Когато мислите за контрол на раждаемостта, вероятно се сещате за хапчетата за жени. Изследователите работят върху такова и за мъжете, но то все още не е факт. Все пак представителите на силния пол имат няколко възможности да избегнат непланирана бременност.

Защо е необходимо да се обмислят възможностите за мъжка контрацепция? От една страна, хапчето не е безотказно. От друга, партньорката може да не е в състояние да го приема поради странични ефекти или пък може да не използва никакви форми на контрол на раждаемостта.

Освен това жените обикновено носят по-голямата част от отговорността и разходите за контрол на раждаемостта, а женските методи обикновено са по-скъпи от тези за мъже. Ако искате да играете по-равностойна роля, поговорете с партньорката си за най-добрия начин да го направите.

Презервативи
Презервативите могат да действат в 98 % от случаите, за да блокират зачеването. Те също така предпазват от болести, предавани по полов път, като херпес и хламидия. Това не е в сила за никой друг метод.
Ако обаче не използвате презервативите по правилния начин всеки път, когато правите секс, вероятността за случайно забременяване може да бъде изненадващо висока. Според някои оценки рискът е почти 1 на 5.

За да сте сигурни, че презервативът ви върши работа, трябва:
Да използвате само латексови или полиуретанови презервативи, които сте съхранявали на хладно и сухо място. Презервативите, изработени от агнешка кожа или други материали, може да не предпазват от ХИВ и други вируси.
Да избягвате носенето на презервативи в портфейла, където топлината и триенето могат да ги повредят.
Да проверявата срока на годност върху опаковката, за да сте сигурни, че презервативът не е твърде стар. Използвайте лубриканти, които са на водна или силиконова основа. По-малко вероятно е те да скъсат презерватива, отколкото тези с масла.

Спермицид
Спермицидът е химикал, който предотвратява бременността, като убива сперматозоидите, за да не могат да оплодят яйцеклетката. Единственият спермицид, който се предлага в САЩ, е ноноксинол-9 (N-9). Можете да го получите под формата на пяна, желе, таблетка, крем, супозитория или разтворимо фолио. Можете да използвате спермицид самостоятелно или да го комбинирате с други методи.
Най-добре е да използвате химикала с някои приспособления, предназначени да блокират оплождането на яйцеклетката от сперматозоидите, като цервикални капачки и щитове, а също и презервативи.

Спермицидът не помага за предотвратяване на предаването на полово предавани болести.

Презервативи със спермицид: Това са обикновени презервативи, покрити с N-9, който може да действа и като лубрикант. Те са ефективна форма на контрол на раждаемостта, но нямат никакви предимства пред презервативите без спермицид. Няма доказателства, че спермицидите причиняват вродени дефекти и затова презервативите с тях са безопасни за използване по време на бременност.
Този тип презервативи обаче имат и някои недостатъци. Известно е, че спермицидът води до инфекции на пикочните пътища (ИПП) при някои жени. Възможно е също така тези предпазни средства да оставят странен вкус при орален секс.
Тъй като спермицидните презервативи често струват повече, срокът им на годност изтича по-бързо и могат да предизвикат дразнене. Ддруги видове кондоми, като например смазаните със силикон, често са по-добър избор. Ако не сте сигурни какъв вариант да изберете, посъветвайте се с вашия лекар.
Как да използвате спермицид: Различните видове спермициди могат да изискват различни стъпки и време, поради което трябва внимателно да следвате указанията на опаковката.

Като цяло, повечето видове ви указват следното:

Поставете спермицида дълбоко във влагалището.
Изчакайте 10-15 минути, преди да започнете сексуален контакт.
Не изчаквайте повече от 30-60 минути, за да започнете интимен контакт.
Оставете го да действа поне 6 часа след секс.

Ефективност на спермицида: Въпреки че можете да използвате спермицид самостоятелно, той действа по-добре, когато го комбинирате с презерватив или диафрагма. Самостоятелно използваният спермицид е ефективен от 70 до 80 %.
Презервативите със спермицид предотвратяват бременност в 87% от случаите при обичайната им употреба. Когато се използват перфектно (носите ги правилно, слагате ги преди секс, съхранявате ги правилно на хладно и сухо място и т.н.), те действат в 98% от случаите.

Вазектомия
Вазектомията е известна и като „мъжка стерилизация“. Хирургът отрязва и запечатва тръбите, през които сперматозоидите преминават, за да достигнат до тестисите. Това е най-ефективната възможност за контрол на раждаемостта при мъжете. Само около 15 от 10 000 двойки забременяват в годината след операцията на мъжа.
След вазектомия са необходими около 3 месеца, за да се освободи спермата от сперматозоиди.

Предимства:
Това е по-проста по-евтина и по-ефективна мярка от женската стерилизация.
Можете да се приберете вкъщи още в деня на операцията.
Тя не променя начина, по който вие или вашият партньор се чувствате при секс или еякулация.
Вашата сперма не изглежда, не мирише и не се усеща по различен начин.

Недостатъци:
Вазектомията е почти перманентна. Вероятно никога повече няма да можете да имате деца. Можете да се опитате да отстраните вазектомията си с друга операция, но това „обръщане“ не винаги се получава.
Все още ще трябва да носите презерватив, за да се предпазите от полово предавани болести.
Както при всяка операция, има малка вероятност от подуване, кървене, инфекции и други усложнения., но те са редки и обикновено не са сериозни.

Външен контакт
Този термин включва всички различни видове сексуални контакти или прелюдия, които не включват проникване. Външен контакт може да означава:
Целувки
Галене
Мастурбация
Контакт на половите органи
Орален или анален секс
Докато няма проникване и попадане на сперма във влагалището, зачеването не е възможно. Очевидният недостатък обаче е, че не можете да извършвате вагинален секс. Освен това, ако правите орален или анален секс, все още можете да се заразите с полово предавани болести.
Оттегляне (изтегляне)

На латински се нарича „coitus interruptus“. Оттеглянето е една от най-старите и най-прости форми на контрол на раждаемостта, но една от най-малко ефективните. Издърпвате пениса си от влагалището, преди да еякулирате.
Този метод има няколко предимства. Той няма странични ефекти и не струва нищо. Освен това не влияе на сексуалните ви усещания.

Методът обаче работи само, ако го правите правилно. Това означава, че трябва да се изтеглите достатъчно бързо, за да не попадне сперма върху или във влагалището на партньорката ви. Необходимо е да уцелите правилния момент и да сте достатъчно бързи. Това може да е трудно, особено ако сте млади и нямате много опит. По тази причина оттелянето е ефективно само в 78% от случаите. Това означава, че 22 от 100 двойки, които разчитат на него за контрол на раждаемостта, ще завършат със забременяване. Освен това той не ви предпазва от полово предавани болести.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Според ново изследване след заразяване с COVID-19 рискът от автоимунни и автовъзпалителни заболявания на съединителната тъкан като алопеция, болест на Крон, псориазис и витилиго е много по-висок.

Ваксинацията намалява риска, се казва в проучването от Южна Корея, което е публикувано в JAMA Network Open.

Изследователите са разгледали информация за повече от 350 000 пациенти с ваксина срещу COVID-19 в периода между октомври 2020 г. и декември 2021 г. Те са използвали и контролна група от повече от 6,1 милиона души. Средната възраст и в двете групи е била 52 години. Те са били равномерно разпределени между двата пола.

„Забележително е, че някои рискове от заболявания проявяват положителна връзка с тежестта на COVID-19“, пишат изследователите. „Предполагат се възможни асоциации на COVID-19 с автоимунни заболявания, тъй като SARS-CoV-2 изглежда нарушава автотолерантността и предизвиква автоимунни реакции чрез кръстосана реактивност, което може да доведе до развитие на автоимунни заболявания“, обясняват те.

Пациентите с COVID-19 са имали „значително по-висок риск“ от алопеция ареата, алопеция тоталис, васкулит, свързан с антинеутрофилни цитоплазмени антитела, болест на Крон и саркоидоза, съобщават от Центъра за изследване и политики в областта на инфекциозните болести към Университета в Минесота. „Рисковете от алопеция тоталис, псориазис, витилиго, васкулит, болест на Крон, улцерозен колит, ревматоиден артрит, болест на Стийл в зряла възраст, синдром на Сьогрен, анкилозиращ спондилит и саркоидоза са свързани с увеличаване на тежестта на COVID-19“, пише в тяхното становище.

„Констатациите ни предполагат, че автоимунни и автовъзпалителни нарушения на съединителната тъкан могат да се появят след инфекция с COVID-19“, отбелязват авторите на проучването, като подчертават потенциалните дългосрочни последици за здравето, свързани с COVID-19. Дългосрочното наблюдение на пациенти, които са прекарали COVID-19, трябва да включва оценка на такива нарушения, смятат те.
Някои ограничения на проучването включват предимно възрастната популация и това, че извадката се състои изцяло от азиатци, като по този начин се ограничава обобщаването на тези резултати за други етнически групи и юноши/деца, съобщава News Medical. Изследователите не са могли да определят дали някои лица са по-податливи на автоимунни заболявания от други.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Това е история, стара колкото преподаването. Малките деца се взират в пространството по време на час, като че ли не обръщат внимание на урока и на всичко, което се случва около тях.

Сара-Ривка Бас обаче, начална учителка в Бруклин, е установила, че много деца, които сякаш не обръщат внимание, всъщност усвояват повече информация, отколкото изглежда.

„Позволявам на децата в класа ми да използват фиджет спинер, защото той действително помага на някои деца да внимават. Ако видя, че работоспособността им намалява, това означава, че го използват като играчка, а не като средство за повишаване на вниманието, и се съсредоточават върху спинъра, затова ще им го отнема“, казва тя.

При много деца спинърът всъщност помага да се съсредоточат върху учебния материал.
„Като преподавател знам, че може да има много деца, които сякаш внимават и могат да се взират в лицето ми по време на урока, но не усвояват и не запазват никаква информация“, казва Бас. „Други деца се съсредоточават по-добре, когато в същото време правят и нещо друго“,обяснява тя.
Мозъците на децата
Вече има изследвания, които показват, че Бас може би е права. Ново проучване разкри, че очевидната неспособност на децата да обръщат внимание всъщност може да им позволи да се справят по-добре от възрастните и да запазват информация, която им е казано да игнорират, по начин, по който възрастните не могат.

Учените са изследвали 24 възрастни – на средна възраст 23 години – и 26 деца на възраст от 7 до 9 години. Всеки от тях е трябвало да наблюдава серия от четири илюстрации: бръмбар, кола, стол и дърво. Изображенията са били придружени от фон от точки, които се движат нагоре, надолу, наляво или надясно.

Всеки участник в изследването е трябвало да наблюдава изображенето, докато е бил поставен в апарат за ядрено-магнитен резонанс. Мозъчната му активност е била измервана, за да се покаже кои области на мозъка са били най-ангажирани.
В един момент от изследването на участниците било казано да игнорират движещите се точки и да натиснат бутон, когато един от четирите обекта се появи повече от веднъж. В друга фаза те са помолени да игнорират обектите и да натиснат бутон, когато точките се движат в една и съща посока повече от веднъж.
Когато изследователите сравнили точността на децата и възрастните при изпълнението на двете задачи, те установили, че мозъкът на възрастните е показал повишена активност за информацията, върху която са били помолени да се съсредоточат.

Мозъците на децата, от друга страна, представили както това, което са били помолени да приоритизират, така и другото, за което им е било казано да игнорират. С други думи, те са били в състояние да декодират и двата набора от информация едновременно.
По-специално, изследователите установили, че възрастните са имали висока точност за фокусиране само върху това, което се е очаквало от тях. Децата обаче са били в състояние да декодират и двете еднакво добре.

„Този донякъде изненадващ резултат показва, че вниманието работи по различен начин в детските мозъци, което вероятно позволява на децата да научават факти, които не са непосредствено свързани с дадената задача“, казва старшият автор Ейми Фин, която е доктор на науките и преподавател в Университета в Торонто.
„Настоящите данни показват, че в сравнение с възрастните децата са чувствителни към повече информация в околната среда, която е извън непосредствените им цели. Тази чувствителност може да бъде полезна, когато те трябва наведнъж да научат за множество аспекти на нашия богат на информация свят или когато целите им се променят“, пишат авторите.

Водещият автор д-р Йелан Юнг, която е работила по изследването като дипломант в Университета в Торонто, а сега е постдокторант в Университета „Емори“ в Атланта, уточнява в съобщение за пресата: „Идеята, че децата имат по-слаби способности за внимание от възрастните, не ни е чужда, но не знаехме как това слабо внимание ще се отрази на начина, по който мозъкът им получава и задържа друга информация“.

„Нашето изследване запълва тази празнина в знанията и показва, че слабото внимание на децата ги кара да задържат повече информация от околния свят, отколкото възрастните“, заявява Юнг.

Развиване на инстинкт за това кой наистина обръща внимание
Фин казва, че проучването няма „преки последици“ за децата с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност), които не са били във фокуса на изследването на учените. Бас обаче твърди, че е забелязала, че наличието на втора дейност, с която да се занимават – като например рисуване или игра със спинър – може да бъде от полза за повишаване на вниманието при децата с ADHD.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

FDA е одобрила техника, използваща звукови вълни срещу тумори на черния дроб. Това твърдят от Мичиганския университет, където е разработена тази методика.
Техниката – наречена хистотрипсия – може да бъде алтернатива на хирургията, радиацията и химиотерапията, които често имат странични ефекти, се казва в съобщение на университета за медиите.

„Изпитване върху хора, което се провежда от 2021 г. в Центъра за борба с рака „Рогел“ на Мичиганския университет и на други места, лекува пациенти с първични и метастатични тумори на черния дроб чрез хистотрипсия, като демонстрира способността на технологията да постигне основните цели за ефективност и безопасност на изпитването“, се казва в съобщението.

Техниката използва насочени ултразвукови вълни за образуване на микромехурчета в тумора, се казва в съобщението. „Силите, които се създават при образуването и свиването на тези мехурчета, водят до разпадане на масата, убивайки туморните клетки и оставяйки останките да бъдат почистени от имунната система“, обясняват учените.

За разлика от радиацията, която засяга всичко по пътя си, хистотрипсията е по-лесна за контролиране, за да се гарантира, че попада в тумора, а не в здравите тъкани.
Компанията HistoSonics вече може да продава своята платформа за доставка на хистотрипсия на болници, специализирани в лечението на черния дроб. Компанията е базирана в Минеаполис. Нейните съвременни научноизследователски и развойни дейности се намират в Ан Арбър, Мичиган.

„Хистотрипсията е вълнуваща нова технология, която, въпреки че е в ранен етап на клинична употреба, може да осигури неинвазивен вариант за лечение на пациенти с рак на черния дроб. Надяваме се, че тя може да се комбинира със системни терапии за постигане на синергичен терапевтичен ефект“, казва д-р Мишал Мендирата-Лала, професор по радиология в университета в Мичиган и главен изследовател на проучването.

В допълнение, две предишни проучвания при плъхове показват, че имунната система може да се научи да идентифицира раковите клетки като заплаха, да се бори с първоначалния тумор и да активира имунен отговор към рака, казват от висшето учебно заведение.

Пациентите с онкологични заболявания обаче не трябва да очакват, че веднага ще се откажат от химиотерапията и лъчелечението. Апаратът е одобрен за използване само при пациенти с рак на черния дроб, а ограничената му наличност и високата му цена – около 12 500 долара за едно лечение – може да накарат лекарите да не го предписват на пациентите, пише Daily Mail

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Здравните власти на САЩ искат от доставчиците на здравни услуги в страната да обмислят предписването на често срещан антибиотик на хомосексуални и бисексуални мъже, който да се използва като „сутрешно хапче“ за предпазване от често срещани болести, предавани по полов път.

Напоследък броят на полово предаваните болести се е повишил до рекордни нива, а в проекта на препоръки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) се предлага използването на доксициклин, „тъй като той има доказана полза за намаляване на инфекциите с хламидия, гонорея и сифилис и представлява нов подход за справяне с превенцията на полово предаваните болести при популации с повишен риск от тези инфекции“.

Доксициклинът е евтин антибиотик, който се използва от повече от 40 години, включително за лечение на акне, хламидия и петниста треска в Скалистите планини.
Проучване, публикувано през април в The New England Journal of Medicine, показва, че употребата на доксициклин намалява с две трети вероятността мъже, които имат секскуални контакти с мъже, да бъдат диагностицирани гонорея, хламидия или сифилис.
В медицинските среди този вид употреба на лекарства е известна като постекспозиционна профилактика.

„Постекспозиционната профилактика включва прием на лекарство за предотвратяване на инфекция след евентуално излагане на риск и е често срещана стратегия за превенция на ХИВ и други инфекции“, се казва в предложението на CDC.

След публикуването на проучването през април Калифорнийският департамент по обществено здраве препоръча превантивното лечение да се използва от „всички небременни лица“, като отбеляза, че то може да се приема ефективно „в рамките на 72 часа след орален, анален или вагинален секс без презерватив“.
Коментари относно предложението на CDC могат да се правят онлайн до 16 ноември.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Влошеното качество на яйцеклетките при по-възрастните гризачи може да бъде променено с помощта на хранителна добавка, твърдят учени. Според тях откритието може да помогне за лечение на хора с проблеми с фертилитета

Намаляването на плодовитостта при по-възрастни мишки е било преодоляно чрез даване на съединение, което вече се съдържа в повечето живи клетки. Процесът също така ги стимулирал да създават по-големи потомства. Откритията, публикувани в списание Nature, предлагат насоки, които биха могли да подпомогнат разработването на лечения за хора с проблеми с фертилитета.

Шансовете за забременяване – по естествен път или с помощта на помощни технологии като ин витро оплождане (IVF) – стават все по-малки с възрастта. Това може да се обясни с репродуктивните клетки в яйчниците, наречени яйцеклетки, които се влошават и намаляват като брой през целия живот.

Молекула, наречена спермидин – изолирана за първи път от сперматозоиди, но вече известна с функциите си в много видове клетки – е доказала, че удължава живота при дрожди, мухи, червеи и човешки имунни клетки. Повишеният прием на спермидин с храната е свързан и с намаляване на свързаните с възрастта проблеми при лабораторни животни, включително сърдечносъдови заболявания при мишки и когнитивен упадък при плодови мушици. Въздействието му върху стареещите яйцеклетки обаче е неясно.
„Последното проучване разкрива потенциала на молекулата за справяне с основните пречки в репродуктивната медицина“, казва Алекс Поляков, специалист по репродуктивна медицина в университета в Мелбърн, Австралия. „Това изследване безспорно е новаторско“, отбелязва той.

Млади и стари
За целите на изследването Бо Сюн, репродуктивен биолог в Нанджинския земеделски университет в Китай, и колегите му са сравнили проби от яйчникова тъкан от млади мишки и мишки на средна възраст и установили, че по-възрастните мишки имали много по-малко спермидин в яйчниците си. По-възрастните мишки са имали и по-некачествени яйцеклетки и повече дегенерирали фоликули – структури в яйчниците, които задържат яйцеклетките и ги освобождават по време на овулацията.
Проучвайки дали тези наблюдения са свързани, изследователите инжектирали някои от по-възрастните мишки със спермидин и сравнили яйцеклетките им с тези на контролните мишки. Ооцитите на мишките, на които е бил инжектиран спермидин, се развивали по-бързо и имали по-малко дефекти, отколкото тези на нетретираните застаряващи мишки.

Мишките, на които е давана добавката, имали и повече фоликули – показател, който често се използва при хората за оценка на броя и качеството на яйцеклетките. Това предполага, че спермидинът забавя дегенерацията на фоликулите с възрастта. Дори когато изследователите са доставили спермидин в питейна вода вместо с инжекция, той пак е обърнал признаците на стареене на яйцеклетките.
Повишаването на спермидина също така подобрило успеваемостта на образуването на бластоцисти – оплодени топчета от делящи се клетки, които се превръщат в ембриони. Освен това застаряващите мишки, които са получили съединението и след това са заченали по естествен път, са произвели приблизително два пъти повече малки на котило в сравнение с контролните застаряващи мишки.

Изчистване на клетките
След това Сюн и екипът му изследвали механизма на действие на спермидина. Отбелязвайки, че яйцеклетките на нетретирани мишки не са изчистили увредените митохондрии (компонентите, произвеждащи енергия в клетките) толкова ефективно, колкото по-младите яйцеклетки, те секвенирали РНК на клетките. Установили, че гените, свързани с производството на клетъчна енергия и процесите, които изчистват клетъчните отпадъци, имат различни модели на експресия при млади и по-възрастни мишки, както и при мишки, които са приемали спермидин.
При обогатените със спермидин мишки яйцеклетките възстановили способността си да изчистват разрушените компоненти. Съединението изглежда също така е засилило функцията на здравите митохондрии при застаряващите мишки. Ефектът е бил подобен и при застаряващи свински яйцеклетки, поставени в лабораторен съд, които са били подложени на стрес, което подсказва, че механизмът на действие на спермидина може да е последователен при различните видове. „Въпреки че знаехме за антиейджинг свойствата на спермидина, все пак бяхме изненадани от забележителните му ефекти“, казва Сюн.

Когато изследователите третирали лабораторно култивирани яйцеклетки с молекула, която потиска процеса на изчистване на митохондриите, те установили, че дозираните със спермидин клетки съзряват много по-бавно от тези, които не са третирани с нищо, което допълнително подсказва, че съединението влияе на процеса на изчистване на клетките, за да постигне своя антиейджинг ефект.

Лечение на безплодието
„Резултатите подсказват, че спермидинът би могъл да бъде обещаващо средство за подобряване на плодовитостта“, казва Сяопенг Ху, репродуктивен биолог в Шанхайския университет „Дзяо Тонг“ в Китай. Преди обаче той да се появи в клиниките, изследователите трябва да проучат неговата безопасност, странични ефекти и как различните дози влияят върху други процеси в организма, като например функцията на клетките и органите, посочва той.

Джереми Томпсън, репродуктивен биолог от Университета в Аделаида, Австралия, е съгласен с него. „Истинското доказателство ще бъде, когато се стигне до добре планирани и проведени клинични изпитвания“, подчертава той.
Следващата стъпка на Сюн и неговия екип е да тестват в лабораторни условия потенциала на спермидина за повишаване на плодовитостта на човешките яйцеклетки, като изследват безопасните и ефективни дози. Правилното определяне на дозата е важно, тъй като проучването показва също, че прекомерните количества спермидин водят до по-лошо качество на яйцеклетките при мишки. „Нуждаем се от прецизни клинични изпитвания, за да отговорим на тези опасения, преди спермидинът да може да се прилага за повишаване на плодовитостта при хората“, казва той.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Рядко се случва, но някои жени качват малко килограми, когато започнат да приемат противозачатъчни таблетки. Често това е временен страничен ефект, който се дължи на задържане на течности, а не на допълнителни мазнини.

Преглед на 44 проучвания не показва доказателства, че таблетките за контрол на раждаемостта причиняват увеличаване на теглото при повечето жени. И както при другите възможни странични ефекти на хапчетата, всяко наддаване обикновено е минимално и изчезва в рамките на 2 до 3 месеца.

Ако сте една от малкото жени, които качват килограми, посъветвайте се с вашия лекар. Той може да ви предложи друг вид контрацептивни таблетки. Защо? Защото не всички хапчета са еднакви.

Съществуват два вида:
Комбинирани, които съдържат естроген и прогестин
Таблетки, съдържащи само прогестин
Повечето противозачатъчни използват един и същ вид естроген в различни дози, но всеки бранд може да предлага малко по-различен вид хормон прогестин, в различни дози. Резултатът? Потенциално различни странични ефекти.
Каквото и да опитате, дайте му поне 3 месеца, за да отминат всички странични ефекти.

Съвременните хапчета са различни
Когато в началото на 60-те години на миналия век за пръв път се пускат в продажба противозачатъчни таблетки, те съдържат много високи нива на естроген и прогестин. Естрогенът във високи дози може да причини увеличаване на теглото поради повишен апетит и задържане на течности. Така че преди 50 години те наистина са могли да причинят наддаване на килограми при някои жени.

Съвременните противозачатъчни таблетки съдържат много по-малко количество хормони, затова е малко вероятно увеличаването на теглото да е проблем.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.