КОЯ Е МАГИ?

Аз съм много различни хора в едно. През повечето време в ежедневието  си преминавам през тези едни хора. Аз съм изключително емоционална,  обичаща и много импулсивна.

КАКВО ЗА ТЕБ СА ЕМОЦИИТЕ?

Те са нещо без което не мога да живея. Дори скоро си говорих с близък  човек, защо толкова държа да изкажа нещата. Да кажа, че обичам, да  кажа че съм ичзключително благодарна. За съжаление, към днешна  дата според мен много малко хора могат наистина да чувстват, да  изживяват и да могат да споделят това, което изживяват.

КАК ИЗРАЗЯВАШ ЧУВСТВАТА СИ?

Изразявам ги с думи, думи които идват от мен, изразявам ги с действия  и с поглед.

КАКВО ОЗНАЧАВАТ ЗА ТЕБ ДУМИТЕ?

Думите за мен са толкова важни, колкото са и действията. Думите  понякога могат да те накарат да летиш, могат да те накарат и да те  боли. Така все едно те боли тялото. Думите са много силно средство.

ЛИПСВА ЛИ ТИ ДЕТСТВОТО?

Наскоро мислих точно над тази тема. От една страна ми липсва, но от  друга вярвам, че трябва да живея тук и сега. Трябва да съм благодарна  на всичко, което ми се е случило. Имах уникално детство, изключително  свободно, изпълнено с музика, с приятели, с любимите хора, с мама и  тати, с брат ми. И споменът за двете ми села. Прекарвах летата си там,  цели три месеца бях в безгрижието.

КАКВО ИСКАШ ДА СЕ ВЪРНЕ ОТ ДЕТСТВОТО ТИ?

Има едно единствено нещо и това е баща ми. Това е единственото, което  бих искала да се върне. Искам да мога да споделя всичко, което ми се  случва. Лоши и хубави моменти, всичко в живота ми да споделя с него.  Със сигурност зная, че той е много горд с мен. Убедена съм, че е някъде  там и ме пази.

РАЗКАЖИ НИ ЗА НЕГО?

Това е тема над която в повечето слиучаи, като говоря се разчуствам.  Вече не се притеснявам от това. Като бях по-малка се срамувах от тези

чувства и емоции. Не исках хората да ме съжаляват и затова избягвах  да говоря на тази тема.

Той беше много слънчев, много истински, много добър, може би той и  майка ми са най-добрите хора, които познавам. Никога не съм виждала  баща ми да прави нещо лошо на някой, да каже лоша дума за някой. Имаше много приятели. Уникален човек!

КОЕ ТИ ЛИПСВА НАЙ-МНОГО ОТ НЕГО?

Усмивката. Това е което най-много ми липсва. И това да каже ”На тати  момичето”. Много често го чувам в подсъзнанието ми. Това ме спасява  от липсата, защото тази липса не се запълва в живота на човек, загубил  свой близък.

ЕДИН ДЕН КАКВО ЩЕ РАЗКАЖЕШ НА ДЕЦАТА СИ ЗА НЕГО?

Ще се опитам да предам на децата си добротата, която носеше. Ние с  брат ми сме израстнали в семейство с много любов. Те се целуваха всеки  ден и ние всеки ден в къщи сме виждали много любов. Искам това да  предам на децата си. Мечтая си за такъв дом.

БИ ЛИ ЖИВЯЛА В СВОЯ ДОМ БЕЗ ИНТЕРНЕТ?

Абсолютно без никакъв проблем. За съжаление поколението след нас  живее само и единствено в този интернет свят. Това поколение има  нужда от лайкове, има нужда от оценката на хората. Има нужда всичко  това да е публично, което мен ме прави изключително тъжна. Чувствам  го някак кухо и стерилно.

КАКВО СА ЛАЙКОВЕТЕ ЗА ЗВЕЗДА, КАТО ТЕБ?

Необходимост, която за мен не е важна. Съвременният свят обаче ни  принуждава да събираме лайкове, защото те въздействат. Колкото  повече лайкове имаш, толкова по-търсен си от брандове. Абсолютно  откровено казвам, че възможностите са много по-големи чрез социално  присъствие. Ако искаш музиката ти да достигне до широка аудитория,  ти си длъжен да присъстваш в социалното пространство.

КОЕ ТЕ ПРАВИ НАЙ-ЩАСТЛИВА?

За първи път ще си позволя да кажа, че любовта ме прави най-  щастлива. Да, музиката е моето място, моят живот, но без любовта и  човека до теб си едно абсолютно нищо. Няма човек, който е способен да  живее без любов.

КОЕ ТЕ ЯДОСВА НАЙ-МНОГО?

В последно време се старая да бъда различна и полагам много усилия  да ме ядосват много малко неща. Нещо което не мога да преодолея и  продължава да ме ядосва е лъжата.

ИМАЛО ЛИ Е ЛЪЖА В ЖИВОТА ТИ?

Кой не е бил лъган. Всякакви лъжи съм преживяла и съм осъзнала, че  или аз съм позволила на хората да ме лъжат или просто те са способни  само на това. След тъжната ситуация е необходимо да извадиш поуката  за себе си и да продължиш напред.

ХОРАТА ГРЕШНИ ИЛИ БЕЗГРЕШНИ СА?

Ние сме грешни от мига на нашето създаване. Може би най-чистите  души са тези в утробата на майката.

ОБИЧАШ ЗДРАВОСЛОВНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ.  КАК ГО ПОСТИГАШ?

Когато се храня здравословно изпитвам гордост  от себе си. Когато хапнеш нещо, което е полезно  за тялото, се чувствам невероятно. Успявам да се

организирам с дисциплина. Не съумявам да намеря  време да готвя сама у дома, но има места в София с  много чиста храна.

КОЯ Е ЛЮБИМАТА ПЕСЕН НА МАГИ?

Песента на Beyonce “Опасно влюбена”. Тази песен  описва мен. Песента ми е любима от 15 годишна.  Заглавието описва мен. Винаги съм казвала, че съм  човек който се влюбва без граница, без условия и  без задръжки. Аз съм опасно влюбена постоянно.

Горя постоянно във всичко, което правя.

С КАКВИ НЕЩА ЩЕ СЕ СБЛЪСКА СЛЕДВАЩОТО  ПОКОЛЕНИЕ?

Тайничко се надявам този социален живот в  интернет да се превърне в истински срещи. Нека  хората осъзнаят колко им липсва нормалното  общуване. В последната година успяхме да усетим  как ни липсва сцената, офисът, паркът. В условия  на пандемия ни бе доказано, колко много ни липсва  реалността.

КОЕ Е ЛЮБИМОТО ТИ НЕЩО В КАРИЕРАТА?

Сцената. Там съм пожар, там съм друга, там не съм  Маги от ежедневието. Там съм дива и експресивна.  Имам своя банда, това е моето малко дете, което  предстои да става все по-голямо и по- хубаво.

Получих запитване от заведение за колаборация с  банда и веднага си казах това е момента. Нещата  взеха и се случиха. Все по често хората ме канят с  бандата. С тях съм още по-истинска, има свобода  на комуникация, на пеене… Много е хубаво!

КАКВО НОСИ ЗА ТЕБ ДУЕТА ТИ СЪС 100 КИЛА  “МОЕТО РАДИО”?

Моето радио носи усмивка, защото е много хубаво  когато хората те спират и изказват хвалебствия  за твоя проект. За мен тази песен е нашето малко

бижу. Ще съм винаги безкрайно благодарна на 100  кила за подадената му ръка в така труден период  за мен.

ТИ СИ ОТ АРТИСТИТЕ ОСТАВАЩИ СЛЕДА,  КАКВО ЗА ТЕБ ОЗНАЧАВА ТОВА?

Това е най-ценното. Това, за което сме всички  тук. Истинските музиканти, хора занимаващи  се с изкуство, не с еднодневки. Защото и това го

има. В днешно време е приоритет да се продаваш  лесно, а не да оставиш следа. В моите очи това

не са истински артисти. Нямам против тях, но не  е моето. За мен истинският артист е този който  оставя следа.

ПОНЯКОГА В ЖИВОТА ТЕЗИ ЕДНОДНЕВКИ  НАДМИНАВАТ ПО ПОПУЛЯРНОСТ ИСТИНСКИТЕ  АРТИСТИ. КАК ГО ПРИЕМАШ?

Приемам го! Знам, че всеки един успех носи след  себе си компромис.

ПРАВИШ ЛИ ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕТО СИ?

Преди време го правех. Сега се надявам да се  стремя към по-последователно мислене. Залагам три крачки напред, а не шест, защото забелязах, че големите ми мечти  се отдалечават от мен. Сега залагам на това да извървя първите стъпки,  за да достигна до големия хоризонт.

ТРЯБВА ЛИ ДА ИМАТ ПЛАН ХОРАТА ЗА ЖИВОТА СИ?

Виждала съм хора на които лесно се получават нещата, но тези които са  добри и полагат истински усилия достигат до финалната права.

ИЗЛИЗА НОВ СИНГЪЛ “ВИНОВЕН”. ТОЛКОВА ЛИ Е ВИНОВЕН ТОЙ?  КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ?

Замислила съм толкова големи неща за този проект. Той е виновен,  защото съм позволила да е виновен. Надявам се скоро да снимам  видеото, и ви казвам, че ще има много красота в него. За пролетта  очаквайте типично женска песен. За силните, за тези жени които  излизат като пичове от житейските си уроци.

Усложнения може да настъпят по време на всяка част от родилния  процес. Според Националния институт за детско здраве и човешко  развитие „Юнис Кенеди Шрайвър“ специализирана помощ е по-  вероятно да се наложи, ако бременността продължава повече от 42  седмици, ако преди това е имало раждане с цезарово сечение или  когато майката е в по-напреднала възраст.

1. НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА НАПРЕДЪК

Проточено раждане е това, при което няма напредък и продължава по-  дълго от очакваното. Проучванията сочат, че това се случва при около 8  процента от родилките, като причините може да са много.

Американската асоциация по бременност определя проточеното  раждане като продължаващо над 20 часа, ако става въпрос за първо  раждане. За тези, които вече са раждали, неуспешно напредване на  раждането е, когато то продължи повече от 14 часа.

Ако проточеното раждане се случи по време на ранната или латентната  фаза, то може да бъде уморително, но обикновено не води до  усложнения. Ако обаче това стане по време на активната фаза, може да  се наложи медицинска оценка и намеса.

Причините за проточено раждане включват: -бавно разширяване на шийката на матката -бавно изтласкване -голямо бебе -малък родилен канал или таз -раждане на няколко бебета -емоционални фактори, като тревога, стрес и страх

Болкоуспокояващите лекарства също могат да допринесат за това, тъй  като забавят или отслабват маточните контракции.

Ако раждането не напредва, първият съвет е да се отпуснете и да  изчакате. Американската асоциация по бременност съветва да се  разходите, да поспите или да си направите топла вана.

В по-късните етапи здравните специалисти могат да дадат медикаменти  за предизвикване на раждане или да препоръчат раждане с цезарово  сечение.

2. ФЕТАЛЕН ДИСТРЕС

„Незадоволителният статус на плода“, известен още като фетален  дистрес, се използва за описване на състояние, прие което плодът не  изглежда да се справя добре.

Незадоволителният статус на плода може да бъде свързан с: -нередовен сърдечен ритъм на бебето -проблеми с мускулния тонус и движенията -ниски нива на околоплодната течност

Основните причини и състояния могат да включват: -недостатъчни нива на кислород -анемия на майката -хипертония при майката, предизвикана от бременността -забавяне на вътреутробния растеж -амниотична течност, оцветена с мекониум

По-вероятно е да се появи при бременности, които продължават 42  седмици или повече. Стратегиите, които могат да помогнат при епизоди  на незадоволителен фетален статус, включват: -промяна на положението на майката -увеличаване на хидратацията на майката -поддържане на оксигенацията на майката -амниоинфузия, при която в амниотичната кухина се вкарва течност,  за да се намали натискът върху пъпната връв -токолиза – временно спиране на контракциите, което може да забави  преждевременното раждане -интравенозна хипертонична декстроза

В някои случаи може да се наложи раждане чрез цезарово сечение.

3. ПЕРИНАТАЛНА АСФИКСИЯ

Перинаталната асфиксия се определя като „невъзможност за започване  и поддържане на дишането при раждането“. Тя може да се случи преди,  по време на или непосредствено след раждането, поради недостатъчно  снабдяване с кислород.

Перинатална асфиксия е неспецифичен термин, който включва сложен  набор от проблеми.Тя може да доведе до: -хипоксемия, или ниско ниво на кислород -високи нива на въглероден диоксид -ацидоза или твърде много киселина в кръвта

Може да се стигне до сърдечносъдови проблеми и неправилно  функциониране на органите.

Преди раждането симптомите може да включват нисък сърдечен ритъм  и ниски нива на рН, което показва висока киселинност.

По време на раждането може да се наблюдава нисък резултат по APGAR  от 0 до 3 за повече от 5 минути.

Други признаци могат да включват: -лош цвят на кожата -ниска сърдечна честота -слаб мускулен тонус -задъхване -слабо дишане -амниотична течност с петна от мекониум

Лечението на перинаталната асфиксия може да включва осигуряване на

кислород на майката или извършване на раждане с цезарово сечение.

След раждането може да се наложи механично дишане или прием на  медикаменти.

4. ДИСТОКИЯ НА РАМОТО

Раменната дистокия е, когато главата излиза през вагината, но  раменете остават вътре в майката. Тя не е често срещана, но е по-  вероятно да засегне жени, които не са раждали преди, и е причина за  половината от всички раждания с цезарово сечение в тази група.

Здравните работници могат да приложат специфични маневри за  освобождаване на раменете:

Те включват: -промяна на положението на майката -ръчно завъртане на раменете на бебето

Може да се наложи епизиотомия или хирургическо разширяване на  влагалището, за да се освободи място за раменете.

Усложненията обикновено са лечими и временни. Въпреки това, ако е  налице и несигурна сърдечна честота на плода, това може да означава  други проблеми.

Възможните проблеми включват: -увреждане на брахиалния сплит на плода – увреждане на нерв, което  може да засегне рамото, ръцете и дланта, но обикновено оздравява с  времето -фрактура на плода, при която се счупва раменната  кост или ключицата, които обикновено заздравяват без  проблеми -хипоксично-исхемично мозъчно увреждане или слабо  снабдяване на мозъка с кислород, което в редки случаи  може да бъде животозастрашаващо или да доведе до  мозъчно увреждане

Усложненията при майката включват разкъсване на  матката, влагалището, шийката на матката или ректума  и силно кървене след раждането.

5. ПРЕКОМЕРНО КЪРВЕНЕ

По време на вагиналното раждане на едно бебе жените  губят средно 500 милилитра (ml) кръв. По време на  раждане с цезарово сечение на едно бебе средното  количество изгубена кръв е 1000 ml. Това може да се  случи в рамките на 24 часа след раждането или до 12  седмици по-късно, в случай на вторично кървене.

Около 80 процента от случаите на следродилен  кръвоизлив са резултат от липсата на тонус на матката.  Кървенето се случва след изхвърлянето на плацентата,  тъй като контракциите на матката са твърде слаби

и не могат да осигурят достатъчно компресия на  кръвоносните съдове на мястото, където плацентата е  била прикрепена към матката. Може да се стигне до  ниско кръвно налягане, органна недостатъчност, шок и  смърт.

Някои медицински състояния и лечения могат да увеличат риска от  развитие на следродилен кръвоизлив: -откъсване на плацентата или превия на плацентата -свръхзадържане на матката -многоплодна бременност -хипертония, предизвикана от бременността -няколко предишни раждания -продължително раждане.

-използване на клещи или вакуумно раждане

-използване на обща анестезия или лекарства за предизвикване или  спиране на раждането

-инфекция -затлъстяване

Други медицински състояния, които могат да доведат до по-висок риск,  включват:

-разкъсвания на кръвоносните съдове на шийката на матката,  вагината или матката

-хематом на вулвата, вагината или таза

-нарушения в съсирването на кръвта

-плацента акрета, инкрета или перкрета

-разкъсване на матката

Лечението има за цел да спре кървенето възможно най-скоро.  Възможностите включват: -използване на лекарства -масаж на матката -отстраняване на задържаната плацента -опаковане на матката -връзване на кървящи кръвоносни съдове -операция, по възможност лапаротомия, за да се открие причината за  кървенето, или хистеректомия, за да се отстрани матката Прекомерното кървене може да бъде животозастрашаващо, но при  бърза и подходяща медицинска помощ перспективите обикновено са  добри.

6. НЕПРАВИЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Не всички бебета са в най-добрата позиция за вагинално раждане. Най-  често срещаното положение на плода при раждане е с лице надолу, но  бебетата могат да бъдат и в други позиции.

Те включват: -обърнати нагоре -седалищно предлежание или предлежание с краката напред -лежане настрани, хоризонтално през матката, вместо вертикално

В зависимост от положението на бебето и ситуацията може да се  наложи: -ръчна промяна на положението на плода -да се използват клещи -да се направи епизиотомия, за да се разшири хирургически отворът -да се извърши раждане чрез цезарово сечение

Пъпна връв

Проблемите с пъпната връв включват: -тя се увива около бебето -да е компресирана -да се появи преди бебето

Ако е увита около врата, ако се компресира или се появи преди бебето,  вероятно ще е необходима медицинска помощ.

7. ПЛАЦЕНТА ПРЕВИЯ

Когато плацентата покрива отвора на шийката на матката, това се  нарича плацента превия. Обикновено се налага раждане чрез цезарово  сечение.

Състоянието засяга около 1 на 200 бременности  през третия триместър. Най-вероятно е това да  се случи при тези, които: -са имали предишни раждания, и особено  четири или повече бременности -предишна плацента превия, раждане с  цезарово сечение или операция на матката -имат многоплодна бременност

-са на възраст над 35 години

-имат фибромиоми

-пушат

Основният симптом е кървене без болка по  време на третия триместър. То може да варира  от леко до силно.

Други възможни индикации включват: -ранни контракции -бебето е в седалищно положение -голям размер на матката за етапа на  бременността

Лечението обикновено е: -почивка на легло или в тежки случаи – почивка  под наблюдение в болницата -преливане на кръв -незабавно раждане с цезарово сечение, ако  кървенето не спре или ако показанията на  сърцето на плода не са обнадеждаващи

Това може да увеличи риска от състояние,  известно като плацента акрета – потенциално  животозастрашаващо състояние, при което  плацентата става неотделима от стената на  матката.

Лекарят може да препоръча избягване на полов  акт, ограничаване на пътуванията и избягване  на тазови прегледи.

8. ЦЕФАЛОПЕЛВИЧНА ДИСПРОПОРЦИЯ

Това е състояние, при което главата на бебето не може да се побере  в таза на майката. Според Американския колеж на медицинските

сестри-акушерки цефалопелвична диспропорция се среща при 1 на 250  бременности.

Това може да се случи, ако: -бебето е голямо или има голям размер на главата -бебето е в неподходящо положение -тазът на майката е малък или има необичайна форма

Обикновено се налага раждане чрез цезарово сечение.

9. РАЗКЪСВАНЕ НА МАТКАТА

Ако жена е имала предишно раждане с цезарово сечение, има малък  шанс белегът да се отвори по време на бъдещо раждане. Ако това се  случи, бебето може да бъде изложено на риск от недостиг на кислород  и може да се наложи раждане чрез цезарово сечение. Майката може да  бъде изложена на риск от прекомерно кървене.

Освен предишно раждане с цезарово сечение,  други възможни рискови фактори включват: -предизвикване на раждане -размерът на бебето -възраст на майката от 35 години или повече -използването на инструменти при вагинално  раждане

Жените, които планират вагинално раждане  след предишно раждане с цезарово сечение,  задължително трябва да родят в здравно  заведение. Това ще им осигури достъп до  съоръжения за раждане с цезарово сечение и  кръвопреливане, ако са необходими.

Признаците за разкъсване на матката включват: -необичаен сърдечен ритъм при бебето -болки в корема и чувствителност на белезите  при майката -бавен напредък на раждането -вагинално кървене -ускорен сърдечен ритъм и ниско кръвно  налягане при майката

Подходящите грижи и наблюдение могат да  намалят риска от сериозни последици.

10. БЪРЗО РАЖДАНЕ

Заедно трите етапа на раждането обикновено  продължават от 6 до 18 часа, но понякога  цялото раждане е само от 3 до 5 часа. Това е  известно като бързо или ускорено раждане.

Шансовете за бързо раждане се увеличават,  когато: -бебето е по-малко от средното -матката се свива ефикасно и силно -родилните пътища са удобни -в миналото е имало бързо раждане

Бързото раждане може да започне с внезапна поредица от бързи,  интензивни контракции. Това може да остави малко време между тях  за почивка. Те могат да приличат на една непрекъсната контракция.

Недостатъците на бързото раждане са, че: -може да накара майката да чувства, че няма контрол върху процеса -може да няма достатъчно време да стигне до здравно заведение -може да увеличи риска от разкъсване и наранявания на шийката на  матката и влагалището, кръвоизлив и следродилен шок.

Рисковете за бебето включват: -аспирация на амниотична течност -по-голям шанс за инфекция, ако раждането се извършва на  нестерилно място

Ако има признаци за бързо начало на раждането, е важно: -да се свържете с лекар или акушерка. -да използвате техники за дишане и успокояващи мисли, за да  почувствате, че имате контрол над ситуацията -да останете на стерилно място.

Лежането по гръб или  настрани може да  помогне.

Могат ли усложненията да  бъдат фатални?

Усложненията по  време на раждането  могат да бъдат

животозастрашаващи в  части на света, където  липсват подходящи  здравни грижи.

Основните причини за  това са: -кървене -инфекция -опасно прекъсване на  бременността -еклампсия, водеща до  високо кръвно налягане  и гърчове -усложнения на  бременността, които се  влошават по време на  раждането.

Извънматочна бременност се получава, когато ембрионът се установи на  друго място, различно от вътрешната обвивка на матката. Това може да  доведе до животозастрашаващи усложнения.

Най-често извънматочната бременност е свързана със засядане на  ембриона в маточната тръба, но може да се случи и в яйчника или в  коремната кухина.

Без бърза намеса извънматочната бременност може да бъде фатална  за бременната. Фалопиевата тръба, например, може да се спука, което  да доведе до шок и сериозна загуба на кръв. Бързото лечение е от  решаващо значение. То обаче не може да запази ембриона.

Около 1-2% от всички бременности са извънматочни. Този проблем е  причина за 3-4% от смъртните случаи, свързани с бременността.

СИМПТОМИ

Възможно е да няма ранни признаци, че бременността е извънматочна.  Симптомите могат да се проявят още през 4-ата, но и чак през 12-ата  седмица от бременността, макар че са по-чести през 6-9-ата седмица.

Симптомите може да включват: –Болка в корема: Това често се случва в областта на долната част на  таза. –Вагинално кървене: Кръвта може да е по-светла или по-тъмна от  течността при менструация. Тя може да бъде и по-малко вискозна. –Болки в раменете: Това може да означава вътрешно кървене.  Кръвоизливът може да раздразни френетичния нерв, което причинява  болката. –Припадък или колапс: Това е състояние, което изисква спешна  медицинска помощ, защото то може да е резултат от значително  кървене.

УСЛОЖНЕНИЯ

Без бърза диагностика и лечение извънматочната бременност може да  бъде животозастрашаваща за бременната. Лечението не може да спаси  бременността.

Възможните усложнения за бременната включват:

•Вътрешно кървене: Това може да доведе до шок и сериозни  последици. Рискът е по-висок, когато лечението се забави. •Увреждане на фалопиевите тръби: Това може да доведе до  трудности при забременяване в бъдеще. Другата фалопиева тръба на  женатао може да функционира достатъчно добре за забременяване.

След отстраняването на едната увредена фалопиева тръба  забременяването остава възможно в бъдеще. Ако са отстранени и двете,  ин витро оплождането остава възможност за жените, които се надяват  да забременеят.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Следните фактори могат да доведат до по-висок риск от извънматочна  бременност: –Предишна извънматочна бременност: Всяка жена, която е имала  извънматочна бременност, има по-висок риск от нова. –Възраст: Колкото по-възрастна е бъдещата родилка, толкова по-висок  е рискът от извънматочна бременност. –Инфекция: Анамнезата за възпаление и инфекция на фалопиевите  тръби, матката или яйчниците може да увеличи риска от  извънматочна бременност. –Инфекции, предавани по полов път: Някои инфекции, предавани  по полов път, като гонорея или хламидия, увеличават риска от  развитие на тазова възпалителна болест. Наличието на това заболяване  може да увеличи риска от извънматочна бременност. –Тютюнопушене: То също може да увеличи риска. –Увредени или неправилно оформени фалопиеви тръби: Промените  в структурата на фалопиевите тръби или неправилната им структура  могат да затруднят преминаването на яйцеклетките през тях. Това  може да увеличи риска от имплантиране на ембрион извън матката. –Предишна операция: Претърпяно раждане с цезарово сечение  или отстраняване на фиброми увеличава риска от извънматочна  бременност.

Възможно е да има извънматочна бременност без нито един от тези  рискови фактори. Всъщност до половината от всички диагностицирани  извънматочни бременности се срещат при жени, при които няма  известни рискови фактори.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Диагностицирането на извънматочна бременност може да бъде трудно,  тъй като ранните симптоми могат да наподобяват тези на други  здравословни проблеми.

Лекарят първо оценява  симптомите и прави тест за  бременност. След това поръчва  трансвагинален ултразвук за  потвърждаване на диагнозата.  Това включва използването на  звукови вълни за създаване

на изображения на матката и  околните области.

Ако е твърде рано да се открие  извънматочна бременност, лекарят

може да назначи кръвни изследвания, за да следи състоянието на  пациентката. Това ще продължи, докато не се потвърди или изключи  извънматочната бременност.

ЛЕЧЕНИЕ

Възможностите за лечение зависят от развитието на бременността и  евентуалните усложнения, които може да са се развили.

ХИРУРГИЧНА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Хирургът може да извърши лапароскопия, за да отстрани  извънматочната бременност. Тя включва направата на малък разрез  в пъпа или близо до него и поставянето на малка камера и тънък  инструмент.

Ако извънматочната бременност причини разкъсване на маточната  тръба, хирургът ще извърши спешна операция за отстраняване на  увреждането. Ако това не е възможно, ще отстрани тръбата.

ЛЕКАРСТВЕНА ТЕРАПИЯ

Когато медицинският специалист диагностицира извънматочна  бременност в ранен стадий, лечението с медикаменти може да бъде  вариант. То може да включва метотрексат – лекарство, което спира  клетките на ембриона да се делят и растат бързо. Нежеланите ефекти на  метотрексата могат да включват гадене, повръщане, болки в корема и  евентуално рани в устата.

ПРОФИЛАКТИКА

Не е възможно да се предотврати извънматочна бременност, а до 50  процента от тези бременности настъпват при хора без предшестващи  рискови фактори.

Въпреки това жената може да намали риска от тазово възпалително  заболяване, който може да увреди фалопиевите тръби и да увеличи  риска от извънматочна бременност.

Полово предавани инфекции, като например хламидия и гонорея, са  причина за тазово възпалително заболяване. Използването на бариерни  методи за защита по време на сексуален контакт, като презервативи,  може да помогне за предотвратяване на предаването на тези инфекции.  Отказът от тютюнопушене също може да намали риска от извънматочна  бременност.

Всяка жена, която е имала извънматочна бременност, е изложена  на повишен риск от повторна такава. Важно е в тази ситуация тя  да използва надеждна форма на контрол на раждаемостта, докато  не е готова да зачене, особено ако едната фалопиева тръба е била  отстранена.

Важно е да информирате лекарите за минали извънматочни  бременности. Това може да им помогне да открият по-бързо всяка  бъдеща извънматочна бременност.

НАКРАТКО:

Извънматочна бременност настъпва, когато ембрионът се засели  в тъкан извън утробата, често във фалопиевата тръба. Без бързо

лечение това може да доведе до животозастрашаващи усложнения за  бременната. Лечението обаче не може да запази бременността.

Симптомите на извънматочна бременност може да започнат още  в 4-та, но и чак в 12-та седмица. Диагностицирането на проблема  може да включва комбинация от тестове за бременност, оценка на  симптомите и ултразвуково изследване.

Получаването на ранна диагноза може да намали вероятността  от усложнения, включително увреждане на фалопиевите тръби и

вътрешно кървене. Лечението може да включва хирургическа намеса,  но при ранно откриване на извънматочна бременност от лекаря може  да се приложи и лечение на лекарствена основа.

Нормално е продължителността на менструалния цикъл да варира  леко през отделните месеци, особено при преминаване през пубертета,  кърмене или наближаване на менопаузата. Много други фактори също  могат да повлияят на редовността на менструацията, като например  стрес, лекарства и психични или физически заболявания.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕРЕДОВНА МЕНСТРУАЦИЯ?

Нередовната менструация или олигоменореята може да се появи по  много причини. Много от тях са свързани с нивата на хормоните.

Естрогенът, прогестеронът и фоликулостимулиращият хормон са  основните хормони, отговорни за регулирането на менструалния  цикъл. Ако нещо наруши или промени начина, по който тези хормони  се повишават и понижават при всеки цикъл, това може да доведе до  нередовна менструация.

Случайните нередовни менструации са често срещани и обикновено не  са причина за безпокойство. Факторите, които могат да допринесат за  нередовна менструация, включват: -естествени хормонални промени -хормонален контрол на раждаемостта -стрес -упражнения за издръжливост -загуба на тегло

По-трайните колебания могат да бъдат признак на скрито заболяване.  Някои от потенциалните причини за нередовна менструация са:

Естествени хормонални промени

По време на пубертета тялото претърпява значителни промени.

Може да отнеме няколко години, докато хормоните, които регулират  менструацията, влязат в надежден модел. През това време е обичайно  да има нередовни менструации.

Олигоменореята може да се появи също така след раждане и по време  на кърмене, докато хормоните се нормализират след раждането на  бебето.

Кърменето, особено изключителното и честото кърмене, може да  потисне овулацията, което води до спиране на менструацията. Лекарите  наричат това лактационна аменорея.

Цикълът става нередовен и по време на перименопаузата, която е  първият етап на менопаузата. През този период нивата на хормоните  започват да спадат. Мензисът може да стане все по-разреден, докато не  спре напълно.

Започване на контрацепция

Хормоналният контрол на раждаемостта действа чрез спиране на  овулацията. Това означава, че жената няма истинска менструация,  докато го използва. При някои изобщо няма менструация, при други  има подобно на менструация кървене.

Когато за първи път се започне използване на таблетки, пластир,  имплант или хормонална вътрематочна спирала, през първите няколко  месеца може да има нередовно кървене. С течение на времето то може  да стане по-редовно или да спре напълно.

Спиране на противозачатъчни

Спирането на употребата на хормонални средства за контрол на  раждаемостта също може да доведе до нередовна менструация.  Необходимо е време, за да може хормоналният цикъл на организма  отново да започне да функционира нормално.

Обикновено жените имат изъвменструално кървене от 2 до 4 седмици  след преустановяване на приема на противозачатъчните таблетки.

Следващото кървене е менструация. Може да отнеме до 3 месеца,  докато цикълът се установи в редовен ритъм.

Тези, които са имали нередовна менструация преди да започнат да  използват хормонален контрол на раждаемостта, може да се върнат към  нередовен цикъл, след като спрат да го използват.

СЪПЪТСТВАЩИ ЗДРАВОСЛОВНИ СЪСТОЯНИЯ

Нередовната менструация понякога може да показва здравословно  състояние, като например:

Синдром на поликистозните яйчници

Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) е състояние, при което  в яйчниците се развиват малки, пълни с течност сакове, известни като  кисти. PCOS причинява високи нива на тестостерон, което може да  предотврати или забави овулацията и менструацията.

Другите симптоми на PCOS включват: -акне -прекомерно окосмяване -инсулинова резистентност, която може да повлияе на теглото -депресия -проблеми със забременяването или запазването на бременността

Хранителни разстройства

Разстройства на храненето като анорексия нервоза, булимия нервоза и  преяждане могат да причинят отсъствие или нередовна менструация.  Това е по-вероятно да се случи, ако някой е преживял тежка загуба на  тегло.

Признаците на хранително разстройство могат да включват: -крайно ограничаване на храната или приема на калории -ненужно изключване на цели групи храни от диетата, като например  въглехидрати -гладуване, последвано от преяждане -ходене до тоалетната веднага след хранене -приемане на големи количества храна, когато не сте гладни  Хората, които спортуват прекомерно, също може да имат нередовна

менструация. Когато им е трудно да спрат физическите упражненият,  това е известно като компулсивно спортуване.

Ендометриоза

Ендометриозата е състояние, при което клетките, които обикновено  растат вътре в матката, растат извън нея. Тези клетки съставляват  лигавицата на матката, която се удебелява и изхвърля при всеки  менструален цикъл.

Когато клетките растат на друго място, това циклично удебеляване и  изхвърляне предизвиква силна болка. Други симптоми включват: -тежък цикъл -отделяне на големи кръвни съсиреци -кървене между циклите -проблеми със забременяването

Заболяване на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които влияят на метаболизма,  сърдечния ритъм и други основни функции. Тя също така помага да се  контролира времето на овулацията и менструацията.

Жените с хипертиреоидизъм произвеждат твърде много хормони на  щитовидната жлеза, докато тези с хипотиреоидизъм не произвеждат  достатъчно.

Заболяването на щитовидната жлеза може да направи менструациите  тежки или леки, по-чести или по-редки. При някои то може да доведе и  до спиране на овулацията.

Симптомите на хипертиреоидизъм включват: -безпокойство -сърцебиене -проблеми със съня -нередовна менструация -усещане за горещина -необяснима загуба на тегло или понякога увеличаване на теглото

Симптомите на хипотиреоидизъм включват: -умора -необяснимо наддаване на тегло или понякога загуба на тегло -нередовна менструация или безплодие -суха кожа -чувствителност към студ -депресия -косопад

Заболяването на щитовидната жлеза е лечимо. Недостатъчно активната  щитовидна жлеза може да изисква прием на хормон на щитовидната  жлеза, а радиоактивният йод може да помогне при хипертиреоидизъм.  При някои видове дисфункция на щитовидната жлеза се налага нейното  отстраняване.

ДРУГИ СЪСТОЯНИЯ

Други здравословни състояния, свързани с нередовна менструация,  включват: -диабет тип 1 -синдром на Кушинг -първична яйчникова недостатъчност -вродена надбъбречна хиперплазия -тумори, отделящи хормони

УСЛОЖНЕНИЯ

Нередовната менструация обикновено не е вредна. Въпреки това,  постоянната или продължителна нередовност може да повиши риска от  други състояния, като например: –Желязодефицитна анемия: Кръвта съдържа желязо. Ако  менструациите са тежки или чести, загубата на кръв може да е  достатъчна, за да предизвика недостиг на желязо. –Безплодие: Нередовната менструация може да е резултат от  ановулация, при която тялото не отделя яйцеклетки. Това може да  означава, че жената има трудности със забременяването. –Остеопороза: Овулацията е източник на естроген, който помага за  поддържане на костите силни. Ако жената често няма овулация, може  да е изложена на по-висок риск от остеопороза поради по-малкото  количество естроген. –Сърдечно-съдови заболявания: Липсата на естроген може да  повиши риска от сърдечносъдови заболявания. –Ендометриална хиперплазия: Продължителната нередовната  менструация без лечение може да повиши риска от ендометриална  хиперплазия, която се получава, когато лигавицата на матката стане  необичайно дебела. Това увеличава риска от рак на ендометриума.

ЛЕЧЕНИЕ

Наличието на нередовен от време на време цикъл е нещо обичайно и не  изисква лечение. Нередовните менструации, дължащи се на пубертета,  перименопаузата или противозачатъчните средства, обикновено също  не изискват лечение. Въпреки това е добре да се потърси лекар, ако: -нередовността е постоянна и няма видима причина -нередовната менструация може да е свързана с лекарство или  здравословно състояние -нередовната менструация се появява заедно с други симптоми, като  например тазова болка -жената иска да забременее

Ако има скрита причина, лекарят ще може да я диагностицира.  Лечението ще зависи от причината за нередовността.

Възможните препоръки за лечение може да включват: –Хормонална терапия: Противозачатъчните средства, които съдържат  хормоните естроген и прогестерон, могат да помогнат за повишаване  на нивата на хормоните. Това може да противодейства на ефектите от  липсата на овулация, а също така да направи кръвотеченията редовни  и по-лесни за овладяване или да намали симптомите на състояния  като PCOS. –Постигане на умерено тегло: Както липсата на телесни  мазнини, така и излишните телесни мазнини могат да повлияят на

менструацията. За тези с PCOS, които имат по-високо телесно тегло,  поддържането на здравословно тегло може да понижи нивата на  инсулина. Това води до понижаване на нивата на тестостерона и до  увеличаване на шанса за овулация. –Хранителна терапия: Ако някой иска да отслабне или да наддаде  на тегло или има заболяване, което влияе на храненето му, може да  се възползва от помощта на диетолог. Специалистът може да помогне  за избора на диета, която ще помогне при уникалните за случая  обстоятелства и за поддържане на хормоналното здраве. –Лечение на психичното здраве: Ако нередовната менструация  е свързана със стрес, тревожност, депресия или хранително  разстройство, лекарят може да препоръча психологическа помощ.  За много жени това обикновено включва терапия с психолог.

Пациентките с тежко поднормено тегло може да се нуждаят от лечение  в болница.

– Допълнителни медикаменти: В зависимост от основната причина,  жените с нередовна менструация могат да се възползват от някои  лекарства. Например, лекарят може да предпише метформин за хора  с PCOS. Това е перорално лекарство за понижаване на инсулина при  диабет тип 2, което може да помогне за осигуряване на овулация и  редовна менструация.

КАК НЕРЕДОВНАТА МЕНСТРУАЦИЯ ВЛИЯЕ НА БРЕМЕННОСТТА?

Нередовната менструация понякога може да затрудни забременяването,  тъй като овулацията също може да е нередовна. Жените, които  пропускат менструации, също може да имат месеци, в които нямат  овулация.

Това обаче не означава, че забременяването е невъзможно.  Проследяването на овулацията може да помогне. Препоръчва се: –Проследяване на цикъла: Отбелязвайте всички периоди в календара  и търсете закономерности. Приложенията за проследяване на  менструацията могат да помогнат за точното определяне на времето  на вероятната овулация. Овулацията почти винаги настъпва около 2  седмици преди менструацията. Въпреки това продължителността на  времето между началото на цикъла и следващия път, когато жената  ще овулира, може да варира. –Наблюдение на цервикалната слуз: С наближаването на овулацията  цервикалната слуз ще бъде по-обилна, хлъзгава, прозрачна и  разтеглива. –Измерване на телесната температура: Използвайте термометър, за  да измервате телесната температура всяка сутрин и отбелязвайте кога  тя се повишава. Това може да означава, че сте в овулация. –Използване на комплекти за предсказване на овулацията: Тези  продукти проверяват за рязко повишаване на лутеинизиращия  хормон, което подсказва, че овулацията е предстояща. Жената  вероятно е овулирала, ако има продължително повишаване на  сутрешната телесна температура след положителен тест за овулация.

Ако тези методи не помогнат, говорете с лекар по въпросите на  фертилитета за нередовна менструация. Той ще може да ви даде съвет  какво да правите по-нататък.

НАКРАТКО:

Нередовната менструация и случайните промени в  продължителността на цикъла са нормални. Ако обаче жената  редовно има много кратки или дълги цикли, нещо може да влияе на  менструалния й цикъл.

Временните причини за нередовност може да включват стрес,  естествени хормонални промени и започване или спиране на  противозачатъчни.

Някои лекарства и здравословни състояния също могат да причинят  нередовна менструация. Ако случаят е такъв, лекарят ще може да го  диагностицира и да даде препоръки за лечение.

Жените с нередовна менструация, които искат да забременеят, могат  да се възползват от проследяване на овулацията или от разговор със  специалист по репродуктивна медицина.

За пръв път в света изследователи тестват ваксина, която има за цел да  предотврати особено агресивна форма на рак на гърдата. Опитите се  правят върху доброволци в САЩ.

Учените са разработили ваксината за предотвратяване на тройно  негативен рак на гърдата (TNBC), който понастоящем може да се  избегне само с мастектомия – при хора с висок риск. В идеалния случай  тя ще се превърне и в бустер за хора, които вече са преживели този вид  рак.

Хормоните естроген и прогестерон не стимулират TNBC, както и  излишъкът на протеина HER2 (Human Epidermal Growth Factor Receptor  2), който подпомага растежа на клетките.

Този вид рак се разпространява бързо и се лекува по-трудно, тъй като  не реагира на хормонални лекарства, като тамоксифен, или на целеви  лекарствени терапии, като палбоциклиб (Ibrance).

TNBC съставлява около 10-15% от всички видове рак на гърдата. Между  2012 и 2016 г. при него преживяемостта в САЩ е с 8-16% по-ниска,  отколкото при хормонално-рецепторните видове.

КАК ИЗГЛЕЖДА ИЗПИТАНИЕТО?

След като Администрацията по храните и лекарствата (FDA) разреши  тестването на новото експериментално лекарство, болницата в в  Кливланд и партньорът Anixa Biosciences, Inc. стартираха проучването  в края на миналата година, за да определят правилната доза за  ваксината.

Първоначално в проучването бяха включени 18-24 участници, всички  от които са получили лечение за ранен стадий на TNBC през последните  3 години. Въпреки че лекарите са обявили, че всеки от тях е без тумор,  те са изложени на висок риск от рецидив.

Учените, които провеждат проучването, ще поставят ваксината на  три пъти с интервал от 2 седмици между отделните дози. Те ще следят  отблизо участниците за странични ефекти и имунен отговор.

Ако дозировката се окаже безопасна и ефективна, в изпитанието ще  бъдат включени по-голям брой участници, които ще бъдат в добро  здравословно състояние.

Проучването се финансира от Министерството на отбраната и екипът  очаква да го завърши през септември 2022 г.

НОВ НАЧИН ЗА КОНТРОЛ НА РАКА НА ГЪРДАТА

Ваксината е насочена към α-лакталбумин – протеин, който играе  важна роля в производството на мляко. При нормални обстоятелства  организмът го произвежда само по време на късната бременност

и лактацията. Изследванията обаче са установили, че протеинът е  свръхекспресиран в нововъзникващите тумори.

С ваксината имунната система „се въоръжава“, за да се насочи към  α-лакталбумина. Така организмът ще може да се бори с туморните  клетки, които произвеждат протеина в бъдеще. Освен това той ще  остави непокътната здравата тъкан на гърдата, ограничавайки  увреждането на организма.

Винсент Туохи, доктор на науките, основен изобретател на ваксината  и щатен имунолог в Изследователския институт „Лернер“ към Кливландската клиника, ръководи екипа от изследователи, които  са ваксинирали женски мишки срещу протеина α-лакталбумин и са  установили, че той не предизвиква автоимунно възпаление.

„Това ни показа, че можем да поставим ваксина срещу α-лакталбумин,  без да предизвикваме увреждане на тъканите. Когато установихме, че  ваксинацията с α-лакталбумин възпрепятства появата на тумори на  гърдата при мишки, бяхме развълнувани„, казва д-р Туохи пред Medical  News Today.

Екипът получава същите резултати от няколко други животински  модела на рак на гърдата, което е необходимо, за да може ваксината да  премине към клинични изпитания върху хора.

„Смятам, че е много интересно и иновативно, тъй като ваксината е  насочена към конкретен протеин, който те наричат „пенсионерски  протеин“, защото се среща специфично в определен период от

време при жената. Учените установиха, че този протеин е силно  разпространен и в злокачествената тъкан на гърдата„, коментира д-р  Бхавана Патак, медицински онколог и хематолог в MemorialCare Cancer  Institute в Orange Coast Medical Center в Калифорния. Тя заявява, че

е „много обещаващо“, че изследователите са успели да предотвратят  развитието на тумори на гърдата, а след това и да спрат растежа на  съществуващите тумори с ваксината в животински модели.

Това, което прави ваксината революционна в тази област, е, че  тя имитира стратегията на детските ваксини, като има за цел да

предотврати и ликвидира заболяването. Досега терапиите бяха насочени  към лечение на рака на гърдата, след като болестта се е развила.

„От 1982 г. знаем, че осигуряването на имунитет  преди развитието на тумори може да предотврати  тяхното развитие. Въпреки това повечето  проучвания за ваксини срещу рак са  съсредоточени върху използването им като  средство за лечение, а не за профилактика.“

Професор Винсент Туохи

Подчертавайки, че програмата за ваксиниране на деца е изградена  на базата на профилактиката, която се отнася до предотвратяване на  заболяването, а не до последващото му лечение, д-р Туохи обяснява

основанията за прилагането на същата стратегия при рака на гърдата:

„Не чакаме да се появи полиомиелит или морбили и тогава да се  ваксинираме. Осигуряваме имунитета превантивно“, казва той пред  MNT.

Следващата стъпка е ваксината да бъде предложена на здрави хора с  висок риск от рак на гърдата, включително на тези с мутации на гена  BRCA1.

„По този начин имунитетът срещу рака може да бъде предизвикан  превантивно, без да причинява автоимунни усложнения, а когато  туморът се появи, той се убива, преди да има възможност да се  превърне в зряла единица, която е много трудна за лечение„, казва той.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ДА БЪДЕШ ПЪРВИ

Д-р Туохи изтъква, че това са ранни изпитания за безопасност и  дозировка във фаза 1 и че изследователите ще могат да определят  ефикасността едва във фази 2 и 3.

В разговор с MNT д-р Чарлз Шапиро, професор по медицина,  хематология и медицинска онкология в Icahn School of Medicine в Mount  Sinai, Ню Йорк, подчертава, че все още предстои дълъг път.

„Проучването във фаза 1 е за определяне на дозата с крайна цел да  се оцени дали има имунен отговор към ваксината. Изпитанията във

фаза 1 са необходими, тъй като те често представляват първи опит  при хора, след като някое лечение е обещаващо в предклинична среда.  По дефиниция фаза 1 е твърде малка, за да се направят каквито и  да било заключения за противораковите ефекти„, казва той. Въпреки  това ученият подчертава, че всяко лечение, което сега учените смятат  за ефективно, някога е било в условията на фаза 1 и че провеждането  на такова изпитване е впечатляващ подвиг.

Освен че става въпрос за доста малко проучване, очевидното  предизвикателство ще бъдат нежеланите ефекти, каза д-р Патак.  Следователно популацията от пациенти ще бъде ключов компонент на  изпитанието, отбеляза д-р Шапиро.

„Ако критериите за участие в изпитанието включват тежко  преболедували пациенти в стадий 4, има известна несигурност дали  имунните отговори към ваксината ще бъдат стабилни“, казва той.  Д-р Туохи признава, че предстоят предизвикателства:

„Все още остават няколко пречки, включително нежелани ефекти,  които нашата ваксина може да предизвика, особено защото е напълно  нова, съдържаща белтъка, който ще бъде разпознат от имунната  система (таргета на ваксината) и адювант, които никога не са били  използвани в клинични изпитвания при хора„.

Прилагането на такива превантивни стратегии при ракови заболявания  също е по-трудно, защото изследователите трябва да изберат таргета

по подходящ начин, казва д-р Патак. „Друга моя загриженост е, че  в крайна сметка това е много специфичен таргет през определен

период от живота. Трябва да се подберат по-възрастни участнички и  изпитанието да е насочено жени в предменопауза, но които са спрели  да кърмят. Надеждата ми е, че в крайна сметка ще намерим друг таргет при жени, които все още кърмят, и ще го използваме по-рано„,  каза тя пред MNT.

Вдъхновение за нови стратегии за борба с други видове рак

Д-р Патак подчертава, че въпреки че проучванията на ваксините се  провеждат от много години, COVID пандемията е е допринесла за  обръщането към друг тип ваксини от досега използваните.

„Мисля, че се намираме в златната ера на имуномедиираната  терапия и в почти всяка област на онкологията използваме или  намираме нови приложения на имунотерапията, а също и на терапии  като ваксините, които активират имунната система както за  предотвратяване, така и за лечение на заболяването„, каза тя.

„Правили сме това с други видове рак;  по-скоро превантивно с рака на маточната

шийка и ваксината срещу човешки папиломавирус,  както и с хепатоцелуларния карцином и

ваксината срещу хепатит В. Това са наистина  забележителни неща.“

Д-р Бхавана Патак

Д-р Патак изразява надежда, че в близко бъдеще изследователите  ще могат да намерят други тъканно-специфични таргети при други

заболявания, като рак на простатата, белия дроб или яйчниците – които  са често срещани и потенциално смъртоносни видове рак.

И изглежда, че д-р Туохи и неговият екип вече работят върху ваксина  за предотвратяване на епителния овариален карцином, най-често  срещаната форма на рак на яйчниците.

„Епителният овариален карцином е най-смъртоносният от всички  гинекологични злокачествени тумори, който убива 53% от заболелите  жени в рамките на 5 години от поставянето на диагнозата. Тази  ваксина е в процес на разработване в сътрудничество с програмата  PREVENT на Националния институт по рака и се надяваме да започнем  клинични изпитвания през следващите няколко години„, казва той.

РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА

Ракът на маточната шийка възниква, когато в нея се развият ракови  клетки. Шийката на матката свързва влагалището с матката, където по  време на бременността расте бебето.

Ракът на шийката на матката се среща най-често при жени над  30-годишна възраст.

ПРИЧИНИ

Всички форми на рак са резултат от генетични мутации, които  предизвикват неконтролируем растеж и размножаване на клетките в  организма. Основната причина за растежа на рака на маточната шийка  обаче е дългогодишна инфекция с човешки папиломен вирус (HPV). HPV  е често срещана инфекция, предавана по полов път.

СИМПТОМИ

Според Американското дружество за борба с рака общите признаци и  симптоми на рака на маточната шийка може да включват:

-нетипично вагинално кървене, като например кървене след сексуален  контакт или след менопауза

-болка по време на полов контакт

-болка около таза

-необичайно вагинално течение

-подуване на краката

-проблеми с уринирането или отделянето на изпражнения

-кръв в урината

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Обикновено лекарите провеждат скрининг за рак на маточната шийка с  помощта на PАР тест или HPV тест. PАР тестът търси клетки, които биха  могли да се превърнат в ракови в организма, а HPV тестът проверява за  наличие на HPV.

Хората, които получат положителен резултат от скрининга или които  имат симптоми на рак на маточната шийка, трябва да посетят гинеколог  за потвърждаване на диагнозата. Диагностицирането обикновено  включва проверка на анамнезата и физически преглед на таза.

Назначените допълнителни изследвания може да включват колпоскопия  или биопсия. Ако тези изследвания покажат рак на маточната шийка,  лекарят може да реши да назначи допълнителни изследвания, за да  провери докъде са се разпространили евентуалните тумори, например с  магнитно-резонансно сканиране или цистоскопия.

ПРОГНОЗА

Прогнозата за рака на маточната шийка зависи от това докъде се е  разпространил и от други фактори, като например наличието на други  здравословни проблеми.

Според Американското дружество за борба с рака 5-годишната  преживяемост при рак на шийката на матката е 66%. Това означава,  че пациентите обикновено оцеляват поне 5 години след поставяне на  диагнозата рак на маточната шийка.

Само 17% обаче оцеляват, ако ракът се разпространи в отдалечени  части на тялото.

РАК НА ЯЙЧНИЦИТЕ

Ракът на яйчниците се появява, когато раковите клетки растат в  яйчниците, фалопиевите тръби или перитонеума.

Яйчниците са репродуктивни органи, които произвеждат яйцеклетки  при жените. Много случаи на рак на яйчниците може да започнат в  маточните тръби, които се движат от яйчниците към матката.

Ракът може да започне и в перитонеума, който представлява тънка  тъкан, покриваща органите и вътрешната стена на корема.

ПРИЧИНИ

Не е ясно какво причинява рака на яйчниците, но изследователите са  разработили няколко теории въз основа на настоящите познания за  рисковите му фактори.

Наследствени или придобити генетични промени предизвикват  превръщането на клетките в ракови. Например гените, познати като  BRCA1 и BRCA2, са свързани с риска от рак на яйчниците.

Бременността и противозачатъчните средства понижават риска от  развитие на този рак. Някои изследователи смятат, че това предполага,  че овулацията играе роля в причиняването му.

Друга теория е, че веществата, които причиняват рак, могат да  попаднат в организма през матката или фалопиевите тръби.

СИМПТОМИ

Някои признаци и симптоми на рака на яйчниците включват: -подуване на корема -болка в стомаха или таза -умора -затруднения при хранене или бързо чувство за ситост -болка и подуване на стомаха -болка по време на сексуален контакт -проблеми с ходенето до тоалетна, като например спешна или честа  нужда от уриниране -промени в модела или интензивността на менструацията -загуба на тегло

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Всеки, който има признаци или симптоми на рак на яйчниците, трябва  да се обърне към лекар за преглед. Докторът проверява медицинската  и семейната история на пациента за рискови фактори за рак на  яйчниците. Обикновно извършва тазов преглед, за да провери за  уголемени яйчници или течност в стомаха.

Ако има признаци на рак, лекарят назначава допълнителни  изследвания, които може да включват:

-образни изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс или  ултразвуково изследване

-кръвни тестове, например CA-125.

-биопсия

-генетични изследвания

-колоноскопия или лапароскопия

ПРОГНОЗА

Прогнозата при рак на яйчниците зависи от няколко фактора,  включително ранното откриване, разпространението на тумора и  цялостното здравословно състояние на пациента. Тя варира и в  зависимост от вида на рака на яйчниците.

По данни на Националния институт по рака 49% от жените с рак на  яйчниците оцеляват поне 5 години след първоначалната диагноза.  Повечето пациентки с локализиран и регионален рак на яйчниците  преживяват поне 5 години. Това са случаите, когато ракът не се е  разпространил или се е разпространил близо до първоначалното място.  Само 31% от хората с дистантен рак на яйчниците обаче преживяват 5  години. В този случай ракът се е разпространил в отдалечени части на  тялото.

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Шийката на матката се свързва с яйчниците, което означава, че между  рака на шийката на матката и рака на яйчниците може да има някои  прилики. Например и двата вида рак могат да причинят нетипично  вагинално кървене и изпускане.

Въпреки това Центровете за контрол и превенция на заболяванията  (CDC) изтъкват няколко характерни признака на рака на яйчниците,  които не се срещат често при рака на маточната шийка:

-бързо усещане за ситост

-натиск върху таза

-честа или спешна нужда от уриниране

-запек

-подуване на корема

-болки в стомаха или гърба

Други основни разлики са свързани с причините и скрининга.  Ракът на шийката на матката обикновено е резултат от инфекции с

HPV, но конкретните причини за рака на яйчниците засега не са ясни.

Това прави скрининга за HPV вируса добър метод за откриване на  евентуални случаи на рак на маточната шийка. РАР тестовете са друг  добър инструмент за скрининг на рак на маточната шийка.

Не съществуват обаче надеждни методи за скрининг на рак на  яйчниците. Жените със симптоми на рак на яйчниците може да се  подложат на трансвагинален ултразвук или кръвни тестове CA-125.  Процентът на преживяемост при локализираните форми на тези видове  рак е сходен. Американското дружество за борба с рака изчислява, че  93-98% от жените с рак на яйчниците и 92% от тези с рак на маточната  шийка оцеляват поне 5 години. Въпреки това, според тях само 17% от

жените с отдалечен рак на маточната шийка оцеляват поне 5 години, в  сравнение с 31-60% от хората с отдалечен рак на яйчниците.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ ЛЕКАР?

Важно е да се свържете с лекар при каквито и да било признаци  и симптоми на рак на маточната шийка или яйчниците. Ранното  откриване е основен фактор за успеха на лечението.

CDC препоръчва жените да започнат редовен скрининг за рак на  маточната шийка от 21-годишна възраст. Няма обаче препоръки за  редовни прегледи за рак на яйчниците без симптоми.

ДРУГИ РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, РАЗПРОСТРАНЕНИ ПРИ ЖЕНИТЕ

Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците са видове  гинекологични ракови заболявания. Това е група ракови заболявания,  които започват в репродуктивната система на жената, но могат да се  разпространят по цялото тяло. Гинекологичните ракови заболявания  включват: -рак на маточната шийка -рак на яйчниците -рак на матката -рак на вагината -рак на вулвата

Най-често срещаните видове рак при жените обаче са ракът на гърдата,  на белия дроб и на дебелото черво. На тях се падат около 50% от всички  диагностицирани ракови заболявания при жените.

НАКРАТКО:

Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците започват в  женската репродуктивна система и имат някои сходства. Въпреки  това ракът на яйчниците причинява няколко характерни симптома,  като например прекалено бързо чувство за ситост и подуване на  корема.

Причината за рака на яйчниците все още не е ясна, но много от  случаите на рак на маточната шийка се дължат на HPV инфекции.  Скринингът за HPV или използването на РАР тест са добри методи за  откриване на рак на маточната шийка.

Няма надеждни методи за скрининг за рак на яйчниците при хора без  симптоми.

И двата вида рак имат добри перспективи, когато са локализирани.  Въпреки това по-малко жени оцеляват при рак на маточната шийка,  отколкото при рак на яйчниците, след като той се е разпространил в  отдалечени части на тялото.

РАКОВИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?

Граничните тумори на яйчниците са неинвазивни абнормни клетки или  образувания, които се формират в тъканта, покриваща яйчниците.

Cancer Research UK посочва, че тъй като тези тумори са бавно растящи  и неинвазивни, лекарите ги смятат за неракови. Въпреки това от  организацията подчертават, че в много редки случаи клетките на  граничните тумори на яйчниците могат да се развият в ракови клетки.  Медицинските специалисти определят този тип тумори и като атипични  пролиферативни тумори или тумори с нисък злокачествен потенциал.

По данни на американския Национален институт по ракови  заболявания около 75% от граничните тумори на яйчниците са в стадий  1 към момента на диагностициране, което означава, че туморите са  ограничени до яйчниците или фалопиевите тръби.

Правилното диагностициране е от изключителна важност, тъй като  лечението на този вид тумор се различава от лечението на яйчниковите  тумори, които са категорично злокачествени.

КОЛКО ЧЕСТО СЕ СРЕЩАТ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА  ЯЙЧНИЦИТЕ?

Проучване от 2019 г., проведено в Нидерландия, констатира, че  честотата на заболеваемост от гранични тумори на яйчниците в  страната е достигнала своя връх през 2011 г. – около 4,2 на 100 000  души, но през последните години тази честота леко е намаляла.

Друго проучване от 2021 г., проведето в Китай, отбелязва, че тези  тумори представляват 10-15% от епителните тумори на яйчниците.  Епителните ракови образувания растат върху или във вътрешността на  тънките тъкани, които покриват частите на тялото.

ВИДОВЕ

Съществуват няколко вида гранични тумори на яйчниците, които се  различават в зависимост от засегнатите клетки. Най-често срещаните  видове са серозен и муцинозен. Серозните тумори съставляват около 50%  от всички гранични тумори на яйчниците, а муцинозните – около 45%.

Други, по-рядко срещани видове включват:

•граничен на Бренер

•ендометриоиден

•серомуцинозни

•светлоклетъчен

СТАДИИ

Медицинските специалисти класифицират граничните тумори  на яйчниците в четири стадия в зависимост от размера и  местоположението им. Четирите стадия са:

–Стадий 1: Най-ранният стадий, при който туморът е разположен в  единия или в двата яйчника.

–Стадий 2: Може да включва разпространение на туморни клетки в  съседни тъкани, като например: •фалопиеви тръби •матка •пикочен мехур •ректум

–Стадий 3: включва разпространение на тумора в коремната кухина. –Стадий 4: Най-напредналият стадий, при който туморните клетки са  се разпространили в отдалечени органи.

МОГАТ ЛИ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ ДА СЕ  РАЗПРОСТРАНЯТ?

Граничните тумори на яйчниците, които са напреднали след стадий 1,  могат да увеличат размера си и да се разпространят в близките тъкани  и лимфни възли, както и в отдалечени части на тялото.

Въпреки това, повечето гранични тумори на яйчниците не са  напреднали отвъд стадий 1 към момента на диагностициране.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Диагностиката на гранични тумори на яйчниците може да включва  няколко етапа.

Обикновено първата стъпка се състои от общ физически преглед  и преглед на медицинската история на лицето, за да се провери за

необичайни признаци и симптоми. След това лекарят извършва преглед  на таза, за да изследва: -яйчниците -фалопиевите тръби -вагината -шийката на матката -матката -ректума

Обикновено се прави и цитонамазка – тест, който помага да се оцени  състоянието на шийката на матката.

За да се постави окончателна диагноза на граничен тумор на  яйчниците, лекарят назначава няколко диагностични теста. Те могат да  включват: -трансвагинален ултразвук -компютърна томография -биопсия -изследване на CA-125 – кръвен тест, с който се търсят маркери за  рак и други състояния.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението варира в зависимост от стадия на диагностициране. То  зависи и от решението на пациента по отношение на репродуктивната  функция. Терапията може да цели запазване на фертилитета, когато  това е възможно и безопасно.

СТАДИЙ 1 ИЛИ 2

Лекарите обикновено препоръчват операция за отстраняване на  граничен тумор в стадий 1 или 2. Възможностите за хирургична намеса  варират в зависимост от това дали пациентът е в детеродна възраст и  желае да запази фертилността си.

Жените, които искат да имат деца, може да бъдат подложени на  едностранна салпингооофоректомия, която включва отстраняване  на засегнатия яйчник и прилежащата му фалопиева тръба. Като

алтернатива е възможмжно да бъде направена частична оофоректомия,  която включва отстраняване на част от яйчника.

Ако пациентката не желае да има деца, лекарите може да препоръчат  двустранна салпингооофоректомия, при която хирургът отстранява

и двата яйчника и фалопиевите тръби. Лекарят може да препоръча и  хистеректомия, при която се отстранява матката. Хистеректомията  може да доведе до отстраняване и на други органи, като шийката на  матката, яйчниците и маточните тръби.

СТАДИЙ 3 ИЛИ 4

Според американския Национален институт по ракови заболявания  пациентка с граничен тумор на яйчниците в стадий 3 или 4 ще се  нуждае от хирургично лечение, което може да включва: -двустранна салпингооофоректомия -хистеректомия -оментектомия, която представлява хирургично отстраняване на  оментума – мастната тъкан в корема, която обгражда коремните  органи

Ако туморът в 3-ти или 4-ти стадий рецидивира, лекарят може да  препоръча комбинация от операция и химиотерапия.

ПРОЦЕНТИ НА ПРЕЖИВЯЕМОСТ

Според проучване от 2019 г., използващо данни от Нидерландия,  5-годишната относителна преживяемост при гранични тумори на  яйчниците е висока – 98%.

Изследователите продължават да проучват допълнителни възможности  за лечение на гранични тумори.

ПРИЧИНИ

По данни на Cancer Research UK около 15% от туморите на яйчниците  са гранични. Тези тумори обикновено засягат жени на възраст 20-40  години.

В редки случаи граничен тумор на яйчника в стадий 1 може да стане  раков и да се разпространи в други части на тялото. Според статия от  2012 г. 20-30% от тези тумори се трансформират в рак въз основа на  няколко фактора.

Точната причина за появата на рак на яйчниците е неизвестна.  Американското дружество за борба с рака посочва, че следните фактори  могат да играят роля за това дали човек ще развие тумори или рак на  яйчниците: -нива на хормони, наречени андрогени -увеличен брой овулации, например поради ранно започване на  менструация или късно настъпване на менопауза -генетични фактори:

НАСЛЕДСТВЕНИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?

В едно по-старо проучване от 2010 г. се отбелязва, че генетичните  фактори играят роля за развитието на граничнни тумори на яйчниците.  В момента няма проучвания, които да оспорват това твърдение.

Ракът на яйчниците има наследствен компонент, който може да  увеличи риска от развитие на заболяването. Около 5-10% от случаите на  рак на яйчниците се развиват при хора, които са имали близък член на  семейството с това заболяване.

НАКРАТКО:

Граничните тумори на яйчниците са абнормни клетки или  образувания, които се развиват в тъканта, обвиваща яйчника. Тъй  като тези образувания са бавноразвиващи се и имат ниска честота  на разпространение в други телесни тъкани, лекарите обикновено ги  смятат за неракови.

Независимо от това, въпреки че повечето гранични тумори за  яйчниците са неракови, в редки случаи те имат потенциала да  се превърнат в ракови. Раковите гранични тумори на яйчниците

нарастват по размер и се разпространяват в близки или отдалечени  телесни тъкани.

Лечението зависи от стадия на диагностициране. В стадий 1 или 2  може да се наложи само хирургично лечение, докато в стадий 3 или 4  може да се наложи по-агресивно хирургично лечение в комбинация с  химиотерапия.