Posts in category: Здраве

11 знака, които сигнализират за дефицит на йод

Йодът е минерал, който е от съществено значение за доброто здраве. Признаците на йоден дефицит могат да включват подуване на шията, увеличаване на теглото и умора.
Йодът е водоразтворим. Той се съдържа в някои храни и йодираната трапезна сол. Хората могат да го приемат и като добавка.

За какво е необходим йод на организма?
Йодът е от основно значение за здравословното функциониране на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза използва йод, за да произвежда хормони. Те помагат за: развитието на мозъка, растежа, оздравяването, енергийния метаболизъм

Хипотиреоидизмът се проявява, когато щитовидната жлеза на човека не произвежда достатъчно хормони. Недостигът на йод ограничава способността ѝ да произвежда хормони. Според проучване от 2017 г. около една трета от хората имат недостиг на йод. По-долу са изброени 11 признака, които показват, че човек може да има йоден дефицит.

1. Повишаване на теглото – Един от най-забележимите признаци за йоден дефицит е неочакваното наддаване на тегло.
   Когато човек има здравословен метаболизъм, той изгаря калории, за да си набави енергия. Хипотиреоидизмът, или липсата на хормони на щитовидната жлеза, забавя метаболизма на човека. Когато метаболизмът се забави, калориите по-често се складират под формата на мазнини, което води до увеличаване на теглото.
   Важно е да се помни, че наддаването на тегло невинаги е признак на йоден дефицит. То може да бъде симптом, само когато не може да бъде обяснено по друг начин. По-често срещано обяснение за качването на килограми е приемът на повече калории от необходимото или недостатъчните физически упражнения.
2. Чувство на слабост – Когато човек има недостиг на йод, може да се чувства отпаднал. Вдигането на тежки предмети може да се усеща като трудно, докато преди е било лесно.Тази слабост се обяснява с това, че човек има по-малко енергия, отколкото преди. Хипотиреоидизмът забавя метаболизма на човека. Това означава, че той изгаря по-малко калории за енергия. По-малко енергия означава, че мускулите не работят толкова ефективно. Това кара човека да се чувства отпаднал.
3. Усещане за умора – Намаляването на скоростта на метаболизма също кара човек да се чувства уморен. Затова чувството на умора е друг признак за йоден дефицит.
   Както и при увеличаването на теглото, чувството на умора не винаги означава наличие на йоден дефицит. Ако човек не си почива достатъчно, е естествено да се чувства уморен. Ако умората е необяснима, тя може да е симптом на йоден дефицит.
4. Загуба на коса – Косопадът е друг възможен признак, че човек има йоден дефицит.
   Хормоните на щитовидната жлеза подпомагат обновяването на космените фоликули. Когато човек има хипотиреоидизъм, недостигът на хормони на щитовидната жлеза означава, че фоликулите спират да се обновяват.
   Косата пада по естествен път, но се замества от нови фоликули. С течение на времето фактът, че това спира да се случва, означава, че човек има по-малко коса.
5. Изсушаване на кожата – Сухата, лющеща се кожа може да е признак на хипотиреоидизъм, тъй като тя може да се появи в резултат на недостиг на йод.
   Хормоните на щитовидната жлеза помагат на клетките да се обновяват. Липсата на тези хормони може да доведе до натрупване на мъртви кожни клетки, което понякога води до суха, лющеща се кожа.
6. Усещане за студ – Недостигът на йод води до липса на хормони на щитовидната жлеза. Наличието на по-малко хормони на щитовидната жлеза води до забавяне на метаболизма на човека. Тъй като метаболизмът се забавя, човек произвежда по-малко енергия. Енергията дава на тялото топлина. Липсата ѝ означава, че човек е по-склонен да усеща студа.
7. Бавен сърдечен ритъм – Недостигът на йод може да накара сърцето да бие по-бавно. Когато сърдечният ритъм на човек се забави, той може да се почувства замаян или да му прилошее. Възможно е също така да припадне.
8. Проблеми с ученето или паметта – Хормоните на щитовидната жлеза са важни за развитието на мозъка. Недостигът на йод може да причини липса на тези хормони, което да доведе до проблеми с паметта и научаването на нови неща.
   Проучване от 2014 г. установи, че хипокампусът е по-малък при хора с ниски нива на хормони на щитовидната жлеза. Хипокампусът е част от мозъка, която влияе на паметта.
9. Усложнения по време на бременност – За бременната жена може да е трудно да си набави достатъчно йод. Тя се нуждае от него за себе си, плюс за растящото в нея бебе.
   Хормоните на щитовидната жлеза са необходими за здравословното развитие на бебето, преди то да се роди. Липсата им може да попречи на правилното развитие на мозъка. Тя може също така да забави растежа. Ако организмът на бременната жена е с особено ниско съдържание на йод, вероятността бебето ѝ да се роди мъртво е по-голяма.
10. Силни или нередовни менструални цикли – Ниските нива на хормоните на щитовидната жлеза могат да повлияят на нивата на хормоните, които регулират менструацията на жената. Следните симптоми могат да бъдат признаци на йоден дефицит:
    Менструации, които са по-тежки от обичайното
    Менструации, които са по-чести или по-редки от обичайното
11. Подуване на шията – Ако човек има недостиг на йод, шията му може да се подуе. Това е така, защото щитовидната жлеза, която се намира в шията, се е увеличила.
    Когато щитовидната жлеза не разполага с достатъчно йод, тя се опитва да абсорбира повече от кръвта. Това води до увеличаването ѝ, поради което шията изглежда подута.
    Какви са усложненията? Най-сериозните усложнения вследствие на йодния дефицит са при бременните жени и техните бебета. В най-лошия случай те могат да доведат до раждане на мъртви деца или до раждане на деца с умствени увреждания поради забавено развитие на мозъка.
    Диагноза– Дефицитът на йод може да бъде диагностициран от лекар. Най-ефективният начин за диагностициране на йодния дефицит е чрез изследване на урината.
    От какво се причинява състоянието?
    Йодният дефицит може да възникне, когато човек не консумира достатъчно храни, богати на йод. Този недостиг е по-вероятно да засегне бременните жени, които се нуждаят от по-висок прием на йод.
    Лечение – Според Националния институт по здравеопазване (National Institutes of Health) на САЩ следните продукти са добри източници на йод:
    Морски водорасли, 1 лист изсушен: 11 до 19,89 процента от RDI (препоръчителен дневен прием). Треска, 85 грама: 66% от препоръчителния дневен прием. Обикновено кисело мляко, 1 чаша: 50 процента от препоръчителния дневен прием. Йодирана сол, 1/4 чаена лъжичка или 1,5 г: 47 % от препоръчителния дневен прием. Скариди, 85 г: 23% от препоръчителния дневен прием. Яйце, 1 голямо: 16% от препоръчителния дневен прием. Риба тон, консервирана, 85 г: 11 % от препоръчителния дневен прием. Сушени сини сливи, 5 броя: 9 % от препоръчителния дневен прием. Човек трябва да консумира 150 микрограма (mcg) йод всеки ден, за да поддържа здравословно ниво на този елемент в организма си.

Д-р Мариана ЦАНКОВА
Aкушер-гинеколог

Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет София от 1993 г. Тя е преподавател на студенти по медицина и обучител по програмата на Медицински университет за следдипломна квалификация на лекари със специалност Акушерство и гинекология, одобрени от НЗОК и Български лекарски съюз за ултразвук в акушерството. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Професионалната й експертиза обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.

КАКВА Е ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ?
Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалния растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова,
но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена, поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА?

Плацентата е огледало на маточния кръвоток, тоест на майчиния организъм, което рефлектира върху кръвотока на плода. В такъв смисъл, плацента поставена на малка площ или много тънка, или с отклонения във формата като например: добавъчна плацента, плацента с пръстеновидна форма, съдържаща повече мембранна, отколкото тъканна компонента, с амниотични дубликатури и др., представлява проблем за кръвоснабдяването на плода през пъпните съдове, тоест проблем за основната хранителна и оксигенираща функция и в този смисъл настъпват проблеми в растежа и кръвоснабдяването на плода.
Това се нарича ретардация на плода, тоест изоставане в неговото развитие и подлежи на специално наблюдение и медицински грижи. Подобен проблем може да има и при многоплодна бременност, при която плацентата може да бъде една или две със специфични съдови комуникации, които стоят в основата на доброто или влошено състояние на плода
в утробата. На базата на аномалиите във формата на плацентата се наблюдава, макар
и не особено често, така н а р е ч е н и т е „vasa praevia“, тоест съдове прехождащи над маточната шийка и покрити само с амниална м е м б р а н а . Това състояние изисква
специално наблюдение поради риск от разкъсване на тези съдове при пукването на околоплодния мехур към термин. Други по-често срещани състояние са свързани с ло-
кализацията на плацентата – placenta praevia, което означава плацента разположена в долния маточен сегмент и покриваща маточната шийка; на практика такава плацента
възпрепятства преминаването на плода през родовите пътища и раждането е по оперативен път. Тази диагноза, дебело подчертаваме, се поставя само и
единствено в трети триместър – 30-34 г.с. и клинично се проявява с различно по степен кървене.

Друго тежко животозастрашаващо състояние е плацентарното абрупцио – това е отлепяне на плацентата от маточната стена като плацентата е разположена на нормално място, обикновено в горния маточен сегмент.

Манифестира се с различно по степен кървене, като може да се прояви външно и да е видимо, а може да се разположи по плацентата или в амниотичната течност, тогава е невидимо. Пациентката обикновено усеща различна по сила болка, най-често много
силна. Ако плацентата се отлепи повече от половината това е равностойно на смърт на плода. И на последно място има патологии в прикрепянето на плацентата, когато тя е разположена предимно в долния маточен сегмент, около маточната шийка и предна стена и плацентарните въси навлизат в дълбочина в маточната мускулатура, поради което след
раждането на плода е невъзможно плацентата да се отлепи от маточната стена, нито спонтанно, нито силово мануално. Тогава обикновено настъпва животозастрашаващо най-вече за майката кръвоточение поради повишеното съдово разрастване, което видоизменя анатомията на матката в тази зона.

Основен рисков фактор за плацента акрета са предшестващите едно и повече цезарови
сечения, тъй като тъканта на мястото на разреза е видоизменена и плацентата се прикрепя в тази зона.

Ако се комбинира риска на предишно цезарово сечение и предлежаща плацента превия, това по литературни данни удвоява риска за плацента акрета. Тук е мястото да кажем, че основен диагностичен метод за тези състояния е ехографията и клиничната картина.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ОЦЕНКАТА НА ПЛОДА СЛЕД РАЖДАНЕТО?След като се роди плода по нормален механизъм следва така наречения плацентарен период, тоест раждане на плацентата и нейния оглед. Плацентата има две страни – маточна,която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3
съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан,това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване на тежка хеморагия и шок.

ПЛАЦЕНТА АКРЕТА–КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА,ДИАГНОЗА, ПОВЕДЕНИЕ?

Патологично прикрепената плацента акрета много често няма симптоми. Възможен симптом би могло да бъде кървенето. Диагнозата е изцяло ехографска и се поставя от специалисти. Базира се на световни препоръки като Асоциацията по ултразвук и Асоци-
ацията по абнормно инвазивна плацента. Този специален подход е изграден и се доизгражда от 2016г. до момента, от експерти по ултразвук и по-специално по патология на плацентата. Има специфични ехографски характеристики, които сочат има или не плацента акрета. Златен стандарт в диагнозата е ултразвука. Рискови фактори от страна на пациента са история на предшестващо цезарово сечение и/или плацента превия; допълнителен риск може да има при възраст на пациентката над 35-40 г., маточни кюретажи, инвитро процедури, оперативни намеси върху матката. Най-висок риск носи цезаровото сечение поради промени в областта на маточния разрез, които са предпоставка за разполагане на плацентата там, така комуникацията между плацентарна тъкан – въси и променената маточна тъкан води до патологични прониквания на плацентата в дълбочина и създаване на множество допълнителни съдове. Това изменя голяма част от анатомичното
пространство на матката и шийката, както и съседни на матката тазови структури и е предпоставка за извънредно обилна кръвозагуба по време на раждане.

Световните препоръки са за следното: предтерминно родоразрешение, тоест до 36 г.с., с цел избягване на елемента спешно кървене, тоест да се направи в планов порядък; да има готовност с кръв и биопродукти и реанимация; операцията де се извърши от екип от специалисти високо ниво с ранг на консултанти – гинеколог, реаниматор, уролог, при необходимост хирург.

Операциите изискват специален хирургичен подход и умения, и обикновено при настина правилно разпозната плацента акрета завършват с отстраняване на матката, с оглед спасяване живота на жената. Основна диагноза е ултразвука, подкрепяща диагноза се извърша с ядрено магнитен резонанс като се препоръчва това да става със специалисти в
областта; окончателно се разпознава след 28-30 г.с. Всички насочващи предполагаеми диагнози във втори триместър не са достатъчно достоверни и могат единствено да изплашат пациента.

Магнитният резонанс следва да бъде извършен от специалисти с опит, каквито има малко, и да се прави само по показания и след препоръка от акушер-гинеколог ехографист.

В СБАЛАГ „Майчин дом“ има организиран ред за диагноза на плацентна акрета от специалисти и сформирани екипи за операция в тези случаи.

Д-р Мариела Хитова завършва медицина в Плевен и веднага след това придобива специалност по дерматология и венерология.
Работи последователно в Окръжен кожно-
венерологичен диспансер В. Търново, в Първа
градска болница – София и Областен диспансер за кожно-венерически заболявания без стационар София – град. От м.юли 2010г. до юли 2016г. е и управител на Центъра за кожно-венерически заболявания в София.
Има две квалификации по здравен мениджмънт и специалност по управление на здравеопазването.

Участва непрекъснато в национални и
международни научни прояви, има множество
курсове по практична дерматология и естетична медицина у нас и в чужбина. Притежава патент. Консултант на Intellect Pharma Plus за GUNA колаген, обучаващ лекар за ALMA laser systems и консултиращ дeрматолог на Vip Brother. Референтен лекар за лечение на пациенти с Psoriasis vulgaris със Stelara. Тя е лицензирана и сертифицирана за работа с всички продукти, медикаменти, апарти и методи, прилагани по специалността. Активен участник и иницаитор на социално значими мероприятия и активности, три последователни години е един от стоте „Лекари, на които вярваме“, носител на наградата на БДД.

КОИ СА НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ ЗА СЛЪНЦЕЗАЩИТА?
Температурите продължават да се повишават глобално и едновременно с това се увеличават и изискванията към фотопротекторите – всички искат нанасянето да е бърза и лесна сутрешна рутина: да осигурява хибридна защита; да замества макияжа; да има активност и срещу синята светлина; да имат спрей за косата и стик за чантата… Затова и слънцезащитата се диференцира към различни състояния (розацея, акне, хиперпигментация, рак на кожата, стареене,чувствителност), има различни текстури (крем, лосион, олио, спрей) и е насочена към различни възрастови групи. Забелязвам, че почерняването е все повече популярно и поради тази причина се търсят оцветените кремове, както и тези за бързо почерняване, защото хората продължават да искат тен, но да е безопасен!
Това показва, че всички проведени кампании за превенция рака на кожата през последните годиниса имали смисъл.

Според Групата за проучване на околната среда към ЮНЕСКО само 25% от фотопротекторите са едновременно безопасни и ефективни. Химикалите и пластмасата оказват нарастващо влияние върху водата и живота в нея. Затова проучванията се на-
сочиха активно към природните източници. Използването на ектоин – молекула от микроорганизми по коралите,които живеят при висока UV радиация- е интересна възможност. Той е антиоксидант, с противовъзпалително и хидратиращо действие и пред-
пазва от стресорите на околната среда. Засега се прилага само в част от високия клас бяла козметика. Други изследвания са базирани на хромофорите, които абсорбират и неутрализират UVA/B лъчи и вече можем да ги намерим в някои продукти у нас.
Най-новото направление са т.нар. New gen filters. Такъв филтър трябва да е неиритиращ, фотостабилен,дълго продължаващ,с високо молекулно тегло и поради това – непенетриращ през кожата. Очакваме резултатите.

ИМА ЛИ РАЗЛИКА В СЛЪНЦЕЗАЩИТАТА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ТАЗИ, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОЛЗВАМЕ
ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ?

Слънцезащитата трябва да е с нас целогодишно. Отдавна препоръката само за лятно използване отпадна. Снежното екраниране е дори по-силно от пясъчното! Промяната в околната среда се отрази върху правилата и сега ние препоръчваме SPF 15 за градски условия, 30 – при слънчево време и 50 – при активно слънцеизлагане. Разбира се, има разлика и в текстурата, като зимната трябва да е по-плътна,тъй като към увреждащите фактори се добавя и студеният вятър.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТИТЕ КОЖНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕЗ ЕСЕНТА?

През есента започват да падат температурите и въздухът става сух както вътре, така и вън и водата изчезва от липидната бариера.Така клетките имат несъвършен търновър и започват да се наслояват. Появяват се или отново се връщат състояния като сухота, розацея, себореен дерматит, кератозис пиларис, екземи.

За да не се задълбочават оплакванията,препоръчвам да се посети дерматолог и да се предприемат съответните предпазни и подготвителни мерки за зимата.

ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА АЛЕРГИИТЕ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ. КАК ДА ПОДХОДИМ?

Започва се с консултация в компетентна дерматологична клиника, където ще снемат подробна насочена анамнеза, ще имат капацитета да направят необходимите специфични изследвания (ЕвроДерма е единствена в страната, която прави най-разширената европейска стандартна серия за контактни алергени и има специфични серии при необходимост да се диференцират още повече резултатите), ще изготвят план за терапия и поведение, контролни прегледи и режим за поне 6 месеца. Упоритостта ще се отплати със сигурност.

КАКВИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРОЦЕДУРИ ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ НА КОЖАТА?

Неминуемо с напредването на годините по кожата се увеличава дехидратацията, загубата на еластичност и оттам – появата на бръчки. При все по-застаряващите социални общества и все по-високите социални стандарти, психологичният ефект на ста-
реенето е отчетлив. Значение има и при наемане на работа, и при промотиране, и при конкуренцията на поколенията. Моите пациенти не искат афиширащи резки промени, но искат впечатляващ ефект, което е доста по-предизвикателно и изисква повече време.

В плана им препоръчвам апаратни процедури, ботокс, колагеностимулиране,хибридни филъри, мезотерапии.

Много важна е ранната превенция – редица наблюдения доказват, че който започва на 20-30 години поддръжката си, минимализира ефекта на стареенето на възраст 40- 60 Един точен анализ и план е най-успешният метод! Това, разбира се, не можеше да се дискутира преди 20 години – нямаше филъри, ботокс, енергийно базирани апарати и затова, може би, след още 20 години тази дискусия днес също ще бъде „изгубена във времето“ заради наличието на много по-ефективни, превантивни и индивидуализирани терапии. Вярвам, че ще се случи, защото медицинатане крачи, а лети към бъдещето.

КОИ ХРАНИ СА НАЙ- ДОБРИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ЗДРАВА КОЖА?

Ако искате да сте здрави и искате да се грижите отвътре навън – погледнете храненето си! Категорична съм, а и не само аз, че добавките не могат да заместят балансираната диета. Някои добавки дори влошават кожни обриви: „Витамин B, високо съдържащите йод водорасли, белите протеини не са приятели на акнето и дерматита.

Добрата диета определено трябва да достави „Витамините A, C, D, E, цинк, селен, омега-3-мастни киселини и антиоксиданти. Намаляването употребата на бяла захар, консервирани, сатурирани и обработени храни, junk food е от особено голямо значение.

Известна е функцията на колагена, който съставя 80% от сухото тегло на кожата. Мнението на изследователите от Харвард е, че няма достатъчно доказателства и методи за влиянието на приема (хапчета или напитки) на колаген върху кожа, коса, нокти. Затова най-добре е набавянето с хранителния режим: костен бульон, пиле с кожа, сардини, животин-
ски субпродукти, дори дъвка с желатин.

Друг пример: вит C го няма в тялото ни, но купичка с ягоди доставя 100% от дневните нуж-
ди, а с малини или боровинки – 35%. Т.е никак не е трудно да го набавим без хапчета.

Най-важно е качеството на храната!

Чистите и здравословни източници са невероятно богатство и много хора, освен че ги търсят, започнаха и да произвеждат или да наемат някого да отглежда за тяхната консумация.

ВЛИЯЯТ ЛИ ОПРЕДЕЛЕНИ ДИЕТИ НА ЗДРАВЕТО НА КОЖАТА?

Предлагането на диети е много модерно, агресивно, лесно и оттам –безразборно и невинаги компетентно. Имам пациенти, които пробват и сменят диетичния си план хаотично и без ефект, но упорито продължават да експериментират върху себе си. Популярната Веган дие-
та за пръв път е представена в Англия 1944 год,но данни за нея има още 2000 пр.Хр. в Индия. Тя е една антиинфламаторна диета и подобрява атопичния дерматит, въздействайки върху микробиома, акнето, псориазиса,хидраденита. Но от хранителния дефицит на вит А през бремеността се наблюдава кератомалация, на вит B2 (рибофлавин) – хипогликемия на бебето, а от липсата на протеини-квашиоркор, защото често майките заместват кравето мляко със соево. Определено съществува риск за новороденото.

Задължително при тази диета е да се добавят желязо, калций, колаген.

Кетодиетата е друго направление. Описана е първоначално в клиника Мейо 1924 год. за лечение на деца с епилепсия. Тя е ниско въглехидратна, стимулира производството на колаген, намалява оксидативния стрес,подобрява акнето, сухотата на кожата, но: по кожата се появява кето раш или пруриго пигментоза,често води до бъбречни проблеми, обменни нарушения, има отражение върху новороденото – намалява теглото и IQ тестът е доста нисък, откриват се аномалии в сърдечния ритъм.

Далеч по-просто и безопасно е да имате здравословна диета с баланс, подходящ за вас направете изследвания за храни, консултирайте се с компетентен лекар, самонаблюдавайте се- това е схемата ви.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ХИДРАТАЦИЯТА И КОЛКО ВОДА ТРЯБВА ДА ПИЕМ ЕЖЕДНЕВНО?

Истина е, че добрата хидратация благоприятстван кожата да бъде гладка и да сияе. В същото време повишава еластичността, намалява и тушира евентуалните бръчки, сухотата, сърбежа,зачервяването, залющването, грубата кожа, възпаленията и лишеи-
те. Сред видимите и с просто око дефекти вследствие нарушен хидробаланс на организма са накъсани краища на косата, изтънен косъм, чупливи и разслоени нокти. 64% е водата в тялото и съществува един постулат, че трябва да пием по 8 чаши на ден. Това иде от една книга от 1974 година на д-р Фредерик Стеър, американски нутриционист, където в края се упоменава между другото това число, но там не е посочена единствено водата като течност, а се допускат различни форми и източници (напр. бира, плодове).
Обаче, изваден от контекста, изразът „8 чаши вода на ден“ ей така става вселенски закон по недоразумение. Вода от къде, какви чаши, за кой климатичен пояс, при какъв начин на живот (спорт, диети, килограми, заболявания) – няма уточнения, няма отговори.

За пиене се препоръчва нискоминерализирана и алкална вода с pH над 6,5. Слушайте тялото
си! Не прекалявайте насила– ще се появи хипонатриемия, ще се увредят сърце и бъбреци. Трябва да пиете колкото ви се пие и когато ви се пие с удоволствие.

КАКВИ СА СЪВЕТИТЕ ВИ КЪМ АУДИТОРИЯТА?
Три основни постулата в рутината: почистване, хидратация, фотозащита. И много усмивки!

Въведение

Генетичните аномалии играят значителна роля в медицината, като оказват влияние върху развитието и здравето на индивидите. Сред тези аномалии, тризомиите са една от най-често срещаните форми на хромозомни нарушения. Те възникват, когато индивидът има три копия на дадена хромозома вместо нормалните две. В тази статия ще разгледаме Синдрома на Даун, най-честата тризомия, както и други често срещани тризомии, като Тризомия 18 (Синдром на Едуардс) и Тризомия 13 (Синдром на Патау), и ще обсъдим какво представляват те, как се проявяват и дали има възможности за превенция.

Синдром на Даун (Тризомия 21)

Какво представлява

Синдромът на Даун, или тризомия 21, е генетично разстройство, причинено от наличието на допълнителна копие на 21-ва хромозома. Това е най-честата тризомия, която се среща при около 1 на 700 живородени деца. Хората със Синдром на Даун имат характерни физически белези, включително плоско лице, малки уши, наклонени очи и нисък мускулен тонус. Те също така имат варираща степен на интелектуална недостатъчност и са предразположени към редица здравословни проблеми, като вродени сърдечни дефекти, проблеми с щитовидната жлеза и повишен риск от инфекции.

Превенция

Синдромът на Даун не може да бъде предотвратен, тъй като е резултат от случайна генетична аномалия. Въпреки това, рискът може да бъде намален чрез пренатални изследвания и генетично консултиране. Жените, които забременяват на по-късна възраст, имат по-висок риск да родят дете със Синдром на Даун, затова те трябва да бъдат особено внимателни при планиране на бременността и редовно да се подлагат на пренатални скрининги.

Синдром на Едуардс (Тризомия 18)

Какво представлява

Синдромът на Едуардс, или тризомия 18, е втората най-честа тризомия, която се среща при около 1 на 5,000 живородени деца. Това разстройство е причинено от наличието на допълнителна копие на 18-та хромозома. Характеризира се с тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, малформации на сърцето, бъбреците и други органи. Повечето деца със Синдром на Едуардс не преживяват първата година от живота си поради тежките здравословни проблеми.

Превенция

Както при Синдрома на Даун, Синдромът на Едуардс не може да бъде предотвратен. Рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове, като ултразвук и амниоцентеза, могат да помогнат за ранното откриване на това разстройство и информирано вземане на решения от страна на родителите за прекъсване на тази бременност.

Синдром на Патау (Тризомия 13)

Какво представлява

Синдромът на Патау, или тризомия 13, е по-рядко срещано хромозомно разстройство, което засяга около 1 на 16,000 живородени деца. Тази тризомия се характеризира с наличието на допълнително копие на 13-та хромозома. Децата със Синдром на Патау имат тежки вродени аномалии, включително деформации на черепа, дефекти на сърцето, липса на част от мозъка (холопрозенцефалия) и малформации на други органи. Както при Синдрома на Едуардс, повечето деца със Синдром на Патау не преживяват първата година от живота си.

Превенция

Синдромът на Патау не може да бъде предотвратен, но както и при другите тризомии, рискът може да бъде намален чрез пренатални скрининги и генетично консултиране. Пренаталните тестове са важни за ранното откриване на разстройството и информиран избор от страна на бъдещите родители.

Статистически данни за тризомиите

Според статистическите данни, трите най-чести тризомии са:

1. Синдром на Даун (Тризомия 21): Среща се при около 1 на 700 живородени деца.
2. Синдром на Едуардс (Тризомия 18): Среща се при около 1 на 5,000 живородени деца.
3. Синдром на Патау (Тризомия 13): Среща се при около 1 на 16,000 живородени деца.

Тези данни показват, че Синдромът на Даун е значително по-чест от останалите две тризомии.

Генетично консултиране и пренатални изследвания

Пренаталните изследвания и генетичното консултиране са важни инструменти за ранно откриване на тризомиите и информирано вземане на решения. Пренаталните тестове включват:

• Ултразвук: Използва се за визуализация на плода и откриване на структурни аномалии.
• Серумен скрининг: Кръвни тестове, които измерват нивата на специфични протеини и хормони в кръвта на майката.
• Амниоцентеза: Процедура, при която се взема проба от амниотичната течност за генетичен анализ.
• Хорионбиопсия: Вземане на проба от хорионните въси за генетичен анализ.
• Неинвазивен пренатален скрининг за хромозомни аномалии NIFTY

Заключение

Тризомиите са сериозни генетични аномалии, които оказват значително влияние върху здравето и развитието на индивидите. Синдромът на Даун, Синдромът на Едуардс и Синдромът на Патау са най-честите тризомии, всяка от които има специфични характеристики и прогнози. Въпреки че няма начини за предотвратяване на тези генетични разстройства, пренаталните изследвания и генетичното консултиране играят ключова роля в ранното откриване и информираното вземане на решения. Информираността и редовните медицински консултации могат да помогнат на родителите да се подготвят и да вземат най-добрите решения за своето бъдещо дете.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.

Първи триместър

Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:

Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)

Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.

Хиперемезис гравидарум

Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.

Умора и изтощение

Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.

Чести промени в настроението

Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.

Пигментация на кожата

Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.

Понижено либидо

Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.

Чувствителност на гърдите

Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.

Запек и подуване

Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.

Главоболие

Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.

Виене на свят

Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.

Сърдечно-съдови проблеми

Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.

Психични проблеми

Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.

Спонтанен аборт

Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.

Ектопична бременност

Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.

Втори триместър

Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.

Гестационен диабет

Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.

Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.

Преждевременно раждане

Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.

Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:

За детето:

1. Дихателни проблеми:
   • Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
   • Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
2. Сърдечни проблеми:
   • Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
3. Мозъчни проблеми:
   • Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
   • Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
4. Храносмилателни проблеми:
   • Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
5. Имунна система:
   • Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
6. Дългосрочни проблеми:
   • Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
   • Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.

За майката:

1. Физически проблеми:
   • Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
   • Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
2. Емоционални и психологически проблеми:
   • Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
   • Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
3. Дългосрочни здравни проблеми:
   • Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.

Превенция и лечение:

1. Превенция:
   • Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
   • Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
2. Лечение на недоносени деца:
   • Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
   • Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.

Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.

Трети триместър

Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.

Плацентарна абрупция

Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.

Плацента превия

Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.

Олигохидрамнион и полихидрамнион

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.

Заключение

Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Репродуктивните способности на жените преминават през значителни промени през различните възрастови възрастови декади. Познаването на тези промени е от ключово значение за планиране на семейство и разбиране на здравето на репродуктивната система. В тази статия ще разгледаме как репродуктивните способности намаляват през различните възрастови групи и какви фактори влияят върху този процес.

Възраст 20/29 години
Пик на Фертилитета
Жените са с най-добри фертилни способности. В този период яйчниците освобождават здрави и качествени яйцеклетки, а менструалният цикъл е най-редовен и стабилен. Според проучвания, шансът за зачеване при жени в тази възрастова група е около 25-30% при всеки месечен цикъл . Този период се характеризира с висока плодовитост и минимален риск от усложнения при бременност.

Здравословни Фактори
Жените в двадесетте обикновено имат по-малко здравословни проблеми, които могат да засегнат репродуктивните способности. Рискът от генетични аномалии и спонтанен аборт е по-нисък в сравнение с по-късните възрастови групи . Въпреки това, начинът на живот, като пушене, употреба на алкохол и стрес, може да окаже негативно влияние върху фертилитета.

Възраст 30/39 години
Постепенно Намаляване на Фертилитета
След навършване на 30 години, фертилитетът започва да намалява. Възрастта между 30 и 34 все още се счита за добра възможност за зачеване, но след 35 години, спадането на фертилитета става по-забележимо при жените. Шансът за зачеване на месец намалява до около 15-20% на възраст 35 години .

Повишен Риск от Генетични Аномалии
С напредването на възрастта, рискът от генетични аномалии при бебето, като синдром на Даун, се увеличава. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства. Проучвания показват, че около 20% от бременностите на възраст 35-39 години завършват със спонтанен аборт .

Важността на Здравословния Начин на Живот
Жените в тридесетте могат да поддържат добър фертилитет чрез здравословен начин на живот, включващ балансирана диета, редовни физически упражнения и управление на стреса. Консултация с лекар и редовни прегледи могат да помогнат за ранно откриване и лечение на потенциални репродуктивни проблеми.

Възраст 40/49 години
Заначително Намаляване на Фертилитета
Фертилитетът на жените в тази възрастова група значително намалява. Шансът за зачеване на месец спада до около 5% на възраст 40 години и продължава да намалява с напредването на възрастта . Много жени в тази възраст вече навлизат в перименопауза, което допълнително затруднява зачеването.

Повишен Риск от Усложнения
Бременностите след 40 години са свързани с по-висок риск от усложнения както за майката, така и за плода. Тези рискове включват предтерминно раждане, прееклампсия и гестационен диабет. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства значително, достигайки около 50% за жените на 45 години .

Подпомагани Репродуктивни Технологии
За жени в тази възрастова група, които желаят да забременеят, подпомаганите репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF), могат да бъдат полезни. Успехът на тези методи също намалява с възрастта, но те предлагат допълнителни възможности за зачеване.

Възраст 50 и Над
Менопауза и Край на Репродуктивния Период
Менопаузата обикновено настъпва между 45 и 55 години, средна възраст около 51 години. Това е периодът, когато менструацията спира, и репродуктивните способности практически изчезват . Въпреки това, има случаи на късна бременност с помощта на донорски яйцеклетки и ART.

Здравословни Рискове
Бременността след 50 години е свързана с много високи здравословни рискове и рядко се препоръчва. Жените, които искат да станат майки в тази възраст, често се обръщат към осиновяване или сурогатно майчинство като алтернативи.

Заключение
Репродуктивните способности на жените намаляват с напредването на възрастта, като най-фертилният период е през двадесетата дегада. След 35 години фертилитетът значително намалява, а след 40 години шансът за зачеване става много малък. Въпреки тези статистики, много жени успешно зачеват и раждат здрави деца и в по-късна възраст с помощта на съвременните медицински технологии и здравословен начин на живот. Разбирането на тези промени и консултацията със специалисти може да помогне на жените да вземат информирани решения за своето репродуктивно бъдеще.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Цикълът при момичетата, известен също като менструален цикъл, е сложен биологичен процес, който включва редица промени в организма. Ето 10 интересни факта за менструалния цикъл:

1. Средна продължителност: Средната продължителност на менструалния цикъл е около 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни при различни жени .
2. Фази на цикъла: Менструалният цикъл се състои от четири основни фази: менструална, фоликуларна, овулационна и лутеална. Всяка фаза има специфични функции и характеристики .
3. Начало на цикъла: Първата менструация, наречена менархе, обикновено настъпва между 11 и 14 години, но може да се случи и по-рано или по-късно .
4. Менструация и репродуктивно здраве: Редовният менструален цикъл е важен индикатор за здравето на репродуктивната система. Нередности могат да показват различни здравословни проблеми .
5. Обем на менструалната кръв: Средното количество кръв, което жената губи по време на менструация, е между 30 и 80 мл, което е около 2 до 5 супени лъжици .
6. Симптоми на ПМС: Предменструалният синдром (ПМС) може да включва над 150 различни симптома, като най-често срещаните са промени в настроението, подуване, главоболие и умора .
7. Фертилен прозорец: Най-фертилният период от менструалния цикъл е по време на овулацията, когато яйцеклетката се освобождава от яйчника и може да бъде оплодена .
8. Хормонални промени: Хормоните естроген и прогестерон играят ключова роля в регулирането на менструалния цикъл. Те влияят на различни аспекти като растежа на ендометриума и подготовката на тялото за евентуална бременност .
9. Аменорея: Липсата на менструация, наречена аменорея, може да бъде причинена от различни фактори, включително интензивни физически упражнения, стрес, ниско телесно тегло или медицински състояния като синдром на поликистозни яйчници (PCOS) .
10. Менопауза: Менструалният цикъл спира по време на менопаузата, която обикновено настъпва между 45 и 55 години. Менопаузата се характеризира с намаляване на производството на хормони и край на репродуктивната способност .

Тези факти показват колко комплексен и важен е менструалният цикъл за здравето и благополучието на жените. Ако имате допълнителни въпроси или се интересувате от подробности, винаги е добре да се консултирате с медицински специалист.

Предменструалният синдром (ПМС) включва широк спектър от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза на менструалния цикъл, обикновено след овулацията и преди началото на менструацията. Ето някои от най-често срещаните симптоми на ПМС:

Физически симптоми:

1. Подуване и задържане на течности: Много жени изпитват подуване на корема и задържане на течности.
2. Главоболие и мигрена: Някои жени могат да имат главоболие или мигрена.
3. Чувствителност на гърдите: Гърдите могат да станат болезнени и чувствителни на допир.
4. Болки в мускулите и ставите: Може да се появят болки в различни части на тялото.
5. Умора: Чувство на изтощение и липса на енергия.
6. Нарушения на съня: Проблеми със заспиването или поддържането на съня.
7. Промени в апетита: Желание за определени храни, особено сладки или солени храни.
8. Проблеми с храносмилането: Запек или диария.

Емоционални и поведенчески симптоми:

1. Промени в настроението: Рязка смяна на настроението, раздразнителност и плачливост.
2. Тревожност и напрежение: Увеличено чувство на тревожност и стрес.
3. Депресия и тъга: Усещане за безнадеждност или депресивни настроения.
4. Намалена концентрация: Трудност при фокусиране и запомняне.
5. Социална изолация: Желание за избягване на социални контакти.
6. Ниско самочувствие: Чувство на безполезност или ниска самооценка.

Лечение и управление:

• Медикаменти: Болкоуспокояващи, антидепресанти или хормонални терапии могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
• Диета и начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително редовни физически упражнения и балансирана диета, може да намали симптомите.
• Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса като йога, медитация и дълбоко дишане могат да бъдат полезни.

Ако симптомите на ПМС значително влияят на качеството на живота ви, е важно да се консултирате с лекар за подходяща диагноза и лечение.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

д-р Веселина Яначкова

Д-р Веселина Яначкова, ДМ е специалист по ендокринология и болести на обмяната от 2013 г. Работила е като асистент в Клиниката по ендокринология към Медицинския институт на МВР. От 2013 г. работи като ендокринолог в Медицински комплекс “Д-р Щерев”.

Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза в Италия и Турция; курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. Научните й интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.

Доктор Яначковa, какви са основните признаци и симптоми при хормонални дисбаланси, които хората трябва да забелязват?
Г-н Месечков, благодаря Ви на първо място за поканата да направим това интервю.
Много широко понятие е това хормонален дисбаланс. Ендокринната система като цяло, заедно с нервната система са двете, които движат нашето тяло. Благодарение на това съществуваме. Хормоните са тези, благодарение на които ние сме живи. Те отговарят за нашата репродукция, за нашия метаболизъм, за енергийната ни хомеостаза, за това да се поддържа организма ни като цяло. За да говорим за хормонален дисбаланс, пак казвам, това е широко понятие, защото много зависи коя жлеза е засегната в нашия организъм.
Ендокринните жлези в човешкото тяло са няколко и в зависимост от това в каква посока са нарушенията – дали на повишена, дали на намалена функция на някоя от тези жлези, вече има и различни признаци. Но като цяло хора, които имат умора, отпадналост, косопад, репродуктивни нарушения, затлъстяване, артериална хипертония, трябва да търсят помощ и от специалист по ендокринология. Така че в общи линии можем да говорим за признаци, които са много, много широкообхватни.

Какво е влиянието на стреса върху ендокринната система?
Стресът е тригер на всички болести в човешкото тяло и естествено повлиява и ендокринната ни система. Още преди повече от петдесет години един канадски ендокринолог, доктор Ханс Селие, формира тази теория за стреса, която повлиява и ендокринната функция на организма. Даже той създава една своя теория на адаптацията, според която организмът се приспособява в тези условия на стрес. Мобилизира не само сърдечната си дейност, но и всички хормони в тялото, за да може да се пребори със стреса. На първо място глюкокортикоиди, какъвто е хормонът на стреса кортизол. Стреса е в основата на автоимунните болести в човешкото тяло.

Каква е връзката между хормоналния дисбаланс и метаболитните заболявания като диабет например?
Всички хормони по един или друг начин повлияват обмяната на веществата и могат да доведат до изява на метаболитни отклонения. Щитовидните хормони, хормоните на задстомашната жлеза, какъвто е инсулина, половите хормони и растежния хормон могат да доведат организма ни до метаболитен проблем. Така че всеки хормон може да повлияе нашата обмяна. А що се отнася до диабета, той е последствие от тези метаболитни нарушения.

Какво могат хората да направят, за да минимизират този риск?
Много тривиално ще е да кажа да живеят здравословно, защото в днешно време това е относително понятие и всеки го възприема по различен начин. Когото и да попитаме ще ни каже, че живее здравословно, храни се здравословно и се движи достатъчно, но всъщност нещата не са чак толкова прости. Стресът, работната среда, всекидневието, липсата на възможност за активна почивка това са неща, които по един или друг начин се отразяват и имат своя неблагоприятен ефект върху организма ни. Може да се профилактира, но за съжаление българинът няма такава култура. Няма как да накараме един човек да изследва хормоните си без повод. В човешкото тяло има над 50 такива, така че може да се започне от движение, хранене, сън и спокойствие.

Доколко важен е сънят?
Сънят е изключително важен, защото така сме устроени. Да не говорим, че по време на сън, когато е тъмно, в нашето тяло се отделя един хормон мелатонин, който също регулира всичките процеси, свързани с метаболитните отклонения. Наричат го хормона на младостта. Колкото повече мелатонин има в тялото ни, толкова по-добре се чувстваме ние. За продукция на мелатонин е необходима и дневна светлина която е свързана със синтеза на серотонин, които отговаря за метаболизма на мелатонин. Всичко в нашия организъм е взаимно свързано. Здравословният сън е минимум 6 до 7 часа, като е необходимо да сме на тъмно, за да синтезираме хормоните задвижващи деня ни.

Какви са последните тенденции в диагностиката и лечението на хормонални проблеми?
Хормоналните заболявания са малко тривиални като диагностика, защото в основата е лабораторната такава, за да могат да бъдат разпознати като нарушения. Ние не можем да се справим без тази диагностика. Но що се отнася до начина, по който могат да се изследват определени жлези като органи, имаме различни възможности. В последно време широко се застъпи еластографията, като едно надграждане от конвенционалната ехография за диагностика на щитовидните заболявания, което много улеснява и процеса за отдиференциране на това кои от тези заболявания могат да отидат към инвазивни процедури. В днешно време пациентите в България имат достъп до инсулиновите помпи, глюкозните сензори, които ползват пациентите с диабет тип 1. Това са неща , които обезпечават нуждите им и ги улесняват. Едновременно с това им дават и много по-добро качество на живот. Аз се радвам, че нашите пациенти вече имат такива възможности.

Тънка ли е границата между диабет тип 1 и тип 2?
Те нямат нищо общо, защото захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване и се характеризира с един абсолютен инсулинов дефицит в резултат на автоимунно унищожаване на задстомашната жлеза. Диабет тип 2, обичам да го наричам диабета, свързан с начина на живот. Много дечица със затлъстяване отключват диабет тип 2 , заради начина на живот, който водят. Така че те са две различни състояния, изразяващи се в един проблем повишаване на кръвната захар и всички последствия, които произтичат от това нещо.

Когато говорим за деца, основният проблем храненето ли е?
Храненето е един от основните проблеми заедно с двигателната активност, стреса и инфекциозните заболявания, които все повече ни заобикалят.

Каква е ролята на хормоналната терапия в управлението на различни заболявания и как пациентите могат да бъдат информирани за потенциални рискове?
Хормоналната терапия е абсолютно необходима тогава, когато имаме дефицити. Ние няма как по друг начин да подсигурим на тялото това, което му липсва. Както казах и в началото, ние не можем да живеем без хормоните си. Няма как човек, на когото му липсва инсулин, да живее без инсулин, той ще оцелее само няколко дни. Не можем да живеем без щитовидните си хормони. Що се отнася до репродуктивните, там става въпрос за качество на живот на всеки един от нас. Хормоналната терапия е в основата на това да продължи човек да съществува.

През последните години често се наблюдават пациенти, с късно установени тиреоидни заболявания. Това така ли е?
Щитовидната патология е изключително широко застъпена и винаги е била такава. В днешно време достъпа до лаборатории е много голям и на практика тези заболявания ги доказваме много по лесно. Въпреки това, някои от тях биват доказани късно, защото хората много често отдават умората, промяната в настроението си и промяната в телесното тегло в една или друга посока на начина си на живот. Имала съм пациенти с тежки депресивни епизоди, лекувани години наред с антидепресанти, а се оказват с нарушения във функцията на щитовидната жлеза. В този един момент подходящото заместително лечение непременно ги извежда от терапията с антидепресанти. Така че една хубаво снета анамнеза от личния лекуващ лекар на пациента, може да го насочи в посока да се търси такова отклонение, да бъде диагностицирано навреме и да се помогне на този човек.

Според вас ендокринологът трябва ли да работи със специалисти като диетолози и физиотерапевти, които интердисциплинарно да проведат лечението на даден пациент, за да има по успешен изход от състоянието, в което е?

Интердисциплинарният подход е в основата на съвременната медицина и ние работим в тясно взаимодействие и сътрудничество не само с диетолози, физиотерапевти, но и със специалисти от почти всички специалности.