„Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“
Иван винаги е бил уверен и общителен младеж. Като тийнейджър, той бързо навлиза в света на любовта и интимността, но като много млади хора, рядко мисли за последствията от необезопасения секс. В компанията на приятели темата за презервативите често е неглижирана, а интимните взаимоотношения се случват спонтанно и небрежно.
На 18 години Иван вече е имал няколко сексуални партньорки, но никога не е обръщал сериозно внимание на предпазните мерки. Той винаги е бил уверен, че нещо като полово предавана инфекция няма да се случи точно на него. Липсата на информация и импулсивността на младостта го карат да подценява рисковете, като се фокусира повече върху емоциите на момента, отколкото върху безопасността.
Какви са рисковете от заразяването с полово предавани инфекции:
Заразяването с полово предавани инфекции могат да имат краткосрочни и дългосрочни последствия за здравето. Ето основните рискове, свързани с различните ППИ:
1. Безсимптомно протичане и разпространение
Много ППИ, като хламидия и гонорея, могат да протичат без симптоми в началото, което затруднява навременното откриване и лечение. Това позволява инфекциите да се разпространяват по-лесно между партньорите, увеличавайки риска от епидемии.
2. Проблеми с фертилността
Хламидия и гонорея могат да причинят сериозни репродуктивни проблеми, особено при жените. Ако не се лекуват, тези инфекции могат да доведат до възпалителни заболявания на таза, което може да причини увреждане на маточните тръби и безплодие.
При мъжете те могат да доведат до инфекции на простатата и проблеми с фертилността.
3. Увеличен риск от заразяване с ХИВ
Някои ППИ, като херпес и сифилис, улесняват заразяването с вируса на ХИВ, тъй като причиняват възпаления и рани в гениталната област, които увеличават възможността за навлизане на вируса в организма.
4. Рак
Някои ППИ, особено човешкият папиломавирус (HPV), са свързани с развитието на рак. Например, HPV може да причини рак на шийката на матката при жените, както и анален, устен и гърлен рак при двата пола.
5. Усложнения по време на бременност
Някои ППИ като сифилис, херпес и гонорея могат да бъдат предадени от майката на плода по време на бременността или раждането. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми за новороденото, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и инфекции.
6. Дългосрочни здравни проблеми
Нелекувани ППИ могат да доведат до хронични здравословни проблеми. Например, сифилисът, ако не бъде лекуван навреме, може да засегне сърцето, мозъка и други жизненоважни органи, дори години след заразяването.
7. Социални и психологически ефекти
Заразяването с ППИ може да доведе до стрес, тревожност, социална стигма и проблеми в интимните отношения. Хората, които живеят с хронични ППИ, като херпес или ХИВ, могат да изпитват психическо напрежение и дискриминация.
Заключение
Нека сега продължим историята на нашият герой, Иван!
Нека разгледаме психичното състояние на Иван преди и по време на заразяването
Първоначално Иван не изпитва никакви симптоми. Няколко седмици след една краткотрайна връзка обаче започват да се появяват първите признаци – парене при уриниране и необичайно течение. Той пренебрегва тези симптоми с надеждата, че ще изчезнат от само себе си. С течение на времето обаче неразположението се засилва, а Иван започва да се притеснява.
Когато най-накрая решава да посети лекар, той вече е под напрежение. След тестове, резултатите показват, че Иван е заразен с хламидия – полово предавана инфекция, която е много честа, но и лесно лечима, ако се диагностицира навреме. Въпреки че лечението е възможно, Иван е обхванат от чувство на вина, срам и страх.
Той започва да се пита как е допуснал това да се случи. Страхът от това, че може да е заразил партньорката си, също го измъчва. Психичното му състояние се влошава – Иван изпитва тревожност, притеснява се за здравето си и изпада в състояние на стрес. Освен физическите симптоми, той усеща и социална изолация, страхувайки се какво ще си помислят другите, ако разберат за състоянието му.
Процесът на лекуване и възстановяване
След поставянето на диагнозата, лекарят на Иван му предписва антибиотично лечение, което е стандартният метод за лечение на хламидия. Лекарството започва да действа бързо и след няколко седмици симптомите изчезват напълно. Физическото възстановяване минава безпроблемно, но емоционалното възстановяване отнема повече време.
Лекарят обяснява на Иван, че е важно да уведоми партньорката си, за да може и тя да бъде тествана и, ако е необходимо, лекувана. Това предизвиква още тревожност у Иван, но той осъзнава, че е част от отговорността към себе си и към другите. След разговор с партньорката си той усеща облекчение, когато тя разбира ситуацията и също предприема необходимите мерки.
След като лечението е завършено и резултатите му са отрицателни, Иван започва да осъзнава важността на предпазните мерки и редовната профилактика.
За съжаление доверието в партньорите се разклаща от създалата се ситуация, но на този етап те успяват да задържат връзката си.
Лекарят на Иван обяснява, че хламидията е една от най-често срещаните полово предавани болести и че мнозина може да не знаят, че са заразени, тъй като инфекцията често протича без симптоми. За здравите хора, профилактиката е от ключово значение. Използването на презервативи при всеки сексуален контакт е най-ефективният начин за намаляване на риска. Освен това редовните тестове за полово предавани инфекции са важни, дори ако няма симптоми.
За хората, които са болни, лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, за да се предотвратят усложнения и да се избегне предаване на инфекцията. Ключов момент е необходимостта от това да се уведомят всички сексуални партньори, за да могат и те да бъдат лекувани.
След лечението, излекуваните пациенти трябва да продължат да практикуват безопасен секс и да се тестират редовно. Иван научава, че информираността и отговорността към здравето са от ключово значение за поддържане на пълноценен живот.
Каква поука можем да си извадим от историята на Иван:
Създалата се ситуация при Иван е урок за това колко е важно да се подхожда с отговорност към сексуалното здраве и партньорите ни. Той научава, че макар грешките да са част от живота, най-важното е да се учим от тях и да вземем необходимите мерки, за да предотвратим повторение на подобни ситуации. Иван вече знае, че предпазните мерки не са просто избор, а отговорност.
Той продължава напред с новооткрито уважение към здравето си и увереност, че може да взима по-добри решения занапред. Историята му завършва с позитивна промяна – научил се е да бъде отговорен и внимателен, като се грижи за себе си и за хората около него.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“
Снимка: Shutterstock
Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.
Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.
Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.
Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.
Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.
С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.
Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.
Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.
Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.
Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми в България.
Снимка: Теодор Ангелов
Д-р Петя Баликова е специалист по Медицинска Онкология с опит и засилен интерес в областта на злокачествените новообразувания на млечната жлеза, тумори на глава и шия, карциноми в областта на гастроинтестиналния тракт и белодробен карцином. В момента е зам.- началник на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Завършва медицина в МУ-Пловдив и има опит в обучението на студенти като асистент към Медицински Университет в София в Катедра по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология. Участва като изследовател в клинични изпитвания II, III, IV фаза, както и различни програми за ранен достъп до прицелна и имунотерапия, така и в различни генетични изследвания за персонализирана терапия. Член на борда на Клуб Млад Онколог – Young Oncologist Club – Bulgaria. Лектор и модератор в множество научни събития в страната и международни форуми в редица европейски държави. Участва в международни обучителни програми във водещи онкологични центрове – ESMO Preceptorship Courses, ETOM courses и международни конгреси в онкологичната сфера като ICHNO, ESMO, ASCO. Д-р Баликова работи активно с млади специализанти и стажанти чрез асоциацията „Млад Онколог“ като помага за допълнителното им развитие и квалификация в най-новите онкологични аспекти – разработване на програми и проекти за доусъвършенстване на професионално ниво. Тя осъществява контакти със сродни организации и световно признати ментори от специализирани онкологични центрове, които спомагат за популяризиране сред младите лекари на най-новите методи за лечение и диагностика в областта на онкологията. Д-р Баликова е носител на наградата „Лекар на годината“ в категория „Ти си нашето бъдеще“ за 2022 година, присъдена от Българския лекарски съюз.
Статистиката за онкологичните заболявания за съжаление е доста обезкуражаваща. Според GLOBOCAN ракът е една от водещите причини за смърт в световен мащаб с близо 10 млн. смъртни случаи, отразени за 2020 г. и приблизително 19 млн. новодиагностицирани пациенти. Според официални данни на Европейската комисия за 2020 г. водещо онкологично заболяване в Европа е ракът на гърдата, последвано от колоректалния карцином, простатния карцином и рака на белия дроб. Броят на новите онкологични диагнози от всички видове е нараснал до 2.7 млн., а 1.3 млн. обобщено са смъртните случаи в Европа. Най-смъртоносен остава белодробният карцином, колоректалния карцином, карцинома на гърдата при жените и панкреасният карцином. Данните за България остават разочароващи – смъртността при повечето локализации е една от най-високите при нас. Заболеваемостта спрямо процент от населението ни също е доста висока и най-обезку- ражаващо е, че все още процентът на новооткритите случаи в последен стадий на заболяването е един от най-високите в Европа, което само говори колко крещяща е нуждата от въвеждане на задължителни скринингови програми, които до момента все още липсват. Стряскаща е статистиката, че броят на пушачите също е най-висок в родината ни, сравнено с всички европейски държави. Тютюнопушенето доказано е причина за заболявания като рак на белия дроб, панкреас, пикочен мехур и карцином в областта на главата и шията, а в България смъртността от тях е една от най-високите в ЕС. Преживяемостта от някои онкологични заболявания значително се подобрява, благодарение на развитието на диагностиката и лечението през последните 10 години и благодарение на въвеждането на т.нар. персонализирана медицина и в България.
КАК МОЖЕМ ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ИМАМЕ РИСКОВЕ ЗА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАКВИ СА НАЙ-ЕФЕКТИВНИТЕ НАЧИНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ?
За предотвратяване на онкологичните заболявания не може да се говори в пълния смисъл на думата. Ако искаме да ограничим заболеваемостта трябва да ограничим факторите, които провокират канцерогенезата, но не всички от тях изобщо могат да бъдат контролирани – като генетичната предиспозиция. Факторите на околната среда, върху които имаме контрол, са замърсяването на въздуха (особено в София), вредните лъчения, излагането на канцерогенни химически вещества в производствата, радиацията, UV излъчването, тютюнопушенето, алкохолът, затлъстяването. Да не забравяме HPV вирусите, предизвикващи редица карциноми като рак на маточната шийка и рак на устната кухина, срещу които отдавна вече има действащи ваксини. Създаването и прилагането на национални скринингови програми в България за най-честите онкологични заболявания няма да намали заболеваемостта, но ще увеличи броя на ранно диагностицираните случаи, които могат да бъдат радикално излекувани. Генетичната предиспозиция към онкологични заболявания е основен фактор, върху който за съжаление ние самите нямаме контрол – или я имаш, или не. Ако обаче установим носителство на конкретни онкогени можем да бъдем много по-стриктни в профилактиката, а открити в ранен стадий повечето заболявания са лечими.
За установяване на генетична предиспозиция към рак е важно да познаваме фамилната си анамнеза за заболявания.
Ако е известно, че много от жените в различните поколения в дадена фамилия, например имат карцином на гърда или яйчници, те имат голям риск от носителство на мутации в т.нар. BRCA гени. Необходимо е младите жени от следващите поколения да извършат тестване за тези мутации. Важно е да се знае, че не само жените, но и мъжете могат да бъдат носители на тези дефектни гени. BRCA мутациите предизвикват в по-рядък процент и рак на простатата, както и рак на панкреаса. Не е задължително всеки член от такава фамилия да е носител на тези мутации, но информираността е много важна за последващото проследяване и профилактика. В генетичните лаборатории вече са налични и достъпни тестове за широк панел от гени, които могат да установят увеличен риск към рак на гърда, яйчници, колоректален карцином, белодробен карцином, панкреасен карцином, простатен карцином, мозъчни тумори, множествена ендокринна неоплазия и редица генетични синдроми като синдром на von Hipple- Lindau и синдром на Линч, увеличаващи рисковете за редица други по-редки карциноми.
КАКВИ СА ПРЕПОРЪКИТЕ ВИ ЗА СКРИНИНГ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КАК ДА РАЗБЕРЕМ КОЙ ТЕСТ Е НАЙ-ПОДХОДЯЩ ЗА НАШИТЕ НУЖДИ?
В България е необходимо в най-близко бъдеще да бъдат изготвени и стартирани задължителни скринингови програми за най-честите онкологични заболявания, които доказано открити в ранен етап са напълно лечими. Това са ракът на гърдата, ракът на шийката на матката, ракът на простатата и колоректалния карцином. Искам да обърна внимание на читателите, че профилактиката и скринингът са две различни неща. Профилактичните прегледи се провеждат от пациентите по собствена инициатива, съобразено с индивидуалните им притеснения. Скринингът представлява задължително проследяване чрез профилактичен преглед и допълнителна образна и лабораторна диагностика за дадено онкологично заболяване при конкретна възрастова група и пол в определени периодичности, които се контролират от държавата. Държавата трябва да работи в посока здравна информираност на населението и въвеждане на скринингови програми с известна спешност, защото както прочетохте по-нагоре статистиката в България е една от най-зловещите в цяла Европа.
Един от най-лесните и ефективни скрининг методи е тестването за HPV-вируса (p16), чийто щамове са причинители за рак наматочната шийка.
Скринингът за рак на гърдата включва задължителните ехомамографски изследвания, скринингът за колоректален карцином включва тестове за окултно кървене и провеждане на диагностична колоноскопия, а простатният карцином може да бъде засечен и с регулярно тестване нивата на простат-специфичният антиген (PSA). Провеждането на нито един от тези методи не представлява трудност за здравните специалисти в България. От въвеждането и регулирането на скрининг програмите ще имат полза всички – и здравните специалисти, и здравните власти, и държавата.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?
Пациентите се нуждаят от навременен достъп до съвременни методи за диагностика и лечение, които да следват принципите на персонализираното здравеопазване. Днес под прецизна или персонализирана медицина се разбира адаптация на цялостния диагностично-терапевтичен подход в това число и лечебните интервенции към индивидуалните характеристики на пациента и неговата болест, което е принципно различно от конвенционалния подход на определяне на лечението въз основа на фенотипни особености. В здравните заведения в страната се провеждат редица високоспециализирани хирургични процедури като лапароскопски и ендоскопски изследвания, както и специфични образни изследвания като компютърна томография (CT scan), ядрено магнитен резонанс (MRI), сцинтиграфски изследвания (SPECT), нуклеарни изследвания като позитронно-емисионната томография с нейните различни направления – PET CT FDG, 68-Ga DOTA-TOC и FAPI PET. В онкологичната практика персонализираният подход към всеки случай означава определянето на най-точното и най-ефективно лечение въз основа на индивидуалния геномен профил на тумора на пациента в комбинация с онези уникални характеристики, които отличават пациентите един от друг. Провеждането на молекулярно изследване, за определяне на наличието на предиктивни биомаркери е стандарт в грижата за пациентите с онкологични заболявания. При някои тумори, като рака на белия дроб и колоректалния карцином, са идентифицирани множество изменения (геномни алтерации) в редица гени, които могат да повлияят върху избора на терапия, което определя нуждата от прецизна диагностика при тези пациенти. Провеждането на изчерпателен генетичен анализ (NGS) при пациентите с редица онкологични заболявания е включено в препоръките на редица международни онкологични дружества, които българските онколози също спазват стриктно. Изчерпателното геномно профилиране се определя като ключов компонент в подобряването на грижата за пациентите. В зависимост от типа рак, геномното профилиране се извършва от туморна проба (тъканна биопсия) или от кръвна проба (течна биопсия) като се анализират над 400 гена. Този метод се прилага вече и в редица лаборатории и в България, сред които е и „Геника“.
Снимка: Личен Архив
ПРЕЗ КАКВИ ЕТАПИ МИНАВА ПАЦИЕНТА, ЗА ДА СТАРТИРА НЕГОВОТО ЛЕЧЕНИЕ?
Онкологичното заболяване се диагностицира първо чрез биопсия от туморната формация, когато откриването на заболяването не е в условие на спешност, след което се извършва хистологично потвърждение от патолога. Задължително е провеждане на целотелесно образно изследване – компютърна томография (CT scan) или позитронно-емисионна компютърна томография (PET CT). Визуалната диагностика на цялото тяло е много важна, защото дори и малки тумори могат да бъдат много злокачествени и немалък процент от случаите се откриват когато вече са се разпространили по лимфогенен и хематогенен път извън засегнатия орган до други части на тялото. Много често симптомите на рака не идват от първоизточника, а от някоя от другите засегнати зони в тялото. Възможно е да се направи биопсия от бял дроб, кост или туморна формация в областта на корема и таза без ясно обособено първично огнище. Тогава хистологичната верификация заедно с иму- нохистохимичното изследване и образната диагностика поставят окончателната диагноза. Всеки пациент с поставена диагноза „рак“ бива разглеждан от мултидисциплинарен борд от специалисти, включващ онколог, патолог, лъчетерапевт, образен диагностик, хирург, гастроентеролог, гинеколог,ортопед, уролог, УНГ специалист и други според локализацията на първичния тумор. В екипа от специалисти в МБАЛ „Света София“ разполагаме и с клиничен психолог. За всеки конкретен случай се изготвя и предлага индивидуален план за лечение и диагностика. В зависимост от стадия и степента на разпространение на рака, леченията могат да бъдат чрез операция, лъчетерапия, химиотерапия, таргетна и имунотерапия, или комбинация от няколко от тях. В клиниката по Медицинска Онкология в МБАЛ „Света София“ спазваме неотлъчно много важен принцип в онкологията – прилага- ме т.нар. “continuum of care” (лат.). Опитваме се да предложим на всеки пациент оптимална последователност на неговото лечение за всеки един етап на болестта, без да му отнемаме шанса да премине през всички възможни и налични лечения, съществуващи в световен мащаб за неговото заболяване. Много често при изчерпване на терапевтичните възможности търсим подходящо клинично изпитване, в което бихме могли да го включим или при нас, или в някои друг онкологичен център, благодарение на изградената мрежа и добра колаборация с нашите колеги онколози.
КАКВИ СА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Ракът със своята изменчивост и хетерогенност е едно от най-трудните за контрол и лечение заболявания и представлява постоянно предизвикателство за нас онколозите. През последните години иновациите в онкологичното лечение са основна част в клиничните проучвания и научни разработки както в лекарственото лечение, така и в хирургичните, лъчетерапевтичните и радионуклидни подходи. Набляга се много върху комбинацията от няколко метода и тенденцията е за включване на предоперативно (неоадювантно) лекарствено лечение преди радикални оперативни интервенции с цел органосъхраняване, по-добро качество на живот и по-дълъг период, свободен от заболяване. Традиционните лечения на рака се основават на местоположението на тумора и вида на раковите клетки, които пациента носи в тялото си. Тумор-агностичните терапии са нов терапевтичен подход в лечението на рака, при който се идентифицират специфични генетични мутации или изменения в клетките, които стимулират растежа и трансформирането им в ракови. Разработват се и се прилагат лекарства именно срещу тези генетични характеристики на раковите клетки, независимо от произхода и локализацията на злокачествения тумор. Таргетната (прицелна) терапия е вид лечение, насочено към определени структурни характеристики на туморната клетка (таргети), като по този начин тя е много по-селективна от класическата химиотерапия и двете в комбинация са много по-ефективни срещу раковите клетки, защото имат различни, но допълващи се механизми на действие. Имунотерапията е една от най-обещаващите иновации в онкологията, която има за цел да активира собствената имунната система на пациента за борба с рака. Един от най-разпространените видове имунотерапия представлява блокирането на определени протеини, които пречат на имунните клетки да атакуват раковите клетки. Това „блокиране на блокирането“ всъщност позволява на имунната система да активира Т-клетките си отново, които са отговорни за имунния отговор и защита и могат да разпознаят и унищожат раковите клетки. Към настоящия момент и в България имунотерапи- ята се прилага активно и в комбинация с таргетна и химиотерапия и НЗОК реимбурсира голям брой лекарства, прилагани и в целия Европейски съюз. Това дава възможност на лекарите онколози да практикуват медицина, която е базирана на международните онкологични препоръки на дружества като ESMO и NCCN. От най-новите онкологични терапии доказано успешна и вече в приложение в някои държави е т.нар. CAR-T клетъчна терапия. Тя е иновативен подход, който включва генетично модифициране на собствените имунни клетки на пациента, за да започнат да убиват раковите клетки. Терапията е особено успешна при лечението на заболявания като левкемия и лимфом. Нещо съвсем ново, което придобива популярност са нанотехнологиите и изкуственият интелект (AI), които са включени в широк набор от клинични проучвания, от които очакваме позитивни резултати съвсем скоро.
СПОРЕД ВАС РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ЛЕЧЕНИЕТО НА ОНКОБОЛНИ ПАЦИЕНТИ У НАС С ТОВА, ПРЕДЛАГАНО В ЧУЖБИНА?
Съществуват известни разлики в различните етапи от лечението на онкологичните пациенти между нашата страна и останалите държави. По отношение на диагностиката няма никакви разлики в методиката, дори напротив – скъпоструващи специфични изследвания като РЕТ СТ са достъпни и напълно безплатни за всеки здравноосигурен пациент. Трябва да отбележим, че се наблюдава интервал на изчакване при насочване на болните към диагностика и лечение поради тромавата здравна система. Много по-голямо забавяне обаче има в другите европейски държави, където консултацията с лекар специалист изисква месеци чакане. По отношение на хирургичното лечение спокойно можем да твърдим, че и в България има специалисти на много високо ниво, особено в лапароскопската хирургия на гастроинтестиналните злокачествени тумори,гинекологичните заболявания и гърдата – това е и фокусът на мултидисциплинарния екип от специалисти, от който съм част в МБАЛ „Света София“. Лъчетерапията и по-специфично радиохирургията претърпя подем през последните години и у нас, все по-широк е обхватът на приложението й при злокачествените заболявания. В момента достъпът до системното лекарствено лечение на онкологичните заболявания е много сходно и близко до някои европейски държави и изпреварва други. Към момента в България са налични и се реимбурсират от НЗОК редица лекарствени продукти за противотуморно лечение, свързани с различни генетични мутации, но за съжаление държавата все още не заплаща тяхното установяване чрез специфични високоспециализирани изследвания – пациентите сами заплащат този задължителен етап от диагностиката. Очакваме и в България в най-скоро време да отпадне тази тежест от онкологичните пациенти и държавата да покрива изцяло всички етапи от диагностично-лечебния процес на онкологичните заболявания.
Д-р Гергана Танева е част от отделението по Гастроентерология на МБАЛ “Света София”. Завършва МУ – Плевен с отличие и придобива специалност през 2016 г. Осъществява диагностика и лечение на чернодробни заболявания, чернодробна цироза и усложненията й, автоимунни чернодробни заболявания, вирусни хепатити, заболявания на горен и долен гастроинтестинален тракт, диагностична и терапевтична колоноскопия, гастроскопия и интервенционални процедури под ултразвуков контрол. Членува в Българско научно дружество по гастроентерология, Българска асоциация по ултразвук и Европейска асоциация по изучаване на черен дроб.
Д-Р ТАНЕВА, КАКВО БИ МОГЛО ДА НИ ПОДСКАЖЕ ИЛИ ДА НИ НАКАРА ДА ИМАМЕ СЪМНЕНИЯ ЗА ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ (ГИТ)?
Заболяванията на гастроинтестиналния тракт обхващат широка група от симптоми, появата на които следва да бъде индикация за консултация със специалист и последващо диагностициране на заболяването. Най-честите оплаквания, насочващи за проблем с ГИТ, са: коремна болка, горно-диспептични оплаквания, промяна в ритъма на дефекация (със или без наличие на патологични примеси), подуване на корема, редукция на тегло, кървене и прочие. Много често и екстраинтестинални оплаквания могат да бъдат свързани с гастроинтестинално забо- ляване, а дори да бъдат и първата му изява.
Голяма част от заболяванията обаче могат да протичат безсимптомно или с нетипични оплаквания.
В тези случаи пациентите не търсят лекарска помощ или погрешно се насочват към друг специалист. Затова в МБАЛ „Света София“ много държим на индивидуалния, но мултидисциплинарен подход, когато имаме и най-малките подозрения.
КАКВИ СА МЕТОДИТЕ ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ПОДОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Гастроентерологията е динамична и непрекъснато развиваща се специалност, с надграждане на използваните методики за диагностика и лечение на заболяванията. Разполагаме с голям набор от неинвазивни, миниинвазивни и инвазивни методи за диагностика. Разбира се, те се допълват с провеждането на различен набор от параклинични изследвания – биохимични, имунологични, вирусологични, микробиологични и генетични.
Поставянето на диагнозата и последващото лечение много често са резултат от мултидисциплинарен подход, обединяващ и други специалности.
Диагностичният алгоритъм започва винаги с добре снета анамнеза и физикален статус, след което се определя последващия метод за диагностика.
КАК ДА НАМАЛИМ РИСКА ОТ ПОЯВА НА ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?
Негативната тенденция за броя на онкологичните заболявания през последните 20 години се наблюдава и при гастроинтестиналните заболявания, със значително редуциране на възрастта на пациентите. Рисковете са също толкова високи, както при другите онкологични заболявания. Трудно бихме намалили рисковете за развитие на онкологично заболяване, особено когато то е свързано и с редица генетични фактори. Разбира се, воденето на здравословен начин на живот и редуциране на рискови фактори като алкохол, тютюнопушене,избягване на вредни храни, имат своето значение. В съвременния начин на живот спазването на всички тези препоръки е все по-трудно за пациентите. Смятам че най-съществена роля трябва да се отреди на профилактиката. Необходимо е тя да бъде задължителна, а не препоръчителна!
КАКВО Е ДОБРЕ ДА ЗНАЕМ ЗА ДИАГНОСТИКАТА НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ?
Може да посочим следните най-често използвани методи в диагностиката на заболяванията на ГИТ. На първо място и абсолютно задължително е провежда- нето на абдоминална ехография. Това е неинвазивен образен метод, напълно безопасен за пациента. Чрез тази методика изследваме коремните органи – черен дроб, жлъчен мехур, панкреас, бъбреци, слезка и други анатомични структури, разположени в абдомена. Ендоскопско изследване на дебелото черво (фиброколоноскопия) е златен стандарт при диагностициране на заболяванията на дебелото черво. При този метод чрез пряк визуален контакт се оглежда цялото дебело черво. Друг метод е ендоскопско изследване на хранопровода, стомаха и дуоденума (фиброгастроскопия). ЕUS едноскопска ехография е комбинира едноскопия и ултразвук и се използва както за диагностично, така и за миниинвазивно поведение. Ендоскопска ретроградна холангиопан-креатография (ERCP) е комбиниран рентгенов и ендоскопски метод за изследване на жлъчни пътища и панкреас. Фиброскан е метод за неинвазивна оценка на чернодробна фиброза. Всеки една от изброените методики освен диагностична, може да бъде и терапевтична. Те са високоефективни при диагнозата на онкологичните заболявания, не само с произход от гастроинтестиналния тракт.
Както ендоскопските, така и образните изследвания с голяма точност ни дават възможност да локализираме и диагностицираме заболяването, включително и да осигурим хистологичен субстрат чрез вземането на биопсия.
КАКВИ СА ОПЦИИТЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК И КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАКВО Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ ЗА ДАДЕНИЯ СЛУЧАЙ?
Определянето на подхода за лечение винаги е комплексен. Най-важно е поставянето на точната диагноза, определяне на стадия на туморното образувание, което да ни насочи към най-подходящата манипулация. Опциите са различни, разбира се спрямо локализацията на тумора – черен дроб, панкреас, стомах или дебело черво. Съвременната гастроентерология предлага различни инвазивни и миниивазивни методи за локално лечение като например:
– отстраняване на туморни образувания с бенигнен и малигнен характер (в ранен стадии) на дебелото черво и стомаха по ендоскопски път;
– третиране на тумори на черен дроб (първични и метастатични);
– локално третиране на тумори на жлъчните пътища;
– провеждане на различни палиативни процедури при пациенти с напреднали туморни образува- ния, при които не е индицирано хирургично ле- чение или следва да бъде проведено на следващ етап.
КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПАЛИАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА НАПРЕДНАЛИТЕ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ ПРИ СЪОТВЕТНАТА ОРГАННА ЛОКАЛИЗАЦИЯ?
Разполагаме с различни възможности при необходимост от манипулации при напреднали туморни заболявания. Това са манипулации, които се извършват с цел подобряване функцията на дадения орган и подобряване качеството на живот на пациента, а не с цел лечение.
При туморни образувания, локализирани в хранопровода, стомаха и червата извършваме ендопротезиране под едноскопски контрол.
Например, при напреднал карцином на хранопровода, водещ до стесняване на лумена и невъзможност на пациентите да се хранят, се поствя специален стент, който да осигури проходимост. Поставяме перкутанна гастростома при пациенти, при които е невъзможно да се хранят. Честа манипулация е и протезирането на жлъчните пътища в резултат локал- но авансирал карцином на панкреаса или първичен тумор на жлъчните пътища. Друга често провеждана в практиката палиативна процедура е поставяне на перитонеален дренаж в коремната кухина при пациенти с асцит.
КАКВА НАЙ-ЧЕСТО Е ПРОГНОЗАТА ПРИ ТУМОРНИ ОБРАЗУВАНИЯ В ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАК?
Прогнозата се определя от стадия на заболяването. При откриването му в ранен стадии има всички шансове за пълно излекуване. Диагнозата рак отдавна не е присъда – казваме го често! Тук разбира се от огромно значение е и комплексното лечение съвместно с онколог и хирург.
В КОЯ ВЪЗРАСТОВА ГРУПА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ПРОФИЛАКТИКА НА ГИТ? При фамилно необременените пациенти профилактиката е хубаво да започне на 40-45 годишна възраст.
При пациенти с фамилна обремененост зa туморни образувания на ГИТ, профилактиката е желателно да стартира 10-тина години по-рано от възрастта, на която родственика е развил туморното образувание.
ИМА ЛИ РЕДОВНИ СКРИНИНГОВИ ПРОГРАМИ ЗА НАЙ-ЧЕСТИТЕ ТУМОРНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ГИТ?
Не, за съжаление. Провеждат се различни кампании от фондации, но все още задължителни скринингови програми у нас няма. С голяма социална значимост от туморните заболявания на ГИТ е колоректалния карцином. Заема едни от челните позиции по честота в света, както по смъртност, спрямо останалите онкологичните заболявания. Открит в ранен стадии, той е лечим с релативна 5 годишна преживяемост от над 90%. България не разполага с организирана скринингова програма за ранно откриване на колоректален рак. Въвеждането на организирана скринингова програ- ма за колоректален рак ще има огромна полза за редуциране на случаите на този рак, както и на смъртността, свързана с него.
Перименопаузата е естествен период в живота на жената, който предшества менопаузата и се характеризира със значителни хормонални промени. Този преходен етап може да предизвика различни физически и емоционални симптоми, които могат да бъдат предизвикателство за много жени. Разбирането на перименопаузата, нейната диагностика и наличните възможности за лечение и превенция е важно за поддържане на качеството на живота през този период.
Какво е перименопауза
Перименопаузата е периодът, който започва няколко години преди менопаузата и продължава до една година след последната менструация. Обикновено започва около 40-годишна възраст, но може да започне и по-рано или по-късно. През този период яйчниците постепенно намаляват производството на естроген и прогестерон, което води до нередовни менструални цикли и различни симптоми като горещи вълни, нощни изпотявания, променливо настроение и други.
Диагностика на перименопауза
Диагностицирането на перименопаузата обикновено се основава на клиничните симптоми и историята на пациентката. Лекарят може да извърши различни тестове, за да изключи други потенциални причини за симптомите и да потвърди диагнозата.
Клинични симптоми
Някои от най-честите симптоми на перименопаузата включват:
Нередовни менструации
Горещи вълни и нощни изпотявания
Променливо настроение и раздразнителност
Сухота на влагалището
Намалено либидо
Проблеми със съня
Умора
Загуба на костна маса
Снимка: shutterstock
Диагностични тестове
Въпреки че клиничните симптоми са основният начин за диагностициране на перименопаузата, лекарят може да назначи и следните тестове за потвърждение:
Фоликулостимулиращ хормон (FSH): Нивата на FSH обикновено се повишават по време на перименопаузата, което показва намалена функция на яйчниците.
Естрадиол: Тест за измерване на нивата на естрадиол, основен естроген в тялото, които обикновено намаляват по време на перименопаузата.
Тироидни хормони: Изследвания за изключване на проблеми с щитовидната жлеза, които могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на перименопаузата.
Липиден профил и тест за костна плътност: За оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания и остеопороза, които могат да се увеличат по време на перименопаузата.
Лечение на перименопаузата
Лечението на перименопаузата има за цел да облекчи симптомите и да подобри качеството на живота на жената. Вариантите за лечение включват медикаментозна терапия, хормонална заместителна терапия (ХЗТ) и промени в начина на живот.
Медикаментозна терапия
Антидепресанти: Някои антидепресанти, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), могат да помогнат за облекчаване на горещите вълни и промени в настроението.
Калций и витамин D: Допълненията с калций и витамин D са важни за поддържане на костната плътност и намаляване на риска от остеопороза.
Хормонална заместителна терапия (ХЗТ)
ХЗТ включва прием на естроген и прогестерон за облекчаване на симптомите на перименопаузата и предотвратяване на загубата на костна маса. Въпреки че ХЗТ може да бъде ефективна, тя също така носи рискове, включително повишен риск от рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и тромбоемболични събития. Затова е важно да се консултирате с лекар, за да оцените ползите и рисковете от тази терапия.
Промени в начина на живот
Диета: Балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и нискомаслени млечни продукти, може да помогне за облекчаване на симптомите и поддържане на здравето.
Физическа активност: Редовната физическа активност, като ходене, плуване и йога, може да помогне за подобряване на настроението, съня и общото благополучие.
Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса, като медитация, дълбоко дишане и терапия, могат да помогнат за облекчаване на промените в настроението и тревожността.
Превенция на симптомите на перименопауза
Въпреки че перименопаузата е естествен процес и не може да бъде предотвратена, има мерки, които могат да помогнат за минимизиране на симптомите и поддържане на здравето през този период.
Здравословен начин на живот
Поддържане на здравословно тегло: Излишните килограми могат да увеличат риска от горещи вълни и други симптоми на перименопаузата.
Избягване на тютюнопушенето и алкохола: Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол могат да влошат симптомите на перименопаузата и да увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания.
Редовни медицински прегледи: Редовните посещения при лекаря и профилактичните изследвания могат да помогнат за ранното откриване и управление на здравословни проблеми, свързани с перименопаузата.
Поддържане на менталното здраве
Социална подкрепа: Общуването с приятели и семейство може да помогне за справяне със стреса и емоционалните промени.
Професионална помощ: При нужда, консултация с психолог или психотерапевт може да бъде полезна за справяне с промените в настроението и тревожността.
Заключение
Перименопаузата е важен етап в живота на всяка жена, свързан с хормонални промени и различни физически и емоционални симптоми. Разбирането на този период, както и наличните методи за диагностика, лечение и превенция, може да помогне на жените да преминат през него по-лесно и да поддържат добро качество на живот. Редовните медицински консултации и здравословният начин на живот са ключови фактори за успешно справяне с перименопаузата.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Генетичните аномалии играят значителна роля в медицината, като оказват влияние върху развитието и здравето на индивидите. Сред тези аномалии, тризомиите са една от най-често срещаните форми на хромозомни нарушения. Те възникват, когато индивидът има три копия на дадена хромозома вместо нормалните две. В тази статия ще разгледаме Синдрома на Даун, най-честата тризомия, както и други често срещани тризомии, като Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау), и ще обсъдим какво представляват те, как се проявяват и дали има възможности за превенция.
Снимка: Личен архив
Синдром на Даун (Тризомия 21)
Какво представлява
Синдромът на Даун, или тризомия 21, е генетично разстройство, причинено от наличието на допълнителна копие на 21-ва хромозома. Това е най-честата тризомия, която се среща при около 1 на 700 живородени деца. Хората със Синдром на Даун имат характерни физически белези, включително плоско лице, малки уши, наклонени очи и нисък мускулен тонус. Те също така имат варираща степен на интелектуална недостатъчност и са предразположени към редица здравословни проблеми, като вродени сърдечни дефекти, проблеми с щитовидната жлеза и повишен риск от инфекции.
Превенция
Синдромът на Даун не може да бъде предотвратен, тъй като е резултат от случайна генетична аномалия. Въпреки това, рискът може да бъде намален чрез пренатални изследвания и генетично консултиране. Жените, които забременяват на по-късна възраст, имат по-висок риск да родят дете със Синдром на Даун, затова те трябва да бъдат особено внимателни при планиране на бременността и редовно да се подлагат на пренатални скрининги.
Синдром на Едуардс (Тризомия 18)
Какво представлява
Синдромът на Едуардс, или тризомия 18, е втората най-честа тризомия, която се среща при около 1 на 5,000 живородени деца. Това разстройство е причинено от наличието на допълнителна копие на 18-та хромозома. Характеризира се с тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, малформации на сърцето, бъбреците и други органи. Повечето деца със Синдром на Едуардс не преживяват първата година от живота си поради тежките здравословни проблеми.
Превенция
Както при Синдрома на Даун, Синдромът на Едуардс не може да бъде предотвратен. Рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове, като ултразвук и амниоцентеза, могат да помогнат за ранното откриване на това разстройство и информирано вземане на решения от страна на родителите за прекъсване на тази бременност.
Синдром на Патау (Тризомия 13)
Какво представлява
Синдромът на Патау, или тризомия 13, е по-рядко срещано хромозомно разстройство, което засяга около 1 на 16,000 живородени деца. Тази тризомия се характеризира с наличието на допълнително копие на 13-та хромозома. Децата със Синдром на Патау имат тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, дефекти на сърцето, липса на част от мозъка (холопрозенцефалия) и малформации на други органи. Както при Синдрома на Едуардс, повечето деца със Синдром на Патау не преживяват първата година от живота си.
Превенция
Синдромът на Патау не може да бъде предотвратен, но както и при другите тризомии, рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове са важни за ранното откриване на разстройството и информиран избор от страна на бъдещите родители.
Статистически данни за тризомиите
Според статистическите данни, трите най-чести тризомии са:
Синдром на Даун (Тризомия 21): Среща се при около 1 на 700 живородени деца.
Синдром на Едуардс (Тризомия 18): Среща се при около 1 на 5,000 живородени деца.
Синдром на Патау (Тризомия 13): Среща се при около 1 на 16,000 живородени деца.
Тези данни показват, че Синдромът на Даун е значително по-чест от останалите две тризомии.
Генетично консултиране и пренатални изследвания
Пренаталните изследвания и генетичното консултиране са важни инструменти за ранно откриване на тризомиите и информирано вземане на решения. Пренаталните тестове включват:
Ултразвук: Използва се за визуализация на плода и откриване на структурни аномалии.
Серумен скрининг: Кръвни тестове, които измерват нивата на специфични протеини и хормони в кръвта на майката.
Амниоцентеза: Процедура, при която се взема проба от амниотичната течност за генетичен анализ.
Хорионбиопсия: Вземане на проба от хорионните въси за генетичен анализ.
Неинвазивен пренатален скрининг за хромозомни аномалии NIFTY
Заключение
Тризомиите са сериозни генетични аномалии, които оказват значително влияние върху здравето и развитието на индивидите. Синдромът на Даун, Синдромът на Едуардс и Синдромът на Патау са най-честите тризомии, всяка от които има специфични характеристики и прогнози. Въпреки че няма начини за предотвратяване на тези генетични разстройства, пренаталните изследвания и генетичното консултиране играят ключова роля в ранното откриване и информираното вземане на решения. Информираността и редовните медицински консултации могат да помогнат на родителите да се подготвят и да вземат най-добрите решения за своето бъдещо дете.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.
Снимка: shutterstock
Първи триместър
Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:
Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)
Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.
Хиперемезис гравидарум
Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.
Умора и изтощение
Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.
Чести промени в настроението
Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.
Пигментация на кожата
Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.
Понижено либидо
Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.
Чувствителност на гърдите
Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.
Запек и подуване
Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.
Главоболие
Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.
Виене на свят
Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.
Сърдечно-съдови проблеми
Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.
Психични проблеми
Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.
Спонтанен аборт
Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.
Ектопична бременност
Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.
Снимка: shutterstock
Втори триместър
Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.
Гестационен диабет
Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.
Прееклампсия
Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.
Преждевременно раждане
Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.
Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:
Снимка: shutterstock
За детето:
Дихателни проблеми:
Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
Сърдечни проблеми:
Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
Мозъчни проблеми:
Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
Храносмилателни проблеми:
Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
Имунна система:
Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
Дългосрочни проблеми:
Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.
Снимка: shutterstock
За майката:
Физически проблеми:
Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
Емоционални и психологически проблеми:
Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
Дългосрочни здравни проблеми:
Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.
Превенция и лечение:
Превенция:
Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
Лечение на недоносени деца:
Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.
Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.
Снимка:shutterstock
Трети триместър
Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.
Плацентарна абрупция
Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.
Плацента превия
Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.
Олигохидрамнион и полихидрамнион
Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.
Заключение
Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Репродуктивните способности на жените преминават през значителни промени през различните възрастови възрастови декади. Познаването на тези промени е от ключово значение за планиране на семейство и разбиране на здравето на репродуктивната система. В тази статия ще разгледаме как репродуктивните способности намаляват през различните възрастови групи и какви фактори влияят върху този процес.
Възраст 20/29 години Пик на Фертилитета Жените са с най-добри фертилни способности. В този период яйчниците освобождават здрави и качествени яйцеклетки, а менструалният цикъл е най-редовен и стабилен. Според проучвания, шансът за зачеване при жени в тази възрастова група е около 25-30% при всеки месечен цикъл . Този период се характеризира с висока плодовитост и минимален риск от усложнения при бременност.
Здравословни Фактори Жените в двадесетте обикновено имат по-малко здравословни проблеми, които могат да засегнат репродуктивните способности. Рискът от генетични аномалии и спонтанен аборт е по-нисък в сравнение с по-късните възрастови групи . Въпреки това, начинът на живот, като пушене, употреба на алкохол и стрес, може да окаже негативно влияние върху фертилитета.
Възраст 30/39 години Постепенно Намаляване на Фертилитета След навършване на 30 години, фертилитетът започва да намалява. Възрастта между 30 и 34 все още се счита за добра възможност за зачеване, но след 35 години, спадането на фертилитета става по-забележимо при жените. Шансът за зачеване на месец намалява до около 15-20% на възраст 35 години .
Повишен Риск от Генетични Аномалии С напредването на възрастта, рискът от генетични аномалии при бебето, като синдром на Даун, се увеличава. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства. Проучвания показват, че около 20% от бременностите на възраст 35-39 години завършват със спонтанен аборт .
Важността на Здравословния Начин на Живот Жените в тридесетте могат да поддържат добър фертилитет чрез здравословен начин на живот, включващ балансирана диета, редовни физически упражнения и управление на стреса. Консултация с лекар и редовни прегледи могат да помогнат за ранно откриване и лечение на потенциални репродуктивни проблеми.
Снимка: shutterstock
Възраст 40/49 години Заначително Намаляване на Фертилитета Фертилитетът на жените в тази възрастова група значително намалява. Шансът за зачеване на месец спада до около 5% на възраст 40 години и продължава да намалява с напредването на възрастта . Много жени в тази възраст вече навлизат вперименопауза, което допълнително затруднява зачеването.
Повишен Риск от Усложнения Бременностите след 40 години са свързани с по-висок риск от усложнения както за майката, така и за плода. Тези рискове включват предтерминно раждане, прееклампсия и гестационен диабет. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства значително, достигайки около 50% за жените на 45 години .
Подпомагани Репродуктивни Технологии За жени в тази възрастова група, които желаят да забременеят, подпомаганите репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF), могат да бъдат полезни. Успехът на тези методи също намалява с възрастта, но те предлагат допълнителни възможности за зачеване.
Възраст 50 и Над Менопауза и Край на Репродуктивния Период Менопаузата обикновено настъпва между 45 и 55 години, средна възраст около 51 години. Това е периодът, когато менструацията спира, и репродуктивните способности практически изчезват . Въпреки това, има случаи на късна бременност с помощта на донорски яйцеклетки и ART.
Здравословни Рискове Бременността след 50 години е свързана с много високи здравословни рискове и рядко се препоръчва. Жените, които искат да станат майки в тази възраст, често се обръщат към осиновяване или сурогатно майчинство като алтернативи.
Заключение Репродуктивните способности на жените намаляват с напредването на възрастта, като най-фертилният период е през двадесетата дегада. След 35 години фертилитетът значително намалява, а след 40 години шансът за зачеване става много малък. Въпреки тези статистики, много жени успешно зачеват и раждат здрави деца и в по-късна възраст с помощта на съвременните медицински технологии и здравословен начин на живот. Разбирането на тези промени и консултацията със специалисти може да помогне на жените да вземат информирани решения за своето репродуктивно бъдеще.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Цикълът при момичетата, известен също като менструален цикъл, е сложен биологичен процес, който включва редица промени в организма. Ето 10 интересни факта за менструалния цикъл:
Средна продължителност: Средната продължителност на менструалния цикъл е около 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни при различни жени .
Фази на цикъла: Менструалният цикъл се състои от четири основни фази: менструална, фоликуларна, овулационна и лутеална. Всяка фаза има специфични функции и характеристики .
Начало на цикъла: Първата менструация, наречена менархе, обикновено настъпва между 11 и 14 години, но може да се случи и по-рано или по-късно .
Менструация и репродуктивно здраве: Редовният менструален цикъл е важен индикатор за здравето на репродуктивната система. Нередности могат да показват различни здравословни проблеми .
Обем на менструалната кръв: Средното количество кръв, което жената губи по време на менструация, е между 30 и 80 мл, което е около 2 до 5 супени лъжици .
Симптоми на ПМС: Предменструалният синдром (ПМС) може да включва над 150 различни симптома, като най-често срещаните са промени в настроението, подуване, главоболие и умора .
Фертилен прозорец: Най-фертилният период от менструалния цикъл е по време на овулацията, когато яйцеклетката се освобождава от яйчника и може да бъде оплодена .
Хормонални промени: Хормоните естроген и прогестерон играят ключова роля в регулирането на менструалния цикъл. Те влияят на различни аспекти като растежа на ендометриума и подготовката на тялото за евентуална бременност .
Аменорея: Липсата на менструация, наречена аменорея, може да бъде причинена от различни фактори, включително интензивни физически упражнения, стрес, ниско телесно тегло или медицински състояния като синдром на поликистозни яйчници (PCOS) .
Менопауза: Менструалният цикъл спира по време на менопаузата, която обикновено настъпва между 45 и 55 години. Менопаузата се характеризира с намаляване на производството на хормони и край на репродуктивната способност .
Тези факти показват колко комплексен и важен е менструалният цикъл за здравето и благополучието на жените. Ако имате допълнителни въпроси или се интересувате от подробности, винаги е добре да се консултирате с медицински специалист.
Предменструалният синдром (ПМС) включва широк спектър от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза на менструалния цикъл, обикновено след овулацията и преди началото на менструацията. Ето някои от най-често срещаните симптоми на ПМС:
Физически симптоми:
Подуване и задържане на течности: Много жени изпитват подуване на корема и задържане на течности.
Главоболие и мигрена: Някои жени могат да имат главоболие или мигрена.
Чувствителност на гърдите: Гърдите могат да станат болезнени и чувствителни на допир.
Болки в мускулите и ставите: Може да се появят болки в различни части на тялото.
Умора: Чувство на изтощение и липса на енергия.
Нарушения на съня: Проблеми със заспиването или поддържането на съня.
Промени в апетита: Желание за определени храни, особено сладки или солени храни.
Проблеми с храносмилането: Запек или диария.
Емоционални и поведенчески симптоми:
Промени в настроението: Рязка смяна на настроението, раздразнителност и плачливост.
Тревожност и напрежение: Увеличено чувство на тревожност и стрес.
Депресия и тъга: Усещане за безнадеждност или депресивни настроения.
Намалена концентрация: Трудност при фокусиране и запомняне.
Социална изолация: Желание за избягване на социални контакти.
Ниско самочувствие: Чувство на безполезност или ниска самооценка.
Лечение и управление:
Медикаменти: Болкоуспокояващи, антидепресанти или хормонални терапии могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
Диета и начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително редовни физически упражнения и балансирана диета, може да намали симптомите.
Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса като йога, медитация и дълбоко дишане могат да бъдат полезни.
Ако симптомите на ПМС значително влияят на качеството на живота ви, е важно да се консултирате с лекар за подходяща диагноза и лечение.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Д-р Веселина Яначкова, ДМ е специалист по ендокринология и болести на обмяната от 2013 г. Работила е като асистент в Клиниката по ендокринология към Медицинския институт на МВР. От 2013 г. работи като ендокринолог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”.
Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза в Италия и Турция; курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. Научните й интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.
Доктор Яначковa, какви са основните признаци и симптоми при хормонални дисбаланси, които хората трябва да забелязват? Г-н Месечков, благодаря Ви на първо място за поканата да направим това интервю. Много широко понятие е това хормонален дисбаланс. Ендокринната система като цяло, заедно с нервната система са двете, които движат нашето тяло. Благодарение на това съществуваме. Хормоните са тези, благодарение на които ние сме живи. Те отговарят за нашата репродукция, за нашия метаболизъм, за енергийната ни хомеостаза, за това да се поддържа организма ни като цяло. За да говорим за хормонален дисбаланс, пак казвам, това е широко понятие, защото много зависи коя жлеза е засегната в нашия организъм. Ендокринните жлези в човешкото тяло са няколко и в зависимост от това в каква посока са нарушенията – дали на повишена, дали на намалена функция на някоя от тези жлези, вече има и различни признаци. Но като цяло хора, които имат умора, отпадналост, косопад, репродуктивни нарушения, затлъстяване, артериална хипертония, трябва да търсят помощ и от специалист по ендокринология. Така че в общи линии можем да говорим за признаци, които са много, много широкообхватни.
Какво е влиянието на стреса върху ендокринната система? Стресът е тригер на всички болести в човешкото тяло и естествено повлиява и ендокринната ни система. Още преди повече от петдесет години един канадски ендокринолог, доктор Ханс Селие, формира тази теория за стреса, която повлиява и ендокринната функция на организма. Даже той създава една своя теория на адаптацията, според която организмът се приспособява в тези условия на стрес. Мобилизира не само сърдечната си дейност, но и всички хормони в тялото, за да може да се пребори със стреса. На първо място глюкокортикоиди, какъвто е хормонът на стреса кортизол. Стреса е в основата на автоимунните болести в човешкото тяло.
Каква е връзката между хормоналния дисбаланс и метаболитните заболявания като диабет например? Всички хормони по един или друг начин повлияват обмяната на веществата и могат да доведат до изява на метаболитни отклонения. Щитовидните хормони, хормоните на задстомашната жлеза, какъвто е инсулина, половите хормони и растежния хормон могат да доведат организма ни до метаболитен проблем. Така че всеки хормон може да повлияе нашата обмяна. А що се отнася до диабета, той е последствие от тези метаболитни нарушения.
Снимка: Личен архив
Какво могат хората да направят, за да минимизират този риск? Много тривиално ще е да кажа да живеят здравословно, защото в днешно време това е относително понятие и всеки го възприема по различен начин. Когото и да попитаме ще ни каже, че живее здравословно, храни се здравословно и се движи достатъчно, но всъщност нещата не са чак толкова прости. Стресът, работната среда, всекидневието, липсата на възможност за активна почивка това са неща, които по един или друг начин се отразяват и имат своя неблагоприятен ефект върху организма ни. Може да се профилактира, но за съжаление българинът няма такава култура. Няма как да накараме един човек да изследва хормоните си без повод. В човешкото тяло има над 50 такива, така че може да се започне от движение, хранене, сън и спокойствие.
Доколко важен е сънят? Сънят е изключително важен, защото така сме устроени. Да не говорим, че по време на сън, когато е тъмно, в нашето тяло се отделя един хормон мелатонин, който също регулира всичките процеси, свързани с метаболитните отклонения. Наричат го хормона на младостта. Колкото повече мелатонин има в тялото ни, толкова по-добре се чувстваме ние. За продукция на мелатонин е необходима и дневна светлина която е свързана със синтеза на серотонин, които отговаря за метаболизма на мелатонин. Всичко в нашия организъм е взаимно свързано. Здравословният сън е минимум 6 до 7 часа, като е необходимо да сме на тъмно, за да синтезираме хормоните задвижващи деня ни.
Какви са последните тенденции в диагностиката и лечението на хормонални проблеми? Хормоналните заболявания са малко тривиални като диагностика, защото в основата е лабораторната такава, за да могат да бъдат разпознати като нарушения. Ние не можем да се справим без тази диагностика. Но що се отнася до начина, по който могат да се изследват определени жлези като органи, имаме различни възможности. В последно време широко се застъпи еластографията, като едно надграждане от конвенционалната ехография за диагностика на щитовидните заболявания, което много улеснява и процеса за отдиференциране на това кои от тези заболявания могат да отидат към инвазивни процедури. В днешно време пациентите в България имат достъп до инсулиновите помпи, глюкозните сензори, които ползват пациентите с диабет тип 1. Това са неща , които обезпечават нуждите им и ги улесняват. Едновременно с това им дават и много по-добро качество на живот. Аз се радвам, че нашите пациенти вече имат такива възможности.
Тънка ли е границата между диабет тип 1 и тип 2? Те нямат нищо общо, защото захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване и се характеризира с един абсолютен инсулинов дефицит в резултат на автоимунно унищожаване на задстомашната жлеза. Диабет тип 2, обичам да го наричам диабета, свързан с начина на живот. Много дечица със затлъстяване отключват диабет тип 2 , заради начина на живот, който водят. Така че те са две различни състояния, изразяващи се в един проблем повишаване на кръвната захар и всички последствия, които произтичат от това нещо.
Когато говорим за деца, основният проблем храненето ли е? Храненето е един от основните проблеми заедно с двигателната активност, стреса и инфекциозните заболявания, които все повече ни заобикалят.
Каква е ролята на хормоналната терапия в управлението на различни заболявания и как пациентите могат да бъдат информирани за потенциални рискове? Хормоналната терапия е абсолютно необходима тогава, когато имаме дефицити. Ние няма как по друг начин да подсигурим на тялото това, което му липсва. Както казах и в началото, ние не можем да живеем без хормоните си. Няма как човек, на когото му липсва инсулин, да живее без инсулин, той ще оцелее само няколко дни. Не можем да живеем без щитовидните си хормони. Що се отнася до репродуктивните, там става въпрос за качество на живот на всеки един от нас. Хормоналната терапия е в основата на това да продължи човек да съществува.
През последните години често се наблюдават пациенти, с късно установени тиреоидни заболявания. Това така ли е? Щитовидната патология е изключително широко застъпена и винаги е била такава. В днешно време достъпа до лаборатории е много голям и на практика тези заболявания ги доказваме много по лесно. Въпреки това, някои от тях биват доказани късно, защото хората много често отдават умората, промяната в настроението си и промяната в телесното тегло в една или друга посока на начина си на живот. Имала съм пациенти с тежки депресивни епизоди, лекувани години наред с антидепресанти, а се оказват с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. В този един момент подходящото заместително лечение непременно ги извежда от терапията с антидепресанти. Така че една хубаво снета анамнеза от личния лекуващ лекар на пациента, може да го насочи в посока да се търси такова отклонение, да бъде диагностицирано навреме и да се помогне на този човек.
Според вас ендокринологът трябва ли да работи със специалисти като диетолози и физиотерапевти, които интердисциплинарно да проведат лечението на даден пациент, за да има по успешен изход от състоянието, в което е?
Интердисциплинарният подход е в основата на съвременната медицина и ние работим в тясно взаимодействие и сътрудничество не само с диетолози, физиотерапевти, но и със специалисти от почти всички специалности.
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
