Снимка: Костадин Кръстев- Коко, за списание Forbes
ВИЗИТКА Марио Илиев е изпълнителен директор за България на фармацевтичната компания Montavit.. Преди това дълги години е бил финансов директор, след което директор „Продажби и бизнес юнит“ в Astra Zeneca. Има MBA от City University, магистратура по здравен мениджмънт от Медицинския университет в София, магистратура по макроикономика от УНСС, както и бакалавърска степен по международен бизнес от WU Виена.
Г-н Илиев, разкажете малко повече за „Монтавит България“, за дейността на компанията и какви продукти произвежда?
„Монтавит“ е международна компания, учредена през 1945 г. в Австрия, град Инсбрук – буквално в полите на Алпите. Тя е семейна компания, кото е разположена на 4 континента и функционира в над 100 държани. Името ѝ се състои от монта (думата идва от съкращението на думата mountain – планина) и вит (vit – живот). Символът ни олицетворява планината, която дава стабилност и надеждност, и слънцето, което е енергията и произходът на всичко. Това е събрано в един хексагон, което пък е структурата на много от молекулите в лекарства. Кои са най-успешните и търсени продукти на компанията? Компанията започва да функционира в България преди повече от 20 г., като един от първите продукти, които въвежда, се казва „Tавипек“. Това е продукт, който се е доказал през годините. Той е предпочитан в практиката както на пулмолозите и на специалистите по уши, нос, гърло, така и на общопрактикуващите лекари. „Тавипек“ изигра огромна роля и по време на COVID пандемията, тъй като той намери своето място именно чрез историята си, практическия опит. Лекарите първоначално установиха неговия добър ефект, ползвайки го при пациенти още в ранна фаза на COVID. Впоследствие се направиха клинични проучвания, които бяха спонсорирани изцяло от международни университети, след които и университетът в Хайделберг. Те доказаха позитивния ефект на основното съдържимо на „Тавипек“ – 1.8 цинеол. Приложен още в самото началото на вирусната инфекция, 1.8 цинеолът разтваря мастната обвивка на короновирусната клетка и съответно намалява вирусния товар. В резултат пациентът има много по-добра прогноза. Наистина, горди сме с този продукт, защото вярвам, че в условията на пандемията той е помогнал за много спасени животи. Той беше и избор в една от болниците, която лекува най-много пациенти с COVID – „Пирогов“. Още в началото – дори и аз бях изненадан – „Пирогов“ го включиха в списъка на техните препоръки за профилактика, особено за служителите си, които се сблъскват ежегодно с COVID болни. Така че наистина този продукт е гръбнакът на компанията в България. В международен план продукт номер 1 е в областта на урологията – „Катежел“. Той е комбинация между гел, който съдържа лидокаин и хлорхексидин, и е определен за златния стандарт при всички катетъризации и урологични операции процедури. Наличен е в България, Здравната каса го покрива в приложение 2, така че всеки един пацент в болнично лечение да може да се възползва от тази терапия. Имаме и други продукти в областтта на гастроентерологията, женското здраве и алергиите.
Женското здраве е една от терапевтичните области, в които предлагате продукти. Защо то е приорирет за компанията?
Един от първите продукти, които компанията предложи на българския пазар в областта на женското здраве и не само, е продукт в посока лечение на инконтинеция. Това е наистина сериозен социалнозначим проблем, особено сред по-възрастното население, тъй като е свързан и с един по-срамен симптом, който пациентите трудно признават. Продуктът представлява четвъртичен амин и е само и изключително по лекарско предписание. Бих казал, че се позва както от женската, така и от мъжката аудитория. Гордея се, че през тази година успяхме да извоюваме ценна реинбурсация от Здравната каса, той се покрива 50%, което означава, че доплащането от пациента е значително намалено – в рамките на 10 лв., което е допустимо. Това е важно, тъй като тези пациенти са кормобидни, страдат от други заболявания, особено кардиологични, където доплащането е по-тежко за тях. Целта е да се подобри придържането към терапията, което е гаранция за успешно лечение и за намаляване на симптоматиката. Това беше един от първите продукти и наистина се гордеем с него, защото в самата група от медикаменти този четвъртичен амин има много силни качества. Той не преминава чревно – мозъчна бариера, което пък го прави изключително безопасен спрямо останалите конкурентни продукти. Определено е предпочитан както от гинеколозите, така и от уролозите, тъй като те могат да го предписват по Здравна каса. Напоследък в компанията се появиха и други продукти, които са изключително иновативни, отново с доказан ефект и множество на брой клинични проучвания в сферата на женското здраве. Така че това е причината компанията да се фокусира в тази посока.
Често срещан проблем при жените е циститът. Имате ли решение за него и за инфекции на пикочните пътища?
Да, наистина, е така. Наскоро четох проучване, че всяка жена по света поне веднъж страда от цистит, така че това е сериозен проблем. Симптоматиката му може да бъде много остра и да причини сериозна болка. От април компанията ни представи на пазара нов продукт – „Утипро плюс“ (Utipro Plus Advance Formulation), който наистина е насочен в посока да лекува инфекции на пикочните пътища. Много често тези инфекции се образуват на база патогенни бактерии, които се намират в пикочните пътища – те могат да бъдат ешерихия коли, коксиела, клипсиела и други такива. Нашият продукт е единственият, който действа и в червата, и в пикочните пътища. Това го прави уникален, защото червата определено са резервоар на тези патогенни бактерии. Комбинацията от прополис и хибискус има киселинно действие и чрез химичен ефект не позволява на бактериите да се хранят и по този начин те се елиминират естествено. Това е решение както за острата фаза на цистита, така и за хроничните цистити, тъй като те също са сериозен проблем. Тук вече профилактиката е значима. Клиничните проучвания отново доказват много сериозен ефект – при 9 от 10 жени не се налага прием на антибиотик, а само с лечение от „Утипро плюс“ те се повлияват много добре и в острата фаза, и за лечение на хроничен цистит. Напоследък много се говори и сред лекарската аудитория, и по света, за прекомерната употреба на антибиотици и антибиотични лечения. Искам да отбележа нещо, което е важно – пациентите могат да стартират терапията още при първоначални симптоми, без продуктът да компроментира лабораторните изследвания. Знаете, че лекарите, които искат да лекуват рано, е редно да направят лабораторни изследванията, за да видят причинителя на инфекцията.
Какви други нови продукти, свързани с женско здраве, разработвате?
Всъщност третият продукт, който представихме в началото на 2019 г. в посока женско здраве, е „Астарте“. Той е пробиотик. Ние плуваме в океан от пробиотици и изборът става труден, но наистина „Монтавит“ се гордее с „Астарте“. През 2019 г. той спечели наградата за пробиотик на година на три континента – в САЩ, Азия и Европа ,от едно от най-квалитетните журита. Събитието беше в Женева, Швейцария. База за тази награда са над 20 клинични проучвания, които представят неговата ефективност. Ние го наричаме пробиотика, подкрепен със силата на науката. Едно от последните проучвания включва над 1000 жени, които са бременни в 36-38-а гестационна седмица, което говори за една изключителна безопасност на продукта. „Астарте“ се състои от 4 щама лактобацили, като е показан най-вече при бактериална вагиноза – проблем, който също често се среща при жените. Изключително важно е да се отбележи, че при назначено антибиотично лечение е много важно да се продължи приемът на „Астарте“ поне в рамките на 2 до 3 седмици, тъй като това ще гарантира възстановяване както на чревната, така и на влагалищната флора. Това е изключително важно и за гинеколозите, и за пациентите, за да нямат рецидив на такава инфекция. Както споменах, антибиотиците са много често употребявани в България, особено по време на COVID. Според клиничните данни на чревната флора са ѝ необходими поне 2 месеца, за да се възстанови след антибиотично лечение, и то на 60-70%. Т.е. дори и след втория месец нямаме пълно възстановяване на чревната флора. Именно затова смятаме, че „Астарте“ има голямо бъдеще, особено в България.
Цитирате клинични проучвания. Провеждат ли се такива в България?
Да, през последните години България се нарежда в челна класация по отношение на случващите се клинични проучвания в индустрията. Това се дължи на няколко фактора. Първо, държавата предоставя благоприятни условия това да се случва, взимат се бързи решения от Изпълнителната агенция по лекарства, дава се възможност на компаниите, дори на дружествата, наети да провеждат проучвания, да ги осъществяват бързо и лесно. На второ място – от изключително значение е качеството на лекарите, с които се правят тези клинични проучвания. Причината е, че там е много важна дисциплината по отношение на мониторинга на данните. В България наистина можем да се похвалим с много водещи специалисти и центрове, където такива проучвания могат да се случат. На трето място – моделът е ефективен спрямо разходите, това също привлича чуждестранните инвеститори. Самата ни страна неслучайно е хъб на много компании, които правят такива проучвания. „Монтавит“ не прави изключение. Много са клиничните проучвания, които са направени тук и в областта на урологията, педиатрията и на неврологията, като някои от тях дори са основа за регистрация на някои продукти не само на нашия пазар, но и навън. Това е изключително важно. Така че компанията прави много инвестиции. На година участваме поне в 100 лекарски срещи за научен обмен, което е допълнителна инвестиция в лекарското съсловие и здравеопазването в България.
Конкуренцията във фармацевтичната индустрия е огромна. Как се налага един продукт на пазара?
Наистина конкуренцията е голяма в България. От една страна това се дължи на благоприятните условия, които са в страната – бързо действащите институции по регистрацията на медикаменти. По тази причина много от медикаментите, които имаме, са налични тук, за разлика от нашите съседни държави. Освен това говорим за скъпо струващи медикаменти, които се поемат от Здравната каса. Бих казал, че достъпът до нови медикаменти у нас е сравнително добър. Разбира се, не може да се мери със Скандинавския или Западноевропейския модел, имаме закъснение по отношение на бързината на приемане на нови медикаменти. Но имаме достатъчно, затова и конкуренцията наистина е голяма. По отношение на факторите за успех за един проект и неговото налагане, те са много, но три са изключително важни. Първият е качеството на продукта и непосрещната нужда, която се очаква той да покрие, т.е. той да бъде необходим на лекарите и съответно на пациентите. Вторият е търговският модел – медицинският и търговският екип трябва да са подкрепени от маркетинг и инвестиции, които трябва да са още по-агресивни в началото, дори преди представянето на продукта. И на трето място – пазарният достъп, който е изключително важен за по-скъпо струващите медикаменти, тъй като това ще осигури едно по-добро придържане към терапията и ефект от нея.
Имате ли данни жените или мъжете следят повече новостите във фармацевтичната индустрия и кои са по-големите потребители на тези продукти?
Интересен въпрос в областта на маркетинга. Не сме правили такова проучване, не мога да цитирам конкретни данни, но моето вътрешно усещане е, че са жените. Те обръщат по-сериозно внимание на своето здраве, здравето на своите близки, четат повече в тази посока, информират се и се грижат и за мъжете до тях.
Ранният рак на яйчниците често е безсимптомен. Когато се развият симптоми, те могат да бъдат неясни или да имитират разстроен стомах, така че ракът на яйчниците често остава неоткрит, докато не се разпространи в корема. В този напреднал стадий ракът на яйчниците се лекува по-трудно.
Повече от 19 000 жени ще бъдат диагностицирани с рак на яйчниците тази година в САЩ, според Американското общество за борба с рака. Въпреки че ракът на яйчниците не е често срещан, той е причина за повече смъртни случаи от всеки друг рак на женската репродуктивна система. Някои хора имат по-висок риск от рак на яйчниците, тъй като са наследили мутация в рисков ген от техните родители, която повишава риска от рак.
Около 20%–25% от случаите на рак на яйчниците са генетично обусловени. Можете да си направите кръвен тест, за да разберете дали сте носители на мутация в някои от тези гени, която повишава риска от развитие на рак на яйчниците.
Колко са гените, метации в които повишават риска?
Националната всеобхватна мрежа за борба с рака определя поне 11 гени, мутации в които повишават риска от развитие на рак на яйчниците:
Мутации във всеки един от тези 11 гени носи обуславят различен риск от развитие на рак на яйчниците през целия живот. В зависимост от гена и типа на мутацията този риск варира от 3% до 45%. Важно е да се знаете, че наличието на мутация в даден рисков ген,не означава,задължително, че ще се развие рак на яйчниците. Повечето случаи на рак на яйчниците не са унаследени. Те са резултат от случайни генетични промени, които се натрупват през целия живот. Всеки натрупва тези генетични промени в хода на жизнения си път, което е една от причините повечето видове рак да се развиват по-късно в живота с напредване на възрастта на човека. Повечето жени, диагностицирани с рак на яйчниците, независимо дали произходът на рака им е генетично обусловен от мутация, с която са родени, или е резултат от генетична промяна, настъпила по-късно в живота, са на възраст над 55 години.
Кой трябва да обмисли генетично изследване за рак на яйчниците? Не всеки трябва да се тества. Когато заболяванията са с висока честота, здравните специалисти препоръчват редовен скрининг на всички.
Например, рискът за една жена да развие рак на гърдата е 1 към 8, така че здравните специалисти препоръчват на всички жени да се изследват профилактично чрез мамография всяка година, като се започне от 40-годишна възраст.
Рискът за една жена да се разболее от рак на яйчниците е 1 на 78, така че рутинният скрининг за повечето жени е ненужен.
Професионалистите по здравни грижи препоръчват генетично изследване за рак на яйчниците в следните конкретни случаи:
Ако сте диагностицирани вече с такъв или друг вид рак.
Ако някой от вашите роднини от първа линия, като родители, братя и сестри или деца, установи, че има генетична обремененост, която повишава риска от рак.
Ако някой от вашите роднини от първа линия е диагностициран с рак на яйчниците.
Ако имате роднина с мутация в рисков ген за рак на яйчниците, но сте под 18 години, здравните специалисти препоръчват да изчакате преди да се подложите на генетичен тест, докато навършите поне 18 години, за да можете да вземете адекватно информирано решение. Повечето случаи на наследствен и придобит рак на яйчниците не се развиват при жени под 40 години.
Какви са ползите от това да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак? Можете да предприемете малки стъпки, за да намалите общия риск от развитие на рак. Промените в начина на живот, включително увеличаване на приема на плодове и зеленчуци, добавяне на упражнения и намаляване на консумацията на алкохол, могат да намалят риска от няколко вида рак.
Други фактори, които могат да намалят риска за развитие на рак на яйчниците, са употребата на орални контрацептиви, кърмене или раждане на деца. Познанията как да се противодейства на рисковите фактори могат да намалят риска от развитие на рак на яйчниците и да помогнат да се направи информиран избор.
В някои високо-рискови случаи е възможно да се избере превантивна операция. Ако сте изложени на по-висок риск от развитие на рак на яйчниците, гможете да се обърнете към вашия медицински специалист и генетичен консултант за предприемане на превантивни стъпки за намаляване на риска. Хирургията за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби може да се препоръча на жени с висок риск, след като имат деца.
Какви са недостатъците да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак? Недостатъците да знаете, че сте потенциално рискови за развитие на рак са: Страх и безпокойство Понякога знанието, че сте изложени на по-висок риск от развитие на заболяване, може да причини психологически стрес. Разговорът с генетичен консултант или присъединяването към група за подкрепа на хора в подобна ситуация може да облекчи страха и да намали вредите. Чувство на натиск за вземане на решения относно репродукция Младите жени, които все още не са решили дали искат да имат деца, може могат да се почувстват притиснати да вземат решения за репродукция по-рано, отколкото биха го направили, ако не познаваха този риск.Хората имат 50% риск да предадат генетичното предразположение, свързано с рака, на потомството си. Бъдещата майка би могла да се притеснява и да се обвинява от високия риск за предаване на мутантния раков ген на детето си, правейки решенията за репродукция още по-стресиращи. Жените, които имат наследствен риск от развитие на рак на яйчниците, не бива да бързат да премахнат яйчниците си, ако плануват да имат деца по естествен път. Препоръчва се отговорно да се подходи към създаването на поколение по естествен път, когато това се вписва в житейските планове на индивида. Не трябва да се забравя е, че дори ако е установено генетично предразположение, което повишава риска от рак на яйчниците, този рак рядко се развива преди 40 годишна възраст.
В случай че се установи наследствено предразположение, което повишава риска от рак?
Тогава се препоръчва следното: Да се сподели здравната история. В случай на установено наследствено предразположение за рак на яйчниците, се препоръчва на всички роднини от първа линия да се срещнат с генетичен консултант, за да обсъдят необходимостта от генетично тестване за себе си. Споделянето на здравната история със семейството може да помогне на родствениците и техните деца да направят информиран избор.
Направете подходящ скрининг за вас и вашите близки. Говорете с вашия медицински специалист относно добавянето на рутинен скрининг за рак, който да подпомогне здравната профилактика в дългосрочен план. Обмислете внимателно ситуацията си и предоставената информация от специалистите. Препоръките на генетичните консултанти са персонализирани въз основа на възрастта на жената, специфичен раков ген и типът на установената генна мутация, статус на детеродна възраст и продължаващо лечение на рак онкологичното заболяване. Ако се препоръчва операция за намаляване на риска, консултантът следва насоките на Националната мрежа за борба с рака, за да определи на каква възраст жената трябва да се подложи на операция за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби. Ако искате да обсъдите вашите възможности за репродукция, генетичен консултант може да ви насочи към екип по репродуктивна ендокринология и асистирана репродукция. Управлявайте риска! Не забравяйте, че наличието на наследствено предразположение, което повишава риска от развитие на рак на яйчниците, не означава задължително, че ще развиете такъв рак. Генетичното изследване е инструмент за разбиране на рисковете за вашето здраве. Познанието за повишен риск от развитие на рак на яйчниците, може да помогне за своевременна и надеждна профилактика.
Ако детето ви е имало повтарящи се, дълготрайни ушни инфекции или непрекъснато натрупване на течност след изчистване на инфекцията, лекарят на детето ви може да предложи ушни тръбички.
Снимка:shutterstock
Дисфункция на Евстахиевата тръба се появява, когато лигавицата е набъбнала или тръбата не се отваря достатъчно, за да се осигури преминаване на въздуха към средното ухо.
Причини за дисфункция на Евстахиевите тръби
Натрупване на ушна кал е една от най-честите причини за заглъхване на ушите и отслабване на слуха.
Последните няколко години накараха семействата навсякъде да се научат да живеят с нови видове стрес. Пандемията създаде непредсказуемо влакче от емоции, които повечето от нас никога не са изпитвали, което прави сега важен момент да обърнем внимание на това как нашите деца се справят със стреса.
Емоционални изблици или повишена раздразнителност:
Ако децата ви се държат по различен начин от обикновено, това може да е стрес. Чувствата на гняв и раздразнителност стават по-интензивни, когато светът им се промени.
Проблеми със съня
Притесненията и страховете често излизат наяве в най-лошия момент – преди лягане! Децата, които са подложени на стрес, може да имат трудности да заспят или да сънуват кошмари, след като заспят.
Отдръпване от другите
Понякога всички искаме да избягаме. Въпреки това, когато децата рязко увеличат времето си сами или спрат да общуват с приятели, това може да е признак на стрес.
Не се справя с училището
Естествено е понякога да се справяте по-добре или по-зле в училище, но ако забележите значителни промени в училищните постижения на децата си, това може да се дължи на стрес.
Чести главоболия или стомашни болки
Допълнителният стрес означава допълнителни хормони, които могат да предизвикат спазми, главоболие и разстроен стомах.
Как можете да помогнете
Важно е да разберете, че няма начин напълно да премахнете стреса от живота на децата си – опитът да го направите само ще увеличи стреса в живота ви! Въпреки това има начини, по които можете да предотвратите отрицателното въздействие на твърде много стрес върху децата ви:
Създайте и поддържайте рутини
Рутините осигуряват на децата надеждна структура и подкрепа. Установяването на последователна вечер за семейна вечеря или други дейности дава на всеки нещо, което да очаква с нетърпение.
Насърчавайте връщането към предишни дейности
Пандемията ни принуди всички да намерим нови начини да се радваме на живота. За щастие, вече е възможно да се върнем към някои от любимите ни дейности преди пандемията. В зависимост от вашата ситуация и местните здравни препоръки, сега може да е добър момент да започнете да насърчавате децата да се върнат към някои от любимите си забавления.
Намерете хумор в ежедневието
Забелязвали ли сте някога всичко, от което се нуждаете, е добър смях? Насърчаването на децата ви да намерят хумор в живота, като гледат комедии, разказват вицове или играят игри заедно, може да извлече моменти на радост и да облекчи стреса.
Играйте като семейство
Движението е лекарство и това е вярно и когато става въпрос за лечение на стрес.
Управлявайте собственото си психично здраве:
Родителството е трудно, независимо от всичко!Така че не забравяйте да предприемете стъпки, за да запазите прегарянето и стреса в живота си.
•Според СЗО над 1, 3 милиарда души са били с хипертония през 2020 г.
•При всеки 1 на 4 мъже и 1 на 5 жени се наблюдава повишено кръвно налягане – хипертония. •Според данни от 2019 г. 40% от хората в България контролират кръвното си налягане.
•Хората с хипертония са с повишен риск от инсулт и сърдечни заболявания.
•Изследователите, участвали в ново проучване, са открили връзка между някои видове орални бактерии и риска от хипертония при жени, които са преживели менопауза.
•Учените свързват определени бактерии както с изходното кръвно налягане, така и с риска от развитие на хипертония.
Изследването е публикувано в Journal of the American Heart Association. Авторите смятат, че има основание за допълнителни изследвания, за да се определи дали тази връзка между оралните бактерии и хипертонията е причинно-следствена.
ХИПЕРТОНИЯ И МИКРОБИОМ
Кръвното налягане е налягането на кръвта, която се притиска към стената на артериите. Нормално е кръвното налягане да се повишава и понижава през деня, но ако остане повишено, може да причини здравословни проблеми.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) подчертават, че човек с хипертония е по-склонен да получи инсулт или да развие сърдечно заболяване. Приблизително 47% от възрастните хора в САЩ и около 40% в България имат хипертония, като състоянието засяга най-вече възрастните хора и жените.
Изследователите отбелязват, че въпреки наличието на основани на доказателства подходи за превенция и намаляване на хипертонията, тя все още е много разпространена. Поради това продължават изследванията, за да се разбере защо хората я развиват и какъв е начинът за справянето с нея.
Ученисаустановили,чевръзката между микробиомаирискаот хипертония заслужавадопълнителнопроучване.
Микробиомът е съвкупност от микроби – предимно бактерии – които живеят във и върху тялото на човека. Учените откриват все повече доказателства, че микробиомът играе роля за поддържането на добро здраве.
Съществуват някои доказателства, че чревният микробиом на даден човек влияе върху риска от хипертония. В последното проучване обаче изследователите са се фокусирали върху микробиома на устната кухина и връзката му с риска от хипертония.
НАД 1000 УЧАСТНИЦИ
Изследователите са използвали резултатите от проучване, озаглавено Buffalo Osteoporosis and Periodontal Disease Study. Те са разгледали данните на 1215 жени, които са преживели менопауза. При включването си в проучването, което е било в периода 1997 и 2001 г., участничките са били средна възраст 63 години. При записването им в изследването учените са взели проби от оралните им бактерии под
линията на венците и са измерили кръвното им налягане. Те също така снели медицинската история на жените и записали всички лекарства, които са приемали.
В началото на проучването 40% от участничките са приемали лекарства за хипертония. Около половината от участничките не са имали хипертония или не са получавали лечение за това състояние. В периода на 10-годишно проследвяне обаче те са получили диагноза и лечение за хипертония.
ВРЪЗКА МЕЖДУ БАКТЕРИИТЕ И ХИПЕРТОНИЯТА
След като анализирали пробите от орални бактерии, изследователите идентифицирали 10 вида, които свързват с по-голям риск от хипертония, вариращ от 10% до 16% увеличение.
Изследователите открили и връзка между пет бактерии и 9-18% по- нисък риск от хипертония.
С изключение на две бактерии, тези констатации се запазили дори когато изследователите взели предвид възрастта и други смущаващи фактори, свързани с начина на живот и клиничните фактори.
Проф. д-р Майкъл ЛаМонт, професор-изследовател в катедрата по епидемиология и екологично здраве в Университета в Бъфало, Ню Йорк, който е автор-кореспондент на проучването, заявява, че са необходими допълнителни изследвания, за да се разбере какво може да обясни връзката между специфичните орални бактерии и повишения риск от хипертония при по-възрастните жени.
„Точните механизми, чрез които определени бактерии в устната кухина могат да повлияят на кръвното налягане – за добро или за лошо – не са напълно ясни“, казва той. „Предполагаме, че способността на някои орални бактерии да превръщат нитратите от храната в нитрити, които след това се превръщат в червата в азотен оксид – мощно химично вещество, отговорно за артериалната релаксация и дилатация – е една от вероятните възможности“, допълва ученият.
„Едно такова място, на което са открити орални бактерии, е в артериалната стена, капсулирани в атеросклеротични плаки. Атеросклерозата води до втвърдяване на артериите, което от своя страна повишава кръвното налягане. Така че е възможно да има връзка между оралните бактерии и артериалната атеросклероза“, казва още проф. ЛаМонт.
„Разбира се, винаги има вероятност да става дума за случайно откритие. Ще бъде важно да разберем дали други проучвания, разглеждащи този въпрос, ще открият последователни или различни резултати“, казва професорът.
От Американската стоматологична асоциация (ADA) също подчертават, че връзката между определени орални бактерии и хипертонията не означава непременно причинно-следствена връзка. „Това, че две неща са свързани, не означава, че едното причинява другото. Това проучване не предоставя актуална информация за това дали управлението на микроорганизмите би повлияло на риска от развитие на хипертония при дадено лице. То обаче подсказва, че може да има промяна в микроорганизмите в оралния микробиом, след като човек развие хипертония и приема предписани лекарства за контрол на кръвното налягане“, заявават от там.
За да се поддържа здравословен орален микробиом, ADA препоръчва на хората: -да мият зъбите си два пъти дневно с флуоридна паста за зъби -ежедневно да използват конец за зъби -да се хранят здравословно, като ограничават сладките напитки и закуски -редовно да се консултират със зъболекар за профилактика и лечение на орални заболявания
За да се определи причинно-следствената връзка, изследователите ще трябва да проведат рандомизирано клинично проучване. Според
професор ЛаМонт такова проучване ще бъде от решаващо значение, за да се разбере дали резултатите на неговия екип отразяват причинно- следствена връзка или само асоциация.
Д-р Радина Денкова има над 20 годишен опит в областта на естетичната и клинична дерматология със специализации в Бон, Париж, Виена и Лондон. Основател е на клиниката DR-DENKOVA DERMATOLOGY
с филиали в София и Варна. Д-р Денкова е международен лектор и обучител в областта на инжекционните процедури и методите за неоперативно моделиране на лице и първата българка, избрана за международен тренер на Allergan Medical Institute за Балканския полуостров.
Д-Р ДЕНКОВА, КЛИНИКИТЕ ВИ СА ИЗВЕСТНИ С ТАЛАНТЛИВИТЕ СИ МЛАДИ СПЕЦИАЛИСТИ. КАК ПОДБИРАТЕ ХОРАТА, С КОИТО РАБОТИТЕ?
За мен е много важно да давам шанс на младите естетични лекари да се развиват в добра и подкрепяща среда и да се учат от най-добрите. Така че изборът е лесен – ако един специалист има желание за работа, отворен е към света и е готов да върви смирено по пътя към все по- добрите резултати, мястото му със сигурност е при нас. Самата аз не спирам да уча и да търся нови и нови предизвикателства. И мисля, че всеки един от лекарите ни е приел тази философия за работата си като един непрекъснато процес на усъвършенстване. В ролята ми на
тренер за поставяне на хиалуронови филъри лично обучавам лекари от целия балкански полуостров. Тези обучения са и отлична възможност за лекарите ни от София и Варна да валидират своите знания и техника на работа. Специално за тях поне два пъти годишно в клиниките ни идва чужд експерт в областта на инжекционните техники или лазерни процедури и така те имат шанса да развиват своите умения, учейки
се от най-добрите. Всеки един от специалистите ни присъства на поне едно международно обучение в област, в която би искал да се развива – лазерно третиране на дерматологични проблеми, дерматохирургия, естетични корекции. Всеки месец си организираме и наши вътрешни срещи, на който всеки един от екипите ни в София и Варна представя пред останалите интересни казуси от практиката си. Покрай това не само, че се развиваме заедно, а и се заражда една култура на колаборация, която е съществена за всяка област от медицината.
КОЛКО ЧЕСТО СЕ ОБНОВЯВАТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ЕСТЕТИЧНАТА МЕДИЦИНА?
Само си помислете с какъв телефон бяхте преди десет години и кои неща ви се струваха немислими. И после си дайте сметка, че технологии, които някога са се използали в космонавтиката, сега се използват в естетичната медицина. Но аз не съм привърженик и на това да прегръщаме всяко ново нещо с идеята, че е уж по-добро, защото и в този бизнес има все повече маркетинг. Опитът ми позволява да познавам производителите – лидери в работата с определена технология и да им се доверявам. Такъв, например е случаят с Lumecca и тяхната IPL технология за лечение на пигментации. Вероятно има много други апарати с подобно действие на пазара, но ние знаем защо се доверяваме на тях. Ние имаме възможност да тестваме много и различни решения преди да изберем най-доброто за пациентите ни и понякога се доверяваме на чисто нова технология именно защото ни е позволила да постигнем резултати, недостижими за друг апарат. Разбира се, най-важна остава “ръката, която люлее люлката”, както ние, лекарите се шегуваме помежду си. С един и същи апарат един лекар би могъл да постигне много по-добри резултати от друг, именно защото опитът в оценката на показанията и изборът на протокол на работа са ключови.
ВСИЧКИ СПЕЦИАЛИСТИ В КЛИНИКИТЕ ВИ РАБОТЯТ ПО ВАША ХОЛИСТИЧНА СИСТЕМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРОМЯНА. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ?
Със сигурност всеки ден срещате хора, които изглеждат страхотно и очевидно се чувстват отлично в собствената си кожа. Вероятно много от тях регулярно посещават своя естетичен дерматолог. Няма как да разберете, защото той си е свършил работата добре. Целта на моя холистичен подход е именно този тонизиран, естествен, балансиран и хармоничен вид на лицето. Искам хората да коментират колко добре изглеждате или дали се връщате от почивка, а не дали тук или там нещо сте правили. Именно затова е необходим цялостен подход към лицето, който взима предвид анатомията, наличните обеми, движението на мускулите, пропорциите. Следим за всичко това дори при моделирането на устни с хиалурова киселина. Вярвам, че най-добрите, естествени и дълготрайни резултати, особено при работата с хиалуронови филъри можем да постигнем единствено с такъв холистичен подход.
КАК ИНЖЕКЦИОННАТА И АПАРТАТНАТА ЕСТЕТИКА РАБОТЯТ В СИНХРОН В ПОДМЛАДЯВАНЕТО И СЪХРАНЯВАНЕТО НА СВЕЖЕСТТА НА КОЖАТА?
С инжекционните мезо- и плазмотерапии с растежни фактори подхранваме кожата в дълбочина и така я подържаме тонизирана, свежа и хидратирана. Моделиращите инжекционни процедури имат за цел да компенсират хлътванията и отпускането, което ни придава тъжен и уморен вид. Повечето апаратни процедури имат функцията чрез различни технологии да обновяват кожата като стимулират синтеза на колаген и еластин. На тях дължим стегнатия и плътен вид на кожата ни. За да ви илюстрирам как двата типа процедури действат най-добре в синхрон, ще ви дам пример с програмата ни за подмладяване на деколте. Програмата започва с подготовка чрез повърхностен пилинг, последван от три обновяващи процедури с Morpheus през месец – това е супер ефективна технология за подмладяване на кожата чрез фракционирана радиочестота. Междувременно се редуват с козметични терапии за дълбока хидратация и специфичен лифтинг масаж на шията и деколтето. За поддържаща терапия препоръчваме веднъж годишно Juvederm Volite – умен хибрид между мезотерапия и филър, който се грижи за цялостното състояние на кожата.
НО ПРЕДИ ДА СЕ СЪСТАВИ ПОДОБНА ПРОГРАМАТА КАЗВАТЕ, ЧЕ ПЪРВАТА СТЪПКА ВИНАГИ Е ДИАГНОСТИКАТА?
Годишният скинчек в клиниките ни е първата най-важна стъпка от холистичната оценка на лицето, която планира всеки наш нов пациент. Тази цялостна диагностика на кожата ни позволява да стъпим на сигурна основа, защото крайната ни цел не е бърза поправка, а дългосрочна, сигурна промяна към по-здрава и красива кожа, а и към по-добро самочувствие. Скинчекът ви дава възможност да надникнем под повърхността на кожата, да разберем какво се случва на всички нива. Технологията за диагностика ни показва текущите нива на себум, еластичност, хидратация, пигментация. Знаем ли тези параметри, можем да съставим персонална програма за антиейдж грижа – един разумен план, който спестява лутането от процедура на процедура.
КОЛКО ВАЖНА Е ПОДДЪРЖАЩАТА КОЗМЕТИКА В ГРИЖАТА ЗА ЗДРАВАТА КОЖА?
Това е въпрос, на който много често ми се налага да отговарям – трябва ли да ползвам кремове или да правя козметични терапии, ако ползвам хиалуронови филъри или друг тип хидратиращи инжекционни процедури. Истината е, че не става дума за взаимноизключващи се терапии. Дълбоко инжектираната хиалуронова киселина коригира хлътванията и отпусканията. Но това дали в огледалото кожата ни изглежда тонизирана и свежа зависи и от грижата за повърхността й. От нея зависи и колко дълго ще задържим ефекта от по-дълбинните процедури.
ОТ КАКВА ВЪЗРАСТ МЛАДИТЕ МОМИЧЕТА ТРЯБВА ДА ПОЛАГАТ ГРИЖИ ЗА ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА?
Първият и най-важен урок – този за правилното почистване на кожата, се получава в най-ранна възраст. Защото създава навик да мислим
за кожата си, да не я изоставяме в грижите си. В пубертета темата за правилното почистване става още по-гореща. Предпоръчвам годишен скинчек и консултация с дерматолог, защото склонните към акне кожи изискват по-специални грижи. Нататък е важна редовната диагностика, защото нуждите на кожата се променят динамично, храната, начинът на живот, хормоналната картина могат да променят дори типа на кожата и познатият режим на грижа да се окаже неадекватен. Другият важен урок е този за превенцията и че тя винаги е по-доброто лечение. Опитът ми е показал, че понякога възрастта няма значение за състоянието на кожата, много по-важни са показанията. Една млада кожа може да е тънка, отпусната и фотоувредена, а една по-зряла – в отлично състояние и да не налага да се прави кой знае какво.
В КРАЙНА СМЕТКА КОЯ Е НАЙ-ДОБРАТА АНТИ-ЕЙДЖ ГРИЖА СПОРЕД ВАС?
Много често пациенти идват в клиниката и ме питат “Коя е процедурата, която ще ме накара да изглеждам с 10 години по-млада?”.
Истината е, че точно както следването на персонализиран фитнес план, създаден от експерт, е най-добрият начин да поддържаме добра физическа форма, така и следването на цялостна програма за грижа работи за кожата ни. Помислете за това как всички мускулни групи се нуждаят от разнообразни, балансирани, регулярни тренировки.
Същото е и с кожата ви. Разбира се, можем да я подлагаме на някоя “тренировка” от време на време, но това няма да ни осигури дългосрочни резултати. Редовните посещения при вашия естетичен дерматолог и правилната комбинация от терапии и интервенции ще ви дадат добри и дългосрочни резултати. И точно както абонаментът за фитнес, годишният план за грижа ви обвързва със специфичен режим, съобразен със състоянието на кожата ви и желаните резултати. Именно защото постоянството е толкова важно за регенерирането на кожата, затова препоръчваме следването на годишен план за грижа. Приемете го за вашият персонален бюти треньор, но без потта по челото.
Географското разположение, климата (средна температура 25 градуса целогодишно) и цялостните ранни мерки приети от френското правителство допринесоха, че бяхме на едно много ниско ниво на заболяемост. Бързото ваксиниране най вече също допринесе за това (75%).
Заетите реанимационни легла бяха средно 8-10 пациента през 2021 година а смъртността бе средно по 1 пациент на седмица.
Болничната помощ на Реунион е организирана изцяло като болничната помощ във Франция. Реунион е област от територията на Франция.
Като цяло е коренно различна от България. Много добра и силна организация на доболничната помощ, голяма роля играе домашния лекар и болничната която е в държавни болници и частни клиники. Тук се работи много по лесно от България, защото всичко е протоколирано. За най малката, като и за най опасната ситуация има протокол, който трябва да приложиш. Именно по това се преценя дали е действано адекватно в дадената ситуация. Ако си изпълнил протокола, не може да се търси вина за лекарска грешка. Естествено обратната страна
на добрата организация е, че трябват много пари. А тук не се жалят средства при изграждането и обзавеждането на клиниките и болниците.
Заплащането на специалистите по анестезиология е много по различно и в много по големи размери може би от цяла Европа с изключение на Швейцария и Люксембург. Тук всеки анестезиологичен акт има цена
и се заплаща от здравната каса. Така че работиш ли повече съответно получаваш много повече. Средно заплащане на анестезиолог в малка клиника 60-100 легла и1200 раждания е около 450000 евро годишно.
Към това се прилагат висок данък общ доход 45%и други такси за да достигне 50% облагане на доходите. Наример аз плащам 30 евро годишно на здравната каса. И въпреки това заплащането тук е в десетки пъти повече от заплащането на анестезиолога в България. Така че тук си изцяло концентриран в работата си и всичко останало от всекидневието ти е осигурено. У нас правих какви ли не глупости за да оцелееш ти и твоето семейство.
За съжаление хората у нас имат право да се страхуват да попаднат в реанимация. Мен също ме е страх. Ако условията и грижите са същите като от преди 15 години има защо. Тук реанимацията е на светлинни години и за всеки пациент се прилагат неимоверни усилия за да се стигне до благоприятен край. Аз лично в началото съм превеждал няколко тежки патиенти в реанимация с много скептицизъм, но винаги случаите завършваха с благоприятен край. Просто у нас тези пациенти биха загинали. По повод сегашната пандемия бих казал на нашите читатели ако не желаят да попадат в реанимация, най лесния и достъпен метод е да се ваксинират и да носят предпазни маски на закрито.
Болничната система е болния въпрос на България, който вече 20 години някои нежелаят да бъде решен!
Именно за това напуснах България. Не е силно да кажа, че като лекар анестезиолог се чувствувах като престъпник. Голяма корупция 80% от хирургичните специалности взимаха пари от болните, при нас нямаше прясна плазма, тромбоцити, фактори на кръвосъсирването, губехме пациенти защото нямахме условия за качествена работа и това е престъпление.
За да се промени здравната система трябва политическо решение, но и лекарите и мед. Сестри не трябва да стоят безучастни. Решението е да се вземе един модел (Франция или Германия) и да се приложи у нас, но явно, че после не могат да се вземат пари. Тук например е абсурд да се вземат пари или да се лъже както по клиничните пътеки в България.
Тук извършваш анестезиологичен акт кодираш го в компютъра (всичко е компютъризирано няма писане за нищо) и здравната каса ти заплаща без закъснение.Разликата между държавната болница и частна клиника е само в количествената работа. В частните клиники се работи много и качествено и съответно заплащането е много по добро. В държавните болници медицинския персонал е на заплати определени от държавата. Но в частна клиника може да се лекува всеки и без да заплаща ако няма допълнителна застраховка. Докато у нас недопустимото е че хората плащат луди пари независимо, че имат здравна застраховка.
Пациентите у нас заплащат и за лекарства също голям абсурд.
Реших да напусна България в края на 1997 година.Спомням си един ден се събудих и видях, че заплатата ми е станала 50 евро. Единствения начин който ми дойде на ум беше Френския легион. Трябваше да взема френски паспорт, който след това ми даваше повече възможности. Бях отличен спортист (бягане на дълги разстояния) и също обичах армията и така след 6 месеца изпитателен период, непосилни физически и психически натоварвания преходи нощно време по 20 км.
Без достатъчно храна (храната се изхвърляше пред очите ни, вечер бъркахме в боклука да намерим малко хляб) бях разпределен в 2REP.
Най фрапиращия случай от медецинската практика в легиона е когато бях на медицинско обслужване при скокове на френските елитни командоси GIGN. Много е впечатляващо е когато скачат ог 4000 метра и трябва да се приземят на 200 квадратни метра площ и останалото е скали. Един от командосите не се приземи добре и получи отворена фрактура на глезена. Нямах кой знае какво в чантата, имах Кетамин, (венозен анестетик) приспах го бързо за да не чувствува болките и го транспортирахме веднага до болницата в Бастия.
Да бъдеш на мисия в легиона е едно неимоверно голямо физическо и психическо натоварване. На мисия в ЧАД например котата температурата на сянка е 45 градуса изпивах по 8 литра вода, а вечер в Северна Сахара близо до границата с Либия когато температурата падаше до 0 градуса замръзвах. Това изисква огромни физически и психически усилия. Когато завърших договора си с легиона, бях сигурен, че няма непостижима нещо в живота. В легиона ти показват, че няма непреодолими неща, с много воля всичко се постига. На нещо което виждаш, че е бяло и ти казват, че е черно, след известно време със силата на психиката наистина виждаш, че това е черно! С други думи няма непостижими неща, с голямо желание и упоритост всичко се постига.
Неволята не помага,трябва да вярваш в себеси!
Отделенията за интензивна терапия във Франция са отделно от реанимация. В реанимация попадат пациенти за които опасността от летален изход е моментална, в следващите минути и часове.А отделенията за интензивни грижи са до залите за събуждане на пациенти и до кардиологичните отделения.
При избора на респираторна терапия трябва да се изясни видът на дихателната недостатъчност вентилаторна,паренхиматозна или смесена.
При вентилаторна недостатъчност е нарушена елиминацията на въглеродния двуокис тоест алвеоларната вентилация. При паренхиматозната недостатъчност е налице увреждане на алвеолаокислородната мембрана. Нарушена е оксигенацията например при Ковид болни. За предпочитане е при вентилаторна недостатъчност (налично но неадекватно спонтанно дишане) спонтанното дишане да се запази и да се подпомага с подходящи методи. Тук това се прилага при Ковид болните ранна хоспитализация и предотвратяването на попадането в реанимация. Това се осъществява с кислородотерапия, непрекъснато позитивно налягане в дихателните пътища (СРАР), бифазно позитивно налягане в дихателните пътища (ВIPAP), aсистиране на спонтанното дишане и интермитентна механична вентилация и мандаторен минутен дихателен обем.
При липса на ефект се препоръчва пациента да бъде включен на контролирана вентилация. Критерия за интубация са преди всичко нарушения в кръвно газовия обмен (ниски парциални налягания на кислорода в кръвта и високи парциални налягания на въглеродния двуокис в кръвта). А от клиничните критерии са повърхностно и ускорено дишане на болния, периферна цианоза, болния придобива сиво виолетова оцветка на пръстите и следваща десатурация под 90%. Критериите за извеждане са също комплексни, но може да кажа добра оксигенация при спонтанно дишане без добавка на кислород (сатурация над 93%) Рпи положително развитие на състоянието на пациента се правят опити за ехтубацея и ако болният понася добре, се поставя на кислород известно време.
Ако един патиент не поддържа адекватно артериално налягане, първото и най важно нещо е да се открият причините. Например остра кръвозагуба (хеморагичен шок), проблеми със сърдечната функция (кардиогеничен шок), и редкия но много опасен алергичен шок (например при увод в анестезия при употребата на мускулни релаксанти). Съответно на случая се предприемат реанимационни действия, които също са протоколирани и задължителни.
Във Франция е почти невъзможно, да намериш антибиотици без медицинско предписание. Обратно у нас в България от аптеката можеше да купиш свободно антибиотици, а това подтиква хората у нас по различни причини (най вече незнание) да предприемат самолечение. Моето мнение е, че антибиотиците засега не могат да станат бич за нашето време, ако се използуват по предназначение.
По време на моята анестезиологична практика съм имал три случая на доказан анафилактичен шок, със сърдечен арест. Това са драматични състояния при които само бързата и адекватна реакция на анестезиологични екип дават шансове на пациента да излезе от това състояние. За съжаление един от пациентите завърши с фатален край въпреки взетите мерки. Аз съм горд с тези два случая, които са изключителна рядкост. Колегите анестезиолози могат да го потвърдят, това са случай с които никой не желае да се среща.
Да ви кажа честно избрах съвсем случайно тази специалност.Навремето за да започнеш дадена специализация, трябваше сам да си намериш място, често ставаше с фиктивен конкурс, с познанства и т.н. Моето голямо желание беше да стана общ хирург и бях започнал работа в болницата в град Раднево. Съвсем случайно Д-р Барова шеф на отделението по анестезиология и реанимация при онко диспансера в град Стара Загора ме покани да започна там. И така благодарение на една голяма жена лекар започна моята хубава одисея.Обикнах тази специалност и не бих я сменил за нищо.
Стара Загора естествено ми липсва, приятелите, парка Аязмото, и най вече дъщеря ми, която също е лекар дерматолог. Нищо не може да замени според мен една малка разходка в парка Аязмото. Този парк има нещо феноменално, с голям разпускащ ефект за мен, зарежда ме с енергия и винаги ще се връщам на това място.
Д-рАлександърКобаковезавършилМедицинскиУниверситет– София.Тойесредпървитеспециализантипоакушерствои гинекологиянаМБАЛ „СветаСофия“исегордее, чевече 10години е векипанадоц.ВалентинаМазнейкова,коятоеиръководителна специализацията му.
Д-р Кобаков е дългогодишен член и заслужил деятел на БЧК. Oбразуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.
Д-Р КОБАКОВ, КАКВО ВИ НАКАРА ДА ИЗБЕРЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТТА„АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“?
Първо, бих искал да изразя своята благодарност към Genica News за любезната покана да поговорим за съвременните пренатални грижи по отношение на майката и плода в България.
Изборът ми да специализирам акушерство и гинекология е сантиментален. Все още помня емоцията, която изпитах, когато за първи път видях как се появява новият живот. Да си акушер-гинеколог е огромно предизвикателство поради факта, че носиш отговорност за два живота. А за една жена моментът, в който става майка, е може би най-специалният в живота й. И е свързан както с физическата болка, така и с най-голямото щастие и любов, които може да изпита. Точно това усещане и емоция ме привлякоха и продължават да ме привличат по същия начин и днес. Мисля, че пациентките ми усещат любовта, с която се грижа за тях.
ДАСТЕВАЖЕНУЧАСТНИКВГРИЖАТАКЪМБЪДЕЩАТА МАЙКА ЕГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ И ПОСВЕЩЕНИЕ. ОТКЪДЕ ЧЕРПИТЕ ВДЪХНОВЕНИЕИЕНЕРГИЯ?
Когато човек намери своето призвание в живота и успява да е вдъхновен всеки нов ден, е много лесно. Но това е невъзможно без сплотен, компетентен и грижовен екип, с който да посрещаш и хубавото, и лошото в професията. Вдъхновение е да имаш възможността и да практикуваш със съвременна диагностична апаратура при модерни условия на труд. И не на последно място е удовлетворението, което изпитвам от това да помагам на другите, което в нашата професия е на финала да има живи и здрави майка и бебе.
ВСЕПО-ЧЕСТИСАПРОБЛЕМНИТЕБРЕМЕННОСТИИДОРИ ТРУДНОСТИТЕПРИЗАБРЕМЕНЯВАНЕ.КАКВИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕПОРЪЧВАТЕ НА ДВОЙКАТА С ЦЕЛ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА УРОГЕНИТАЛНИ ИНФЕКЦИИ?
Жените трябва да провеждат всяка година профилактичен гинекологичен преглед. Когато резултатите от него са отлични и семейството планира бременност, препоръчваме прием на фолиева киселина, поне три месеца преди забременяване. Редно е да се провери функцията и на щитовидната жлеза. Поради по-големия риск от спонтанни аборти при съпътстващи инфекции с уреаплазма, микоплазма и хламидия, които протичат безсимптомно при жената, е добре да се проведе ДНК диагностика за същите на проба от маточната шийка.
Тромбофилията е вродено генетично заболяване, което се проявява с повишено образуване на тромби. Факторите на кръвосъсирване са много. Известни са и разнообразни мутациите в гените, кодиращи информацията за коагулацията на кръвта в човешкото тяло. При бременност със съпътстваща тромбофилия се наблюдава образуване на тромби в малките съдове на матката. Това води до нарушаване на притока на кислород и хранителни вещества към плодния сак, което може да доведе до спонтанен аборт или бъдещи плацентарни нарушения. В медицинската практика вродената тромбофилия се установява или след реализирана репродуктивна несполука, или анамнестично. Профилактично изследване стандартно не се прави, с изключение на случаите с доказана фамилна обремененост за образуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.
ИМАЛИКОНКРЕТНИ ПОКАЗАНИЯ, КОИТО ДА НАСОЧВАТ НАБЛЮДАВАЩИЯБРЕМЕННОСТТАСПЕЦИАЛИСТКЪМ НАЗНАЧАВАНЕ НА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?
Специалистите винаги започваме с подробно снемане на анамнеза от всяка бременна жена, която да ни ориентира за това какви рискове може да има за конкретната бременност. Данните за роднина, прекарал съдов инцидент, предшестващи спонтанни аборти в ранни срокове
на бременността, предшестваща бременност, усложнена с проява на прееклампсия, ни насочат към назначаването на допълнителни изследвания извън стандартния пакет. ДНК диагностиката за вродени тромбофилии вече е достъпна за всеки пациент чрез рутинно вземане на венозна кръв, а резултатът е готов в кратък срок.
Добрият терапевтичен резултат изисква екипен подход за лечението на бременни пациентки с тромбофилия. Той включва съвместната работа на екип от специалисти по акушерство, хематология, медицинска генетика и клинична лаборатория. Редно е терапията с антикоагуланти, антиагреганти, хранителни добавки, повлияващи кръвосъсирването, да бъде назначена от хематолог. Терапевтичният отговор се проследява и от лекар по клинична лаборатория. В хода на бременността акушер- гинекологът следи развитието и растежа на плода, както и утеро- плацентарния кръвоток чрез Доплеров анализ.
КОИ СА СПОСОБИТЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ТЕРАПИЯНАВРОДЕНИТЕТРОМБОФИЛИИ?ИМАЛИКОНКРЕТНИ КРЪВНИИЕХОГРАФСКИПОКАЗАТЕЛИЗАТАЗИЦЕЛ?
Серийните ултразвукови прегледи на плода в хода на бременността ни дават възможност да проследим темпа на растеж и развитие на плода. Чрез Доплерова велосиметрия на кръвотока в маточните съдове и съдовете на плода получаваме информация за състоянието на бебето. Системното проследяване на хемостазните показатели определя нуждата от промяна в дозировката и прекратяването или удължаването на терапията в хода на бременността.
МНОГОБЪДЕЩИМАЙКИИМАТЖЕЛАНИЕДАПРОВЕДАТ НЕИНВАЗИВЕНПРЕНАТАЛЕНТЕСТ.ДОКОЛКОСМЯТАТЕ ЗАОСНОВАТЕЛЕНТОЗИРАЗХОД,ПРИКАКВИСЛУЧАИСЕ ПРЕПОРЪЧВА И КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ДАВА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?
В практиката всеки лекар трябва да се води от индивидуалния подход към пациента и да може да отсее високорисковите от нискорисковите бременни, за да назначи неинвазивен пренатален тест (НИПТ) при тези, които имат нуждата от него. Например, при майки с предшестваща генетична аномалия на плода, фамилна обремененост на член на семейството с генетично заболяване или възраст на бременната над 35 години е добре тестът да бъде предложен. Ранният биохимичен скрининг в първи триместър може да изиграе решаваща роля за назначаването на НИПТ при средно и високорисковите пациенти. Информацията от НИПТ ни дава до 99% сигурност и точност на резултата. Той може да ни насочи към инвазивно изследване на плода и/или към последващо прекъсване на бременността по медицински показания.
КАКВОЩЕОСТАВИТЕКАТО ПОСЛАНИЕНАВАШИТЕПАЦИЕНТКИ ВСТРЕМЕЖА ИМ ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ПРАВИЛНО ЗА ЕДНА ПРЕДСТОЯЩА БРЕМЕННОСТ?
Рецепта за правилен живот нямам, но съм сигурен че най-добрата подготовка за предстоящата бременност е тя да бъде направена с любов. Както и най-важното за едно дете е да е обградено с любов и грижа впоследствие. Като препоръка и съвет призовавам за ежегодна профилактика и консултация със специалисти, за да сме сигурни, че бъдещата майка е в отлично здраве.
Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Всеки опит за противопоставяне спрямо
тях води до повишаване на нивото на тревожност, казва началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“
Проф. Вихра Миланова е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“. Ръководи Катедра по психиатрия към МУ – София. Национален консултант е по психиатрия.Придобива специалност по психиатрия през 1982 г. През 2004 г. защитава кандидатска дисертация, а през 2006 г. – докторска. От 2007 г. е професор по психиатрия. Специализирала е обща медицина във Великобритания, извънболнична психиатрия в Атина, невропсихиатрична генетика в Тринити колидж, Дъблин. Изследователската Й дейност е в областта на клиничната практика, диагностика и лечение на психичните заболявания, невропсихиатрична генетика.
ПРОФ. МИЛАНОВА, КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕОГРАНИЧЕНИЯПОВРЕМЕНА ПАНДЕМИЯТА?
Спазването на препоръки и ограничения, целящи намаляването на разпространението на заболяването, не се приемат еднозначно от цялото общество. Необходимостта от изолацията може да постави на изпитание общуването между членовете на семейството, приятелите, професионалната среда и други.
ЕДИНОТФЕНОМЕНИТЕ, КОИТОНЕИЗМЕННО СЪПЪТСТВАТ ПАНДЕМИЯТА,ЕАНТИВАКСЪРСТВОТО.КАКЪВЕНЕГОВИЯТ ГЕНЕЗИСИ КАК СЕ ОТРАЗЯВАТОЙНА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ?
Темата за конспиративните теории – за коронавируса, за произхода на болестта COVID, за създаването на ваксините и тяхното предназначение, съпътства пандемията. Последователите на конспиративните теории търсят обяснение за тези въпроси в
източници, на които не би трябвало да се вярва, но ето, че се случва.
А хората трябва да се доверяват единствено на научнообоснованата и доказана информация, която е резултат от многобройни, дългогодишни изследвания на учени и специалисти, достигнали до тези резултати
и изводи след много усилия и работа. Иска ми се да припомня, че единствено препоръките на официалните институции – СЗО,
Европейската агенция по лекарствата, FDA са достоверни, както и информацията на сайтове на известни университети, на здравното министерство, която винаги се основава на достоверни източници.
Фактът, че много хора у нас са склонни да се доверяват на съмнителни източници говори за ниска здравна култура и липса на отговорност – към себе си, към семейството и към обществото. И на това място искам да подчертая колко важно е формирането на здравна култура да започне още от ранното детство, от семейството, после от училището.
Откакто е избухнала пандемията много мои пациенти и техните близки търсят съвет дали да се ваксинират, питат с коя ваксина. Като лекар винаги обяснявам, че това е важно и необходимо, насърчавам ги да търсят компетентен професионален съвет. Ние като специалисти имаме дълг да им помогнем със знания и опит да вземат своето решение.
Трябва да се знае, че психиатричните пациенти са уязвими, те са една рискова група, защото живеят често по-затворено, провеждат и
поддържащо лечение за основното си заболяване. Ето защо те трябва да бъдат третирани като рискова група и да им се даде възможност да се ваксинират. Заедно с тях е добре да го направяте и близките им.
КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПСИХИЧНИ ПРОЯВИ, СЪПРОВОЖДАЩИ СПАЗВАНЕТО НА ОГРАНИЧЕНИЯТА?
Пандемията предизвика различни страхове (от заразяване, загуба на работа, намалени финансови постъпления, ограничения в
пътуванията, общуването с другите), които са изводими от ситуацията, като тези страхове оказват влияние върху дейности от ежедневието.
Възможно е влошаване на психичното състояние с проявата на натрапливи мисли и ритуали, които имат за цел да намалят риска от заразяване. Натрапливите мисли често са мъчителни и опитите за противопоставянето спрямо тях са безуспешни. Натрапливи действия и ритуали са начин да бъде предотвратено събитието, което може лично или да „застраши” околните. За да намалят риска от заразяване, страдащите могат, значително над препоръчаното от експертите, да започнат да мият ръцете, да дезинфекцират и др. От друга страна остава трайната тенденция, която се проявява в съмнение дали дезинфекцията е достатъчна и правилно извършена. Ритуалните действия са най-често символичен опит да бъде предотвратена опасността. Всеки опит за противопоставяне на натрапливите мисли и действия води до повишаване на нивото на тревожност.
опити за тяхното избягване или пребиваването в тях се понася със страх.
Има вероятност притеснението да бъде фокусирано върху проявата на отделни симптоми – сърцебиене, „прилошаване”, загуба на контрол над ситуацията и други. Възможно е дори само мисълта за съответната ситуация да бъде съпроводена с повишаване на нивото на тревожността. Сред част от обществото се отчита тревожна тенденция – страх от заразяване при напускане от дома, посещение на различни места, пътуване с обществен транспорт, която от своя страна може да провокира вербална агресия и липса на търпимост спрямо хората, които нарушават противоепидемичните мерки. Пандемията от COVID-19 стана повод да назовем страха с термина „коронафобия”.
Приемането на новата ситуация – пандемията от COVID-19, е не само емоционален, но от друга страна – интелектуален процес.
Преживяването на тревога може да бъде нормална реакция когато се търсят възможности за справяне и може да включва: търсене на достоверна информация от медицински специалисти – експерти в областта, провеждането на информиран избор като част от възможностите за справяне с пандемията от COVID-19, ваксинация и други.
Възможно е тревогата постепенно да стане постоянна, както и да доведе до значителни ограничения – до степен да наруши цялостното функциониране, непълноценен и невъзстановяващ нощен сън и други. Трудностите за справяне с тревожността могат да доведат до прояви на дезадаптивно поведение – злоупотреба с алкохол, различни наркотични вещества, медикаменти и други. Тяхната регулярна употреба причинява развитието на зависимости и всеки опит да бъде преустановен приема води до силно изразена тревожност и абстиненция. При развитието на зависимост се отчитат силно желание за прием на веществото, затруднен контрол върху приема, продължителна употреба, въпреки наличието на вредни последици за здравето и др.
Отчитат се и други тревожни тенденции, които са свързани с прием на по-големи количества хранителни вещества и промени в телесното тегло, които могат да станат предпоставка за развитието на метаболитен синдром. Приемът на храна в случая може да бъде разглеждан като начин са справяне с негативните емоционални преживявания, съпътстващи пандемията от COVID-19.
Преживяването на несигурност поради непрекъснатата динамика в ситуацията, както и усещането за безнадеждност са в основата на депресивната симптоматика: потиснато настроение, намалена самооценката, ограничена до липсваща енергия, спад на активността, способността за изживяване на удоволствие, от друга страна значително се ограничават интересите и се наблюдават нарушения в концентрацията, прояви на силна умора, дори и при най-малкото усилие. Настъпват промени в съня и апетита. Възможни са и суицидни мисли и намерения, които предизвикват значим субективен дисстрес и налагат провеждането на стационарно психиатрично лечение.
За част от хората пандемията от COVID-19 доведе до значима житейска промяна, която причинява дисстрес, както и неадаптивни реакции, които пречат на успешните механизми за справяне и водят до нарушаване на социалното функциониране.
Съществува индивидуално предразположение или уязвимост спрямо дисстреса, като проявите са разнообразни и могат да бъдат потиснато настроение, тревожност и безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на животавнастоящата ситуация, както и в леки трудности в изпълнението на обичайни ежедневни задължения.
При отделни случаи се наблюдава прекалена и трайно изразена загриженост за здравето спрямо нормални и обичайно срещани явления, които се интерпретират като абнормни и предизвикат дистрес. Вниманието е насочено към опредени органи или системи от тялото, като при прегледа не се установява наличието на заболяване.
МОЖЕЛИЧОВЕК САМ ДА ПРЕОДОЛЕЕ СИМПТОМИТЕ ИЛИ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ДА СЕ ПОТЪРСИ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПОМОЩ?
COVID-19 е още един повод да се насочи вниманието към стигмата и нейните сериозни последици, които включват гняв, прояви на нетолерантност, страх и дискриминация.
Пандемията от COVID-19 е съпроводена с поредица от предизвикателства, които могат да бъдат извън възможностите за самостоятелно справяне, като търсенето на специализирана
професионална помощ е също част от преодоляването на стигмата.
КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХОВЕТЕ?
Психичното здраве може да бъде съхранено чрез осигуряване на добър сън, редовна физическа активност, здравословно и пълноценно хранене, ограничаване на времето, прекарано пред екрана на различни електронни устройства, отделяне на време за изпълнение на различни релаксиращи техники, придържане към обичайния дневен график, занимание с дейности, които носят приятни преживявания, поставяне на акцент върху постигнатите и положителните неща в живота, поставянето на приоритети, общуване с други хора, като се използват възможностите и на технологиите, укрепване взаимоотношения и споделяне личния опит за справяне със ситуацията и др.
Погледнете на пандемията от COVID-19 като възможност да полагате пълноценни грижи за себе си – своето психично и телесно здраве, както и време за преоценка на приоритетните задачи и постигнатото в живота.
Нашетонай-голямобогатствосаживотътиздравето.
Техниятнай-добързащитникенауката.
Вярвайте в науката, защото изводите в нея са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините за нея, както и лекарствата, които могат да помогнат.
КОИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ПРЕБОЛЕДУВАЛИТЕ COVID-19? Преболедувалите от COVID-19 сравнително често споделят следните симптоми: намалена концентрация, като това нарушение може да бъде преходно или да бъде налично за по- продължителен период от време, изразено усещане за психична умора при изпълнение на умствени задачи, нарушения в съня, депресивни прояви, тревожно или паническо разстройство. Нарушенията в съня са сравнително често срещани, като те са неспецифична проява на психично или соматично разстройство. При безсънието имаме намалена продължителност на съня и то включва трудно заспиване, пробуждане по време на сън или ранно събуждане сутрин. Паническото разстройство се проявява със следните соматични оплаквания: внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване и нереалност, загуба на контрол и страх от смъртта. Именно наличието на повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника) са непредсказуеми, което още повече засилва тревогата при страдащите. Друго много често срещано състояние е генерализирана тревожност, при която тревожността е постоянна и не се ограничава до някакви конкретни ситуации. Най-често споделяните симптоми са: чувство на постоянна нервност, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене и други. Често при генерализираната тревожност може да се срещат страхове по отношение на здравословното състояние на членове от разширеното семейство.
Онкологичните заболявания са втората водеща причина за смъртност в световен мащаб след сърдечно-съдовите болести. По данни на НСИ така стоят нещата и в България. За 2018 в регистрите ни са записани 294 366 наши сънародници с онкологично заболяване, като този брой за съжаление е нарастнал спрямо предходната 2017г. Най-голям е процентът на хората със засягане на кожата (в т.ч. са меланомите) – около 62 хил.души, следван от рака на гърдата (54 хиляди души, основно жени) и новообразуванията, засягащи храносмилтелната система – 42 хил. души (от тях 20 хил. са със засягане на дебелото черво).
Скринингът за мутации в гените, за които е известна връзка с канцерогенезата е важна част от стратегията за профилактика на онкологичните състояния, за ранната диагностика, прогнозата и лечението им. С непрекъснатото развитие на технологиите и навлизането на нови възможности за изследвания в медицината, се натрупаха знания, помагащи за по-доброто разбиране на онкологичните състояния и за по-ефективната терапия.
Вече е известно например, че между 50 и 75% от фамилните случаи на рак на яйчника се дължат на мутация в BRCA гените. Тези гени станаха известни заради холивудската актриса Анджелина Джоли, която губи майка си, баба си и леля си от рак, а извършените генетични изследвания при нея доказаха носителство на мутация в BRCA1 гена. Това прави нейният риск за развитие на рак на гърдата 87%, а на яйчниците – 50%.
През 2013г Джоли избра да си направи двойна мастектомия, а две години по-късно се подложи и на операция за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби и така изведе рака и себе си пред светлините на прожекторите. Много жени разпознаха себе си в нейната история и потърсиха информация и възможности за генетични изследвания. И ракът стана малко по-познат. И малко по-малко страшен. А когато познаваш врага, с който се бориш, можеш да вземеш информирани решения и да избереш по-успешна стратегия в битката. Както направи Анджелина.
Ракът е сложно заболяване. С много лица. И може да се развие навсякъде в тялото, в различни видове – рак на белия дроб, на гърдата, на дебелото черво, на слюнчените жлези, на мозъка, на костите, на кръвта, на кожата. Различните видове рак имат сходни черти, но свой специфичен път на развитие и разпространение в организма. Някои форми нарастват бързо и се разпространяват бързо. При други тези процеси протичат много бавно. Едни форми на рак се лекуват най-успешно с хирургична интервенция. Други реагират добре на химиотерапия. Важно е за всеки пациент да бъде открит най-правилният път.
Защо възниква ракът?
Нормално клетките следват определен график на клетъчното делене съгласно точно определени механизми – в синхрон, валиден за целия организъм. Те умират, когато са увредени или изхабени и мястото им се заема от други нормални клетки. Но раковите клетки са различни. Те са двойници на нашите, иначе нормални клетки, които се променят и сякаш полудяват.
И уж са клетки със същите гени, а са различни – силни, инвазивни, безсмъртни. Те изтласкват нормалната тъкан и завлядват организма, от който са произлезли и от чиито контрол са се измъкнали, унищожавайки го със своето безсмъртие.
Ракът вероятно е бил спътник на човека през цялата му история – известно е, че мумии от древен Египет носят следи от рак на костите (остеосарком) по себе си. Най-древното описание на рака е датирано на 3000 г.пр.н.е. и е върху древен папирус. Бащата на медицината Хипократ (460-390 г пр.н.е.) вероятно е къстникът на това заболяване – той пръв използва термините „carcinos” и „carcinoma”, правейки аналогия на формата на туморното образование с формата на черупката на морския рак. Гален (130-200 г.н.е.) употребява „oncos”, за да опише тумора – преведено от гръцки език думата “onko” означава буца, маса.
Генетичната природа на рака е предположена за пръв път през 1902 г от немския зоолог Теодор Бовери, който изказва хипотезата за наличие на контрол на клетъчния цикъл и на фактори в клетката, които потискат преобразуването й в туморна. Ракът е генетична болест на клетъчно ниво. Не на ниво организъм. Мутациите възникват в една клетка по време на живота на индивида и последствията касаят целия организъм. Отключеният неконтролируем клетъчен растеж води до инвазия на клетъчна маса в околните тъкани с образуване на собствена кръвоносна система за захранване на туморната маса с кислород и хранителни вещества. Някои туморни клетки може да се отделят от първичния тумор и да се придвижат през лимфата и кръвотока до други части на тялото, където да формират нова колония с метастази.
Ракът е често заболяване. Затова не е изненада, че на практика всеки човек е имал среща с него покрай свой близък или познат, който е бил болен. Малка част от онкологичните състояния обаче са фамилни или наследствени, повечето се дължат на нововъзникнали мутации.
Фамилни са тези случаи, при които в едно семейство има рак в няколко поколения и сред повече близки родственици, но генетичната основа не е известна. Появата на определено онкологично състояние в дадена фамилия може да се дължи на сходен начин на живот или на сходно излагане на рискови фактори – напр. тютюнопушене, затлъстяване, честа употреба на вредни храни. Но може и да се дължи на мутация, предавана в поколенията.
Наследствени са тези случаи, при които генетичната основа на рака е вече известна и идентифицираната мутация се открива при всички засегнати в семейството, дори и те да са само двама души (напр. родител и дете). Едва 5-10% от онкологичните състояния са наследствени и се дължат на унаследяване на мутация, открита при родител.
Как възниква ракът?
Клетките, изграждащи нашите тъкани постоянно се делят чрез процес, наречен митоза. В резултат на това делене е възможно да възникнат случайни увреждания в ДНК молекулата, но клетката разполага с множество механизми, с които да ги предотврати или поправи. Ако настъпилите ДНК-увреждания бъдат разпознати и не могат да бъдат поправени, то клетката бива унищожена, чрез т. нар. програмирана клетъчна смърт (апоптоза), а остатъците от този процес на унищожаване се изчистват от имунната система на организма. Такава е стратегията за контрол на клетката. И тя обикновено работи.
Ако контролният механизъм обаче бива възпрепятстван – например заради две или повече мутации в определени гени, които отговарят за това, то тогава клетката може да избегне апоптозата и да оцелее, въпреки че трябва да умре. Тя може да се дедиференцира, да започне некотролируемо да се дели и да произвежда себеподобни безсмъртни клетки, от които организма няма нужда. Така ще даде начало на туморен процес, познат ни като онкогенеза.
Провокиращи фактори може да бъдат и прекарана вирусна инфекция, като HPV, облъчвания с радиоактивни лъчения, излагане на различни химични агенти, носителство на генна мутация или епигенетични промени, които да доведат до промяна в активността на различни гени и други.
Раковите клетки имат специфични характеристики – те се делят притеснително бързо, много по-бързо от заобикалящите ги нормални клетки. Те изглеждат различно – имат по-окръглена форма от тази на нормалните клетки, тъй като мембраните им са по-течни и имат различни антигени по повърхността си, а ядрата им са големи и уродливи. При деленето раковата клетка произвежда наследници, които унаследяват изменените й характеристики и също са ракови клетки. Те подлежат на „трансплантиране” – известно е, че ако ракови клетки бъдат инжектирани в здрава тъкан те ще пролиферират там. Имат променена повърхност, което им позволява лесно да завземат всяко налично пространство и да изместват нормалната тъкан със своята инвазия. При разрастването и достигането до кръвния ток и лимфата могат да бъдат транспортирани до други, отдалечени части на тялото, където да метастазират. В раковата тъкан бива стимулиран процесът на ангиогенеза, като се изграждат капиляри, които развиват разклонения и чрез тях се доставят кислород и хранителни вещества към тумора.
Канцерогенезата е многостъпален процес, при който една нормална клетка се превръща в ракова. От генетична гледна точка, се счита, че за изява на туморен процес е необходимо акумулиране на най-малко две мутационни събития в жизненоважни гени на една клетка, които да засегнат различни гени, контролиращи клетъчния растеж и делене. Т.е. една мутация обикновено не стига, за да се превърне нормална клетка в ракова. Но една клетка е достатъчна, за да започне канцерогенеза.
Кои гени са отговорни за канцерогенезата?
Най-честите групи от гени, мутации в които се асоциират с развитие на туморен процес са прото-онкогените и тумор-супресорните гени. Тумор-супресорните гени могат да бъдат възприемани като пазители на клетката. Самото им име показва основната задача, която имат – да потискат туморогенезата, действайки като охранители. Те държат клетката под контрол като забавят клетъчното делене, потискат клетъчната пролиферация, поправят грешки в ДНК чрез репарационните системи на клетката, контролират програмираната клетъчна смърт (апоптозата).
Възникването на мутации в тези гени ги изключват, деактивират действието им и клетката може да излезе от контрол. Счита се, че възникването само на 1 мутация в един тумор-супресорен ген обикновено не е достатъчно условие да се развие рак. Съществува „хипотезата на двойния удар”, според която възникването на соматична мутация в тумор-супресорен ген, в допълнение към унаследена герминативна, е условието, водещо до туморогенеза. Така наличието на една мутация създава предразположението за рак, а появата на втора го отключва. Основният пазител на генома ни е генът със скромното име ТР53.
Прото-онкогените са другите ключови гени за клетката, които участват в контрола на клетъчния цикъл и клетъчното делене. Мутации в тях ги активират и могат да отключат неконтролируемото клетъчно делене и клетъчен свръх растеж заради свръхпродукция на растежни фактори, синтез на рецептори за растежни фактори, които работят и без наличето на стимулиращите ги растежни фактори, отключването на гени които иначе не работят и т.н. Ако възникне мутация в прото-онкогена или се промени нивото на експресията му, той се трансформира в онкоген и настъпва дерегулация и промяна на клетъчния цикъл. Продуктите на онкогените се наричат онкопротеини. В момента са известни около 30 онкогена, като някои Ретровируси притежават онкогени – например такъв е Епщайн-Бар вирус, който причинява лимфом на Бъркит. Онкогените се активират и от различни генетични вариации като транслокации, точкови мутации, делеции, инсерции.
Видове мутации и рак:
Герминативни и соматични мутации
Всяка клетка в тялото – и нормалната, и туморната, има един и същ набор от около 30 хиляди гена, като разликите са в това кои гени са включени и работят и кои са изключени. Всеки рак е генетичен, но не всеки рак е наследствен (т.е. не всеки е унаследен от родител или може да се предаде в поколението).
Мутациите, касаещи онкологичните състояния могат да бъдат унаследени от родителите (т.нар. герминативни мутации) и да бъдат придобити от определени клетки на някакъв етап от живота (т.нар. соматични мутации). Герминативните мутации се носят от всяка клетка на индивидите и се унаследяват като се предават в поколението им. Те са виновниците за наследствените форми на рак. Соматичните мутации са придобити като резултат от грешки по време на клетъчното делене или поради излагане на канцерогени. Т.е. те възникват на по-късен етап от живота на индивида, като засягат само негови конкретни клетки и не се предават в поколението му. В процеса на стареене на човешкия организъм, клетките все по трудно се справят с поправката на настъпилите ДНК-увреждания и е възможно спонтанно възникнали генетични изменения (мутации) да не бъдат разпознати и унищожени, поради което да повишат риска от развитие на злокачествено заболяване. Именно това са т.нар. соматични мутации, които са спорадични, спонтанно възникващи. Соматичните (придобити) мутации са много по-чести от герминативните (унаследените) и повечето видове рак се дължат именно на възникването на соматични мутации. На ниво ДНК, герминативните и соматичните мутации могат да са най-различни. От много дискретни, засягащи само една или няколко букви от последователността на ДНК молекулата – до големи пренареждания, липса или удвояване на участъци в гените с различна големина. Като цяло, раковите клетки носят повече мутации, отколкото нормалните клетки.
Кое може да предизвика промяната на една клетка от нормална в ракова?
Индивидуалният риск от развитие на раково заболяване зависи от комбинацията от наследствени фактори и фактори на околната среда. Броят на факторите на средата, оказващи влияние, на практика е огромен. Йонизиращата радиация има ясно изразено канцерогенно действие. Изследвано е влиянието на затлъстяването, употребата на алкохол, на орални контрацептиви, липсата на физическа активност, дори употребата на боя за коса и лекарствени препарати на растителна основа и други. Доказани рискови фактори за туморогенеза са тютюнопушенето, инфекциите, радиацията, имуносупресивните медикаменти при органна трансплантация. Механизмът на действие на всички канцерогени е един и същ, а именно увреждане на ДНК молекулата. Очевидно раковите клетки могат да включват различен брой мутирали гени. Важен е броят на мутациите, а не тяхната последователност. Провокиращ фактор може да бъде химически канцероген, радиация или вирус.
Ясно е, че някои рискови фактори могат да бъдат избягвани, други – не. Например и тютюнопушенето, и наличието на мутация в определен тумор-супресорен ген са рискови фактори за някои видове рак, но само тютютнопушенето може да бъде елиминирано.
Как могат генетичните изследвания да помогнат за диагностиката и лечението на рака?
Персонализираната медицина отдавна навлезе в клиничната практика и е задължителна част от работата на добрите онколози. Вече е известно, че различната ефективност на прилаганата стандратна терапия при пациенти с онкологични състояния и различният им отговор към нея се дължат на генетичните различия както в генома на пациентите, така и в раковия геном. Изследванията в областта на Фармакогеномиката например помагат да се предвиди ефикасността и токсичността на терапията – 1) Лекарството не е токсично, но и не помага, 2) Лекарството е токсично и не помага, 3) Лекарството е токсично, но помага и 4) Лекарството не е токсично и помага.
От друга страна, изследването на туморния геном може да помогне за прецизиране на таргетната терапия, а изследването на генома на пациента може да определи лекарствения му метаболизъм (бърз-бавен метаболизъм). Могат да се търсят герминативни мутации (които се унаследяват от родителите и се предават в поколението) в гени, асоциирани с повишен риск за развитие на онкологично състояние, а това има отношение към профилактиката на тези състояния при близките на пациента. Високотехнологичните генетични изследвания от ново поколение в онкологията .
Изследване на раковия геном
Всеки тумор е различен и има уникален геномен профил, като този профил може да се променя с развитието на заболяването. Някои от мутациите в раковия геном са следствие от туморния процес, а не причина за възникването му, като с нарастването на тумора нарастват и генетичните изменения в клетките му. Дори в един и същ тумор могат да бъдат открити много и различни мутации. Ето защо, информацията за генетичния профил на тумора е важна, за да се прецени най-правилният подход за терапия и проследяване при всеки пациент, особено в случаите на прилагане на таргетна терапия, насочена към конкретен тип прицелен рак. Някои мутации се откриват често при определени видове рак и идентифицирането им позволява диагнозата да бъде потвърдена. Генетични изследвания се използват и при проследяване на отговора при терапия – например при миелопролиферативните онкологични състояния се открива мутацията JAK2:V617F. Съществуват много чувствителни генетични тестове, които могат да определят колко копия от тази мутация са налични в изследваната кръвна проба. Процентът на мутантните копия се проследява в течение на времето и така може да се мониторира отговора на организма към извършваната терапия.
При други видове рак генетичните изследвания могат да бъдат използвани като предиктор за по-тежка или по-лека прогноза при конкретен пациент, а това да напътства и интензивността на терапевтичните процедури. Например при пациенти с остра миелоидна левкемия (AML) наличето на мутация в гена FLT3 в изменените клетки е индикатор за по-лоша прогноза, в сравнение с пациентите, при които левкемията е без мутация в този ген. От друга страна, пациенти със соматична мутация в гена NPM1 са с по-добра прогноза от пациенти, които не носят такава мутация в раковите клетки.
Генетичните изследвания се прилагат много интензивно за целите на т.нар. таргетна терапия с лекарства от ново поколение. Медикаментите за лечение на конкретни онкологични състояния могат да бъдат разработени насочено към конкретни генетични изменения в раковата клетка и да са таргетирани към синтезирания променен белтък. Такава е стратегията например при т.нар. HER2+ пациентки с рак на гърдата, при които има увеличен брой копия на гена HER2, вследствие на което се произвеждат прекалено много копия от кодирания белтък. При тези пациентки стандартната химиотерапия не е ефективна и се прилага терапия с други медикаменти, дизайнирани да атакуват специфично HER2 позитивния рак. Таргетна терапия, разработена към конкретни мутации в раковата клетка се прилага все по-широко при редица форми на рак, в т.ч. остра лимфоцитна левкемия, гастроинтестинални стромални тумори (GARS), недребноклетъчен белодробен карцином, някои видове Неходжкинов лимфом, меланома. От друга страна някои лекарства не действат, ако прицелните ракови клетки носят определени мутация, какъвто е случаят при пациенти с колоректален карцином и мутации в RAS гените. Наличието на мутации в RAS гените на туморните клетки на рак на дебелото черво предполага резистентност при терапия с конкретни медикаменти и затова мутационният статус на изменените клетки трябва да се провери с генетични изследвания преди започването на терапията. При случаите с недребноклетъчен белодробен карцином пък е обратното – терапията е ефективна именно при наличето на соматична мутация в гена EGFR.
Изследване на генома на пациента
При около 5-10% от случаите с рак се откриват мутации, които са унаследени от родител и са в гени, асоциирани с канцерогенезата. Идентифицирането на такива мутации би показало дали членове на фамилията, при които няма данни за онкологично състояние към момента носят тази мутация и са с повишен риск от развитие на рак. Това би позволило провеждането на редовни скринингови дейности, насочени към ранното откриване на евентуални туморни процеси с оглед ефективна профилактика. Извършването на генетични изследвания за търсенето на мутации в асоциираните с рака гени е важно за цялото семейство, не само за конкретния индивид, но генетичното тестване и получаването на информация за резултата от него винаги е въпрос на личен избор. Препоръки за извършване на такива генетични изследвания се дават на хора с позитивна фамилна история за онкологично състояние. Важно е получените резултати от извършения тест да бъдат адекватно интерпретирани и ясно да показват наличието или отсъствието на мутации в конкретен ген, като тази информация да позволи извършването на ефективна профилактика. Ето защо е важен правилният подбор на гени за изследване.
Откриването на мутация, предразполагаща към развитието на рак не винаги означава, че задължително ще се развие. Обикновено вероятността това да се случи се дава в цифри. Така например откриването на патогенна мутация в BRCA1 гена определя риск за развитие на рак на гърдата между 50 и 85% и риск за рак на яйчника – между 40 и 60%. Мутация в гена-близнак BRCA2 от друга страна дава вроятности съответно между 50 и 80% за рак на гърдата и 10-27% за овариален карцином.
Кога може да предполагаме фамилен рак?
• Когато в семейството вече има няколко случаи с един тип рак • При поява на рак с ранно начало – в по-ранна възраст от обичайната, напр. развитие на рак на дебелото черво на 20 г • При повече от един вид рак при един и същи човек – напр. рак на гърдата и рак на яйчниците • При развитие на тумор билатерално при чифтните органи – напр. рак и на двете гърди • При развитие на рак в нетипичния пол – напр. рак на гърдата при мъже • При рак в няколко поколения в семейството
Как се избира кои гени да бъдат изследвани при конкретните семейства?
За някои гени е установена асоциация между наличието на патогенна мутация в тях и развитието на конкретни онкологични състояния. С развитието на генетичните изследвания от ново поколение стана възможно включването за едновременно изследване в един панел на група от няколко гена, асоциирани с конкретен вид рак. Включването на тези гени става след внимателния им подбор на база наличните данни за връзка между наличето на мутации и повишен риск за развитие на рак. Най-известният ген от Тумор-супресорните гени е TP53, чиято главна роля е да запазва стабилността на генома, да инициира апоптоза и да потиска туморния растеж. Мутации в гена водят до инактивиране на функциите на p53 белтъка. Герминативни мутации в този ген водят до повишен риск от развитие на малигненото заболяване Li-Fraumeni syndrome (25x повишен риск от развитие на злокачествено заболяване преди 50 годишна възраст). Мутации в тумор-супресорните гени BRCA1 и BRCA2 се асоциират най-често с рак на гърдата и на яйчниците, но се съобщава и за връзка с развитието на рак на панкреаса и простатата. Идентифицирани са повече от 350 мутации в BRCA1 гена и повече от 200 в BRCA2 гена. При около 40-50% от семействата с болни от рак на гърдата има наличие на мутации в BRCA1 гена и доживотният риск от развитие на рак е 60-85%. Мутации в BRCA2 гена се откриват в 30-40% от семействата и при тях доживотният риск също е 60-85%. Мутации в APC гена са отговорни за изява на рак на дебелото черво, т.нар. фамилна аденоматозна полипоза. При това състояние в епитела на дебелото черво се образуват множество полипи, като в 90% от случайте може да се развие злокачествено заболяване. Колоректалният рак се счита за пример за туморно заболяване, за изява на което се изисква наличие на множество мутации. Аденомите (доброкачествени образувания) на дебелото черво са предшествениците и често има мутации в RAS гените. При прехода от аденом към туморно заболяване възникват мутации и в други гени – основно гени за регулиране на растежа на тъканите като TP53, DCC, SMAD2 и SMAD4. Предланият от нас панел „Скрининг за Наследствен карцином“ включва изследване на 49 гена, асоциирани със 17 Наследствени форми на рак (в т.ч. Рак на гърдата, Рак на яйчниците, Рак на дебело черво, Рак на простата, Рак на панкреаса, Рак на стомаха, Неврофиброматоза, Ретинобластома, Фамилна параганглиома, Рак на тироидна / паратироидна жлеза, Хондросаркома, Феохромоцитоза, Рак на ендометриума, Ендрокринна неоплазия). В панела, разработен конкретно за Наследствен рак на гърдата и на яйчника се изследват 21 гена, асоциирани с него, а панелът за колоректален карцином включва 7 гена, асоциирани с рак на дебелото черво. Извършването на генетичните изследвания е многостъпален процес, който включва срещи с клинични специалисти и експерти по генетика на няколко пъти:
• Идентифициране на хората в риск • Консултиране преди пристъпването към генетично изследване • Подписване на информирано съгласие за генетично изследване • Избор на подходящ тест за търсене на мутации в определени прицелни гени • Извършване на анализа • Интерпретация на резултатите • Консултиране на получените резултати от генетичното изследване
Генетичните тестове за наследствени и соматични ракови заболявания са в основата на правилната диагноза и лечение при засегнатите пациенти и ранната превенция на техните роднини, носители на генетични мутации, асоциирани с риск от развитие на онкологично заболяване. С помощта на генетичните тестове за откриване и превенция на ракови заболявания, лекарите могат да бъдат насочени при избора на правилните терапевтични възможности.
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
