Проф. д-р Даниела Илиева е изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ – неправителствена организация, която работи по проекти към Европейската комисия по теми, преплитащи право и информационни технологии. Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и корпоративен лектор и обучител по теми, свързани с управление, бизнес комуникация, бизнес етикет и презентационни умения през платформата й Daniela.bg. Автор е на няколко книги, сред които „Комуникация НАвреме и НА място“ и „Управление на личностното развитие“.
В непрекъснато развиващия се пейзаж на управлението на здравеопазването, ролята на лидерството става все по-важна. Здравната и медицинска индустрия в България се оформя от разнообразен набор от лидери, всеки от които носи своя уникален опит, за да се справи с многостранните възможности и предизвикателства в сектора на здравеопазването – от технологичния напредък и променящите се очаквания на пациентите, до регулаторните промени и продължаващата глобална здравна криза. В тази динамична среда ефективното лидерство не е само за вземане на решения, но и за насърчаване на иновациите, култивиране на положителна организационна култура и приоритизиране на благосъстоянието както на пациентите, така и на здравните специалисти.
Един от ключовите аспекти на съвременното лидерство в здравния мениджмънт е адаптивността. Лидерите трябва да могат да се ориентират в сложността на здравната индустрия, която е белязана от постоянни промени в технологиите, политиките и демографията на пациентите. Способността за създаване и адаптиране на стратегии за посрещане на нови предизвикателства е от решаващо значение за успеха. Лидерите, независимо дали са практикуващи медици или професионални мениджъри, трябва да приемат нагласа за непрекъснато учене и да насърчават своите екипи да правят същото, като са в крак с най-новите постижения в здравните технологии, управленските практики и медицинските изследвания.
Технологиите играят централна роля в съвременното здравеопазване, като предлагат възможности за подобрена грижа за пациентите, рационализирани операции и подобрено вземане на решения. Лидерите трябва да са технически и технологично грамотни и отворени за приемане на иновативни решения, които могат да стимулират ефективността и ефикасността. От системите за електронни здравни досиета до платформите за телемедицина, възприемането и внедряването на дадена технология може значително да повлияе на качеството на предоставяните здравни услуги.
Селските райони в България често са изправени пред предизвикателства при достъпа до здравни услуги. Пример за преодоляване на това предизвикателство е внедрените от иновативен лидер телездравни услуги в регионална клиника, позволявайки на пациенти в отдалечени райони да се консултират виртуално със здравни специалисти. Това не само подобрява достъпа до медицинска експертиза, но също така намалява тежестта на пътуването за пациентите, демонстрирайки адаптивност в използването на технологии за преодоляване на географски разстояния.
България напредва във възприемането на дигитализация на здравни инициативи. Адаптивен лидер в болница в София внедри усъвършенствана система за електронно здравно досие, която улеснява безпроблемното споделяне на данни за пациенти между доставчиците на здравни услуги, подобрява точността на диагнозите и координацията на грижите, което води до по-ефективно предоставяне на цялостна здравна грижа.
В допълнение към технологичния фокус, съвременните лидери в здравеопазването трябва да дадат приоритет на подхода, ориентиран към пациента. Пациентите вече не са пасивни получатели на грижи; те са информирани, овластени и очакват персонализирано изживяване. Лидерите трябва да подкрепят ориентирана към пациента култура в рамките на своите организации, като наблягат на комуникацията, съпричастността и индивидуализирани планове за грижа. Този подход не само повишава удовлетвореността и лоялността на пациентите, но и доказано допринася за по-добри здравни резултати.
Ефективното лидерство в управлението на здравеопазването включва култивиране на положителна и приобщаваща организационна култура. Благосъстоянието и удовлетвореността на здравните специалисти пряко влияят върху грижите за пациентите. Лидерите трябва да насърчават изграждането на среда, която цени диверсификацията, насърчава сътрудничеството и признава приноса на всеки член на екипа. Пример е визионерският подход на директор на болница, която предоставя уелнес програми, включително семинари за управление на стреса и стимули за фитнес, в подкрепа на здравните специалисти. Даването на приоритет на благосъстоянието на персонала чрез подобни инициативи за професионално развитие и политики за баланс между професионалния и личния живот подобрява морала, допринася за по-положителна организационна култура, води до по-голяма ангажираност на служителите и, следователно, подобрена грижа за пациентите.
В контекста на продължаващата глобална здравна криза значението на устойчивото лидерство става по-очевидно от всякога. Лидерите в здравния мениджмънт трябва да са умели в управлението на кризи, да вземат информирани решения под натиск и при стресови условия, и да превеждат своите екипи през периодите на несигурност. Прозрачната комуникация е от ключово значение по време на трудни времена, поддържайки както персонала, така и пациентите добре информирани и успокоени.
България, както и останалият свят, се изправи пред предизвикателствата на пандемията от COVID-19. Устойчив лидер в здравеопазването в софийска болница демонстрира ефективна реакция при кризи чрез прилагане на прозрачни комуникационни стратегии. Редовните актуализации, ясните насоки и приоритизирането на безопасността както на персонала, така и на пациентите са помогнали да се запази доверието и единството в организацията по време на безпрецедентната криза.
Освен това успешните съвременни лидери в управлението на здравеопазването са тези, които дават приоритет на непрекъснатото усъвършенстване. Те търсят обратна връзка от своите екипи, пациенти и заинтересовани страни, като използват тази информация, за да усъвършенстват процесите и да подобрят цялостното качество на грижите. Този ангажимент за непрекъснато усъвършенстване също така включва информираност за най-добрите практики в индустрията и развиващите се регулаторни изисквания, за да се гарантира съответствие и високи стандарти на медицинската грижа.
Сътрудничеството е друг крайъгълен камък на ефективното лидерство в управлението на здравеопазването. Сложността на екосистемата на здравеопазването изисква лидерите да изградят силни партньорства с други здравни организации, правителствени агенции и заинтересовани страни от общността. Като насърчават сътрудничеството, лидерите могат да създадат синергии, които подобряват резултатите за пациентите, намаляват разходите и повишават общата ефективност на предоставянето на здравни грижи.
Лидерите в здравеопазването в България все повече признават важността на сътрудничеството с местните общности. Пример е партньорство между регионална клиника и обществени организации за насърчаване на превантивните грижи. Чрез съвместни инициативи, като кампании за здравно образование и кампании за ваксиниране, този съвместен подход се насочва към специфични здравни нужди на общността и насърчава чувството за споделена отговорност за общественото благополучие.
В заключение, съвременното лидерство в здравния мениджмънт е многопластово и динамично начинание. Лидерите трябва да бъдат адаптивни, технологично компетентни и ангажирани с подход, ориентиран към пациента. Те трябва да дадат приоритет на положителната и приобщаваща организационна култура, да проявяват устойчивост по време на криза и непрекъснато да търсят начини за подобряване както на преживяването на пациентите, така и на благосъстоянието на здравните специалисти. Възприемайки тези принципи, лидерите могат да се ориентират в сложността на съвременния пейзаж на здравеопазването и да допринесат за предоставянето на висококачествена грижа, ориентирана към пациента.