Sperma02333

РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ ПРИ МЪЖЕ

Снимка: Личен Архив

Д-р Николова е биолог, защитил дисертация на тема Мъжки идиопатичен инфертилитет. Работи в областта на изследване на мъжкото репродуктивно здраве повече от 25 години. Специализирала е във водещи Андрологични лаборатории: Кливланд , щата Охайо, под ръководството на проф. Аshok Agarwal , PhD
Каролинска Университет, Стокхолм, под ръководството на проф. Dr. Lars Björndahl, MD, PhD,
преминава курс BSA , Андрологична лаборатория към Геника получава акредитация и е
включена към мрежата на Външен лабораторен контрол.
Съавтор е на книгата Андрологична лаборатория.
Има участия в редица международни конгреси, има публикации в наши и международни
специализирани списания.

САМО ПРИ ПРОБЛЕМИ С ФЕРТИЛИТЕТА ЛИ СЕ НАЗНАЧАВА СПЕРМАЛЕН АНАЛИЗ?


Водещата причина за изследване на оплодителната способност при мъжа е желанието на двойката да имат дете. Оплодителният потенциал при мъжете е функция на половата, ендокринната и съдовата сис- теми. Ето защо спермалният анализ се изисква при
някои нарушения като: Възпалителни процеси на половата система; Намалена сексуална функция; При някои заболявания като диабет, затлъстяване; При мъже след лъче или химиотерапия при лечение на рак. Също така при клинично доказано варикоцеле когато мъжа се оплаква от тежест и дискомфорт на тестикуларната тъкан.


КОИ ПАРАМЕТРИ СЕ ИЗСЛЕДВАТ?


Спермалният анализ включва: обем, концентрация, общ брой, степени подвижност, които са степен а бързо прогресиращо подвижни, при които скоростт на движение е > от 25 микрометра в секунда; степен в слабо прогресиращо подвижни. Тяхната скорост на придвижване е между 5 и 25 микрометра в секунда; непрогресиращо подвижни, степен с и неподвижни, степен Д.С оглед отдиференцирането на неподвижни от мъртви сперматозоиди се изследва виталитета. Следва определяне на сперматозоидната морфология, както и сперматозоидните дефекти: главични, дефекти на шийка/средно парче, опашни дефекти и цитоплазматични остатъци. Изчислява се tzi, отчита се броят на левкоцитите и клетките на сперматогенезата. Всички параметри трябва да бъдат анализирани като се следват стандартизирани лабораторни методи, да се спазват етапите и последователността на провеждане на спермалния анализ, като се има
предвид че никой параметър не е определящ и правилната интерпретация е от съществено значение за насока към съответен специалист, при нужда провеждане на допълнителни изследвания, назначаване на лечение с цел повишаване фракцията оплождащи сперматозоиди. За целта е важно да се следва добрата лабораторна практика и да се използват стандартизирани лабораторни методи.


ИМА ЛИ СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ТЕСТА И АКО ИМА ТАКИВА ЗАЩО СЕ НАЛАГАТ ТЕ?


Мъжът трябва да е спазил между 3 до 7 дни полово въздържание и неупотреба на алкохол, да бъде в добро общо здраве, и без прием на антибиотици. Половото въздържание се изисква тъй като се смята че преди 3-тия ден клетките не са съзряли, а след 7-мия стареят. Спермалният анализ не е спешно изследване и състояние на фебрилност, или друго не-
разположение би дало отражение на резултата.


КОИ СА ФАКТОРИТЕ, КОИТА ПОВЛИЯВАТ НА МЪЖКИЯ ФЕРТИЛИТЕТ?


Върху оплодителната способност неблагоприятно влияние могат да окажат инфекции на половите пътища, ендокринни нарушения, имунологични фактори, генетични нарушения, органични и хронични заболявания, химиотерапия, прием на лекарства, анаболни субстанции.
Външни фактори също могат да окажат влияние върху оплодителния потенциал на мъжа, като замърсена околна среда, лоши навици като прекомерно тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, липса на редовен сън, нередовното хранене и прием на т.Нар. Бързи храни.


СИМПТОМ ИЛИ ДИАГНОЗА Е АБНОРМАЛНИЯ СПЕРМАЛЕН АНАЛИЗ?


Мъжът в репродуктивна възраст обикновенно е практически и сексуално здрав и нарушеното репродуктивното здраве няма симтоматика до момента когато двойката реши да има дете и след няколко месечни опити на мъжа му се назначава спермален
анализ. При влошени спермални параметри той се насочва към специалист и след преглед и анамнеза клинициста може да постави диагноза. Затова стремежът към точност, качество и правилна интерпретация от страна на на лабораторния анализатор трябва да бъдат като инструмент при поставяне на диагноза от страна на уролога, андролога ендокринолога и др. Клиницисти.


ВЕЧЕ Е ФАКТ 6-ТОТО ИЗДАНИЕ НА СЗО. КАКАВИ СА НОВОСТИТЕ ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ВЕРОЯТНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ ПРИ МЪЖА?


Ключовите промени в 6-тото ръководство на сзо са: прилагане на swot анализ: силни и слаби страни, възможности и заплахи. Въведени и валидирани са протоколите за ДНК фрагментация, оксидативен стрес, като същевременно е премахнат раздела за сперматозоидо-цервикално мукусни взаимоотноше- ния. Важен акцент в 6-тото ръководство и изоставянето на референтните стойности и вместо тях се въз-
приема понятието граници за вземане на решение. Напълно споделям мнението на проф. Ларс бьорндал и др колективи, които изразяват загриженост относно понижаването на референтните диапазони на някои параметри и отказ от медицински преглед в някои случаи. Това касае голяма част от инфертилните двойки, където мъжкият фактор се неглежира, т.Е. Остава без преглед и лечение, а както знаем сперматогенезата е динамичен процес и от образуването на сперматозоида до достигането му до еякулата са необходими теоритично между 68 до 74 дни. Това е възможност при лечение на неблагоприятния фак-
тор в рамките на 3 месеца да се увеличи фракцията оплождащи сперматозоиди. От друга страна изоставянето на референтните стойности би затруднило клиницистите в реалната практика, както всяко лабораторно изследване така и спермалния анализ трябва да подпомага диагностиката и правилното лечение.


КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ СЪВРЕМЕННИЯ МЪЖ?


Мъжът в репродуктивна възраст обикновено се стреми към реализация и израстване в кариерата, но не трябва да пренебрегва влиянието на стреса, прекомерното седене пред компютърните устройства, недостатъчният сън, както и лошите навици като тютюнопушене, прекомерна и редовна употреба на алкохол и като цяло начина на живот.
Както за общото му физическо и психическо здраве, така и грижата за репродуктивно здраве изискват баланс между работа, почивка, спортни и други занимания, за да може организма да се справи с все по – забързаното ежедневие.

УСТРОЙСТВО НА СПЕРМАТОЗОИДА
Андрологичният сектор към лаборатория
Геника е акредитирана, подлежаща
на вътрешен и външен лабораторен
контрол лаборатория, която прилага
стандартизирани методи. Екипът който
извършва изследването е с дългогодишен
стаж и опит, има редица международни
специализации, въвежда нови методи с
цел подпомагане диагнозата и лечението

image001

ПО „МЕТОДА НА РЬОТИНГЕР“

Снимка: Личен архив

Проф. д-р Хайнц Рьотингер е световнопризнат специалист в минимално инвазивната ортопедична хирургия. Той е дългогодишен ръководител на водещи ортопедични клиники в Германия и Бахрейн. През 2004 г. проф. Рьотингер патентова собствен метод за ендопротезиране на тазобедрената става. Тази процедура предизвика огромен интерес в ортопедичната общност и наложи нови стандарти в артропластиката на тазобедренатата става. Благодарение на дългогодишното сътрудничество на проф. Рьотингер с отделенията по ортопедия в „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас, стотици българи получиха достъп до най-модерните методи на лечение при ставните, коленните операции и ендопротезирането.

ПРОФ. РЬОТИНГЕР, КАКВО ВИ ДОВЕДЕ В БЪЛГАРИЯ?


От години работя с екипите на проф. Аспарухов и д-р Братоев от клиниката по ортопедия и травматология в Плевен и Бургас. Академичните контакти с водещите лекари тук през годините прераснаха и в приятелски. Познавам възможностите им и знам, че те имат много знания и умения и са блестящи в професията си.


ВИЕ СТЕ СПЕЦИАЛИСТ ПО ОРТОПЕДИЯ СЪС СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ, РАБОТИЛИ СТЕ В ЕДНИ
ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ КЛИНИКИ В ГЕРМАНИЯ И ПО СВЕТА. ЗАЩО ИЗБРАХТЕ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“?


Медицината, и в частност ортопедията, не спира да се развива. Постоянно се стремим към все по-добри резултати за нашите пациенти, по-щадящи и краткотрайни интервенции, по-лесен и по-широк достъп до модерно ортопедично лечение. Ценя високият академичен стандарт на българските лекари и постоянното желание да вървят напред.
Когато за първи път посетих „Сърце и Мозък“, бях истински впечатлен – не бях виждал болници от такъв калибър в България. „Методът на Рьотингер“ е миниинвазивен
метод, който щади меките тъкани и не уврежда мускулите. Той дава възможност
за по-бързо възстановяване на пациентите, буквално за часове. опитен специалист с доказана компетентност, който може да предложи подходящата първична или реви-
зионна операция.

„Методът на Рьотингер“ е миниинвазивен метод, който щади меките тъкани и не
уврежда мускулите. Той дава възможност за по-бързо възстановяване на пациентите,
буквално за часове.

КАКВИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИТЕСНЕНИЯ НА ПАЦИЕНТИТЕ ПРЕДИ ОРТОПЕДИЧНА ОПЕРАЦИЯ?


Всяка предстояща операция е свързана с известнопритеснение и това е напълно нормално. Повечето ортопедични операции не обезпечават жизненоважни функции на органите, т.е. не се извършват поспешност. Затова пациентите нерядко ги отлагат във времето – решават, че могат да живеят с някои болки или физически ограничения. Доказано е, че подходящата ортопедична операция може да предостави много по-добро качество на живот. За
целта е необходимо пациентите да се консултират с опитен специалист с доказана компетентност, който може да предложи подходящата първична или ревизионна операция.


КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ОРТОПЕДИЯ, РЕХАБИЛИТАЦИЯТА СЪЩО Е ОТ ОСОБЕНО
ЗНАЧЕНИЕ…?


Напълно вярно. За да съкратим периода на ограничена подвижност, когато е подходящо, прилагаме консервативно (неоперативно) лечение преди операцията. В „Сърце и Мозък“ пациентите получават рехабилитация с индивидуален план на лечение – след мускулно скелетна операция този процес е от ключово значение.


МОЛЯ, ОБОБЩЕТЕ КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА НА ОРТОПЕДИЧНИТЕ ОПЕРАЦИИ В „СЪРЦЕ И
МОЗЪК“?

Тук чрез изградените стандартно оперативни процедури и системи процесите вървят бързо и гладко, няма излишно протакане Отлични специалисти с най-висока международ-
но призната експертиза, които подхождат с внимание към всеки един пациент (персонализиранолечение).Най-модерно техническо оборудване по отноше-
ние на диагностиката и терапията. Осигурява максимална синергия между взаимно
подкрепящите се специалности, необходими в отделните случаи на лечение (напр. вътрешни болести, образна диагностика, кардиология, неврология, физиотерапия, интензивно отделение и др.)

Прегледите се извършват само след предварително записване онлайн или на телефон: 02 9631298. Повече информация можете да намерите във Фейсбук страницата на МЦ „Сърце и Мозък“ или на www.cardiacinstitute.bg.


IMG_4137

РЕДОВНАТА ПРОФИЛАКТИКА ПРИ ЗЪБОЛЕКАР МОЖЕ ДА СПАСИ ВАШАТА УСМИВКА

Д-р Вероника Василева се дипломира през 2019 с отличие като лекар по дентална медицина в
Медицински университет – гр. София. Още докато е студент, през 2015 г. става част от екипа на д-р Дамянов в Дентална Клиника Дамянов. Нейният хъс за развитие и усъвършенстване не спират дотук и тя печели конкурс и заема длъжността асистент в Катедрата по „Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия“ на ФДМ – гр. София, където по-късно завършва и своето допълнително три годишно следдипломно обучение и надгражда до специалист по „Орална хирургия“.


Към днешна дата е успешен лекар по „Орална хирургия“ в Дентална Клиника Дамянов, където
има възможност да практикува имплантология и пародонтално лечение на високо иновативно и професионално ниво. Тя вярва, че непрекъснатото усъвършенстване в професията е ключът към успеха, затова голяма част от времето си отделя за курсове на водещи специалисти в България, Хърватия, Италия, Испания и Белгия. През 2022 участва като лектор в The University of Campania Luigi Vanvitelli в Неапол, Италия в семинар на тема „Микроендодонтска хирургия“. Миналата година печели награда на публиката с първо място в конкурс за млади имплантолози „Нови хоризонти“ и Трето място в конкурса „Усмивка на
годината“ в категория „Микро ендодонтска хирургия“. Трябва да знаете за д-р Василева е пътешественик по душа и през свободното си време опознава нови кътчета в България и в чужбина. Обича баскетбола и до ден днешен, въпреки че спира своята десет годишна професионална спортна кариера преди години. Д-р Василева е оптимист, търсещ винаги баланса в живота, като една истинска везна. От нея ще разберете повече и за здравето на вашите венци, повече за минимално инвазивните техники при екстракция на мъдреци и мукогингивална естетична хирургия около зъби и импланти, пародонтология и имплантология.

Д-Р ВАСИЛЕВА, КАК ЕДНА БАСКЕТБОЛИСТКА СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕДИН ОТ НАЙ-УСПЕШНИТЕ МЛАДИ ЗЪБОЛЕКАРИ, НОСИТЕЛ НА РЕДИЦА НАГРАДИ?


Аз съм родена в Самоков, а там баскетболът е на почит, имайки страхотна детско-юношеска школа. Баскетболът не е спортът, който първо срещнах, но е спортът, който заобичах и така в тренировки минаха почти 13 години. Моя детска мечта беше
да стана зъболекар, да помагам на хората като създавам здрави и красиви усмивки. Следвайки тази моя детска мечта кандидатствах и ме приеха да уча биология в Национална природоматематическа гимназия в София. В следващите почти 5 години беше
изключително трудно да тренирам индивидуално, да се прибирам за тренировки с отбора и да се подготвям за училищните предмети отлично, защото имах високи критерии за себе си. Но дисциплината, научена от спорта, ми помогна и не се отказах, а постигнах целите си и в двете сфери. Вече дойде моментът, в който трябваше да избирам – стоматологията или професионалният спорт, и тогава избрах да следвам детската си мечта. Днес не съжалявам, защото обожавам професията си и часовете на работа не ги усещам като задължение, затова и не мога да си представя да работя нещо друго. Баскетболът
все още е в моя живот -имам много приятели в тези среди, продължавам да гледам европейски лиги и първенства,и подкрепям моя Рилски спортист.

ЗАЕДНО С КЛИНИКАТА, В КОЯТО РАБОТИТЕ, СТЕ ИНИЦИИРАНИ БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ ЗА ДЕЦА И ТИЙНЕЙДЖЪРИ. КАКВО ВИ ПРОВОКИРА ДА ГО НАПРАВИТЕ?

Едно от новите начинания на Дентална клиника Дамянов е свързано с подрастващите, с бъдещето на нашата страна, а именно проектът ни „Здраво бъдеще“, който тече с пълна сила.Нашето поколение и това на родителите ни имат изключителни проблеми в денталното здраве. Нашата мисия е децата ни да нямат нашите проблеми. Екипът ни предлага безплатни ортодонтски прегледи 2 пъти в годината на учници от някои софийски училища, с които работим. Всички ние започваме живота си без кариеси и с достатъчно грижи, това може да се запази във времето. За съжаление обаче това не важи за ортодонтските аномалии – малоклузии. Избираме училищата, чиито ученици са можещи,
знаещи и дърпат обществото напред, така вярваме, че ги поощряваме за усилията им. Така ще бъдат по информирани за значимостта на профилактиката и доброто дентално здраве.
Денталното здраве на децата ни е ключът към високто самочувствие. В комбинация с доброто образование би довело до по-добър живот. Ние предлагаме безплатен обстоен преглед, професионално мнение и съвети относно ортодонтското здраве на децата. Разговор с родителя и детето относно оптимизиране на оралната хигиена у дома,
отстраняване на вреден навик ако има такъв и решение на денталния и/или ортодонтски проблем. Нашата мисия е по-добро бъдеще чрез по-добро здраве на децата ни.


ГРИЖАТ ЛИ СЕ МЛАДИТЕ ЗА ОРАЛНОТО СИ ЗДРАВЕ?


Тийнеджърите са специфична група пациенти, при които трябва да намираме правилния език и способи, за да можем да ги мотивираме по правилния начин да изпълняват ефективна орална хигиена и те да се грижат за зъбите си, защото за жалост те пренебрегват оралното здраве. Но пък ако говорим за пациентската група 25-35годишни, които все още ги смятам за млади (смее се), има промяна в приоритетите. При тях информираността е по-голяма и знаейки за значимостта на профилактиката и за това, че денталното здраве е пряко свързано с общото здраве те посещават по-често забълекар. Идвайки до зъболекарския кабинет също е грижа за оралното си здраве, вече в кабинета е наша отговорност на специалиста да диагностицира правилно, да лекува добре и да обучава пациента как ефективно да се грижи за усмивката си, така че да има по-малко
нужда от зъболекарска помощ.


КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ГРЕШКИ, КОИТО ДОПУСКАТ?
При децата до 10-годишна възраст родителят трябва да контролира тяхното миене на зъби. Разбирам, че в периода на отрицание около 2-3годишна възраст и периодът около 7-мата година, когато искат да са напълно самостоятелни, са изключително трудни моменти, но не трябва родителите да се отказват, защото зъбният кариес при децата се развива доста по- бързо и води до усложнения. Когато детето започне да пише слято и фината моторика е развита, то тогава то може да мие зъбите само. Миенето на зъби при децата започва от първият поникнал зъб. Задължително трябва да се избира правилната големина четка за съответната възраст на детето. Това, както и дозираният натиск, когато родителят измива зъбите на детето за финал, са ключови, защото в противен случай детето ще свързва този навик с болка и дискомфорт. Първото посещение при зъболекар на децата не трябва да бъде по спешност. Препоръчвам това да стане, когато детето е около година или 6 месеца след като е пробил първият зъб. Нека да бъде съчетано със стоматологичен преглед на родителя – така под формата на игра детето ще седне на стола, ще се запознае с атмосферата, ще привикне с това, че ходенето на зъболекар е
приятно и не е свързано с неприятни усещания. Ако изпуснем този момент и първото посещение на детето е свързано с пулпитна болка или с подуване от някой зъб, то тогава трудно се печели доверието на детето и страхът от зъбна болка е голям, дори често
остава за цял живот.


А ВЪЗРАСТНИТЕ – ПО-СТРИКТНИ ЛИ СА КЪМ ОРАЛНАТА СИ ХИГИЕНА?


Не мога да отговоря на тези въпрос еднозначно, зависи от човека и неговите личностни качества. При възрастните понякога има условия, които затрудняват стандартната орална хигиена – струпани зъби, мостове, оголени зъби и други. При всяко едно от
тях има спомагателни техники, които да осигурят здрави зъби и венци.


КОИ СА ТРИТЕ, АКО МОЖЕМ ДА ГИ СВЕДЕМ ДО ТРИ, НАЙ-ЛЕСНИ СТЪПКИ ЗА ПРАВИЛНА ОРАЛНА ГРИЖА?


Чрез ефективно миене на зъби и измитащи движения от розово (венец) към бяло (зъб) очистваме зъбните повърхности от полепнали по тях хранителни остатъци и микроорганизми. Пастата за зъби допълнително балансира pH в устната кухина. Така вър-
ху вече чистите зъбни повърхности слюнката може да действа и да приложи своете реминерализиращо действие. Слюнката е течната среда в устната кухина. Тя е нещо много съвършено и нейните функции – защитна, имунна, реминерализираща и др са от изключителна важност за оралното здраве. Та как да стимулиране слюнката и нейното действие:

  1. Да приемаме достатъчно вода и да се хидратира-
    ме добре отвътре
  2.  Да се храним с по- твърда храна, така повреме на
    нейното дъвчене ние очистваме зъбните повърх-
    ности допълнително и стимулираме слюнчените
    жлези да отделят по-голям количество слюнка
  3.  Балансирана хранителна диета спрямо трите
    макронутринта

КОИ СА МИТОВЕТЕ ЗА ТОВА КАК МОЖЕМ ДА „ЛЕКУВАМЕ“ САМИ ЗЪБИТЕ СИ ВКЪЩИ?


Мит е, че миенето на зъби със сода за хляб ще ги избели. Напротив – содата е с абразивна структура и тя изтрива повърхностния емайл на зъба и това води до експониране на дентин при усмивка, който е по- жълт на цвят. В допълнение зъбите стават по-чувствителни и болезнени. Нека оставим содата за хляб в кулинарията. Изплакването със зехтин не води до по-малко образуване на зъбен камък, само конецът за зъби го прави. Жабуренето с ракия срещу зъбна болка е нещо, което чувам от пациентите. Това е моментно облекчение, защото високата концентрация алкохол действа върху крайните нервни окончания, но неблагоприятният ефект върху устната лигавица е дълготраен и високо рисков за онкологични заболявания.


КАКВО НЕ ЗНАЕ, А ТРЯБВА ДА ЗНАЕ БЪЛГАРИНА ЗА ОРАЛНАТА СИ ГРИЖА?


Всеки трябва да знае, че ако използва само четка и паста за зъби, то той мие зъбите си само на 60%. За да измием добре нашите зъби, трябва да използваме допълнително средство за очистване на зъбната плака от междузъбното пространство, а именно конец за зъби. При възрастните зъбите често имат плътен контакт с предно- и задностоящия зъб, точно там се задържат тези останали 40% от зъбната плака и ако не почистим с конец за зъби тази зона, по тези повърхности ще се развият кариеси.

ПО-ДИСЦИПЛИНИРАНИ ИЛИ ПО-НЕДИСЦИПЛИНИРАНИ СМЕ КАТО НАЦИЯ В СРАВНЕНИЕ С ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ЕВРОПА?


Самодисциплината не е най-силното качество на българина. Всеки от нас трябва да работи в насока към нейното подобряване. Знаейки това и като хирург в практиката си не оставям следоперативния период изцяло в ръцете на пациента, а следя оздравителния процес чрез чести контролни посещения. Също така в клиниката момичетата на рецепция звънят на пациента на всеки 6 месеца да го подсетят, че е време за профилактичен преглед и по- чистване на зъбен камък. Така показваме нашата загриженост и отговорност към здравето на пациента. Вярвам, че се оценява от тях, особено в това забързано ежедневие.


НЯКОЛКО ЛЕСНИ СЪВЕТА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРА УСТНА И ОРАЛНА ХИГИЕНА В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ.


Мийте зъбите си два пъти на ден по 2 минути. Нека да бъде сутрин и вечер 30минути след хранене по възможност. Веднага след хранене PH в устната кухина е киселинно и ако добавим агресивно четкане с абразивни пасти, то може да увредим зъбите си. Съветвам да се изчака pH-то да се нормализира чрез физиологичните процеси в устата и след това да измием зъбите си. Ако използвате вода за уста за ежедневна употреба, то прочетете етикета, тя трябва да бъде без алкохол, за да не изсушава лигавиците.

maxresdefault

„НЕОБХОДИМ Е НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА БОРБА С ИНСУЛТА“

„НЕОБХОДИМ Е НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА БОРБА С ИНСУЛТА“ ДОЦ. РОСЕН КАЛПАЧКИ: СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ НА ИНСУЛТА СЕ ПРИЛАГА САМО В ПЪРВИТЕ 4 ЧАСА

Доцент д-р Росен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж.
Преподавател по обща медицина, неврология, невропсихология,
медицинска етика и гериатрия на студенти по логопедия,
кинезитерапия, здравни грижи и социални дейности в Югозападния университет в Благоевград и на студенти по медицина в Медицинския университет в София. Член е на
Българското дружество по неврология, на Европейската организация по инсулт, Европейската Академия по неврология, Българската асоциация по обществено здраве и други български и международни научни организации, секретар е на Българското
дружество по епилепсия, съосновател и пръв председател на Българското дружество по инсулт. Автор е на три монографии, съавтор на три книги в областта на неврологията и общественото здраве, на две издания на учебник за специалисти по спешна медицина и над 100 публикации в български и международни медицински списания.
В момента е Началник на Клиниката по нервни болести в болница “Света Анна” в София, създател иръководител най-големия специализиран център за лечение на инсулти в България.

ДОЦ. КАЛПАЧКИ, БИХТЕ ЛИ ОБЯСНИЛИ КАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ Е ИНСУЛТЪТ И КАКВИ ВИДОВЕ
МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Инсултът е съдово заболяване, при което боледуват съдовете на мозъка, които по някакъв начин увреждайки се, причиняват загуба на най-важното за мозъка, а именно неговата енергия. При това състояние една част от мозъка локално не получава кръв и кислород. Това става по два различни начина, два противоположни, но все пак водещи до едно и също нещо. При единия случай, който е по-чест, става дума за запушване на кръвоносен съд от съсирек или тромб и по този начин тази част, която се кръвоснабдява от този кръвоносен съд, остава на сухо. При другия вариант става разкъсване на кръвоносен съд, което е видимо в мозъка и го наричаме кръвоизлив. И в двата случая определен дял на мозъка, към който трябва да отиде кръв, остава без кръв. И в двата случая става дума за локална, ограничена, но почти винаги сигурна смърт на тази част от мозъка.


КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ИНСУЛТ И КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ
ПАЦИЕНТИТЕ ИЛИ ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ?


Инсултът е заболяване, което трябва да се диагностицира в болнични условия и то от опитен екип. Това не е болест, за която трябва да предполагаме, за която трябва да търсим втора или трета консултация. Инсултът се диагностицира в болница, с апаратура и специалисти, но изключително важно е времето, в което трябва да реагираме, защото при
това заболяване говорим за мозъчна смърт. Трябва да можем доста бързо да реагираме, още в първите секунди или минути да знаем, че пациентът може би получава инсулт. Първите симптоми са общоизвестни за медицинската общност. Нещо повече, през последните години те все повече се окрупняват и реално сме стигнали до един консенсус, че става дума за три основни симптома, които ако се случат внезапно в един човек, почти със сигурност сме познали, че става дума за инсулт. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна на говора или внезапна слабост в една от двете ръце. Инсултът може да
започне и по друг начин, но по-скоро тези три покриват голямата част от получените инсулти.


ПАЦИЕНТЪТ РАЗБИРА ЛИ САМ ПРИ ПЪРВИЧНИТЕ СИМПТОМИ НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ ИЛИ ПО-СКОРО БЛИЗКИТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО ЗАБЕЛЯЗВАТ ТЕЗИ ПРОМЕНИ?


Това е изключително важно. Инсултът е истинско социално значимо заболяване, първо за това че то засяга много хора, второ за това че засяга техния живот и здравен статус (т.е. инвалидизация), но и за това че обществото като цяло е въвлечено в проблема инсулт. Не само в последиците, а и в откриването на инсулт. Точно поради причината, че първите
симптоми трудно се усещат от самия болен. Аналогията е със сърдечния инфаркт, при който също има запушване на кръвоносен съд. При това състояние също започва да страда сърдечния мускул, но някак си природата е измислила при него да има феномена
на болката. Рядко можем да объркаме сърдечните проблеми и респективно това рядко оставя пациент с инфаркт сам в дома си. Докато симптомите, особено първоначално при инсулт, са такива, че по-скоро околните забелязват промяната, а не самият пациент. За да видите изкривяването на лицето си, трябва да сте пред огледалото. Като разбира се, говорим за внезапно изкривяване, а не видях, че лицето ми е изкривено от вчера. Това не върши работа! При симптома със слабостта в ръката, ако в този момент
не държим нещо и то да е деликатно, да има риск да го изпуснем и да се счупи, също няма да го усетим. Ами какво да кажем за говора, разбира се ако говорите колкото мен и говорите непрекъснато, но има други хора които не са така разговорливи. Особено ако сме сами, ако е човек който живее сам или в даден момент е без комуникация, може да бъде
пропуснат. Да, в този момент, ако му се обадят по телефона ще разбере, но понякога това не се разбира. Затова тези симптоми трябва да станат ясни на здравите хора, на младите хора, които да могат да намират тези симптоми, недай си Боже, в техните близки.

ДО КОЛКО Е ИНФОРМИРАНО ОБЩЕСТВОТО ПО ТАЗИ ТЕМАТИКА? ДО КОЛКО СМЕ БУДНИ
ДА ЗНАЕМ ВСИЧКО ТОВА И ДА ПОМОГНЕМ НА БЛИЖНИЯ?


Българското общество, въпреки че се събужда, мисля, че все още е далече от това, което би трябвало един човек от 21-ви век да знае за инсулта. Има региони в света, в които заболеваемостта от инсулт и смъртността е намаляла. Ние сме почти неотменни отрицателни лидери в това отношение през последните двадесет години. Една от причините е, че нашето общество не е подготвено. Реално има доста митове в това отно-
шение: Инсултът е болест на старите хора. Инсултът е нещо, което е фатално. Веднъж ако се случи, няма лечение. Инсултът е нещо, което може да ти мине. Цитирам: “Аз познавам хора с три инсулта и си ходят на работа”. Това са грешни послания. Българското обще са заболявания, но още тук искам да споделя, че например над 30% от глобалния риск от инсулт напоследък се отдава на замърсения въздух. Това не трябва да се пренебрегва като неизменяем рисков фактор. Неслучайно дълголетниците са високо в планината.
По отношение на заболяванията, които можем да контролираме, за да намалим риска си от инсулт, със сигурност трябва да споменем артериалната хипертония, която сама по себе си надвишава риска от всички други болести. Ако трябва да запомните едно заболяване, с което може да намалите риска от инсулт, просто лекувайте високото си кръвно. Лекувайте го постоянно, лекувайте го неотменно, продължавайте да го лекувате дори когато се нормализира, защото то е нормално благодарение на лечението, а не защото ви е минало. Един пациент с артериална хипертония има нужда от лечение до края на живота
си. Иначе трябва да споменем захарния диабет и някои сърдечни заболявания. Една значима част, почти една трета от риска за инсулт, дължим на сърдечните си болести, диабета, високия лош холестерол и други. Глобално артериалната хипертония надвишава, като
тежест, всички други взети заедно.


ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СЕ ГОВОРИ, ЧЕ ХОРА С ПОВИШЕНИ НИВА НА ХОМОЦИСТЕИН И
ВИСОКО „CRP“ СА ЗАСТРАШЕНИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ИНСУЛТ.


Между другото, хомоцистеинът, особено високият и обвързан с недостатък на фолати, е известен рисков фактор за инсулти. Добрата новина е, че това не е много чест рисков фактор глобално погледнато. Не трябва да бъде пренебрегван, особено при хора, за
които сме свикнали да казваме, че инсултът е необичаен в млада възраст и при пациенти, които нямат другите обичайни рискови фактори. Ние вече доста рутинно започваме да търсим и този рисков фактор. Корекцията обещава добра вторична профилакти-
ка. Жалкото е, че няма достатъчно данни и доста трудно се откриват такива пациенти, при които да бъде направена първична профилактика. И доколко бихте лекували заместително един човек, който не е получавал до момента инсулт, няма никакви други
съдови рискови фактори и вие трябва да го лекувате само заради една лабораторна данна, която показва отклонение. Тук данните не са достатъчни. Ако обаче се случи инсулт и няма друго обяснение, тези хора подлежат на профилактика и тя е успешна.


КАКЪВ НАПРЕДЪК Е ПОСТИГНАТ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ИНСУЛТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ?


Инсултът определено вече се зачислява към лечимите заболявания. Може би не напълно излечими, но лечими. Това, за щастие, общо взето корелира с нашия век. Има сериозен напредък в лечението на инсулти, защото, както вече споменах, повечето инсулти се дължат на образуване на съсирек в кръвоносния съд. Вече има методи за премахване на тези
съсиреци, а благодарение на това възстановяваме кръвообращението и подпомагаме така, че тази част от мозъка да не умре. Това лечение, въпреки че за нас още е в рубриката “Революционно”, е стандартно съвременно лечение на инсулт. Това са методи,
които се опитваме да въвеждаме в нашия център и в България все по-успешно.


КОЕ Е ЗЛАТНОТО ВРЕМЕ ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ НА ПАЦИЕНТ С ИНСУЛТ?


И двата вида съвременно лечение могат да се прилагат само в определен времеви интервал, защото след определено часове нататък, дори да отпушите напълно кръвотока, той ще намери едно поле, което е станало жертва. Тоест инсултът ще се е състоял.
Златното време за лечение е приблизително три до четири часа от началото на инсулта. И малко повече, ако разполагаме с иновативното лечение, наречено тромбектомия, но и там времевият интервал е пет до шест часа. Имайте предвид, че тези интервали включват всичко, включително и времето, в което пациентът влиза в болницата и започването на лечението. Всичко това трябва да е включено в сметката.

С КОИ ДРУГИ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ СИ ПАРТНИРАТЕ, ДОКАТО ПАЦИЕНТЪТ СЕ ЛЕКУВА ОТ ИНСУЛТ?


Вижте, и най-добрият и мотивиран невролог не може да лекува инсулт сам. Инсултът е болест, която е със спешен характер. Едно от най-спешните състояния в медицината. На невролога му трябва образен диагностик още на входа на болничното заведение, за да се направи спешно скенер. Трябва да имаме специалист по клинична лаборатория, който да извърши необходимите изследвания. Реаниматор, който да помогне да запазим жизнените функции. Много често ни трябва и неврохирург, който да извърши специализираното лечение, наречено “тромбектомия”. Да не говорим за последващото лечение, което
започва след два-три часа след процедурите. Тогава задължително започваме още през първите часове да лекуваме заедно със специалист по интензивни грижи, рехабилитатор, кардиолози и ендокринолози. Екипът на център за инсулт включва един много голям спектър от специалисти, където водещото място има специалистът невролог.


В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ СЛЕД КОЛКО ВРЕМЕ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ЧОВЕК, ПРЕТЪРПЯЛ ИНСУЛТ?


Съвременното лечение не променя особено значимо процента на смъртност. Инсултът, независимо кога се случва и как се лекува, има един немалък процент на смъртност. Това е едно от най-смъртоносните заболявания на човечеството по целия свят, независимо от
лечението. Огромният плюс на съвременното лечение е, че намалява до три пъти инвалидността. Тоест три пъти повече хора си тръгват на крака, три пъти повече хора са с по-лека степен на инвалидност и три пъти повече хора се възстановяват по-бързо. Обикновено възстановяването от инсулт е няколко месеца, когато говорим за умерената степен. Има и хора, които не успяват да се възстановят от инсулт. Възстановяването
изисква сериозно търпение. Това са месеци, в които трябва да се включи друг отбор около пациента. Самият пациент трябва да бъде мотивиран също да прави това лечение. Реално сумарно резултатът от възстанояването е продукт на общи усилия.


КВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА ПОКАЖАТ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЯ ЗА ТРОМБОФИЛИЯ, НАПРИМЕР, ВЛИЯЯТ НА ПРОФИЛАКТИКАТА НА СЪДОВИ ИНЦИДЕНТИ?


Има рискови фактори, които са добре описани. С достъпността и напредъка в генетичните изследвания, те все по-често ни осветяват за истинската причина за инсулта. Може да се окаже, че тези рискови фактори не са толкова редки, колкото ни се струва. Според мен на този етап, включително и законодателно, донякъде и от морално-етична гледна точка,
нашето общество не е узряло за масов скрининг по отношение на първична профилактика. Като вторична профилактика генетичните тестове са препоръчани от нашия екип много активно.

Perimenopause,And,Menopause,Concept.,Documents,About,Hormones.

Перименопауза: Симптоми, Диагностика, Лечение и Превенция

Снимка: shutterstock

Въведение

Перименопаузата е естествен период в живота на жената, който предшества менопаузата и се характеризира със значителни хормонални промени. Този преходен етап може да предизвика различни физически и емоционални симптоми, които могат да бъдат предизвикателство за много жени. Разбирането на перименопаузата, нейната диагностика и наличните възможности за лечение и превенция е важно за поддържане на качеството на живота през този период.

Какво е перименопауза

Перименопаузата е периодът, който започва няколко години преди менопаузата и продължава до една година след последната менструация. Обикновено започва около 40-годишна възраст, но може да започне и по-рано или по-късно. През този период яйчниците постепенно намаляват производството на естроген и прогестерон, което води до нередовни менструални цикли и различни симптоми като горещи вълни, нощни изпотявания, променливо настроение и други.

Диагностика на перименопауза

Диагностицирането на перименопаузата обикновено се основава на клиничните симптоми и историята на пациентката. Лекарят може да извърши различни тестове, за да изключи други потенциални причини за симптомите и да потвърди диагнозата.

Клинични симптоми

Някои от най-честите симптоми на перименопаузата включват:

  • Нередовни менструации
  • Горещи вълни и нощни изпотявания
  • Променливо настроение и раздразнителност
  • Сухота на влагалището
  • Намалено либидо
  • Проблеми със съня
  • Умора
  • Загуба на костна маса
Снимка: shutterstock

Диагностични тестове

Въпреки че клиничните симптоми са основният начин за диагностициране на перименопаузата, лекарят може да назначи и следните тестове за потвърждение:

  • Фоликулостимулиращ хормон (FSH): Нивата на FSH обикновено се повишават по време на перименопаузата, което показва намалена функция на яйчниците.
  • Естрадиол: Тест за измерване на нивата на естрадиол, основен естроген в тялото, които обикновено намаляват по време на перименопаузата.
  • Тироидни хормони: Изследвания за изключване на проблеми с щитовидната жлеза, които могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на перименопаузата.
  • Липиден профил и тест за костна плътност: За оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания и остеопороза, които могат да се увеличат по време на перименопаузата.

Лечение на перименопаузата

Лечението на перименопаузата има за цел да облекчи симптомите и да подобри качеството на живота на жената. Вариантите за лечение включват медикаментозна терапия, хормонална заместителна терапия (ХЗТ) и промени в начина на живот.

Медикаментозна терапия

  • Антидепресанти: Някои антидепресанти, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), могат да помогнат за облекчаване на горещите вълни и промени в настроението.
  • Калций и витамин D: Допълненията с калций и витамин D са важни за поддържане на костната плътност и намаляване на риска от остеопороза.

Хормонална заместителна терапия (ХЗТ)

ХЗТ включва прием на естроген и прогестерон за облекчаване на симптомите на перименопаузата и предотвратяване на загубата на костна маса. Въпреки че ХЗТ може да бъде ефективна, тя също така носи рискове, включително повишен риск от рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и тромбоемболични събития. Затова е важно да се консултирате с лекар, за да оцените ползите и рисковете от тази терапия.

Промени в начина на живот

  • Диета: Балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и нискомаслени млечни продукти, може да помогне за облекчаване на симптомите и поддържане на здравето.
  • Физическа активност: Редовната физическа активност, като ходене, плуване и йога, може да помогне за подобряване на настроението, съня и общото благополучие.
  • Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса, като медитация, дълбоко дишане и терапия, могат да помогнат за облекчаване на промените в настроението и тревожността.

Превенция на симптомите на перименопауза

Въпреки че перименопаузата е естествен процес и не може да бъде предотвратена, има мерки, които могат да помогнат за минимизиране на симптомите и поддържане на здравето през този период.

Здравословен начин на живот

  • Поддържане на здравословно тегло: Излишните килограми могат да увеличат риска от горещи вълни и други симптоми на перименопаузата.
  • Избягване на тютюнопушенето и алкохола: Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол могат да влошат симптомите на перименопаузата и да увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания.
  • Редовни медицински прегледи: Редовните посещения при лекаря и профилактичните изследвания могат да помогнат за ранното откриване и управление на здравословни проблеми, свързани с перименопаузата.

Поддържане на менталното здраве

  • Социална подкрепа: Общуването с приятели и семейство може да помогне за справяне със стреса и емоционалните промени.
  • Професионална помощ: При нужда, консултация с психолог или психотерапевт може да бъде полезна за справяне с промените в настроението и тревожността.

Заключение

Перименопаузата е важен етап в живота на всяка жена, свързан с хормонални промени и различни физически и емоционални симптоми. Разбирането на този период, както и наличните методи за диагностика, лечение и превенция, може да помогне на жените да преминат през него по-лесно и да поддържат добро качество на живот. Редовните медицински консултации и здравословният начин на живот са ключови фактори за успешно справяне с перименопаузата.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Smiling girl with down syndrome is uses a laptop with her teacher at library. Education for disabled children concept

Синдром на Даун и най-честите тризомии

Въведение

Генетичните аномалии играят значителна роля в медицината, като оказват влияние върху развитието и здравето на индивидите. Сред тези аномалии, тризомиите са една от най-често срещаните форми на хромозомни нарушения. Те възникват, когато индивидът има три копия на дадена хромозома вместо нормалните две. В тази статия ще разгледаме Синдрома на Даун, най-честата тризомия, както и други често срещани тризомии, като Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау), и ще обсъдим какво представляват те, как се проявяват и дали има възможности за превенция.

Снимка: Личен архив

Синдром на Даун (Тризомия 21)

Какво представлява

Синдромът на Даун, или тризомия 21, е генетично разстройство, причинено от наличието на допълнителна копие на 21-ва хромозома. Това е най-честата тризомия, която се среща при около 1 на 700 живородени деца. Хората със Синдром на Даун имат характерни физически белези, включително плоско лице, малки уши, наклонени очи и нисък мускулен тонус. Те също така имат варираща степен на интелектуална недостатъчност и са предразположени към редица здравословни проблеми, като вродени сърдечни дефекти, проблеми с щитовидната жлеза и повишен риск от инфекции.

Превенция

Синдромът на Даун не може да бъде предотвратен, тъй като е резултат от случайна генетична аномалия. Въпреки това, рискът може да бъде намален чрез пренатални изследвания и генетично консултиране. Жените, които забременяват на по-късна възраст, имат по-висок риск да родят дете със Синдром на Даун, затова те трябва да бъдат особено внимателни при планиране на бременността и редовно да се подлагат на пренатални скрининги.

Синдром на Едуардс (Тризомия 18)

Какво представлява

Синдромът на Едуардс, или тризомия 18, е втората най-честа тризомия, която се среща при около 1 на 5,000 живородени деца. Това разстройство е причинено от наличието на допълнителна копие на 18-та хромозома. Характеризира се с тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, малформации на сърцето, бъбреците и други органи. Повечето деца със Синдром на Едуардс не преживяват първата година от живота си поради тежките здравословни проблеми.

Превенция

Както при Синдрома на Даун, Синдромът на Едуардс не може да бъде предотвратен. Рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове, като ултразвук и амниоцентеза, могат да помогнат за ранното откриване на това разстройство и информирано вземане на решения от страна на родителите за прекъсване на тази бременност.

Синдром на Патау (Тризомия 13)

Какво представлява

Синдромът на Патау, или тризомия 13, е по-рядко срещано хромозомно разстройство, което засяга около 1 на 16,000 живородени деца. Тази тризомия се характеризира с наличието на допълнително копие на 13-та хромозома. Децата със Синдром на Патау имат тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, дефекти на сърцето, липса на част от мозъка (холопрозенцефалия) и малформации на други органи. Както при Синдрома на Едуардс, повечето деца със Синдром на Патау не преживяват първата година от живота си.

Превенция

Синдромът на Патау не може да бъде предотвратен, но както и при другите тризомии, рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове са важни за ранното откриване на разстройството и информиран избор от страна на бъдещите родители.

Статистически данни за тризомиите

Според статистическите данни, трите най-чести тризомии са:

  1. Синдром на Даун (Тризомия 21): Среща се при около 1 на 700 живородени деца.
  2. Синдром на Едуардс (Тризомия 18): Среща се при около 1 на 5,000 живородени деца.
  3. Синдром на Патау (Тризомия 13): Среща се при около 1 на 16,000 живородени деца.

Тези данни показват, че Синдромът на Даун е значително по-чест от останалите две тризомии.

Генетично консултиране и пренатални изследвания

Пренаталните изследвания и генетичното консултиране са важни инструменти за ранно откриване на тризомиите и информирано вземане на решения. Пренаталните тестове включват:

  • Ултразвук: Използва се за визуализация на плода и откриване на структурни аномалии.
  • Серумен скрининг: Кръвни тестове, които измерват нивата на специфични протеини и хормони в кръвта на майката.
  • Амниоцентеза: Процедура, при която се взема проба от амниотичната течност за генетичен анализ.
  • Хорионбиопсия: Вземане на проба от хорионните въси за генетичен анализ.
  • Неинвазивен пренатален скрининг за хромозомни аномалии NIFTY

Заключение

Тризомиите са сериозни генетични аномалии, които оказват значително влияние върху здравето и развитието на индивидите. Синдромът на Даун, Синдромът на Едуардс и Синдромът на Патау са най-честите тризомии, всяка от които има специфични характеристики и прогнози. Въпреки че няма начини за предотвратяване на тези генетични разстройства, пренаталните изследвания и генетичното консултиране играят ключова роля в ранното откриване и информираното вземане на решения. Информираността и редовните медицински консултации могат да помогнат на родителите да се подготвят и да вземат най-добрите решения за своето бъдещо дете.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Young,Woman,Touching,Flat,Belly,Expecting,Baby,And,Enjoying,First

УСЛОЖНЕНИЯ в различните ЕТАПИ на БРЕМЕНОСТТА

Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.

Снимка: shutterstock

Първи триместър

Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:

Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)

Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.

Хиперемезис гравидарум

Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.

Умора и изтощение

Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.

Чести промени в настроението

Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.

Пигментация на кожата

Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.

Понижено либидо

Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.

Чувствителност на гърдите

Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.

Запек и подуване

Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.

Главоболие

Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.

Виене на свят

Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.

Сърдечно-съдови проблеми

Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.

Психични проблеми

Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.

Спонтанен аборт

Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.

Ектопична бременност

Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.

Снимка: shutterstock

Втори триместър

Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.

Гестационен диабет

Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.

Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.

Преждевременно раждане

Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.

Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:

Снимка: shutterstock

За детето:

  1. Дихателни проблеми:
    • Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
    • Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
  2. Сърдечни проблеми:
    • Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
  3. Мозъчни проблеми:
    • Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
    • Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
  4. Храносмилателни проблеми:
    • Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
  5. Имунна система:
    • Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
  6. Дългосрочни проблеми:
    • Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
    • Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.
Снимка: shutterstock

За майката:

  1. Физически проблеми:
    • Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
    • Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
  2. Емоционални и психологически проблеми:
    • Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
    • Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
  3. Дългосрочни здравни проблеми:
    • Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.

Превенция и лечение:

  1. Превенция:
    • Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
    • Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
  2. Лечение на недоносени деца:
    • Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
    • Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.

Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.

Снимка:shutterstock

Трети триместър

Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.

Плацентарна абрупция

Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.

Плацента превия

Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.

Олигохидрамнион и полихидрамнион

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.

Заключение

Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Infertility

Репродуктивните Способности на Жените През Различните Възрастови Декади

Снимка: Личен архив

Репродуктивните способности на жените преминават през значителни промени през различните възрастови възрастови декади. Познаването на тези промени е от ключово значение за планиране на семейство и разбиране на здравето на репродуктивната система. В тази статия ще разгледаме как репродуктивните способности намаляват през различните възрастови групи и какви фактори влияят върху този процес.

Възраст 20/29 години
Пик на Фертилитета
Жените са с най-добри фертилни способности. В този период яйчниците освобождават здрави и качествени яйцеклетки, а менструалният цикъл е най-редовен и стабилен. Според проучвания, шансът за зачеване при жени в тази възрастова група е около 25-30% при всеки месечен цикъл . Този период се характеризира с висока плодовитост и минимален риск от усложнения при бременност.


Здравословни Фактори
Жените в двадесетте обикновено имат по-малко здравословни проблеми, които могат да засегнат репродуктивните способности. Рискът от генетични аномалии и спонтанен аборт е по-нисък в сравнение с по-късните възрастови групи . Въпреки това, начинът на живот, като пушене, употреба на алкохол и стрес, може да окаже негативно влияние върху фертилитета.

Възраст 30/39 години
Постепенно Намаляване на Фертилитета
След навършване на 30 години, фертилитетът започва да намалява. Възрастта между 30 и 34 все още се счита за добра възможност за зачеване, но след 35 години, спадането на фертилитета става по-забележимо при жените. Шансът за зачеване на месец намалява до около 15-20% на възраст 35 години .


Повишен Риск от Генетични Аномалии

С напредването на възрастта, рискът от генетични аномалии при бебето, като синдром на Даун, се увеличава. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства. Проучвания показват, че около 20% от бременностите на възраст 35-39 години завършват със спонтанен аборт .


Важността на Здравословния Начин на Живот
Жените в тридесетте могат да поддържат добър фертилитет чрез здравословен начин на живот, включващ балансирана диета, редовни физически упражнения и управление на стреса. Консултация с лекар и редовни прегледи могат да помогнат за ранно откриване и лечение на потенциални репродуктивни проблеми.

Снимка: shutterstock

Възраст 40/49 години
Заначително Намаляване на Фертилитета
Фертилитетът на жените в тази възрастова група значително намалява. Шансът за зачеване на месец спада до около 5% на възраст 40 години и продължава да намалява с напредването на възрастта . Много жени в тази възраст вече навлизат в перименопауза, което допълнително затруднява зачеването.


Повишен Риск от Усложнения
Бременностите след 40 години са свързани с по-висок риск от усложнения както за майката, така и за плода. Тези рискове включват предтерминно раждане, прееклампсия и гестационен диабет. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства значително, достигайки около 50% за жените на 45 години .


Подпомагани Репродуктивни Технологии
За жени в тази възрастова група, които желаят да забременеят, подпомаганите репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF), могат да бъдат полезни. Успехът на тези методи също намалява с възрастта, но те предлагат допълнителни възможности за зачеване.


Възраст 50 и Над
Менопауза и Край на Репродуктивния Период
Менопаузата обикновено настъпва между 45 и 55 години, средна възраст около 51 години. Това е периодът, когато менструацията спира, и репродуктивните способности практически изчезват . Въпреки това, има случаи на късна бременност с помощта на донорски яйцеклетки и ART.


Здравословни Рискове
Бременността след 50 години е свързана с много високи здравословни рискове и рядко се препоръчва. Жените, които искат да станат майки в тази възраст, често се обръщат към осиновяване или сурогатно майчинство като алтернативи.


Заключение
Репродуктивните способности на жените намаляват с напредването на възрастта, като най-фертилният период е през двадесетата дегада. След 35 години фертилитетът значително намалява, а след 40 години шансът за зачеване става много малък. Въпреки тези статистики, много жени успешно зачеват и раждат здрави деца и в по-късна възраст с помощта на съвременните медицински технологии и здравословен начин на живот. Разбирането на тези промени и консултацията със специалисти може да помогне на жените да вземат информирани решения за своето репродуктивно бъдеще.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Displeased,Woman,Suffers,Diarrhea,Stomachache,Menstrual,Period,Cramp,Holds,Pills

Десет интересни факта за менструалният цикъл при жените

Снимка: shutterstock

Цикълът при момичетата, известен също като менструален цикъл, е сложен биологичен процес, който включва редица промени в организма. Ето 10 интересни факта за менструалния цикъл:

  1. Средна продължителност: Средната продължителност на менструалния цикъл е около 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни при различни жени .
  2. Фази на цикъла: Менструалният цикъл се състои от четири основни фази: менструална, фоликуларна, овулационна и лутеална. Всяка фаза има специфични функции и характеристики .
  3. Начало на цикъла: Първата менструация, наречена менархе, обикновено настъпва между 11 и 14 години, но може да се случи и по-рано или по-късно .
  4. Менструация и репродуктивно здраве: Редовният менструален цикъл е важен индикатор за здравето на репродуктивната система. Нередности могат да показват различни здравословни проблеми .
  5. Обем на менструалната кръв: Средното количество кръв, което жената губи по време на менструация, е между 30 и 80 мл, което е около 2 до 5 супени лъжици .
  6. Симптоми на ПМС: Предменструалният синдром (ПМС) може да включва над 150 различни симптома, като най-често срещаните са промени в настроението, подуване, главоболие и умора .
  7. Фертилен прозорец: Най-фертилният период от менструалния цикъл е по време на овулацията, когато яйцеклетката се освобождава от яйчника и може да бъде оплодена .
  8. Хормонални промени: Хормоните естроген и прогестерон играят ключова роля в регулирането на менструалния цикъл. Те влияят на различни аспекти като растежа на ендометриума и подготовката на тялото за евентуална бременност .
  9. Аменорея: Липсата на менструация, наречена аменорея, може да бъде причинена от различни фактори, включително интензивни физически упражнения, стрес, ниско телесно тегло или медицински състояния като синдром на поликистозни яйчници (PCOS) .
  10. Менопауза: Менструалният цикъл спира по време на менопаузата, която обикновено настъпва между 45 и 55 години. Менопаузата се характеризира с намаляване на производството на хормони и край на репродуктивната способност .

Тези факти показват колко комплексен и важен е менструалният цикъл за здравето и благополучието на жените. Ако имате допълнителни въпроси или се интересувате от подробности, винаги е добре да се консултирате с медицински специалист.

Предменструалният синдром (ПМС) включва широк спектър от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза на менструалния цикъл, обикновено след овулацията и преди началото на менструацията. Ето някои от най-често срещаните симптоми на ПМС:

Физически симптоми:

  1. Подуване и задържане на течности: Много жени изпитват подуване на корема и задържане на течности.
  2. Главоболие и мигрена: Някои жени могат да имат главоболие или мигрена.
  3. Чувствителност на гърдите: Гърдите могат да станат болезнени и чувствителни на допир.
  4. Болки в мускулите и ставите: Може да се появят болки в различни части на тялото.
  5. Умора: Чувство на изтощение и липса на енергия.
  6. Нарушения на съня: Проблеми със заспиването или поддържането на съня.
  7. Промени в апетита: Желание за определени храни, особено сладки или солени храни.
  8. Проблеми с храносмилането: Запек или диария.

Емоционални и поведенчески симптоми:

  1. Промени в настроението: Рязка смяна на настроението, раздразнителност и плачливост.
  2. Тревожност и напрежение: Увеличено чувство на тревожност и стрес.
  3. Депресия и тъга: Усещане за безнадеждност или депресивни настроения.
  4. Намалена концентрация: Трудност при фокусиране и запомняне.
  5. Социална изолация: Желание за избягване на социални контакти.
  6. Ниско самочувствие: Чувство на безполезност или ниска самооценка.

Лечение и управление:

  • Медикаменти: Болкоуспокояващи, антидепресанти или хормонални терапии могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
  • Диета и начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително редовни физически упражнения и балансирана диета, може да намали симптомите.
  • Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса като йога, медитация и дълбоко дишане могат да бъдат полезни.

Ако симптомите на ПМС значително влияят на качеството на живота ви, е важно да се консултирате с лекар за подходяща диагноза и лечение.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

sddefault

ХОРМОНАЛЕН ДИСБАЛАНС
И СПРАВЯНЕТО С ТЕЗИ СЪСТОЯНИЯ

д-р Веселина Яначкова

Снимка: Личен архив

Д-р Веселина Яначкова, ДМ е специалист по ендокринология и болести на обмяната от 2013 г. Работила е като асистент в Клиниката по ендокринология към Медицинския институт на МВР. От 2013 г. работи като ендокринолог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”.

Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза в Италия и Турция; курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. Научните й интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.

Доктор Яначковa, какви са основните признаци и симптоми при хормонални дисбаланси, които хората трябва да забелязват?
Г-н Месечков, благодаря Ви на първо място за поканата да направим това интервю.
Много широко понятие е това хормонален дисбаланс. Ендокринната система като цяло, заедно с нервната система са двете, които движат нашето тяло. Благодарение на това съществуваме. Хормоните са тези, благодарение на които ние сме живи. Те отговарят за нашата репродукция, за нашия метаболизъм, за енергийната ни хомеостаза, за това да се поддържа организма ни като цяло. За да говорим за хормонален дисбаланс, пак казвам, това е широко понятие, защото много зависи коя жлеза е засегната в нашия организъм.
Ендокринните жлези в човешкото тяло са няколко и в зависимост от това в каква посока са нарушенията – дали на повишена, дали на намалена функция на някоя от тези жлези, вече има и различни признаци. Но като цяло хора, които имат умора, отпадналост, косопад, репродуктивни нарушения, затлъстяване, артериална хипертония, трябва да търсят помощ и от специалист по ендокринология. Така че в общи линии можем да говорим за признаци, които са много, много широкообхватни.

Какво е влиянието на стреса върху ендокринната система?
Стресът е тригер на всички болести в човешкото тяло и естествено повлиява и ендокринната ни система. Още преди повече от петдесет години един канадски ендокринолог, доктор Ханс Селие, формира тази теория за стреса, която повлиява и ендокринната функция на организма. Даже той създава една своя теория на адаптацията, според която организмът се приспособява в тези условия на стрес. Мобилизира не само сърдечната си дейност, но и всички хормони в тялото, за да може да се пребори със стреса. На първо място глюкокортикоиди, какъвто е хормонът на стреса кортизол. Стреса е в основата на автоимунните болести в човешкото тяло.

Каква е връзката между хормоналния дисбаланс и метаболитните заболявания като диабет например?
Всички хормони по един или друг начин повлияват обмяната на веществата и могат да доведат до изява на метаболитни отклонения. Щитовидните хормони, хормоните на задстомашната жлеза, какъвто е инсулина, половите хормони и растежния хормон могат да доведат организма ни до метаболитен проблем. Така че всеки хормон може да повлияе нашата обмяна. А що се отнася до диабета, той е последствие от тези метаболитни нарушения.

Снимка: Личен архив

Какво могат хората да направят, за да минимизират този риск?
Много тривиално ще е да кажа да живеят здравословно, защото в днешно време това е относително понятие и всеки го възприема по различен начин. Когото и да попитаме ще ни каже, че живее здравословно, храни се здравословно и се движи достатъчно, но всъщност нещата не са чак толкова прости. Стресът, работната среда, всекидневието, липсата на възможност за активна почивка това са неща, които по един или друг начин се отразяват и имат своя неблагоприятен ефект върху организма ни. Може да се профилактира, но за съжаление българинът няма такава култура. Няма как да накараме един човек да изследва хормоните си без повод. В човешкото тяло има над 50 такива, така че може да се започне от движение, хранене, сън и спокойствие.

Доколко важен е сънят?
Сънят е изключително важен, защото така сме устроени. Да не говорим, че по време на сън, когато е тъмно, в нашето тяло се отделя един хормон мелатонин, който също регулира всичките процеси, свързани с метаболитните отклонения. Наричат го хормона на младостта. Колкото повече мелатонин има в тялото ни, толкова по-добре се чувстваме ние. За продукция на мелатонин е необходима и дневна светлина която е свързана със синтеза на серотонин, които отговаря за метаболизма на мелатонин. Всичко в нашия организъм е взаимно свързано. Здравословният сън е минимум 6 до 7 часа, като е необходимо да сме на тъмно, за да синтезираме хормоните задвижващи деня ни.

Какви са последните тенденции в диагностиката и лечението на хормонални проблеми?
Хормоналните заболявания са малко тривиални като диагностика, защото в основата е лабораторната такава, за да могат да бъдат разпознати като нарушения. Ние не можем да се справим без тази диагностика. Но що се отнася до начина, по който могат да се изследват определени жлези като органи, имаме различни възможности. В последно време широко се застъпи еластографията, като едно надграждане от конвенционалната ехография за диагностика на щитовидните заболявания, което много улеснява и процеса за отдиференциране на това кои от тези заболявания могат да отидат към инвазивни процедури. В днешно време пациентите в България имат достъп до инсулиновите помпи, глюкозните сензори, които ползват пациентите с диабет тип 1. Това са неща , които обезпечават нуждите им и ги улесняват. Едновременно с това им дават и много по-добро качество на живот. Аз се радвам, че нашите пациенти вече имат такива възможности.

Тънка ли е границата между диабет тип 1 и тип 2?
Те нямат нищо общо, защото захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване и се характеризира с един абсолютен инсулинов дефицит в резултат на автоимунно унищожаване на задстомашната жлеза. Диабет тип 2, обичам да го наричам диабета, свързан с начина на живот. Много дечица със затлъстяване отключват диабет тип 2 , заради начина на живот, който водят. Така че те са две различни състояния, изразяващи се в един проблем повишаване на кръвната захар и всички последствия, които произтичат от това нещо.

Когато говорим за деца, основният проблем храненето ли е?
Храненето е един от основните проблеми заедно с двигателната активност, стреса и инфекциозните заболявания, които все повече ни заобикалят.


Каква е ролята на хормоналната терапия в управлението на различни заболявания и как пациентите могат да бъдат информирани за потенциални рискове?
Хормоналната терапия е абсолютно необходима тогава, когато имаме дефицити. Ние няма как по друг начин да подсигурим на тялото това, което му липсва. Както казах и в началото, ние не можем да живеем без хормоните си. Няма как човек, на когото му липсва инсулин, да живее без инсулин, той ще оцелее само няколко дни. Не можем да живеем без щитовидните си хормони. Що се отнася до репродуктивните, там става въпрос за качество на живот на всеки един от нас. Хормоналната терапия е в основата на това да продължи човек да съществува.

През последните години често се наблюдават пациенти, с късно установени тиреоидни заболявания. Това така ли е?
Щитовидната патология е изключително широко застъпена и винаги е била такава. В днешно време достъпа до лаборатории е много голям и на практика тези заболявания ги доказваме много по лесно. Въпреки това, някои от тях биват доказани късно, защото хората много често отдават умората, промяната в настроението си и промяната в телесното тегло в една или друга посока на начина си на живот. Имала съм пациенти с тежки депресивни епизоди, лекувани години наред с антидепресанти, а се оказват с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. В този един момент подходящото заместително лечение непременно ги извежда от терапията с антидепресанти. Така че една хубаво снета анамнеза от личния лекуващ лекар на пациента, може да го насочи в посока да се търси такова отклонение, да бъде диагностицирано навреме и да се помогне на този човек.

Според вас ендокринологът трябва ли да работи със специалисти като диетолози и физиотерапевти, които интердисциплинарно да проведат лечението на даден пациент, за да има по успешен изход от състоянието, в което е?

Интердисциплинарният подход е в основата на съвременната медицина и ние работим в тясно взаимодействие и сътрудничество не само с диетолози, физиотерапевти, но и със специалисти от почти всички специалности.