Posts in category: Статии

С навлизането в т.нар. средна възраст е препоръчително жените да обмислят определени скрининове тестове, благодарение на които някои сериозни заболявания могат да бъдат открити в ранен стадий и лекувани.

Скрининг за рак на гърдата

Всички жени са изложени на риск от рак на гърдата. Вероятно за повечето хора е изненадващо, че най-големият рисков фактор за развитие на рак на гърдата е възрастта. За да се увеличи възможността за откриване на рака на гърдата в по-ранен стадий – когато шансът за успешно лечение е най-голям – е важно да се прави мамография. Не е ясно дали самопрегледът на гърдите в домашни условия е от полза, въпреки че немалко лекари го препоръчват.

За какво се прави мамография?

По време на мамографията се правят снимки на тъканта на гърдите, докато те са притиснати между рентгенови плочи. Изследването може да открие инвазивен рак, неинвазивен рак, както и предракови или високорискови промени в тъканта. Мамографията може да идентифицира малки образувания в гърдите и калцификати – често първи признак за ранен рак на гърдата – които са твърде малки, за да бъдат усетени с напипване.

Кога и колко често трябва да се прави?

През последните години се водят спорове относно най-добрия скринингов график за мамография. Понастоящем най-добрият съвет е след навършване на 40-годишна възраст да се обмислят профилактични мамографии. Жените, които са с висок риск от рак на гърдата, могат да започнат да се следят и по-рано. Тези, които са между 40 и 49 години трябва да говорят със своя лекар колко често да се преглеждат. След навършване на 50 г. е препоръчително да се прави мамография всяка година или поне веднъж на 2 години. След 75-годишна възраст личният лекар може да каже до кога да се продъжат скрининговите изследвания. В някои случаи в допълнение към мамографията могат да се използват и други методи за образна диагностика на гърдите.

Скрининг за рак на маточната шийка

При цитонамазката (Pap test) докторът поставя пластмасов или метален спекулум във влагалището, за да прегледа шийката на матката. След това с помощта на шпатула и мека четка внимателно изстъргва материал от шийката на матката и го изпраща в лаборатория за анализ. Този тест може да бъде придружен от скрининг за човешки папиломен вирус (HPV), който включва същия процес и може да бъде направен по едно и също време с цитонамазката. В развитите страни вместо конвенционалната цитонамазка се използзва течно-базирана цитология.

За какво се прави тестът?

С цитонамазката се откриват ракови и предракови изменения в шийката на матката. Скринингът за HPV се прави, за да се провери за наличие на високорисков щам на HPV. Почти всички случаи на рак на маточната шийка са свързани с излагането и наличието на високорисков щам на този вирус, който се предава по полов път.

Кога и колко често трябва да се прави?

Жените трябва да започнат да си правят цитонамазка от 21-годишна възраст. До навършването на 29 г. се препоръчва скринингът да се провежда на всеки три години, а след навършването на 30 г. да се прави комбинирано изследване – цитоназамка и HPV тест. В някои случаи HPV тестът може да се извърши самостоятелно.

При жени, които са претърпели тотална хистеректомия – която включва отстраняване на шийката на матката – за нераково заболяване, рутинните цитонамазки не са необходими. Те не се наложителни и след навършване на 65 години, ако резултатите от цитанамзките и HPV тестовете през последните 10 години са били добри и няма висок риск от развитие на рак на маточната шийка.

Редовните цитонамазки са особено важни, ако жената пуши, имала е полово предавана инфекция или многобройни сексуални партньори, както и ако има анамнеза за рак на маточната шийка, влагалището или вулвата. В повишен риск се смятат и дамите с потисната имунна система или които са били изложени на синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES) преди раждането си. Те също трябва да се изледват регулярно.

Въпреки че не е известно лечение за HPV инфекцията, измененията на шийката на матката, които са резултат от нея, могат да бъдат лекувани. За щастие, при повечето жени HPV инфекцията се изчиства сама в рамките на 1 до 2 години.

Скрининг за колоректален рак

При този скринингов преглед могат да се използват различни тестове. Възможно е да бъде направен само един или комбинация от следните:

Колоноскопия. При този прегед в ректума се вкарва дълга, гъвкава тръба (колоноскоп), която позволява на лекаря да прегледа цялата дължина на дебелото черво. Това се счита за златен стандарт за скрининг за рак на дебелото черво.

Виртуална колоноскопия. При това изследване се използва компютърна томография (КТ), за да се получат напречни изображения на коремните органи.

Гъвкава сигмоидоскопия. Подобно на колоноскопията, в ректума се вкарва тънка тръбичка. При това изследване обаче се оценява само долната част на дебелото черво (сигмовидното черво).

Тест за окултна кръв в изпражненията или имунохимичен тест за изпражненията. При тези тестове проба от изпражненията се изследва в лаборатория за скрита (окултна) кръв.

ДНК тест на фецес. При този тест се използва проба от фецес, за да се търсят ДНК промени в клетките, които могат да показват наличие на рак на дебелото черво или предракови състояния. Той също така проверява за признаци на кръв в изпражненията.

За какво се прави тестът?

За откриване на рак и предракови образувания (полипи) по вътрешната стена на дебелото черво, които могат да се превърнат в ракови. Много хора се притесняват да се подложат на скрининг за рак на дебелото черво поради страх, срам, стеснение или дискомфорт. Този скрининг обаче може да спаси живот, като открие и отстрани предраковите полипи и по този начин предотврати появата на този често срещан рак. Ранното откриване на рака също може да бъде животоспасяващо.

Кога и колко често трябва да се прави?

Жените със среден риск от развитие на колоректален рак могат да започнат скринингови изследвания още на 45 години. Честотата на скрининга ще зависи от вида на теста, който се прави. Лекуващият лекар може да препоръча най-подходящите тестове в зависимост от здравословното състояние на своята пациентка. При жените в повишен риск тези изследвания може да започнат по-рано и да се провеждат по-често.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Рядко се случва, но някои жени качват малко килограми, когато започнат да приемат противозачатъчни таблетки. Често това е временен страничен ефект, който се дължи на задържане на течности, а не на допълнителни мазнини.

Преглед на 44 проучвания не показва доказателства, че таблетките за контрол на раждаемостта причиняват увеличаване на теглото при повечето жени. И както при другите възможни странични ефекти на хапчетата, всяко наддаване обикновено е минимално и изчезва в рамките на 2 до 3 месеца.

Ако сте една от малкото жени, които качват килограми, посъветвайте се с вашия лекар. Той може да ви предложи друг вид контрацептивни таблетки. Защо? Защото не всички хапчета са еднакви.

Съществуват два вида:
Комбинирани, които съдържат естроген и прогестин
Таблетки, съдържащи само прогестин
Повечето противозачатъчни използват един и същ вид естроген в различни дози, но всеки бранд може да предлага малко по-различен вид хормон прогестин, в различни дози. Резултатът? Потенциално различни странични ефекти.
Каквото и да опитате, дайте му поне 3 месеца, за да отминат всички странични ефекти.

Съвременните хапчета са различни
Когато в началото на 60-те години на миналия век за пръв път се пускат в продажба противозачатъчни таблетки, те съдържат много високи нива на естроген и прогестин. Естрогенът във високи дози може да причини увеличаване на теглото поради повишен апетит и задържане на течности. Така че преди 50 години те наистина са могли да причинят наддаване на килограми при някои жени.

Съвременните противозачатъчни таблетки съдържат много по-малко количество хормони, затова е малко вероятно увеличаването на теглото да е проблем.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Грижата за човек, който страда от някакво заболяване, може да е стресиращо преживяване. Хората, които гледат дете с мускулна дистрофия на Дюшен (МДД) обаче са изправени пред някои специфични предизвикателства.

Емоционално претоварване
Мускултата дистрофия на Дюшен е генетично заболяване. За много родители поставянето на диагноза на детето им поражда чувство за вина. Възможно е да се чувстват съкрушени, знаейки, че то трябва да живее с нелечимо заболяване, което с времето ще се влошава.

Всеки човек е различен, но депресията и тревожността са често срещани сред хората, полагащи грижи за деца с МДД. Възможно е те да преминат и през редица други емоции, като например:
Шок или объркване
Страх за бъдещето на детето
Болка, че детето няма да се оправи
Несигурност за това как МДД ще се отрази на цялото семейство
Безпомощност или срам, че не могат да се справят с изискванията за полагане на грижи
Полагането на тези специфични грижи може също така да доведе до:
Стрес, че трябва да се грижат за детето си, като същевременно се налага да посрещат други нужди в живота си
-Притеснение, че няма да имат достатъчно средства, за да плащат за грижите
Гняв, че не могат да получат достатъчно помощ
Постоянна умствена или физическа умора, която не се подобрява с почивка
Възможно е също така да се изпитва желание да се избягва говоренето за МДД в присъствието на детето. Ако обаче темата се превърне в табу и изобщо не се обсъжда, това вероятно само ще доведе до увеличаване на стреса. Нещо повече, много деца искат да обсъдят как се чувстват по отношение на променящото се тяло.
Екипът, който се грижи за детето, може да помогне на родителите. Лекар или друг специалист може да разговаря с малкия пациент насаме или в присъствието на майката и бащата. Не е изключено да се окаже, че самото дете и родителите се чувстват по-спокойни, когато могат да говорят открито за физическите и емоционалните симптоми, свързани с МДД.

Справяне с разходите при МДД
Може да се наложи единият родител да напусне работата си или да прекарва по-малко часове на работа, за да може да се грижи за детето си. Освен че ще намалеят доходите, може да се наложи да се покриват и високи разходи за здравни грижи. С напредването на заболяването ще се наложи закупуването на адаптивно оборудване, което може да е скъпо.

Някои неща, които може да са необходими, са:
Инвалидна количка
Кола, която е достъпен за инвалидна колична
Рампи или асансьори
Други промени в дома
Медицинско оборудване като тръби за хранене или специани легла
Недостигът на време и пари засилва стреса на много от хората, полагащи грижи за болни от мускулна дистрофия на Дюшен.
Определяне на ролята на лице, полагащо грижи
В зависимост от симптомите на детето, родителят може да е на разположение 24 часа в денонощието. Дори тогава той може да смята, че би трябвало да прави повече. Има обаче много начини за намаляване на натоварването като болногледач, като едновременно с това здравето на детето се поставя на първо място.
Нормално е човек да не може сам да определи границите. Затова е препоръчително да се насрочи консултация на четири очи с лекуващия лекар. Това дава възможност да се повдигнат трудни въпроси, които един родител обикновено не би искал да зададе пред детето си. Специалистът може да бъде попитан кои дейности са безопасни и кои могат да навредят на подвижността или здравето на малкия пациент. Може да му бъде зазаден въпрос и как детето би могло да получи специална помощ в училище по съществуващите програми?

Важно е родителят да знае, че не е необходимо да се справя сам с всички грижи за детето си. Членове на семейството, приятели, съседи и други близки хора вероятно биха искали да се включат. Когато някой предложи помощ, важно е грижещият се за болното дете да каже от какво се нуждае.

Специалистите съветват да се води текущ списък с нещата, за които родителят не би имал нещо против да му се помогне, като например:
Работа в двора
Пазаруване на хранителни стоки
Водене на децата до извънкласни занимания и взиманато им обратно
Приготвяне на вечеря веднъж седмично
Играене на видеоигри или прекарване на време с детето
Екипът, предоставящ грижи за детето, може да обясни и на колко часа заместваща грижа седмично има право родителят по различни програми. Това са краткосрочни посещения от доброволци или медицински персонал в помощ на грижещия за болно от МДД родител. Те дават възможност на неплатените болногледачи да си починат за няколко часа до 24 часа на ден. Лекарят или социалният работник на детето може да обясни повече за това как работи тази услуга.

Намиране на време за себе си
Много родители поставят своите нужди след тези на децата си. Като хора, които се грижат за дете, е важно да намерят начин да се отпуснат и да се заредят с енергия. Специалистите съветват те да правят всичко, което помага на ума и тялото им да се почувстват освежени. „Може би искате да излезете навън на добра вечеря, да гледате забавен филм или да потичате сутрин, преди детето ви да се събуди“, казват те.
Въпреки че грижата за себе си е различна за всеки, проучванията показват, че хората, които се адаптират добре към предизвикателствата на живота, са склонни да участват в „дейности за изграждане на резерви“. Това са неща, които използват повече от една част на мозъка.

Някои примери са:
Упражнения или движение
Четене
Творчески хобита
Духовни практики
Независимо дали става дума за 15 минути или за няколко часа, силно препоръчително е да се използва по-широката мрежа за подкрепа, когато грижещият се дете с мускулна атрофия на Дюшен има нужда от време и пространство за разтоварване.
Грижа за емоционалното и психическото здраве
Медицинският екип, който се грижи за детето, би могъл да препоръча на родителите към кого да се обърнат за подкрепа. Това може да е социален работник, психолог или консултант. С помощта на тези здравни специалисти родителите могат да преминат по-леко през трудните моменти, свързани с МДД и да бъдат по-подготвени за предизвикателствата, които родителят и детето могат да очакват.
Това, което би могло да е от полза за лицата, полагащи грижи за болни от МДД, са:
Антидепресанти
Брачни и семейни консултации
Консултации по въпросите на скръбта
Поведенческа терапия
Много от лицата, полагащи грижи, проявяват признаци на бърнаут, тревожност и депресия. Възможно е да не могат сами да преценят дали това им се случва. Те трябва да говорят с лекар, ако всеки ден в продължение на две седмици имат следните симптоми:
Тъга или безнадеждност, които не изчезват
Проблеми с контролирането на гнева или разочарованието
Загуба на интерес към неща, които преди са им доставяли удоволствие
Прекалено много или недостатъчно сън
Продължително безпокойство
Физическа болка, за която няма обяснение

Не е необходимо грижещият се за дете с МДД сам да се справя със стреса, свързан с полагането на грижи. Той би могъл да се обърне за подкрепа към близките си, лекаря, социалния работник или други членове на екипа за грижи за детето. От полза може да е и включването в групи на родители на деца с МДД.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Учените призовават за засилени усилия за отказване от тютюнопушенето и прегледи на белите дробове сред жените на млада и средна възраст, след като нов анализ показа, че вероятността те да бъдат диагностицирани с рак на белия дроб е нарастваща в сравнение с мъжете.

Тенденцията се наблюдава през последните години. Новият доклад на изследователите от Американското дружество за борба с рака сочи, че освен че жените на възраст от 30 до 50 години са по-склонни от мъжете да развият рак на белия дроб, сега представителките на нежния пол на възраст от 50 до 54 години също се диагностицират по-често в сравнение с мъжете на същата възраст.

Като цяло, през последните две десетилетия броят на случаите на рак на белия дроб и при двата пола е продължил общата си тенденция на намаляване, но спадът е бил по-рязък при мъжете, отколкото при жените, показва анализът. Проучването включва здравни данни за около половината от населението на САЩ от 2000 до 2019 г.

Изследователите са озадачени от различния темп на намаляване на броя на пушачите от двата пола, тъй като жените не пушат толкова често, колкото мъжете. По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) през 2021 г. в САЩ са пушили 13 % от мъжете и 10 % от жените.

Ракът на белия дроб е водещата причина за смърт от рак в Щатите. По данни на американския Национален институт по рака през 2023 г. в страната е имало около 238 000 нови случая на рак на белия дроб и 127 000 смъртни случая. Около 75% от хората, диагностицирани с рак на белия дроб, не доживяват дори пет години след поставянето на диагнозата.

„Тези констатации са много обезпокоителни“, казва в изявление водещият автор Ахмедин Джемал, старши вицепрезидент по наблюдението и равенството в здравеопазването в Американското дружество за борба с рака. „Не знаем защо честотата на заболеваемост от рак на белия дроб сред хората на по-млада и средна възраст сега е по-висока при жените, отколкото при мъжете, което обръща историческия модел. Разпространението на тютюнопушенето – основният рисков фактор за рак на белия дроб в САЩ – не е по-високо при по-младите жени, отколкото при по-младите мъже, както е при други установени рискови фактори, като например професионалните експозиции“, обяснява той.

Според федералните насоки хората на възраст от 50 до 80 години, които са пушили по една кутия цигари дневно в продължение на 20 години (или по две кутии дневно в продължение на 10 години), трябва да се изследват ежегодно за рак на белия дроб, ако все още пушат или ако са се отказали от цигарите през последните 15 години. Скринингът може да бъде преустановен, след като лицето не е пушило в продължение на 15 години или развие здравословен проблем, който значително ограничава продължителността на живота или възможността или желанието за извършване на белодробна операция.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Ракът на простатата е втората водеща причина за ракови заболявания сред мъжете в САЩ. Въпреки че е широко разпространено, това заболяване често е лечимо, особено ако се открие в най-ранен стадий. Проблемът обаче е, че повечето мъже не изпитват симптоми, докато болестта не напредне.

Ето защо редовните прегледи за рак на простатата са толкова важни: те са най-добрият начин за откриване и овладяване на заболяването в ранен стадий.
Как се прави скрининг за рак на простатата?

Днес основният начин за проверка за признаци на рак на простатата при мъжете е чрез кръвен тест за простатноспецифичен антиген (PSA).

Какво представлява кръвният тест за простатноспецифичен антиген?
Този скринингов тест за рак на простатата измерва нивото на PSA в кръвта. PSA е протеин, произвеждан от клетките на простатната жлеза. Макар че PSA се съдържа предимно в семенната течност, малко количество от него се открива и в кръвта. С повишаването на нивото на PSA се увеличава и вероятността от поява на рак.
Важно е обаче да се знае, че по-високото ниво на PSA не означава непременно наличие на рак. Няколко фактора, като възраст, размер на простатата, сексуална активност и възпаление, могат да повлияят на нивата на PSA при мъжете.

Как се диагностицира ракът на простатата?
Ако е направен тест за PSA и резултатите показват, че нивата са високи, може да се наложи биопсия на простатата, за да се установи причината.
При биопсията се вземат тъканни проби от простатната жлеза. След това тези проби се изпращат в лаборатория за изследване, за да се установи дали в тях има ракови клетки.

Важно е да се знае, че няма универсален процес, който да е подходящ за всички. В случай че има съмнение за рак, пациентът и лекарят работят заедно, за да определят как е най-добре да се подходи в зависимост от конкретната ситуация. Може да бъде решено да се предприеме активно наблюдение за определен период от време. Активното наблюдение включва внимателно проследяване, но не и лечение, докато изследванията не покажат промяна в състоянието.

Каква е възрастта за започване на скрининг за рак на простатата?
Тестовете за PSA за рак на простатата често започват на 45-годишна възраст за афроамериканците и на 55-годишна възраст за повечето други мъже.
При наличие на рискови фактори, като фамилна анамнеза за рак или затлъстяване, личният лекар може да предложи скринингът да започне по-рано. Той може също така да препоръча на пациента да се обърне към уролог – лекар, който е специализиран в диагностицирането и лечението на заболявания на мъжката репродуктивна система.
Въпреки това решението за провеждане на тест за PSA е индивидуално. Трябва да се вземат предвид възрастта, общото здравословно състояние, предпочитанията на пациента и потенциалните рискове и ползи от теста. Важното е поне да се обсъди с лекаря изследването на PSA при следващия профилактичен преглед.

Колко често се правят тестове за PSA?
Ако пациентът и неговият лекар решат да продължат със скрининга, времето между бъдещите прегледи ще зависи от резултатите от кръвния тест за PSA. Мъжете с по-високи нива на PSA трябва да се изследват ежегодно. Тези с по-ниски нива може да се наложи да се тестват само на всеки две години.

Какви са рисковете от скрининговите изследвания за рак на простатата?
Тъй като ракът на простатата често е толкова бавно развиващо се заболяване, възможно е, дори и да бъде открит, той да не повлияе на продължителността или качеството на живота.

Фалшиво положителните резултати също могат да представляват проблем. Възможно е нивата на PSA да са високи, въпреки че няма рак и в резултат скринингът да доведе до неясни резултати и в крайна сметка ненужни последващи изследвания. По тази причина е важно пациентът да се консултира с лекуващия лекар дали скринингът за рак на простата е подходящ за него.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.