50-80% от причините са генетични, 20-50% се дължат на фактори на околната среда, казва алергологът.

ВИЗИТКА
Д-р Златко Димитров е завършил медицина в Медицински факултет на Тракийски Университет гр. Стара Загора през 2003г. Има придобити специалности по детски болести и по клинична алергология. Част е от екипа на Клиниката по детски болести на Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София и детски център на ДКЦ Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Основател е на Art Clinic. Заместник-председател на Българското дружество по алергология.

Д-р Димитров, защо едни хора имат алергии, а други – не?

Този въпрос е комплексен, но основната причина са генетичните фактори, чието разнообразие пред последните години постоянно се увеличава. Всичко в крайна сметка започва от генетичната предразположеност на всеки един човек и, разбира се, от факторите на средата. Когато обаче говорим защо едни хора имат алергии, а други -не, трябва единствено да подчертаем значението на тези генетични фактори. Те са водещи в над 50 % до 80% от случаите.

Можем ли да предпазим децата си от алерги и алергични състояния?

Да. Ние имаме влияние върху този процес, макар и частично. Можем все пак да имуномоделираме и оттам да намалим риска за поява на алергични болести чрез факторите на средата. Например диетата и средата, в която се отглеждат децата, зависят в голяма степен от родителите. Доказано е, че определени храни, когато бъдат въведени рано в рациона и останат неотменна част от него, намаляват риска от алергични реакции с – обърнете внимание- 50%. Визирам плодовете и зеленчуците, рибата и ферментиралите млечни продукти, за които е доказано, че намаляват риска от алергични болести. Ние не можем да променим генетичната предразположеност, която получаваме от нашите родители, но с правилно поведение и правилен хранителен режим можем значително да намалим този риск.

Как деца под 2-годишна възраст получават алергии? Кои са причинителите и трудно ли се диагностицира алергия при бебета?

Алергиите се появяват и в ранна детска, и в кърмаческа възраст под 1 година. Причината е, че децата се раждат с определен генетичен риск, но след раждането се сблъскват с факторите на средата. Основната причина за поява на хранителна алергия са протеините на кравето мляко. Когато децата приемат съответната адаптирана формула, най-често се проявяват алергични реакции, които са различни типове – кожни, стомашно-чревно, по-рядко от страна на дихателната система. Още в кърмаческа и в ранна детска възраст децата имат експозиция към съответните алергии.

Децата израстват ли алергиите?

Да. Когато диагностицираме едно дете, трябва да дадем оптимистичен отговор. Ранното и адекватно поведение помага да се намали рискът за детето. Ако се спазва такова поведение и се елиминира съответният алергенр може с 80% вероятност да кажем, че детото ще изгради толеранс или ще израсте алергията си между 3 и 5-годишна възраст.

Ранната диагностика би ли повлияла по по-нататъшното лечение на дадена алергия при възрастен?

Несъмнено. Тук говорим за два вида профилактика – първична, при която не допускаме поява на дадена болест, и вторична, която намалява риска от усложнения. Ранната диагностика на алергичините болести намалява риска за последващи усложнения за пациентите. Какво имам пред вид? Давам пример с едно често разпространено заболяване каквото е алергичният ринит. Ако го дианостицираме своевременно и започнем лечение, което потиска имунологична реакция (наричаме това имунотерапия), ние по този начин намаляваме с цели 40 % риска за поява на едно усложнение като бронхиална астма. Така че отговорът е да, можем да повляяем.

Кои са най-тежките алергични състояния при деца, на които Вие сте ставал свидетел?

Най-тежката алергична реакция несъмнено е анафилаксията. Тя може да се предизвика както от хранителен, така и от медикаментозен алерген. При децата по честота води хранителната алергия. Анафилаксията протича с непосредствен риск не само заз дравето, но и на живота на детето. Тя се разделя на различни степени по тежест, но за ориентация на пациентите мога да кажа, че това е реакция, която засяга повече от две системи – примерно кожа, храносмилателна, дихателна, нервна система. Ако има засягане на повече от 2 от изброените системи, вече говорим за тежка алергична реакция, анафилаксия.

Същото ли е и при възрастните или има и други опасни състояния?

При възрастните пациенти отново това е състоянието, което е свързано с непосредствен риск за живота, но при тях етиологичните фактори са различни. Там водещи са предимни медикаментодзите и ужилванията от насекоми. Хранителният алерген като причина за анафилаксия е по-чест в детската възраст.

В случай на тежка алергична реакция при деца какво е най-важно да знаят родителите?

На пациентите ни, за които смятаме, че имат риск от анафилаксия, изписваме медикаменти, които те трябва винаги да носят със себе си. Рискът се определя на базата на данните, които ни предоставят родителите и пациентът, както и от резултатите от изследванията.
Пациентите, преживели анафилаксия, трябва винаги да имат със себе си адреналин под формата на писалки или ампули и да го приложат веднага след като са изложени на съответния етиологичен фактор – например ужилване от насекоми или неволен прием на храна, за която се знае, че ще доведе до такъв тип реакция.

Кои деца са най-застрашени от възникване на алергично състояние?

Тези, за които има вече доказана сенсибилизация – това е състояние на откриване на специфични имуноглобулини Е в кръвта или на кожата чрез съответните тестове с убождане. Когато пациентът има такъв тип сенсибилизация, рискът той да развие този тип реакция е по-висок.

Какво е важно за знаят хората за хранителните непоносимости?

Диагностиката непрекъснато се развива, в резултат на което ние разполагаме с възможности за измерване не само на специфични IgE, но и на специфични IgG – антитела, които стоят в основата на тестовете за непоносимост. За да стане по-ясно на читателите, е необходимо да спомена, че непоносимостта е доста широко понятие всъщност. Когато говорим за непоносимост, ние не говорим само за измерване на определени показатели в кръвта, а това са широк тип състояния. Като пример мога да дам нещо, което е познато на широката публика – това е лактозната непоносимост. При това състояние имаме недостатък на ензим, който разгражда млечната захар и това води до симптом. Но там нямаме антитела, които да измерваме в кръвта, и то отново е непоносимост. Т.е. под хранителна непоносимост разбираме симптоми, които се появяват при прием на определена храна, като механизмите могат да бъдат различни. Интерпретирането на всеки резултат, включително IgG, трябва да бъде направено много внимателно. В алергологията има принципи, които трябва да бъдат спазени и те са, че полученият резултат винаги трябва да е клинично свързан. Ако пациентът получи резултат, който показва сенсибилизация към редица храни, и ние имаме съмнение, че той има клинични симптоми – непоносимост към тези храни, тогава трябва да бъдат направени следващите стъпки. Например, елиминация на съответния алерген, след това провокация. Може да се наложи повторна елиминация и провокация. Това е един път, който пациентът изминава заедно със своя лекуващ лекар преди да потвърдим, че той наистина има нужда от съответната диета за дългосрочен период.

Има ли препоръчителна скрининговата диагностика за хора без клинично изразени симптоми?

Това, което съществува като официални препоръки до момента е, че пациентите, които са здрави и нямат никакво съмнение за проблем със съответен хранителен алерген, не е необходимо да се подлагат на изследвания. Защото дори съществува риск тези изследвания да насочат в грешна посока, ако попадат в неквалифицирани ръце. Винаги трябва да има причина, за да се изследва един пациент. Изключвам случаите, в които правим онкологични и профилактични кръвни изследвания – това е вече друг въпрос.

Едно време беше рядкост да срещнеш човек с алергия, а сега изглежда, че хората масово страдат от тях? Каква е причината?

Абсолютно правилно е да коментираме този въпрос. Споменахме, че всеки от нас се ражда с определена генетична информация и гените предопределят риска в 50 до 80% от случаите. 20 до 50% от тях обаче се дължат на външни фактори. Това, което ядем, дишаме, пием, средата, в която се намираме, неминуемо влияе за появата на алергичните болести. Много са хипотезите. Доказано е например, че определени фактори могат да повлияят митилирането на ДНК, т.е определени токсични фактори, радиацията дори могат да окажат влияние и това да промени първоначално кодираната генетична информация. Според една от много разпространените теории – хигиенната теория, човешкият вид вече живее в съвсем различни условия на изключителна чистота, стерилност. Аз имам пациенти, кото буквално се опитват да поддържат стерилна среда вкъщи. Това също пренасочва имунния отговор, т.е. той вече не се дразни от инфекции, бактерии, да не говорим за паразити, затова имунната система намира, фигуративно казано, отдушник в поява на TH2 отговора – алергичните заболявания. Разбира се, тази теория не изчерпва всичко, но също показва променения ни начин и може би донакъде допринася за отговора на въпроса защо сега, защо при тези условия, защо не по-рано.

Каква е правилната превенция и какво може да се направи, за да не стигат хората често до алергични състояния?

Задавате глобален въпрос, защото той може да бъде модулиран на местно, държавно и на световно ниво. Това, което можем да направим като родители и като пациенти за самите себе си, е да се храним правилно, изхождайки от приема на храни, които най-благоприятно въздействат върху чревната ни флора, модулират въпросния TH отговор, създават по-висок процент Т-регулаторни клетки, за които е доказано, че имат влияние за потискащия ефект срещу появата на алергични заболяваният.

На национално ниво това , което може да се направи, е разбира се намаляване на замърсяването. Всеки може да види въздуха, който диша в момента в София. Той не търпи коментар, по-различен от известния. Това е проблем за всички големи градове. Да не не забравяме, че населението живее предимно вече в големите градове. Така че въздействието върху въздуха, водата, добрият контрол за качество на продуктите е нещото, което може да се направи на национално ниво.

На световно ниво това е цялостна програма за подобряване на климата в дългосрочен аспект, за справяне със замърсяването, с вредните емисии чрез законови бази и регулиране. Също така изключително важно е поощряване на правилното поведение на хората в световен мащаб, тъй като алергичните болести засягат огромно количество хора. Само в Европа живеяг над 300 милиона. Като сметнем, че до 2050 г. ще бъдат засегнати около 50%, това означава, че след по-малко от 30 години ще говорим за 150 милиона алергичноболни само в Европа. А има възможности за намаляване на този риск.

Алайнерите вече могат да се прилагат в абсолютно всеки случай. Те изместват брекетите, но не ги отхвърлят категорично, казва стоматологът.

ВИЗИТКА
Д-р Кирил Манолов е лекар по дентална медицина в дентални клиники ЕО Дент. Завършил е Стоматологичния факултет към Медицински университе – София, от 2019 г. специализира орална хирургия. Интересите му са насочени към развитието на съвременните методи за 3D диагностика, планиране и оперативното им приложение в оралната хирургия и имплантология.

Д-р Манолов, какво е хубава усмивка според Вас?

Преди всичко хубавата усмивка е здравата усмивка. Зъбите трябва да са чисти и добре поддържани, без наличие на кариозни или деминерализационни лезии или предпоставки за такива. Оттам насетне всичко останало, свързано с естетиката, като форма, големина на зъбите, подреждане, линия на усмивката, е второстепенно и търпи корекции, стига да имаме здрава и чиста основа.

Защо в днешно време повечето деца се нуждаят от корекции по зъбите. Бъркам ли или преди не беше така?

Не бъркате. Може би една от причините е, че естетиката не е била толкова силно заложена преди както сега. Също така все по-често наблюдаваме деца с вродени аномалии или липса на някои зъби, т.е. хиподонтии – това са вродени липси на зародиши на някои зъби, най-често мъдреци, латерални резци и т.н., и това налага посещение при зъболекар за решение на проблема. Освен това родителите са много по-информирани в днешно време и по-запознати с проблемите, които могат да възникнат дори от един вреден навик в ранна детска възраст. Това ги кара да се ориентират по-отрано.

Изместват ли алайнерите традиционните шини и при всеки човек ли може да се използват и двата продукта?

Да, смея да кажа, че ги изместват, но категорично не ги отхвърлят. Алайнерите изместват брекетите. Първоначално ортодонтът прави задълбочен анализ, след което според този анализ се решава кое ще е по-добре за конкретния случай. Все по-често специалистите и пациентите избират алайнери, защото те осигуряват много по-голям комфорт, дават много по-добри условия за осъществяване на ефективна орална хигиена, което е ключово по време на едно такова лечение. Също така резултатите от тях са много по-лесно предвидими и много често сроковете за самото лечение са съкратени в сравнение с лечението с брекети. Да, има отделни случаи при които това не е така и се предпочитат брекетите, но смело можем да кажем, че алайнерите могат да се прилагат вече в абсолютно всеки един случай.

Много често сред пациентите се чува, че брекетите водят до множество кариеси. Това предотвратимо ли е или е неизбежна част от самото лечение?

Това, че брекетите или ортодонтското лечение неизбежно водят до кариеси, е някакъв мит. По-скоро те са предпоставка за образуване на кариеси, тъй като създават много ретенционни места за задържате на плака, зъбен камък и правят зъбите много трудни за почистване. Това е причината за образуването на кариеси. Тази предпоставка може да бъде преодоляна с една перфектна хигиена и спазване на препоръките от специалиста. Рискът от образуване на кариеси може да бъде сведен до минумум – почти колкото при пациент, който не носи брекети.

Голям ли е процентът на пациентите, които се нуждаят от брекети или алайнери?

За съжаление, да.

От какво зависи това? Генетично ли е обусловено или има и предпоставки от начина на живот, които допринасят?

По-скоро и двете, но начинът ни на живот, както и навиците в ранна детска възраст определят развитието на челюстите и съзъбието. Затова е много важно още отрано да се обърне внимание на тези неща, за да няма негативни последствия и да не се даде неправилна посока на растеж.

Коя е правилната възраст за първо посещение при зъболекар на детето?

Правилната възраст за посещение, но да подчертаем – само за посещение, е между година и половина и три. Целта е детенцето да се запозмнае със средата и чисто подсъзнателно да приеме, че няма нищо страшно и това е нещо, което е редно да се случва регулярно.

Бондингът е друг метод за красива усмивка. Кога е приложим той и колко е траен?

Бондингът е доста търсена манимулация в днешно време, защото, освен че е ценово по-достъпен, се осъществява много по-бързо, дори в едно посещение, не изисква допълнително изпиляване на здрави твърди тъкани и може да се прилага при почти всички случаи, в които имаме някакъв дефект във формата, малки отчупвания или необходимост да се затворят разстояния между зъбите. Само че той крие и известни рискове – прави оралната хигиена много по-затруднена и допълнително дава предпоставка за образуване на кариеси. Т.е. , за да определим дали бондингът е подходящ в конкретен случай, трябва да се направи задълбочен анализ дали това съзъбие е кариес резистентно, каква е прогнозата, ако сложим бондинг и ще нарушим ли по някакъв начин оклузията, ще предизвикаме ли счупване. Едва тогава определяме дали е подходящ или не.

Може ли с бондинг да се коригират криви зъби?

Понятието криви зъби е много относително. Отговорът е и да, и не. Първоначално трябва да установим как и колко са криви зъбите. Ако един зъб е крив цялостно – корпусно изместен, завъртян, наклонен, можем да го възстановим с бондинг, но не е желателно, защото ще предизвикаме други много по-лоши последици. Правилният подход при криви зъби е консултация със специалист ортодонт, за да се установи този зъб на правилното място ли е, дали е в правилно съотношение с другите зъби е ако е, чак тогава, ако има някакъв дефект, можем да го възстановим с бондинг.

Кога препоръчвате на вашите пациенти бондинг и кога да прибегнат към фасети?

Бондинг препоръчваме във всички случаи, които са по-скоро свързани с малки дефекти или в случаи, когато не можем да сложим фасети, без да изпилим здрава зъбна тъкан. Също така, когато сме сигурни, че пациентът ще може да поддържа този бондинг, т.е. ще може да си почиства зъбите ефективно и това няма да даде негативно отражение върху самите зъби. Бондингът се счита и за временно решение, защото той винаги може да бъде отстранен и то без кой знае какви последици върху здравите зъбни тъкани. Докато фасетите, веднъж поставени, дори и да се премахнат, направеното преди тяхното поставяне е необратимо.

Съвсем скоро бяхте на конгрес за компетенции в естетиката. Какви са новостите в естетичната стоматология?

Най-съществената новост е дигитализацията. Принципите в естетичната стоматология не са се променили кой знае колко във времето, но самият процес вече е много по-дигитализиран, което го прави много по-лесен, много по-бърз и много по-точен. Ние можем да предвидим крайния резултат и дори да го изпробваме още в началото на самото лечение, така че накрая да сме постигнали оптимално всичко, което заедно с пациента сме заложили.

И най-добрите технологии обаче не могат да помогнат за едно – добрата орална хигиена. Какви са наблюденията и впечатленията Ви по отношение на устната хигиена на хората?

Мнозинството нямат много добра хигиена, но положителното в случая е, че все повече хора започват да се интересуват, да се стараят и да полагат все повече грижи за това. Информация по темата как да си мием зъбите и какви средства да използваме има навсякъде, тя е много достъпна вече. Въпросът е да имаме желание и постоянство. Също така е важно да се консултираме със специалист, за да имаме обратна връзка, защото дори да ни се дадат инструкции как да го правим, няма как да стане отведнъж. Този процес търпи модификация и подобрение.

Кои са задължителните стъпки за добра орална хигиена и миене на зъби?

Най-задължителните стъпки са редовното използване на паста, четка, вода за уста, конци за зъби и зъбни душове, в някои случаи – интердентални четки. Ключовият фактор е постоянство и редовни профилактични прегледи.

Генетично предопределена ли е предразположеността към лоши зъби и има ли начин тя да бъде преодоляна, ако се вземат навременни мерки?

Генетичната предраположеност е един от най-силните фактори, които оказват влияние върху здравината на зъбите. Няма как да се борим срещу генетите, но има какво да направим с поведението си, начина си на мислене и усилието си, така че експресията на тези гени да заработи в наша полза и да компенсираме някакъв недостиг.

Какво е най-важното нещо, което бихте искал за запомнят пациентите Ви?

Опитвам се да накарам пациентите си сами да поискат да полагат необходимите грижи и да го правят с удоволствие.

Колко често трябва да се посещава зъболекар и каква е превенцията, която трябва да се спазва?

Минимумът е веднъж в годината. По европейски стандарт е хубаво два пъти годишно – на всеки 6 месеца, да се прави профилактичен преглед, почистване на зъбен камък, но абослютният минимум е веднъж в годината поне, ако пациентът спазва перфектна орална хигиена, съобразена с абсолютно всички препоръки на зъболекаря.

Почистването на зъбен камък само позитиви ли носи или има и някъкв негатив?

При здрави зъби и незасегнати зъбни тъкани това носи само позитиви. Има понякога места по зъбите, които не трябва да обработваме с определен вид средства за полиране, за да не задълбочим някъкв дефект. За мен почистването на зъбен камък е само позитив.
Какво бихте казали на читателите за тяхната орална хигиена и посещенията при зъболекаря?
Не забравяйте да си миете зъбите и ходете на зъболекар с удоволствие и усмивка.

Подобряване на външния вид на гениталиите, уголемяване на G-точката и „оргазмени инжекции“ са само част от предлаганите процедури, казва гинекологът.

Д-р Калоян Персенски е гинеколог и хирург в УМБАЛ „Лозенец“. Завършил е Медицински университет – София. Специалист е в областта на естетичната и реконструктивната гинекология.

Д-р Персенски, бихте ли обяснили какво означава терминът естетична гинекология и какво включва?

– Естетична гинекология, интимна естетика, или регенеративна гинекология е сравнително нов термин, който е част от специалността „Акушерство и гинекология“. Отнася се за подобряване външния вид на женските гинеталии, както чисто естетично, така и физиологично, ако имат някакви аномалии, които са източник на притеснение. Способите са оперативни и неоперативни. Естествено, за предпочитане са оперативните, които са с постоянен ефект, а неоперативните са лазерно вагинално подмладяване, прилагане на филъри, на PRP с временен ефект.

Има ли възрастови ограничения за естетичната гинекология?

-Не. За естетичната гинекология единственото изискване е дамата да е навършила 18 години и горна граница няма.
Много жени страдат от т.нар. вагинална сухота. Какво е решението за тях?
Вагиналната сухота е състояние, което обикновено е свързано с периода от живота на жената, който е около и след менопаузата. Дефинитивно лечение на това състояние към момента няма открито. Могат да бъдат приложени различни медикаментозни методи на лечение, примерно с хормони, с някои хранителни добавки или сравнително малко инвазивни методи като лазерно вагинално подмладяване. Разбира се, всичко е с временен ефект. Посоката е само една – към влошаване на симптоматиката, за съжаление.

При кои състояния жените трябва да се самосигнализират, че е необходимо да посетят специалист за естетична гинекология?

-Обикновено жените, които търсят такъв тип разрешениe на проблемите, идват по две причини. Едната е, че имат клинични оплаквания, свързани с физиологията. Например прекалено големи гениталии, като става въпрос най-вече за малките срамни устни, които могат и да пречат в ежедневието на жената – например да носи бельо, да извършва ежедневните си дейности, да спортува, а така също и при полов акт. Те могат да бъдат свързани и с по-чести инфекции. Другата причина, която е по-честата, е, че жената не харесва външния си вид в интимната област. Понеже съвременното разбиране за нормалност ( а такова няма описано в медицината за жеските гениталии) е формирано от еротичната литература, еротичните филми, където всичко е гладко, нищо не се вижда, всичко е в едни минималистични размери, по-голяма част от жените, които търсят разрешение на своите проблеми, остават с впечатление, че това е нормата. Такова нещо, разбира се, няма. Има различни културно или етически свързани разбирания и там гениталиите изглежат по различен начин. Няма нещо като норма. Няма нещо описано в медицинската литература, нямаме анатомични мерки, които да казват това трябва да бъде толкова сантиметра, така да изглежда. А има и нещо друго – гениталиите могат да варират през целия живот на жената, това е свързано е и с хормоналния статус, с бременнност, раждания, възпаления и хронични травми. Така че повечето жени, които търсят разрешение на този проблем, не харесват изгледа на гениталиите си и искат да постигнат такъв изглед, който те решават, че е нормален. Това е чисто психологически момент. В някои от случаите аз ги разубеждавам, защото, според моето виждане като професионалист, нещата са си нормални, гениталиите са си еститично добре, могат да изпълняват физиологичните нужди.
Жените много ги притеснява по-тъмния цвят на лигавицата и на кожата в гениталиите. Това обаче е нормално нещо, като има определени състояния, при които потъмняването дори се засилва, като например при бременност. Тогава имаме и значителна хиперпигментация, но не само в гинекологичната, а в други части на тялото – например по лицето, което се описва като маска на бременността. При бременност бялата линия по средата на корема, която на латински се казва линия алба, може да стане линия фуска или линия нигра, т.е. кафява или черна.
Така че това са причините, поради които най-често търсят помощ жените – едните са физиологични, другите са естетични. Или те самите са решили, че техните гениталии не изглеждат както трябва, или са получили някакъв неприятен коментар от полов партньор или приятелка.

Бихте ли обяснили какво е постменопаузен атрофичен вагинит?

-Това е т.нар. вагинална сухота или генитоуритарен синдром на менопаузата, който е свързан със спад в нивото на естрогените. Нормално е това състояние, то започва обикновено около и след 40-годишна възраст. Средната възраст за менопауза в България е 51 години и три месеца, но това нещо може да се случи както на 55, така и на 45 и на 40 години. Процесът е доста дълъг, не свършва за един и два месеца, може да продължи някога и с години. При спад в нивото на естрогените се получава тази вагинална сухота, този атрофичен вагинит, който е свързан с по-лесно нараняване на влагалището при полов акт или дори при някаква физическа активност. Това може да доведе до болезнен полов акт, което се нарича диспареуния, или до нарушаване на ежедневните дейности на жената. Какво е решението? В по-голям процент от случаите, може да се даде хормонално-заместителна терапия, която не е приложима при всички жени. Има жени, които не са подходящи, особено тези, които с риск от карцином на гърдата или са оперирани по повод карцином на гърдата. Тогава ние прилагаме или хранителни добавки на базата на билкови извлеци или неинвазивните методи от областта на естетичната гинекология като лазерно вагинално подмладяване или прилагане на PRP – богата на тромбоцити плазма в областтта на гениталиите. Напоследък има разрботени от бюти индустрията филъри, които са специално за подобряване на лубрикацията в областта на гениталиите.

Бихте ли обяснил какво е лабиопастика?

-Лабиопластиката в повечето случаи се отнася за пластика на малки срамни устни. Това са хирургически процедури, които целят да променят формата и размера на малките срамни устни с цел да се постигне желаната от пациентката големина или форма или такава, която да ѝ позволи да извършва нормалните си физиологични нужди, да не ѝ пречи по време на спортуване, в ежедневния живот, при носене на тясно бельо или дрехи примерно. Ако жената има чести вагинални инфекции, те също могат да се дължат на по-големи срамни устни. Това се нарича хипертрофия на малките срамни устни или хипертрофия на лабиите.

При какви случаи се прилага хименопластиката?

-В повечето случаи тя се търси по културни, етнически или религиозни причини, по-рядко по социални. Най-разбираемо казано това е възстановяване на девствеността чрез възстановяване на химена. Хименът е девствената ципа.

В естетичната гинекология се прилага уголемяване на G точката. Какво се постига с тази процедура?

-G-точката е наречена на името на един немски гинеколог – Графенберг, който първи я описва. Впоследствие се установява, че има и анатомичен субстрат, т.е. имаме структура, която наистина може да се нарече такова нещо. Колегите, които се занимават с естетична гинекология и специално с уголемяване на т.нар. G-точка, по-скоро говорят за област, а не за конкретна точка. Това е областта по предната стена на влагалището – от 3 до 5 см от входа, където има по-голямо струпване на нервни окончания. Т.е. тази област е по-чувствителна, по-сензитивна. Уголемявайки я, което естествено го постигме с инжектирането на филър, ние позволяваме тя по-лесно да бъде стимулирана по време на полов акт и от там по-лесно да се достигне до оргазъм. Тази точка чисто анатомично може да бъде установена от самата жена или от нейния партньор. Като ориентир за това представлява една жлеза – жлеза на Скене. При жените тя се намира по хода на уретрата и е на 3 до 5 см от входа на влагалището. Тя е еквивалент на простатата при мъжа и чисто тактилно – т.е. усещане чрез пръсти, може да бъде установена от самата жена. Ако тя иска тази зона да бъде уголемена , това може да бъде направено. Не при всички жени тази зона се намира на едно и също място, затова ние стествено препоръчваме жената да я установи преди да дойде при нас и да ни насочи къде да инжектираме по-голямо количество филър. Ако жените търсят да разнообразят половия си живот, има и друг метод, освен уголемяване на G точката. Това е прилагане на PRP, в Америка е известно като „оргазмена инжекция“. Това е собствен продукт от тялото на жената. Извлича се около 50 кубика кръв, центрофугира се със специална центрофуга и се отделят само формените елементи на кръвта, които се наричат тромбоцити. Те се инжектират на специални места – по предната стена на влагалището, около клитора, малките срамни устни, входа на влагалището. Тромбоцитите съдържат страшно много растежни фактори, досега са установени 33, и водят до подобряване на кръвоснабдяването в тази област и оттам до значително по-лесно постигане на оргазъм. 8 от 10 жени, на които съм правил PRP казват, че ефектът е значителен и с продължителност около 1 година.

В естетичната гинекология препоръчват ли се профилактични прегледи както в естетичната?

-Задължително. Ние си имаме протокол, според който преди всяка естетична процедура на жената трябва да ѝ бъде направена цитонамазка, да се вземе микробиология и да се установи нейното здравословно състояние към настоящия момент. В по-големия процент от случаите методите, прилагани в естетичната гинекология, не могат да доведат до развитие на рак, до карценогенеза. Това важи включително и за прилагането на лазер, който по същество представлява светлина, светлинен енергиен източник. С цел избягване на съдебно-медицински търсения и за успокоение на самата жена обаче ние предпочитаме да имаме актуален статус относно цитология и микробиология с не повече от 3-месечна давност.

Със сигурност има дами, които са притесняват да дойдат в кабинета и да разговарят за своята естетика. Какво бихте ги посъветвали?

-Разбира се, така е, притесняват се жените, иначе интересът е голям. Бих ги посъветвал първо да решат дали наистина имат нужда от естетична гинекология. Да преценят дали имат някакви клинични оплаквания и дали процедурите – дали ще са с временен или постоянен ефект, биха подобрили живота им, в това число и половия. След това, ако искат разбира се, да се поразровят малко в интернет или в специализирана литература. Това, което аз им препоръчвам, е да дойдат и да се посъветват с мен, да направят един консултативен преглед, който разбира се с нищо не ги задължава. Заедно можем да решим дали наистина имат нужда от това нещо и дали мога аз да им помогна. Те трябва да имат реалистични очаквания от процедурата и след това да решим заедно какво да направим.

Проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни към 
солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на кръвното 
налягане.

Хипертонията или високото кръвно налягане засяга около 1,28 милиарда 
възрастни по света, много от които в страни с ниски и средни доходи.
  Ако кръвното налягане не се контролира, това може да увеличи риска от 
сърдечни, мозъчни и бъбречни заболявания.

  Една често срещана, но по-малко известна причина за хипертония е 
чувствителността към сол – когато тялото не успява да отдели излишната 
сол.

Ново проучване установи, че жените от всички възрасти са по-чувствителни 
към солта от мъжете, което може да има отражение върху контрола на 
кръвното налягане.

„Най-важният факт, подчертан в това проучване, е, че жените, независимо 
дали са преди или след менопауза, са по-чувствителни към солта от 
мъжете.“ казва д-р Ерик Белин де Шантемеле , автор на изследването и 
физиолог в Центъра по съдова биология към Медицинския колеж на Джорджия 
към университета Аугуста.

Според  Световната здравна организация (СЗО) почти 1,3 милиарда 
възрастни на възраст 30-79 години по света имат хипертония (високо 
кръвно налягане).  А от 1990 г. насам броят на хората с хипертония в 
световен мащаб се е удвоил.

Има няколко добре известни фактора, които повишават риска от хипертония.

Те включват:
  Възраст: Хипертонията е по-често срещана над 65-годишна възраст
  Етническа принадлежност: Някои етнически групи са по-склонни към 
хипертония от други.

Тегло: Затлъстяването е основен рисков фактор за хипертония
  Редовна употреба на алкохол и тютюн.

  Пол: мъжете имат по-висок риск от развитие на хипертония, отколкото 
жените. 

Това обаче е само докато жените достигнат менопауза.

Съществуващи здравословни състояния: сърдечно-съдови заболявания, 
диабет, хронично бъбречно заболяване и високи нива на холестерол могат 
да доведат до хипертония, особено с възрастта.

По-малко признат факт, който може да повиши кръвното налягане, е 
чувствителността към сол – склонността на тялото да задържа сол, вместо 
да я отделя през бъбреците.

Преглед на епидемиологични данни, публикувани в HypertensionTrusted 
Source, предполага, че жените от всички възрасти и етноси са 
по-чувствителни към солта от мъжете.  И тази тенденция да се задържа 
повече сол се увеличава след менопаузата.

Какво е чувствителност към сол?
Солта съдържа около 40% натриеви йони и 60% хлоридни йони.  Имаме нужда 
от малко количество натрий, около 500 mg (или четвърт чаена лъжичка сол) 
на ден, за провеждане на нервни импулси, свиване и отпускане на 
мускулите и поддържане на правилния баланс на вода и минерали.

Повечето хора обаче приемат повече натрий, отколкото им е необходимо.  
В страните с по-високи доходи около 75% от приема на сол идва от 
преработени храни и ястия, консумирани извън дома.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията (CDC) съветва да 
увеличите пресните храни в диетата си, за да намалите приема на сол, а 
ако ядете преработени храни, потърсете такива, които имат по-малко от 
600 mg на порция.

Според CDC изследванията показват силна връзка между количеството 
консумирана сол и повишените нива на кръвно налягане (BP).  И за 
повечето хора намаляването на приема на сол води до понижено кръвно 
налягане.

  В световен мащаб хората консумират средно от 9 до 12 грама сол дневно — 
около двойно повече от препоръката на СЗО от 5 грама дневно за 
сърдечно-съдово здраве.

  Отдавна е известно, че мъжете под 65 години имат по-висок риск от 
хипертония, отколкото жените, но рискът се увеличава при жените след 
менопаузата.

Обяснението, което предлагат учените, е може би изненадващо. 

Според д-р Белин де Шантемеле доказателствата при хора и лабораторни животни 
показват, че женските бъбреци са по-добри в отделянето на сол.  
Изглежда, че проблемът е във васкулатурата, защото солта също трябва да 
отпуска кръвоносните съдове, но не го прави при тези, които са 
чувствителни към солта.

Ролята на естроген в контрола на кръвното налягане отдавна се обсъжда. 
Това проучване установи, че чувствителността на кръвното налягане към 
сол се повишава след менопаузата, когато нивата на естроген са по-ниски.
Но може да не е само естрогенът, който оказва ефект.

Д-р Ерик Белин де Шантемеле подчерта ролята на друг хормон:
„Данните от нашите собствени проучвания и литературата сочат 
неспособността на жените да намалят производството на хормона 
алдостерон, задържащ солта, който също контролира способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. Неподходящите нива на алдостерон в 
отговор на поглъщането на сол изглежда намаляват способността на 
кръвоносните съдове да се отпуснат. „

Хората трябва да следват препоръките на  СЗО и да намалят приема на сол.

Източник: https://www.medicalnewstoday.com
By Katharine Lang

Редактор: Йорданка Йовчева