Сърдечно-респираторната издръжливост е показател за цялостното физическо здраве на човек.
Тестовете за кардиореспираторна издръжливост показват колко добре функционират сърцето, белите дробове и мускулите по време на упражнения с умерена до висока интензивност.
Увеличаването на сърдечно-респираторната издръжливост подобрява усвояването на кислород в белите дробове и сърцето и може да помогне на човек да поддържа физическа активност по-дълго.
Други названия за кардиореспираторна издръжливост са сърдечно-съдова издръжливост и кардиореспираторна годност.
Сърдечно-респираторната издръжливост измерва колко добре се представя тялото по време на дълги тренировки. Човек с висока кардиореспираторна издръжливост може да поддържа дейност с висока интензивност за продължителен период от време, без да се уморява.
Измерването на кардиореспираторната издръжливост на дадено лице включва изследване на това колко добре тялото му приема и използва кислород. Когато човек вдишва, дробовете му се изпълват с въздух и част от съдържащия се в него кислород преминава в кръвта. След това тази богата на кислород кръв се придвижва до сърцето, което я изтласква из тялото до тъканите и органите, които се нуждаят от нея.
Мускулите се нуждаят от адекватно снабдяване с кислород и други хранителни вещества, за да работят правилно по време на упражнения с висока интензивност или продължителни периоди. Ако мускулите не получават достатъчно хранителни вещества, отпадъчните продукти започват да се натрупват и причиняват умора.
Как се измерва?
Тестовете, които измерват кардиореспираторната издръжливост, включват:
Метаболитни еквиваленти Метаболитните еквиваленти (МЕТ) се отнасят до съотношението между енергията, изразходвана по време на физическа активност, и енергията, изразходвана в покой. Намирането на MET на дадено лице включва измерване на това колко кислород използва тялото му в покой.
Максимално усвояване на кислород Тестът за максимално поглъщане на кислород (VO2 max) определя максималното количество кислород, което тялото е в състояние да използва по време на дейности с висока интензивност, като спринт или колоездене. Тестът за VO2 max обикновено включва бягане на бягаща пътека или въртене на велоергометър възможно най-бързо. По време на теста лицето носи колан за гърдите или друга приставка за тялото, която записва сърдечната честота и маска за лице, която измерва консумацията на кислород.
Защо е важно? Сърдечно-респираторната издръжливост показва нивото на аеробно здраве и физическа годност на даден човек. Тази информация може да бъде от полза за всички, не само за професионалните спортисти.
Наличието на висока кардиореспираторна издръжливост обикновено означава, че човек може да изпълнява упражнения с висока интензивност за по-дълго време.
Хората, които се опитват да отслабнат, трябва да се съсредоточат върху увеличаване на своята кардиореспираторна издръжливост, защото извършването на аеробни дейности с по-висока интензивност може да помогне на човек да изгори повече калории.
Научните изследвания също предполагат някои други потенциални ползи за здравето от подобрената кардиореспираторна издръжливост. Например: Хората с по-висока кардиореспираторна издръжливост са по-малко склонни да развият високо кръвно налягане, отколкото тези с по-ниска кардиореспираторна издръжливост.
В проучване изследователи откриха положителна корелация между нивата на сърдечно-респираторна издръжливост и изпълнението на много задачи сред възрастни на възраст между 59 и 80 години.
Подобряването на кардиореспираторната издръжливост може да намали риска от коронарна болест на сърцето.
Как да го подобрим Хората могат да подобрят своята кардиореспираторна издръжливост чрез редовни упражнения.
Проучване установява, че тренировките за резистентност, тренировките за издръжливост и интервалните тренировки с висока интензивност са довели до подобрения в кардиореспираторната издръжливост и мускулната сила сред възрастни на възраст 40–65 години, които преди това не са били физически активни.
Редовната физическа активност, особено аеробните упражнения, може да подобри кардиореспираторната издръжливост. Аеробните упражнения могат да помогнат за насърчаване на здравето на сърцето и белите дробове и да подобрят това колко добре тялото използва кислорода.
В скорошна статия, публикувана в Gastroenterology, учени установиха, че ензимът G9a, регулатор на генната експресия, може да инхибира възпалителни заболявания, като възпалително заболяване на червата (IBD).
IBD е широк термин, който показва хронично възпаление на стомашно-чревния тракт.
д-р Гилерме Пиовезани Рамос гастроентеролог и учен от Mayo Clinic в Минесота, и Уилям Фобион младши, доктор по медицина, е декан по изследванията в клиниката Майо в Аризона, са водещите автори на изследването.
Доказано е, че факторите на околната среда повишават риска от развитие на IBD. G9a е един от многото епигенетични ензими, които регулират генната експресия. Епигенетиката е изследване на генетичните промени в генната експресия, дължащи се на поведенчески фактори и фактори на околната среда, а не на промени в ДНК последователността. Епигенетиката играе критична роля в развитието и прогресирането на много заболявания, включително IBD.
Изследователите са използвали молекулярни и биохимични техники и секвениране на ДНК и РНК, за да открият молекулярния механизъм зад G9a, който управлява функцията на Т клетките, свързана с IBD. След това ролята на G9a е оценена с помощта на предклинични модели. Изследователите казват, че тези ранни открития подкрепят потенциалното използване на инхибирането на G9a при лечението на стомашно-чревни възпаления, включително IBD и целиакия. Тяхната дългосрочна цел е да характеризират и модифицират регулаторните Т клетки, за да осигурят ефективни клинични терапии за пациентите.
Проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни към солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на кръвното налягане.
Хипертонията или високото кръвно налягане засяга около 1,28 милиарда възрастни по света, много от които в страни с ниски и средни доходи. Ако кръвното налягане не се контролира, това може да увеличи риска от сърдечни, мозъчни и бъбречни заболявания.
Една често срещана, но по-малко известна причина за хипертония е чувствителността към сол – когато тялото не успява да отдели излишната сол.
Ново проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни към солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на кръвното налягане.
„Най-важният факт, подчертан в това проучване, е, че жените, независимо дали са преди или след менопауза, са по-чувствителни към солта от мъжете.“ казва д-р Ерик Белин де Шантемеле , автор на изследването и физиолог в Центъра по съдова биология към Медицинския колеж на Джорджия към университета Аугуста.
Според Световната здравна организация (СЗО) почти 1,3 милиарда възрастни на възраст 30-79 години по света имат хипертония (високо кръвно налягане). А от 1990 г. насам броят на хората с хипертония в световен мащаб се е удвоил.
Има няколко добре известни фактора, които повишават риска от хипертония.
Те включват: Възраст: Хипертонията е по-често срещана над 65-годишна възраст Етническа принадлежност: Някои етнически групи са по-склонни към хипертония от други.
Тегло: Затлъстяването е основен рисков фактор за хипертония Редовна употреба на алкохол и тютюн.
Пол: мъжете имат по-висок риск от развитие на хипертония, отколкото жените.
Това обаче е само докато жените достигнат менопауза.
Съществуващи здравословни състояния: сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронично бъбречно заболяване и високи нива на холестерол могат да доведат до хипертония, особено с възрастта.
По-малко признат факт, който може да повиши кръвното налягане, е чувствителността към сол – склонността на тялото да задържа сол, вместо да я отделя през бъбреците.
Преглед на епидемиологични данни, публикувани в HypertensionTrusted Source, предполага, че жените от всички възрасти и етноси са по-чувствителни към солта от мъжете. И тази тенденция да се задържа повече сол се увеличава след менопаузата.
Какво е чувствителност към сол? Солта съдържа около 40% натриеви йони и 60% хлоридни йони. Имаме нужда от малко количество натрий, около 500 mg (или четвърт чаена лъжичка сол) на ден, за провеждане на нервни импулси, свиване и отпускане на мускулите и поддържане на правилния баланс на вода и минерали.
Повечето хора обаче приемат повече натрий, отколкото им е необходимо. В страните с по-високи доходи около 75% от приема на сол идва от преработени храни и ястия, консумирани извън дома.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съветва да увеличите пресните храни в диетата си, за да намалите приема на сол, а ако ядете преработени храни, потърсете такива, които имат по-малко от 600 mg на порция.
Според CDC изследванията показват силна връзка между количеството консумирана сол и повишените нива на кръвно налягане (BP). И за повечето хора намаляването на приема на сол води до понижено кръвно налягане.
В световен мащаб хората консумират средно от 9 до 12 грама сол дневно — около двойно повече от препоръката на СЗО от 5 грама дневно за сърдечно-съдово здраве.
Отдавна е известно, че мъжете под 65 години имат по-висок риск от хипертония, отколкото жените, но рискът се увеличава при жените след менопаузата.
Обяснението, което предлагат учените, е може би изненадващо.
Според д-р Белин де Шантемеле доказателствата при хора и лабораторни животни показват, че женските бъбреци са по-добри в отделянето на сол. Изглежда, че проблемът е във васкулатурата, защото солта също трябва да отпуска кръвоносните съдове, но не го прави при тези, които са чувствителни към солта.
Ролята на естроген в контрола на кръвното налягане отдавна се обсъжда. Това проучване установи, че чувствителността на кръвното налягане към сол се повишава след менопаузата, когато нивата на естроген са по-ниски. Но може да не е само естрогенът, който оказва ефект.
Д-р Ерик Белин де Шантемеле подчерта ролята на друг хормон: „Данните от нашите собствени проучвания и литературата сочат неспособността на жените да намалят производството на хормона алдостерон, задържащ солта, който също контролира способността на кръвоносните съдове да се отпуснат. Неподходящите нива на алдостерон в отговор на поглъщането на сол изглежда намаляват способността на кръвоносните съдове да се отпуснат. „
Хората трябва да следват препоръките на СЗО и да намалят приема на сол.
Само два часа след започване на регенерацията на черния дроб, сканираща
електронна микроскопия на проба от човешки черен дроб показва
натрупването на нови кръвни клетки в клетките, които покриват черния
дроб.
Сърдечната недостатъчност е тежко състояние, което засяга способността на сърцето да изпомпва кръв в тялото. Лечението на сърдечна недостатъчност включва промени в начина на живот и употребата на определени лекарства.
Скорошно проучване тества хормона ацил грелин сред хора с хронична сърдечна недостатъчност.Установено е, че ацил грелин е ефективен при увеличаване на сърдечния дебит, което може да доведе до повече изследвания за полезността на това лечение.
Сърдечната недостатъчност е потенциално опасно състояние, при което сърцето не може да изпомпва достатъчно количество кръв в тялото. Проучване, публикувано наскоро в European Heart Journal изследва използването на пептидния хормон ацил грелин за подобряване на сърдечния дебит сред хора със сърдечна недостатъчност.
Изследователите откриват, че ацил грелин увеличава сърдечния дебит или изпомпвания капацитет на сърцето сред участниците, без да предизвиква отрицателни странични ефекти като ниско кръвно налягане или абнормни сърдечни ритми.
Снимка:shutterstock
Изследователите на това проучване отбелязват, че има лекарства, които увеличават способността на сърдечния мускул да се свива и увеличава сърдечния дебит. Въпреки това, тези лекарства могат да имат неблагоприятни ефекти и често се използват само в краткосрочен план. Изследователите искат да видят дали грелинът, хормон, който стимулира апетита, може ефективно да подобри сърдечния дебит. Изследователите са използвали активирана форма на грелин, ацил грелин.
Авторът на изследването проф. Ларс Х. Лунд от катедрата по медицина в Солна, Каролинския институт в Швеция, обясни, че целта на изследването е „да тества дали едно ново лекарствено лечение, ацил грелин, е безопасно и ефективно за пациенти със сърдечна недостатъчност и да тестват механизма на действие в лабораторни условия.”
Изучавайки клетките на сърдечния мускул на мишки, изследователите успяват да разгледат някои от основните механизми на ефектите на ацил грелин.
Използването на ацил грелин изглежда обещаващо като потенциална възможност за лечение на хора със сърдечна недостатъчност.
Д-р Робърт Сегал , основател на Manhattan Cardiology, сертифициран кардиолог и сътрудник на Американския колеж по кардиология (FACC), който не участва в проучването, отбеляза :
„Наблюдаваната клинична полза от ацилирания (активиран) грелин изглежда обещаваща и въз основа на резултатите има причина за по-нататъшно клинично развитие. Лечението на сърдечна недостатъчност, дължаща се на намалена фракция на изтласкване, винаги е било главоблъсканица в медицината и се надяваме, че можем да се справим с това опустошително заболяване.”
За България и много места по света лятното часово време започва последната неделя на март, когато часовниците се преместват с един час напред.
Сънят е важна основа за всички наши ежедневни навици и решения. Получаването на достатъчно качествена почивка всяка вечер е от съществено значение за оптимално здраве. Непълноценният сън под седем часа на нощ се свързва с наддаване на тегло, диабет, високо кръвно налягане, инсулт и депресия. Липсата на сън също може да повлияе на имунната ви система и здравето на сърцето.
Снимка:shutterstock
Изместването на времето – дори с един час – може да повлияе на съня ви. Подобно на ефектите от смяната на часовия пояс, настройването на часовника с един час напред за лятно часово време може да внесе смут в тялото, тъй като вътрешният ви часовник продължава да тиктака, независимо от часовата зона или лятното часово време. Този вътрешен часовник или циркадният ритъм, се влияе от излагането на слънчева светлина, наред с други фактори.
Независимо дали поради корекции на лятното часово време или пътуване през различни часови зони, ето четири неща, които можете да направите, за да се подготвите за промени в съня:
Регулирайте вътрешния си часовник постепенно.
Ако знаете, че предстои промяна на времето, коригирайте времето си за сън и събуждане на малки стъпки, така че тялото ви да може да премине постепенно. Променете времето за лягане и събуждане на стъпки от 15 до 30 минути.
Снимка:shutterstock
Планирайте напред.
Ако пътувате до различна часова зона, пристигнете на местоназначението си по-рано, за да имате време да се адаптирате и да се подготвите за добър нощен сън. Може би дори кратка дрямка преди предстоящите събития ще ви позволи да се адаптирате към графика, без да прекъсвате добрия нощен сън.
Излагайте се на слънце.
Слънчевата светлина влияе на циркадния ритъм на тялото ви. За да поддържате моделите на сън, прекарайте известно време на слънчева светлина след събуждане или по-късно през деня, в зависимост от посоката, в която пътувате. Сутрешната светлина обикновено може да ви помогне да се приспособите към по-ранна часова зона – когато пътувате на изток. А вечерната светлина ви помага да се адаптирате към по-късна часова зона – когато пътувате на запад.
Снимка:shutterstock
Използвайте етерични масла.
Етеричните масла, извлечени от растения, често се използват в ароматерапията. Проучванията показват, че етеричните масла могат да намалят чувството на тревожност и да създадат усещане за спокойствие. Тези масла могат да ви помогнат да се унесете по-лесно: лавандула, жасмин, лайка, бергамот, роза, градински чай, нероли, сандалово дърво, иланг-иланг и ванилия. Обичайните начини за използване на етерични масла са с въздушен дифузер или като нанесете няколко капки върху памучна топка или кърпичка, която пъхнете в калъфката на възглавницата. Маските за сън и възглавниците, наситени с аромати на етерични масла, също могат да ви помогнат да се отпуснете и да си починете.
Години наред учените казват на света, че земята за отглеждане на хранителни селскостопански култури и животни намалява, което предизвиква опасения относно изхранването на населението в бъдеще. Тъй като населението на света продължава да се увеличава, нуждата от храна също се увеличава. Проучванията обаче показват, че обработваемата земя бързо се изчерпва.
Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН светът може да загуби до 250 милиона акра за производство на култури до 2050 г. поради урбанизация, деградация на почвата и изменение на климата. А фактори като изменението на климата, разходите за поддръжка и достъпа до вода причиняват проблеми с отглеждането на добитък. Сега изследователите търсят различни начини за отглеждане на питателни храни, които да заменят тези, чието отглеждане вече не е толкова устойчиво. Едно от тях са водораслите.
Какво представляват водораслите?
Водораслите са естествено срещащи се прости фотосинтезиращи организми на водна основа. Те растат във всички видове естествени водоеми, както сладки, така и соленоводни.
Както всички растения, водораслите живеят чрез фотосинтеза, за да създават свои собствени хранителни вещества и да добавят кислород към въздуха и водата около тях. За разлика от други водни растения, водораслите нямат листа, корени или стъбла. Водораслите могат да варират по размер от изключително малки микро-водорасли до големи колонии от морски водорасли. Това е разнообразна група, която включва синьо-зелени, зелени, червени и кафяви водорасли.
Редица научни проучвания показват, че различни видове водорасли имат потенциални медицински ползи. Например, едно проучване установява, че червените морски водорасли могат да помогнат за лечение на мастно чернодробно заболяване. А други изследвания установяват, че приемането на спирулина – вид синьо-зелени водорасли – може да помогне за понижаване на кръвното налягане.
Какво прави водораслите хранителни?
Според д-р Стивън Мейфийлд, професор по биология в Калифорнийския университет в Сан Диего, директор на Калифорнийския център за биотехнология на водораслите и старши автор на изследването „Разработване на водорасли като устойчив източник на храна“, водораслите са, биохимично казано, суперхрана.
Това се дължи на високото им съдържание на протеини, незаменими мастни киселини, минерали и витамини. „Част от това е, защото водораслите нямат стъбла, корени или клони, за да се държат, така че те посвещават цялата си енергия за производството на повече протеини, мастни киселини и т.н., а не целулоза“, обяснява д-р Мейфийлд. „Това е една от най-старите растителни храни в света“, казва д-р Уилям Сиърс, практикуващ педиатър и автор на The Healthy Brain Book пред Medical News Today.
Има хиляди видове водорасли и всяко от тях произвежда много здравословни хранителни вещества, от които всички се нуждаем. Те са богат източник на витамини от група В, витамин К, желязо, магнезий, калций, йод и др. „Основната причина за много заболявания е окисляването – износване на тялото“, казва д-р Сиърс. „Водораслите са богати на антиоксиданти. Много различни видове микро-водорасли са богати източници на различни антиоксиданти.”
Освен това, водораслите осигуряват източник на полезни омега-3 мастни киселини, като например Докозахексаенова киселина (DHA). Въпреки че основно мислим рибата за ключов източник на омега-3 в човешката диета, рибата не произвежда омега-3 сама по себе си, а по-скоро ги консумира от водорасли и планктон, обясняват учени. Могат ли водораслите да станат основна част от ежедневните ни ястия? Готови ли сме да започнем да добавяме водорасли към нашата храна? Добрата новина е, че вече може и го правим.
Днес водораслите могат да бъдат намерени в търговската мрежа във варианти като морски водорасли, закуски от сушени водорасли и листове нори, могат да бъдат намерени в добавки, прахове или продукти заместители на месо. Те могат да бъдат открити дори във ферментирали продукти или млечни продукти, като кисело мляко и сирена.
Освен това водораслите имат и други приложения по отношение на готвенето и хранителната промишленост. Водораслите притежават качества или свойства като сгъстяване, желиране и емулгиране. Например от водорасли са извлечени съставките карагенан, алгинат и агар. Водорасли се използват като естествен начин за получаване на синьо и зелено оцветяване за сладкиши и напитки.
EPA [ейкозапентаенова киселина] и DHA са основни омега-3 мастни киселини, които обикновено се консумират недостатъчно, но носят огромни ползи за здравето на мозъка, очите и сърдечно-съдовото здраве. Хората могат лесно да си набавят тези киселини, като ядат добавки на базата на водорасли.
Добавките с масло от водорасли са извървели много дълъг път, за да помогнат на потребителите да оптимизират приема си на омега-3, като същевременно минимизират отблъскващите сетивни качества. Нещо повече, добавките с масло от водорасли са чудесен начин да се осигури добавка с много ниско съдържание на тежки метали, което може да е проблем за някои рибени масла, особено тези, получени от по-големи риби. Според учените, тъй като водораслите съдържат много хранителни вещества на калория, отглеждат се в природата и са полезни за нашето здраве и здравето на нашата планета, те наистина заслужават етикета като „суперхрана на природата“.
Весела Нейнски е позната най-вече като оперна и джаз певица, бивш радио и тв водещ, обществена личност. Малко хора знаят обаче, че през 2009 г. тя се дипломира и като магистър по психология, след което специализира психотерапия с хипноза. В периода 2000-2003 г. се обучава в Лондон за специалист по холистична медицина и хомеопатия и става първият и засега единствен български член на Британската асоциация на фитобиофизиците.
Наскоро тя направи генетични изследвания в лаборатория „ГЕНИКА“, които недвусмислено потвърдиха предполагаема диагноза, поставена още в юношеска възраст на певицата, а именно синдром на Жилбер.
Как Весела сама е открила заболяването си, и как се живее с подобна диагноза, ни разказа самата тя:
„От дете прекарвах много време в болниците, придружавайки и посещавайки моята прекрасна майка, която за съжаление от съвсем млада беше развила мултиплена склероза – тежко автоимунно заболяване, вследствие на поставена ваксина срещу полиомиелит.
Слушах и попивах всичко, което говореха лекарите, и много исках да разбера как да помогна на майка си.
Така започнах още в гимназията да чета наред учебниците по медицина за студенти.
Бях точно на 14 г., когато един ден, четейки за хепатита, видях изброени симптоми, които ми се стори че разпознавам в себе си – пожълтяване на кожата и склерите… Беше късен следобед, бях сама вкъщи и като отговорен човек аз моментално реших, че трябва да се изследвам незабавно. Живеехме точно срещу 14-та поликлиника, където се озовах след минути.
Лаборантката ми каза, че кръв се взема само сутрин, но могат да ми направят изследване на урина за наличие на билирубин и уробилиноген, което се позитивира при хепатит.
Странно, но и двете проби излязоха положителни. Аз, вместо да се разтревожа, обаче ликувах! Много исках да стана лекар и да помагам на хората, а това беше добро начало… Бях си открила сама болестта, вече имах поставена първата в живота ми диагноза… 🙂
Прибрах се вкъщи, сложих си в раничката пижамка и четката за зъби и написах бележка до майка ми, защото тогава нямаше интернет и мобилни телефони: „Мамо, болна съм от хепатит, НО ТИ НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ?!, влизам в болница, ще ти се обадя оттам …“.
Малко след това вече се намирах пред вратата на Инфекциозна клиника, за което само ми се наложи да пресека бул. „България“. Звъннах на вратата, която беше заключена. Излезе сестра и учудено ме изгледа – какво прави само дете там?! Аз уверено и отговорих, че идвам “ за приемане“?! Жената ме изгледа недоверчиво и попита какво ми е, при което аз гордо отговорих, че имам хепатит и й връчих изследванията. Тогава тя ми каза, че трябва да ми вземат кръв, за да видим има ли вирус все пак и ми обясни че в тази клиника не се влиза току така и дори е опасно там да не ме заразят с нещо. Малко след това се разбра, че всъщност вирус в моята кръв няма, не съм за там, и тя ме отпрати безславно вкъщи 🙂
Весела Нейнски- личен архив
След това, естествено, трябваше все пак да се изясни откъде идват тези положителни проби за билирубин и ме приеха в спешна хирургия в ИСУЛ с предположение за жлъчна криза.
Всъщност аз бях едно слабичко и енергично дете, трениращо гимнастика по това време, и щъках по цял ден между стаите да окуражавам болните. Стигнах дотам, че си извоювах правото да влизам да гледам операции, благодарение на проф. Митов, защото всички разбраха колко много искам да стана лекар 🙂 Въпросът беше, че никак не приличах на тежко болна, а и не отговарях на типажа на пациент с жлъчна криза – обикновено пълни жени, над 50, с по няколко раждания…
Направиха ми доста изследвания и накрая отсъдиха: „Вероятен синдром на Жилбер“…
Тогава това нямаше как да се докаже генетично, защото този вид изследвания не бяха още толкова развити и популярни. Но ми обясниха, че не е добре да спортувам професионално, тъй като хора като мен са родени с дефектен ген и трябва да имат по-различен режим на живот. Оказа се, че не трябва да се претоварвам със спорт, защото не мога да се възстановя нормално като останалите хора и билирубинът в кръвта ми се вдига много- кратно над нормата. Самият билирубин предизвиква пожълтяването на кожата и, ако е в голямо количество, е направо токсичен за тялото. Затова и хора с моя синдром се чувстват точно като болните от хепатит, без да имат вируса в тялото – уморени, замаяни, с трудна концентрация, понякога сънливи повече от нормалното. Хубаво е да се правят слънчеви бани – излагане на ултравиолетова светлина, защото тя разрушава излишния билирубин. Освен това, оказа се че не трябва да гладувам – никога не трябва моята дневна дажба да е под 400 калории. Трябва редовен сън, и то дълъг по възможност. Не трябва да се излагам на студ. Стресът също влияе и може от твърде напрегнат живот буквално да пожълтееш. Всъщност хора като мен не произвеждат определен ензим и не могат да изхвърлят излишния билирубин от тялото.
Синдромът на Жилер може в тежки случаи да влияе и на поведението и настроението.
Докато бях съвсем млада, не усещах толкова тези проблеми и не ми се налагаше да правя нещо спе- циално, но като че ли с годините организмът все по-трудно се справя. Затова реших да си направя генетично изследване в „ГЕНИКА“ и, ако се докаже недвусмислено тази диагноза, да променя начина си на живот. Разбира се, диагнозата се потвърди. И не само, оказа се че имам дефектния ген и от двамата родители – т.е. съм хомозиготен носител.
Това, което разбрах е, че в този случай тялото не може да компенсира дефекта и наистина трябва да се съобразявам със състоянието си. Не знаех също, че има и доста лекарства, които не бива да приемам, защото не мога да ги преработя и те буквално ме тровят: морфин и подобни, парацетамол и други от тази група, ибупрофен и производните, също така доста други, по-малко известни препарати.
И един съвет – тъй като този синдром е не много рядко срещан, е добре който има съмнения, да си направи съответното изследване с цел да избегне своевременно подобни потенциални вреди и да живее в хармония с природата си!
Макар че не станах точно лекар, а психотерапевт и специалист по холистична медицина, давам този съвет от сърце, защото винаги се старая да изпълнявам мечтата си – да пoмагам и да бъда полезна за хората! Бъдете здрави!
д-р Борислав Бенишев е част от отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Сета София“. Завършва медицина в МУ – София. Придобива специалност “Обща хирургия” и в момента завършва специализация по съдова хирургия.
Професионални интереси в областта на общата хирургия: • конвенционални и лапароскопски операции върху коремната стена истомашно-чревния тракт • роботизирана и робот-асистирана хирургия • лечение на трудно заздравяващи рани Професионални интереси в областта на съдовата хирургия: • конвенционална и миниинвазивна хирургия върху артериалната и
венозната системи • лечение на варикозната болест (разширени вени) • ендоваскуларни интервенции и трансплантология
Д-Р БЕНИШЕВ, СПОРЕД СТАТИСТИКАТА У НАС СЕ ИЗВЪРШВАТ ОКОЛО 40 000 ОПЕРАЦИИ НА ХЕРНИЯ ГОДИШНО. ТОВА МНОГО ЛИ Е СПОРЕД БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО И КАКЪВ ПРОЦЕНТ СА КОРЕМНИТЕ ХЕРГИИ?
Доколкото ми е известно, броят на операциите е около 20 000 за България, като основният процент – около 80% са първични или рецидивни хернии на предната коремна сте- на, като на първо място сред тях са слабинните, следвани от феморалните и вентралните хернии. Около 7-8% е честотата на рецидивните хернии. Тази статистика в общи линии след- ва пропорционално разпределението на случаите в останала- та част на европейския контитент.
КАТО ЦЯЛО ПОДЦЕНЯВАТ ЛИ СЕ КОРЕМНИТЕ ХЕРНИИ КАТО ПРОБЛЕМ ОТ ПАЦИЕНТИТЕ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ?
Не бих казал, че се подценяват, но както всеки един личен проблем в съвременното претоварено ежедневие, хората по- ставят здравето си на по-заден план. Неглижирането може да доведе до два проблема. Първият е, че хернията може да се заклещи. Това налага незабавната операция, тъй като в херниалния сак често попада коремен орган, най-вече тънко или дебело черво, чието кръвоснабдяване рязко се нарушава и може да доведе до редица опасни за живота усложнения. Вторият проблем е по-скоро технически. С времето, херниал- ният дефект нараства и може да придобие огромни размери. Това значително затруднява извършването на оперативната интервенция и увеличава риска от рецидив или друго следо- перативно усложнение.
ИМА СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО ХОРАТА РЕШАВАТ, ЧЕ САМИ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ, КУПУВАЙКИ СИ КОЛАН, С КОЙТО ДА СТЕГНАТ МЯСТОТО НА ХЕРНИЯТА. КРИЕ ЛИ ЗДРАВОСЛОВНИ РИСКОВЕ ТОВА?
Когато вече има поставена диагноза херния на коремната стена, за съжаление единственият изход е оперативната ко- рекция. Носенето на колан е абсолютно противопоказано, тъй като значително увеличава рискът от заклещване и не- обходимостта от спешна операция.
ВЕЧЕ СЕ ИЗБЯГВА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПЕРАЦИЯ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНА ТЪКАН? КАКЪВ МАТЕРИАЛ СЕ ИЗПОЛЗВА И ЗАЩО?
Тук философията е проста – за да се появи херния, това оз- начава, че човек има слабост на съединителната тъкан, било дефект в някои от типовете колаген или друго. Използвайки същата тази тъкан за корекция на този дефект неминуемо увеличава шансът той да се появи отново. Пластиките със собствена тъкан, обаче имат своето незаменимо място при лечение на херниите при деца. Съществуват различни син- тетични материали като в момента най-разпространените са полипропиленова или полиестерна мрежа, използвани за ук- репване на мястото на дефекта. Те са предпочитани поради своята здравина и относителна инертност за организма.
СЛУЧВА СЕ ТЪКАН ОТ КОРЕМНАТА СТЕНА ДА СЕ ВЗЕ– МЕ, ЗА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА КАТО „БУЛО“ ПРИ ОПЕРАЦИЯ НА ДРУГ ОРГАН – НАПРИМЕР СЪРЦЕ. ЧЕСТО СЛЕД ТОВА ОБАЧЕ НА МЯСТОТО, ОТ КЪДЕТО Е ВЗЕТА ТЪКАНТА, СЕ ПОЛУЧАВА ХЕРНИЯ И СЕ НАЛАГА ОЩЕ ЕДНА ОПЕРАЦИЯ. МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТО?
Такива усложнения са редки в ръцете на опитни специали- сти. За съжаление, обаче, няма начин този процент да бъде сведен до абсолютна нула. Коректното извършване на хар- вестинга на тъкан и затваряне на получения дефект го свеж- да до незначителна стойност.
КАКВА Е ПРИЧИНАТА ПРИ ДЕЦАТА С ВРОДЕНИ ХЕРНИИЯ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ САМО СОБСТВЕНИ ТЪКАНИ ПРИ ОПЕРАЦИИТЕ?
Причините са растежът и промяната на пропорциите на тя- лото в детската и юношеската възраст. Синтетичните ма- териали са ригидни и нямат възможността да адаптират размерите или конфигурацията си спрямо промените, които настъпват в човешкото тяло по време на израстването.
КОЛКО ЧЕСТИ СА ХЕРНИИТЕ ПРИ ДЕЦА И КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ? Вродените са около 2% от всички хернии, като повече са при момчетата, отколкото при момичетата. Има установена из- вестна наследственост, като най-честите причини са гене- тични дефекти в обмяната на някои от типовете колаген, което води до отслабване на съединителната тъкан и непъл- но вътреутробно развитие на някои анатомични структури, като слабинния канал и срединната линия на предната ко- ремна стена.
КАКВА Е ПРОЦЕНТНАТА ВЕРОЯТНОСТ ОТ РЕЦИДИВ ПРИ ОПЕРИРАНА ХЕРНИЯ И МОЖЕ ЛИ ПОВТОРНАТА ПОЯВА ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА?
Прилагането на съвременните оперативни методи и използ- ването на синтетичен протезен материал значително нама- лява риска от рецидив. При повторни оперативни интервен- ции, за съжаление този процент може да достигне до 14% в някои центрове по данни от 2019 г.
УЧЕНИ ОТ ПОЛСКИЯ WEST POMERANIAN UNIVERSITY OF TECHNOLOGY В ШЧЕЧИН СЪОБЩИХА, ЧЕ СА РАЗРАБОТИ- ЛИ НОВ МЕТОД ЗА ЛЕЧЕНИЯ НА ХЕРНИЯ – ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНЖЕКЦИОНЕН МАТЕРИАЛ, КОЙТО ПОРАДИ ВЛИЯ- НИЕТО НА УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ ПРИЕМА ФОРМАТА НА ГЪВКАВ ПЛАСТИР И С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО РАСТЕ ПРЕЗ МЕКИТЕ ТЪКАНИ, ЗА ДА СЕ БИОРАЗГРАДИ В КРАЙ- НА СМЕТКА В ТЯЛОТО. ЗАПОЗНАТ ЛИ СТЕ С НЕГО И КАК- ВО БИ ОЗНАЧАВАЛО ЗА ПАЦИЕНТА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ?
Запознат съм със съществуването му, но доколкото ми е из- вестно, все още не е прилаган при хора.
КАКЪВ Е ПРОЦЕСЪТ НА ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВА ТЕХНОЛО- ГИЯ В МЕДИЦИНСКО ЗАВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ? КОЛКО ДЪЛЪГ Е И ОТ КАКВО ЗАВИСИ ОТ ЗДРАВНА КАСА, ОТ ФИНАНСОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА САМАТА БОЛНИЦА?
Процесът на въвеждане на нови технологии следва утвър- дена от МЗ нормативна процедура, която, доколкото ми е известно, е унифицирана за целия Европейски съюз. Преди
всичко, обаче, това зависи от научните доказателства за без- опасността и ефективността на съответната интервенция, данните за които се събират и анализират за период от вре- ме с различна продължителност. В хирургичните специално- сти, това изисква съответното време от чисто медицинска гледна точка, по-скоро, отколкото от административна.
РОБОТИЗИРАНА И РОБОТ-АСИСТИРАНА ХИРУРГИЯ Е В СФЕРАТА НА ВАШИТЕ ПРОФЕСИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ. ДО КОЛКО ПРИЛОЖИМА Е ТЯ ПРИ ТРЕТИРАНЕТО НА ХЕРНИИ И НАЛИЧНА ЛИ Е В БЪЛГАРИЯ НЕОБХОДИМАТА ТЕХНИКА?
Роботизираната хирургия като цяло няма голямо приложе- ние при лечение на тези болести. Някои от болниците в Бъл- гария разполагат с хирургични роботи, но тяхната сила е в друго направление – най-вече при оперативно лечение на онкологични заболявания.
В КОИ СЛУЧАИ ПРИ ХЕРНИИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЕНДОСКОПСКА ХИРУРГИЯ? КОЯ ОТ ДВЕТЕ ПО-ЧЕСТО ПРИЛАГАТЕ ВЪВ ВАШАТА ПРАКТИКА?
Все повече се предпочитат ендоскопските техники поради техните доказани предимства, дори и при по-комплицирани случаи.
В ежедневната хирургична практика е добре да се владеят както тези, така и класическите оперативни подходи и стриктно да се спазват показанията и противопоказанията за тяхното прилагане.
Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естествената способност за забременяване. В 50 % от случаите безплодието се дължи частично или изцяло на мъжкия фактор.
Георги Дойчев е клиничен ембриолог от 2005 г., сертифициран е като специалист от Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология през 2010 г. През последните години натрупва ценен опит в интернационални екипи от специалисти в Швеция, Германия и САЩ. От 2011 г. е ръководител на ин витро лаборатория в Медицински център „Афродита“.
Г-Н ДОЙЧЕВ, В КАКВО СЕ СЪСТОИ РАБОТАТА ВИ КАТО ЕМБРИОЛОГ И ДИРЕКТОР НА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИНВИТРО ОПЛОЖДАНЕ? КАК МИНАВА ЕДИН ВАШ РАБОТЕН ДЕН?
Длъжността директор е много динамична и към традицион- ната работа с репродуктивните клетки търся талантливи ко- леги с потенциал, обучавам ги, грижа се за поддържането на добрата атмосфера, комуникирам активно с пациентите, ин- ституциите, ръководя донорските програми с яйцеклетки и сперматозоиди, участвам в планирането, задаването на нови цели за развитието на клиниката, проучвам и въвеждам но- вите технологии в областта и осигурявам добрата организация на работния процес. В лабораторията имаме два основни пото- ка – сутрин започваме с ранни пункции от 6:30 ч., следват оп- лождане, замразяване, размразяване, трансфери, анализи, об- работки на репродуктивни клетки, приготвяне на хранителни среди. Колегите биолози имат специфични задачи, като моята роля е да проследявам за правилното им изпълнение. Грижа се екипът ми да се чувства щастлив на работното си място. Много често денят завършва около 20 ч., като работата в уикендите се разпределя на ротационен принцип. Ембриологията е много изискваща професия, в която няма почивен ден.
РЕАЛНО ВИЕ УЧАСТВАТЕ В СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОТ. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?
Изпитвам благодарност и щастие, че имам възможността да упражнявам тази професия. За мен е една сбъдната детска мечта. Огромна е удоволетвореността от новината за родено дете и безкрайно щастливите родители, които е трябвало да преминат през трудния път на зачеването чрез инвитро.
РАБОТИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ С ОТВОРЕНА КОНЦЕПЦИЯ. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?
За нас е важно пациентите да се чувстват приети, разбрани и подкрепени, в една приятелска среда от специалисти със задълбочени познания и значителен опит. Пациентите имат невероятната възможност да участват в целия процес от взе- мане на информирано решение, касаещо подхода за оплож- дане на яйцеклетките, до решението за броя на ембрионите, които ще се трансферират в жената или замразяват. Чрез замразяването на репродуктивните клетки и ембриони, па- циентите имат възможността да планират увеличаването на членовете на семейството в бъдеще.
ОКОЛО 15-20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРО- БЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТО. НЕ Е ЛИ ГОЛЯМА ТАЗИ ЦИФРА И НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?
Според мен процентът е над 20. Замърсяването на околна- та среда, стресът от динамиката на живота, злоупотребата с алкохол и опиати, както и консумацията на нездравословна храна и тютюнопушенето водят до влошаване на здравния статус на пациентите, което се отразява неминуемо и върху репродуктивния потенциал.
Липсата на подходящ партньор, нуждата от финансова си- гурност и добра кариерна реализация, водят до отлагане на бременността, което се отразява негативно върху яйчнико- вия резерв на жената. Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естест- вената способност за зачеване.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕ- МИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗПЛОДИЕТО?
При пациентите, насочени за инвитро, факторите, свързани с безплодието, се разпределят в четири основни групи – с жен- ски фактор, с мъжки фактор, група с необясним стерилитет (при които всички изследвания са в норма) и групата пациен- ти с т.нар. неизяснена причина за стерилитет (идиопатичен фактор – открит е проблем, но причината не е ясна и не може да се назначи адекватно лечение). Ние ползваме иновативни технологии в лабораторията и сме фокусирани върху диаг- ностиката и лечението на мъжете от последната група (иди- опатичен фактор). При тях състоянието на сперматозоидите е влошено, а резултът от базовата спермограма и разговорът с мъжа ни насочват да търсим скритата причина с помощта на иновативните технологии. Една такава причина може да бъде скритото влияние на оксидативния стрес върху сперма- тозоидите. Той се получава, когато финият баланс между ок- сиданти и антиоксиданти в средата на сперматозоидите се наруши. Тогава те започват да страдат и репродуктивният потенциал на мъжа е застрашен. С помоща на иновативната лабораторна технология, наречена MiOXSYS, можем бързо и лесно да определим окислително-редукционния потенциал на семената течност и да дадем варианти за лечение при нали- чие на оксидативен стрес. С тази технология можем успешно да диагностицираме и мъже, които приемат свръхдози анти- оксиданти, смятайки, че това води до ползи за организма им, а се получава обратен ефект.
ЗАЩО В СВЕТОВЕН МАЩАБ СЕ НАБЛЮДАВА ВЛОШАВАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СПЕРМАТА? КАКВО Е НАУЧ- НОТО ОБЯСНЕНИЕ?
Естественото забременяване е сложен процес, който се пости- га при 76%-85% от двойките в рамките на 12 месеца редовни опити без предпазни средства. Останалите двойки се считат за борещи се с безплодие и в световен мащаб близо 190 мили- она души търсят медицинска помощ. От двойките, които не могат да забременеят, безплодието е частично или се дължи изцяло на мъжкия фактор в приблизително 50% от случаите. Различни причини могат да засягат мъжкия репродуктивен потенциал в различна степен и често те съжителстват – не- природосъобразен начин на живот, варикоцеле, нарушен хормонален баланс, генетични мутации, предишно прекара- но заболяване. Парадоксално, но при рутинна оценка, каква- то е базовата спермограма, факторът на безплодието остава неизяснен при 30-50% от пациентите, които впоследствие се класифицират като страдащи от неизяснен (идиопатичен) мъжки фактор. Този вид стерилитет се диагностицира като наличие на влошени характеристики на спермата.
В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЗАГОВОРИ ЗА Т.НАР ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДВОЙКИ- ТЕ, КОЙТО ИСКАТ ВТОРО ДЕТЕ, НО “ЩЪРКЕЛЪТ СЕ БАВИ”?
Вторичният стерилитет е невъзможността да се зачене или бременността да се доведе до раждане след най-малко една успешна предишна бременност. Жените над 35 г., макар все още да имат яйцеклетки, забременяват по-трудно, защото яйцеклетките започват да губят качеството си. Двойките, които смятат, че са засегнати от вторичен стерилитет, тряб- ва да потърсят медицинска консултация със специалист въз- можно най-скоро, за да имат по-голям шанс да забременеят със свои яйцеклетки.
ДО КАКВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ СА В ПОМОЩ ЗА УСПЕШНОСТТА ПРИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ?
Изследванията за съвместимост са иновативна технология, при която се сравнява генетичната информация на двамата бъдещи родители. Целта е да се намали вероятността от пре- даването на автозомно-рецесивно генетично заболяване в поколението. Такива заболявания са муковисцидоза, хемог- лобинопатии, спинална мускулна атрофия, алфа- и бетаталасемия, хемофилия, чуплива Х-хромозома и др.
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ МЕТОДИТЕ ЗА ПРЕДИМПЛАН- ТАЦИОННА ДИАГНОСТИКА СЕ РАЗВИХА МНОГО, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА С ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ?
Предимплантационните генетични тестове (PGT) биха могли да помогнат, като намалят шансовете за аборт или аномална бременност. Биха също помогнали и със съкращаване на времето за забременяване, помагайки да се отсее за транс- фер най-добрият ембрион. Трябва да се знае обаче, че ге- нетичните тестове на ембрионите са все още в експеримен- тална фаза, която крие малък риск от погрешна диагноза, при която здрав ембрион да се счете за такъв с аномалия и никога да не му се даде шанс.
КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА УСПЕВАЕМОСТ ПРИ ТЕЗИ ПРО- ЦЕДУРИ?
Успеваемостта основно зависи от възрастта на жената. Спо- ред големи клинични проучвания, търсещи има ли по-висока успеваемост при пациенти, на които ембрионите се тестват генетично, изглежда, че при възрастовата група над 35 г., би могло да има реална полза от генетичното изследване, стига то да покаже, че пациентите въобще разполагат с нормален (правилен брой хромозоми) ембрион за трансфер. Много е важно да се има предвид, че не всички жени ще имат ем- бриони, подходящи за генетичен тест и не всички тествани ембриони ще бъдат нормални (еуплоидни).
КОЛКО ТРЯБВА ДА ЧАКА ЕДНА ДВОЙКА, КОЯТО СЕ Е РЕШИЛА НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА СТИГНЕ ДО САМАТА ПРОЦЕДУРА?
При първоначалната консултация със специалист може да се говори за времето, необходимо за започване на процедура. Зависи от множество фактори, които се изясняват в хода на консултацията и необходимите изследвания на двойката.
КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ НЕУСПЕХ? КОИ СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ?
Обикновено след неуспех лекуващият специалист преглежда медицинската история и преценява следващите стъпки – на- пример повторен опит с променен протокол на стимулация или, ако двойката има резерв от замразени ембриони, те мо- гат да се използват при последващ цикъл на жената.
КОГАТО ЕДНА ДВОЙКА СЕ РЕШИ НА АСИСТИРАНА РЕПРО– ДУКЦИЯ ВЪЗНИКВА ОСНОВАТЕЛНИЯТ ВЪПРОС НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИ. КОИ СА ОБЕКТИВНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ПРАВИЛНАТА КЛИНИКА?
Големи професионални организации често публикуват ста- тистически данни за критериите, по които да се избере един инвитро център, както и характеристиките на добрия спе- циалист. Според мен мен критериите за избор на инвитро център трябва да включват оценка на ефективността на практиката чрез висок процент успешна бременност, при- лагане на иновативни разработки и методи. Според принци пите на доказателствената медицина, медицинският персо- нал трябва да има дълбоки познания и опит, едновременно с това ембриологичната лаборатория да е с добро оборудване и строги стандарти за чистота на пространството. Качестве- ният контрол и акредитация от официална държавна инсти- туция са задължителни. За да се прилага персонализирано планиране на лечението и незабавна комуникация, наборът от кадри – от лекари, ембриолози, сестри до администра- тивен персонал, трябва да е на най-високо ниво. Много е важно да се търси и емпатичен хуманен подход към паци- ентите, който дава възможност за намаляване на стреса от цикъла на лечение.
ИМА ДВОЙКИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ ДА ПРАВЯТ ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В ТУРЦИЯ. КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ – ИМАТ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ НА ЧУЖДИ ЛЕКАРИ, ОТКАЗВА ГИ ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ У НАС, ЦЕНАТА?
Смятам, че имат силна и постоянна реклама и предлагат добри хотелски и туристически услуги, както и създават впечатление за висока степен на професионализъм. Но на- прежението от дългото пътуване и неизвесността, в която попадат двойките, трябва да се отчете, преди да се вземе решение за правене на инвитро процедури в чужбина.
ПО ПОСЛЕДНИ ДАННИ БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОНОРСКИ МАТЕРИАЛ, НАРАСТВА. КАКВИ СА ЗАКОНОВИТЕ РЕГЛАМЕНТИ ЗА ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В БЪЛГАРИЯ?
Регламентът поставя на първо място здравето на донора и неговата анонимност. Правят им се изследвания – гинеко- логични, микробиологични, генетични, и интервю, за да се сведе до минимум здравният риск на пациента. За да се за- щити по-добре интересът на пациентите, има допълнително изискване за донорите жени в България – да имат собствено родено дете, а максималният брой деца, които може да има един донор, е 5.
ВИЖДАТЕ ЛИ СЕ СЛЕД ВРЕМЕ С БЕБЕТАТА, В ЧИЕТО СЪЗ- ДАВАНЕ СТЕ УЧАСТВАЛ?
Да, срещата с тях е винаги очарователна! Тяхната усмивка ми дава увереност и сила да продължавам да работя и да се развивам в тази област.
КАКВА СУМА ТРЯБВА ДА СА ГОТОВИ ДА ОТДЕЛЯТ БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ В РЪЦЕТЕ НА АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ?
Стойността основно зависи възрастта на жената, както и от специфичните репродуктивни проблеми на двойката. Асис- тираната репродукция се покрива и от български институ- ции, когато двойката отговаря на предварително зададени критерии от отговорните български институции.
ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ СА СКЪПО НАЧИНАНИЕ. ИМА ЛИ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ДА ПОДПОМАГА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ?
Финансирането от Центъра за асистирана репродукция по- крива голяма част от средствата за процедура със собствени клетки, а някои общини подпомагат финансово и процеду- рите с донорски яйцеклетки.
КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИ В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА В БЪДЕЩЕ?
В България се наблюдава постоянно увеличаване на двой- ките, търсещи медицинска помощ за зачеване и раждане на здраво дете. Според мен въпросът може да се разреши до голяма степен, ако системата започне усилено да инвестира в ранното образование за семейно планиране и осъзнаване на репродуктивните възможности на организма до опреде- лена възраст. Трябва да се организират мероприятия в учи- лищата и в университетите и да се говори за превенцията на нежелана бременност, която често завършва с аборт по желание, водещ често до големи трудности за забременяване в по-късен и вече зрял период от живота на жената.
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
