image87

КОМУНИКАЦИЯ. УПРАВЛЕНИЕ. ЛИДЕРСТВО

Навигация в съвременния пейзаж на здравеопазването: Ръководство за ефективно лидерство.

Проф. д-р Даниела Илиева е изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ – неправителствена организация, която работи по проекти към Европейската комисия по теми, преплитащи право и информационни технологии. Преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и корпоративен лектор и обучител по теми, свързани с управление, бизнес комуникация, бизнес етикет и презентационни умения през платформата й Daniela.bg. Автор е на няколко книги, сред които „Комуникация НАвреме и НА място“ и „Управление на личностното развитие“.

В непрекъснато развиващия се пейзаж на управлението на здравеопазването, ролята на лидерството става все по-важна. Здравната и медицинска индустрия в България се оформя от разнообразен набор от лидери, всеки от които носи своя уникален опит, за да се справи с многостранните възможности и предизвикателства в сектора на здравеопазването – от технологичния напредък и променящите се очаквания на пациентите, до регулаторните промени и продължаващата глобална здравна криза. В тази динамична среда ефективното лидерство не е само за вземане на решения, но и за насърчаване на иновациите, култивиране на положителна организационна култура и приоритизиране на благосъстоянието както на пациентите, така и на здравните специалисти.

Един от ключовите аспекти на съвременното лидерство в здравния мениджмънт е адаптивността. Лидерите трябва да могат да се ориентират в сложността на здравната индустрия, която е белязана от постоянни промени в технологиите, политиките и демографията на пациентите. Способността за създаване и адаптиране на стратегии за посрещане на нови предизвикателства е от решаващо значение за успеха. Лидерите, независимо дали са практикуващи медици или професионални мениджъри, трябва да приемат нагласа за непрекъснато учене и да насърчават своите екипи да правят същото, като са в крак с най-новите постижения в здравните технологии, управленските практики и медицинските изследвания.

Технологиите играят централна роля в съвременното здравеопазване, като предлагат възможности за подобрена грижа за пациентите, рационализирани операции и подобрено вземане на решения. Лидерите трябва да са технически и технологично грамотни и отворени за приемане на иновативни решения, които могат да стимулират ефективността и ефикасността. От системите за електронни здравни досиета до платформите за телемедицина, възприемането и внедряването на дадена технология може значително да повлияе на качеството на предоставяните здравни услуги.

Селските райони в България често са изправени пред предизвикателства при достъпа до здравни услуги. Пример за преодоляване на това предизвикателство е внедрените от иновативен лидер телездравни услуги в регионална клиника, позволявайки на пациенти в отдалечени райони да се консултират виртуално със здравни специалисти. Това не само подобрява достъпа до медицинска експертиза, но също така намалява тежестта на пътуването за пациентите, демонстрирайки адаптивност в използването на технологии за преодоляване на географски разстояния.

България напредва във възприемането на дигитализация на здравни инициативи. Адаптивен лидер в болница в София внедри усъвършенствана система за електронно здравно досие, която улеснява безпроблемното споделяне на данни за пациенти между доставчиците на здравни услуги, подобрява точността на диагнозите и координацията на грижите, което води до по-ефективно предоставяне на цялостна здравна грижа.

В допълнение към технологичния фокус, съвременните лидери в здравеопазването трябва да дадат приоритет на подхода, ориентиран към пациента. Пациентите вече не са пасивни получатели на грижи; те са информирани, овластени и очакват персонализирано изживяване. Лидерите трябва да подкрепят ориентирана към пациента култура в рамките на своите организации, като наблягат на комуникацията, съпричастността и индивидуализирани планове за грижа. Този подход не само повишава удовлетвореността и лоялността на пациентите, но и доказано допринася за по-добри здравни резултати.

Ефективното лидерство в управлението на здравеопазването включва култивиране на положителна и приобщаваща организационна култура. Благосъстоянието и удовлетвореността на здравните специалисти пряко влияят върху грижите за пациентите. Лидерите трябва да насърчават изграждането на среда, която цени диверсификацията, насърчава сътрудничеството и признава приноса на всеки член на екипа. Пример е визионерският подход на директор на болница, която предоставя уелнес програми, включително семинари за управление на стреса и стимули за фитнес, в подкрепа на здравните специалисти. Даването на приоритет на благосъстоянието на персонала чрез подобни инициативи за професионално развитие и политики за баланс между професионалния и личния живот подобрява морала, допринася за по-положителна организационна култура, води до по-голяма ангажираност на служителите и, следователно, подобрена грижа за пациентите.

В контекста на продължаващата глобална здравна криза значението на устойчивото лидерство става по-очевидно от всякога. Лидерите в здравния мениджмънт трябва да са умели в управлението на кризи, да вземат информирани решения под натиск и при стресови условия, и да превеждат своите екипи през периодите на несигурност. Прозрачната комуникация е от ключово значение по време на трудни времена, поддържайки както персонала, така и пациентите добре информирани и успокоени.

България, както и останалият свят, се изправи пред предизвикателствата на пандемията от COVID-19. Устойчив лидер в здравеопазването в софийска болница демонстрира ефективна реакция при кризи чрез прилагане на прозрачни комуникационни стратегии. Редовните актуализации, ясните насоки и приоритизирането на безопасността както на персонала, така и на пациентите са помогнали да се запази доверието и единството в организацията по време на безпрецедентната криза.

Освен това успешните съвременни лидери в управлението на здравеопазването са тези, които дават приоритет на непрекъснатото усъвършенстване. Те търсят обратна връзка от своите екипи, пациенти и заинтересовани страни, като използват тази информация, за да усъвършенстват процесите и да подобрят цялостното качество на грижите. Този ангажимент за непрекъснато усъвършенстване също така включва информираност за най-добрите практики в индустрията и развиващите се регулаторни изисквания, за да се гарантира съответствие и високи стандарти на медицинската грижа.

Сътрудничеството е друг крайъгълен камък на ефективното лидерство в управлението на здравеопазването. Сложността на екосистемата на здравеопазването изисква лидерите да изградят силни партньорства с други здравни организации, правителствени агенции и заинтересовани страни от общността. Като насърчават сътрудничеството, лидерите могат да създадат синергии, които подобряват резултатите за пациентите, намаляват разходите и повишават общата ефективност на предоставянето на здравни грижи.

Лидерите в здравеопазването в България все повече признават важността на сътрудничеството с местните общности. Пример е партньорство между регионална клиника и обществени организации за насърчаване на превантивните грижи. Чрез съвместни инициативи, като кампании за здравно образование и кампании за ваксиниране, този съвместен подход се насочва към специфични здравни нужди на общността и насърчава чувството за споделена отговорност за общественото благополучие.

 

image-8

Д-р Анна Богданова: Всяка бременна трябва да посети фетален морфолог

Феталната морфология е едно от най-важните изследвания и трябва да сме благодарни на напредъка на медицината и технологиите, че я имаме.

Д-р Богданова, Вие получихте наградата „Даниела Сеизова“ за лекар на годината. За какво Ви беше присъдена и какво означава тя за Вас?

За мен наградата е много ценна, защото ми бе присъдена в една от най-трудните за медиците, но и за пациентите година. Не знам, дали съм я заслужила повече от редица достойни лекари. Не съм се замисляла толкова за трудностите, не спрях да работя. Заедно с много мои колеги в различни специалности бяхме по-екипни отвсякога, уповавахме се един на друг, за да се справяме всеки ден, въпреки всички въпросителни, свързани с пандемията. Това е изборът, който сме направили в крайна сметка – да си лекар не предполага винаги да е лесно. Истината е, че бременните имаха много по-голяма нужда от подкрепа, съвсем разбираемо – с маските, дистанцията, неизвестните, с невъзможността да споделят с близките си момента на раждането. Не съм направила нищо неочаквано за професията ни – бях до пациентите си и се справихме заедно, с взаимно доверие.

Защо избрахте да станете акушер-гинеколог?


Аз съм от лекарско семейство и винаги съм знаела, че ще бъда лекар. Акушер-гинекологията е най-щастливата и същевременно една от най-трудните специалности. Да, не знам кога ще се роди някое бебе и кога точно ще се наспя (смее се), но пък аз съм първият човек, който вижда туптящото сърчице на ехографа, аз съм до майката, когато прегръща бебето си за първи път. Заедно с родителите съм, когато имат нужда от подкрепа и не мога да ви опиша каква радост изпитваме заедно, когато чуем този красив, първи плач на Живота. Благословена съм да съм проводник на тези най-хубави и емоционални моменти.

Специализирала сте фетална морфология и сте един от най-добрите специалисти в България в тази сфера. Защо се насочихте в тази посока?
Феталната медицина е насочена към грижа към вътреутробния живот на бебето и състоянието на майката по време на бременността. Това е една сравнително нова специалност, но доста важна и детайлна и трябва да сме благодарни на напредъка на медицината и технологиите, че я имаме. Бих казала, че е едно от най-важните изследвания и дава на майката ключова оценка за бременността ѝ, макар че в България не се покрива от НЗОК.
Изключително съм горда и благодарна, че 2 години и половина се учих в най-добрата школа в света. Аз съм сред малцината ученици на бащата на феталната медицина проф. Кипрос Николаидес в King’s College Hospital, London. Бях научен сътрудник и специализирах фетална медицина в Кралския колеж – опит, който осигурява теоретична и практическа подготовка на световно ниво, от най-добрите специалисти.

Защо феталната морфология е силно препоръчителна за всяка бременна жена? Отговор на кои въпроси дава този преглед?


Дава много важни за майката и бебето ѝ отговори навреме и ни позволява да положим най-добрата медицинска грижа.

Хромозомният скрининг на плода между 11 и 13 гестационна седмица е важен, за да дадем оценка, дали има риск за хромозомно заболяване още в самото начало на бременността. Така преценяваме, дали е високорискова бременността и можем да вземем максимално правилните превантивни мерки за оптимален изход – със здрава майка и здраво бебе.
Феталната медицина се занимава и със структурни дефекти в развитието на фетуса, генетични заболявания, следи как се храни плодът, колко кислород и нутриенти приема. Преценяваме и други рискове, като прееклампсия (високо кръвно налягане), гестационен диабет и др.

До колко неинвазивните генетични изследвания са в помощ на акушер-гинеколога?


Нискорисковите пациентки могат да продължат рутинното наблюдение на бременността, но на пациентките, при които рискът е висок, се налагат допълнителни по-точни генетични изследвания.
Инвазивните се препоръчват само на изключително високорисковите пациентки, а неинвазивните са щадящи ДНК тестове.
Те ни дават много по-точна информация, напълно безопасни са за бременната и за плода, и могат да бъдат направени след 10 гестационна седмица. За изследването е нужна само венозна кръв от майката. С получената точна информация, можем да предприемем най-добрите мерки за здравето на бременната и бъдещото ѝ дете.

Защо здравната каса продължава да не заплаща феталната морфология и променима ли е според вас тази тенденция?
Много се надявам Здравната каса да започне да заплаща тези прегледи за всички бременни и с колегите ми работим това да се случи. Завършилите фетална морфология при проф. Николаидес организираме конференции всяка година, на които излагаме факти и статистика, на базата на резултатите от нашата работа.

д-р Анна Богданова


За нас е цел и кауза прегледите по фетална морфология да се извършват по-прецизно, в профилирани центрове, с отговорност и грижа за бременните и за бъдещите поколения. Надявам се да се говори повече за майчино-фетална медицина и пренатална диагностика, за необходимостта това да бъде част от профилактиката и грижата за всяка бременна жена.


Дано и институциите ни чуят.

На Запад се обръща сериозно внимание и на изследването за стрептококи В на бременните? Като че ли в България това изследване не е достатъчно застъпено. Защо?
Често жената дори не подозира, че е носител на стрептококи през бременността и е много важно да се открие присъствието им навреме.
Тези бактерии се откриват при около 20% от бременните, а предаването им на плода се случва в до 70% от случаите. Боледува процент от заразените новородени, но това далеч не е малко. Предаваната бактерия може да причини тежки усложнения, като сепсис, пневмония, менингит, а в най-лошите случаи смъртта на новороденото.

д-р Анна Богданова


Streptococcus agalactiae или стрептококи Б, е особено опасен и е много важно гинекологът да назначи това изследване на бъдещата майка. Неговото присъствие може да бъде установено от вагинален секрет, цереброспинална течност, урина, храчки или кръв.
Когато знаем, че бактерията е налична в организма на майката, вземаме мерки, за да предотвратим усложненията, и за мен това изследване е много важно.

В едно свое интервю казвате, че през последната година акушер-гинеколозите са се превърнали в психолози. Бихте ли разказали как пандемията промени Вашия ритъм и начин на работа?


Нашата професия е много психологическа, защото е свързана с най-голямото щастие, но и с най-големите страхове на бъдещите родители. Ние, лекарите сме до пациентите си, не само в лицето на специалисти, но и даваме подкрепа, информираме и им помагаме психологически. В условията на пандемия, съвсем разбираемо, бременните са по-изплашени. От неизвестното, от това, че са сами и не могат да споделят най-съкровенните си моменти с любимите си хора – съпруг, семейство. Това имам предвид, че сме и психолози, защото те имат нужда от човешка подкрепа. Стремим се да поддържаме духа им висок, дори по време на самото раждане – шегуваме се, понякога пускаме музика. Стараем се, доколко успяваме – жените ще кажат.

Приключва ли с раждането грижата за бременната? Кои да последващите прегледи, които е препоръчително да се направят след това?


Много е важно жената да не забравя за собственото си здраве. Месец след раждането младата майка трябва да посети гинеколога си, за да се проследи възстановяването ѝ: тегло, кръвно налягане, гърди, корем, гениталии, дали матката възвръща нормалните си размери. Понякога се налагат и хормонални, кръвни и други изследвания.
Мога да кажа, че този първи преглед е и много емоционален. Майките споделят снимки на бебето, разказват ми за радостите и притесненията си и е нещо средно между преглед и приятелска среща.

И накрая – какво пожелавате на настоящите и бъдещите си пациентки за 2022 г.?
Здраве, най-вече здраве, за тях и скъпите им хора. Уморихме се да чуваме лоши новини, да живеем в страх, разделени, дистанцирани. Пожелавам на всички бъдещи майки децата им да се родят в един по-добър, спокоен и сигурен свят.

Д-р Анна Богданова е акушер-гинеколог и водещ специалист по фетална медицина. Завършва първи цикъл на медицинско образование във 2-ри факултет по медицина на Карлов университет, Прага, Чешка република и диплома по медицина от Медицински университет – София.


Тя е един от малкото специалисти в България, получили квалификацията си по фетална медицина в един от най-престижните учебни центрове в света – в периода 2014 – 2016 г. е научен сътрудник и специализант по фетална медицина в Кралски колеж, Лондон, Fetal Medicine Foundation. Тази специализация осигурява дългосрочна теоретична и практическа работа заедно с най-добрите специалисти в света. Д-р Богданова е преминала редица курсове в областта на Акушерството и гинекологията, член е на Българското дружество по акушерство и гинекология, Генерална медицинска комисия, (GMC), Англия и Интернационалната общност по ултразвук в Акушерство и Гинекология, ISUOG. Работи в Отделението по АГ и високорискова бременност на Болница Токуда от 2016 г.

image-4

Медицински център “ Сърце и Мозък“ отвори врати в София.

Медицински център


Медицинският център на ул. „Крум Попов“50-54 в кв. Лозенец осигурява по-бърз достъп до най-добрите специалисти в страната

„В отговор на редица препоръки от колеги и пациенти, получили модерно лечение и медицинска грижа във високотехнологичните болнични комплекси ,Сърце и Мозък‘, водещи специалисти ще преглеждат и консултират пациентите в София“, каза медицинският директор на МЦ ‚Сърце и Мозък‘ д-р Радка Александрова.

д-р Радка Александрова

Специалист по пневмология и фтизиатрия с научна степен „Доктор по медицина“ и придобита правоспособност за работа с йонизиращи лъчения. Специализирала е функционална диагностика във водещата университетска болница „Анри Мондор“ в Париж. Има 10 годишен опит като завеждащ отделение по неспецифични белодробни заболявания в белодробна болница в София. Владее френски и английски и провежда продължаващо обучение за ОПЛ-и.

На разположение на софийските пациенти са едни от най-търсените експерти у нас, с признат опит в страната и чужбина. Центърът дава възможност за второ мнение, преглед или консултация от най-добрите хирурзи, кардиолози, невролози, гастроентеролози, уролози, генетици, педиатри, акушер-гинеколози, пулмолози, ендокринолози, онколози и бърз достъп до единствения в страната специален Гама нож и най-новите технологии за лечение.

Сърце и Мозък’ и ,Мама и Аз‘ в Плевен


Широко известни в цялата страна и признати в чужбина, високотехнологичните болнични комплекси ,Сърце и Мозък‘ са първи избор на пациентите от Северна и Югоизточна България през последните години. Постоянството във въвеждането на нови методи за лечение, непрекъснатото обучение на екипите от различни медицински специалности и дългосрочната работа за изграждане на доверие и уважение между специалистите и пациентите вече 15 години отличават лечебните заведения на Българския Кардиологичен Институт (БКИ) от всички останали болници в страната.

Постиженията на БКИ за намаляване на смъртността от сърдечносъдови заболявания, подобряване на качеството и удължаването на живота получиха многократно признание в чужбина. Само през изминалата 2023 г. качеството на лечението в ‚Сърце и Мозък‘ беше потвърдено от проф. Карел – кардиохирургия, проф. Шу – съдова хирургия, проф. Ривас – гръдна хирургия, проф. Рьотингер – ортопедия и от редица други светила на световната медицинска наука и практика.

Неонатолозите и педиатрите, които ще консултират в МЦ ,Сърце и Мозък‘, ръководят екипите в най-новата клиника за майчино и детско здраве ,Мама и Аз’. Те поемат най-сложните случаи в Северна България, все по-често от столицата и от всички области на страната и са утвърдени имена в своите специалности. Благодарение на специализираните неонатални линейки, оборудвани с последно поколение транспортни кувьози, неонатолозите се справят с множество предизвикателства в първите часове от живота на най-малките пациенти.

,Сърце и Мозък’ и ,Мама и Аз‘ в Бургас

Не е случайно, че имената на водещите лекари на ,Сърце и Мозък‘ присъстват в национални класации като „Лекарите, на които вярваме“ или са номинирани за личности на годината.
Прегледите се извършват само след предварително записване онлайн или на телефон 02 / 9631298. Повече информация можете да намерите във Фейсбук страницата на МЦ ,Сърце и Мозък‘ или на www.cardiacinstitute.bg.