Coloplas – двама производители  на вагинални мрежи, не са показали достатъчно безопасност или  ефективност на своите продукти.

FDA смята, че това действие е необходимо след зачестилите съобщения  за негативни странични ефекти от използването на трансвагинална  мрежа за лечение на POP.

Американското дружество по урогинекология (AUGS) заявява, че  подкрепя използването на трансвагинални мрежи в някои ситуации,  когато това е най-подходящият вариант за лечение.

АЛТЕРНАТИВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Алтернативните възможности за лечение на трансвагиналната мрежа  включват:

ПЕСАРИ

Песарът е силиконово устройство, което се поставя във влагалището,  за да поддържа органите, които са изпаднали от мястото си. Песарът  може също така да оказва натиск върху уретрата, за да предотврати  изтичането на урина.

Около 50-80% от жените могат успешно да използват песар, независимо  от възрастта, медицинската история или тежестта на състоянието им.

Хората могат да изберат да си поставят песар за лечение на POP или  SUI, като той може да е подходящ за тези, които: -искат временно или дългосрочно решение на проблема с изтичането на  урина по време на физическа активност -искат нехирургично решение -разполагат с време за редовно отстраняване и почистване на песара,  когато е необходимо

Песарите може да не са подходящи за хора с: -разширен вагинален отвор -тясно или по-късо влагалище вследствие на операция -вагинално вроговяване -вагинална сухота -слаби мускули на тазовото дъно.

ТЕРАПИЯ НА ТАЗОВОТО ДЪНО

Друга алтернатива на вагиналната мрежа е терапията на тазовото дъно.  Терапията на тазовото дъно включва специфични упражнения, които  укрепват мускулите на тазовото дъно.

Хората може да искат да работят заедно с физиотерапевт, който  предлага обучение за тазовото дъно.

ДРУГИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Техники като биофийдбек и електростимулация също могат да помогнат  за подобряване на функцията на мускулите на тазовото дъно и за  лечение на POP и SUI.

Други лечения могат да включват: -трениране на пикочния мехур и абсорбиращи продукти при SUI -медикаменти -промени в начина на живот, като поддържане и постигане на  здравословен индекс на телесна маса, избягване на вдигането на

тежки предмети и лечение на запек или хронична кашлица  Съществуват и хирургични алтернативи, като например: -Възстановяване на нативната тъкан или пубовагинален слинг, при  който се използва собствената тъкан на лицето за лечение на POP -Възстановяване с биологични присадки, при което се използва  човешка или животинска тъкан за поддържане на пролапса -Обемни агенти, които лекарят инжектира в уретрата като лечение на  SUI

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ОПАСЕНИЯ  ОТНОСНО ТАЗОВАТА СИ МРЕЖА?

Ако хората имат някакви симптоми на усложнения от вагинална мрежа,  те трябва да разговарят с медицински специалист.

Лекарят може да извърши изследвания, като например имиджова  диагностика, за да провери за евентуални проблеми с трансвагиналната  мрежа.

При хора, които имат опасения относно безопасността на тяхната  мрежа, но нямат неблагоприятни симптоми, не е необходимо да се  отстранява мрежата.

Операцията за отстраняване на мрежата може да предизвика нежелани  симптоми и не е наложителна, освен ако не е налице медицински  проблем.

НАКРАТКО:

Трансвагиналната мрежа е синтетичен или естествен имплант от  мрежа във влагалището за лечение на POP или SUI. Трансвагиналната  мрежа може да помогне да се поддържат спаднали органи, да се  укрепи отслабената стена на влагалището или да се предотврати  изтичането на урина.

Около употребата на трансвагинална мрежа има известни  противоречия и FDA забрани на двама производители да продават  хирургически мрежи поради опасения относно тяхната безопасност и  ефективност.

Други организации, като AUGS, заявиха, че вагиналната мрежа може  да бъде подходящ вариант за лечение при някои обстоятелства.

Хората могат да обсъдят потенциалните ползи и рискове от  операцията с вагинална мрежа и други възможности за лечение със  здравен специалист.

АКО ТРЕНИРОВКИТЕ ВИ СА САМО КАРДИО, РЕЗУЛТАТЪТ НЯМА ДА ВИ ХАРЕСА

Генетичните изследвания, свързани с хранене и спорт, дават информация, която скъсява времето за постигане на резултат, казва персоналният треньор.

КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ЕДИН ПЕРСОНАЛЕН ФИТНЕС ТРЕНЬОР, Г-Н ХРИСТОВ?

За мен лично е изключително трудно да съм винаги усмихнат и позитивен и никога да не показвам пред клиентите ми проблемите си, ако имам такива. Това е в основата на тяхната мотивация да тренират и съответно по-често да ме виждат. Не мога да говоря от името на всички фитнес треньори, но, особено в персоналните тренировки, е много трудно да запазиш идивидуалния подход към всеки клиент, независимо дали се отнася до упражнения, тренировки, диалог, отношение и т.н. Другият важен момент в нашата работа, и може би най-голямото предизвикателство, е постоянството – винаги да съм първи в залата и последен да си тръгвам, постоянно да разнообразявам упражнения, тренировки и бъзици. Знаете, че с годините работа

в една сфера и на едно място човек в един момент забива. Това е моето предизвикателство – сутрин да се събудя пределно мотивиран и подготвен.

ИДВАТ ЛИ КЛИЕНТИТЕ ВИ С РЕАЛНИ ОЧАКВАНИЯ

ИЛИ ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА ЖЕЛАНИЕТО ИМ ДА НАДМИНАВА РЕАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Има ги и двата типа. Напоследък се наблюдава тенденция на клиенти, който си поставят реални цели. Това е така, защото все повече хора се интересуват и се образоват на тема спорт и фитнес и това е чудесно. Разбира се, има все още има и такива, които идват и искат за 1 месец да свалят 15-20 кг. Тази цел не е непостижима, но след като ги запозная с последствията и какви вреди ще причинят на тялото си, в почти 100% от случайте те се съгласяват да я удължим във времето. Фитнесът е спорт за здраве. Целта на нас, треньорите във фитнес залите, е да ви запазим здрави, а след това да ви направим и физически красиви.

КАК СЕ ПЕЧЕЛИ ДОВЕРИЕТО НА КЛИЕНТ?

Както в живота, така и при нас във фитнеса доверие трудно се печели и лесно се губи. Това е двустранен процес. Аз съм отговорен ежедневно да проверявам физическото и психическото състояние на клиентите,

а те – да се стараят да идват навреме за тренировка, да не пропускат тренировки с оправдания и най-важното – да спазват указанията ми за здравословен начин на живот. Целият този процес е един маратон, който заедно трябва да извървим. След като избухна пандемията, в България много нашумяха онлайн треньорите и онлайн тренировките. Моето мнение, е че това работи, но единственият начин наистина да се постигнат желаните разултати е чрез конферентна връзка. Треньорът трябва да наблюдава изпълнението на упражненията и съответно да мотивира да не се пропускат серии и повторения, което е проблем. На всеки, който е тренирал сам, му се е случвало да си каже: „Ще направя 10 вместо 15“ или „Хайде, може и без тази серия, много се изморих…“. Това е грешка и в повечето случай не води до необходимите резултати,

а то от своя страна означава, че си губите времето. За това, според мен, всякакъв такъв тип програми, извън определените от треньора, ще работят при единици гора, който са крайно мотивирани. За мен, като треньор, да спечеля доверието на клиент е един от най-големите успехи, защото когато ми вярват, няма непостижими цели. Повечето ми клиенти вече са над 7 години с мен. Нашата връзка вече е повече от това да сме треньор и клиент, ние сме приятели. В същото време продължаваме да имаме една граница, която не трябва да се преминава.

В противен случай професионализмът ще изчезне.

ЧЕСТО ХОРАТА ОЧАКВАТ ЗА КРАТКО ВРЕМЕ ДА ПОСТИГНАТ ЧУДЕСА ВЪВ ФИТНЕС ЗАЛАТА. КАКЪВ Е БАЛАНСЪТ МЕЖДУ ХРАНЕНЕ И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛЕН ЕФЕКТ?

Това е много дълга тема за разговор. Разбира се, за всеки е различно в зависимост от положението, от което стартира и какви са нашите цели. Ще ви дам пример: 2 жени с наднормено тегло, на една и съща възраст, едната тренира (явно грешно), а друга не тренира. Към двете ще се подходи коренно различно. Тренировките при трениращата ще са високо интензивни, за да забързаме процесите. При нетрениращатата жена ще започнем от буквата А, т.е. постепенно ще увеличаваме

натоварванията, за да заздравим сухожилията и мускулите около ставите. По този начин ще предотвратим контунзии в следващ етап на тренировките. В храненето ситуацията е подобна. За трениращата жена е сигурно, че се храни грешно и постепенно, без рязка промяна, при нея трябва да се изчистят тези грешки. При нетрениращатата жена е редно в началото да не се залага на хранителен режим, защото стресът от последващите тренировки в близкия месец ще е достатъчен за видими резултати. Евентуално след това може да се започне с промяна на хранителните навици.

Истината за баланса се крие в нещо много елементарно и то е, че се храним по 3-4 пъти на ден, а тренираме през ден-два. Погледнато от тази страна, храната е основен фактор за редуциране на теглото. С правилно дозирана диета и с правилни тренировки резултатите винаги са презадовлителни. Както казваше един от треньорите ми по лека атлетика, системата никога не бърка. Моят съвет към много заетите с работа, бизнес и семейство, които нямат възможност да спортуват, е да се постараят да не седят единствено в къщи, офиса и колата. Всеки от нас може да намери 20 минути на ден, за да се разходи. Това е едно добро начало и първа стъпка, за да живеете един по здравословен начин на живот.

КОГАТО ПРИСТИГНЕ НОВ КЛИЕНТ, С КАКВО ЗАПОЧВАТЕ ПЪРВО?

Това е много тънък момент в нашата професия, обяснявам го постоянно и на моите студенти, който завършват специалност фитнес треньор.

Започвам с това дали има контузии, операции или друго заболяване, за което трява да знам. След това – дали този човек е тренирал, ако е тренирал, къде и как. В процеса на тренировка изникват още въпроси. В първите тренировки клиентите винаги са обрани и не казват всичко, което е нужно аз като треньор да знам. Затова, с риск тренировката да е по-лека, аз я правя внимателно, с една идея по-леки тежести, с по-

малко на брой повторения и серии. Първата тренировка при мен винаги е за цялото тяло. За мен е важно да натоваря всички основни групи и на следващия ден искам обратна връзка за физическото състояние на клиента. По този начин правя план за действие за напред. Разбирам

кои са слабите мускулни групи, на които трябва да наблегна. С толкова години практика, дори без обратна връзка, в края на тренировката разбирам върху какво тряба да се работи. Има и случаи обаче, в които съм бил изненадван.

КАК ГЕНЕТИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ ПОМАГАТ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ?

Генетичните тестове са сравнително нови във фитнес индустрията в България. Аз адмирирам всички иновации в медицината, който

помагат на нас треньорите за по-точни програми и съответно по-добри резултати. Аз не съм завършил медицина и не съм диетолог, но ми е интересно спрямо моето ДНК кои храни биха допринесли за по-бързо редуциране на подкожните ми мазнини, за покачване на силата.

Всяка информация, свързана със спорт, би ми била полезна. Ако имат възможност, аз препоръчвам на читателите ви първо да се запознаят с генетичните тестове, свързани с хранене и спорт, които се предлагат, и след това да си ги направят.

МОЖЕ ЛИ ГЕНЕТИЧНИТЕ ТЕСТОВЕ ДА СА ОТ ПОЛЗА ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ТРЕНИРОВЪЧНАТА ПРОГРАМА?

Тестовете, свързани с тренировките, са много интересни. Въпреки че съм специалист и често ми трябват една-две тренировки, за да

усетя какво е нужно на клиента, за да постигнем желаните резултати, генетичните тестове могат да ме насочат колко тренироки седмично да препоръчам, с каква продължителност, с каква интензивност, брой серии, повторения и най-вече да покажат индивидуалните специфики на конкретния човек. Смятам че този тип изследвания ще съкратят времето и ще отимизират процеса на работа, което ще доведе до любимата ми максима „Минимум усилие, максимум резултат“.

КАКВИ ТОЧНО СА ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО ВИЕ БИХТЕ ПРЕПОРЪЧАЛИ НА ХОРАТА,

КОИТО ИСКАТ ДА ПОСТИГНАТ МАКСИМАЛЕН РЕЗУЛТАТ?

Генетичното тестване е вид медицинско изследване, чрез което се откриват отклонения в хромозоми, гени или белтъчни молекули.

Резултатът от генетичното тестване може да потвърди или да отхвърли предполагаемо генетично заболяване или да определи риска от развитие на дадено заболяване и шанса му да се появи в следващите поколения. Aз препоръчвам DNASportFit – All in one (Тестът се предлага от лаборатория „ГЕНИКА“ – бел.ред.). Това е цялостен пакет от генетични маркери, който дава информация предимно за спорт. Резултатите от него са коретни и смятам, че цената му е достъпна за всички.

ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ ХОРАТА С ПРОБЛЕМИ С ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА ИЗПИТВАТ ПО-ГОЛЕМИ ЗАТРУДНЕНИЯ, ЗА ДА ВЛЯЗАТ В ДОБРА ФОРМА. КАКВО ПРЕПОРЪЧВАТЕ НА ТЯХ?

Да, това е вярно. Този тип автоимунно заболяване е едно от най- често срещаните при жените. В много от случаите, когато не се вземат мерки на време, се стига до Хашимото. Това е най-тежката фаза

на заболяване. Моята препоръка е, след като една жена разбере за проблема, да си направи пълни изследвания. Следващатата стъпка, ако още е не е направена, е спорт. Най-щадящ е фитнесът, защото той е подходящ за всеки – без значение на пол, тегло, години, моментно физическо и психическо състояние. В голяма част от случайте при това заболяване се стига до рязко покачване на телесното тегло и спортът е факторът, който влияе върху забавянето и спирането на този процес.

Следващата стъпка е хранителният режим. Тук ситуацията е най- сложна. Хранителният режим тряба да се изготви от специалист, който да се съобрази с изследванията. Смятам, че обикновен диетолог не може да се справи с подобен тип хранителен режим или диета. На всеки

3 месеца трябва да се правят нови изследвания и, ако се наложи, да се изработи и нов хранителен режим.

Мили дами, не се стряскайте, след като ви поставят диагноза Хашимото. Медицината и ние като треньори вече сме доста напреднали с този тип заболявния и процесът е обратим.

ИМА ЛИ ДРУГИ ЗДРАВОСЛОВНИ СЪСТОЯНИЯ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД?

Разбира се. Ние, треньорите не сме медицински лица, кинезитерапевти или рехабилитатори, но можем да помогнем на хората с някой от най- често срещаните заболявания.

Един от проблемите, за които можем да сме от полза, са изкривяванията на гръбнака, които водят до промяна на стойката в начален етап. Навременните мерки спират процеса и в много случаи подобряват стойката ни. Няма да навлизам в детайли кои са видовете изкривявания и как се процедира, но ще кажа само, че това се получава когато едни мускилни групи са по-слаби за сметка на други. Целата на треньора е отслабените мускулни групи да наваксат своето изоставане.

ДРУГА МНОГО ЧЕСТО СРЕЩАНА ТРАВМА Е ДИАСТАЗАТА ПРИ ЖЕНИТЕ СЛЕД БРЕМЕННОСТ.

При нея има специфично разделяне на коремната стена, което се дължи на разширяването на корема по време на бременност. Много е специфично и ако имате такъв проблем, се насочете към специалист, защото отлагането във времето няма да ви помогне.

За всички останали контузии и следоперативни намеси е желателно да се посъветветате първо със спецалисти в областа. Ние, треньорите можем да ви помогнем, след като лекарите преценят.

ПРАВИЛНО ЛИ Е ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНОТО СХВАЩАНЕ, ЧЕ КАРДИО ТРЕНИРОВКИТЕ СА НАЙ-ДОБРИТЕ ЗА ЗАГУБА НА ТЕГЛО?

Кардиото е уникален метод за изгарянето както на подкожните мазнини, така и на мускулната маса. Ако тренировките са свързани само с кардио, резулататът няма да ви хареса. Мускулатурата става мека и не добре оформена. Ако обаче съчетаете кардиото със силови, добре структурирани тренироки, резултатите ще са съвсем различни. Моя съвет е, ако все пак залитате към кардиото, не го правете повече от 20 минути до два пъти на ден. По този начин ще запазите формата и целостта на мускула до колкото е възможно.

В ИНТЕРНЕТ ЩЕ СЕ НАТЪКНЕТЕ НА КАРДИО ТРЕНИРОВКИ, КАРДИО УПРАЖНЕИЯ, КАРДИО НА ГЛАДНО, КАРДИО СУТРИН, КАРДИО ПРЕДИ ОБЯД И МНОГО ДРУГИ. ДАЛИ РАБОТЯТ ПОДОБЕН ТИП УПРАЖНЕНИЯ?

Да, работят всички, може да бъдат полезни за горене на подкожни мазнини, но отново ще се повторя – всичко зависи от индивидуалните специфики на всеки човек и какво той иска да постигне.

Случаите на атопичен дерматит при малките деца е нараснал три път за последните 10 години, казва дерматологът

Д-р Малена Герговска, д.м., е специалист по дерматология и венерология. Завършила е Медицинския университет в София през 2007г., а през 2018г. защитава докторантура към катедра „Дерматология, Венерология и Алергология” към Медицински Университет – Плевен и придобива научна степен доктор. Две години по-късно получава и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт към Медицински университет – София. Има проведени специализации в чужбина, редица публикации в научни български и международни списания.

Работи в МЦ „Полимед”АД и дерматологична клиника “Евродерма” – София

Д-Р ГЕРГОВСКА, КОНТАКТНИТЕ АЛЕРГИИ СА ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕН ПРОБЛЕМ. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТЕ?

Хроничните алергични заболявания нарастват значително и фактите наистина го потвърждават. Очакванията са през 2025г. половината от европейското население да има алергични изяви, било от страна на белия дроб, на уши-нос-гърло или на кожата.

България е една от малкото страни в Европа, в която тестванията за алергии не са поети от НЗОК. В същото време всеки втори човек страда от някаква форма на алергия. Честотата непрекъснато расте, включително и формите на алергичните прояви. Особено сериозен е

проблемът при малките деца. При тях атопичният дерматит за 10г. е нараснал три пъти – от 8% на 20-30%, като по-често от него страдат децата с руси коси и сини очи, което специалистите обясняват с несъвършените бариерни функции на тяхната кожа. Причината е във все повечето алергени в заобикалящата ни среда, а най-важното в борбата с алергиите е избягването на контакта с алергена.

Никелът продължава да е алерген номер 1 в целия свят, като и у нас свръхчувствителните към този метал са учудващо много – над 25%. Много трудно може да се избегне контакт с него – никелът е навсякъде около нас – в компютрите, часовниците, химикалките, бижутата, коланите, копчетата на дънките, гримовете, пиърсинга… Към него се добавят алергиите към сравнително новите гел и ши лакове за нокти, към

самите изкуствени нокти, към лепилото за изкуствени мигли, дори към помпичките на диабетиците, подаващи инсулин. Последното е съвсем нова световна тенденция, която силно тревожи медицинската общественост.

Виновник във всички тези случаи са акрилатите, които минават дори през латексовите ръкавици. Тези вещества предизвикват обриви по върховете на пръстите, сърбеж и оток около очите. Един от тези акрилати бе обявен за алерген номер 1 в САЩ през 2019г. Именно той се съдържа в пластмасата на инсулиновите помпи, които се слагат най-често на деца.

КОИ СА НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ У НАС АЛЕРГЕНИ, УСТАНОВЕНИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10Г.?

Споменатият вече никел, след него се подреждат кобалт, хром, парфюми, боя за коса, колофон, акрилати. Към тях трябва да се добавят и текстилните бои, мокрите кърпички (заради консервантите), лепилата в обувките, временните татуировки (заради боите), някои лекарства – по-точно добавките в тях.

Причинителите на алергии са почти еднакви по света – сравнението между нас и САЩ например показва съвсем малка разлика. Там акрилатите са обявени за алерген още през 2012г., у нас – през 2018г., и това е обяснимо

– модата на гел лаковете дойде в страната по-късно. От нашата класация липсва и вещество, станало печално известно в чужбина като съдържащо се в масажни кресла, каквито в България просто не са внасяни…

Имаме и наш, български “принос”. Това е прополисът, наричан още клей – пчелният продукт, препоръчван в много домашни рецепти като чудодейно лечебно средство за всичко. От миналата година прополисът вече е включен в европейската класация на алергените на 22-ро място, измествайки от него растението иглика. (То вече е генно модифицирано и на практика не произвежда протеина, който е водел до алергични реакции). Предстои интересът към прополиса и причинените от него контактни алергии, да се засили.

ДО КОЛКО МЕДИЦИНСКИ ИЗДЪРЖАНО Е ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЕКЗЕМИТЕ СЕ ДЪЛЖАТ НА СТРЕС?

Отдавна е установена връзка между стреса и екземата. Науката обяснява, че под въздействие на стреса се освобождават хормони, които засягат нашата имунна система. Едно от последните проучвания показва, че действието на намиращия се в човешкия организъм хормон глюкокортикоид, който се активизира по време на стрес, причинява или влошава кожни заболявания като акне, псориазис, екзема и др. В същото време, учените откриват, че блокирането на въпросния хормон води до наличие на по-здрава и изчистена кожа.

Нещата, които се случват в човешкия мозък, имат силно отношение към кожата и нейната заболеваемост. Когато сме подложени на стрес, механизмът за отбрана на тялото ни се задейства, освобождавайки

„стресовите хормони“. Често срещани признаци на стрес са раздразнена кожа, проявяваща се като невродермит, екземи, витилиго (загуба на пигментация) и понякога уртикария. Психологическите неразположения предизвикват и форма на копривна треска, наречена „адренергична уртикария“, както и възпалителни състояния като розацея, тъй като са свързани с нервните клетки, разположени по кожата на човек. Нещо повече – стресът и душевният дискомфорт могат да доведат и до тежка (но временна) загуба на коса и възпаления на скалпа.

Друга част от заболяванията на кожата обхващат дерматози, при които болестният процес се отключва от силни психотични фактори. Такова заболяване е атопичният дерматит. Това е хронично-рецидивираща сърбяща дерматоза, проявяваща се при някои индивиди още в детска възраст, с клинична картина на дерматит по лицето и гънките, понякога асоциирана с атопичен ринит, конюнктивит или астма. Стресът предхожда появата на заболяването при около 70% от пациентите, като при почти всички води до влошаване на състоянието. От друга страна психотичните прояви се развиват паралелно с кожните. Изразяват се в безпокойство, раздразнителност, избухливост и склонност към чести конфликти, намалена концентрация и неспособност за продължително задържане на вниманието. Често в основата на тези прояви е връзката майка-дете, което се потвърждава от подобрението на кожното заболяване на детето след проведена психотерапия на майката. Акнето е често срещана дерматоза,

засягаща двата пола предимно през пубертета. Засягат се космено-мастните фоликули по лицето и по-рядко гърба и гърдите. Един от факторите за влошаване на заболяването е психичният стрес.

Стресът може да предизвика вредни навици, известни в психологията като „фокусирани върху тялото повтарящи се поведения“, като дърпане на косата и миглите, или щипане на кожата на определени места по ръцете. Тези пристрастяващи навици освобождават допамин (един

от хормоните на щастието) и от една страна се приема, че облекчават стреса в краткосрочен план, но очевидно – от друга – вредят на кожата в дългосрочен план.

СПОРЕД СТАТИСТИКАТА В СВЕТОВЕН МАЩАБ ЗАЧЕСТЯВАТ СЛУЧАИТЕ НА МЕЛАНОМ. КАКВО Е ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ?

Доказано е, че честотата на малигнения меланом нараства драматично в последните 30г. Всяка година в света се разболяват над 100 000 души от злокачествен меланом, който причинява най-голям процент смъртност от всички кожни тумори.

Най-злокачественият тумор в човешката патология – меланома малигнум (злокачественият меланом), може да бъде излекуван окончателно при една правилна и

навременна профилактика. Ако е изпуснат обаче, може да доведе до много тежки последствия, включително й до летален изход. Профилактиката е най-важна и първа стъпка в окончателното овладяване на това заболяване, независимо че има нови лекарства срещу злокачествения меланом.

За съжаление все още нямаме конкретна статистика за България. Цифрите и прогнозната статистика в световен мащаб са доста стряскащи, а процентът на смъртните случаи, вследствие на злокачествен меланом, постоянно нараства, като това не подминава и нашата страна.

КОИ СА РИСКОВИТЕ ГРУПИ И КОЙ СЕ РАЗБОЛЯВА НАЙ-ЧЕСТО?

Меланома малигнум е 20 пъти по-чест при хората с бялата кожа, отколкото при тези с черната кожа. Рискът да се разболееш от меланом е 2,5% при белите кожи (1 на 40 човека), 0,1% – при чернокожите и 0,5% при латиноамериканците.

Относно възрастовите групи, има пик на заболяването в късна възраст – около 63 и 65г., но за съжаление другият пик е в много млада възраст – между 20 и 30г. При мъжете и жените има разлика в локализациите – най- честото разположение на меланома. При мъжете трябва задължително

да се наблюдават бенките и тъмните петна по гърба и гърдите (38% от меланома е разположен на гърба и гърдите), следват главата и шията с 22% – това са данни от световната статистика. При жените основно е необходимо да се оглеждат краката – най-често меланомът (42%) е разположен по долните крайници, след което следват ръцете.

Често хората подценяват риска и причините за меланом, затова винаги обръщаме внимание на фактори, като UV светлината и озоновата дупка, като проучванията от последните години сочат две главни насоки, в които UV лъчите увеличават риска от меланом.

Първата е ранното, интензивно и неконтролирано излагане на децата и младежите на слънце. Не бива да се допускат слънчеви изгаряния, особено в детска възраст, защото преведено на научен език означава,

че може да се увреди ДНК в меланоцитите и в по-късна възраст това да доведе до пръвръщането им в меланомни клетки.

Втората насока идва като данни от Европейската академия по дерматология (ЕАД). Основният акцент в публикациите в сп. „Америка джърнъл“ и в сп. Epidemiology, както и много други сочат, че рискът от меланома малигнум се увеличава с нарастване на броя на сесиите

в солариума, особено ако се прекалява със солариум в млада възраст и по-рано от 30 години. Не говорим за еднократни процедури, за разкрасяване за конкретен повод, а става въпрос за много сесии, за непрекъснат стремеж да си с тен през цялата година.

Има и известна наследственост по отношение на разболяване от злокачествен рак на кожата. Според практиката само 21% от всички пациенти, които развиват меланом, имат някакво генетично

предразположение. Хора, които имат близък с меланом в семейството си, трябва действително да се проверяват периодично – да оглеждат бенките и тъмните петна по тялото много старателно и на 6 месеца при дерматолог.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И РАННА ДИАГНОСТИКА НА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ КОЖНИ ОБРАЗУВАНИЯ? ВАШИЯТ СЪВЕТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ?

Родителите трябва да знаят как да пазят децата си от слънцето, да нанасят фотозащитата, когато го извеждат на открито в подходящите часове. Хората е необходимо да слагат достатъчно фотозащита – на всеки 2-3 часа с висок фактор. Трябва да се помни, че фотозащитата започва да действа около половин час, след като е нанесена на кожата и действието й трае до 2-3 часа.

От особено важно значение е и колко пъти трябва да се проверяват бенките. Според Световната здравна организация и според Европейската академия по дерматология един път месечно трябва да оглеждаме бенките и тъмните петна по тялото си. Ако забележим нещо нетипично, тогава се ходи при специалист дерматолог и сътветно за дерматоскопия.

Разглеждайки всички бенки и пигментации по кожата си, трябва да забележим това, което е по-различно, с по-необикновена форма, с разрошени краища – пигмент, който не наподобява на останалите ни бенки и тъмни петна по тялото. Тогава трябва да се отиде при дерматолог.

Много е важно ABCD правилото, което е важно за всички:

•А е асиметрия на тъмното петно, която веднага трябва да ни отведе при дерматолог; •В е border – това са границите, които ако са пуснали пипалца, ако се неравномерни, ако са накъдрени, са сигнал за опасност; •С идва от color – това е цветът, който не трябва да е с повече от два различни нюанси и във всеки случай дерматологът трябва да прецени състоянието му; •D е диаметърът – тъмно петно или бенка, която нараства, трябва веднага да се види от специалист. Еволюцията на бенката или елевацията (ако тръгне да се надига едно петно) са сигнал, че е потребно веднага да посетим лекарския кабинет.

Извън ABCD правилото всяка рана, която не зараства, всеки пигмент, който е излязъл извън бенката, всяка червенина или оток около бенката, всеки продължаващ сърбеж, болка или уплътняване в областта на едно пигментно петно, всяка промяна в повърхността и поява на кървене или възелче в петното са опасен сигнал за тревога.

За някои заболявания ни е забранен прием за лечение с лекарства, но ни е разрешено да оперираме, споделя един от парадоксите директорът на МБАЛ- гр. Гълъбово

Д-р Гошо Грозев е завършил Медицински Университет – Стара Загора през 1998г., а от 2000 до 2004г. специализира урология в същия университет.

Оттогава до сега работи в сферата на консервативното и оперативното лечение на урологичните заболявания. Изпълнителен директор е на МБАЛ- Гълъбово ЕАД.

Д-Р ГРОЗЕВ, ОЧЕРТАВА СЕ ЧЕТВЪРТА COVID ВЪЛНА. КАК СЕ ПОДГОТВЯТЕ ЗА НЕЯ И КАКЪВ Е КАПАЦИТЕТЪТ НА ВАШАТА БОЛНИЦА ДА СЕ СПРАВИТЕ?

Да си кажем честно, първата вълна беше повече психологическа, но втората и третата бяха много сериозни. Нашият екип е подготвен за следващата. Той е добре обучен и вече има натрупан опит. Успя да се справи в най-тежките моменти. Ние разполагаме с 22 легла за лечение на болни от COVID-19. Имаме кислород за всяко легло, кислородни точки, а така също и съответните медикаменти, защитни средства и дезифектанти.

КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА БОЛНИЦА КАТО ВАШАТА В ТЕЖКА ПАНДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА, КОЯТО Е СИЛНО ПРОМЕНЛИВА И ИСКА БЪРЗА РЕАКЦИЯ?

Предизвикателствата са еднакви за всички болници – огромният брой пациенти, които се нуждаят от болнично лечение в момент, в който нямаш свободни легла, на които да настаниш всички. Другият проблем е претоварването на персонала, който има някакви граници

на изчерпване на физическите и психическите сили. Това е основният проблем. Иначе протоколът за лечение на болни от COVID-19 e подобен във всички болници, въпросът опира до това как персоналът си гледа работата. Колегите в нашата болница работят много точно и отговорно, постоянно са с пациентите и оказват съответната медицинска помощ. Работата им никак не е лесна. Понякога сатурацията( насищане с кислород на кръвта) на пациентите в COVID отделението драстично спада, при тях започват да се проявяват психически проблеми, махат си маските, кислорода… В обгрижването им участва целият персонал – от шефа на отделението до последната санитарка.

АКО ИЗЛЕЗЕМ ИЗВЪН РАМКИТЕ НА ПАНДЕМИЯТА, КАКВИ СА КАТО ЦЯЛО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ЕДНА ОБЩИНСКА БОЛНИЦА?

Предизвикателствата пред малките болници са огромни, защото ние нямаме право да лекуваме пациентите по скъпи пътеки. Нямаме право нашите лекари и кадри директно да записват специализации и това е причината в общинските болници да няма млади лекари. Сериозен е и кадровият въпрос, който възниква поради отдалечеността от големите градове. Лекари и сестри за назначаване има в големите областни центрове.

КОЛКО СЕРИОЗЕН Е ПРОБЛЕМЪТ С НЕДОСТАТЪЧНИЯ СЕСТРИНСКИ СЪСТАВ?

Положението със сестринския състав е ужасно. Повечето от колежките са в пред пенсионнна възраст и това е в резултат на малкия брой медицински сестри, които завършват и влизат в системата. Трябва да се замислим каква е причината за това.

НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ ЛИ Е ПРИЧИНАТА?

Точно какво си мислите е основната причина. Отговорността на една медицинска сестра е много сериозна и нейното заплащане не отговаря на това, което тя дава като продукт. Поради тази причина има отлив на млади момичета, които да учат за медицински сестри. Затова положението в цялата страна в това отношение е меко казано трагично. Трябва да се мисли в посока стимулиране на млади хора да завършват тази професия, да има достатъчно медицински сестри в България, защото те са важен фактор в здравеопазването. Виждаме, че в някои сфери заплатите се вдигнаха 2-3 пъти. Констатацията след това беше, че в резултат положението с персонала се подобрява. А нещата със сестринския състав не са добре.

КАТО ОБЩИНСКА БОЛНИЦА ВИЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА СЕ КОНКУРИРАТЕ ЗА КАДРИ С ЧАСТНИТЕ И ГОЛЕМИТЕ БОЛНИЦИ?

При еднакви правила би трябвало всички да се справят, ако си гледат работата. Не би трябвало да делим болниците според големина и вид на собственост, но истината е, че общинските болници сме разположени

в една последна група. Където и да отидем, към които и институции да се обърнем, винаги има една група важни, други еди-какви си и общинските болници сме накрая, последната група. Ето, например за едно и също заболяване пациентът се приема по една клинична пътека в голяма болница и по друга в малка болница. В малката болница съответно клиничната пътека е по-евтина.

КОЛКО ПАЦИЕНТИ ГОДИШНО МИНАВАТ ПРЕЗ ВАШАТА БОЛНИЦА?

Около 3 000 и малко повече. Ние не сме голяма болница, нямаме претенции на големите областни болници. При нас хората идват заради лекарите, не заради болницата. Те идват при съответния специалист. В една голяма структура пациентът отива и казва „Отивам в еди коя си болница“, там са доста колеги в една сфера. При нас пациентът идва при съответния колега, той е един, много рядко са двама в съответната специалност.

ИМАТЕ ЛИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ВСИЧКИ НАПРАВЛЕНИЯ, ПО КОИТО РАБОТИ БОЛНИЦАТА?

По съответните отделения сме окомплектовани със съответните специалисти.

ВИЕ, ОСВЕН ЧЕ СТЕ ДИРЕКТОР НА БОЛНИЦАТА, СТЕ И ПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР. КАК СЪВМЕСТЯВАТЕ ДВЕТЕ НЕЩА?

С годините човек натрупва опит и рутина, които помагат да се справя успешно. Това важи както за професията, така и за ръководните позиции.

КАК Е ВАШАТА БОЛНИЦА ОТКЪМ АПАРАТУРА?

Що-годе добре сме окомплектовани, но може и по-добре. Това, което трябва да го имаме, го имаме, но има какво да се желае като подобрение.

АКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОМЕНИТЕ РЕГУЛАЦИЯТА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ, КАКВО БИХТЕ НАПРАВИЛИ?

Би трябвало да се направи така, че подпомагането на едни болници да не е за сметка на други. Трябва да има равнопоставеност в третирането на различните болници и то да не зависи от това дали са малки, големи, общински или частни. Не трябва да има преференции за едни за сметка на ощетяване на други. Има големи болници, които са на принципа

„Ние трябва да съществуваме и никой друг“ и това не е правилно. Ако в даден регион има общинско или държавно лечебно заведение, което си върши работата, но работи в трудни условия, защото е отдалечено, трябва да има начин за неговото подпомагане. Не става въпрос държавата изцяло да го поеме, но да се усети, че тя има интерес тези болници да съществуват. В случая не говоря за преференции, а да са съизмерими нещата.

Смятам също така, че отношението на държавата към болниците не трябва да зависи от това те каква собственост са. Колегите в

общинските болници могат да се справят с някои заболявания, но нямат право. Давам ви пример. При хирурзите в общинските болници отива пациент с болки в корема. Те могат да го лекуват консервативно, с лекарства, в състояние са да се справят, имат знания, но нямат право на такъв прием. Имат обаче право да го оперират.

Т.Е. В ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ ТАКЪВ ПАЦИЕНТ ТРЯБВА ДА СЕ ОПЕРИРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ. КАКЪВ Е МОТИВЪТ ЗА ТОВА РЕШЕНИЕ?

Казват ти, че си по-слабо квалифициран. Не можеш да го лекуваш с лекарства, защото си по-малък специалист, но можеш да оперираш. Този пациент може да се лекува с лекарства само в определени болници, които имат примерно 6 еди-какви си специалиста, 8 някакви други – някакво количество, което не винаги е равно на качество. Няма логика. Има такива недомислици, които пречат на малките болници. Колегите би трябвало да могат да специализират в малката болница, както в голямата, да работят, без някой изкуствено да им създава проблеми и да лекуват каквото могат, а не да им се забранява, както е сега.

Т.Е. НУЖНИ СА ПРОМЕНИ НА НОРМАТИВНО НИВО?

Да, защото през годините нормативно е работено с цел да се намалят общинските болници. Което пък е утежнение за пациента, който трябва да пътува да по-големи градове. Не знам колко е мислено за хората,

но общо взето нормативните документи не създавани за улеснение на работата. Един нормативен документ трябва да помага да се работи

по-добре, да се лекува по-качествено и да се действа по-целенасочено и успешно. В повечето случаи обаче резултатът от нормативния документ е не да се работи, а да се пречи.

А ЧУВА ЛИ СЕ ГЛАСЪТ НА МАЛКИТЕ БОЛНИЦИ? ДО КОЛКО ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ВИЕ ДА ПОВЛИЯЕТЕ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ?

За съжаление и в здравеопазването има лобистки интереси, които рефлектират в законодателството и нормативните наредби за финансиране от НЗОК и те не винаги са в интерес на общинските болници.

Не трябва да има разлика в подхода, лечението, отношението към пациента.

При наличие на това заболяване в рода, горещо препоръчвам генетично тестване на най-близките роднини и редовна

профилактика на 6 месеца, казва мамологът

Д-р Тихомир Гемеджиев е началник на II-ро отделение по гинекология за хирургия на млечната жлеза в Първа специализирана акушер- гинекологична болница „Света София“. Завършил е обща медицина през 1994г. в Медицинска академия, София. Придобива специалност по акушерство и гинекология през 2000г. Специализира мамология от 2000г. и вече 20 години се занимава и с този проблем. Д-р Гемеджиев е водещ специалист в оперативното лечение на доброкачествени и злокачествени тумори на млечната жлеза. Занимава се с гинекологична ендокринология, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията, ултразвукова диагностика на млечната жлеза, колпоскопия в

акушерството и гинекологията, хормонозаместителна терапия, лечение на климактеричен синдром, репродуктивни проблеми и лечението им, синтинална биопсия, сore biobsia и тънкоиглена аспирационна биопсия.

Д-Р ГЕМЕДЖИЕВ, РАКЪТ НА ГЪРДАТА Е ТЕМА, КОЯТО ЗАСЯГА ВСЯКА ЖЕНА И ПРЕПОРЪКИТЕ НА ЛЕКАРЯ СА ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОВА КАКВО ТРЯБВА ДА ВКЛЮЧВА ПРОФИЛАКТИКАТА НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ. КАКВО Е МЯСТОТО НА САМОПРЕГЛЕДА И КОГА Е НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯТ МОМЕНТ ТОЙ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕН?

Самопрегледът е важен момент от скрининга на жените за рак на млечната жлеза. Препоръчително е това да става, когато е

минал месечният цикъл на жената и гърдите не са под хормонално напрежение. Когато жените са в менопауза, се препоръчва веднъж месечно, по самопреценка на жената.

КОЙ Е СПЕЦИАЛИСТЪТ, КЪМ КОГОТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ПАЦИЕНТКАТА, КОЯТО ЖЕЛАЕ ДА ПРЕМИНЕ РУТИНЕН ПРЕГЛЕД НА ГЪРДИТЕ И ОТ КАКВА ВЪЗРАСТ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ?

На всяка жена, която е навършила 18 години, се препоръчва да започне преглед при специалист–мамолог веднъж годишно. Прегледът се извършва със специален високочестотен ултразвук, който дава качествена и безвредна за пациентката информация за някаква суспектна находка в нейните гърди.

ИМА ЛИ ОБОСОБЕНИ ЗВЕНА В БОЛНИЧНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, КЪДЕТО ДА СЕ ПРОВЕЖДАТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОИ СА НАЙ-СЪВРЕМЕННИТЕ ОТ ТЯХ?

Към доста многопрофилни болници и ДКЦ-та са създадени специализирани кабинети или мамологични центрове, оборудвани с необходимата апаратура за нужната точна и качествена диагностика – високочестотни ултразвукови апарати, мамографи, ядрено магнитен резонанс, cor byopsia под ултразвуков контрол и т.н.

ВЪЗРАСТОВО ИЛИ ДРУГО ОГРАНИЧЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО И^′ ?

Ехомамографията е златен стандарт при профилактичния преглед на млечната жлеза. Работи на базата на високочестотни трептения на вълни, които отразяват всички тъканни структури – плътни и течни, като образ на монитора. Тя е показна за всички възрастови групи – от малки момиченца до възрастни жени.

КАКВО ОЗНАЧАВА МАМОГРАФИЯТА И ЗА КОГО СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ МАМОГРАФСКИТЕ ПРЕГЛЕДИ?

Мамографията е рентгенова образна диагностика на млечната жлеза, като се извършва препоръчително в две проекции – аксиална и кранио каудална. Тя е показна при раждали жени над 40 години или при необходимост за доуточняване на вече открита суспектна находка от ултразвуковата диагностика или клиничния преглед.

ВСЯКА ЛИ „НАХОДКА“ ОЗНАЧАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРОБЛЕМ?

Не всяка ,,находка,, означава проблем. Най-често се откриват разнокамерни течни формации, известни като кисти на млечните жлези. При по-младите пациентки до 30 години често се откриват и плътни единични или мултифокални формации от доброкачествен произход, наречени фиброаденоми.

БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ФИБРОАДЕНОМИТЕ И ТЕХНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ДА СТАНАТ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ФОРМАЦИИ.

Фиброаденомът е плътен, доброкачествен тумор , който е бенигнен и е съставен от епителни и мезенхимни компоненти на лобулите на млечната жлеза. Той протича бавно, с изключение на ювениалния подтип, който има бърз растеж и е при млади жени. Фиброаденомът зависи от менструалния цикъл на жената поради факта, че е хормонално чувствителен. След менопаузата претърпява известна регресия, хиалинизиция и вкалцяване. Прогнозата е добра и не трябва да се бърза с оперативното му отстраняване.

РАЗМЕРА И^′ И СТРЕМИТЕ ЛИ СЕ КЪМ ОРГАНОСЪХРАНЯВАЩИ ОПЕРАЦИИ?

Оперативна интервенция се налага винаги, ако има дори минимален процент суспекция, че откритият тъканен дефект има малигнен потенциал. Колкото по-рано е открит туморът, толкова по-добре е и за самата пациентка, и за крайният изход на заболяването. При малки тумори до 2,5 см и локализация, незасягаща централните лобули и канали – органосъхраняваща операция е метод на избор.

КОЛКО ЧЕСТИ СА СЛУЧАИТЕ НА НАСЛЕДСТВЕНА ОБРЕМЕНЕНОСТ И ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЛИ ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЛИЗКИТЕ?

Наследствена обремененост по първа линия – майка или сестра с рак на млечната жлеза, задължава пациентката да бъде профиликтирана на всеки 6 месеца, без никакъв компромис с времето и методите

на преглед – клиничен, мамографски, ехографски или комплексен. Все по-чести са случаите, в които има връзка на това заболяване с наследствеността, затова, при наличие на заболяване във фамилията, горещо препоръчвам генетично изследване на най-близки роднини.

НАЛИЧИЕТО НА КОНКРЕТНИ ГЕНЕТИЧНИ МАРКЕРИ ЗА РАК НА ГЪРДАТА ОБВЪРЗВАТ ЛИ СЕ С РИСК И ОТ ДРУГИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

Силните генетични маркери за рак на млечнат жлеза са отговорни само за гърдата, но това заболяване често метастазира и в яйчниците, бял дроб, кости, дебело черво.

КОЛКО ВАЖЕН ЛИ Е РЕЗУЛТАТЪТ ОТ БИОПСИЯТА ЗА ИЗБОРА НА ЛЕЧЕНИЕ?

При по-големи туморни формации е много важен резултатът от кор биопсията, за да може онкокомисията правилно да отсее случаите, които са оперативна радикална мастектомия или предоперативна неоадювантна химиотерапия с последваща операция на гърдата. Това става благодарение на изследванията на рецепторите на туморната формация към естроген, прогестерон, HER 2, Ki67.

СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ БЪЛГАРКАТА Е ДОБРЕ ИНФОРМИРАНА ЗА ВАЖНОСТТА НА НАВРЕМЕННАТА ПРОФИЛАКТИКА И КАКВО БИХТЕ ПРЕПОРЪЧАЛИ НА ЧИТАТЕЛКИТЕ НА GENICA NEWS?

По повод информираността на българката за важността на редовната и навременна профилактика на рак на гърдата съм на мнение, че тази тема е вече доста широко застъпена навсякъде. Ако тя осъзнае, че ракът на млечната жлеза е водеща онкологична диагноза при жените и правилно си подреди приоритетите в живота, нашата борба с този бич на века ще бъде доста по-лесна.