Д-р Александър Кобаков е завършил Медицински Университет – София. Той е сред първите специализанти по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и се гордее, че вече 10 години е в екипа на доц. Валентина Мазнейкова, която е и ръководител на специализацията му.

Д-р Кобаков е дългогодишен член и заслужил деятел на БЧК. Oбразуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.

Д-Р КОБАКОВ, КАКВО ВИ НАКАРА ДА ИЗБЕРЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТТА„АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“?

Първо, бих искал да изразя своята благодарност към Genica News за любезната покана да поговорим за съвременните пренатални грижи по отношение на майката и плода в България.

Изборът ми да специализирам акушерство и гинекология е сантиментален. Все още помня емоцията, която изпитах, когато за първи път видях как се появява новият живот. Да си акушер-гинеколог е огромно предизвикателство поради факта, че носиш отговорност за два живота. А за една жена моментът, в който става майка, е може би най-специалният в живота й. И е свързан както с физическата болка, така и с най-голямото щастие и любов, които може да изпита. Точно това усещане и емоция ме привлякоха и продължават да ме привличат по същия начин и днес. Мисля, че пациентките ми усещат любовта, с която се грижа за тях.

ДА СТЕ ВАЖЕН УЧАСТНИК В ГРИЖАТА КЪМ БЪДЕЩАТА МАЙКА Е ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ И ПОСВЕЩЕНИЕ. ОТКЪДЕ ЧЕРПИТЕ ВДЪХНОВЕНИЕ И ЕНЕРГИЯ?

Когато човек намери своето призвание в живота и успява да е вдъхновен всеки нов ден, е много лесно. Но това е невъзможно без сплотен, компетентен и грижовен екип, с който да посрещаш и хубавото, и лошото в професията. Вдъхновение е да имаш възможността и да практикуваш със съвременна диагностична апаратура при модерни условия на труд. И не на последно място е удовлетворението, което изпитвам от това да помагам на другите, което в нашата професия е на финала да има живи и здрави майка и бебе.

ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА ПРОБЛЕМНИТЕ БРЕМЕННОСТИ И ДОРИ ТРУДНОСТИТЕ ПРИ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ. КАКВИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕПОРЪЧВАТЕ НА ДВОЙКАТА С ЦЕЛ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА УРОГЕНИТАЛНИ ИНФЕКЦИИ?

Жените трябва да провеждат всяка година профилактичен гинекологичен преглед. Когато резултатите от него са отлични и семейството планира бременност, препоръчваме прием на фолиева киселина, поне три месеца преди забременяване. Редно е да се провери функцията и на щитовидната жлеза. Поради по-големия риск от спонтанни аборти при съпътстващи инфекции с уреаплазма, микоплазма и хламидия, които протичат безсимптомно при жената, е добре да се проведе ДНК диагностика за същите на проба от маточната шийка.

ВСЕ ПО-АКТУАЛНА СТАВА ТЕМАТА ЗА ВРОДЕНИТЕ ТРОМБОФИЛИИ И ВРЪЗКАТА ИМ С РЕПРОДУКТИВНИТЕ НЕСПОЛУКИ. КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ТРОМБОФИЛИЯТА?

Тромбофилията е вродено генетично заболяване, което се проявява с повишено образуване на тромби. Факторите на кръвосъсирване са много. Известни са и разнообразни мутациите в гените, кодиращи информацията за коагулацията на кръвта в човешкото тяло. При бременност със съпътстваща тромбофилия се наблюдава образуване на тромби в малките съдове на матката. Това води до нарушаване на притока на кислород и хранителни вещества към плодния сак, което може да доведе до спонтанен аборт или бъдещи плацентарни нарушения. В медицинската практика вродената тромбофилия се установява или след реализирана репродуктивна несполука, или анамнестично. Профилактично изследване стандартно не се прави, с изключение на случаите с доказана фамилна обремененост за образуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.

ИМА ЛИ КОНКРЕТНИ ПОКАЗАНИЯ, КОИТО ДА НАСОЧВАТ НАБЛЮДАВАЩИЯ БРЕМЕННОСТТА СПЕЦИАЛИСТ КЪМ НАЗНАЧАВАНЕ НА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?

Специалистите винаги започваме с подробно снемане на анамнеза от всяка бременна жена, която да ни ориентира за това какви рискове може да има за конкретната бременност. Данните за роднина, прекарал съдов инцидент, предшестващи спонтанни аборти в ранни срокове

на бременността, предшестваща бременност, усложнена с проява на прееклампсия, ни насочат към назначаването на допълнителни изследвания извън стандартния пакет. ДНК диагностиката за вродени тромбофилии вече е достъпна за всеки пациент чрез рутинно вземане на венозна кръв, а резултатът е готов в кратък срок.

КАКВИ СА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ПОДХОДИ ПРИ СЛУЧАИТЕ С ЛАБОРАТОРНО ДОКАЗАНА ТРОМБОФИЛИЯ?

Добрият терапевтичен резултат изисква екипен подход за лечението на бременни пациентки с тромбофилия. Той включва съвместната работа на екип от специалисти по акушерство, хематология, медицинска генетика и клинична лаборатория. Редно е терапията с антикоагуланти, антиагреганти, хранителни добавки, повлияващи кръвосъсирването, да бъде назначена от хематолог. Терапевтичният отговор се проследява и от лекар по клинична лаборатория. В хода на бременността акушер- гинекологът следи развитието и растежа на плода, както и утеро- плацентарния кръвоток чрез Доплеров анализ.

КОИ СА СПОСОБИТЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ТЕРАПИЯ НА ВРОДЕНИТЕ ТРОМБОФИЛИИ? ИМА ЛИ КОНКРЕТНИ КРЪВНИ И ЕХОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ?

Серийните ултразвукови прегледи на плода в хода на бременността ни дават възможност да проследим темпа на растеж и развитие на плода. Чрез Доплерова велосиметрия на кръвотока в маточните съдове и съдовете на плода получаваме информация за състоянието на бебето. Системното проследяване на хемостазните показатели определя нуждата от промяна в дозировката и прекратяването или удължаването на терапията в хода на бременността.

МНОГО БЪДЕЩИ МАЙКИ ИМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА ПРОВЕДАТ НЕИНВАЗИВЕН ПРЕНАТАЛЕН ТЕСТ. ДОКОЛКО СМЯТАТЕ ЗА ОСНОВАТЕЛЕН ТОЗИ РАЗХОД, ПРИ КАКВИ СЛУЧАИ СЕ ПРЕПОРЪЧВА И КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ДАВА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?

В практиката всеки лекар трябва да се води от индивидуалния подход към пациента и да може да отсее високорисковите от нискорисковите бременни, за да назначи неинвазивен пренатален тест (НИПТ) при тези, които имат нуждата от него. Например, при майки с предшестваща генетична аномалия на плода, фамилна обремененост на член на семейството с генетично заболяване или възраст на бременната над 35 години е добре тестът да бъде предложен. Ранният биохимичен скрининг в първи триместър може да изиграе решаваща роля за назначаването на НИПТ при средно и високорисковите пациенти. Информацията от НИПТ ни дава до 99% сигурност и точност на резултата. Той може да ни насочи към инвазивно изследване на плода и/или към последващо прекъсване на бременността по медицински показания.

КАКВО ЩЕ ОСТАВИТЕ КАТО ПОСЛАНИЕ НА ВАШИТЕ ПАЦИЕНТКИ В СТРЕМЕЖА ИМ ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ПРАВИЛНО ЗА ЕДНА ПРЕДСТОЯЩА БРЕМЕННОСТ?

Рецепта за правилен живот нямам, но съм сигурен че най-добрата подготовка за предстоящата бременност е тя да бъде направена с любов. Както и най-важното за едно дете е да е обградено с любов и грижа впоследствие. Като препоръка и съвет призовавам за ежегодна профилактика и консултация със специалисти, за да сме сигурни, че бъдещата майка е в отлично здраве.

•Учени изследват начина на хранене като възможен фактор за развитието на рак. •Предишни изследвания показват, че консумацията на месо е свързана с по-висок риск от някои видове рак. •Ново проучване установи, че хората, които ядат по-малко месо, имат по-малък риск от заболяване от всички видове рак. •Изследването обаче не може да докаже причината и връзката между консумацията на месо и рискът от рак може да се дължи на други променливи.

Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство публикуваха наскоро резултатите от мащабно проучване, в което се изследва влиянието на различните нива на консумация на месо върху вероятността от развитие на рак. Проучването е установило, че при вегетарианците, пескатарианците и хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на рак е значително по-малък.

Авторите на проучването анализират статистически данни за случаите на рак като цяло, а също така разглеждат внимателно влиянието на консумацията на месо върху три от най-разпространените видове рак: рак на гърдата след менопауза, рак на простатата и рак на дебелото черво.

Водещ автор на изследването е Коди Уотлинг, докторант в отдела по епидемиология на рака към Департамента по здравеопазване на населението Nuffield към Оксфордския университет.

„Нашите открития добавят допълнителни доказателства, че спазването на вегетарианска, пескатарианска или нискокалорична диета може

да бъде свързано с по-нисък риск от диагностициране на рак. Тези констатации също така предполагат, че рискът от рак за различните групи на хранене може да е различен в зависимост от вида на рака“, казва той пред Medical News Today.

ИЗСЛЕДВАНА Е ГОЛЯМА ГРУПА

Изследователите са проследили 472 377 души от базата данни на BioBank в Обединеното кралство за среден период от 11, 4 години. Нито един от участниците, които са били на възраст 40-70 години, когато екипът ги е набрал между 2006 и 2010 г., не е имал диагноза рак в началото на изследвания период. По време на проучването лицата са съобщавали на изследователите за приема на месо.

Учените разделят кохортата на проучването на четири групи: •Приемащите месо съобщават, че консумират преработено месо, птиче или червено месо – включително говеждо, свинско и агнешко – повече от пет пъти всяка седмица. В тази група попадат 247 571 души, което представлява 52, 4 % от цялата изследвана популация. •Хората, консумиращи малко месо, са яли същите храни, но максимум пет пъти седмично. От изследваната популация 43, 5%, или 205 385 души, са били в тази група. •Примащите риба, но не и месо, са били 10 696 души, или 2, 3% от изследваната популация. •Вегетарианците и веганите, които не ядат нито месо, нито риба, съставлявали 1, 8% от цялата кохорта, или 8 685 души.

„Благодарение на големия брой случаи на рак в BioBank в Обединеното кралство успяхме да разгледаме често срещаните видове рак в зависимост от групите на хранене, въпреки малкия брой вегетарианци и

пескатариаци, и да проучим допълнително тази връзка“, обяснява Уотлинг.

В края на периода на проучването 54 961 души са развили някакъв вид рак. Изследователите отбелязват 5 882 случая на колоректален рак, 9 501 случая на рак на простатата и 7 537 случая на рак на гърдата след менопауза.

НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ РАК

След като групата, която се храни с месо, служи за база, изследователите изчисляват риска от развитие на рак за останалите три групи. Данните показват, че вероятността за развитие на рак при групата на вегетарианците и веганите е с 14% по-малка в сравнение с останалите групи.

Вероятността да се разболеят от рак е с 10 % по-малка при хората, които консумират риба, а при хората, които консумират малко месо, рискът е намалял с 2 %.

Жените в постменопауза, които са вегетарианци, са имали 18% по- нисък риск от рак на гърдата, а мъжете пескетарианци и вегетарианци са имали съответно 20% и 31% по-нисък риск от рак на простатата.

Когато авторите на проучването разглеждат колоректалния рак, те установяват, че при хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на това заболяване е с 9% по-нисък, което, както отбелязват, съответства на предишни изследвания.

КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ДАННИТЕ?

Авторите пишат: „Не е ясно дали другите разлики, наблюдавани при всички видове рак и при рака на простатата, отразяват някакви причинно-следствени връзки или се дължат на други фактори, като

например остатъчно объркване или разлики в откриването на рака“. Сред тези потенциални смущаващи фактори е индексът на телесна маса (ИТМ). Когато изследователите го отчитат, намалението на риска от рак на гърдата при жените вегетарианки става незначително.

„ИТМ би бил потенциален фактор за объркване, ако разликите в неговите стойности по групи не се дължат на различия в храненето. Например, може би вегетарианците спортуват повече от месоядните и в резултат на това поддържат здравословен индекс на телесна маса“, коментира Уотлинг. Той изтъква, че „съществуват разлики в ИТМ по диетични групи, а по-високият ИТМ е свързан с по-висок риск от рак“. „Въпреки това ИТМ може да бъде и медиатор, ако разликите в неговите

стойности по диетични групи всъщност се дължат на различия в храненето. Както може би подозирате, това е трудно да се разграничи. Поради това в нашите анализи разглеждахме ИТМ както като потенциален фактор за объркване, така и като потенциален медиатор“, допълва той.

Какво предлага засега Уотлинг? „Моите препоръки са хората да ограничат приема на преработено и червено месо в хранителния си режим и да консумират храна, богата на пълнозърнести храни,

плодове, зеленчуци и бобови растения, като същевременно поддържат здравословно телесно тегло“, заявява ученият.

Авторите на проучването са установили, че вегетарианците и пескатарианците са по-скоро по-млади и добре образовани и по-рядко пушат и пият. Това предполага, че е възможно резултатите да се дължат на объркващи фактори.

Освен това всички доброволци от британската BioBank са били на възраст от 40 до 70 години при набирането им, което означава, че констатациите може да не могат да се обобщят за всички възрастови групи.

КОИ СА ПЕСКАТАРИАНЦИТЕ И С КАКВО СЕ ХРАНЯТ?

Пескатарианецът е човек, който добавя риба и морски дарове към вегетарианската си диета.

Има много причини, поради които хората предпочитат да се откажат от месото и птиците, но все пак ядат риба. Някои избират да добавят риба към вегетарианската диета, за да могат да се възползват от ползите за здравето от растителната диета и от полезната за сърцето риба. Други пък се опитват да ограничат въздействието на своята диета върху околната среда. За някои това може да е просто въпрос на вкус.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЕСКАТАРИАНЕЦЪТ?

Най-просто казано, пескатарианецът е човек, който не яде месо, но яде риба. Терминът „пескатарианец“ е създаден в началото на 90-те години на миналия век и представлява комбинация от италианската дума за риба „pesce“ и думата „вегетарианец“. Понякога се изписва „пескетарианец“, но това означава същото.

В научната литература този хранителен режим често се описва като „песковегетариански“ и се причислява към спектъра на

вегетарианството. Според това определение пескатарианецът е човек, който избира да се храни вегетариански, но също така яде риба и други морски дарове.

Това е предимно растителна диета, включваща пълнозърнести храни, ядки, бобови растения, продукти и здравословни мазнини, като морските дарове играят ключова роля като основен източник на протеини. Много пескатариани също така консумират млечни продукти и яйца.

Все повече пациенти стигат до спешното с ментални проблеми, предизвикани от екстремни горещини •Голямо проучване на данни от Съединените щати разкрива, че екстремните горещини увеличават вероятността за посещения в спешните отделения заради психични заболявания. •Резултатите са в допълнение към нарастващия брой доказателства, че горещите вълни, предизвикани от изменението на климата, могат да влошат симптомите на психичните заболявания. •Констатациите може да са полезни за предприемане на мерки в областта на общественото здраве. Те биха помогнали да се предотврати влошаването на симптомите на психично разстройство при податливи лица по време на високи температури.

Проучване, в което са разгледани медицински данни от над 2 милиона души в САЩ, показва, че дните на силни горещини през лятото са свързани с по-чести посещения в спешното отделение поради психични заболявания. Резултатите предполагат, че нарастващата честота на епизодите на екстремни горещини, дължащи се на изменението на климата, може да има допълнителни неблагоприятни последици за менталното здраве.

Съавторът на изследването д-р Амрута Нори-Сарма, която е доцент по екологично здраве в Училището по обществено здраве към Бостънския университет, заявява пред Medical News Today, че „повечето хора вече знаят, че много горещите дни ги излагат на риск от физически здравословни проблеми като топлинен удар и

дехидратация“. „Ключовият извод от нашето проучване е, че дните на екстремни горещини са свързани и с по-висок риск от необходимост от медицинска намеса за психични състояния като депресия, тревожност, употреба на наркотици и самонараняване“, допълва тя.

„Като се има предвид мащабът (географският обхват) на проучването, техните констатации имат значително значение за интервенциите

в областта на общественото здраве за свеждане до минимум на последиците за здравето от екстремните температури и за

прогнозирането на потенциалните неблагоприятни последици за здравето при бързо влошаващи се сценарии за промяна на климата“, коментира д-р Юн-Хай Енки У, доцент в Катедрата по география на Университета в Бъфало.

ЛИПСА НА ШИРОКОМАЩАБНИ ПРОУЧВАНИЯ

Предишни проучвания показват, че по-високите температури на околната среда са свързани с повишен риск от хоспитализация поради метаболитни, сърдечносъдови и респираторни заболявания.

Освен това повишените температури са свързани и с повишена смъртност, като според някои оценки екстремните горещини са свързани с 356 000 смъртни случая в световен мащаб през 2019 г. Повишените температури са свързани и с неблагоприятни последици за психичното здраве. Проучванията показват, че периодите на по-топло време са свързани с влошаване на симптомите, свързани с психичното здраве, и с увеличаване на броя на посещенията в спешните отделения.

Тези изследвания обаче често са включвали малки извадки или са били ограничени до специфични географски региони или популации, което влияе върху надеждността и обобщаването на резултатите.

За да отговори на тези опасения, настоящото проучване използва национални данни, за да проучи връзката между повишените температури на околната среда и посещенията

в спешните отделения в резултат на проблеми, свързани с менталното здраве.

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЕКСТРЕМНИТЕ ГОРЕЩИНИ И ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

В настоящото проучване изследователите са използвали база данни, съдържаща

деидентифицирана медицинска информация, събрана между 2010 и 2019 г. за 2 243 395 лица на възраст над 18 години. Всички те са минали през спешното отделение и са получили помощ за проблеми, свързани с психическото им здраве. По отношение на местоживеенето са представени 2775 окръга в цялата страна.

Изследователите са получили и данни за максималните дневни температури за цялата продължителност на изследването във всеки окръг от базата данни. Те са се фокусирали върху месеците между май и септември, когато в САЩ настъпват периодитена екстремни горещини.

Във всеки окръг учените са класифицирали

„дни на екстремни горещини“. Такива са дните, когато максималната температура е по-висока от тази в 95% от останалите дни през топлия сезон.

Те устаноилит повишена вероятност от посещения в спешните отделения за всякакви психични заболявания в дните на екстремни горещини. По-конкретно, дните с екстремни горещини са свързани с по-висок брой посещения в спешните отделения за състояния, като например разстройства, свързани с употребата на вещества, тревожни разстройства, разстройства на настроението, разстройства, свързани със стреса, и самонараняване.

Такава връзка липсва при личностните и поведенческите разстройства. Екипът проучва също така дали полът, възрастта или географският регион са свързани с повишена вероятност от посещения в Спешното, свързани с психичното здраве.

Те установяват, че връзката между дните с екстремни горещини и по- високия брой посещения в спешните отделения е по-силно изразена при мъжете, отколкото при жените.

От географска гледна точка връзката е била по-силна на север, отколкото на юг, като най-силна е била сред хората, живеещи в североизточните, северозападните и средните западни региони.

ОГРАНИЧЕНИЯ

Авторите признават, че проучването им показва само връзка между повишените температури и вероятността за посещения в спешното отделение в резултат на проблеми, свързани с психичното здраве. То не установява причинно-следствена връзка.

В проучването са използвани и максималните дневни температури като мярка за излагането на индивида на топлина. Но фактори като нивото на активност и времето, прекарано на открито, обикновено определят действителното излагане на топлина.

Проучването също така не може да оцени въздействието на повишените температури върху по-леките симптоми на психичното здраве

или по-специално върху уязвимите общности. „Необходимо е да подобрим разбирането си за това как излагането на неблагоприятни метеорологични условия, включително както на екстремни горещини, така и на студ, се отразява на лицата с относително леки симптоми на психични разстройства. Това национално проучване се базира само на част от спектъра на психичноздравните проблеми“, отбелязва д-р Ю. Според нея са необходими и допълнителни широкомащабни проучвания, за да се разбере влиянието на ниските температури върху психичното здраве.

Измерването им в кръвта помага за оценка на риска от заболяване преди появата на симптомите, сочат резултатите от ново проучване •Един обикновен кръвен тест може да предскаже дългосрочния риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване. •В проучване, проведено сред 4000 здрави възрастни, учените установяват, че нивата на липидите в кръвната плазма са свързани с по-късното развитие на двете заболявания. •Лицата с по-високи концентрации на определени измерени липиди в кръвта са имали по-висок риск от диабет тип 2 или сърдечносъдово заболяване. •Профилирането на липидите може да бъде евтин и бърз начин за прогнозиране на риска, който да позволи промени в хранителния режим и начина на живот, преди да се развият заболяванията.

В Съединените щати 1 на 10 души има диабет тип 2. На всеки 36 секунди в САЩ някой умира от сърдечносъдово заболяване, а този тип заболявания са причина за една трета от всички смъртни случаи в света.

И двете състояния могат да се развият бавно, а симптомите невинаги са очевидни. Лекарите оценяват риска на дадено лице да ги развие, като снемат анамнеза и наблюдават настоящите фактори на начина на живот.

Проучване, ръководено от проф. д-р Крис Лаубер от центъра за експериментални и клинични изследвания на Twincore в Германия, показва, че липидите в кръвната плазма могат да предскажат бъдещия риск от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.

Методът, известен като липидомично профилиране, може да осигури количествено измерване на риска много преди да се появят симптоми.

„Авторите на това проучване добяват към нарастващите доказателства, че липидомичното профилиране може да е бъдещата стъпка за за откриване на сърдечносъдови заболявания, както и на диабет“, коментира д-р Сунет Сингх, медицински директор на CareHive.

ИЗМЕРВАНЕ НА ЛИПИДИТЕ В КРЪВТА

В проучването са включени малко над 4000 здрави шведски граждани на средна възраст. Те са били от сформирана в град Малмьо група за установяване на връзката между хранителния режим и и сърдечносъдови заболявания.

В началото на проучването участниците са били на възраст от 46 до 68 години. Около 10% от тях са имали индекс на телесна маса (ИТМ) над 30.

Изследователите са взели по една изходна кръвна проба от всеки участник. След това центрофугирали кръвните проби, за да отделят плазмата за анализ. С помощта на масспектрометрия измерили концентрациите на 184 различни липиди в плазмата. Те използвали тези липидомни профили, за да изчислят рисковите точки и да разпределят участниците в шест рискови групи.

Д-р Сингх заявява пред Medical News Today, че проучването може да допълни предишните методи за оценка на риска. „Този нов подход дава възможност за нова рамка за стратификация на риска, която също така позволява подобрение, когато се използва заедно с измерването на стандартните клинични променливи“, казва той.

Въпреки това ученият отбелязва, че в изследваната популация е имало малко разнообразие: „Препоръчително е да се продължи разширяването на това изследване чрез увеличаване на популацията от пациенти, за да се включат още няколко променливи. Това включва различни възрасти на пациентите, расови и етнически групи и нива на физическа активност“.

ЛИПИДИ И РИСК

Изследователите проследяват участниците в продължение на повече от 20 години, като началните оценки са били направени между 1991 и

1994 г. През това време 13, 8% от хората развили диабет тип 2, а 22 % – сърдечносъдово заболяване.

За пациентите от групите с най-висок риск тези стойности нарастнали до 37% за развитие на диабет тип 2 и 40, 5% за развитие на сърдечносъдово заболяване в сравнение с горепосочените средни стойности за групите.

При хората от групите с най-нисък риск рискът от развитие на двете състояния е намалял.

Изследователите установяват също така, че за хората с високи стойности на липидния риск има много по-голяма вероятност да развият затлъстяване през периода на проследяване. Затлъстяването е рисков фактор както за диабет тип 2, така и за сърдечносъдово заболяване.

Авторите предполагат, че този подход, основан на рискови показатели, може да покаже риска от диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване много години преди появата на заболяването.

„По-ранното откриване на болестта става в момент, в който тя не е станала клинично видима. В резултат на това изследователите и

клиницистите вече могат да разглеждат заболяванията от гледна точка на по-активна превенция, а не просто от гледна точка на лечението“, коментира д-р Сингх.

РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Използването на масспектрометрия за измерване на липидите в кръвната плазма е бързо, сравнително евтино и дава количествени резултати.

Авторите на това проучване предполагат, че то може да идентифицира липидите, които допринасят в най-голяма степен за риска от развитие на последващи здравословни състояния, и евентуално да доведе до нови лекарствени лечения.

„Изследванията спомагат за напредъка в областта на клиничната масспектрометрия като цяло, като продължават да демонстрират потенциала за по-ранно откриване на заболявания преди конвенционалните средства“, коментира д-р Сингх.

Учените подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди тяхната хипотеза и да се покаже колко информативен е плазменият липидом за здравето и болестите.

„Липидомът може да предостави информация много отвъд риска от диабет и сърдечносъдови заболявания“, казва Крис Лаубер, водещ автор на изследването. Според него този обикновен тест може да покаже

на хората техния риск от развитие както на диабет тип 2, така и на сърдечносъдово заболяване. Чрез промяна на хранителния режим и начина на живот те може да успеят да намалят този риск, смята ученият.

ИЗПРАТИХМЕ ГОДИНАТА С ТРИ НЕПОВТОРИМИ ВАШИ КОНЦЕРТА. ВИЕ СТЕ ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ НА МАЛКИ И ГОЛЕМИ (БЕЗ ВРЕМЕ, БЕЗ ВЪЗРАСТ). ВИЕ СТЕ НАШАТА ЛИЛИ ИВАНОВА! НО ЗА ВАС КОЯ Е ЛИЛИ?

Не се определям. Нямам право.

ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ НА СЕБЕРАЗДАВАНЕ, НАГРАДИ, ПРИЗНАНИЯ, ВСЕНАРОДНА ЛЮБОВ. НО КАКВО Е УСПЕХЪТ ЗА ВАС?

Успехът е важен за самия момент.

КАКВО МИСЛИТЕ, ЧЕ ОСМИСЛЯ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НИ?

Работата и любовта!

НЕ ОБИЧАТЕ ИЗЛИШНАТА ПОКАЗНОСТ. ЗА ВАС ВИНАГИ Е БИЛО ВАЖНО ТОВА, КОЕТО ОСТАВЯМЕ СЛЕД СЕБЕ СИ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДНЕШНОТО ПОКОЛЕНИЕ?

Показността и хвалбите са пагубни.

КАКВО ВИ ВДЪХНОВЯВА? КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРИОРИТЕТ В ЖИВОТА ВИ?

Публиката!

ПОМНИТЕ ЛИ НЕЛИ ЧОЛАКОВА? ТЯ ПРЕЗ 2013 Г. В ИНТЕРВЮТО С Г-Н КАРБОВСКИ КАЗА, ЧЕ ВИЕ СТЕ ЧОВЕКА, ВЪЗПИТАЛ В НЕЯ

КАЧЕСТВАТА ДА ЧУВСТВА И ДА ОБИЧА! ТОЛКОВА МНОГО ДАВАТЕ НА ХОРАТА, ТОВА ПОМАГА ЛИ ИЛИ ОТНЕМА ОТ ВАС?

Само Бог дава и Бог отнема.

ВАШАТА ПУБЛИКА Е ВЯРНА И ЕДИНСТВЕНА. КАКВО БИХТЕ ИМ КАЗАЛИ?

Обичам Ви! Бъдете здрави!

ЕМОЦИИТЕ СА НЕЩО ТОЛКОВА ПРЕКРАСНО, ИСТИНСКО, ЖИВО! ПОЗВОЛЯВАТЕ ЛИ СИ ДА ГИ ПОКАЗВАТЕ ИЛИ СЕ НАЛАГА ЧЕСТО ДА ГИ ЗАДЪРЖИТЕ САМО ЗА СЕБЕ СИ?

Зависи от емоциите. Но не обичам да се оплаквам.

КАКВО ВИ ВДЪХНОВЯВА?

Моите почитатели и една прекрасна песен.

СТАРТИРАТЕ ТУРНЕ 2022 ОТНОВО С НАЦИОНАЛНО ТУРНЕ – 29 КОНЦЕРТА В СТРАНАТА. ТОВА Е СВОЕОБРАЗЕН ВАШ РЕКОРД, А И РЕКОРД ЗА БЪЛГАРСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ. НИКОЙ ДРУГ НЕ ГО Е ПРАВИЛ! ТУРНЕТО ЗАПОЧВА В РОДНИЯ ВИ КУБРАТ И ЩЕ ЗАВЪРШИ В ЗАЛА „АРЕНА АРМЕЕЦ“ – ОТНОВО, ТОЧНО 10 ГОДИНИ СЛЕД ПЪРВИЯ ВИ КОНЦЕРТ В НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАЛА В БЪЛГАРИЯ. ВСЪЩНОСТ ВИЕ БЯХТЕ И ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ИЗПЪЛНИТЕЛ СЪС САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ ТАМ, С ВНУШИТЕЛНИТЕ НАД 15 000 ДУШИ ПУБЛИКА – РЕКОРД, КОЙТО НИКОЙ НЕ ПОДОБРИ СЛЕД ТОВА. КАКВО ДА ОЧАКВА ВАШАТА ПУБЛИКА НА КОНЦЕРТИТЕ ПРЕЗ 2022 Г.

Ще видим! Да не слагаме каруцата пред коня.

КАКВО ПРЕДСТОИ?

Бъдещето ще покаже!

Учени смятат, че са открили биомаркер за депресия. Това може да доведе до въвеждането на кръвен тест, способен да определи

ефективността на различни антидепресанти и то още през първата седмица след началото на лечението.

В малко проучване за доказване на концепцията изследователите са взели кръвни проби от 41 пациенти с тежко депресивно разстройство и са ги сравнили с контролна група от 44 лица без депресия, за да изолират биомаркер, който може да проследява разстройството.

„Това, което разработихме, е тест, който не само може да покаже наличието на депресия, но също така може да индикира терапевтичен отговор с един биомаркер. Това е нещо, което досега не съществуваше“, заявява в съобщение до пресата Марк Расеник, професор в Университета на Илинойс, Чикаго и ръководител на изследването.

Предишни проучвания вече са установили, че хората с депресия имат също така намалена аденил циклаза – ензим, който присъства в почти всички клетки и е част от сложния процес на сигнализиране на невротрансмитери като серотонин и епинефрин.

„Когато сте депресирани, аденил циклазата е ниска“, казва Расеник.

„Причината, поради която аденил циклазата е отслабена, е, че междинният протеин, който позволява на невротрансмитера да направи аденил циклазата – Gs алфа, е заседнал в богата на холестерол матрица на мембраната- липиден сал, където те не работят много добре”.

В ново проучване, публикувано в януарското издание на списание

„Молекулярна психиатрия“ (Molecular Psychiatry), изследователите идентифицират клетъчен биомаркер – изместването на протеина Gs алфа от липидните салове – който сигнализира за депресия. Този биомаркер може да бъде открит чрез кръвен тест, казват те.

Изследователите са получили данните си от шестседмично проучване, което обхваща пациенти, преживели остър голям депресивен епизод, Пациентите са били набрани за проучването между септември 2013 г. и май 2016 г. и са били сравнени с контролна група от лица, които не са имали анамнеза за депресия.

При изследването са били взети кръвни проби – минимум два пъти пред период от една седмица.

При второто посещение на пациентите, които са искали да се подложат на медикаменти за лечение на депресията си, е бил предписан антидепресант след консултация с психиатър. Тези пациенти са били проследени шест седмици по-късно, за да се оценят симптомите им и да се вземе още веднъж кръв. Изследователите се фокусирали специално върху тромбоцитите в кръвта, където откриват биомаркера.

Проучването установява, че пациентите с депресия имат „значително по-ниско активиране на дейността на аденил циклазата в проби от тромбоцити, отколкото здрави контроли“. Те също така откриват,

че тези, които реагират добре на лечение с антидепресанти, имат

„забележимо увеличение на аденил циклаза” по време на прегледа след 6 седмици в сравнение с тези, които не са се повлияли от антидепресантното лечение, на което са били подложени.

Това подкрепя предишни изследвания, които установяват, че когато пациентите, приемащи антидепресанти, съобщават за подобрение на депресивните си симптоми, Gs алфа протеинът се е изместил от

липидния сал. Но пациентите на антидепресанти, които не съобщават за подобрение на симптомите си, все още имат Gs алфа в задържан в липидния сал.

Антидепресивните лекарства могат да променят живота на някои пациенти, но за други може да отнеме месеци, за да се види въздействието или да се наложи преминаване през изтощителния процес на тестване на множество видове медикаменти, за да се открие този, който работи.

Ако кръвният тест може да покаже дали Gs алфа протеинът се измества от липидния сал като индикатор за успеха на лекарството, това би могло да помогне за рационализиране на процеса на намиране на лекарство, което работи за отделни пациенти – нещо, което може да бъде изключително важно, като се има предвид, че на пазара има много антидепресанти.

„Тъй като тромбоцитите се обновяват за една седмица, ще видите промяна в хората, които щe получат подобрение“, каза Расеник. „Ще можете да видите биомаркера, който е предвестник на успешно лечение“, допълва ученият.

Според Расеник с кръвен тест ще може също така да се идентифицира кои пациенти биха имали благоприятен ефект от медикаменти за лечение на депресията и кои пациенти се нуждаят от други начини за облекчаване на техните симптоми. Той се надява да разработи скрининг тест със своята компания Pax Neuroscience, ако по-нататъшните изследвания бъдат успешни.

„Около 30% от хората не се подобряват – депресията им не отшумява. Може би по тази причина някои лекари и пациенти приемат, че нищо няма да се получи“, казва Расеник.

„Повечето случаи на депресия се диагностицират в кабинетите на лекарите за първичната медицинска помощ, които не разполагат с усъвършенстван скрининг. С този тест лекарят може да каже: „Господи, те изглеждат депресирани, но кръвта им не ни показва, че са. Така че може би трябва да преразгледаме случая“.

Изследователите отбелязват в проучването, че не са имали плацебо група, така че не е установено напълно дали антидепресантите наистина са довели до увеличаване на аденилилциклазата или не. Проучването е ограничено и от малкия си обхват и изследователите се надяват в бъдеще да проведат по-големи проучвания, включително такива, които да сравняват различни видове антидепресанти.

Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Всеки опит за противопоставяне спрямо

тях води до повишаване на нивото на тревожност, казва началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“

Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“. Ръководи Катедра по психиатрия към МУ – София. Национален консултант е по психиатрия. Придобива специалност по психиатрия през 1982 г. През 2004 г. защитава кандидатска дисертация, а през 2006 г. – докторска. От 2007 г. е професор по психиатрия. Специализирала е обща медицина във Великобритания, извънболнична психиатрия в Атина, невропсихиатрична генетика в Тринити колидж, Дъблин. Изследователската Й дейност е в областта на клиничната практика, диагностика и лечение на психичните заболявания, невропсихиатрична генетика.

ПРОФ. МИЛАНОВА, КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА?

Спазването на препоръки и ограничения, целящи намаляването на разпространението на заболяването, не се приемат еднозначно от цялото общество. Необходимостта от изолацията може да постави на изпитание общуването между членовете на семейството, приятелите, професионалната среда и други.

ЕДИН ОТ ФЕНОМЕНИТЕ, КОИТО НЕИЗМЕННО СЪПЪТСТВАТ ПАНДЕМИЯТА, Е АНТИВАКСЪРСТВОТО. КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ ГЕНЕЗИС И КАК СЕ ОТРАЗЯВА ТОЙ НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ?

Темата за конспиративните теории – за коронавируса, за произхода на болестта COVID, за създаването на ваксините и тяхното предназначение, съпътства пандемията. Последователите на конспиративните теории търсят обяснение за тези въпроси в

източници, на които не би трябвало да се вярва, но ето, че се случва.

А хората трябва да се доверяват единствено на научнообоснованата и доказана информация, която е резултат от многобройни, дългогодишни изследвания на учени и специалисти, достигнали до тези резултати

и изводи след много усилия и работа. Иска ми се да припомня, че единствено препоръките на официалните институции – СЗО,

Европейската агенция по лекарствата, FDA са достоверни, както и информацията на сайтове на известни университети, на здравното министерство, която винаги се основава на достоверни източници.

Фактът, че много хора у нас са склонни да се доверяват на съмнителни източници говори за ниска здравна култура и липса на отговорност – към себе си, към семейството и към обществото. И на това място искам да подчертая колко важно е формирането на здравна култура да започне още от ранното детство, от семейството, после от училището.

Заедно с това – от лекарите, от медиците.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти.

НАУКАТА СЕ ОСНОВАВА НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Откакто е избухнала пандемията много мои пациенти и техните близки търсят съвет дали да се ваксинират, питат с коя ваксина. Като лекар винаги обяснявам, че това е важно и необходимо, насърчавам ги да търсят компетентен професионален съвет. Ние като специалисти имаме дълг да им помогнем със знания и опит да вземат своето решение.

Трябва да се знае, че психиатричните пациенти са уязвими, те са една рискова група, защото живеят често по-затворено, провеждат и

поддържащо лечение за основното си заболяване. Ето защо те трябва да бъдат третирани като рискова група и да им се даде възможност да се ваксинират. Заедно с тях е добре да го направяте и близките им.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПСИХИЧНИ ПРОЯВИ, СЪПРОВОЖДАЩИ СПАЗВАНЕТО НА ОГРАНИЧЕНИЯТА?

Пандемията предизвика различни страхове (от заразяване, загуба на работа, намалени финансови постъпления, ограничения в

пътуванията, общуването с другите), които са изводими от ситуацията, като тези страхове оказват влияние върху дейности от ежедневието.

Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Натрапливите мисли често са мъчителни и опитите за противопоставянето спрямо тях са безуспешни. Натрапливи действия и ритуали са начин да бъде предотвратено събитието, което може лично или да „застраши” околните. За да намалят риска от заразяване, страдащите могат, значително над препоръчаното от експертите, да започнат да мият ръцете, да дезинфекцират и др. От друга страна остава трайната тенденция, която се проявява в съмнение дали дезинфекцията е достатъчна и правилно извършена. Ритуалните действия са най-често символичен опит да бъде предотвратена опасността. Всеки опит за противопоставяне на натрапливите мисли и действия води до повишаване на нивото на тревожност.

При фобиите тревожността се провокира от точно определена ситуации, като се правят

опити за тяхното избягване или пребиваването в тях се понася със страх.

Има вероятност притеснението да бъде фокусирано върху проявата на отделни симптоми – сърцебиене, „прилошаване”, загуба на контрол над ситуацията и други. Възможно е дори само мисълта за съответната ситуация да бъде съпроводена с повишаване на нивото на тревожността. Сред част от обществото се отчита тревожна тенденция – страх от заразяване при напускане от дома, посещение на различни места, пътуване с обществен транспорт, която от своя страна може да провокира вербална агресия и липса на търпимост спрямо хората, които нарушават противоепидемичните мерки. Пандемията от COVID-19 стана повод да назовем страха с термина „коронафобия”.

Приемането на новата ситуация – пандемията от COVID-19, е не само емоционален, но от друга страна – интелектуален процес.

Преживяването на тревога може да бъде нормална реакция когато се търсят възможности за справяне и може да включва: търсене на достоверна информация от медицински специалисти – експерти в областта, провеждането на информиран избор като част от възможностите за справяне с пандемията от COVID-19, ваксинация и други.

Възможно е тревогата постепенно да стане постоянна, както и да доведе до значителни ограничения – до степен да наруши цялостното функциониране, непълноценен и невъзстановяващ нощен сън и други. Трудностите за справяне с тревожността могат да доведат до прояви на дезадаптивно поведение – злоупотреба с алкохол, различни наркотични вещества, медикаменти и други. Тяхната регулярна употреба причинява развитието на зависимости и всеки опит да бъде преустановен приема води до силно изразена тревожност и абстиненция. При развитието на зависимост се отчитат силно желание за прием на веществото, затруднен контрол върху приема, продължителна употреба, въпреки наличието на вредни последици за здравето и др.

Отчитат се и други тревожни тенденции, които са свързани с прием на по-големи количества хранителни вещества и промени в телесното тегло, които могат да станат предпоставка за развитието на метаболитен синдром. Приемът на храна в случая може да бъде разглеждан като начин са справяне с негативните емоционални преживявания, съпътстващи пандемията от COVID-19.

Преживяването на несигурност поради непрекъснатата динамика в ситуацията, както и усещането за безнадеждност са в основата на депресивната симптоматика: потиснато настроение, намалена самооценката, ограничена до липсваща енергия, спад на активността, способността за изживяване на удоволствие, от друга страна значително се ограничават интересите и се наблюдават нарушения в концентрацията, прояви на силна умора, дори и при най-малкото усилие. Настъпват промени в съня и апетита. Възможни са и суицидни мисли и намерения, които предизвикват значим субективен дисстрес и налагат провеждането на стационарно психиатрично лечение.

За част от хората пандемията от COVID-19 доведе до значима житейска промяна, която причинява дисстрес, както и неадаптивни реакции, които пречат на успешните механизми за справяне и водят до нарушаване на социалното функциониране.

Съществува индивидуално предразположение или уязвимост спрямо дисстреса, като проявите са разнообразни и могат да бъдат потиснато настроение, тревожност и безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на животавнастоящата ситуация, както и в леки трудности в изпълнението на обичайни ежедневни задължения.

При отделни случаи се наблюдава прекалена и трайно изразена загриженост за здравето спрямо нормални и обичайно срещани явления, които се интерпретират като абнормни и предизвикат дистрес. Вниманието е насочено към опредени органи или системи от тялото, като при прегледа не се установява наличието на заболяване.

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК САМ ДА ПРЕОДОЛЕЕ СИМПТОМИТЕ ИЛИ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА СЕ ПОТЪРСИ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОМОЩ?

COVID-19 е още един повод да се насочи вниманието към стигмата и нейните сериозни последици, които включват гняв, прояви на нетолерантност, страх и дискриминация.

Стигматаможеданакарахоратадасечувстват изолираниидориизоставени,когатохората, включителнотехнитеприятели,гиизбягват порадистрахданесе разболеят.

Пандемията от COVID-19 е съпроводена с поредица от предизвикателства, които могат да бъдат извън възможностите за самостоятелно справяне, като търсенето на специализирана

професионална помощ е също част от преодоляването на стигмата.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХОВЕТЕ?

Психичното здраве може да бъде съхранено чрез осигуряване на добър сън, редовна физическа активност, здравословно и пълноценно хранене, ограничаване на времето, прекарано пред екрана на различни електронни устройства, отделяне на време за изпълнение на различни релаксиращи техники, придържане към обичайния дневен график, занимание с дейности, които носят приятни преживявания, поставяне на акцент върху постигнатите и положителните неща в живота, поставянето на приоритети, общуване с други хора, като се използват възможностите и на технологиите, укрепване взаимоотношения и споделяне личния опит за справяне със ситуацията и др.

Погледнете на пандемията от COVID-19 като възможност да полагате пълноценни грижи за себе си – своето психично и телесно здраве, както и време за преоценка на приоритетните задачи и постигнатото в живота.

Нашето най-голямо богатство са животът и здравето.

Техният най-добър защитник е науката.

Вярвайте в науката, защото изводите в нея са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините за нея, както и лекарствата, които могат да помогнат.