GN News
Специализирано издание
Списанието се издава online и в печатен вариант. Всяка седмица ново видео интервю с участието на специален гост.
GN News
Твоето специализирано медицинско издание
Стартирах този проект, защото вярвам, че здравната криза е най-правилният момент за предоставяне на безплатна здравна информация на крайния потребител. Да помагам е моята лична мисия и я изпълнявам с огромно удоволствие. Идеята за GN News стартира благодарение на партньорството ми с Genica Lab. За 12 месеца спечелихме доверието на големи фармацевтични компании като Gedeon Richter България. Успяхме и да представим на кориците си едни от най-популярните личности в страната ни.
Трябва да се говори истината и да се избягва многословието.
Демокрит

Атанас Месечков,
Автор

10000+
Читатели
Хартиено издание
78%
Разпространение
в медицински среди
1000+
Последователи
в YouTube канала
д-р Мария Иванова
Доц. Петя Чавеева
доц. Мария Димитрова
Доц. д-р Трифон Вълков
Доц. д-р Петко Карагьозов
Проф. д-р Теодора Чамова
Д-р Дориан Босев
НАПРАВЛЕНИЯ
Теми на изданието в различни
направления и категории

GN Здраве
Информация за заболявания и медицински състояния. Интервюта и статии с водещи медици относно съвременните медицински аспекти и перспективи за здравна профилактика, диагностика и лечение.

GN Превенция
Информация, рубрики, ръководства за превенция и здравословен начин на живот. Тук може да се запознаете и с налична информация за редки здравословни заболявания.

GN Professional
Ние сътрудничим в грижата за пациента, осигурявайки директна връзка с лекари и медицински звена. Можем да организираме посещение във вашия офис, да предоставим информация и да ви помогнем да намерите медицинска услуга и/или специалист.

GN Спорт
Интервюта, рубрики, рецепти и стратегии за спорт, максимален тренировъчен ефект и координиран режим на хранене. Стартирането на спортна програма е едно от най-добрите неща, които можете да направите за здравето си.

GN Хайлайф
Звездите пред обектива на Genica news. Научете повече за тяхното духовно и физическо здраве, за призванието на таланта и отговорността да са пример за обществото. Интервюта, статии, ексклузивни фотосесии - звездите споделят своите рецепти за красота, здраве, щастие и пълноценен живот.

GN Естетика
Живейте по-млади повече време!
Доверете се на GN естетика за да научите последните новости в областта на естетичната медицина. Интервюта, статии, съвети и рубрики за здраве и красота от водещи специалисти.
СТАТИИ
ЗДРАВЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СПЕЦИАЛИСТА
ПОЛЕЗНО
Здравна профилактика
Знаете ли, че в GN News, може да направите своя Молекулярно-генетичен тест в различните направления.
HPV & РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Ракът на маточната шийка (РМШ) е второто по честота онкозаболяване в света сред жените на възраст между 20 и 55 г. Негов причинител е човешкият папиломен вирус (HPV). РМШ представлява краен стадий на неизлекувана HPV инфекция, която се характеризира с постоянно присъствие на HPV и е установена при многократно ДНК тестване на цервикални проби. HPV инфекцията се предава предимно по полов път и обикновенно протича без клинични признаци или симптоми.
Процесът от заразяване с HPV до настъпване на ракова заболеваемост е бавен. Това прави иницииращите инфекции и предшестващите болестта лезии подходящи за редовна профилактика с цел превенция на развитие на рак на маточната шийка.
С диагностичните решения на „ГЕНИКА“ 93% от РМШ е предотвратим.
РЕПРОДУКТИВНИ НЕСПОЛУКИ
FERTILITY TEST® на „ГЕНИКА“ осигурява най-добрата възможна профилактика на генитални инфекции, свързани с безплодие.
В случаите на безплодие и повтарящи се спонтанни аборти с неизвестна етиология, FERTILITY TEST® позволява да се установи директната бактериална и вирусна активност, която е свързана с развитие на инфекции, причиняващи инфертилитет.
FERTILITY TEST® е иновативен неинвазивен тест, създаден от „ГЕНИКА“, чиято цел е да предостави висок клас диагностично решение, съобразено с международните постижения в областта на репродуктивните проблеми. FERTILITY TEST® ще улесни пътя за успешна бременност, настъпила както по естествен начин, така и след инвитро процедури.
БРЕМЕННОСТ И ПРЕНАТАЛНА ГРИЖА
Пренаталните грижи са здравните грижи, които жените получават, докато са бременни. Профилактичните диагностични тестове могат да спомогнат за здравето на всяка бременна жена и нейното бебе. Те позволяват на гинеколога да установи евентуални здравословни проблеми и да предприеме навременно лечение, за да предотврати възникване на редица усложнения. В идеалния случай пренаталните грижи трябва да започнат преди бременността и да продължат след и между бременностите, като част от цялостна стратегия за репродуктивното здраве на жените.
Диагностичните решения на „ГЕНИКА“ покриват висок клас изследвания, свързани с комплексна оценка на вагинален, цервикален и ендометриален микробиом, с полово предавни инфекции, с вродени тромбофилии, с превенция на риска от спонтанен аборт и преждевременно раждане. Те включват още тестове за синдроми, вродени аномалии и редки наследствени заболявания при новороденото.
ПОЛОВО ПРЕДАВАНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Полово предаваните болести (ППБ) са много чести. Всяка година в света се регистрират милиони нови случаи на заболели. ППБ се причиняват от бактерии, паразити или вируси и се предават от един човек на друг при вагинален, орален и анален сексуален контакт. Правилната употреба на латексови презервативи значително намалява, но не елиминира напълно риска от полово предавани инфекции. Без лечение, полово предаваните инфекции може да доведат до сериозни здравословни проблеми, сред които са тазово-възпалителна болест, безплодие, извънматочна бременност, спонтанни аборти, перинатални или вродени инфекции при новородено, рак на маточната шийка, чернодробен карцином и др. Полово предаваните инфекции често НЕ причиняват симптоми, така че е възможно да имате инфекция и да не знаете, което крие огромен риск от възникване на здравословни усложнения. Затова, ако сте сексуално активни, е важно да се изследвате профилактично.
ИНТИМНО ЗДРАВЕ
Вагиналната дисбактериоза е състояние на нарушен баланс между нормалните обитатели на влагалището и защитната флора от лактобацили. Промените в нормалната микробиота увеличават и риска от инфекции, предавани по полов път.
Вагиналната дисбактериоза е най-широко разпространената инфекция при жените в репродуктивна възраст, като заболяването се свързва с инфертилитет, индукция на спонтанни аборти и проблемна бременност.
84% от жените нямат симптоми, а 40% остават неправилно диагностицирани поради недостатъци на масово използваните диагностични методи.
ДНК тестът Femoflor ® предоставя уникална диагностична платформа от ново поколение за откриване на причината за нарушено интимно здраве/комфорт.
ПОЛЕЗНО
Редки Заболявания
Знаете ли, че в Genica Lab, може да направите своя Молекулярно-генетичен тест в различните направления.
Синдром на Марфан
Основни характеристики на заболяването:
- Скелетни аномалии – високи и слаби крайници, дълги пръсти (арахнодактилия), гръбначни изкривявания (сколиоза, кифоза), деформации на гръдния кош.
- Сърдечно-съдови проблеми – аортна дилатация (разширение на аортата), риск от дисекация на аортата (разкъсване), пролапс на митралната клапа.
- Очни проблеми – лещова ектопия (изместване на очната леща), късогледство, риск от отлепване на ретината.
- Повишена гъвкавост на ставите – нестабилност, склонност към разтягане и навяхвания.
Честота на синдрома на Марфан
Синдромът на Марфан е рядко заболяване, като честотата му е около 1 на 5 000 души в световен мащаб. Засегнатите лица обикновено наследяват мутацията по автозомно-доминантен път, което означава, че ако един от родителите има синдрома, има 50% шанс да го предаде на детето си. В около 25% от случаите заболяването възниква спонтанно, без фамилна обремененост.
Лечение и управление
Няма лечение за синдрома на Марфан, но навременната диагностика и контрол намаляват риска от усложнения:
- Кардиологичен контрол – медикаменти (бета-блокери) за намаляване на натоварването върху аортата.
- Хирургични интервенции – при тежка аортна дилатация или митрална недостатъчност.
- Ортопедична помощ – корекция на гръбначни деформации и гръдни аномалии.
- Очна грижа – коригиращи лещи или хирургия при необходимост.
Пациентите със синдром на Марфан могат да имат нормална продължителност на живота, ако състоянието им се контролира адекватно.
Прогерия (Синдром на Hutchinson-Gilford)
Прогерия, известна още като Синдром на Hutchinson-Gilford (HGPS), е изключително рядко генетично заболяване, което води до преждевременно стареене при децата. Засегнатите деца развиват симптоми, наподобяващи стареенето на възрастни хора, още в първите години от живота си.
Причина
Прогерията се причинява от спонтанна мутация в гена LMNA (Lamin A), който кодира ламина – протеин, важен за стабилността на клетъчното ядро. Дефектната форма на този протеин, наречена прогерин, води до структурни нарушения в клетките и ускорено стареене на тъканите.
Симптоми
Децата, засегнати от Прогерия, се раждат без очевидни аномалии, но около 12-24 месеца започват да проявяват характерни симптоми:
- Забавен растеж и нисък ръст.
- Кожни промени, включително изтъняване, загуба на подкожна мазнина и старчески вид.
- Плешивост (алопеция).
- Остеопороза и проблеми със ставите.
- Сърдечно-съдови заболявания, водещи до атеросклероза и инфаркти в ранна възраст.
- Изострени черти на лицето – малка челюст, голямо чело и тънък нос.
Продължителност на живота
Средната продължителност на живота при деца с Прогерия е около 13-15 години. Основната причина за смъртта са сърдечно-съдови усложнения, като инфаркт или инсулт.
Честота
Прогерията е изключително рядко заболяване. Среща се приблизително при 1 на 4 до 8 милиона живородени деца по света. Смята се, че в даден момент има около 100-200 случая в целия свят.
Лечение
Няма напълно ефективно лечение за Прогерия, но някои терапии могат да подобрят качеството на живот и да забавят прогресията на заболяването:
- Лекарства като Лонафарниб (Zokinvy) – инхибитор на фарнезилтрансферазата, който забавя натрупването на прогерин.
- Статини и антиоксиданти – подпомагат сърдечно-съдовата система.
- Физиотерапия и ортопедична грижа – подобрява мобилността и намалява болката.
Прогерията е рядко, но тежко заболяване, което засяга основно сърдечно-съдовата система и значително скъсява продължителността на живота. Изследванията върху това заболяване помагат не само на засегнатите деца, но и на разбирането на процесите на стареене при хората като цяло.
Фибродисплазия осифианс прогресива (FOP)
Фибродисплазия осифианс прогресива (FOP) – „Болестта на каменния човек“
Какво представлява?
Фибродисплазия осифианс прогресива (FOP) е изключително рядко генетично заболяване, при което мускулната и съединителната тъкан (като сухожилия и връзки) постепенно се превръщат в кост. Това води до формиране на допълнителен скелет, което ограничава движенията на пациента и може напълно да обездвижи тялото.Как се проявява?
- Ранните симптоми често включват деформации на големите пръсти на краката, които са налице още при раждането.
- Пристъпи на възпаление – мускулите и сухожилията започват да осифицират (втвърдяват се в кост) след наранявания, инфекции или дори спонтанно.
- Ограничение на движенията – с времето засегнатите хора губят способността да движат ставите си.
- Животозастрашаващи усложнения – осифицирането на дихателните мускули може да доведе до сериозни дихателни проблеми.
Причини и генетика
FOP се причинява от мутация в гена ACVR1, който кодира рецептор за костния морфогенетичен протеин (BMP). Тази мутация води до свръхактивност на процеса на костно образуване.
Честота на заболяването
FOP е едно от най-редките генетични заболявания в света. Среща се приблизително при 1 на 2 000 000 души. Известни са по-малко от 1000 случая в целия свят.
Лечение и прогноза
- В момента няма лечение, което да спре или обърне заболяването.
- Избягването на травми и инжекции в мускулите е критично, защото могат да ускорят процеса на осифициране.
- Симптомите се контролират чрез противовъзпалителни лекарства и кортикостероиди при остри пристъпи.
- Изследват се експериментални терапии, включително инхибитори на BMP-сигнализирането.
FOP е едно от най-страшните генетични заболявания поради необратимото си естество, но благодарение на научния напредък се работи по нови терапии, които да забавят или предотвратят осифицирането.
Синдром на Елерс-Данлос
Синдромът на Елерс-Данлос (EDS) представлява група от наследствени заболявания на съединителната тъкан, които засягат кожата, ставите и кръвоносните съдове. Причинени са от дефекти в синтеза на колаген – основният структурен протеин в тялото, който осигурява здравина и гъвкавост на тъканите.
Основни типове на EDS
EDS се разделя на 13 подтипа, като най-често срещаните са:
- Хипермобилен EDS (hEDS) – характеризира се с прекомерна подвижност на ставите, хронична болка и умора.
- Класически EDS (cEDS) – води до хипереластична кожа, лесно образуване на синини и рани, които зарастват трудно.
- Съдово EDS (vEDS) – най-опасната форма, която може да доведе до разкъсване на кръвоносните съдове, органи или аортата.
- Кифосколиотичен EDS (kEDS) – води до вродена сколиоза и тежка мускулна слабост.
Симптоми на EDS
- Прекомерна разтегливост на кожата (еластична, кадифена кожа)
- Хипермобилност на ставите (лесни изкълчвания и разтягания)
- Лесно образуване на синини и лошо зарастване на рани
- Хронична болка в мускулите и ставите
- Чупливи кръвоносни съдове (при съдова форма)
- Проблеми с вътрешните органи (напр. пролапс на митралната клапа, хернии)
Честота на заболяването
Синдромът на Елерс-Данлос е рядко заболяване, но честотата му варира в зависимост от типа:
- Хипермобилният EDS (hEDS) е най-често срещаният – около 1 на 5 000 души.
- Класическият EDS (cEDS) – около 1 на 20 000 души.
- Съдовият EDS (vEDS) – най-рядък, среща се при 1 на 50 000 – 200 000 души.
Заболяването може да бъде наследствено (автозомно-доминантно или автозомно-рецесивно) или резултат от нови мутации.
Диагностика и лечение
Диагностика:
- Генетично изследване (особено при съдови форми)
- Клинична оценка чрез Beighton Score (скала за хипермобилност)
- Биопсия на кожата за анализ на колагена (при някои форми)
Лечение: EDS няма окончателно лечение, но се прилага симптоматично управление, което включва:
- Физиотерапия за укрепване на мускулите и предотвратяване на травми
- Болкоуспокояващи средства при хронична болка
- Кардиологичен мониторинг (особено при vEDS)
- Защита на ставите (ортези, помощни средства)
- Редовно наблюдение от мултидисциплинарен екип (ревматолог, генетик, физиотерапевт)
EDS е хронично и вариращо по тежест заболяване, което изисква индивидуализиран подход и внимание към усложненията.
Синдром на Уолф-Хиршхорн
Синдромът на Уолф-Хиршхорн е рядко генетично заболяване, причинено от частична делеция (загуба на генетичен материал) в късото рамо на хромозома 4 (4p16.3). Това разстройство води до множество вродени аномалии, включително характерни лицеви особености, умствена изостаналост, гърчове и забавено развитие.
Основни характеристики на синдрома:
Характерен външен вид – Пациентите често имат отличителни лицеви белези, наричани „гърбат нос“ („Greek warrior helmet“), които включват:
- Широко разположени очи (хипертелоризъм)
- Високо и издадено чело
- Изострен нос
- Малка долна челюст (микрогнатия)
- Късо горно небце и уши с необичайна форма
Гърчове (епилепсия) – Около 90% от пациентите развиват епилепсия в ранна детска възраст.
Изоставане в развитието – Децата с WHS имат забавен растеж, малка обиколка на главата (микроцефалия) и затруднено наддаване на тегло.
Интелектуални затруднения – Варират по тежест, като повечето пациенти имат умерено до тежко когнитивно увреждане.
Сърдечно-съдови и бъбречни аномалии – Някои пациенти могат да имат вродени сърдечни дефекти или проблеми с бъбреците.
Честота на синдрома на Уолф-Хиршхорн
- Среща се приблизително при 1 на 50 000 рождени деца.
- Засегнатите момичета са около двойно повече от момчетата, въпреки че причината за това все още не е напълно изяснена.
Диагностика
- Генетично изследване – Кариотипен анализ или по-чувствителен метод като FISH (Fluorescence In Situ Hybridization) или Array CGH (Comparative Genomic Hybridization) може да потвърди делецията на 4p16.3.
Лечение и прогноза
- Няма специфично лечение за синдрома, но симптомите могат да се контролират с:
- Лекарства против епилепсия
- Физиотерапия и рехабилитация
- Логопедична и специална образователна подкрепа
- Хирургични интервенции при сърдечни или ортопедични проблеми
Прогнозата зависи от тежестта на симптомите. Въпреки че много пациенти имат тежки увреждания, някои деца с WHS успяват да развият основни двигателни и комуникационни умения.
Заключение
Синдромът на Уолф-Хиршхорн е рядко, но сериозно генетично разстройство, което изисква мултидисциплинарен подход за подобряване на качеството на живот на засегнатите деца.
Синдром на Prader-Willi
Какво представлява Синдромът на Prader-Willi?
Синдромът на Prader-Willi (PWS) е рядко генетично заболяване, причинено от аномалии в хромозома 15. Характеризира се с нарушен контрол на апетита, мускулна слабост, нисък ръст, когнитивни увреждания и поведенчески проблеми. Най-характерният симптом е хроничното чувство на глад (хиперфагия), което започва в ранното детство и може да доведе до тежко затлъстяване, ако храненето не се контролира.Какви са основните симптоми на PWS?
- Ранна хипотония (мускулна слабост) – често води до трудности при сучене и забавено развитие на двигателните умения.
- Хроничен глад и липса на усещане за ситост – децата с PWS развиват неконтролируем апетит около 2-3-годишна възраст.
- Забавен растеж и нисък ръст – често се дължи на дефицит на растежен хормон.
- Когнитивни и поведенчески проблеми – леки до умерени интелектуални затруднения, обсесивно-компулсивни поведения и изблици на гняв.
- Хипогонадизъм – недоразвити полови органи и хормонален дисбаланс, което може да доведе до безплодие.
- Нарушения на съня – проблеми със съня, включително сънна апнея.
Каква е честотата на PWS?
Синдромът на Prader-Willi е рядко заболяване, като честотата му е приблизително 1 на 10 000 до 1 на 30 000 живородени деца по света.
Причини за възникване
PWS се причинява от генетични дефекти в бащината хромозома 15:
- Изтриване (делеция) на част от бащината хромозома 15q11-q13 (най-честата причина – 70% от случаите).
- Майчина унипарентална дизомия (UPD) – детето наследява две копия на хромозома 15 от майката и нито едно от бащата (25% от случаите).
- Импринтинг дефекти – проблеми в епигенетичната регулация на хромозома 15 (по-рядко, около 5%).
Диагностика
- Генетичен тест (метилиране на ДНК) – потвърждава диагнозата в над 99% от случаите.
- Клинична оценка – въз основа на характерните симптоми.
Лечение и управление
Няма лечение за PWS, но има подходи за управление на симптомите:
- Контрол на диетата и ограничаване на достъпа до храна – за да се предотврати затлъстяване.
- Растежен хормон – помага за подобряване на растежа, мускулната сила и метаболизма.
- Хормонална терапия – при необходимост за регулиране на половото развитие.
- Физикална терапия и рехабилитация – за подобряване на двигателните умения.
- Психологическа подкрепа – управление на поведението и социалната адаптация.
Прогноза
С подходящи грижи и контрол на теглото хората с PWS могат да достигнат зряла възраст, но продължителността на живота може да бъде намалена при тежко затлъстяване и свързаните с него усложнения.
Синдром на Рет
Синдромът на Рет е рядко неврологично разстройство, което засяга предимно момичетата и води до тежки когнитивни, двигателни и комуникационни нарушения. То се дължи на мутации в гена MECP2, разположен на X-хромозомата, който играе роля в регулацията на други гени, важни за развитието на мозъка.
Синдромът на Рет не е дегенеративно заболяване, но води до прогресивни неврологични нарушения, като:
- Загуба на способността за говорене и двигателни функции след първоначално нормално развитие (между 6-18 месеца).
- Характерни стереотипни движения на ръцете (например „миене на ръце“ или стискане на пръсти).
- Трудности с дишането (апнея, хипервентилация).
- Загуба на целенасочените движения на ръцете и затруднения в ходенето.
- Гърчове, сколиоза и сърдечни проблеми.
Честота на синдрома на Рет
- Среща се при приблизително 1 на 10 000 – 15 000 новородени момичета по света.
- Изключително рядко може да засегне момчета, но при тях състоянието обикновено е фатално в ранна възраст, тъй като имат само една X-хромозома и не могат да компенсират мутацията.
- Най-често се диагностицира между 1 и 4-годишна възраст, когато започва регресията на вече придобитите умения.
Синдромът на Рет няма напълно ефективно лечение, но различни терапии – физиотерапия, логопедия, медикаменти за гърчове и поведенчески интервенции – могат да помогнат за подобряване на качеството на живот на пациентите.
Болест на Батен
Болест на Батен (Невронална цероидна липофусциноза, NCL)
Описание:Болестта на Батен представлява рядко, наследствено невродегенеративно разстройство, което принадлежи към групата на невроналните цероидни липофусцинози (NCL). Това са заболявания, причинени от натрупването на липофусцин (мастноподобни пигменти) в клетките на мозъка и други тъкани, което води до прогресивно увреждане на нервната система.
Симптоми:
- Загуба на зрение – често един от първите симптоми.
- Припадъци – започват в ранно детство.
- Когнитивен спад – регресия в умственото развитие, загуба на реч и двигателни умения.
- Мускулна слабост и спастичност – затруднена координация и движение.
- Психични и поведенчески промени – раздразнителност, тревожност и хиперактивност.
- Преждевременна смърт – повечето пациенти не доживяват зряла възраст.
Форми на заболяването:
Има няколко форми на Болест на Батен, които се различават по възрастта на поява и тежестта:
- Инфантилна форма (INCL) – започва в първата година, води до тежко неврологично увреждане и смърт до 5-6-годишна възраст.
- Късно-инфантилна форма (LINCL) – първите симптоми се появяват между 2-4 години, а продължителността на живота е около 8-12 години.
- Ювенилна форма (JNCL, болест на Batten-Spielmeyer-Vogt) – започва между 4 и 10 години, прогресира по-бавно, а пациентите често живеят до юношеска или ранна зряла възраст.
- Форма за възрастни (ANCL) – рядка и по-слабо изучена, започва около 30-40-годишна възраст.
Честота на заболяването:
Болестта на Батен се среща изключително рядко:
- Общата честота е около 1 на 100 000 раждания.
- В някои популации честотата може да бъде по-висока – например в Северна Европа и Финландия (1 на 25 000).
- Ювенилната форма (JNCL) е най-често срещаната сред NCL заболяванията.
Причини:
- Генетично заболяване с автозомно-рецесивен начин на унаследяване.
- Причинява се от мутации в различни гени (CLN1, CLN2, CLN3 и др.), които водят до нарушения в разграждането на отпадъчни вещества в клетките.
Лечение и прогноза:
- Няма окончателно лечение, но се използват симптоматични терапии за контролиране на пристъпите и забавяне на прогресията.
- Ензим-заместителна терапия за някои форми (например Cerliponase alfa за CLN2).
- Генна терапия и експериментални подходи се изследват активно.
- Ранната диагностика може да помогне за по-добро управление на състоянието.
⚠️ Важно: Поради тежкото протичане и прогресивната загуба на функции, заболяването изисква специализирани грижи и подкрепа от мултидисциплинарен екип (невролози, генетици, офталмолози и рехабилитатори).
Синдром на Moebius
Синдромът на Moebius е рядко вродено неврологично разстройство, което засяга лицевите нерви (главно VI и VII черепномозъчен нерв), отговорни за контрола на мимическата мускулатура и движението на очите. Хората, засегнати от това заболяване, не могат да изразяват емоции чрез лицето (не могат да се усмихват, намръщват или повдигат вежди), а често имат и проблеми с движението на очите от една страна на друга.
Основни симптоми:
- Лицева парализа – липса на мимически изражения.
- Проблеми с движението на очите – невъзможност за странични погледи, което може да доведе до двойно виждане.
- Проблеми с преглъщането и говора – поради слабост на езика и устните.
- Аномалии в крайниците – при някои пациенти се наблюдават малформации на ръцете и краката.
- Затруднено сучене и хранене при бебета.
- Косо разположени очи и затруднения в затварянето на клепачите.
Причини:
Синдромът на Moebius няма точно установена причина, но се смята, че възниква поради аномалии в кръвоснабдяването на мозъчния ствол по време на вътреутробното развитие. В някои случаи може да има генетична предразположеност, но повечето случаи са спорадични (без фамилна история).
Честота на заболяването:
Синдромът на Moebius е изключително рядко заболяване, като се среща при приблизително 1 на 50 000 до 1 на 500 000 новородени. Честотата му варира в различните популации, но като цяло е много ниска.
Диагностика и лечение:
Няма специфичен лабораторен тест за диагностика. Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци и неврологичния преглед. Лечението е симптоматично и включва:
- Физикална и логопедична терапия – за подобряване на говора и преглъщането.
- Ортопедична помощ – при деформации на крайниците.
- Хирургични интервенции – при нужда, напр. трансплантация на мускули за подобряване на мимиката.
- Психологическа подкрепа – за адаптация към социалните предизвикателства.
Тъй като това разстройство не прогресира (не се влошава с времето), повечето засегнати хора имат нормална продължителност на живота и нормална интелектуална функция.
Хорея на Хънтингтън
Хорея на Хънтингтън (Huntington’s Disease, HD) е редко наследствено невродегенеративно заболяване, което прогресивно засяга двигателната функция, когнитивните способности и психичното здраве. Заболяването е причинено от мутация в гена HTT (Huntingtin), който кодира протеина хънтингтин. Тази мутация води до натрупване на аномални протеини в мозъка, които причиняват увреждане на нервните клетки.
Основни симптоми:
Двигателни нарушения:
- Неконтролируеми движения (хорея) – резки, неволни движения на ръцете, краката, лицето и торса.
- Нарушен баланс и координация.
- Затруднения при преглъщане и говор.
- Скованост на мускулите в напредналите стадии.
Когнитивни нарушения:
- Проблеми с концентрацията и паметта.
- Забавено мислене и планиране.
- Трудности при вземането на решения.
Психични симптоми:
- Депресия, раздразнителност, тревожност.
- Психози и халюцинации (в някои случаи).
- Импулсивно поведение.
Честота на заболяването
- В световен мащаб честотата на Хорея на Хънтингтън е около 5-10 случая на 100 000 души.
- Заболяването се среща най-често в европейското население, като честотата в Западна Европа и Северна Америка е по-висока в сравнение с Азия и Африка.
- Обикновено симптомите се появяват между 30 и 50-годишна възраст, но има и форми с ранно начало (ювенилна форма), която засяга деца и тийнейджъри.
Наследственост и диагноза
- Автозомно-доминантно унаследяване – ако единият родител е носител на мутиралия ген, има 50% шанс да го предаде на потомството.
- Диагнозата се потвърждава с генетичен тест, който идентифицира мутацията в гена HTT.
- Образни изследвания като ЯМР (MRI) или КТ (CT) могат да покажат атрофия на стриатума (област в мозъка, засегната от заболяването).
Лечение и прогноза
- В момента няма лечение, което да спре или излекува заболяването, но има лекарства за контрол на симптомите:
- Антипсихотици за контрол на хореята и агресията.
- Антидепресанти и стабилизатори на настроението.
- Физиотерапия и логопедична терапия за подобряване на двигателните и говорни функции.
- Заболяването прогресира бавно и води до пълна инвалидизация, като продължителността на живота след диагностициране обикновено е 15-20 години.
Фенилкетонурия (PKU)
Фенилкетонурия (PKU) е рядко наследствено метаболитно заболяване, при което организмът не може да разгражда фенилаланин – аминокиселина, която се намира в много храни (особено в протеините). Причината за това е дефицит или пълна липса на ензима фенилаланин хидроксилаза (PAH), който е отговорен за превръщането на фенилаланина в тирозин.
Без този ензим фенилаланинът се натрупва в кръвта и мозъка, причинявайки тежки увреждания на нервната система, ако заболяването не се лекува.
Основни симптоми на PKU:
Ако не се диагностицира и лекува навреме, PKU може да доведе до:
✔ Интелектуално изоставане
✔ Епилепсия
✔ Проблеми с поведението (раздразнителност, хиперактивност)
✔ Кожни заболявания (екземи)
✔ Ниска пигментация (по-светла кожа, коса и очи, защото фенилаланинът участва в синтеза на меланин)
✔ Миризма на "плесен" на кожата, урината и дъха (поради натрупването на фенилкетони)
Как се диагностицира?
PKU се открива чрез неонатален скрининг – стандартен тест, който се прави на всички новородени (обикновено между 24-48 часа след раждането). Тестът представлява капка кръв от петичката на бебето, която се анализира за високи нива на фенилаланин.
Лечение на PKU:
✔ Строга диета с ниско съдържание на фенилаланин – избягват се храни като месо, яйца, млечни продукти, ядки, зърнени храни и някои изкуствени подсладители (аспартам).
✔ Специализирани медицински храни – формули и добавки, които осигуряват необходимите протеини без фенилаланин.
✔ Лекарства като Sapropterin (Kuvan) – използва се при някои пациенти за подобряване на метаболизма на фенилаланина.
Ако лечението се спазва стриктно от раждането, хората с PKU могат да живеят нормален живот без неврологични увреждания.
Честота на фенилкетонурия:
Фенилкетонурията е рядко заболяване, но честотата ѝ варира в различните популации:
📌 Европа – 1 на 10 000 новородени
📌 САЩ – 1 на 13 500 – 19 000 новородени
📌 Турция – 1 на 2 600 новородени (една от най-високите честоти в света)
📌 Япония – 1 на 143 000 новородени (много рядко)
Заболяването се унаследява автозомно-рецесивно, което означава, че и двамата родители трябва да бъдат носители на дефектния ген, за да се прояви при детето.
💡 Заключение:
Фенилкетонурията е едно от редките, но напълно предотвратими генетични заболявания, когато се диагностицира рано и се спазва подходяща диета. Затова неонаталният скрининг е от критично значение за ранното ѝ откриване и управление.
Синдром на Леш-Нихан
Синдромът на Леш-Нихан е рядко, наследствено заболяване, което засяга метаболизма на пурините. Причинява се от мутация в гена HPRT1, разположен на Х-хромозомата. Това води до дефицит на ензима хипоксантин-гуанин фосфорибозилтрансфераза (HPRT), който е ключов за рециклирането на пурините. Липсата на този ензим води до повишено производство на пикочна киселина, което причинява тежки неврологични и поведенчески нарушения.
Симптоми на Синдрома на Леш-Нихан
Неврологични симптоми:
- Мускулна дистония (неволеви движения и спастичност)
- Хиперрефлексия (прекалено изразени рефлекси)
- Атаксия (нарушена координация)
- Интелектуални увреждания
Поведенчески симптоми:
- Автоагресия – децата с този синдром често се самонараняват (хапят устни, пръсти, нокти и бузи)
- Агресия към околните
- Обсесивно-компулсивно поведение
Метаболитни нарушения:
- Хиперурикемия (високи нива на пикочна киселина)
- Подагра (образуване на кристали на пикочна киселина в ставите)
- Бъбречни камъни и нефропатия
Честота на Синдрома на Леш-Нихан
- Среща се изключително рядко, с честота приблизително 1 на 380 000 живородени момчета.
- Почти винаги засяга мъже, тъй като е Х-свързано рецесивно заболяване (жените могат да бъдат носители, но рядко проявяват симптоми).
Диагностика
- Биохимични тестове: Повишени нива на пикочна киселина в кръвта и урината.
- Генетично изследване: Откриване на мутация в HPRT1 гена.
- Ензимен анализ: Намалена активност на HPRT ензима.
Лечение и управление
Няма лечение, което да излекува синдрома, но симптомите могат да се контролират:
Фармакологично:
- Алопуринол – намалява нивата на пикочна киселина и предотвратява подагра.
- Бензодиазепини, баклофен, допаминови антагонисти – за контрол на двигателните симптоми.
- Антипсихотици или антидепресанти – за овладяване на автоагресията.
Физикална терапия: Подобряване на мускулната координация.
Защита срещу автоагресия: Често се използват протектори за уста или ръкавици, за да се предотвратят самонаранявания.
Прогноза
- Пациентите често имат намалена продължителност на живота, като много от тях достигат юношеството или младата възраст.
- Основните усложнения са бъбречна недостатъчност, инфекции и тежки неврологични увреждания.
Това е едно от най-драматичните редки генетични заболявания поради комбинацията от неврологични, метаболитни и поведенчески симптоми.
Болест на Фабри
Болестта на Фабри е рядко генетично заболяване, което се дължи на мутации в гена GLA, разположен върху Х-хромозомата. Това води до дефицит или пълна липса на ензима алфа-галактозидаза А (α-Gal A), който е отговорен за разграждането на специфични липиди, наречени глоботриаозилцерамид (Gb3 или GL-3). В резултат на този ензимен дефицит, липидите се натрупват в различни клетки на тялото, особено в кръвоносните съдове, сърцето, бъбреците и нервната система, което води до прогресивно увреждане на тези органи.
Симптоми на болестта на Фабри
Симптомите се развиват постепенно и варират в зависимост от тежестта на заболяването. Разделят се в ранни (детство и юношество) и късни (в зряла възраст).
Ранни симптоми (появяват се още в детска възраст)
- Пареща болка в ръцете и краката (акропарестезии) – особено след физическо натоварване или температурни промени.
- Намалено изпотяване (хипохидроза или ангидроза) – пациентите не могат да регулират телесната си температура.
- Гастроинтестинални проблеми – болки в корема, диария или запек.
- Кожни лезии (ангиокератоми) – червено-виолетови петна, предимно около пъпа, бедрата и седалището.
- Очни промени – роговична дистрофия (могат да се открият при офталмологичен преглед, но не причиняват зрителни проблеми).
Късни усложнения (възрастни)
- Бъбречна недостатъчност – води до необходимост от диализа или трансплантация.
- Сърдечни заболявания – хипертрофия на лявата камера, аритмии и сърдечна недостатъчност.
- Инсулти и мозъчно-съдови инциденти – повишен риск от инсулти дори при млади пациенти.
- Загуба на слуха – свързана със съдови увреждания в ухото.
Каква е честотата на болестта на Фабри?
Болестта на Фабри е рядко заболяване, но реалната честота варира, тъй като често остава недиагностицирана.
- Официалните оценки показват, че засяга 1 на 40 000 до 1 на 117 000 души в общата популация.
- При мъжете честотата е по-висока, защото имат само една Х-хромозома (носител на дефектния ген).
- Смята се, че болестта е по-честа сред хората с необясними бъбречни, сърдечни и неврологични проблеми.
Диагностика и лечение
Диагностика
- Ензимен тест – измерване на активността на α-Gal A в кръвта (намалена или липсваща активност при мъжете).
- Генетичен тест – потвърждава наличието на мутация в гена GLA.
- Биопсия – при съмнение за натрупване на Gb3 в бъбреците или кожата.
- Кардиологични и нефрологични изследвания – за оценка на органните увреждания.
Лечение
- Ензимозаместителна терапия (ERT) – прилагане на изкуствено създадена α-Gal A, за да се намали натрупването на липиди.
- Перорална терапия с Migalastat – малка молекула, която помага за стабилизиране на мутиралия ензим при някои пациенти.
- Симптоматично лечение – контрол на болката, бъбречната функция и сърдечните усложнения.
Болестта на Фабри е сериозно, но лечимо заболяване, особено при ранна диагностика и навременно лечение.
Болест на Гоше
Форми на болестта на Гоше:
Съществуват три основни типа:
- Тип 1 (не-невронопатичен) – най-често срещаният, без засягане на централната нервна система. Симптомите включват увеличен черен дроб и далак (хепатоспленомегалия), анемия, нисък брой тромбоцити и костни аномалии.
- Тип 2 (остра неонатална невронопатична форма) – тежка форма, засягаща централната нервна система още в ранна детска възраст, водеща до летален изход в първите няколко години.
- Тип 3 (хронична невронопатична форма) – по-бавна прогресия, с неврологични симптоми като атаксия (проблеми с координацията) и когнитивни нарушения.
Честота на болестта на Гоше
- Честотата варира в зависимост от популацията. В общата популация се среща при 1 на 40 000 до 1 на 60 000 души.
- Най-висока честота има при ашкеназките евреи, където заболяването засяга 1 на 850 души, а носителите на мутацията са около 1 на 18.
Лечение
Лечението включва ензимозаместителна терапия (ERT) с рекомбинантни ензими (например имиглюцераза), която значително подобрява качеството на живот на пациентите. За някои пациенти се използват и субстрат-редуциращи терапии.
Това заболяване е едно от най-добре проучените сред редките болести и има ефективни терапии, ако бъде диагностицирано навреме.
Болест на Уилсън
Механизъм на заболяването
- Медта е есенциален микроелемент, но в излишък е токсична.
- При здрави хора черният дроб регулира нивата на мед и я отделя чрез жлъчката.
- При пациенти с болестта на Уилсън този механизъм е нарушен, което води до токсично натрупване.
Симптоми
Заболяването се проявява основно в чернодробни, неврологични и психиатрични симптоми:
- Чернодробни проблеми:
- Хепатит, цироза, чернодробна недостатъчност.
- Увеличен черен дроб, жълтеница, асцит.
- Неврологични симптоми:
- Тремор, мускулна скованост, нарушена координация, затруднен говор.
- Психиатрични прояви:
- Депресия, тревожност, промени в личността, психоза.
- Очен симптом (пръстен на Кайзер-Флайшер):
- Меденозеленикав пръстен около роговицата (видим при очен преглед с лампа на цепка).
Честота на болестта на Уилсън
- Среща се средно в 1 на 30 000 души в световен мащаб.
- Носители на мутантния ген (без да развият заболяването) са около 1 на 90 души.
- Проявява се обикновено между 5 и 35 години, но може да се диагностицира и по-късно.
Диагностика
- Ниски нива на церулоплазмин (протеин, който свързва медта в кръвта).
- Повишени нива на свободна мед в кръвта.
- Повишено отделяне на мед с урината.
- Генетичен тест за мутация в ATP7B.
- Чернодробна биопсия за измерване на натрупаната мед.
Лечение
- Хелатори на медта (Пенициламин, Триентин) – медикаменти, които свързват и подпомагат отделянето на мед.
- Цинкови соли – намаляват абсорбцията на мед в червата.
- Диета с ниско съдържание на мед – избягване на ядки, шоколад, морски дарове, гъби.
- Чернодробна трансплантация – при тежка чернодробна недостатъчност.
Ранната диагноза и лечение могат значително да подобрят прогнозата и да предотвратят трайните увреждания!
Синдром на Стил при възрастни
Синдромът на Стил при възрастни е рядко, системно възпалително заболяване, което принадлежи към групата на автовъзпалителните заболявания. То се характеризира с триадата от симптоми:
- Висока, продължителна фебрилна температура – обикновено над 39°C, която се появява в пикове и може да се задържа с дни или седмици.
- Артикулярни прояви (болки в ставите и артрит) – засягат основно големите стави като коленете, китките и глезените.
- Типичен бледо-розов обрив – обикновено се появява по тялото, ръцете и краката, особено по време на треска.
Допълнителни симптоми:
- Фарингит – възпалено гърло, което не е причинено от бактериални или вирусни инфекции.
- Увеличени лимфни възли – понякога с хепатоспленомегалия (увеличение на черния дроб и далака).
- Миалгия (мускулни болки).
- Фатални усложнения като макрофаг-активиращ синдром (MAS) – животозастрашаващо усложнение, което води до прекомерно активиране на имунната система.
Причини и патогенеза
Точната причина за синдрома на Стил при възрастни остава неизвестна, но се смята, че той е резултат от автовъзпалителен механизъм с повишена продукция на провъзпалителни цитокини като IL-1, IL-6 и TNF-α. Генетична предразположеност също може да играе роля.
Честота и епидемиология
- Смята се за изключително рядко заболяване.
- Честотата е между 0.16 до 0.4 случая на 100 000 души годишно.
- Засяга предимно млади възрастни между 16 и 35 години, но може да се прояви и при по-възрастни индивиди.
- Няма ясна разлика в заболеваемостта между мъжете и жените.
Диагноза
Тъй като няма специфичен лабораторен тест, диагнозата се поставя по изключване на други инфекции, ревматологични и автоимунни заболявания. Използват се следните диагностични маркери:
- Високи нива на феритин – често над 5 пъти нормата.
- Повишени CRP и СУЕ (възпалителни маркери).
- Левкоцитоза (увеличен брой на белите кръвни клетки).
- Отрицателни тестове за ревматоиден фактор (RF) и антинуклеарни антитела (ANA).
Лечение
- Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – като ибупрофен или напроксен за облекчаване на симптомите.
- Кортикостероиди (преднизон) – използват се при тежки форми.
- Биологична терапия – IL-1 инхибитори (Anakinra, Canakinumab), IL-6 инхибитори (Tocilizumab), които блокират възпалителните пътища.
- Базисни антиревматични лекарства (DMARDs) – като метотрексат при хронични форми.
Прогноза
- Монофазен тип (само един епизод) – около 30% от пациентите имат еднократна атака и не развиват усложнения.
- Интермитентен тип – при 30-40% от случаите се появяват рецидиви, но с дълги периоди на ремисия.
- Хронично протичащ тип – около 20-30% от пациентите развиват персистиращ артрит и дори инвалидизация.
Въпреки че синдромът може да бъде сериозен, съвременните терапии значително подобряват качеството на живот на пациентите.
Синдром на Goodpasture
Синдромът на Goodpasture (анти-GBM болест) е рядко автоимунно заболяване, при което имунната система атакува базалната мембрана на гломерулите в бъбреците и алвеолите в белите дробове. Това води до тежко бъбречно увреждане (бързопрогресиращ гломерулонефрит) и белодробни кръвоизливи.
Причини и патогенеза:
- Имунната система погрешно произвежда автоантитела срещу гломерулната базална мембрана (GBM), която се намира в бъбреците и белите дробове.
- Автоантителата се свързват с колагенов тип IV в мембраната, предизвиквайки възпалителен процес, който разрушава тъканите.
- В някои случаи заболяването може да бъде провокирано от вирусни инфекции, пушене, разтворители (органични химикали) или други токсини.
Симптоми:
- Белодробни симптоми: Кръвохрак (хемоптиза), кашлица, задух, белодробни кръвоизливи.
- Бъбречни симптоми: Протеинурия (протеини в урината), хематурия (кръв в урината), високо кръвно налягане, бъбречна недостатъчност.
- Общи симптоми: Умора, загуба на тегло, анемия.
Честота и епидемиология:
- Синдромът на Goodpasture е изключително рядък, с честота от 0.5 до 1 случай на 1 милион души годишно.
- По-често се среща при мъже на възраст между 20 и 30 години и възрастни над 60 години.
- По-висока честота се наблюдава при хора с генетична предразположеност, особено носители на HLA-DR15 и HLA-DR4.
Диагностика:
- Кръвни тестове: Наличие на анти-GBM антитела.
- Биопсия на бъбрек: Показва линейно отлагане на IgG по базалната мембрана.
- Белодробна образна диагностика: Рентгенография или КТ сканиране за откриване на белодробни кръвоизливи.
Лечение:
- Плазмафереза (обмен на плазма): За отстраняване на автоантителата.
- Имуносупресивна терапия: Кортикостероиди (напр. метилпреднизолон) и циклофосфамид за потискане на имунната реакция.
- Поддържащо лечение: Хемодиализа при бъбречна недостатъчност и кислородна терапия при белодробни усложнения.
Прогноза:
- Ако не се лекува, заболяването може да доведе до фатален изход поради бъбречна недостатъчност или масивен белодробен кръвоизлив.
- Ранната диагностика и агресивното лечение значително подобряват шансовете за преживяемост.
- При пациенти с тежко бъбречно увреждане може да е необходима бъбречна трансплантация.
Въпреки че е рядко заболяване, синдромът на Goodpasture е животозастрашаващ и изисква спешна медицинска намеса.
Синдром на Бехчет
Синдромът на Бехчет е рядко, хронично, мултисистемно възпалително заболяване, което засяга кръвоносните съдове (васкулит) и може да причини увреждания на лигавиците, кожата, ставите, очите, нервната система и вътрешните органи.
Основната характеристика на заболяването е рецидивиращи язви в устата и гениталната област, като също могат да се появят очни възпаления (увеит), кожни обриви и неврологични усложнения.
Симптоми на синдрома на Бехчет:
- Орални язви (афтозни улцерации) – появяват се при 98-100% от пациентите.
- Генитални язви – срещат се при около 75% от пациентите.
- Очни възпаления (увеит, ретинит, иридоциклит) – могат да доведат до загуба на зрението.
- Кожни лезии – акнеподобни лезии, васкулитни язви, еритема нодозум.
- Артрит – засяга предимно коленете, глезените и китките.
- Съдови усложнения – възпаление на артерии и вени, тромбози.
- Неврологични симптоми (невробехчет) – главоболие, парализи, енцефалит.
- Гастроинтестинални симптоми – язви в храносмилателния тракт.
Причини и рискови фактори:
Точната причина за синдрома на Бехчет не е известна, но се смята, че е автоимунно заболяване, предизвикано от генетични фактори и фактори на околната среда.
- Генетична предразположеност: Хора с HLA-B51 антиген имат повишен риск.
- Иммунологична дисфункция: Автоимунен отговор към собствените кръвоносни съдове.
- Инфекциозни агенти: Възможно е вируси или бактерии да играят роля като отключващи фактори.
Честота на заболяването
- Средиземноморски и азиатски региони: Най-често срещан в страните от "Пътя на коприната" – Турция, Иран, Япония, Китай.
- В Турция честотата е около 400 случая на 100 000 души (една от най-високите в света).
- Европа и Северна Америка: Рядко срещано – около 1-5 случая на 100 000 души.
- По-често при мъже (особено с тежко протичане), но в някои региони засяга и жените равномерно.
- Обикновено се проявява между 20-40 години, но може да започне и в детството.
Диагностика и лечение
Диагнозата се основава на клиничните критерии (рецидивиращи язви, очни възпаления, кожни лезии, съдови усложнения) и изключване на други заболявания. Няма специфичен тест за Бехчет.
Лечението зависи от тежестта на заболяването и включва:
- Кортикостероиди (преднизон) – за контрол на възпалението.
- Имуносупресори (азатиоприн, циклофосфамид) – за тежки случаи.
- Биологични терапии (инфликсимаб, адалимумаб) – при резистентни форми.
- Колхицин – за артрит и кожни лезии.
➡ Прогнозата варира, като при някои пациенти симптомите намаляват с времето, докато при други се развиват тежки усложнения като слепота или съдови заболявания.
Системна склеродермия
Системната склеродермия (системна склероза) е автоимунно заболяване, което води до прекомерно производство и натрупване на колаген в кожата и вътрешните органи. Това причинява удебеляване и втвърдяване на кожата, както и прогресивно засягане на органи като белите дробове, сърцето, бъбреците и храносмилателната система.
Причини и механизъм на заболяването
Точната причина за системната склеродермия не е напълно известна, но се смята, че автоимунни фактори, генетична предразположеност и фактори на околната среда (като експозиция на химикали) играят роля. При това заболяване имунната система атакува собствените тъкани, което води до:
- Фиброза – свръхпроизводство на съединителна тъкан.
- Васкулопатия – стесняване на малките кръвоносни съдове.
- Имунни нарушения – активиране на автоантитела.
Основни форми на системна склеродермия
- Ограничена (CREST синдром) – засяга предимно кожата на ръцете и лицето, но може да доведе до белодробна хипертония.
- Дифузна – по-агресивна форма, която засяга големи участъци от кожата и вътрешните органи.
Честота на системната склеродермия
- Смята се за рядко заболяване.
- Среща се в около 10-20 случая на 1 милион души годишно.
- По-често засяга жени (4:1 спрямо мъжете).
- Обикновено се диагностицира между 30 и 50-годишна възраст.
Симптоми
- Удебеляване и втвърдяване на кожата.
- Феномен на Рейно (побеляване на пръстите при студ).
- Ставна болка и скованост.
- Проблеми с храносмилането (рефлукс, затруднено преглъщане).
- Белодробни усложнения (фиброза, белодробна хипертония).
- Сърдечно и бъбречно увреждане (в по-тежките случаи).
Лечение
Няма окончателно лечение, но терапията е насочена към контрол на симптомите:
- Имуносупресори (циклофосфамид, микофенолат мофетил).
- Съдови разширяващи лекарства (илопрост, силденафил) при белодробни усложнения.
- Физиотерапия за поддържане на мобилността.
- Кортикостероиди (в някои случаи, но с внимание за страничните ефекти).
Прогноза
Прогресията на заболяването варира – някои пациенти имат леки форми с минимално засягане на органите, докато при други заболяването е агресивно и води до сериозни усложнения. Белодробната фиброза и бъбречната криза са основни фактори за тежък ход на болестта.
Сарком на Юинг
Саркомът на Юинг е рядък и агресивен злокачествен тумор на костите или меките тъкани. Той се среща предимно при деца, юноши и млади възрастни, като най-често засяга дългите кости (бедрена кост, пищял, раменна кост), тазовите кости и ребрата.
Това заболяване е част от групата на т.нар. тумори на Юинг (Ewing's sarcoma family of tumors – ESFT), които включват също екстраоскални саркоми на Юинг (в меките тъкани) и периферни примитивни невроектодермални тумори (pPNET).
Честота на саркома на Юинг
- Саркомът на Юинг е изключително рядък и се диагностицира в около 1-3 случая на 1 милион души годишно.
- Представлява около 1% от всички ракови заболявания и 15% от детските костни тумори.
- Най-често се среща между 10 и 20-годишна възраст, като рядко се диагностицира при деца под 5 години или при възрастни над 30 години.
- Мъжете са малко по-често засегнати от жените (съотношение 1.5:1).
- По-често се среща при хора от европейски произход, докато честотата му е по-ниска при азиатци и афроамериканци.
Причини и генетика
Точните причини за развитието на саркома на Юинг не са напълно изяснени, но в повечето случаи се открива специфична генетична транслокация – t(11;22)(q24;q12). Тази мутация води до сливане на гените EWSR1 и FLI1, което причинява неконтролируем растеж на клетките.
Симптоми
- Болка и подуване в засегнатата област.
- Зачервяване и повишена температура в зоната на тумора.
- Намалена подвижност на крайниците, ако е засегната кост.
- Необяснима загуба на тегло.
- Умора и обща слабост.
- Повишена температура, която може да наподобява инфекция.
- При напреднал стадий: метастази (най-често в белите дробове, други кости и костния мозък).
Диагностика
- Образни изследвания – Рентгенография, КТ (компютърна томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), ПЕТ сканиране.
- Биопсия – Взема се проба от тъканта за хистологично и молекулярно изследване.
- Генетичен тест – За потвърждаване на характерната мутация EWSR1-FLI1.
Лечение
Терапията на саркома на Юинг включва мултимодален подход:
- Химиотерапия – първоначално за свиване на тумора.
- Хирургично отстраняване – ако е възможно, премахване на засегнатата кост или тъкан.
- Лъчетерапия – особено при неоперабилни случаи или за унищожаване на остатъчни туморни клетки.
- Таргетна терапия и имунотерапия – в клинични проучвания за напреднали случаи.
Прогноза
- Ранната диагностика е ключова – при локализиран тумор и успешна терапия 5-годишната преживяемост е около 70%.
- При метастатичен сарком на Юинг прогнозата е значително по-лоша – 5-годишната преживяемост пада до 30% или по-малко.
Саркомът на Юинг е рядко и агресивно заболяване, което изисква бърза диагностика и комплексно лечение. Въпреки че напредъкът в медицината подобрява прогнозата за пациентите, при метастази терапията остава предизвикателство.
Глиобластома мултиформе
Глиобластома мултиформе (GBM) е най-агресивният и злокачествен първичен мозъчен тумор при възрастните. Той произлиза от глиални клетки (по-конкретно от астроцитите) и е класифициран като IV степен по Световната здравна организация (СЗО). Това означава, че има висока скорост на растеж, инфилтрира околните мозъчни тъкани и е много трудно за лечение.
Характеристики на GBM:
- Бърз растеж и инфилтрация – туморът не остава локализиран, а прониква в здравата мозъчна тъкан.
- Слабо отграничение – трудно е да се премахне напълно чрез хирургична интервенция.
- Висока резистентност към лечение – лъчетерапията и химиотерапията често имат ограничен ефект.
- Чести рецидиви – дори след първоначално успешно лечение, GBM почти винаги се връща.
Симптоми на глиобластома мултиформе
Зависят от местоположението на тумора в мозъка, но могат да включват:
- Главоболие (особено сутрин)
- Гадене и повръщане
- Промени в зрението
- Загуба на паметта и когнитивни нарушения
- Припадъци
- Слабост или парализа на крайниците
- Личностни промени и поведенчески отклонения
Честота и разпространение на GBM
- Честота: Глиобластомата е най-често срещаният първичен злокачествен мозъчен тумор, като представлява около 15-17% от всички мозъчни тумори и 50% от всички глиални тумори.
- Заболеваемост: Среща се при приблизително 3–5 души на 100 000 население годишно.
- Възраст: По-често се диагностицира при възрастни между 50 и 70 години, но може да се срещне и при по-млади хора.
- Пол: Малко по-често засяга мъжете, отколкото жените.
Прогноза и лечение
Прогнозата при GBM остава неблагоприятна. Средната преживяемост дори при агресивно лечение (хирургия, лъчетерапия и химиотерапия) е 12-18 месеца, а 5-годишната преживяемост е под 7%.
Методи на лечение:
- Хирургия – опит за максимално премахване на тумора, но без гаранция за пълно елиминиране.
- Лъчетерапия – използва се за унищожаване на остатъчните ракови клетки.
- Химиотерапия – най-често се използва темозоломид (Temozolomide, TMZ).
- Имунотерапия и таргетна терапия – нови експериментални методи, но все още с ограничена ефективност.
Въпреки развитието на медицината, GBM остава едно от най-предизвикателните заболявания за лечение в онкологията.
Хронична миелоидна левкемия (CML)
Хроничната миелоидна левкемия (CML) е вид рак на кръвта, който засяга миелоидните клетки в костния мозък. Заболяването причинява неконтролируемо производство на анормални бели кръвни клетки, което постепенно измества нормалните кръвни клетки и може да доведе до различни усложнения.
CML се характеризира с наличието на специфична генетична аномалия, наречена Филаделфийска хромозома (Ph). Тя се образува при транслокация между хромозоми 9 и 22, което води до сливане на гените BCR-ABL. Този ген произвежда анормален протеин (тирозин киназа), който стимулира неконтролируемия растеж на левкемичните клетки.
Фази на CML
CML протича в три основни фази:
- Хронична фаза (90% от случаите при диагностициране) – болестта прогресира бавно, като пациентът може да има минимални симптоми или да бъде безсимптомен.
- Акселерирана фаза – увеличава се броят на незрелите бели кръвни клетки, появяват се анемия и общо влошаване на състоянието.
- Бластна криза – CML преминава в остра форма на левкемия, при която заболяването става агресивно и трудно лечимо.
Честота на заболяването
CML е рядко онкологично заболяване, но не е изключително рядко.
- Годишната честота е около 1-2 случая на 100 000 души.
- Възрастта на диагностициране е средно 50-60 години, но може да засегне и по-млади хора.
- Съставлява около 15% от всички случаи на левкемия при възрастни.
- Среща се по-рядко при деца, но не е невъзможно.
Лечение
CML се лекува успешно с тирозин киназни инхибитори (TKI), като иматиниб (Gleevec), дазатиниб, нилотиниб и понатиниб. Те блокират активността на BCR-ABL протеина и спират растежа на раковите клетки. При някои пациенти може да се наложи трансплантация на стволови клетки.
С навременно лечение повечето пациенти могат да водят дълъг и нормален живот.
Параганглиома
Параганглиомата е рядък тумор, който се развива от параганглиите – групи от клетки, произвеждащи хормони и принадлежащи към симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Тези тумори могат да се появят навсякъде в тялото, но най-често се локализират в главата, шията, гръдния кош, корема и таза.
Параганглиомите се подразделят на:
- Симпатикови параганглиоми – обикновено се намират в корема и произвеждат катехоламини (адреналин, норадреналин), което може да доведе до симптоми като хипертония, изпотяване, сърцебиене и главоболие.
- Парасимпатикови параганглиоми – най-често се срещат в главата и шията и обикновено не произвеждат хормони, но могат да причинят симптоми, свързани със своя растеж, като затруднено преглъщане, промени в гласа или увреждане на нервите.
Злокачественост на параганглиомите
Около 10–30% от параганглиомите могат да бъдат злокачествени, като разпространяват метастази в лимфните възли, черния дроб, белите дробове или костите.
Честота на параганглиомата
Параганглиомите са изключително редки тумори. Според медицинската статистика:
- Срещат се с честота 1 на 1 000 000 души годишно.
- Те съставляват по-малко от 0.3% от всички тумори.
- Около 35-50% от случаите са свързани с наследствени мутации в гени като SDHB, SDHD, VHL, RET и други.
Заболяването може да се прояви на всяка възраст, но най-често се диагностицира между 30 и 50 години.
Диагностика и лечение
Диагностиката включва:
- Образни изследвания – ЯМР, КТ, PET-сканиране.
- Биохимични тестове – измерване на катехоламини и метанефрини в урината и кръвта.
- Генетично тестване – особено при пациенти с фамилна анамнеза.
Лечението зависи от локализацията и дали туморът е хормонално активен. Основните подходи включват:
- Хирургично отстраняване – златен стандарт при лечението.
- Радиотерапия или химиотерапия – при злокачествени или неоперабилни случаи.
- Таргетна терапия – нови методи, използващи молекули, насочени срещу специфични гени.
Въпреки рядкостта си, параганглиомите изискват специализирана диагностика и мултидисциплинарен подход в лечението.
КАЛЕНДАР
Превенция
КАЛЕНДАР
Световни здравни дни
Международно признати дни за превенция и профилактика на социално-значими заболявания.
Защото здравето е сила. Здравето е живот. Животът е движение. За всеки един от нас.





APP STORE
DOWNLOAD
- 4 години GN News
- Въведете новините в джоба си с Genica News!
- С гордост обявяваме, че най-новото ни приключение е налично като мобилно приложение за операционните системи Apple и Android.
- Сега можете да получавате актуални новини, интересни статии и вълнуващи разкази винаги и навсякъде.
- Изтеглете безплатно GN News от магазините на вашето устройство и бъдете винаги в крак с времето. Изживейте информационния свят на нов начин със собственото мобилно приложение на GN News!“
БЪДИ СМЕЛ
С МАРТИ
- Страхът от медицински манипулации е чувство, което често кара възрастните да се притесняват и да не се чувстват особено добре. А какво ли остава за децата!
- Да се чувстваш уплашен и сърцетоти да бие учестено; да се оглеждаш непрестанно и да пропускаш прекрасните мигове- чувството на страх е много изтощително.
- Мечето Марти- главен герой на поредицата на Атанас Месечков- също се страхува от посещенията при доктор. Но понякога се оказва, че това, което плаши него, може и да не плаши теб.
- Как да се справим със задушаващото чувство на страх? Има ли полза от уплахата ни?
- С приятните илюстрации на Камелия Топалова, чудесното си оформление и кратичките, но пълни със съвети и примери изречения, таьи книжка ще помогне на вас и Вашите деца.


КОНТАКТИ
За връзка с нас
Pearl Park, Околовръстен път, гр. София, България
+359 895 777 927
n.mesechkov@genicanews.com