Posts in category: Хайлайф

Лектори от Фондация „Бъдители“ гостуваха на учениците от 170 СУ „Васил Левски“ в град Нови Искър. Събитието на тема „Моят път към желаната професия“ се проведе в сградата на училището по покана на Катя Стефанова – учител по икономика.

Лектори по време на събитието бяха Атанас Месечков – директор маркетинг и комуникации в генетична лаборатория „Геника“, Биляна Панталеева – основател и председател на Фондация „Бъдители“, мениджър лични финанси и застраховане и Илия Василев – съосновател и акционер в най-голямата таксиметрова компания в България „Yellow“.

„Учениците бяха много любознателни и ни задаваха много въпроси. Това, което се опитахме да им покажем, е че не трябва да спират да преследват мечтите си и да вярват, че един ден ще постигнат целите си. Ние вярваме, че ще го направят“, споделят лекторите от „Бъдители“.

Биляна Панталеева разказа на учениците вдъхновяващата история на пътя към професията, която работи с желание и ентусиазъм, както и за мисията на Фондация „Бъдители“ да мотивира младите хора да открият своето призвание. Тя сподели реални примери за това как те как да открият силните си страни, така че да ги развиват и в последствие да ги внедрят в дадена професия, която ще бъде удоволствие за тях да работят. Учениците с интерес научиха повече и за професията финансово-застрахователен консултант, която има голяма тенденция за развитие, високоплатена е и ще бъде все по-важна в динамично развиващия се свят.

Атанас Месечков разказа на учениците в детайли за настоящата си професия. Той работи с упоритост и желание, но на първо място поставя близките си. Той сподели, че за него най-голямата ценност в живота е неговото семейство.

Илия Василев разказа на учениците повече за своите мечти и цели. Той убеди учениците да не се отказват от целите си и винаги да преследват мечтите си, защото всичко е възможно, ако вярваш. Пример за това е компанията му за таксита – „Yellow”.

Фондация „Бъдители“ направи и дарение на фототипни издания на три книги на Георги Раковски на библиотеката на училището. Те са съвместна инициатива с компанията „Ойрошпед“ и са разпространени в регионалните управления на образованието във всички области на страната с цел копия от тях да достигнат до всички училища. Училищата, които все още не са получили своите екземпляри от изданията, могат да ги заявят през регионалното управление на образованието, което отговаря за техния град.

Повече за Фондация „Бъдители“

Фондация „Бъдители“ обединява екип от професионалисти в различни области, които постигат целите си, като в ежедневието действат с желание и постоянство. Те са личности, които работят със сърце това, което искат, давайки висока добавена стойност на обществото. Един от най-силните мотивационни похвати за действие е реалният пример на желаната професия, на желания живот, на желаното поведение.

Според лекторите, които са част от Фондация „Бъдители“ личният пример в дома, училището, университета и обществото като цяло, е най-важен за младите хора. Именно той води до продуктивни действия и поемане на отговорност, чрез които се изграждат мотивирани и можещи личности. Фондацията стартира своята дейност като благотворителна инициатива преди 7 години, а доказателство за това колко ценен е личният пример е силния интерес към събитията. За този период от време „Бъдители“ са гостували на над 60 училища и университети, където са се срещнали с около 4800 млади хора.

Научете повече за Фондация „Бъдители“: https://buditeli.bg/

Ако не се лекува, заболяването крие риск от развитие на тип 2 диабет, сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост, казва ендокринологът.

• Тютюнопушенето, дори и пасивното, е силен предиктор за инсулинова резистентност
• Приемът на „Оземпик“ трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса
• Има мъжки климактериум, средностатистически той настъпва след 40-годишна възраст
• Гените определят отговора на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на метаболизма
• Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот

Доц. Теодора Темелкова-Кюркчиева завършва Медицински университет – Пловдив със златен медал. Следват медицинско дипломиране в Дрезден, Германия; Следдипломна квалификация в Клиника по метаболитни болести към Медицинска академия „Carl Gustav Carus” в Дрезден, Германия; Защитена дисертация (доктор по медицина) в Медицинска академия – Дрезден; Специализация по липидни нарушения в Глазгоу, Великобритания; Специализация в Клиника по ангиология, General Hospital Vienna, Австрия; Защитена дисертация (доктор на медицинските науки) в Медицински факултет – Дрезден;

Придобита специалност по вътрешни болести, Дрезден; Придобита специалност по диабетология в Мюнхен, Германия; Специализация по ултразвукова съдова диагностика (доплер/дуплекс) в McMaster University в Канада; Придобита специалност ендокринолог в Дрезден, Германия; Придобито звание доцент по ендокринология; Придобита научна степен доктор на науките в България.

Има над 150 научни публикации, от които 4 в престижното медицинско издание The Lancet, с общ импакт фактор над 350. Участва в конгреси по метаболитен синдром, сърдечносъдобиви болести и диабет в Германия, Великобритания, Франция, Австрия, Ивейцария, Финландия, Швеция, Мексико, Китай, Египет, Португалия, Индонезия, Куба, Южна Африка, Япония.
От 2009 до 2013 г. доц. Темелкова е вицепрезидент на Централневропейската Диабетна Федерация. От 2005 г. досега е медицински директор и ендокринолог в медицински център „Роберт Кох” София.

ДОЦ. ТЕМЕЛКОВА, КАК Е ВЪЗМОЖНО ЕДИН ЧОВЕК ДА УСПЕЕ ДА УЧИ И ДА РАБОТИ ТОЛКОВА МНОГО? КАК ГО ПОСТИГАТЕ, КАКВО ВИ МОТИВИРА?

Хората сме такива, каквито сме. Аз специално цял живот съм обичала предизвикателствата. Обичам да си задавам въпроси, да търся активно отговорите им. Обичам да планувам, да проектирам, да бъда ангажирана. Не заобикалям препятствията.

Вярно е, че такъв начин на живот много консумира, понякога си направо изтощен. Удовлетворението, което изпитвам след успешно приключване на проект и радостта от успеха е това, което ме е карало отново да търся нещо ново и интересно. Тук трябва да кажа, че аз започнах моята кариера при много благоприятно стечение на обстоятелствата.

В началото на аспирантурата бях в Източна Германия. По онова време за младите хора имаше две Германии с непреодолима граница от Източна към Западна. Точно тогава тази граница беше премахната. Това стана изведнъж, много бързо и неочаквано, и отключи феноменално променяне на цялата обстановка, в която работихме и жеехме. Цялото общество беше обзето от едно опиянение, от еуфория. При нас в Източна Германия дойдоха диагностични апарати, които бяха последна дума на модата. Идваха специалисти от Западна Германия и други страни, които ни обучаваха как да работим, как да се справяме с тях. Нас ни изпращаха на Запад, за да се учим от най-добрите специалисти в Германия. Имаше страхотно ниво на медицината и на медицинската наука. Мен лично, понеже бях завършила английска гимназия в Пловдив, ме изпращаха и във Великобритания и други страни.

Бих казала, че тази обстановка породи възможността човек да желае да дава всичко, на което е способен. Аз съм започвала работа в 7:30 ч. сутринта и не съм си тръгвала преди 6-7 часа вечерта, но бях много щастлива.

ИМАЛА СТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КАРИЕРА В ГЕРМАНИЯ. ЗАЩО СЕ ВЪРНАХТЕ В БЪЛГАРИЯ?

Откровено казано, и на мен ми се иска да намеря истинския отговор на този въпрос. Много пъти са ме питали и съм отговаряла по различен начин. Може би нещата са много комплексни. От една страна – родителите на съпруга ми, а и моите. Аз за съжаление много рано изгубих баща си, в началото на следването ми. Той беше един прекрасен човек и много талантлив хирург – доцент във ВМИ-Пловдив. Но майка ми беше в България. В ума ти винаги е мисълта какво ще стане с тези хора, когато остареят, а ние сме далече. За мен и съпруга ми семейството е изключително важно нещо.

От друга страна, еуфорията, която беше обхванала Източна Германия след обединението, имаше много силно въздействие върху мен. Аз бях невероятен фантазьор, непоправим оптимист и смятах, че тези промени много бързо ще се предадат на изток, ще станем едно голямо сплотено и задружно европейско семейство, няма да има конфикти Изток – Запад и в България ще стане преобразяването, което преживяхме в Източна Германия. На мен и на съпруга ми ни се струваше съвсем естествено един ден да върнем всичко, което сме научили, в страната, от която сме тръгнали.

КАК СЕ СТИГНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „РОБЕРТ КОХ“ В СОФИЯ И В КАКВО Е СПЕЦИАЛИЗИРАН ТОЙ?

Незнам точно кога за първи път сме говорили за създаването на този център, това стана някак си постепенно. Имаше разговори между мен, съпруга ми, немски и други колеги за създаването на център, в който да правим същото, на каквото сме били учени в Германия.

Специализирани сме вътрешни болести, сърцевината е ендикринология, кардиология, гастроентерология – тези проблеми са силно свързани. Това е основното, но нашият център е малък, ние не сме бизнесмени, не сме администратори. Искахме в него да упражняваме това, което сме научили и усвоили.

ВИЕ СТЕ ИЗТЪКНАТ ЕКСПЕРТ В ОБЛАСТТА НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ. ДА ОБЯСНИМ ПЪРВО КАКВО Е МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ОТ КЪДЕ ДОЙДЕ ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ВИ ИНТЕРЕС КЪМ ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?

Метаболитният синдром е съвкупност от метаболитни нарушения, при които при наличност на определена генетична диспозиция, в условията на хроничен стрес и при нездравословен начин на живост – застоял, с липса на двигателна активност, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и, изключително важно – при консумация на високолорийни храни, се стига до нарушена чувствителност на тъканите към инсулина.

Развива се така наречената инсулинова резистентност. Когато това стане, кръвната захар и кръвното налягане се повишават, възникват нарушения в обмяната на липидите с увеличаване на триглицеридите, намаляване на добрия холестерол. Един от основните компоненти на метаболитния синдром е затлъстяването, особено мъжият тип. Андроидният тип затлъстяване е с увеличаване на обиколката на талията.

КОЛКО СИЛНИ СА ГЕНЕТИЧНИТЕ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ? МОЖЕ ЛИ РАЗВИТИЕТО МУ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНО, АКО ГЕНЕТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПОКАЖЕ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ?

Би могло. Всъщност генетичната диспозиция е отговорна приблизително 25% за възникване на метаболитния синдром. Гените определят също нашия отговор на определен вид диета, как и до каква степен двигателната активност ще повлияе на нашия метаболизъм.

Установено е влиянието на гени дори и върху наличието и липса на воля да водим здравословен начин на живот. Така че гените са изключително важни. От друга страна, начинът на живот, двигателната активност, правилното хранене, калорийната рестрикция са изключително важни неща. Когато човек съумее да живее здравословно, което никак не е лесно, тогава би могъл да парира изявата на наличните неблагоприятни гени, които носи.

Тук не става въпрос за един конкретен ген, който детерминира развитието на метаболитния синдорм, а за съвкупност от множество единични нуклеотидни полиморфизми, които обуславят изявата на определен компонент на метаболитния синдорм.

СПОМЕНАХТЕ, ЧЕ ГЕНЕТИЧНАТА ДИСПОЗИЦИЯ Е ОТГОВОРНА ПРИБЛИЗИТЕЛНО 25% ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ. В КАКВИ ПРОЦЕНТИ МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ СТРЕСОВОТО НАТОВАРВАНЕ?

За стресовото натоварване ми е трудно да дам процент, не мога да цитирам нещо от литературата. Психосоциалният стрес действа по два начина.

Директен – влияние върху невроендокринната система.

Индиректен – чрез провокиране на нездравословен начин на живот. Нещата са много силно свързани и е трудно да се каже до каква степен влияе.

Стресът сам по себе си не е фактор, който може да бъде отделен. Няма нужда да коментираме, че ако човек е пушач, той не може да спре цигарите, когато е в стрес. Ако е спрял, може
да започне отново. Ако пуши, ще пуши повече. Ако обича алкохол, може би ще пие повече. Ако трябва да спортува, по-трудно ще намери времето и мотивацията за двигателната активност и по-трудно ще спазва диетата. От друга страна пък стресът влияе и директно върху невроендокринната система, както споменах. Когато ние хронично сме експонирани на психосоциалния стрес, става нарушаване на баланса между симпатикотонуса и парасимпатикуса – това са двата дяла на вегетативната нервна система. Става изместване към доминиране на симпатико тонуса, т.е. повишена сърдечна честота, евентуално ритъмни нарушения, покачване на кръвното налягане.

От друга страна също при стрес се изръсват хормоните на стреса, какъвто е кортизолът. Кортизолът е антагонист на инсулина. С други думи, когато има кортизол, има предразположение за отлагане на мастна тъкан и то там, където метаболитно това е неблагоприятно – в коремната област, между вътрешните органи. Освен това кортизолът е свързан с покачване на кръвната захар, на кръвното налягане. Има и други начини – с повлияване на хипоталамо-хипофизната, надбъбречната ос. Когато това стане, вече по друг допълнителен комплиментиращ механизъм се стига също до нарушена чувствителност на нашите тъкани към инсулин и развитие на инсулинова резистентност.

КОЙ ПОЛ Е ПО-ЗАСТРАШЕН ОТ ОТКЛЮЧВАНЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ И ЗАЩО?

Откакто се помня, във всички публикации от европейското пространство, САЩ и Канада, се сочи, че мъжкият пол винаги е много по-силно засегнат от жените. Това е на възраст до 45 години. Оттам нататък нещата се променят и честотата на метаболитния синдром се изравнява. Смята се, че това до голяма степен се дължи на протекцията, която женските полови хормони играят, т.е. докато при жените половите хормони са високи като ниво, те имат брагоприятно влияние върху тъканите. Когато това се промени, нещата по отношение на чувствителност към инсулина се променят.

Метаболитният синдром зачестява от много време насам – и при мъже, и при жени. Това, което се наблюдава напоследък, е, че зачестяването става все по-драстично точно при жени и то при млади жени. Може да се спекулира дали след 5 или 10 години честотата при млади жени и мъже няма да се изравни. Тепърва трябва да се търси обяснение защо това се случва и до какво ще доведе.

КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ ОТ МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ, АКО ТОЙ НЕ СЕ ЛЕКУВА?

Много неприятни.

Ако не се лекува, на първо място е развитие на тип 2 захарен диабет.

Това е прогресиращо заболяване, което, когато се развие, обременява всички органи в човешкото тяло. Тогава, когато се засегнат малките съдове, например в очното дъно, в ретината, може да се увреди зрението. Когато се засегнат малките съдчета на периферните нерви, се увреждат периферните нерви и се стига до диабетна полиневропатия със силно нарушение на качеството на живот на засегнатите. Освен това, когато се засегнат гломерулите в бъбреците, а това става при 30% от диабетиците, се стига до хронично бъбречно заболяване.

Ако то прогресира – до бъбречна недостатъчност и респективно до необходимост от лечение с диализа. Това, което всъщност най-често убива хора с диабет, е засягането на големите съдове – на артериите, на сърдечните съдове – коронарите, на мозъчните съдове. Също така евентуално сърдечният инфаркт или пък мозъчният инсулт. Това са нещата. Да кажа обаче, че дори и без да се развие тип 2 диабет, самият метаболитен синдром е свързан с повишена сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост.

КОЕ Е НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО ХОРАТА МОГАТ ДА НАПРАВЯТ С ЦЕЛ ПРЕВЕНЦИЯ? КАК МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ ДАЛИ СА В РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ?

Най-важното е здравословният начин на живот. Движението и правилното хранене с калорийни рестрикции, избягването на висококалорийни храни, т.е. на сладко, на мазно, на псевдохрани като чипс, на тютюнопуше, са основните неща. Тютюнопушенето, дори и пасивното, е страхотен предиктор за инсулинова резистентност.

С други думи здравната култура е изключително важна.

Мисля, че хората със здравна култура са внимателни по отношение на теглото си, но това, което е важно да се знае, е обиколката на талията. Обиколката на талията е параметър, който веднага показва, че човек върви в грешна посока, нещо не прави правилно. Ако това се забележи, следва да се пуснат лабораторни изследвания.

КОИ СА ПОСЛЕДНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ В ЛЕЧЕНИЕТО НА МЕТАБОЛИТНИЯ СИНДРОМ?

Първо да кажа, че аз цял живот съм се занивамала с метаболитен синдром и винаги на някакъв етап е имало последно постижение в лечението. Въпреки това, и до момента първото средство за борба с метаболитния синдром и за неговата превенция си остава движението и правилното хранене. Спомням си как в края на 90-те години всички в научните ендокринологични среди бяхме в огромен възторг от излизането на група медикаменти – инсулин сензитайзери. Смятахме, че сме ударили инсулиновата резистентност в сърцето и че въпросите са решени. Само година или две по-късно основният препарат беше спрян от производство поради смъртни случаи от токсично увреждане на черния дроб. Другите два препарата също изчезнаха постепенно, отново поради странични ефекти. Така че е много важно не само какъв е ефектът на един медикамент, а и да се види в дългосрочен план какви ще бъдат последиците.

След това пояснение да отбележа, че носителите на надеждата сега са групата на така наречените GLP1 агонисти. Към момента са налични 5-6 медикамента. Аз лично имам голям опит с „Дулаглутид“. Това е прекрасен медикамент, който беше създаден за лечение на тип 2 диабет, но се оказа, че влияе благоприятно на всички компоненти на метаболитния синдром – отслабва се, повлиява се много позитивно, т.е. сваля се сърдечносъдовата, мозъчносъдовата смъртност. Добро влияние има върху бъбречната функция, при диабетиците. Имаме много силни публикации точно по тази тема – 4 в The Lancet. В интерес на истината обаче трябва да кажа, че имаме и по-добро лекарство от „Дулаглутид“. Напремер „Семаглутид“, който в България нашумя под името „Оземпик“. Това са тези инжекции, които се прилагат веднъж седмично. Те имат уникално въздействие – безпрецедентно сваляне на килограми. Това е медикамент, при който се постига сваляне на килограми, съпоставимо с бариатричната хирургия. И още една стъпка напред – съчетанието на един GLP1 агонист с т.нар. глюкозозависим инсулинотропен полипептид, т.е. двете вещества в едно лекарство – т.нар. „Тирзепатид“, пък води до още по-изразено сваляне на килограми, повлияване и на коремната обиколка и оттам сваляне на кръвна захар, на кръвно налягане. Това са големите надежди в момента. Разбира се, трябва да се види какво ще се случи в дългосрочен план с тези лекараства.

НЕ Е ТАЙНА, ЧЕ ДНЕС МНОГО ЗДРАВИ ХОРА ПРИБЯГВАТ ДО ТЕЗИ ПРЕПАРАТИ, ЗА ДА НАМАЛЯТ СВОЕТО ТЕГЛО. ТОВА ЗДРАВОСЛОВНО ЛИ Е ЗА ТЯХ И ДО КАКВО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ?

В никакъв случай не бива да се прилагат без лекарски контрол. „Оземпик“ е медикамент, който беше замислен за лечение на диабет тип 2, оказва се, че е подходящ за лечение и на затлъстяване. В някои страни е допуснат за лечение на затлъстяване при недиабетици, в Европа се работи по въпроса. Това обаче трябва задължително да става под лекарски контрол, защото би могло да има повлияване върху някои ензими на панкреаса. Например върху амилаза, върху липаза. Аз лично съм наблюдавала пациенти, при които е имало засягане на панкреаса. Тоест, това не са медикаменти, с които може с лека ръка да се възползват, в никакъв случай.

АВТОР СТЕ НА КНИГАТА „ДЪЛГА МЛАДОСТ ИЛИ РАННА СТАРОСТ. ИЗБЕРЕТЕ САМИ“. НАИСТИНА ЛИ ТОВА ЗАВИСИ ОТ ИЗБОРА НА ВСЕКИ ЧОВЕК?

Не напълно, но до много голяма степен. Тук трябва да кажа какво разбиране влагам в думата младост. Не става въпрос толкова за козметичния, колкото за здравния аспект на понятието – да бъдем в кондиция здравословно и психически, да имаме тонуса и в напреднала възраст да живеем така, както сме живели на 20 години. Това означава да можем да караме колело, да караме ски, да танцуваме и над 80 г. да правим това, което сме обичали да правим. Както например една Лили Иванова, която на над 80 години ще излезе на сцената и ще пее лайф в продължение на часове. Или като моя любим комедиен артист Диди Халер, който на 87 г. излиза със звезди на манежа и се качва на дяволското колело. Това са, разбира се, феноменални постижения, които ни вдъхновяват, иска ни се да бъдем като тях. Ако обаче разговаряме с такъв тип хора, ще разберем, че те са направили избор за такъв начин на живот преди години. С други думи, не е достатъчно просто да го поискаме. Трябва да го пожелаем до такава степен, че наистина да водим този съзнателен начин на живот, който да ни позволи и в напреднали години да живеем така, както сме живели като млади. Разбира се, ако нямаме нещастието да ни се случи някаква злополука или друго заболяване, което да ни принуди да имаме ограничена двигателна активност. В този смисъл ние много можем да повлияем върху дългата си младост.

ЧИСТО НАУЧНО С КАКВО Е СВЪРЗАНО СТАРЕЕНЕТО?

Това е огромна тема, за която можем да говорим с часове. Да ви
кажа, че преди няколко години СЗО за първи път включи стареенето
в класификацията за човешки заболявания и се работи още по- интензивно по тази тема. Накратко, става въпрос за нестабилност на нашия геном. В края на хромозомите – това са носителите на генетичния материал, има така наречените теломери. Това са крайните участъци на хромозомите. При всяко клетъчно делене тези теломери биват леко скъсени. Ние знаем, че сме съвкупност от клетки. Клетките на кожата живеят няколко седмици, белите кръвни клетки или левкоцитите живеят около една година, клетките в дебелото черво живеят само няколко дни. Т.е. те се възпроизвеждат.

След всеки цикъл на клетъчно възпроизвеждане тези теломери се скъсяват. Тоест ние не можем до безкрай да се възстановяваме чрез това клетъчно деление и в един момент клетките не могат да се делят. Тогава тези теломери не могат да защитават генетичния ни материал от вредното влияние на определени въздействия. Възникват мутации, клетката остарява и настъпва една програмирана клетъчна смърт. Освен това, много е важна така наречената митохондриална дисфункция. Митохондриите са органели в клетката, които са образно казано нашите електроцентрали или енергийните източници. Тези митохондрии са много важни за функционирането на клетките. Когато клетката остарява, те не могат да я снабдят с достатъчно енергия и тя не може да изпълнява това, за което е било предназначена. Това са всъщност два или три от основните моменти, които се наблюдават при стареенето, но не сме генетици все пак.

КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПОЛОВИТЕ ХОРМОНИ И СТАРЕЕНЕТО?

Много силна. Аз споменах накратко за женските полови хормони например, за тяхната протективна роля от инсулинова резистентност. На практика възникне ли инсулинова резистентност, ние остаряваме. С отпадане на цикъла при жените става много рязко спадане на женските полови хормони. Тогава, редом с промените при менопаузата, които са много известни – промяна в настроението, депресивни настроения, раздразнителност, изпотяване, горещи вълни и т.н., се наблюдава видимо повлияване на кожата, например. Естрогените предразполагат към подкожно разполагане на мастна тъкан, което обуслявя младежкия, свежия вид на кожата. Когато това се промени, кожата изтънява, губи еластичност, първо започва образуване на фини линии, след това бръчки. Кожата също така става много уязвима на вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи, започват пигментирания, които вече са проява на възраст. Това е, което виждаме. Едно от нещата, които не виждаме, са костите. Те са много силно зависими от половите хормони и спадът на половите хормони води до деминерализация, т.е. до намаляване на минералната плътност на костите. С времето
това може да доведе до остеопороза. Споменах също за нарушената чувствителност към инсулина.

МНОГО СЕ ПИШЕ ЗА МЕНОПАУЗАТА И ОТРАЖЕНИЕТО Й ВЪРХУ ЦЯЛОСТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЖЕНАТА. ОТ МЕДИЦИНСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА ЛИ КЛИМАКТЕРИУМ И ПРИ МЪЖЕТЕ И В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВА ТОЙ?

Има. Говори се за така наречения мъжки климактериум, някои употребяват и понятието андропауза в аналог на менопауза. При мъжете обаче, за разлика от жените, където всичко става в рамките на сравнително кратко време, тези промени настъпват доста по-

постепененно във времето. Затова при тях тези симптоми не са така тягостни, те не възникват така внезапно, както при жените. Климактериумът при мъжете започва около 40-тата година, това е средностатистически. Оттам започва постепенен спад на нивото на тестостерона. Изследвания в европейското пространство при мъже на над 55-годишна възраст показват, че всъщност всеки трети е засегнат от мъжкия климактериум, с подобни оплаквания както при жените – раздразнителност, изпотяване, евентуално безсъние, нарушена памет, нарушена концентрация и нещо, което е много важно – с нарушено либидо и с еректилна дисфункция.

ИМА ЛИ ЗАМЕСТИТЕЛНО ХОРМОНАЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ МЪЖЕТЕ В КЛИМАКТЕРИУМ, КАКТО ИМА И ПРИ ЖЕНИТЕ?

Има и се прилагаше много активно през 90-те години. Преди 2002 г. го нямаше това негативно отношение на обществеността и на медиците към хормоналнозаместителното лечение. Аз съм работила с хормонално заместване при мъже, които имат изразени симптоми, които пречат, нарушават качеството на живот и в същото време при повторни лабораторни изследвания се вижда, че нивото на тестостерона е ниско. Спомням си, че при мъжете, които се лекуваха тогава, психическото здраве и физическата кондиция се подобряваха наистина много добре. При прием на тестостерон, дали под формата на гел, лепенки или инжекционно, нараства мускулната сила. Той влияе много добре върху мускулите, не само върху психиката.

Тестостеронът е много важен фактор за хемопоезата, кръвотворенето
и мъжете с ниски нива много често може да имат анемия. Когато се приложи този хормон, тази анемия се излекува, пациентите се чувстват много пълноценни и подмладени. Попитахте как е сега. Във връзка с това, което се случи с резултатите при хормоналнозаместителна терапия при жените, излязоха негативни резултати.

КЪМ ДНЕШНА ДАТА КОЯ Е ЗАМЕСТИТЕЛНАТА ХОРМОНАЛНОЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ ПРИ ЖЕНИТЕ?

До 2002 г., без да преувеличавам, всяка жена в менопауза, поне в Германия, имаше хормоналнозаместително лечение. През 2002 г., излезе едно голямо американското проучване и се видя, че при тази терапия ракът на гърдата, сърдечносъдовата смъртност и мозъчната смъртност са по-чести. Оказа се, че два пъти по-чести са венозните тромбози и белодробните емболии. И изведнъж се прекъсна прилагането, препоръчването и интереса както на пациентите, така и на ендокринолозите. Имаше дълъг период, в който на никого не се даваше хормоналнозаместително лечение. След това започнаха нови проучвания и анализи.

Правилното е хормоналнозаместителните лечения нито да се прилагат масово и безкритично на всеки, нито пък да се лишават всички жени. С други думи, когато нямаш рисковите фактори за сърдечносъдова болест, за мозъчносъдова болест, за рак на гърдата, за венозна тромбоза, но в същото време имаш силно понижено качество на живот по време на менопауза, тогава може да се проведе такава терапия. Оптималният срок е 2-3 години, като това трябва да става при много строг контрол на гърдата – с предварителна мамография, с по-често наблюдение на гърдите, отколкото, ако не се прилага такава терапия. Това лечение дава много добри резултати и по отношение на превенция на бъдеща остеопороза.

ИМАТЕ ЛИ НАБЛЮДЕНИЕ ДАЛИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 Г. СТАРЕЕНЕТО ПОДМЛАДЯВА СВОЯТА ВЪЗРАСТ?

Не, но ако човек не полага никакви грижи за себе си, живее нездравословно, може да започне да старее и по-рано. За съжаление, метаболитният синдром и тип 2 диабет се наблюдават дори и в ученическа възраст. Има нещо, което изнедва и медицинските среди – някои хора започват да стареят по-рано. Ще ви дам пример. Има случаи на 20-годишни хора, загинали в автомобилна катастрофа, които се оказват с остарели кръвоносни съдове.

От друга страна обаче хората, които полагат грижи за себе си, могат по-дълго време да бъдат млади и пълноценни. Аз съм много силен привърженик на здравословния начин на живот.

Знам, че това е много трудно. Много по-лесно е човек да вземе лекарства, но това е като ходене с патерица – то помага само донякъде. На практика това е и съветът ми към хората с метаболитен синдром или с наченки на метаболитен синдром, които идват при мен – цялостно преосмисляне на начина на живот. Нужно е силно ангажирано преосмисляне на ежедневната ни рутина, за да можем да вградим движение – 10 000 крачки на ден са без дискусия, това е абсолютно задължително. Освен това 30 минути на ден движение, което да ни доведе до учестен пулс. Калорийната рестрикция всъщност е нещо, с което и при низши организми, но не само, са доказани различни начини за увеличаване на продължителността на живота. При хора като че ли единственото калорийната рестрикция и движението засега са фактори, които са с доказана успеваемост в удължаване на живота.

Антимикробната резистентност (AMR) е глобална заплаха за здравето и
развитието на човечеството. Това изисква спешни усилия в редица сектори за постигане на
целите за устойчиво развитие.

Световната Здравна Асоциация (СЗО) определи „AMR“, като една от 10-те глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството. Основен фактор за появата на резистентност към патогени е злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства. Разпространението на микроорганизми, често резистентни на антимикробна
терапия, също се улеснява от липсата на качествена вода и канализация и
неадекватни мерки за превенция и контрол на инфекциите.

Проблемът генерира значителни икономически загуби. В допълнение към
смъртта и увреждането, продължителните заболявания водят до по-дълъг
болничен престой, изискват по-скъпи лекарства и създават финансови
затруднения на засегнатите лица.

Липсата на ефективни антимикробни лекарства може да представлява
повишена заплаха за успеха на съвременната медицина при лечението на
инфекции, включително сложна хирургия и химиотерапия при ракови заболявания.

Какво представляват антимикробните средства?

Антимикробните средства, включително антибиотици, антивирусни,
противогъбични и антипаразитни препарати, са лекарства, използвани за
предотвратяване и лечение на инфекции при хора, животни и растения.

Защо антимикробната резистентност е световен проблем?

Появата и разпространението на устойчиви на лекарства патогени, които са
развили нови механизми за антимикробна резистентност, продължават да
ограничават способността ни да лекуваме общи инфекции.

Особено тревожна тенденция е бързото световно разпространение на мултирезистентни или
тотално резистентни бактерии (така наречените „супербактерии“), които
причиняват инфекции, които не могат да бъдат лекувани със съществуващите
антимикробни средства, по-специално антибиотици.

Портфолиото от клинични разработки на нови антимикробни средства е
изключително малко. През 2019 г. (СЗО) идентифицира 32 антибиотика, които
са в клинична разработка за лечение на патогени в списъка на
приоритетните патогени на (СЗО), от които само шест антибиотика са
категоризирани като иновативни. Освен това липсата на качествени
антимикробни средства остава основен проблем. Недостиг на антибиотици
изпитват страни на всички нива на развитие и особено здравните
институции на страните.

Тъй като лекарствената резистентност се разпространява по света,
ефективността на антибиотиците непрекъснато намалява, което води до
упорити инфекции и смърт. Съществува спешна нужда от нови антимикробни
средства, например за лечение на резистентни на карбапенем
грам-отрицателни бактериални инфекции, които са изброени от (СЗО), като
приоритетни патогени. Въпреки това, без промяна на настоящата практика
на употреба на антибиотици от хора, новите антибиотици, като настоящите,
ще загубят своята ефективност.

Какви фактори ускоряват формирането и разпространението на антимикробна
резистентност?

Антимикробната резистентност се развива естествено с течение на времето,
обикновено в резултат на генетични мутации. Антимикробно резистентни
микроорганизми присъстват в хората и животните, в храната, растенията и
околната среда (вода, почва и въздух). Те могат да се предават от човек
на човек или между хора и животни, включително чрез храна от животински
произход. Основните причини за антимикробна резистентност са
злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства; липса на
достъп на хората, както и на животните, до чиста вода, канализация и
хигиена; лоша профилактика и контрол на инфекциите в лечебните заведения
и селскостопанските предприятия; ограничен достъп до качествени и
достъпни лекарства, ваксини и диагностика; ниско ниво на информираност и
знания; и липса на прилагане на закона.

Текущо състояние

Лекарствена резистентност на бактериите

В световен мащаб има високи нива на резистентност към антибиотици,
използвани за лечение на общи бактериални инфекции като инфекции на
пикочните пътища, сепсис, полово предавани инфекции и някои форми на
диария, което показва, че нашият арсенал от ефективни антибиотици е
изчерпан.

Например в страните, отчитащи данни на Глобалната система за
наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS), честотата на
резистентност към антибиотика ципрофлоксацин, който обикновено се
използва за лечение на инфекции на пикочните пътища, варира от 8,4% до
92,9% за Escherichia coli и 4,1% до 79,4 % за Klebsiella pneumoniae .

Klebsiella pneumoniae е често срещана чревна бактерия, която може да
причини животозастрашаващи инфекции. Понастоящем резистентността на K.
pneumoniae към лекарства от последния резерв (антибиотици от класа на
карбапенемите) се е разпространила във всички региони на света. K.
pneumoniae е една от водещите причини за нозокомиални инфекции (вътреболнична инфекция) като пневмония, инфекции на кръвния поток и инфекции при новородени и
пациенти в интензивни отделения. В някои страни, поради развитието на
резистентност, карбапенемите не са подходящи за лечение на повече от
половината пациенти, заразени с K. pneumoniae .

Резистентността на Е. coli към антимикробната активност на
флуорохинолоните, използвани за лечение на инфекции на пикочните пътища,
стана широко разпространена .

В редица страни в различни региони на света тази терапия е престанала да
бъде ефективна в повече от половината от случаите.

Colistin остава единственото лекарство от последна инстанция, подходящо
за лечение на животозастрашаващи инфекции, причинени от резистентни на
карбапенем ентеробактерии (напр. E. coli, Klebsiella и др.). В редица
страни и региони вече са идентифицирани резистентни на колистин
бактерии, причиняващи инфекции, за които в момента няма ефективни
антибиотици.

Бактериите Staphlylococcus aureus присъстват в микрофлората на човешката
кожа и често причиняват разпространението на инфекции в ежедневието и
медицинските институции. Изчислено е, че пациент, заразен с
метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, има 64% по-голяма
вероятност да умре, отколкото пациент с инфекция, чувствителна към
лекарства.

От 2019 г. нов индикатор, свързан със SCP, се проследява в системата за
мониторинг на ЦУР. Този индикатор се използва за проследяване на
честотата на инфекции на кръвния поток, причинени от два специфични
резистентни към лекарства патогени: метицилин-резистентен Staphylococcus
aureus (MRSA); и Е. coli , резистентни към трето поколение цефалоспорини
(3GC). През 2019 г. GLASS получи данни за инфекции на кръвния поток с
MRSA в 25 държави и данни за инфекции на кръвния поток с E. coli в 49
държави.

Въпреки, че докладваните данни все още не са представителни на
национално ниво, отчетената средна стойност на дела на инфекциите с
метицилин-резистентен S. aureusе 12,11% (MKR 6,4-26,4), а при E. coli,
резистентни към трето поколение цефалоспорини – 36,0% (MKR 15,2-63,0).

Широко разпространената лекарствена резистентност на много различни
щамове на N. gonorrhoeae обезсмисля усилията за предотвратяване и
лечение на гонорея. Резистентността на инфекциите към сулфонамиди,
пеницилини, тетрациклини, макролиди, флуорохинолони и цефалоспорини от
първите поколения се развива бързо. Понастоящем единствената възможност
за емпирична монотерапия за гонорея е широкоспектърният инжекционен
цефалоспорин цефтриаксон.

Лекарствена резистентност на Mycobacterium tuberculosis

Устойчивите на антибиотици щамове на Mycobacterium tuberculosis (пръчици
на Кох) застрашават напредъка в борбата срещу глобалната туберкулозна
епидемия.

СЗО изчислява, че през 2018 г. е имало около половин милион нови случая на резистентна на рифампицин туберкулоза (RR-TB) по света; те бяха преобладаващо мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB), форма на туберкулоза, характеризираща се с резистентност към двете най-мощни противотуберкулозни лекарства. Въпреки това, само една трета от
приблизително половин милион пациенти, които се разболяха от MDR/RR-TB
през 2018 г., бяха идентифицирани и включени в докладите. В сравнение с
нерезистентната туберкулоза, лечението на MDR-TB изисква по-дълги,
по-малко ефективни и много по-скъпи схеми.

През 2018 г. делът на случаите на MDR-TB/RR-TB се оценява на 3,4% сред
предишни болни пациенти и на 18% сред тези, които вече са на лечение; по
този начин, формирането на резистентност към нови противотуберкулозни
лекарства от последния резерв, предназначени за лечение на резистентни
към лекарства форми на туберкулоза, е изключително опасно явление.

Лекарствена резистентност на вируси

Антивирусната лекарствена резистентност, формирана в резултат на
непрекъсната вирусна репликация при продължителна експозиция на
лекарството и селекцията на резистентни щамове, е нарастваща заплаха за
имунокомпрометирани пациенти. Понастоящем проблемът с резистентността
засяга повечето антивирусни лекарства, включително антиретровирусни
(АРВ).

Образуването на устойчива на лекарства HIV инфекция (DR-HIV) може да
доведе до частична или пълна загуба на ефективност на всички АРВ
лекарства, включително тези, принадлежащи към нови класове. HIVDR
инфекцията може да възникне както при пациенти, които вече са на
антиретровирусна терапия, така и при новоинфектирани с HIV. В повечето
наблюдавани страни в Африка, Азия и Латинска Америка делът на случаите
на HIVDR с резистентност преди лечението към ненуклеозидни инхибитори на
обратната транскриптаза (NNRTI) на етапа преди лечението сред
възрастните на първа линия терапия надхвърля 10%. Разпространението на
резистентност преди лечението сред кърмачетата е тревожно високо. В
Африка на юг от Сахара повече от 50% от новодиагностицираните
ХИВ-инфектирани бебета носят резистентен на NNRTI вирус. Като се имат
предвид тези обстоятелства, последната версия на насоките на СЗО за АРВ
препоръчва използването на новото лекарство долутегравир като лечение от
първа линия на избор при възрастни и деца. Предписването на това
лекарство е особено подходящо за предотвратяване на негативните
последици от резистентност към ННИОТ.

Увеличаването на нивата на резистентност също има значителни
икономически последици, тъй като лекарствата от втора и трета линия са
много по-скъпи от лекарствата от първа линия. Програмата на СЗО за
лекарствена резистентност към ХИВ наблюдава тенденциите в предаването и
резистентността към по-стари и по-нови лекарства за ХИВ в световен
мащаб.

Лекарствена резистентност на маларийни паразити

Появата на устойчиви на лекарства маларийни паразити представлява една
от най-големите заплахи за контрола на маларията, което води до повишена
заболеваемост и смъртност от малария. Препоръчително лечение от първа
линия за неусложнена P. falciparum малария, е комбинирана терапия с
артемизинин (ACT), използвана в повечето ендемични по малария страни.
ACT е комбинация от артемизининов компонент и допълнителен лекарствен
компонент. Като част от проучвания, проведени през 2001–2019 г. в
региони на СЗО, като региона на Западния Тихи океан и региона на
Югоизточна Азия, частична резистентност към артемизинин и резистентност
към редица допълнителни лекарствени компоненти на ACT е потвърдена в
Камбоджа, Лаоската народнодемократична република, Мианмар, Тайланд и
Виетнам. Това усложнява избора на ефективни лекарства и изисква
внимателно наблюдение на процеса на лечение.

В някои страни от региона на Източното Средиземноморие на СЗО
резистентността на P. falciparum към сулфадоксин-пириметамин прави
терапията с артезунат плюс сулфадоксин-пириметамин неефективна и изисква
промяна към друг вариант на ACT.

За страните в Африка наскоро бяха публикувани данни, показващи появата
на мутации, които причиняват частична резистентност на паразита към
артемизинин в Руанда. Към днешна дата тестваните варианти на ACT остават
високоефективни. Въпреки това, продължаващото разпространение на
резистентност към артемизинин и ACT ко-лекарства може да представлява
сериозен проблем за общественото здраве и да застраши критичните печалби
в контрола на маларията.

Лекарствена резистентност на гъбичките

Разпространението на резистентните към лекарства гъбични инфекции се
увеличава, което изостря и без това трудната ситуация с тяхното лечение.
Лечението на много гъбични инфекции преди това е било усложнено от
редица фактори, по-специално от проблема с токсичността, особено при
лечение на пациенти с други съпътстващи инфекции (напр. HIV).
Резистентната към лекарства форма на една от най-честите инвазивни
гъбични инфекции, Candida auris , вече е широко разпространена, с
резистентност към флуконазол, амфотерицин В и вориконазол и нарастваща
резистентност към каспофунгин.

Това води до нови случаи на трудни за лечение гъбични инфекции,
терапевтични неуспехи, продължителни хоспитализации и преминаване към
много по-скъпи схеми на лечение. СЗО провежда цялостен преглед на
гъбичните инфекции в световен мащаб и възнамерява да публикува списък с
приоритетни за общественото здраве патогенни гъби с анализ на
разработването на нови противогъбични лекарства.

Необходимостта от съгласувани действия

SCP е сложен въпрос и изисква съвместен, многосекторен подход.
Концепцията „Едно здраве“ включва обединяване на широк кръг от сектори и
заинтересовани страни, участващи в човешкото здраве, здравето на
сухоземните и водните животни и растенията, производството на храни и
фуражи и проблемите на околната среда, което им позволява да си
взаимодействат и съвместно да разработват и прилагат програми,
стратегии, законодателни мерки и изследвания, насочени към подобряване
на здравето на населението.

Предизвикателството е да се засилят иновациите и инвестициите в области
като оперативни изследвания, изследване и разработване на нови
антимикробни средства, ваксини и диагностика, особено за най-сериозните
грам-отрицателни бактерии, по-специално резистентни на карбапен
ентеробактерии и Acinetobacter baumannii .. Създаването на
Мултипартньорския доверителен фонд за антимикробна резистентност
(AMTMPTF), Глобалното партньорство за изследване и развитие на
антибиотиците, Фонда за действие срещу антимикробна резистентност и
други фондове и инициативи могат значително да намалят недостига на
финансиране в тази област. Няколко правителства, включително Швеция,
Германия, Съединените щати и Обединеното кралство, пилотират модели за
възстановяване на разходите за нови фармацевтични компании. За да се
разработят дългосрочни решения, обхватът на тези инициативи трябва да се
разшири.

Глобален план за действие (GAP) за борба с антимикробната резистентност
Държавите по света са се ангажирали да прилагат рамката, изложена в
Глобалния план за действие (GAP) за борба с AMR [1]приети от Световната
здравна асамблея през 2015 г., както и за разработване и изпълнение на
многосекторни планове за действие на национално ниво. Впоследствие GPA
беше одобрен от ръководните органи на Организацията по прехрана и
земеделие на Обединените нации (FAO) и Световната организация за
здравеопазване на животните (OIE). За да осигурят стабилно подобряване
на ситуацията по света, държавите трябва да осигурят финансиране и да
приложат национални планове за действие в редица сектори. Преди
одобрението на GPA през 2015 г., глобалните усилия за противодействие на
AMR бяха извършени, по-специално чрез Глобалната стратегия на СЗО за
ограничаване на антимикробната резистентност, която беше разработена
през 2001 г. и описва набор от действия, насочени към забавяне на
образуването и разпространението на AMR.

Тристранен съвместен секретариат по антимикробна резистентност
Политическата декларация от Срещата на високо равнище на ООН относно
АМР, приета от държавните ръководители през септември 2016 г. на Общото
събрание на ООН в Ню Йорк, потвърждава критичното значение на широк,
координиран подход, който обединява всички заинтересовани страни,
включително здравето на хората, животните, растенията и околната среда.
Водена от подхода One Health, СЗО работи в тясно сътрудничество с FAO и
OIE за насърчаване на най-добрите практики за намаляване и забавяне на
AMR.

След срещата на високо равнище на ООН за SCP през 2016 г., генералният
секретар на ООН създаде Междуведомствена координационна група (IACG) за
SCP. IAAP обединява партньори от системата на ООН, международни
организации и лица с опит в областта на здравето на хората, животните и
растенията, както и храните и фуражите, търговията, развитието и
околната среда, за да формулират план за противодействие на
устойчивостта на антимикробните средства. През април 2019 г.
Междуведомствената координационна група по AMR представи на Генералния
секретар на ООН своя доклад „Няма време за губене: Защита срещу
резистентни към лекарства инфекции в бъдеще“. Препоръките, направени в
доклада, в момента се изпълняват.

Тристранен съвместен секретариат (FAO, OIE и СЗО) е създаден в рамките
на СЗО, за да улесни участието на широк кръг от заинтересовани страни в
справянето с AMR. Беше решено да се създадат редица ключови структури,
които да ръководят работата, а именно Глобална ръководна група за едно
здраве по AMR, Независим панел за преглед на доказателства за действие
по AMR и Платформа за партньорство с множество заинтересовани страни.
Тези структури са в процес на създаване.

Световна седмица за осведоменост за антимикробните средства
Тази седмица беше известна преди като Световна седмица за информираност
относно антибиотиците. От 2020 г. тя се нарича „Световна седмица за
информираност за антимикробните средства“. Новото име отразява
разширяването на темата на седмицата, тъй като сега се фокусира върху
всички видове антимикробни средства, включително антибиотици,
противогъбични, антипаразитни и антивирусни средства. Световната седмица
се провежда ежегодно от 2015 г. като глобална кампания за повишаване на
осведомеността по проблема с антимикробната резистентност по света и
насърчаване на най-добрите практики за забавяне на появата и
разпространението на резистентни към лекарства инфекции сред широката
общественост, здравните специалисти и политиците. Съгласно решението на
Тристранния изпълнителен комитет, считано от 2020 г Световната седмица
ще се проведе от 18 до 24 ноември. През последните пет години седмицата
се провежда под общото мото „Антибиотици: използвайте внимателно!“ През
2020 г. беше променено на „Антимикробните средства изискват внимателно
боравене“.

Глобална система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS)
Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност беше
създадена от СЗО през 2015 г., за да събира непрекъснато пропуски в
данните, необходими за стратегическо планиране на всички нива. GLASS има
за цел систематично да събира данни от наблюдение за резистентни към
лекарства инфекции при хора, информация за антимикробна употреба и
резистентни към лекарства инфекции в хранителните системи и околната
среда. GLASS предоставя стандартизиран подход към събирането, анализа,
интерпретацията и разпространението на данни в държави, територии и
области и позволява мониторинг на състоянието на съществуващите и новите
национални системи за наблюдение, като се фокусира върху качеството и
представителността на събраните данни. В някои региони на СЗО са
създадени мрежи за наблюдение,

Глобално проучване и приоритизиране на AMR
През 2017 г. СЗО разработи списък с приоритетни патогени, за да ръководи
изследванията и разработването на нови антимикробни средства. Той ще
бъде актуализиран през 2022 г. За да оцени напредъка в разработването на
лекарства срещу приоритетни патогени в списъка на СЗО, Организацията
ежегодно анализира антибактериални лекарства, които са на етап
предклинична оценка и клинични изпитвания. Към днешна дата изследванията
и разработките все още не обхващат редица области, по-специално
разработването на лекарства срещу грам-отрицателни
карбапенем-резистентни бактерии.

Глобално партньорство за изследване и развитие на антибиотици (GARDP)
Това съвместно усилие между СЗО и Инициативата за лекарства за
пренебрегвани болести има за цел да стимулира научноизследователската и
развойна дейност чрез публично-частни партньорства. До 2025 г.
Партньорството трябва да разработи и въведе пет нови лекарства, които са
ефективни срещу най-опасните резистентни към лекарства бактерии от
гледна точка на СЗО.

автор: СЗО

редактор: Йорданка Йовчева

Мащабно проучване представя потенциалния механизъм за това как кафето 
помага за намаляване на риска от диабет тип 2.

Проучването предполага, че противовъзпалителните свойства на кафето 
могат до голяма степен да са причината за неговия благоприятен ефект.

Кафето изглежда понижава провъзпалителните биомаркери, докато увеличава 
противовъзпалителните.

Консумацията на кафе е свързана с по-нисък риск от диабет тип 2.  
Връзката е добре установена, казват специалистите, но механизмът остава 
неясен. Ефекта е най-силен  при пиещите смляно кафе – филтрирано или еспресо – и 
хората, които не пушат или никога не са пушили.

Авторите на изследването анализират голям набор от данни от участници в 
две проучвания, базирани на населението от Biobank на Обединеното 
кралство и Ротердамско проучване на Холандия.

Първото  UK Biobank включва 502 536 лица от Англия, Шотландия и Уелс, 
които са започнали да участват в проучването между април 2006 г. и 
декември 2010 г. Те са били на възраст от 37 до 73 години.
Проучването в Ротердам, което започва през 1990 г., продължава, като в 
момента включва 14 929 лица.

И в двата случая изследователите наблюдават промени в нивата на 
биомаркери, свързани с възпалението и с диабет тип 2.
Сред участниците в проучването добавянето само на една чаша кафе към 
дневния им прием води до 4% по-нисък риск от диабет тип 2 и инсулинова 
резистентност, вероятно поради понижаване на възпалението, според 
авторите на изследването.

Как кафето влияе върху възпалението

Водещият автор д-р Каролина Очоа-Розалес, постдокторант по хранене и 
генетична епидемиология в Медицинския център на университета Еразъм 
Ротердам, в Холандия, казава че „диабетът тип 2 отчасти се счита за 
възпалително заболяване и се приема, че по-високите концентрации на 
провъзпалителни маркери в плазмата представляват рисков фактор за диабет 
тип 2.“

Проучването установи, че пиенето на кафе повишава нивата на 
противовъзпалителния адипокин хормон адипонектин, както и цитокин 
интерлевкин-13 или IL-13.  В същото време консумацията на кафе намалява 
нивата на C-реактивен протеин (CRP) и лептин, които поддържат 
възпалението. „CRP е маркер за възпаление, който отразява вътреклетъчното увреждане“, 
обяснява ендокринологът д-р Ана Мария Каузел, която не участва в 
проучването.

Авторите на изследването установяват, че кафето влияе най-силно на CRP 
при хора, които пият повече от 4 чаши кафе на ден.
Но агенцията по храните и лекарствата (FDA) съветва възрастните да пият 
не повече от 400 милилитра (ml) кофеин на ден или 4–5 чаши кафе.

Защо възпалението има значение при диабет.

Д-р Амато предупреждава, че проучване като това не може да установи 
причинно-следствената връзка със сигурност.  Въпреки това, отбелязва тя, 
„най-вероятно връзката между консумацията на кафе и намаления риск от 
диабет тип 2 да се дължи на намалената инсулинова резистентност, един от 
физиопатологичните механизми, лежащи в основата на развитието на диабет 
тип 2.“

При хора с диабет тип 2 инсулинът, произведен от панкреаса, не може да 
контролира нивата на кръвната захар.  Такава инсулинова резистентност 
позволява на тези нива да се повишат опасно извън контрол.

„Инсулиновата резистентност до голяма степен се определя от субклинично 
възпаление, което очевидно се подобрява от консумацията на кафе“, казва 
д-р Амато.

„Адипокинът , секретиран от адипоцитите, прави пациентите 
по-чувствителни към инсулин в допълнение към това, че има 
противовъзпалителни ефекти“, добавя д-р Каузел.

Става ясно, че съдаржащите се полифеноли в кафето подобряват 
инсулиновата резистентност и намаляват системното възпаление. За тези, 
които не обичат и не могат да пият кафе по една или друга причина, но се 
интересуват от превенция срещу възпаленито и диабет тип 2, д-р 
Очоа-Розалес предлага да изберат диета, която е богата на полифеноли, 
извлечени от плодове и зеленчуци.

Пушачите не получават същите ползи от кафето

Изследователите  установяват, че полезният ефект на кафето намалява при 
хората, които в момента пушат.
Първоначално изследователите считат пушенето за объркващ фактор в техния 
анализ, каза д-р Очоа-Розалес, „тъй като има връзка между тютюнопушенето 
и по-високата консумация на кафе – пиещите много кафе често са пушачи.“
  Независимо от това, когато сравняват ефекта от консумацията на кафе 
срещу риска от диабет сред пушачи, непушачи и хора, които никога не са 
пушили, те откриват, че полезната връзка на кафето с по-нисък 
С-реактивен протеин и риск от диабет тип 2 е ефект, присъстващ само сред 
бивши пушачи и тези, които никога не са пушили.

Лечение и превенция на диабет тип 2

  Въпреки че само простото пиене на повече кафе е малко вероятно да 
предотврати диабет тип 2, „всичко, което понижава тези маркери на 
възпаление, може да се включи като ежедневна рутина и тъй като повечето 
хора консумират кафе, е добре да се знаят тези факти“, казват 
специалистите.

В резултат на голям брой доказателства, предполагащи системно 
възпаление в развитието на диабет тип 2, казва д-р Розалес, вече има 
засилен интерес към лечения, насочени към възпалителните биомаркери.

Признавайки това, д-р Амато казва, че биомаркерите, измерени в 
проучването, също могат да бъдат „обещаващи цели“ за терапевтично 
справяне с диабет тип 2:.  „Друга вълнуваща възможност е да изследваме 
как точно биоактивните вещества в кафето действат, за да разкрият нови 
пътища и цели, които могат да бъдат адресирани за лечение или 
предотвратяване на болестта.“

Д-р Каузел предупреждава, че каквито и нови лекарствени цели да бъдат 
разкрити в проучвания като това, „ако хората не започнат да мислят за 
по-здравословни навици, ще бъде невъзможно да се предотврати болестта“.
„Основният фактор за превенция на диабета е здравословното хранене“, 
подчертава д-р Каузел.

Източник: https://www.medicalnewstoday.com/articles/
Пълна информация за проучването:
https://www.clinicalnutritionjournal.com/article/S0261-5614(23)00066-3/fulltext#%20

В 11-13 г. може да се даде прогноза на бременността и да се определи необходими ли са допълнителни грижи, казва специалистът по фетална медицина в Аджибадем Сити Клиник към УМБАЛ „Токуда“

ВИЗИТКА
Д-р Богданова е завършила Медицински университет – София през 2005 г. Специализирала е акушерство и гинекология в Първа САГБАЛ „Тина Киркова“ и Втора САГБАЛ „Шейново“. Придобива специалност „Акушерство и гинекология“ през 2013 г. В периода 2014 – 2016 г. е била научен сътрудник и специализант по фетална медицина в Кралски колеж, Лондон, Fetal Medcine Foundation. От 2015 до 2016 г. отговаря за клиника за диагностика и проследяване на бременности с интраутеринна фетална ретардация. От 2016 г. е част от екипа на отделението по акушерство и гинекология на болница „Токуда“.

Д-р Богданова, възможно ли е грип в началото на бременността да увреди плода и какви рискове като цяло крие той?

Като всяко вирусно заболяване, грипът е рисков за бременните, независимо от срока на бременността, защото в различните срокове може да доведе до различни последствия. Смята се, че тежкото протичане в ранните срокове може да доведе дори до аборт, както и до вродени дефекти на плода като цепки на устата, криви ходилца, сърдечни дефекти. От друга срана, в по-напредналите срокове на бременосттта той може да бъде причина за преждевременно раждане, преждевременно отваряне на околоплодния мехур или нарушения в развитието на плода – може да има изоставане в развитието и да се роди малко за гестационната възраст бебе.

За майката или за плода е по-опасен грипът?

И за двамата, те са взаимносвързани. Ако страда единият, ще страда и другият.

Препоръчителни ли са противогрипните ваксини по време на бременност и какви?

Категорично да, въпреки че в България това не е особено популярно. В Англия, например, акушерките изключително строго насърчават бременните и жените, които се очаква да са забременеят в периода на сезонния грип, да си направят противогрипна ваксина.
Имунитетът, който се предобива от противогрипната ваксина, предава ли се и на бебето?
Да, това е хубавото, защото се предпазва плодът в първите месеци след раждането, когато не е възможно да му се постави противогрипна ваксина.

Освен с ваксина, с какво друго могат да се предпазят бъдещите майки и трябва ли?

Разбира се, че трябва. Все пак излизаме от двугодишен период на пандемия, в който малко или много се върнахме към тези неща – че трябва да се по-внимателни, когато общуваме с хората, да използваме предпазни маски, особено, когато сме в помещение с повече хора, да взимаме витамини. Всичко това са индиректни методи и механизми бременните да подпомагат своя имунитет.

Като споменахте за пандемията, да попитам как реагираха бъдещите бащи на наложените по онова време рекистрикции да не могат да бъдат до родилката, да видят за първи път детето си?

Беше много труден период за всички нас, но особено за бъдещите родители, защото това е един много скъп момент за тях. Нормално е семейството, което с трепет очаква новия живот, да иска да сподели този момент. От друга страна трябваше да предпазим този крехък живот и да се спазват мерките. До известна степен ние трябваше да бъдем и психолози. Въпреки тези ограничения, се справихме и хората получиха едно добро отношение и разбиране.

Може ли бременните да използват добавки за подсилване на имунитета?

Да, няма някакви ограничения, които да се следват предвид бременността. Като за всеки друг човек, препоръчваме каквито и да е добавки, които подпомагат имунната система.

Вие сте един от малкото специалисти по фетална медицина у нас. В последно време се говори много за ранната фетална морфология. Доколко важна и доколко задължителна е тя?

Аз съм изключително щастлива, че имах възможността да направя двугодишно обучение при проф. Кипрос Николаидес в King’s College в Лондон. От една страна то дава много голям кръгозор от знания, от друга – колегите в България, които споделяме тази работа, сме завършили тази школа.

Защо е важна феталната медицина?

Защото идеята е да се обърне пирамидата на проследяване на бременността, т.е. да можем още в ранните срокове на бременността – между 11 г.с. и 13 г.с. да дадем прогноза на тази бременност. Това означава да можем да я класираме като нискорискова, която няма нужда от допълнителни изследвания, или като високорискова, която изисква допълнителен подход, допълнителни изследвания и грижа.

Комбинираният скрининг за хромозомни заболявания е важен, защото, освен рисковете, които получаваме, ние определяме дали има вероятност да се развие прееклампсия – едно от най-тежките усложнения на бременността, дали има риск от ретардация в растежа на плода, дали има риск от гестационен диабет. Когато има предпоставки, обсъждаме това заболяване.

Коя бременност се определя като рискова и как се проследява?

В миналото се смяташе, че всяка бременност при жена над 35-годишна възраст, е рискова. Аз не мисля така, а и с времето жените започнаха да отлагат забременяването все повече и повече. Сега е нормално една 35-годишна жена да забремее за първи път, не е нещо необичайно. Освен възрастта, има и заболявания, които предразполагат за по-тежко протичане на бременност. Това са високо кръвно, диабет, някой сърдечно съдови и белодробни заболявания.

Прееклампсията е едно от най-сериозните усложнения по време на бременност. Какво е прееклампсия, може ли да бъде изчислен рискът от нея при ранната фетална морфология и какво трябва да се направи?

Рискът за прееклампсия може да бъде изчислен още през първия триместър. Това е, което правим в нашата клиника за пренатална диагностика от няколко години насам. Защо е важно?

За да се се вземат мерки, които могат да са елементарен прием на аспирин от 12-та г.с. почти до края на бременността. Според проучванията, направени през последните 30 години, особено от проф. Кипрос Николаидес във Fetal Medicine Foundation, е доказано, че приемът на 150 мг аспирин намалява риска за развитие на прееклампсия. Ако има такъм риск, можем да отложим родоразрешението толкова във времето, че то хем да е навременно и да не страда плодът от недоносеност, хем да бъде решение на проблема за прееклампсията.

Какво представлява самият скрининг?

От една страна се взимат предвид различни антопометрични показатели от майката, от друга – артериалното налягане, което се измерва двукратно на двете ръце, параметри от самия ехографски преглед и преди всичко доплерово изследване на маточните артерии. Към тях се добавят и стойносттите на плацентарни хормони и пептидите – РАР, β ЧХГ, както и плацентарен растежен фактор. Всички те се взимат пред вид и софтуер изчислява риска, който е едно число. 1:50 е висок риск за прееклампсия и в този случай нашата препоръка е прием на 150 мг аспирин.

Опасна ли е прееклампсията и за майката?

Тя е опасна както за майката, така и за плода. Когато майката страда от високо кръвно – състояние, което се наблюдава след 20-а г.с. и стойностите са над 140 на 90, естествено, че това се отразява на растежа на бебето и на начина, по който то се чувства вътреутробно. Въпреки че имаме медикаменти, които можем да използваме за контрол на кръвното налягане, в един момент те стават неефективни и единственият начин да помогнем на майката и съответно на бебето, е родоразрешението.

Кое отключва прееклампсията, тя генетично предразположение ли е?

Много са теориите, които се обсъждат в научното пространство. От една страна се смята се, че може да е плацентарна патология, т.е. да бъде плацентарна болест, от друга страна има теории, че прееклампсията може да е съдова болест, т.е. основно заболяване на ендотела на съдовете. И до ден днешен темата продължава да е дискусия на нашите конгреси и да предизвиква много въпроси.

Друго сериозно усложнение по време на бременността е гестационният диабет? Има ли как да се изчисли рискът от това заболяване и какви са мерките, които трябва да се предприемат при възникването му?

Както вече споменах, всичко се насочва към скрининга през първия триместър. Както има скрининг за прееклампсия, така има и скрининг за гестационен диабет. Навремето се смяташе, че на орален глюкозотолерантен тест трябва да бъдат подложени предимно бременните, които имат предразполагащи фактори за това – т.е. имат в семейството си родител, който страда от диабет, или са с наднормено тегло. Сега се смята, че този скрининг не трябва да бъде отлаган за 24-та г.с. ,примерно, и чак тогава да се направи глюкозотолернатния тест. Той може да бъде проверен още в първия триместър. На страницата на Fetal Medicine Foundation има калкулатор, който всички колеги свободно могат да използват за изчисляване на риска за гестационен диабет. Той пак се базира на възраст, тегло на бременната, расова принадлежност, кога е било предишното раждане, какво е било теглото на детето при предишното раждане, дали тя или някой от сейството ѝ има диабетно състояние. На базата на тези показатели се дава риск и се взимат съответните мерки. Така че, да, това е сериозно усложнение на бременността и е хубаво, че може да се направи скрининг на толкова ранен етап.

Световната здравна организация и Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват GBS тест или скрининг за стрептококи група Б за всички бременни. Колко опасна е тази инфекция и покрива ли се това изследване от Здравната каса?

Тази инфекция е опасна, защото, ако не се направи съответното лечение или профилактика, в над 90% от случаите страда новороденото. Т.нар. стрептококов сепсис, увреждане на мозъка, са сериозни усложнения за едно новородено и крият тежки последствия за развитието на детето след това. Скринингът за стрепококи е важен, обикновено това изследване се прави към 36-та г.с., взима се влагалищна микробиология. В интерес на истината ние нямаме практиката, но на Запад, особено Американският колеж по акушерство и гинекология, препоръчва, наред с влагалищния секрет, да се взима и перианален секрет, за да се установи наличието на колонизация. Ако има такава, трябва да се направи своевременно лечение, за да са намали рискът от засягане на плода – особено по време на раждане, защото тогава става инфекцията на новороденото. Безсимптомната бактериурия по време на бременност задължително трябва да бъде изследвана за стрептококи група Б и пак е повече от задължително да се направи съответното антибиотично лечение, за да се намалят рисковете както за майката, така и за бебето.

Ако се открие такава инфекция, тя напълно лечима ли е?

Абсолютно, да. Вече сме в 21-ви век, има достатъчно добро антибиотично лечение, които може да се използва, а и пеницилините са широко използвани антибиотици.

Нормално протекла предшна бременност гаранция ли е за успешна следваща бременност?

Не винаги. Обикновено разчитаме, че втората бременност също ще е безпроблемна, но не винаги е точно така. От друга страна пък имаме случаи на по-усложнена първа бременност, а пък следващата протича абсолютно безпроблемнно. Всяка бременност е абсолютно индивидуална за себе си и трябва да бъдат взети съответните мерки спрямо съответната ситуация.

По време на пандемията се говореше за бум на бебета. Как е сега?

Така беше, все още се усеща този бум и за нас това е много радостно. Ще ви кажа защо. Предвид цялата обстановка, която ни обкръжава, ако щете тази политическа и финансова несигурност, скок на инфлация и т.н. , е прекрасно, че има млади хора, които остават в нашата държава и продължават своето поколение тук. Дано да продължава да е така, дори и след пандемията и въпреки пандемията.

Какви са препоръките Ви като оспециалист по фетална медицина за цялостната грижа по време на бременността?

Феталната медицина е изключително важна. Няма нужда всеки месечен преглед да бъде от такъв специалист, но е необходимо да има три основни прегледа. Първият преглед е през първия триместър, между 11 г.с. и 13 г.с. – комбинираният скриниг за хромозомни заболявания. Както вече споменахме, той дава оценка на тази бременност и дали има необходимост от допълнителни изследвания. Следващият важен преглед е феталната морфология, който става между 18-а г.с. и 24-та г.с. и представлява детайлно оглеждане на плода за структурни и хромозомни дефекти, за оценка на плацентата, на дължината на маточната шийка и количеството на околоплодната течност. Последният важен преглед е късната фетална морфология или доплерово изследване в периода между 30-а г.с. и 33-та г.с.. Това, на което анатомично даваме предимство тогава, е развитието на мозъка, сърцето и бъбреците на плода, тъй като е възможно при тях да наблюдаваме късна патология. От друга страна правим оценка на феталния растеж – дали е адекватен спрямо гестационния срок, на феталното доплерово изследване, т.е. дали бебето се чувства добре вътреутробно, оценяваме количеството на околоплодната течност и плацентата. Т.е. целта е да дадем една прогноза на раждането. Това са важните прегледи, които е необходимо да бъдат направени при специалист по фетална медицина.

Те са единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, казва началникът на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“

ВИЗИТКА

Доц. д-р Константин Гроздев е началник на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“. Председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Член на Световната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания. Носител на наградата „Акад. д-р Асен Хаждиолов“ на Медицински университет – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване.
Автор е на над 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Има над 1000 лапароскопски операци.

Доц. Гроздев, да обясним първо какво е бариатрична/метаболитна хирургия?

Бариатричната хирургия напоследък се нарича метаболитна, но всъщност значи едно и също нещо. Това е метод за лечение на затлъстяването – хронично заболяване, което има различни стадии. В най-тежките форми на това заболяване, когато пациентите са с т.нар. болестно затлъстяване, трябва да се прибегне до такъв вид хирургия. Това е спасението за тях.

Как, благодарение на Вашия екип, МБАЛ „Св. София“ стана едниственият у нас референтен център за бариатрична хирургия?

Това е най-голямата новина от последните месеци, която ме кара да се гордея много с екипа си и болницата, в която работя. Това е едно голямо признание от институция, която ни дава възможност да обучаваме специалисти от България и цял свят на лапароскопска хирургия и по-специално на този вид бариатрична хирургия. Изключително щастлив съм, че в бъдеще ще работим в тази посока.

Защо световният бранд Johnson & Johnson избра точно Вашия екип и реши на Вас да предоставя високоспециализирани медицински консумативи. Това с какво ще е полезно за пациентите?

Основното е критерият, на който отговаря болницата и съответно екипът. Ние залагаме главно на професионализма и опита, който имаме с този вид операции. Разбира се и на добрата колаборация, която имаме с Johnson & Johnson от доста години. Добре си партнираме и дойде време, когато вече трябваше да направим такъв център за пациентите. Разбира се, че колаборацията, която имаме с Johnson & Johnson и с такива международни центрове, ще е от полза за пациентите. Освен всичко има възможност да се прави обмен. Не е тайна, че цената на бариатричните операции не се поема от Здравната каса в България и в тази посока ще има облекчение за пациентите.

Вие къде сте се обучавал на този вид хирургия и колко пациенти до момента са минали през вашата болница?

Лапароскопската хирургия са безкръвните операции, както ги наричат, миниинвазивна хирургия. Ще станат повече от 10 г., откакто отидох в Европейското училище по лапароскопска хирургия в Брюксел, което също е един световен референтен център, подобен на нашия, и прекарах 2 г. от специализацията си. Там основната дейност от лапароскопската хирургия беше за лечение на пациенти със затлъстяване. Това е мястото, където се учих на бариатрична/метаболитна хирургия.

Метаболитната хирургия до колко е навлязла у нас?

От доста време се извършват тези операции. Това, което липсваше до скоро, и което успяхме да направим с другите колеги, е да създадем през 2020 г. дружество по такъв вид хирургия, на което аз съм председател. Обедихме усилията си в тази посока, за да може да разпространим и популяризираме този вид хирургия и да дадем максимално най-доброто на нашите пациенти. Така че може би правилният отговор на въпроса ви е, че отскоро това започна да се прави както трябва и както се прави навсякъде по света.

При какви показатели се препоръчват тези интервениции?

Показателите идват от вида затлъстяване. В определянето на това кой пациент е подходящ или не ние използваме индекс на телесна маса (ИТМ). Този индекс представлява отношението на ръста и килограмите на пациента. Пациенти с индекс на телесна маса над 35, а вече по съвременните препоръки, които са съвсем отскоро – дори и над 30, трябва да потърсят хирург и да се обсъди помощ с такъв вид операция. Грубо казано, един пациент с над 100 кг – 110-120 кг, вече трябва да се замисля за такава операция. Има и някои по-особени показания, които много малко хора знаят, а те всъщност са много разпространени в цял свят и влизат в стандартите на доста държави. Това е, че този вид операции лекуват и придружаващите заболявания на затлъстяването, а те са доста. Най-основното от тях е захарният диабет тип 2. Всъщност единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, е този вид хирургия. Затова тя вече по-скоро се нарича метаболитна – защото тези операции лекуват метаболизма на пациента, в частност захарния диабет като едно метаболитно заболяване.

С Вашия екип извършвате няколко вида операции. Разкажете ни за тях?

Има няколко операции, които са приети като стандарт в света, ние също ги предлагаме. Първото, което е важно и трябва да се знае, е че това са, пак повтарям, безкръвни операции, т.е. максимално щадящи за пациента. Правят се няколко дупчици на коремната стена от порядъка на 1 см, не се прави голям разрез, и техниките основно са надлъжна 2/3 резекция на стомаха, която е придобила повече популярност като банан или ръкав. Другата голяма група са стомашните байпаси, които също имат няколко разновидности.

Какво представлява вертикалната стомашна резекция и кога се препоръчва този тип операция?

Това всъщност е този тип ръкав или банан, за който споменах – операция, при която 2/3 от стомаха надлъжно се прерязват и се отстраняват от организма. При тази операция пациентът остава с по-малък стомах, с вместимост някъде около 150 мл. Какъв е ефектът от нея? Първо, по-малкият стомах не позволява на пациента да се храни с огромни количества, а точно с толкова, колкото му е необходимо. Второ, в основата на лечението е метаболизмът, който страда при тези хора. Метаболитният ефект е, че в остранения стомах се намират едни клетки, които отделят хормона грелин. Това е хормон, който е отговорен за апетита и чувството за ситост у тези пациенти и участва в различни нервно-хормонални регулации, които контролират метаболизма.

Индикациите са строго индивидуални, не може точно да се обобщи за кой човек коя операция е показана. По-скоро подходът към всеки пациент трябва да е индивидуален. Той зависи от много фактори и от широк екип от специалисти, които преди това преглеждат пациента и определят точно кой вид операция ще е най-подходящ. Хирургът има водещо място в този екип.

А какво представлява стомашният байпас и кога се прави той?

Стомашният байпас е другата голяма група операции. При тази операция стомахът отново се прерязва, става още по-малък на размер – около 25-30 мл, но тази част, която се прерязва, не се отстранява от организма както при надлъжната 2/3 резекция. Тя си остава в нормално положение, но храната не преминава през другия стомах. Наименованието байпас идва от там, че се байпасира преминаването на храната през гастроинтестиналния тракт, заобикалят се дванадесетопръстника и част от тънките черва. Тук, освен по-малкия стомах, като механизъм за действие имаме и невъзможност за усвояване на част от вредните съставки на храната, които се приемат – основно някои въглехидрати и мазнини. А метаболитният ефект се получава от това, че заради това заобикаляне на пътя на храната, всъщност се променя секрецията на различни хормони и пептиди, които се отделят от тънките черва и които също участват в регулацията на метаболизма. Много съвременни медикаменти, които са за лечение на захарния диабет, са насочени именно към регулация на тези пептиди. С една такава операция ние това го получаваме наготово, все едно сме приели всички възможни медикаменти за лечение на този вид заболяване.

Преди бяха актуалните стомашните пръстени. Те част ли са от бариатричната хирургия и поставят ли се още?

Точно така, има такава популярна практика, вкючително и в България. Тя започва някъде в 90-те години, когато навлизат и безкръвните операции. Тогава започват да се поставят стомашни пръстени – на вид и на обясненение една доста проста интервенция, при която се поставя чуждо тяло във вид на пръстен около стомаха, в горната му част. Идеята на този пръстен е да стесни стомаха и да не позволява да се ядат големи количества храна. Тази операция е все още позволена и регламентирана, но е с доста странични ефекти, защото е с чуждо тяло. Този пръстен създава доста проблеми в годините, той може да предизвика перфорация на стомаха, да мигрира в гръдния кош, създават се после проблеми с рефлуксна болест. Описани са още доста проблеми при такива пациенти. Един от принципите на бариатричната хирургия, освен всичко останало, е задоволителен ефект в дългосрочен план – пациентът да редуцира теглото и да се излекува от придружаващите му заболявания, но да ги задържи за дълъг период от време. Т.е. човек цял живот да бъде здрав и в добро състояние. Тези пръстени не дават това. Натрупаният опит от 20-30 г. показа, че в годините такива хора свикват с този пръстен, започват да го излъгват, стомахът се разширява над него и те започват да качват наново килограми. Тоест, наред с рисковете, които тази операция крие, има всъщност и незадоволителни ефекти в дългосрочен план. Позволено е все още да се извършва, но само в държави, където здравната система е толкова добра, че може да проследява такива хора много стриктно, без да ги поставя в някакъв риск в дългосрочен план.

Какво представлява абдоминопластиката и кога се налага тя?

След бариатрична/метаболитна хирургия пациентите редуцират доста килограми. В рамките на 2 години те могат да редуцират, в зависимост от това от какво тегло тръгват, над 100 кг. Имам пациенти, които са с редукция даже и до 150-160 кг. , тъй като съм оперирал и хора, които са над 200, почти 300 кг. След една такава редукция на тегло остава излишна кожа, която е преразтегната и е основно в областта на корема. След 2 г., когато се стабилизира теглото на тези пациенти, тази кожа създава козметични проблеми и притеснява пациентите. Затова като козметична операция се препоръчва абдоминопластиката, при която се изрязва този вид излишна кожа. Между другото такава излишна кожа се получава и в областта на седалището, бедрата, мишниците и гърдите, т.е. има и друг вид процедури, които естествено са възможни да се извършват при нас. Работим и с пластични хирурзи, които също са част от нашия екип, но бариатричната/метаболитна хирургия не е пластична хирургия. Тези допълнителни процедури, които се явяват след време след такава операция, са в областта на естетичната хирургия.
Добре е, че при вас може да предложите комплексно обслужване на пациента.
Да, това е много важно условие изобщо за навсякъде, където се развива такъв тип хирургия. Важно е съответният център да предложи комплексно обслужване на тези хора – от проследяването, до операцията – бариатричната и козметичната. Всичко трябва да бъде на едно място.

През какви специалисти и през какви изследвания трябва да премине един пациент, на когото предстои да се направи бариатрична операция?

Важно е да се знае, че пациентите със затлъстяване, носейки болестността на този проблем, се нуждаят от доста изследвания и подготовка преди операциите. Грешно е битуващото мнение на хората, че едва ли не тези операции са много прости, тъй като те наистина са безкръвни. Пациентът влиза и казва „Утре може ли да ме оперираш?“. Това няма как да се случи, защото аз трябва да съм сигурен, че този пациент е здрав от горе до долу или ако има някакъв проблем, това предварително трябва да се коригира. Затова трябва да бъдат направени широк кръг от изследвания и консултации при различни специалисти – консултация с диетолог, гастроентеролог, психолог, ендокринолог. Причината е, че доста от тези пациенти имат придружаващи заболявания като диабет, проблеми с липидния профил, високо кръвно. Трябва да ги види каридолог, да се направят съответните изследвания на сърцето, на белия дроб. Изглежда много, но когато се прави на място, където това е рутиннно, изследванията могат да станат в рамките на няколко дни. Пациентите не трябва да подценяват това нещо. Задължително е да се подлагат на такива изследвания преди интервенциите, а не просто да отиват някъде – дори и в чужбина. Има такава практика с пациенти – отиват като на медицински туризъм, правят си тази операция без никакви предварителни изследвания. След това нещата ставата доста сложни.

Какъв е периодът на въстановяване след една такава хирургична интервенция?

Възстановяването е доста бързо, както е с повечето лапароскопски операции. На практика след оперативната интервенция пациентът вечерта се е изправил на крака, може да ходи, да се самообслужва. В рамките на следващите дни започва захранване, което е много важно, защото това са интервенции върху стомаха. Спазва се строга диета – от постепенно захранване с течности към кашава храна. Болничният престой е в рамките на 2-3 дни, след което всеки пациент, самообслужвайки се, може да се справи с тази диета.

Ако не се лъжа, ние сме единствената страна в ЕС, в която този вид интервенция не се подпомага от държавата. Има ли изгледи това да се промени?

Това всъщност е големият проблем за българските пациенти, тъй като затлъстяването е една пандемия. Честотата на затлъстяването стремглаво многократно се увеличава в последните години и България не прави изключение от тази световна тенденция. Дори честотата на детското затлъстяване у нас е доста висока, намираме се на едно от челните места в Европейския съюз. Тези пациенти се увеличават, за тях в нашата страна няма адекватна помощ от държавата, а операциите са скъпи и се финансират от пациентите. Това е едно от направленията, по които работим с моя екип в МБАЛ „Света София“ и в Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Опитваме се да направим така, че тези операции да се поемат от касата, да не ги плаща пациентът или поне да плаща частично.

Говорите със страст за работата си. Как всъщност избрахте да специализирате хуриругия?

Това е един от любимите ми въпроси, защото много често се задава. Отговорът му е простичък – по време на следването се замислих, че ми се занимава с нещо, което да ми позволява да съм по-активен, все да има някакъв екшън около мен. Не съм си представял да бъда лекар, който само да преглежда – да седи на едно бюро и да пише рецепти. А и самата хирургия много ми хареса по време на следването. Така се запалих. Записах се на един кръжок, който имаше по това време в университета, и така постепенно започнах в тази посока.

Обяснението е във вредните хранителни навици, различната хранителна структура на много от продуктите в търговската мрежа и генетичния фактор, казва изпълнителният директор на СБАЛ по детски детски болести „Проф. Иван Митев“

ВИЗИТКА
Д-р Благомир Здравков е анестезиолог-реаниматор с интереси в областта на спешната педиатрия, детската анестезиология в условия на спешност, реанимационния транспорт на деца, организацията и управлението на спешната медицинска помощ при масови инциденти и управлението на пациентската безопасност в детското здравеопазване. Започва работа като анестезиолог-реаниматор в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Св. Анна”. От м. април 2021 г. е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД.

д-р Здравков, колко деца годишно минават през вашата болница?

Годишно минават между 6000 и 8000 деца с различна патология. Нашата болница обслужва интернистичния спектър на педиатрията, т.е. тези направления в детските болести, които не включват хирургия и травма.

Имат ли достъп до нея деца от цяла България?

Категорично да. Самият факт, че 50% от хоспитализираните при нас деца са живеещи извън София, е показателен, че достъпът е от цялата страна. Освен това при нас има клиники и структури, които са единствено в тази болница и по тази причина много колеги от провинцията изпращат техни пациенти при нас. Родителите също се самонасочват. Когато считат, че нивото на компетентност в населеното място, от където са, е изчерпано, те сами могат да потърсят помощ в болницата. И, разбира се, спешните случаи, които са приоритет.

Кои са тези клиники, които ги има само при вас?

Това са например отделението по диабет, скрининговата лаборатория за новорени, интензивното отделение, което при нас е с интернистичен профил.

Има ли много деца с диагноза диабет?

За голямо съжаление статистиката през последните години сочи, че първо пада възрастта на децата с новооткрит диабет. Освен това тези пациенти се увеличават и като абослютна бройка. Обяснението е във вредните хранителни навици, различната хранителна структура на много от продуктите, които са в търговската мрежа и разбира се, генетичния фактор.

Кое е най-натовареното отделение в специализираната педиатрична болница?

Към момента най-натоварено е интензивното ни отделение, тъй като такива структури в страната има малко, а за голямо съжаление има пациенти в нужда. Засега това е отделението ни с най-голяма запълняемост и, разбира се, с най-тежки случаи.

Кои са най-честите заболявания, които лекувате в болницата?

Различни са, те имат определена сезонност. Сега ще започнат грипоподобните състояния, заболяванията, предизвикани от инфекции на горните дихателни пътища, на белите дробове, т.е. пулмологичната клиника. В този сезон ревматологичните заболявания също могат да бъдат с пик, така че има една изменчивост. Клиниката по генетика е сравнително с висока запълняемост.

Как стои въпросът с кадрите в областта на педиатрията в България?

За щастие аз съм привилегирован да управлявам болницата, която е притегателен център за младите специалисти, желаещи да работят с деца. Това е единствената университетска детска болница в страната и по тази причина има много желаещи. При нас има много млади лекари, специализиращи и такива, на които им предстои старта на специализациите. Има и утвърдени специалисти, академични кадри. Проблем остава обаче дефицитът на медицински сестри. Преди доста години беше закрит детският профил за сестри. Значително по-трудно е да се работи с деца пациенти, а в момента има глад за сестри в абсолютно всяка структура на здравеопазването. По-голямата трудност от това да работиш с деца, особено с бебета, недоносени деца, малко плаши този медицински състав и за момента това остава най-големият проблем.

Коя е причината да няма интерес към специалността медицинска сестра?

Първо, от една страна една положителна характеристика – либерализацията на пазара, направи така, че дипломираните у нас сестри да могат да работят в цяла Западна Европа. Това не е никак лошо. Негативната страна каква е? Че България остана десетилетия наред с абсолютно недалновидна кадрова политика относно здравеопзването. И тези резултати в момента са пред нас. На това се дължи нехомогенното разпределение на педиатрите в цялата страна, те са концентрирани предимно в университетските центрове, в големите окръжни градове. Сестрите в един момент останаха демотивирани, защото се оказа, че за неспециализиран труд – да кажем продавачка в магазин в мола, може да се получи по-добро заплащане за много по-лесна работа, която не генерира такъв стрес. Да работиш с болни хора е много отговорно. Да работиш с болни деца е още по-отговорно, защото когато има едно болно дете, приемете, че цялото семейство е болно. Всеки, който има деца, знае – когато детето му е болно, всички са фиксирани в този проблем. Колегите медици, които обслужват този контингент, освен за пациента, трябва да имат умения за комуникация с родителите и близките, защото към такъв тип педиатрична грижа трябва да се стремим. Отминаха годините, когато патарналистичният модел беше водещ – каквото каже лекарят, взима детето, лекува го както той счита за правилно. Не става. Това са отминали времена и такъв тип комуникация не работи.

Едно от най-големите предизвикателства е създаване на добър екип. Как се справяте с него?

За щастие към момента успяваме да структурираме силен и добър екип, което говори и по отзивите на родителите на нашите пациенти. Трудно е действително, но водещо е ръководителят да има първо визия и след това да има индивидуален подход. Търсенето на кадри през обяви не е сполучлив вариант в педиатрията. Ти самият трябва да знаеш какво търсиш в един кандидат и е добре с ключовите фигури, които назначаваш, да имаш личен контакт, да говориш с тези хора, да разбереш защо те са избрали да станат лекари и медицински сестри, кое направление от общата детска медицина ги вълнува. Защото, дори да имаш много нужда да вкараш в едно звено персонал, ако този персонал е демотивиран, това на първо място е мъчение за пациентите, за персонала и в крайна сметка ще рефлектира и върху теб като ръководител. Хората в крайна сметка няма да са удовлетворени и работата няма да е с необходимото качество. Така че личният контакт и мотивация е най-важното. Именно по този метод аз съм успял да привлека страхотни хора в нашата болница.

Има ли нужда от реформа в педиатрията и каква трябва да е тя?

Има и тази нужда е от много десетилетия назад. Тя касае организацията, изграждането на болница, която да може да осигури комплекса детска грижа за всички пациенти от 0 до 18 г. Дори най-добрата кадрова политика не може да бъде реализирана бързо. Хоризонтът трябва да е поне с 10 г. напред и финансирането да е ясно структурирано и рамкирано, защото този тип финансиране за педиатрията само от НЗОК не е оптималният модел.

Кои са най-големите трудности при лечението на най-малките пациенти?

От една страна високата теоретична подготовка, която трябва да възпитаме и в себе си, и в по-младите колеги. Също така чисто практическите умения, които колкото е по-малко детето, толкова повече време е необходимо, за да бъдат усвоени. Но освен тези чисто практически необходимости е нуждата да умееш да комуникираш с родителите и детето по начин, който демонстрира емпатия, ангажираност и отговорност. Този тип комуникация за българската система на здравеопзването за съжаление все още е новост. При нас ние стартирахме обучение в тази посока и смятам, че сме предприели правилните крачки. Като цяло за страната обаче това все още е дефицит.

Вие сте специалист по детска анестезиология и детска реанимация. Защо са много малко лекарите, които се занимават с това? Изглежда, че тази специалност не е предпочитана?

Тази констатация е факт. За щастие имаме колеги с интерес в това направление. Реално нашата специалност е „Обща анестезиология и интензивно лечение“. Дали още в началото на специализацията си или като я завърши колегата ще реши да се профилира за работа с деца, е личен избор. Важното е този избор да е осъзнат и човек бързо, след като стартира този тип квалификация, да прецени дали тя е за него или не е. Защото на книга всеки анестезиолог трябва да може да провежда интензивно лечение и да дава анестезии на пациенти от всяка възраст, но ние чисто практически виждаме, че това не става. Работата с деца е много специфична, тя е по-трудна и сложна и затова изисква доста повече вложение като време и капацитет на самите лекари. По тази причина е обясним страха и притеснението на колегите от общия профил, когато им стоварят едно, особено по-малко, дете. Ние общо взето се познаваме, тъй като сме малко хора и никога не сме отказали съдействие на никой колега. Защото за нас най-важното пак остава пациентът да получи адекватна грижа.

Има ли повече рискове при анестезията при деца?

Има модификация. Рисковете от анестезията зависят освен от възрастта на пациента и чисто физиологичното му състояние, което при децата е по-различно от при възрастните, от патологията, която я е наложила на детето да се даде анестезия и, разбира се, от самия модел на анестезията. Кое обаче е добре – че на колегите, които работим с деца, тази палитра от аспекти на познанието са ни ясни. По тази причина анестезиолъгът е гарант за пациента. Той е длъжен, каквото и усложнение да възникне в хода на една анестезия, да е готов да го посрещне и да направи всичко разписано в медицинската наука и практика за своя пациент, независимо дали е дете или възрастен. Но да, има отделни усложнения, които в детска възраст са по-чести. Такова е например малигнената хипертермия, при която е необходим генетичен скрининг и суспектните пациенти подлежат на такъв.

Тя е животозастрашаващо състояние, нали?

Да, това е може би най-драматичното състояние, което може да се случи в кариерния път на един анестезиолог. Може никога в живота си като професионалист да не видиш това усложнение, но важно е винаги да можеш да го разпознаеш, да мислиш за него и да знаеш адекватния алгоритъм за овладяването му.

Доколкото знам не на всяко място има антидот за тази хипертермия?

Да, действително е така. Това е един отчасти законодателен проблем, защото доболничните центрове нямат нормативно право да притежават този медикамент. Когато нямаш нормативно право да притежаваш този медикамент, ти дори да го имаш, дори да го приложиш, ако има нежелани лекарствени въздействия от него, носиш отговорност за това. Имаме да извървим още стъпки като професионална общност в това направление. Ето, в нашата болница има достатъчно количество, колегите от „Пирогов“ също разполагат. Достатъчно е да има центрове, в които всички знаят, че този препарат е наличен и при сигнал за такова усложнение, той максимално бързо да бъде дистрибутиран до колегите. В момента обаче, заради нормативна пречка, се предпочита пациентът да се трансферира в звеното, където го има медикамента.

Какво искате да се подобри в детското здравеопзване?

Организацията, финансирането и държавната политика да стане наистина приориретна.

Какво е усещането да приспиш дете и да го събудиш след това?

Ами страхотно е. Много зависи какъв е типът на анестизията. При планови анестезии, когато общо взето от началото до края анестезията върви като един полетен план, е приятно и чувството на удовлетворение винаги го има, когато всичко мине по начина, по който ти си дирижирал и смяташ за най-правилен. За мен обаче най-любими са спешните анестезии, където понякога се налага екстремно бързо да действаш. Това зависи до голяма степен от екипа, защото малко са специалистите, които без екип могат да постигнат много добри резултати. Спешността в медицината и специално в анестезиологията, доброто начало, добрият ход, добрият изход, зависят от екипа. Това за мен е най-показателно екипността на какво ниво е.

Вашият съвет към родителите, търсещи помощ за своето дете?

Да знаят, че в България има отлични детски специалисти, които винаги могат да помогнат за лечението на тяхното дете.

50-80% от причините са генетични, 20-50% се дължат на фактори на околната среда, казва алергологът.

ВИЗИТКА
Д-р Златко Димитров е завършил медицина в Медицински факултет на Тракийски Университет гр. Стара Загора през 2003г. Има придобити специалности по детски болести и по клинична алергология. Част е от екипа на Клиниката по детски болести на Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София и детски център на ДКЦ Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Основател е на Art Clinic. Заместник-председател на Българското дружество по алергология.

Д-р Димитров, защо едни хора имат алергии, а други – не?

Този въпрос е комплексен, но основната причина са генетичните фактори, чието разнообразие пред последните години постоянно се увеличава. Всичко в крайна сметка започва от генетичната предразположеност на всеки един човек и, разбира се, от факторите на средата. Когато обаче говорим защо едни хора имат алергии, а други -не, трябва единствено да подчертаем значението на тези генетични фактори. Те са водещи в над 50 % до 80% от случаите.

Можем ли да предпазим децата си от алерги и алергични състояния?

Да. Ние имаме влияние върху този процес, макар и частично. Можем все пак да имуномоделираме и оттам да намалим риска за поява на алергични болести чрез факторите на средата. Например диетата и средата, в която се отглеждат децата, зависят в голяма степен от родителите. Доказано е, че определени храни, когато бъдат въведени рано в рациона и останат неотменна част от него, намаляват риска от алергични реакции с – обърнете внимание- 50%. Визирам плодовете и зеленчуците, рибата и ферментиралите млечни продукти, за които е доказано, че намаляват риска от алергични болести. Ние не можем да променим генетичната предразположеност, която получаваме от нашите родители, но с правилно поведение и правилен хранителен режим можем значително да намалим този риск.

Как деца под 2-годишна възраст получават алергии? Кои са причинителите и трудно ли се диагностицира алергия при бебета?

Алергиите се появяват и в ранна детска, и в кърмаческа възраст под 1 година. Причината е, че децата се раждат с определен генетичен риск, но след раждането се сблъскват с факторите на средата. Основната причина за поява на хранителна алергия са протеините на кравето мляко. Когато децата приемат съответната адаптирана формула, най-често се проявяват алергични реакции, които са различни типове – кожни, стомашно-чревно, по-рядко от страна на дихателната система. Още в кърмаческа и в ранна детска възраст децата имат експозиция към съответните алергии.

Децата израстват ли алергиите?

Да. Когато диагностицираме едно дете, трябва да дадем оптимистичен отговор. Ранното и адекватно поведение помага да се намали рискът за детето. Ако се спазва такова поведение и се елиминира съответният алергенр може с 80% вероятност да кажем, че детото ще изгради толеранс или ще израсте алергията си между 3 и 5-годишна възраст.

Ранната диагностика би ли повлияла по по-нататъшното лечение на дадена алергия при възрастен?

Несъмнено. Тук говорим за два вида профилактика – първична, при която не допускаме поява на дадена болест, и вторична, която намалява риска от усложнения. Ранната диагностика на алергичините болести намалява риска за последващи усложнения за пациентите. Какво имам пред вид? Давам пример с едно често разпространено заболяване каквото е алергичният ринит. Ако го дианостицираме своевременно и започнем лечение, което потиска имунологична реакция (наричаме това имунотерапия), ние по този начин намаляваме с цели 40 % риска за поява на едно усложнение като бронхиална астма. Така че отговорът е да, можем да повляяем.

Кои са най-тежките алергични състояния при деца, на които Вие сте ставал свидетел?

Най-тежката алергична реакция несъмнено е анафилаксията. Тя може да се предизвика както от хранителен, така и от медикаментозен алерген. При децата по честота води хранителната алергия. Анафилаксията протича с непосредствен риск не само заз дравето, но и на живота на детето. Тя се разделя на различни степени по тежест, но за ориентация на пациентите мога да кажа, че това е реакция, която засяга повече от две системи – примерно кожа, храносмилателна, дихателна, нервна система. Ако има засягане на повече от 2 от изброените системи, вече говорим за тежка алергична реакция, анафилаксия.

Същото ли е и при възрастните или има и други опасни състояния?

При възрастните пациенти отново това е състоянието, което е свързано с непосредствен риск за живота, но при тях етиологичните фактори са различни. Там водещи са предимни медикаментодзите и ужилванията от насекоми. Хранителният алерген като причина за анафилаксия е по-чест в детската възраст.

В случай на тежка алергична реакция при деца какво е най-важно да знаят родителите?

На пациентите ни, за които смятаме, че имат риск от анафилаксия, изписваме медикаменти, които те трябва винаги да носят със себе си. Рискът се определя на базата на данните, които ни предоставят родителите и пациентът, както и от резултатите от изследванията.
Пациентите, преживели анафилаксия, трябва винаги да имат със себе си адреналин под формата на писалки или ампули и да го приложат веднага след като са изложени на съответния етиологичен фактор – например ужилване от насекоми или неволен прием на храна, за която се знае, че ще доведе до такъв тип реакция.

Кои деца са най-застрашени от възникване на алергично състояние?

Тези, за които има вече доказана сенсибилизация – това е състояние на откриване на специфични имуноглобулини Е в кръвта или на кожата чрез съответните тестове с убождане. Когато пациентът има такъв тип сенсибилизация, рискът той да развие този тип реакция е по-висок.

Какво е важно за знаят хората за хранителните непоносимости?

Диагностиката непрекъснато се развива, в резултат на което ние разполагаме с възможности за измерване не само на специфични IgE, но и на специфични IgG – антитела, които стоят в основата на тестовете за непоносимост. За да стане по-ясно на читателите, е необходимо да спомена, че непоносимостта е доста широко понятие всъщност. Когато говорим за непоносимост, ние не говорим само за измерване на определени показатели в кръвта, а това са широк тип състояния. Като пример мога да дам нещо, което е познато на широката публика – това е лактозната непоносимост. При това състояние имаме недостатък на ензим, който разгражда млечната захар и това води до симптом. Но там нямаме антитела, които да измерваме в кръвта, и то отново е непоносимост. Т.е. под хранителна непоносимост разбираме симптоми, които се появяват при прием на определена храна, като механизмите могат да бъдат различни. Интерпретирането на всеки резултат, включително IgG, трябва да бъде направено много внимателно. В алергологията има принципи, които трябва да бъдат спазени и те са, че полученият резултат винаги трябва да е клинично свързан. Ако пациентът получи резултат, който показва сенсибилизация към редица храни, и ние имаме съмнение, че той има клинични симптоми – непоносимост към тези храни, тогава трябва да бъдат направени следващите стъпки. Например, елиминация на съответния алерген, след това провокация. Може да се наложи повторна елиминация и провокация. Това е един път, който пациентът изминава заедно със своя лекуващ лекар преди да потвърдим, че той наистина има нужда от съответната диета за дългосрочен период.

Има ли препоръчителна скрининговата диагностика за хора без клинично изразени симптоми?

Това, което съществува като официални препоръки до момента е, че пациентите, които са здрави и нямат никакво съмнение за проблем със съответен хранителен алерген, не е необходимо да се подлагат на изследвания. Защото дори съществува риск тези изследвания да насочат в грешна посока, ако попадат в неквалифицирани ръце. Винаги трябва да има причина, за да се изследва един пациент. Изключвам случаите, в които правим онкологични и профилактични кръвни изследвания – това е вече друг въпрос.

Едно време беше рядкост да срещнеш човек с алергия, а сега изглежда, че хората масово страдат от тях? Каква е причината?

Абсолютно правилно е да коментираме този въпрос. Споменахме, че всеки от нас се ражда с определена генетична информация и гените предопределят риска в 50 до 80% от случаите. 20 до 50% от тях обаче се дължат на външни фактори. Това, което ядем, дишаме, пием, средата, в която се намираме, неминуемо влияе за появата на алергичните болести. Много са хипотезите. Доказано е например, че определени фактори могат да повлияят митилирането на ДНК, т.е определени токсични фактори, радиацията дори могат да окажат влияние и това да промени първоначално кодираната генетична информация. Според една от много разпространените теории – хигиенната теория, човешкият вид вече живее в съвсем различни условия на изключителна чистота, стерилност. Аз имам пациенти, кото буквално се опитват да поддържат стерилна среда вкъщи. Това също пренасочва имунния отговор, т.е. той вече не се дразни от инфекции, бактерии, да не говорим за паразити, затова имунната система намира, фигуративно казано, отдушник в поява на TH2 отговора – алергичните заболявания. Разбира се, тази теория не изчерпва всичко, но също показва променения ни начин и може би донакъде допринася за отговора на въпроса защо сега, защо при тези условия, защо не по-рано.

Каква е правилната превенция и какво може да се направи, за да не стигат хората често до алергични състояния?

Задавате глобален въпрос, защото той може да бъде модулиран на местно, държавно и на световно ниво. Това, което можем да направим като родители и като пациенти за самите себе си, е да се храним правилно, изхождайки от приема на храни, които най-благоприятно въздействат върху чревната ни флора, модулират въпросния TH отговор, създават по-висок процент Т-регулаторни клетки, за които е доказано, че имат влияние за потискащия ефект срещу появата на алергични заболяваният.

На национално ниво това , което може да се направи, е разбира се намаляване на замърсяването. Всеки може да види въздуха, който диша в момента в София. Той не търпи коментар, по-различен от известния. Това е проблем за всички големи градове. Да не не забравяме, че населението живее предимно вече в големите градове. Така че въздействието върху въздуха, водата, добрият контрол за качество на продуктите е нещото, което може да се направи на национално ниво.

На световно ниво това е цялостна програма за подобряване на климата в дългосрочен аспект, за справяне със замърсяването, с вредните емисии чрез законови бази и регулиране. Също така изключително важно е поощряване на правилното поведение на хората в световен мащаб, тъй като алергичните болести засягат огромно количество хора. Само в Европа живеяг над 300 милиона. Като сметнем, че до 2050 г. ще бъдат засегнати около 50%, това означава, че след по-малко от 30 години ще говорим за 150 милиона алергичноболни само в Европа. А има възможности за намаляване на този риск.