Д-Р ЕЛИЗ ТАЗИМОВА – Онкологията и в частност рак на гърдата
GN News
Специализирано медицинско издание
Д-Р АДРИАНА АНДРЕЕВА:
ИМУНОТЕРАПИЯТА МОДУЛИРА ИМУННАТА СИСТЕМА И ПОВИШАВА СПОСОБНОСТТА Й ДА РАЗПОЗНАВА И УНИЩОЖАВА ТУМОРНИТЕ КЛЕТКИ
Д-р Адриана Андреева е онколог, част от екипа на отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Света София“. Тя е специалист по Медицинска онкология и Вътрешни болести.
Диагностицира и лекува пациенти с онкологични заболявания, както и високорискови пациенти с кардиоваскуларни, белодробни заболявания и захарен диабет. Има допълнителни курсове и квалификации по нефрология, кардиология и ревматология, пулмология и алергология.
ПРЕЗ МАРТ МЕЖДУНАРОДНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВА- НЕ НА РАКА СЪОБЩИ ТРЕВОЖНИ ДАННИ. СПОРЕД ТЯХ, АКО НЕ СЕ ПРЕДПРИЕМАТ РЕШИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ, СЕ ОЧАКВА ДО 2035 Г. СМЪРТНИТЕ СЛУЧАИ ДА НАРАСНАТ С 24%, КОЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ РАКА В ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТНОСТ В ЕС. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ТОВА?
Към настоящия момент в Европа злокачествените заболява- ния заемат второ място по значимост след болестите на сър- дечно-съдовата система.
Независимо че в много европейски държави все повече се прилага ефективна и целенасочена профилактика, смърт- ността от онкологични заболявания нараства.
Смъртността зависи от стадия на заболяването, хистологич- ния вид на тумора, навременната диагностика, точността на диагностичните методи и ефективността на лечението. За съжаление, тяхното неблагоприятно развитие и съчетание е причина за наблюдаваните негативни тенденции.
Основни причини за нарастване на раковите заболявания са застаряването на населението, факторите на околната среда и факторите, свързани с начина на живот – начин на хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, физическа активност, полова култура, професионални увреждания, замърсяване на околната среда. До скоро честотата на ня- кои онкологични заболявания беше по-висока в развитите западни държави. През последните години се наблюдава тревожна тенденция за нарастване на онкологичните забо- лявания в страните от Източна и Южна Европа, свързана с „позападняване“ начина на живот там.
КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВИСОКАТА СМЪРТНОСТ В РЕЗУЛТАТ НА РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?
За съжаление, повечето изследвани локализации на злока- чествените заболявания в България показват неблагопри- ятни тенденции. Причините за това са комплексни. Често болестта се диагностицира в напреднал стадии, което зна- чително намалява шансовете за успешно лечение. Липсват национална програма за контрол на злокачествените забо- лявания и програма за популационен скрининг, които са в основата на ранната диагностика, преживяемостта и смърт- ността в страната. Организираният скрининг е показал своята ефективност в страни като Финландия, например, където след въвеждането му стандартизираната смъртност от рак на маточната шийка е намаляла с 80%.
Друг определящ фактор е ниската здравната култура на на- селението. По този показател България се нарежда на едно от водещите места в света. Изключително висок е процентът на пушачите. Не са по-добри и показателите за култура на храненето и физическа активност. Важен фактор е и заста- ряването на населението – онкологичните заболявания за- честяват с напредване на възрастта. Липсват образователни програми. Само 30% от българите посещават профилактич- ни прегледи.
Лечението на рака е комплексен процес, който за съжаление у нас не е добре организиран. Липсва колаборация между отделните диагностични и терапевтични звена. Освен от мо- дерна и скъпо струваща терапия, много от тези пациенти се нуждаят от палиативни грижи в последните стадии на болес- тта. Реално достъпно и работещо финансиране от държавата и здравната каса за това липсва.
СПОРЕД НЯКОИ СПЕЦИАЛИСТИ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ЛИЧ- НИТЕ ЛЕКАРИ У НАС НЕ РАЗПОЗНАВАТ СИМПТОМИТЕ НА НЯКОИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, А ПАЦИЕНТЪТ ОТ СВОЯ СТРАНА Е ЛИШЕН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА ОТ СПЕЦИАЛИСТ, КОГАТО ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ОЩЕ В НАЧАЛЕН СТАДИЙ. ТАКА ЛИ Е И КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?
Личните лекари са в самото начало на диагностичния про- цес, което им отрежда изключително важна роля. Голямата натовареност на ОПЛ вероятно е една от причините за про- пускане на ранните симптоми на онкологичното заболяване и навременната диагностика.
Личните лекари получават финансиране за отсяване на ри- сковите групи пациенти, но на практика това не винаги се случва или се случва формално.
Понастоящем медицинската наука е постигнала напредък, позволяващ голяма част от злокачествените заболявания да бъдат предотвратени чрез целенасочена профилактика.
Световният опит е доказал, че най-ефективното средство е откриването на болестта в ранен стадии, което е свързано с успешно лечение. Трябва да се работи в посока финанси- ране на програмите за скрининг и превенция, повишаване броя на обхванатите от профилактичен преглед пациенти, на повишаване информираността на хората относно риско- вите фактори, здравословен начин на живот, хранене и фи- зическа активност.
КАКВО Е НИВОТО НА ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА В БЪЛГАРИЯ?
В България липсва действаща национална програма за профилактика на рака. Има някои локални инициативи за безплатни профилактични прегледи, които се провеждат не- системно. Резултатите в повечето случаи показват късно ди- агностицирани злокачествени тумори в напреднал стадии, при които трудно се постига успешно лечение.
КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС?
Промените в нормативната уредба на Министерството на здравеопазването, които засягат събирането и интерпрета- цията на данни за злокачествените заболявания през по- следните години, както и липсата на финансиране, доведоха до невъзможност за пълна и точна информация за разпрос- транението на злокачествените заболявания в България. По данни на международни източници (GLOBOCAN) най-чести- те локализации в България са колоректалният карцином, ра- кът на простатата, белия дроб и женската гърда.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИМУНОТЕРАПИЯТА КАТО ЛЕЧЕНИЕ?
Имунотерапията е метод, чрез които се модифицира имун- ната система, с което се дава възможност на организма сам да се пребори с рака.
Туморните клетки притежават множество механизми, с които да избягват действието на имунната система, как- то и да възпрепятстват имунните клетки да реагират.
Туморните клетки имат по повърхността си специфични ре- цептори, чрез които се свързват с имунните клетки, потис- кат активността им, като така възпрепятстват имунната реакция. Прилагането на имунотерапия води до потискане на тези механизми и активиране на имунния отговор срещу раковите клетки. Имунотерапията включва различни по вид медикаменти – моноклонални антитела, ваксини, онколитич- ни вируси.
ПО КАКВО ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ИМУНОТЕРАПИЯТА СЕ РАЗЛИ- ЧАВА ОТ ХИМИОТЕРАПИЯТА?
Това са два метода с напълно различен механизъм на действие. Цитостатиците, използвани при химиотерапия- та, са химични субстанции, които потискат механизмите на клетъчното делене, като взаимодействат със структури, раз- положени предимно в клетъчното ядро. Колкото по-висока е растежната фракция на тумора, тоест колкото по-активно се делят туморните клетки, толкова по-добър ще е клиничният отговор към лечението.
Химиотерапията атакува всички бързоделящи се клетки. Освен туморните, такива са и клетките на костния мозък, лигавиците на стомашно-чревния тракт, космените фоли- кули, половите клетки. Това води до специфични токсични прояви като косопад, гадене, кожна и лигавична токсич- ност, нарушения в репродукцията, анемия, спад на левко- цити и тромбоцити.
Когато лечението започне, ефектът често е почти незабавен. ХТ спира да действа след като лекарствата престанат да се прилагат.
От друга страна, имунотерапията модулира имунната систе- ма, като повишава способността й да разпознава и унищо- жава туморните клетки. Така се предпазват здравите тъка- ни и токсичните ефекти са значително по-слабо изразени. Имунотерапията често отнема повече време до появата на видим резултат. Имунотерапията може потенциално да сти- мулира имунната система да продължи да се бори с рака дори след спиране на лечението.
ПРИ КОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И КОИ ПАЦИЕНТИ Е ПРИЛОЖИ- МА ИМУНОТЕРАПИЯТА?
Терапиите в онкологията са строго индивидуализирани. Имунотерапевтичните лекарства се използват най-вече в напреднал стадии на заболяването. Те са много ефективни при малигнен меламом, белодробен карцином и карцином на бъбрека. Прилагат се също и при уротелен карцином, тумо- ри на глава и шия, колоректален карцином, хепатоцелуларен карцином.
Имунотерапията е особено ефективна при пациенти, при които не целим излекуване, а максимално удължа- ване на живота, при това с добро качество.
Дали може да се приложи имунотерапия при даден пациент ще зависи от туморната генетика и биологията на тумора, както и от наличието на предиктивни биомаркери. Биомар- керите са биологични молекули, които се откриват в кръвта или тъканите и предоставят информация за вероятността за отговор към дадено лечение. Провеждането на биомаркерен тест е втората важна стъпка след поставянето на диагнозата.
ИМА ЛИ СЛУЧАИ, КОГАТО ТЯ НЕ Е ПРИЛОЖИМА?
Да, ако генетичният профил на тумора не е индициран за приложение на имунотерапия. Имунотерапия не се прилага в ранните стадии на заболяването, с изключение на малиг- нения меланом, където се използва в адювантен план. Па- циенти в тежко увредено общо състояние, такива със силно компрометирана функция на черен дроб, бял дроб и бъбреци също не са подходящи.
КАКВА Е ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЛЕЧЕНИЕТО С ИМУ- НОТЕРАПИЯ?
Това ще зависи от еволюцията на заболяването, индивидуал- ната поносимост към лечението, общото състояние на паци- ента. Като цяло, лечението продължава до настъпването на прогресия или до наличието на клинична полза за пациента.
ИМА ЛИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ СЛЕД ПРИЛОЖЕНИЕТО Й?
Да, но обикновено са леки до умерени и обратими, ако бъдат открити навреме. Могат да се появят по всяко време от лече- нието, дори и след преустановяването му. Най-често включ- ват гадене, диария, грипоподобни симптоми, кожни реак- ции като обрив и сърбеж. Много от страничните ефекти на имунотерапията произлизат от свръхактивиране на имунна- та система. Най-често се засягат кожата, червата, жлезите с вътрешна секреция, бял и черен дроб. Тежките нежелани реакции, водещи до окончателно прекратяване на лечение- то, са много редки.
ИМУНОТЕРАПИЯТА, КОЯТО СЕ ПРИЛАГА У НАС, НА НИВО- ТО НА ТАЗИ В ДОБРИТЕ ЗАПАДНИ БОЛНИЦИ ЛИ Е?
Имунотерапията е ново направление в лекарственото лече- ние на туморите, което през последните 10 години се раз- вива изключително интензивно. Като цяло, лечението на пациенти със солидни тумори у нас, независимо дали е иму- нотерапия или друг терапевтичен подход, е на много високо ниво, идентично с това в другите европейски държави. Па- циентите имат осигурен бърз достъп до специалистите онко- лози, което осигурява и ранен старт на терапията. Българските онкологични пациенти имат достъп до почти всички одобрени от Европейската агенция за лекарствата медикаменти и могат да подходят с доверие към избора на- правен от техните онколози.
ИМАТ ЛИ ВСИЧКИ ПАЦИЕНТИ ДОСТЪП ДО ИМУНОТЕРА- ПИЯ? ЗДРАВНАТА КАСА ПОЕМА ЛИ ИМУНОТЕРАПИЯТА?
От 2012 година онкологичните лекарства се реимбурсират от здравната каса. В момента в България се плащат почти всички нови терапии. Те са напълно достъпни и поети от НЗОК за всички здравноосигурени лица по стриктно описа- ни критерии за това лечение.
ИМА ЛИ ДОСТАТЪЧНО СПЕЦИАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ, КОИ- ТО ДА ПРИЛАГАТ ТОВА ЛЕЧЕНИЕ?
Да, онколозите у нас, работещи в частни и държавни уни- верситетски болници, се усъвършенстват постоянно. Нови- ните в онкологията излизат на най-високите форуми като ASCO и Европейската асоциация по медицинска онкология. Всички онколози в страната имат достъп до тази информа- ция. Постоянно се организират научни форуми и конферен- ции, където онколози и имунолози обсъждат нови данни,обменя се световен клиничен опит, споделят се резултати от прилаганото лечение.
ДОЦ. ЖЕЛЯЗКО АРАБАДЖИЕВ- С ИМУНОТЕРАПИЯТА ПРЕЖИВЯЕМОСТТА ПРИ ОНКОБОЛНИТЕ СЕ УВЕЛИЧИ ОТ МЕСЕЦИ НА ГОДИНИ
Благодарение на нея, пациентите може да са сигурни, че ракът им ще се превърне в нещо като хронично заболяване, казва председателят на Българското научно дружество по имуноонкология.
Доц. д-р Арабаджиев е началник на отделение по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник“ и председател на Българското научно дружество по имуноонкология. Хоноруван асистенткъм катедра „Пропедевтика на вътрешни болести“, факултет „Медицина“ в СУ „ Св. Климент Охридски“. Автор и съавтор на повече от 50 публикации в национални и международни специализирани научни списания, участвал е в издаването на ръководства, учебни книги, монографии и учебници в областта на лечение на рак. Автор на две монографии – „Имунотерапия и лечение на рак на гърдата“ и „Лекарствена токсичност от имунотерапия при лечението на онкологичните заболявания“. Доц. Арабаджиев е и член на редакционни бордове на международни и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен изследовател и подизследовател в международни многоцентрови клинични изпитвания.
ДОЦ. АРАБАДЖИЕВ, КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У НАС И КЪДЕ СЕ НАМИРАМЕ НА ЕВРОПЕЙ- СКАТА КАРТА?
Истината е, че ситуацията със заболяваемостта у нас не е по-различна от тази в болшинството от европейските дър- жави. В никакъв случай не сме на челните места по забо- леваемост, нито на най-челните по смъртност. При жените водещ е карциномът на гърдата. При мъжете карциномът на простатата и карциномът на белите дробове през годините непрекъснато си делят първо място. И, разбира се, колоре- кталният карцином, който и за двата пола е сред челните позиции по отношение на заболеваемостта. По отношение на смъртността карциномът на белите дробове е с най-висо- ка смъртност, независимо от огромния напредък, който тази туморна локализация придоби през последните 2 десетиле- тия – там имаме много нови лекарствени и други методи за лечение. Смъртността от рак на гърдата и простатен карци- ном определено бележи леко намаление или поне не увели- чаване. Същото е по отношение на карцинома на кожата, малигнения меланом. И при двата пола от 2007 г. насам има ясна тенденция за намаляване на смъртността заради нови- те лекарства за това заболяване.
ВИЕ СТЕ ВОДЕЩ СПЕЦИАЛИСТ ПО ИМУНООНКОЛОГИЯ. КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ ОБЛАСТ?
Имуноонкологията е малка областна лекарственото лечение на злокачествените солидни тумори, която се оформи като подспециалност през последното десетилетие.
Базирана е на откритието за възможността туморните клетки да заглушават имунния отговори, който организмът създава срещу злосторници като раковите клетки. Ако ми позволи- те метафората, раковите клетки са много хитри същества – свързвайки се с Т-лимфоцитите, които са клетките на имун- ната система, те заглушават и се скриват от действието на тези клетки. Благодарение на това имунната система не може да разруши първоначално малкото на брой туморни клетки и те започват да се разрастват и да се разпространяват из тялото. Алисън и Ходжу са двамата учени имонолози, които през 2018 г. получиха Нобелова награда за откритието нат. нар. PDL1 – PD1 механизъм, според който върху туморните клетки се появава един лиганд, наречен PDL (programmed death ligand), който се свързва със своя рецептор PD1 върху туморната клетка и по този начин не позволява на имун- ната система да унищожи самата туморна клетка. Разбира се този механизъм беше известен доста преди 2018 г. и е в основата на съвременната имунотерапия. Но имуноонколо- гията не е само имунотерапията с т.нар. имунни чек поинт инхибитори (чекпоинт е именно този път между PDL1 и PD1 свързването). Има много други имунни пътища, които въз- препятстват стабилен имунен отговор иунищожаване на ту- морните клетки от имунната система. Имуноонкологията ще промени изобщопредставите ни за лечение на рака и вече го прави. При леченето с имунни чек пойнт инхибитори няма тези странични ефекти, които ги има при химиотерапията. Няма го този ефект на унищожаване на здравите клетки от химиотерапията, няма я тази специфична реакция, която пациентите на химиотерапия имат, като уморяемост и т.н. Поради това, освен удължената преживяемост, пациентите понасят добре и имунното лечение.
ИМУНОТЕРАПИЯТА ЛИ Е НАЙ-НОВИЯТ МЕТОД ЗА БОЛНИ- ТЕ ОТ РАК? ТОВА ЛИ Е ТЯХНОТО СПАСЕНИЕ В МОМЕНТА? Това е най-новият метод. Спасение е силна дума, не искам читателите ви да остават с неправилното впечатление, че ракът е победен с имунотерапията. Но да цитирам малко фактология: Ако пациентите с малигнен меланом, например, се лекуваха през 70-те г. с химиотерапия и имаха обща пре- живяемост между 6 и 8 месеца, в момента тези от тях, които се лекуват с имунотерапия, имат обща преживяемост между 5 и 7 г.
Т.е. благодарение на имунотерапията и ангжирането на собствените имунни възможности, пациентите могат да бъдат сигурни, че техният рак ще се превърве в нещо като хронично заболяване. Дай Боже след време наистина хори- зонтът да бъде не няколко години, а няколко десетки годи- ни, както е към момента при диабет, ХИВ и други хронични страдания.
ПРИ КОИ РАКОВИ ЛОКАЛИЗАЦИИ ИМУНОТЕРАПИЯТА ИМА НАЙ-ДОБЪР УСПЕХ В МОМЕНТА?
Всичко започна с въпросния малигнен меланом, поради причината, че генетиката на тези туморни клетки е силно обогатена с мутации, а мутациите са тези, към които имуно- терапията действа в момента най-силно. Това са най-чувст- вителните ракови клетки. Имуногенността на туморните клетки на меланома е най-висока, т.е. тези клетки най-много дразнят имунната система. Но когато тя е заглушена от този фактор, за който стана дума преди малко, тя не може да ре- агира имунния отговор.Затова и там бяха най-големите ус- пехи и първата туморна локализация, при която прилагахме имунната терапия. След това дойде ракът на белия дроб, при който в момента наистина се променя изобщо терапевтична- та оценка на тези пациенти, дори и в по-напредналите ста- дии. Разбира се, и карциномът на пикочния мехур, а вече и карциномът на назофаринкса, карциномите на глава и шия. Отскоро имаме имунотерапия, която напълно се реимбурси- ра в България за плоскоклетъчния карцином на хранопро- вода, за аденокарцинома на гастроезафигиалната връзка. Имаме имунотерапия и за още няколко туморни локализа- ции – карцинома на панкреаса, енднометриалния и церви- калния карцином, за които все още чакаме реимбурсация за съответните терапии. Очакваме след 2-3 г. при почти всички туморни локализации имунотерапията – самостоятелно или в комбинация – да се наложи.
СПОРЕД СВЕТОВНИЯ ЖЕНСКИ КЛУБ БЪЛГАРИЯ, И В ЧАСТ- НОСТ СОФИЯ, СЕ НАМИРАТ НА ЕДНО ОТ ЧЕЛНИТЕ МЕСТА ПО КЪСНО ОТКРИТ РАК НА ГЪРДАТА. ТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ САМО ПРИ 15.4% ОТ СЛУЧАИТЕ ЗАБОЛЯВАНЕТО Е ОТКРИ- ТО В ПЪРВА ФАЗА. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА?
Това е тъжна статистика, не съм запознат с нея, но има веро- ятност да е напълно вярна. Причината е в липсата на адек- ватна скринингова и профилактична програма за карцино- ма на гърдата.
На второ място – вие подчертахте, че става дума за София предимно – начинът на живот в този град. В София хората са изключително забързани в ежедневието, до известна сте- пен не обръщат внимание на ранните симптоми. Фактор е и интернет, където може да намерите информация, че една бучка на гърдата не трябва да бъде пипана, подлагана на диагностика, защото може да се разрасне, че вероятно от себе си ще изчезне, ще се самоизлекува и т.н. Т.е. говорим за една комбинация от динамиката на живота, интелектуалния статус на голяма част от населението, както и липсата на доверие в медицинските специалисти. Този процент драс- тично ще се промени, ако се въведе адекватна скринингова програма и много ясна политика за профилактика за карци- нома на гърдата.
КАКВА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ПРОФИЛАКТИЧНА ГРИЖА, КОЯТО ЕДНА ЖЕНА ТРЯБВА ДА СПАЗВА?
Всички пациенти трябва да провеждат ежегодно профи- лактични прегледи. При жените тези прегледи задължител- но трябва да включват гинекологичен преглед и преглед на гърдите.
До 40-годишна възраст не е добре жените да провеж- дат мамографски прегледи, ако няма диагностицирано някакво туморно образование в гърдата. Препоръчват се ехографски прегледи и, ако при тях вече се устано- ви някаква туморна формация, тогава да се направи мамография или ядрено-магнитен резонас.
Аз лично бих препоръчал жените, които имат фамилна анам- неза, да започнат тези профилактични прегледи около 30-го- дишната си възраст. Трябва да отворим една малка скоба – въпреки че статистически все още не може да бъде дока- зано, жените, които са провеждали многократни опити за ин витро забременяване, които са били подложени на тежко хормонално стимулиране или на дългогодишна употреба на хормонални препарати, особено тези, които перименопазу- ално са приемали такива препарати, са с по-висок риск и би трябвало по-често и по-насочено да се проследяват за карци- ном на гърда, както и за карцином на яйчниците.
НАПОСЛЕДЪК СЕ ЗАГОВОРИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ВАК- СИНА СРЕЩУ РАК НА ГЪРДАТА. ОЧАКВА ЛИ СЕ ТЯ ДА Е НАЛИЧНА В ОБОЗРИМО БЪДЕЩЕ?
Ако ми позволите, да върна малко разговора към COVID-19, въпреки че темата вече не е модерна. Незнам колко ви е из- вестно, но една от ваксините за COVID-19 е разработвана и проучвана и като противоракова ваксина именно при кар
циномите на гърда. Така че хората, които са се ваксинира- ли срещу COVID-19 сега, може би ще имат някакъв траен имунитет и срещу онкологични заболявания. И тук леко за- тваряме шеговития тон. Но, да, наистина, благодарение на установените ползи по отношение на имунотерапията, която намира място и при карцинома на гърда, се работи и в тази посока – да бъдат открити ваксини, които всъщност да съз- дават специфичен имунитет, насочен към определени части на туморните клетки на рака на гърдата. В момента няма регистрирана такава ваксина, има само клинични изпитва- ния в средно напреднали фази, предимно в първа и втора от общо 3-те предклинични фази. Четвъртата фаза е следмар- кетинговата оторизация.
Ако такива ваксини бъдат въведени, това ще промени тотал- но пейзажа на онкологичните заболявания. Вярвам, че ние с вас ще бъдем съвременници на противотуморните ваксини. За съжаление, около COVID-19 видяхме, че българите резис- тират към новостите, нямат доверие, след това обвиняват някой друг за случилото се. Надявам се с противотуморните ваксини нещата да бъдат малко по-различни.
Не само за рака на гърдата, а и за рака на белите дробове има изпитвания на ваксини. Трябва да кажем, че вече има ваксини, които осъществяват профилактика на карцинома на маточната шийка. Това са анти-HPV ваксините, които всяко момче и момиче в ранните си години, преди започва- не на полов живот, трябва да си постави. Това ще изкорени карцинома на шийката на матката и карцинома на пениса, които са изключително вирус базирани карциноми.
ДО КОЛКО ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ МОГАТ ДА ПО- МОГНАТ В ОНКОПРОФИЛАКТИКАТА?
Ракът е генетично заболяване. Генетиката е от изключител- но значение за която и да е локализация на рака, независи- мо дали той е придобит в резултат на влияние на външната среда върху генетиката на нормалните клетки или е наслед- ствен поради наличие на унаследяващ се генетичен дефект. Разбира се, някои от туморните локализации, като карци- номите на яйчниците, на гърдата, на щитовидната жлеза, са по генетично обусловени. BRCA мутацията, например,8 предполага развитие на карцином на яйчниците и карцином на гърдата. Колоректалният карцином също има генетична предиспозиция. В този смисъл изясняването на човешката генетика е много важно, защото привидно здрави хора може да имат генетика, която да предполага развитието на рак на някакъв етап. От друга страна, при вече диагностициран рак, генетичните тестове помагат да се направи генетично- то профилиране на туморната клетка и да се намерят точно тези характеристики, които да определят персонализирания подход в лечението. В момента медицинските оноколози из- следваме стандартно на дневна база 7 или 8 генетични мута- ции при различните видове туморни локализации, а в някои случаи препоръчваме на пациентите да направят по-широк панел от генетично тествуване, където се изследват над 400 гена. Респективнотно, ако се появи мутация в някои от из- следваните гени, които са онкогенни, свързани с различни заболявания, тогава променяме лечебната си тактика или предлагаме включително и лекарства, които към момента имат регистрация за друг вид рак. Защото се очакват ползи и при този, който има същата генетична мутация.
Нерядко има пациенти, които имат мутация в BRCA, която касае карцином на яйчник или гърда, а те са примерно с рак на стомаха.
При тях се очаква полза от лекарствата, насочени срещу тази мутация, въпреки че те не са разрешени за такава упо- треба. Става дума за т.нар. off label употреба, която много се коментира в момента в контекста на персонализираната медицина. Най-общо казано,в момента науката онкология преминава от процеса на свързани с локализацията лечения (ракът на яйчника се лекува с едно лекарство, а пък ракът на белия дроб -с друго) към туморагностичното лечение – не- зависимо къде се намира туморът, ако той има дадена кон- стелация от мутации или други характеристики, трябва да получи съответното лекарство.
Т.Е. ВИЕ АТАКУВАТЕ ТАРГЕТНО?
Точно така, атакуваме самия тумор и туморната клетка с нейните специфики, а не се съобразяваме къде е възникнал самия рак. Лекарствата за карцином на гърдата работят при карцинома на белия дроб, ако той има съответните генетич- ни характеристики, наподобявящи туморните клетки на рак на гърдата.
КАКВИ СЪВЕТИ БИХТЕ ДАЛИ НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ?
На първо място всеки един човек трябва много добре да опознае тялото си, за да може първи да разбере промяната в него. Всяко нещо, което ви притеснява, всяко усещане, кое- то е различно от обичайното в ежедневието, трябва да бъде консултирано с лекар.
Второ – задължително, ако има съмнение, че нещо се случ- ва в тялото, трябва да се търси лекарска помощ. Идеалният вариант е личният лекар да мисли в посока онкологични за- болявания и да може да насочи към съответния специалист. При по-лошия вариант, ако нещо се позабави в диагности- ката на първично ниво, пациентът сам да намери пътя към специалиста. Медицинският онколог е човекът, който дири- жира процеса по диагностика и, вече след диагностиката, самото терапевтично поведение. Пациентите задължително трябва да имат доверие на своя лекар, защото има публи- кации и статистически доказани резултати, че пациентите, които имат доверие на своите лекари и спазват стриктно ле- карските препоръки и лечения, имат по-добър ефект от про- веденото лечение. Това е категорично.
И на последно място – пациентът трябва да прави опит да се лекува близо до мястото, където живее, за да има комфорта на дома си, на близките си. Подкре- пата на семейството е половината
от лечението на онкопациента.
РАК НА ЯЙЧНИЦИТЕ
Ранният рак на яйчниците често е безсимптомен. Когато се развият симптоми, те могат да бъдат неясни или да имитират разстроен стомах, така че ракът на яйчниците често остава неоткрит, докато не се разпространи в корема. В този напреднал стадий ракът на яйчниците се лекува по-трудно.
Повече от 19 000 жени ще бъдат диагностицирани с рак на яйчниците тази година в САЩ, според Американското общество за борба с рака. Въпреки че ракът на яйчниците не е често срещан, той е причина за повече смъртни случаи от всеки друг рак на женската репродуктивна система. Някои хора имат по-висок риск от рак на яйчниците, тъй като са наследили мутация в рисков ген от техните родители, която повишава риска от рак.
Около 20%–25% от случаите на рак на яйчниците са генетично обусловени. Можете да си направите кръвен тест, за да разберете дали сте носители на мутация в някои от тези гени, която повишава риска от развитие на рак на яйчниците.
Колко са гените, метации в които повишават риска?
Националната всеобхватна мрежа за борба с рака определя поне 11 гени, мутации в които повишават риска от развитие на рак на яйчниците:
BRCA1, BRCA2, BRIP1, MLH1, MSH2, MSH6, PMS2, EPCAM, PALB2, RAD51C и RAD51D.
Мутации във всеки един от тези 11 гени носи обуславят различен риск от развитие на рак на яйчниците през целия живот. В зависимост от гена и типа на мутацията този риск варира от 3% до 45%. Важно е да се знаете, че наличието на мутация в даден рисков ген,не означава,задължително, че ще се развие рак на яйчниците.
Повечето случаи на рак на яйчниците не са унаследени. Те са резултат от случайни генетични промени, които се натрупват през целия живот. Всеки натрупва тези генетични промени в хода на жизнения си път, което е една от причините повечето видове рак да се развиват по-късно в живота с напредване на възрастта на човека.
Повечето жени, диагностицирани с рак на яйчниците, независимо дали произходът на рака им е генетично обусловен от мутация, с която са родени, или е резултат от генетична промяна, настъпила по-късно в живота, са на възраст над 55 години.
Кой трябва да обмисли генетично изследване за рак на яйчниците?
Не всеки трябва да се тества. Когато заболяванията са с висока честота, здравните специалисти препоръчват редовен скрининг на всички.
Например, рискът за една жена да развие рак на гърдата е 1 към 8, така че здравните специалисти препоръчват на всички жени да се изследват профилактично чрез мамография всяка година, като се започне от 40-годишна възраст.
Рискът за една жена да се разболее от рак на яйчниците е 1 на 78, така че рутинният скрининг за повечето жени е ненужен.
Професионалистите по здравни грижи препоръчват генетично изследване за рак на яйчниците в следните конкретни случаи:
Ако сте диагностицирани вече с такъв или друг вид рак.
Ако някой от вашите роднини от първа линия, като родители, братя и сестри или деца, установи, че има генетична обремененост, която повишава риска от рак.
Ако някой от вашите роднини от първа линия е диагностициран с рак на яйчниците.
Ако имате роднина с мутация в рисков ген за рак на яйчниците, но сте под 18 години, здравните специалисти препоръчват да изчакате преди да се подложите на генетичен тест, докато навършите поне 18 години, за да можете да вземете адекватно информирано решение. Повечето случаи на наследствен и придобит рак на яйчниците не се развиват при жени под 40 години.
Какви са ползите от това да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак?
Можете да предприемете малки стъпки, за да намалите общия риск от развитие на рак. Промените в начина на живот, включително увеличаване на приема на плодове и зеленчуци, добавяне на упражнения и намаляване на консумацията на алкохол, могат да намалят риска от няколко вида рак.
Други фактори, които могат да намалят риска за развитие на рак на яйчниците, са употребата на орални контрацептиви, кърмене или раждане на деца. Познанията как да се противодейства на рисковите фактори могат да намалят риска от развитие на рак на яйчниците и да помогнат да се направи информиран избор.
В някои високо-рискови случаи е възможно да се избере превантивна операция. Ако сте изложени на по-висок риск от развитие на рак на яйчниците, гможете да се обърнете към вашия медицински специалист и генетичен консултант за предприемане на превантивни стъпки за намаляване на риска. Хирургията за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби може да се препоръча на жени с висок риск, след като имат деца.
Какви са недостатъците да знаете, че имате генетично предразположение, което повишава риска от развитие на рак?
Недостатъците да знаете, че сте потенциално рискови за развитие на рак са:
Страх и безпокойство
Понякога знанието, че сте изложени на по-висок риск от развитие на заболяване, може да причини психологически стрес. Разговорът с генетичен консултант или присъединяването към група за подкрепа на хора в подобна ситуация може да облекчи страха и да намали вредите.
Чувство на натиск за вземане на решения относно репродукция
Младите жени, които все още не са решили дали искат да имат деца, може могат да се почувстват притиснати да вземат решения за репродукция по-рано, отколкото биха го направили, ако не познаваха този риск.Хората имат 50% риск да предадат генетичното предразположение, свързано с рака, на потомството си. Бъдещата майка би могла да се притеснява и да се обвинява от високия риск за предаване на мутантния раков ген на детето си, правейки решенията за репродукция още по-стресиращи.
Жените, които имат наследствен риск от развитие на рак на яйчниците, не бива да бързат да премахнат яйчниците си, ако плануват да имат деца по естествен път. Препоръчва се отговорно да се подходи към създаването на поколение по естествен път, когато това се вписва в житейските планове на индивида. Не трябва да се забравя е, че дори ако е установено генетично предразположение, което повишава риска от рак на яйчниците, този рак рядко се развива преди 40 годишна възраст.
В случай че се установи наследствено предразположение, което повишава риска от рак?
Тогава се препоръчва следното:
Да се сподели здравната история.
В случай на установено наследствено предразположение за рак на яйчниците, се препоръчва на всички роднини от първа линия да се срещнат с генетичен консултант, за да обсъдят необходимостта от генетично тестване за себе си. Споделянето на здравната история със семейството може да помогне на родствениците и техните деца да направят информиран избор.
Направете подходящ скрининг за вас и вашите близки.
Говорете с вашия медицински специалист относно добавянето на рутинен скрининг за рак, който да подпомогне здравната профилактика в дългосрочен план.
Обмислете внимателно ситуацията си и предоставената информация от специалистите.
Препоръките на генетичните консултанти са персонализирани въз основа на възрастта на жената, специфичен раков ген и типът на установената генна мутация, статус на детеродна възраст и продължаващо лечение на рак онкологичното заболяване. Ако се препоръчва операция за намаляване на риска, консултантът следва насоките на Националната мрежа за борба с рака, за да определи на каква възраст жената трябва да се подложи на операция за отстраняване на яйчниците и фалопиевите тръби. Ако искате да обсъдите вашите възможности за репродукция, генетичен консултант може да ви насочи към екип по репродуктивна ендокринология и асистирана репродукция.
Управлявайте риска!
Не забравяйте, че наличието на наследствено предразположение, което повишава риска от развитие на рак на яйчниците, не означава задължително, че ще развиете такъв рак. Генетичното изследване е инструмент за разбиране на рисковете за вашето здраве. Познанието за повишен риск от развитие на рак на яйчниците, може да помогне за своевременна и надеждна профилактика.
С грижа към теб от ФАНТАСТИКО
БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ И ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗДРАВНА ГРИЖА ЗА РАБОТЕЩИТЕ ВЪВ
ФАНТАСТИКО ГРУП започва инициатива, насочена към здравето на всички служители в компанията. В рамките на три месеца ще бъдат осигурени безплатни профилактични прегледи за някои от най-често срещаните заболявания при жените и мъжете.
Кампанията „С грижа към теб“ се провежда за втора поредна година, като през 2022-ра обхватътна медицинската грижа се разширява.
За всички дами е осигурена възможност за безплатни мамологични и гинекологични прегледи, а за мъжете – профилактични прегледи при уролог и изследвания, даващи информация за цялостното състояние на организма.
„Тази инициатива надгражда допълнителното здравно осигуряване, на което всички колеги с над 1 година трудов стаж в компанията могат да разчитат. „С грижа към теб“ е проект, който е съпроводен с много сериозна информационна кампания сред служителите и цели колегите да бъдат мотивирани да не забравят колко важни са профилактичните прегледи. Нашата задача е да напомним, че един преглед може да спаси живот и че ранната профилактика дава възможност
за успешно лечение“, заяви Валентина Божева, вицепрезидент на ФАНТАСТИКО ГРУП.
През миналата година в рамките на кампанията бяха прегледани от мамолог над 1000 жени от компанията, като при няколко от тях се наложи да започне лечение.
През тази година за провеждането на здравната инициатива компанията си партнира с МБАЛ „Света София“ и лаборатория „Геника“.
При необходимост медицинските специалисти ще насочват пациентите за по-нататъшни изследвания или лечение.
„В инициативата са ангажирани висококвалифицирани специалисти. Благодаря за създадената организация от страна на болница „Света София“ и лаборатории „Геника“. Нищо не е по-ценно от здравето
и затова нашите усилия са насочени, както към подобряване на работната среда, така и към осигуряването на медицинска грижа към целия екип“, допълва Валентина Божева.
Инициативата „С грижа към теб“ започна през март и ще продължи до месец май, включително, за да осигури достатъчно време за всички желаещи да се възползват от безплатните прегледи и изследвания.
В рамките на информационната кампания, чиято цел е да мотивира максимално много служители в компанията да се възползват от медицинските прегледи, ФАНТАСТИКО разчита и на партньорството си с Нана Гладуиш – основател на фондация „Една от 8“. В интервю за вътрешния бюлетин на компанията тя се обръща към всички дами с думите: „Проблемът на всеки човек, който си мисли, че е здрав, е
страхът да не му открият нещо. Не е лесно да станеш някоя сутрин и да си кажеш “Ей сега ще отида при лекаря да потреперя малко от страх”. Нека не се лъжем, няма човек, който да не се страхува, особено от сериозни заболявания.
Но искам да кажа на вашите читатели, че преди точно 10 години аз се събуждах сутрин и в продължение на дни само повтарях, “Ей сега излизам, отивам пак на преглед, дай Боже днес да открият къде ми е рака”.
Иначе казано, страшно е да чуеш, че си болен, но повярвайте ми знанието решава проблемите, докато незнанието само ги задълбочава. Не се страхувайте, дами, отидете на мамолог. Каквото и да чуете винаги можете да намерите правилните хора да ви помогнат. Ние от „Една от 8“ също сме до вас“.
Колко важна е профилактиката при мъжете и защо е нужно някои изследвания да се правят всяка година, пред екипа на ФАНТАСТИКО разяснява Кремена Месечкова – един от основателите на лаборатория
„Геника“: „Пакетът “Мъжко здраве“ включва изчерпателни и адекватни на световната практика профилактични прегледи и изследвания, приложими за диагностика на широк кръг заболявания. Наборът от изследвания дава подробна информация за цялостното състояние на организма и нарушени функции на важни органи.
Общата профилактика дава информация за цялостно състояние на организма, липиден профил, чернодробна функция, диабетен профил, възпалителни процеси, глюкозна обмяна, заболявания на кръвта. В допълнение на общата профилактика пакетите включват профилактика на мъжки урогенитален тракт с цел оценка на репродуктивна функция, онкопрофилактика, скрининг за увреждане на простата. Ежегодната профилактика е установен здравен модел във всички развити
държави. Редовните изследвания от скринингов характер обхващат определени медицински показатели, които ще маркират на много ранен етап евентуален здравословен проблем. Смисълът за тази здравна инвестиция е превенция или ранно установяване на заболяване в стадии, които са напълно лечими и обратими“.
Във ФАНТАСТИКО ГРУП работят около 3400 професионалисти. Компанията непрекъснато разширява пакета от допълнителни придобивки за служителите. В момента той включва месечни бонуси за постигнати резултати, месечни ваучери за храна, ваучери за празници, допълнителен ден отпуск за личен празник. Всички в екипа ползват отстъпки в обектите на ГРУПАТА, включително фитнес център Fast&Fit, боулинг залите MegaXtreme, клуб JoyStation и ресторанти MyChoice.
Свързан ли е приемът на ПО-МАЛКО МЕСО с по-малък риск от рак?
•Учени изследват начина на хранене като възможен фактор за развитието на рак. •Предишни изследвания показват, че консумацията на месо е свързана с по-висок риск от някои видове рак. •Ново проучване установи, че хората, които ядат по-малко месо, имат по-малък риск от заболяване от всички видове рак. •Изследването обаче не може да докаже причината и връзката между консумацията на месо и рискът от рак може да се дължи на други променливи.
Изследователи от Оксфордския университет в Обединеното кралство публикуваха наскоро резултатите от мащабно проучване, в което се изследва влиянието на различните нива на консумация на месо върху вероятността от развитие на рак. Проучването е установило, че при вегетарианците, пескатарианците и хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на рак е значително по-малък.
Авторите на проучването анализират статистически данни за случаите на рак като цяло, а също така разглеждат внимателно влиянието на консумацията на месо върху три от най-разпространените видове рак: рак на гърдата след менопауза, рак на простатата и рак на дебелото черво.
Водещ автор на изследването е Коди Уотлинг, докторант в отдела по епидемиология на рака към Департамента по здравеопазване на населението Nuffield към Оксфордския университет.
„Нашите открития добавят допълнителни доказателства, че спазването на вегетарианска, пескатарианска или нискокалорична диета може
да бъде свързано с по-нисък риск от диагностициране на рак. Тези констатации също така предполагат, че рискът от рак за различните групи на хранене може да е различен в зависимост от вида на рака“, казва той пред Medical News Today.
ИЗСЛЕДВАНА Е ГОЛЯМА ГРУПА
Изследователите са проследили 472 377 души от базата данни на BioBank в Обединеното кралство за среден период от 11, 4 години. Нито един от участниците, които са били на възраст 40-70 години, когато екипът ги е набрал между 2006 и 2010 г., не е имал диагноза рак в началото на изследвания период. По време на проучването лицата са съобщавали на изследователите за приема на месо.
Учените разделят кохортата на проучването на четири групи: •Приемащите месо съобщават, че консумират преработено месо, птиче или червено месо – включително говеждо, свинско и агнешко – повече от пет пъти всяка седмица. В тази група попадат 247 571 души, което представлява 52, 4 % от цялата изследвана популация. •Хората, консумиращи малко месо, са яли същите храни, но максимум пет пъти седмично. От изследваната популация 43, 5%, или 205 385 души, са били в тази група. •Примащите риба, но не и месо, са били 10 696 души, или 2, 3% от изследваната популация. •Вегетарианците и веганите, които не ядат нито месо, нито риба, съставлявали 1, 8% от цялата кохорта, или 8 685 души.
„Благодарение на големия брой случаи на рак в BioBank в Обединеното кралство успяхме да разгледаме често срещаните видове рак в зависимост от групите на хранене, въпреки малкия брой вегетарианци и
пескатариаци, и да проучим допълнително тази връзка“, обяснява Уотлинг.
В края на периода на проучването 54 961 души са развили някакъв вид рак. Изследователите отбелязват 5 882 случая на колоректален рак, 9 501 случая на рак на простатата и 7 537 случая на рак на гърдата след менопауза.
НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ РАК
След като групата, която се храни с месо, служи за база, изследователите изчисляват риска от развитие на рак за останалите три групи. Данните показват, че вероятността за развитие на рак при групата на вегетарианците и веганите е с 14% по-малка в сравнение с останалите групи.
Вероятността да се разболеят от рак е с 10 % по-малка при хората, които консумират риба, а при хората, които консумират малко месо, рискът е намалял с 2 %.
Жените в постменопауза, които са вегетарианци, са имали 18% по- нисък риск от рак на гърдата, а мъжете пескетарианци и вегетарианци са имали съответно 20% и 31% по-нисък риск от рак на простатата.
Когато авторите на проучването разглеждат колоректалния рак, те установяват, че при хората, които консумират малко месо, рискът от развитие на това заболяване е с 9% по-нисък, което, както отбелязват, съответства на предишни изследвания.
КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ДАННИТЕ?
Авторите пишат: „Не е ясно дали другите разлики, наблюдавани при всички видове рак и при рака на простатата, отразяват някакви причинно-следствени връзки или се дължат на други фактори, като
например остатъчно объркване или разлики в откриването на рака“. Сред тези потенциални смущаващи фактори е индексът на телесна маса (ИТМ). Когато изследователите го отчитат, намалението на риска от рак на гърдата при жените вегетарианки става незначително.
„ИТМ би бил потенциален фактор за объркване, ако разликите в неговите стойности по групи не се дължат на различия в храненето. Например, може би вегетарианците спортуват повече от месоядните и в резултат на това поддържат здравословен индекс на телесна маса“, коментира Уотлинг. Той изтъква, че „съществуват разлики в ИТМ по диетични групи, а по-високият ИТМ е свързан с по-висок риск от рак“. „Въпреки това ИТМ може да бъде и медиатор, ако разликите в неговите
стойности по диетични групи всъщност се дължат на различия в храненето. Както може би подозирате, това е трудно да се разграничи. Поради това в нашите анализи разглеждахме ИТМ както като потенциален фактор за объркване, така и като потенциален медиатор“, допълва той.
Какво предлага засега Уотлинг? „Моите препоръки са хората да ограничат приема на преработено и червено месо в хранителния си режим и да консумират храна, богата на пълнозърнести храни,
плодове, зеленчуци и бобови растения, като същевременно поддържат здравословно телесно тегло“, заявява ученият.
Авторите на проучването са установили, че вегетарианците и пескатарианците са по-скоро по-млади и добре образовани и по-рядко пушат и пият. Това предполага, че е възможно резултатите да се дължат на объркващи фактори.
Освен това всички доброволци от британската BioBank са били на възраст от 40 до 70 години при набирането им, което означава, че констатациите може да не могат да се обобщят за всички възрастови групи.
КОИ СА ПЕСКАТАРИАНЦИТЕ И С КАКВО СЕ ХРАНЯТ?
Пескатарианецът е човек, който добавя риба и морски дарове към вегетарианската си диета.
Има много причини, поради които хората предпочитат да се откажат от месото и птиците, но все пак ядат риба. Някои избират да добавят риба към вегетарианската диета, за да могат да се възползват от ползите за здравето от растителната диета и от полезната за сърцето риба. Други пък се опитват да ограничат въздействието на своята диета върху околната среда. За някои това може да е просто въпрос на вкус.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЕСКАТАРИАНЕЦЪТ?
Най-просто казано, пескатарианецът е човек, който не яде месо, но яде риба. Терминът „пескатарианец“ е създаден в началото на 90-те години на миналия век и представлява комбинация от италианската дума за риба „pesce“ и думата „вегетарианец“. Понякога се изписва „пескетарианец“, но това означава същото.
В научната литература този хранителен режим често се описва като „песковегетариански“ и се причислява към спектъра на
вегетарианството. Според това определение пескатарианецът е човек, който избира да се храни вегетариански, но също така яде риба и други морски дарове.
Това е предимно растителна диета, включваща пълнозърнести храни, ядки, бобови растения, продукти и здравословни мазнини, като морските дарове играят ключова роля като основен източник на протеини. Много пескатариани също така консумират млечни продукти и яйца.
Започват изпитания на първата кандидат- ваксина срещу тройно негативен рак на гърдата
•Изпитанието във фаза 1 включва пациенти, преживели ранен стадий на тройно негативен рак на гърдата, които са изложени на висок риск от рецидив.
•Ваксината е насочена към протеин, наречен α-лакталбумин, и предупреждава имунната система да спре растежа на тумора.
Въпреки че е рано да се говори за пробив, ако изпитването напредне, то може да вдъхнови подобни ваксини и за други видове рак.
За пръв път в света изследователи тестват ваксина, която има за цел да предотврати особено агресивна форма на рак на гърдата. Опитите се правят върху доброволци в САЩ.
Учените са разработили ваксината за предотвратяване на тройно негативен рак на гърдата (TNBC), който понастоящем може да се избегне само с мастектомия – при хора с висок риск. В идеалния случай тя ще се превърне и в бустер за хора, които вече са преживели този вид рак.
Хормоните естроген и прогестерон не стимулират TNBC, както и излишъкът на протеина HER2 (Human Epidermal Growth Factor Receptor 2), който подпомага растежа на клетките.
Този вид рак се разпространява бързо и се лекува по-трудно, тъй като не реагира на хормонални лекарства, като тамоксифен, или на целеви лекарствени терапии, като палбоциклиб (Ibrance).
TNBC съставлява около 10-15% от всички видове рак на гърдата. Между 2012 и 2016 г. при него преживяемостта в САЩ е с 8-16% по-ниска, отколкото при хормонално-рецепторните видове.
КАК ИЗГЛЕЖДА ИЗПИТАНИЕТО?
След като Администрацията по храните и лекарствата (FDA) разреши тестването на новото експериментално лекарство, болницата в в Кливланд и партньорът Anixa Biosciences, Inc. стартираха проучването в края на миналата година, за да определят правилната доза за ваксината.
Първоначално в проучването бяха включени 18-24 участници, всички от които са получили лечение за ранен стадий на TNBC през последните 3 години. Въпреки че лекарите са обявили, че всеки от тях е без тумор, те са изложени на висок риск от рецидив.
Учените, които провеждат проучването, ще поставят ваксината на три пъти с интервал от 2 седмици между отделните дози. Те ще следят отблизо участниците за странични ефекти и имунен отговор.
Ако дозировката се окаже безопасна и ефективна, в изпитанието ще бъдат включени по-голям брой участници, които ще бъдат в добро здравословно състояние.
Проучването се финансира от Министерството на отбраната и екипът очаква да го завърши през септември 2022 г.
НОВ НАЧИН ЗА КОНТРОЛ НА РАКА НА ГЪРДАТА
Ваксината е насочена към α-лакталбумин – протеин, който играе важна роля в производството на мляко. При нормални обстоятелства организмът го произвежда само по време на късната бременност
и лактацията. Изследванията обаче са установили, че протеинът е свръхекспресиран в нововъзникващите тумори.
С ваксината имунната система „се въоръжава“, за да се насочи към α-лакталбумина. Така организмът ще може да се бори с туморните клетки, които произвеждат протеина в бъдеще. Освен това той ще остави непокътната здравата тъкан на гърдата, ограничавайки увреждането на организма.
Винсент Туохи, доктор на науките, основен изобретател на ваксината и щатен имунолог в Изследователския институт „Лернер“ към Кливландската клиника, ръководи екипа от изследователи, които са ваксинирали женски мишки срещу протеина α-лакталбумин и са установили, че той не предизвиква автоимунно възпаление.
„Това ни показа, че можем да поставим ваксина срещу α-лакталбумин, без да предизвикваме увреждане на тъканите. Когато установихме, че ваксинацията с α-лакталбумин възпрепятства появата на тумори на гърдата при мишки, бяхме развълнувани„, казва д-р Туохи пред Medical News Today.
Екипът получава същите резултати от няколко други животински модела на рак на гърдата, което е необходимо, за да може ваксината да премине към клинични изпитания върху хора.
„Смятам, че е много интересно и иновативно, тъй като ваксината е насочена към конкретен протеин, който те наричат „пенсионерски протеин“, защото се среща специфично в определен период от
време при жената. Учените установиха, че този протеин е силно разпространен и в злокачествената тъкан на гърдата„, коментира д-р Бхавана Патак, медицински онколог и хематолог в MemorialCare Cancer Institute в Orange Coast Medical Center в Калифорния. Тя заявява, че
е „много обещаващо“, че изследователите са успели да предотвратят развитието на тумори на гърдата, а след това и да спрат растежа на съществуващите тумори с ваксината в животински модели.
Това, което прави ваксината революционна в тази област, е, че тя имитира стратегията на детските ваксини, като има за цел да
предотврати и ликвидира заболяването. Досега терапиите бяха насочени към лечение на рака на гърдата, след като болестта се е развила.
„От 1982 г. знаем, че осигуряването на имунитет преди развитието на тумори може да предотврати тяхното развитие. Въпреки това повечето проучвания за ваксини срещу рак са съсредоточени върху използването им като средство за лечение, а не за профилактика.“
Професор Винсент Туохи
Подчертавайки, че програмата за ваксиниране на деца е изградена на базата на профилактиката, която се отнася до предотвратяване на заболяването, а не до последващото му лечение, д-р Туохи обяснява
основанията за прилагането на същата стратегия при рака на гърдата:
„Не чакаме да се появи полиомиелит или морбили и тогава да се ваксинираме. Осигуряваме имунитета превантивно“, казва той пред MNT.
Следващата стъпка е ваксината да бъде предложена на здрави хора с висок риск от рак на гърдата, включително на тези с мутации на гена BRCA1.
„По този начин имунитетът срещу рака може да бъде предизвикан превантивно, без да причинява автоимунни усложнения, а когато туморът се появи, той се убива, преди да има възможност да се превърне в зряла единица, която е много трудна за лечение„, казва той.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ДА БЪДЕШ ПЪРВИ
Д-р Туохи изтъква, че това са ранни изпитания за безопасност и дозировка във фаза 1 и че изследователите ще могат да определят ефикасността едва във фази 2 и 3.
В разговор с MNT д-р Чарлз Шапиро, професор по медицина, хематология и медицинска онкология в Icahn School of Medicine в Mount Sinai, Ню Йорк, подчертава, че все още предстои дълъг път.
„Проучването във фаза 1 е за определяне на дозата с крайна цел да се оцени дали има имунен отговор към ваксината. Изпитанията във
фаза 1 са необходими, тъй като те често представляват първи опит при хора, след като някое лечение е обещаващо в предклинична среда. По дефиниция фаза 1 е твърде малка, за да се направят каквито и да било заключения за противораковите ефекти„, казва той. Въпреки това ученият подчертава, че всяко лечение, което сега учените смятат за ефективно, някога е било в условията на фаза 1 и че провеждането на такова изпитване е впечатляващ подвиг.
Освен че става въпрос за доста малко проучване, очевидното предизвикателство ще бъдат нежеланите ефекти, каза д-р Патак. Следователно популацията от пациенти ще бъде ключов компонент на изпитанието, отбеляза д-р Шапиро.
„Ако критериите за участие в изпитанието включват тежко преболедували пациенти в стадий 4, има известна несигурност дали имунните отговори към ваксината ще бъдат стабилни“, казва той. Д-р Туохи признава, че предстоят предизвикателства:
„Все още остават няколко пречки, включително нежелани ефекти, които нашата ваксина може да предизвика, особено защото е напълно нова, съдържаща белтъка, който ще бъде разпознат от имунната система (таргета на ваксината) и адювант, които никога не са били използвани в клинични изпитвания при хора„.
Прилагането на такива превантивни стратегии при ракови заболявания също е по-трудно, защото изследователите трябва да изберат таргета
по подходящ начин, казва д-р Патак. „Друга моя загриженост е, че в крайна сметка това е много специфичен таргет през определен
период от живота. Трябва да се подберат по-възрастни участнички и изпитанието да е насочено жени в предменопауза, но които са спрели да кърмят. Надеждата ми е, че в крайна сметка ще намерим друг таргет при жени, които все още кърмят, и ще го използваме по-рано„, каза тя пред MNT.
Вдъхновение за нови стратегии за борба с други видове рак
Д-р Патак подчертава, че въпреки че проучванията на ваксините се провеждат от много години, COVID пандемията е е допринесла за обръщането към друг тип ваксини от досега използваните.
„Мисля, че се намираме в златната ера на имуномедиираната терапия и в почти всяка област на онкологията използваме или намираме нови приложения на имунотерапията, а също и на терапии като ваксините, които активират имунната система както за предотвратяване, така и за лечение на заболяването„, каза тя.
„Правили сме това с други видове рак; по-скоро превантивно с рака на маточната
шийка и ваксината срещу човешки папиломавирус, както и с хепатоцелуларния карцином и
ваксината срещу хепатит В. Това са наистина забележителни неща.“
Д-р Бхавана Патак
Д-р Патак изразява надежда, че в близко бъдеще изследователите ще могат да намерят други тъканно-специфични таргети при други
заболявания, като рак на простатата, белия дроб или яйчниците – които са често срещани и потенциално смъртоносни видове рак.
И изглежда, че д-р Туохи и неговият екип вече работят върху ваксина за предотвратяване на епителния овариален карцином, най-често срещаната форма на рак на яйчниците.
„Епителният овариален карцином е най-смъртоносният от всички гинекологични злокачествени тумори, който убива 53% от заболелите жени в рамките на 5 години от поставянето на диагнозата. Тази ваксина е в процес на разработване в сътрудничество с програмата PREVENT на Националния институт по рака и се надяваме да започнем клинични изпитвания през следващите няколко години„, казва той.
Рак на маточната шийка и рак на яйчниците – прилики и разлики
РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Ракът на маточната шийка възниква, когато в нея се развият ракови клетки. Шийката на матката свързва влагалището с матката, където по време на бременността расте бебето.
Ракът на шийката на матката се среща най-често при жени над 30-годишна възраст.
ПРИЧИНИ
Всички форми на рак са резултат от генетични мутации, които предизвикват неконтролируем растеж и размножаване на клетките в организма. Основната причина за растежа на рака на маточната шийка обаче е дългогодишна инфекция с човешки папиломен вирус (HPV). HPV е често срещана инфекция, предавана по полов път.
СИМПТОМИ
Според Американското дружество за борба с рака общите признаци и симптоми на рака на маточната шийка може да включват:
-нетипично вагинално кървене, като например кървене след сексуален контакт или след менопауза
-болка по време на полов контакт
-болка около таза
-необичайно вагинално течение
-подуване на краката
-проблеми с уринирането или отделянето на изпражнения
-кръв в урината
ДИАГНОСТИЦИРАНЕ
Обикновено лекарите провеждат скрининг за рак на маточната шийка с помощта на PАР тест или HPV тест. PАР тестът търси клетки, които биха могли да се превърнат в ракови в организма, а HPV тестът проверява за наличие на HPV.
Хората, които получат положителен резултат от скрининга или които имат симптоми на рак на маточната шийка, трябва да посетят гинеколог за потвърждаване на диагнозата. Диагностицирането обикновено включва проверка на анамнезата и физически преглед на таза.
Назначените допълнителни изследвания може да включват колпоскопия или биопсия. Ако тези изследвания покажат рак на маточната шийка, лекарят може да реши да назначи допълнителни изследвания, за да провери докъде са се разпространили евентуалните тумори, например с магнитно-резонансно сканиране или цистоскопия.
ПРОГНОЗА
Прогнозата за рака на маточната шийка зависи от това докъде се е разпространил и от други фактори, като например наличието на други здравословни проблеми.
Според Американското дружество за борба с рака 5-годишната преживяемост при рак на шийката на матката е 66%. Това означава, че пациентите обикновено оцеляват поне 5 години след поставяне на диагнозата рак на маточната шийка.
Само 17% обаче оцеляват, ако ракът се разпространи в отдалечени части на тялото.
РАК НА ЯЙЧНИЦИТЕ
Ракът на яйчниците се появява, когато раковите клетки растат в яйчниците, фалопиевите тръби или перитонеума.
Яйчниците са репродуктивни органи, които произвеждат яйцеклетки при жените. Много случаи на рак на яйчниците може да започнат в маточните тръби, които се движат от яйчниците към матката.
Ракът може да започне и в перитонеума, който представлява тънка тъкан, покриваща органите и вътрешната стена на корема.
ПРИЧИНИ
Не е ясно какво причинява рака на яйчниците, но изследователите са разработили няколко теории въз основа на настоящите познания за рисковите му фактори.
Наследствени или придобити генетични промени предизвикват превръщането на клетките в ракови. Например гените, познати като BRCA1 и BRCA2, са свързани с риска от рак на яйчниците.
Бременността и противозачатъчните средства понижават риска от развитие на този рак. Някои изследователи смятат, че това предполага, че овулацията играе роля в причиняването му.
Друга теория е, че веществата, които причиняват рак, могат да попаднат в организма през матката или фалопиевите тръби.
СИМПТОМИ
Някои признаци и симптоми на рака на яйчниците включват: -подуване на корема -болка в стомаха или таза -умора -затруднения при хранене или бързо чувство за ситост -болка и подуване на стомаха -болка по време на сексуален контакт -проблеми с ходенето до тоалетна, като например спешна или честа нужда от уриниране -промени в модела или интензивността на менструацията -загуба на тегло
ДИАГНОСТИЦИРАНЕ
Всеки, който има признаци или симптоми на рак на яйчниците, трябва да се обърне към лекар за преглед. Докторът проверява медицинската и семейната история на пациента за рискови фактори за рак на яйчниците. Обикновно извършва тазов преглед, за да провери за уголемени яйчници или течност в стомаха.
Ако има признаци на рак, лекарят назначава допълнителни изследвания, които може да включват:
-образни изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс или ултразвуково изследване
-кръвни тестове, например CA-125.
-биопсия
-генетични изследвания
-колоноскопия или лапароскопия
ПРОГНОЗА
Прогнозата при рак на яйчниците зависи от няколко фактора, включително ранното откриване, разпространението на тумора и цялостното здравословно състояние на пациента. Тя варира и в зависимост от вида на рака на яйчниците.
По данни на Националния институт по рака 49% от жените с рак на яйчниците оцеляват поне 5 години след първоначалната диагноза. Повечето пациентки с локализиран и регионален рак на яйчниците преживяват поне 5 години. Това са случаите, когато ракът не се е разпространил или се е разпространил близо до първоначалното място. Само 31% от хората с дистантен рак на яйчниците обаче преживяват 5 години. В този случай ракът се е разпространил в отдалечени части на тялото.
ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ
Шийката на матката се свързва с яйчниците, което означава, че между рака на шийката на матката и рака на яйчниците може да има някои прилики. Например и двата вида рак могат да причинят нетипично вагинално кървене и изпускане.
Въпреки това Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) изтъкват няколко характерни признака на рака на яйчниците, които не се срещат често при рака на маточната шийка:
-бързо усещане за ситост
-натиск върху таза
-честа или спешна нужда от уриниране
-запек
-подуване на корема
-болки в стомаха или гърба
Други основни разлики са свързани с причините и скрининга. Ракът на шийката на матката обикновено е резултат от инфекции с
HPV, но конкретните причини за рака на яйчниците засега не са ясни.
Това прави скрининга за HPV вируса добър метод за откриване на евентуални случаи на рак на маточната шийка. РАР тестовете са друг добър инструмент за скрининг на рак на маточната шийка.
Не съществуват обаче надеждни методи за скрининг на рак на яйчниците. Жените със симптоми на рак на яйчниците може да се подложат на трансвагинален ултразвук или кръвни тестове CA-125. Процентът на преживяемост при локализираните форми на тези видове рак е сходен. Американското дружество за борба с рака изчислява, че 93-98% от жените с рак на яйчниците и 92% от тези с рак на маточната шийка оцеляват поне 5 години. Въпреки това, според тях само 17% от
жените с отдалечен рак на маточната шийка оцеляват поне 5 години, в сравнение с 31-60% от хората с отдалечен рак на яйчниците.
КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ ЛЕКАР?
Важно е да се свържете с лекар при каквито и да било признаци и симптоми на рак на маточната шийка или яйчниците. Ранното откриване е основен фактор за успеха на лечението.
CDC препоръчва жените да започнат редовен скрининг за рак на маточната шийка от 21-годишна възраст. Няма обаче препоръки за редовни прегледи за рак на яйчниците без симптоми.
ДРУГИ РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, РАЗПРОСТРАНЕНИ ПРИ ЖЕНИТЕ
Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците са видове гинекологични ракови заболявания. Това е група ракови заболявания, които започват в репродуктивната система на жената, но могат да се разпространят по цялото тяло. Гинекологичните ракови заболявания включват: -рак на маточната шийка -рак на яйчниците -рак на матката -рак на вагината -рак на вулвата
Най-често срещаните видове рак при жените обаче са ракът на гърдата, на белия дроб и на дебелото черво. На тях се падат около 50% от всички диагностицирани ракови заболявания при жените.
НАКРАТКО:
Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците започват в женската репродуктивна система и имат някои сходства. Въпреки това ракът на яйчниците причинява няколко характерни симптома, като например прекалено бързо чувство за ситост и подуване на корема.
Причината за рака на яйчниците все още не е ясна, но много от случаите на рак на маточната шийка се дължат на HPV инфекции. Скринингът за HPV или използването на РАР тест са добри методи за откриване на рак на маточната шийка.
Няма надеждни методи за скрининг за рак на яйчниците при хора без симптоми.
И двата вида рак имат добри перспективи, когато са локализирани. Въпреки това по-малко жени оцеляват при рак на маточната шийка, отколкото при рак на яйчниците, след като той се е разпространил в отдалечени части на тялото.
ГРАНИЧНИ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ –видове, стадиране, диагностика и лечение
РАКОВИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?
Граничните тумори на яйчниците са неинвазивни абнормни клетки или образувания, които се формират в тъканта, покриваща яйчниците.
Cancer Research UK посочва, че тъй като тези тумори са бавно растящи и неинвазивни, лекарите ги смятат за неракови. Въпреки това от организацията подчертават, че в много редки случаи клетките на граничните тумори на яйчниците могат да се развият в ракови клетки. Медицинските специалисти определят този тип тумори и като атипични пролиферативни тумори или тумори с нисък злокачествен потенциал.
По данни на американския Национален институт по ракови заболявания около 75% от граничните тумори на яйчниците са в стадий 1 към момента на диагностициране, което означава, че туморите са ограничени до яйчниците или фалопиевите тръби.
Правилното диагностициране е от изключителна важност, тъй като лечението на този вид тумор се различава от лечението на яйчниковите тумори, които са категорично злокачествени.
КОЛКО ЧЕСТО СЕ СРЕЩАТ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?
Проучване от 2019 г., проведено в Нидерландия, констатира, че честотата на заболеваемост от гранични тумори на яйчниците в страната е достигнала своя връх през 2011 г. – около 4,2 на 100 000 души, но през последните години тази честота леко е намаляла.
Друго проучване от 2021 г., проведето в Китай, отбелязва, че тези тумори представляват 10-15% от епителните тумори на яйчниците. Епителните ракови образувания растат върху или във вътрешността на тънките тъкани, които покриват частите на тялото.
ВИДОВЕ
Съществуват няколко вида гранични тумори на яйчниците, които се различават в зависимост от засегнатите клетки. Най-често срещаните видове са серозен и муцинозен. Серозните тумори съставляват около 50% от всички гранични тумори на яйчниците, а муцинозните – около 45%.
Други, по-рядко срещани видове включват:
•граничен на Бренер
•ендометриоиден
•серомуцинозни
•светлоклетъчен
СТАДИИ
Медицинските специалисти класифицират граничните тумори на яйчниците в четири стадия в зависимост от размера и местоположението им. Четирите стадия са:
–Стадий 1: Най-ранният стадий, при който туморът е разположен в единия или в двата яйчника.
–Стадий 2: Може да включва разпространение на туморни клетки в съседни тъкани, като например: •фалопиеви тръби •матка •пикочен мехур •ректум
–Стадий 3: включва разпространение на тумора в коремната кухина. –Стадий 4: Най-напредналият стадий, при който туморните клетки са се разпространили в отдалечени органи.
МОГАТ ЛИ ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ ДА СЕ РАЗПРОСТРАНЯТ?
Граничните тумори на яйчниците, които са напреднали след стадий 1, могат да увеличат размера си и да се разпространят в близките тъкани и лимфни възли, както и в отдалечени части на тялото.
Въпреки това, повечето гранични тумори на яйчниците не са напреднали отвъд стадий 1 към момента на диагностициране.
ДИАГНОСТИЦИРАНЕ
Диагностиката на гранични тумори на яйчниците може да включва няколко етапа.
Обикновено първата стъпка се състои от общ физически преглед и преглед на медицинската история на лицето, за да се провери за
необичайни признаци и симптоми. След това лекарят извършва преглед на таза, за да изследва: -яйчниците -фалопиевите тръби -вагината -шийката на матката -матката -ректума
Обикновено се прави и цитонамазка – тест, който помага да се оцени състоянието на шийката на матката.
За да се постави окончателна диагноза на граничен тумор на яйчниците, лекарят назначава няколко диагностични теста. Те могат да включват: -трансвагинален ултразвук -компютърна томография -биопсия -изследване на CA-125 – кръвен тест, с който се търсят маркери за рак и други състояния.
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението варира в зависимост от стадия на диагностициране. То зависи и от решението на пациента по отношение на репродуктивната функция. Терапията може да цели запазване на фертилитета, когато това е възможно и безопасно.
СТАДИЙ 1 ИЛИ 2
Лекарите обикновено препоръчват операция за отстраняване на граничен тумор в стадий 1 или 2. Възможностите за хирургична намеса варират в зависимост от това дали пациентът е в детеродна възраст и желае да запази фертилността си.
Жените, които искат да имат деца, може да бъдат подложени на едностранна салпингооофоректомия, която включва отстраняване на засегнатия яйчник и прилежащата му фалопиева тръба. Като
алтернатива е възможмжно да бъде направена частична оофоректомия, която включва отстраняване на част от яйчника.
Ако пациентката не желае да има деца, лекарите може да препоръчат двустранна салпингооофоректомия, при която хирургът отстранява
и двата яйчника и фалопиевите тръби. Лекарят може да препоръча и хистеректомия, при която се отстранява матката. Хистеректомията може да доведе до отстраняване и на други органи, като шийката на матката, яйчниците и маточните тръби.
СТАДИЙ 3 ИЛИ 4
Според американския Национален институт по ракови заболявания пациентка с граничен тумор на яйчниците в стадий 3 или 4 ще се нуждае от хирургично лечение, което може да включва: -двустранна салпингооофоректомия -хистеректомия -оментектомия, която представлява хирургично отстраняване на оментума – мастната тъкан в корема, която обгражда коремните органи
Ако туморът в 3-ти или 4-ти стадий рецидивира, лекарят може да препоръча комбинация от операция и химиотерапия.
ПРОЦЕНТИ НА ПРЕЖИВЯЕМОСТ
Според проучване от 2019 г., използващо данни от Нидерландия, 5-годишната относителна преживяемост при гранични тумори на яйчниците е висока – 98%.
Изследователите продължават да проучват допълнителни възможности за лечение на гранични тумори.
ПРИЧИНИ
По данни на Cancer Research UK около 15% от туморите на яйчниците са гранични. Тези тумори обикновено засягат жени на възраст 20-40 години.
В редки случаи граничен тумор на яйчника в стадий 1 може да стане раков и да се разпространи в други части на тялото. Според статия от 2012 г. 20-30% от тези тумори се трансформират в рак въз основа на няколко фактора.
Точната причина за появата на рак на яйчниците е неизвестна. Американското дружество за борба с рака посочва, че следните фактори могат да играят роля за това дали човек ще развие тумори или рак на яйчниците: -нива на хормони, наречени андрогени -увеличен брой овулации, например поради ранно започване на менструация или късно настъпване на менопауза -генетични фактори:
НАСЛЕДСТВЕНИ ЛИ СА ГРАНИЧНИТЕ ТУМОРИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ?
В едно по-старо проучване от 2010 г. се отбелязва, че генетичните фактори играят роля за развитието на граничнни тумори на яйчниците. В момента няма проучвания, които да оспорват това твърдение.
Ракът на яйчниците има наследствен компонент, който може да увеличи риска от развитие на заболяването. Около 5-10% от случаите на рак на яйчниците се развиват при хора, които са имали близък член на семейството с това заболяване.
НАКРАТКО:
Граничните тумори на яйчниците са абнормни клетки или образувания, които се развиват в тъканта, обвиваща яйчника. Тъй като тези образувания са бавноразвиващи се и имат ниска честота на разпространение в други телесни тъкани, лекарите обикновено ги смятат за неракови.
Независимо от това, въпреки че повечето гранични тумори за яйчниците са неракови, в редки случаи те имат потенциала да се превърнат в ракови. Раковите гранични тумори на яйчниците
нарастват по размер и се разпространяват в близки или отдалечени телесни тъкани.
Лечението зависи от стадия на диагностициране. В стадий 1 или 2 може да се наложи само хирургично лечение, докато в стадий 3 или 4 може да се наложи по-агресивно хирургично лечение в комбинация с химиотерапия.
д-р Тихомир Гемеджиев – Все по-често случаите на рак на гърдата са обвързани с фамилна обремененост
При наличие на това заболяване в рода, горещо препоръчвам генетично тестване на най-близките роднини и редовна
профилактика на 6 месеца, казва мамологът
Д-р Тихомир Гемеджиев е началник на II-ро отделение по гинекология за хирургия на млечната жлеза в Първа специализирана акушер- гинекологична болница „Света София“. Завършил е обща медицина през 1994г. в Медицинска академия, София. Придобива специалност по акушерство и гинекология през 2000г. Специализира мамология от 2000г. и вече 20 години се занимава и с този проблем. Д-р Гемеджиев е водещ специалист в оперативното лечение на доброкачествени и злокачествени тумори на млечната жлеза. Занимава се с гинекологична ендокринология, ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията, ултразвукова диагностика на млечната жлеза, колпоскопия в
акушерството и гинекологията, хормонозаместителна терапия, лечение на климактеричен синдром, репродуктивни проблеми и лечението им, синтинална биопсия, сore biobsia и тънкоиглена аспирационна биопсия.
Д-Р ГЕМЕДЖИЕВ, РАКЪТ НА ГЪРДАТА Е ТЕМА, КОЯТО ЗАСЯГА ВСЯКА ЖЕНА И ПРЕПОРЪКИТЕ НА ЛЕКАРЯ СА ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТОВА КАКВО ТРЯБВА ДА ВКЛЮЧВА ПРОФИЛАКТИКАТА НА ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ. КАКВО Е МЯСТОТО НА САМОПРЕГЛЕДА И КОГА Е НАЙ-ПОДХОДЯЩИЯТ МОМЕНТ ТОЙ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕН?
Самопрегледът е важен момент от скрининга на жените за рак на млечната жлеза. Препоръчително е това да става, когато е
минал месечният цикъл на жената и гърдите не са под хормонално напрежение. Когато жените са в менопауза, се препоръчва веднъж месечно, по самопреценка на жената.
КОЙ Е СПЕЦИАЛИСТЪТ, КЪМ КОГОТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ПАЦИЕНТКАТА, КОЯТО ЖЕЛАЕ ДА ПРЕМИНЕ РУТИНЕН ПРЕГЛЕД НА ГЪРДИТЕ И ОТ КАКВА ВЪЗРАСТ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ?
На всяка жена, която е навършила 18 години, се препоръчва да започне преглед при специалист–мамолог веднъж годишно. Прегледът се извършва със специален високочестотен ултразвук, който дава качествена и безвредна за пациентката информация за някаква суспектна находка в нейните гърди.
ИМА ЛИ ОБОСОБЕНИ ЗВЕНА В БОЛНИЧНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, КЪДЕТО ДА СЕ ПРОВЕЖДАТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И КОИ СА НАЙ-СЪВРЕМЕННИТЕ ОТ ТЯХ?
Към доста многопрофилни болници и ДКЦ-та са създадени специализирани кабинети или мамологични центрове, оборудвани с необходимата апаратура за нужната точна и качествена диагностика – високочестотни ултразвукови апарати, мамографи, ядрено магнитен резонанс, cor byopsia под ултразвуков контрол и т.н.
ВЪЗРАСТОВО ИЛИ ДРУГО ОГРАНИЧЕНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО И′ ?
Ехомамографията е златен стандарт при профилактичния преглед на млечната жлеза. Работи на базата на високочестотни трептения на вълни, които отразяват всички тъканни структури – плътни и течни, като образ на монитора. Тя е показна за всички възрастови групи – от малки момиченца до възрастни жени.
КАКВО ОЗНАЧАВА МАМОГРАФИЯТА И ЗА КОГО СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ МАМОГРАФСКИТЕ ПРЕГЛЕДИ?
Мамографията е рентгенова образна диагностика на млечната жлеза, като се извършва препоръчително в две проекции – аксиална и кранио каудална. Тя е показна при раждали жени над 40 години или при необходимост за доуточняване на вече открита суспектна находка от ултразвуковата диагностика или клиничния преглед.
ВСЯКА ЛИ „НАХОДКА“ ОЗНАЧАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРОБЛЕМ?
Не всяка ,,находка,, означава проблем. Най-често се откриват разнокамерни течни формации, известни като кисти на млечните жлези. При по-младите пациентки до 30 години често се откриват и плътни единични или мултифокални формации от доброкачествен произход, наречени фиброаденоми.
БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ФИБРОАДЕНОМИТЕ И ТЕХНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ДА СТАНАТ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ФОРМАЦИИ.
Фиброаденомът е плътен, доброкачествен тумор , който е бенигнен и е съставен от епителни и мезенхимни компоненти на лобулите на млечната жлеза. Той протича бавно, с изключение на ювениалния подтип, който има бърз растеж и е при млади жени. Фиброаденомът зависи от менструалния цикъл на жената поради факта, че е хормонално чувствителен. След менопаузата претърпява известна регресия, хиалинизиция и вкалцяване. Прогнозата е добра и не трябва да се бърза с оперативното му отстраняване.
РАЗМЕРА И′ И СТРЕМИТЕ ЛИ СЕ КЪМ ОРГАНОСЪХРАНЯВАЩИ ОПЕРАЦИИ?
Оперативна интервенция се налага винаги, ако има дори минимален процент суспекция, че откритият тъканен дефект има малигнен потенциал. Колкото по-рано е открит туморът, толкова по-добре е и за самата пациентка, и за крайният изход на заболяването. При малки тумори до 2,5 см и локализация, незасягаща централните лобули и канали – органосъхраняваща операция е метод на избор.
КОЛКО ЧЕСТИ СА СЛУЧАИТЕ НА НАСЛЕДСТВЕНА ОБРЕМЕНЕНОСТ И ПРЕПОРЪЧВАТЕ ЛИ ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЛИЗКИТЕ?
Наследствена обремененост по първа линия – майка или сестра с рак на млечната жлеза, задължава пациентката да бъде профиликтирана на всеки 6 месеца, без никакъв компромис с времето и методите
на преглед – клиничен, мамографски, ехографски или комплексен. Все по-чести са случаите, в които има връзка на това заболяване с наследствеността, затова, при наличие на заболяване във фамилията, горещо препоръчвам генетично изследване на най-близки роднини.
НАЛИЧИЕТО НА КОНКРЕТНИ ГЕНЕТИЧНИ МАРКЕРИ ЗА РАК НА ГЪРДАТА ОБВЪРЗВАТ ЛИ СЕ С РИСК И ОТ ДРУГИ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Силните генетични маркери за рак на млечнат жлеза са отговорни само за гърдата, но това заболяване често метастазира и в яйчниците, бял дроб, кости, дебело черво.
КОЛКО ВАЖЕН ЛИ Е РЕЗУЛТАТЪТ ОТ БИОПСИЯТА ЗА ИЗБОРА НА ЛЕЧЕНИЕ?
При по-големи туморни формации е много важен резултатът от кор биопсията, за да може онкокомисията правилно да отсее случаите, които са оперативна радикална мастектомия или предоперативна неоадювантна химиотерапия с последваща операция на гърдата. Това става благодарение на изследванията на рецепторите на туморната формация към естроген, прогестерон, HER 2, Ki67.
СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ БЪЛГАРКАТА Е ДОБРЕ ИНФОРМИРАНА ЗА ВАЖНОСТТА НА НАВРЕМЕННАТА ПРОФИЛАКТИКА И КАКВО БИХТЕ ПРЕПОРЪЧАЛИ НА ЧИТАТЕЛКИТЕ НА GENICA NEWS?
По повод информираността на българката за важността на редовната и навременна профилактика на рак на гърдата съм на мнение, че тази тема е вече доста широко застъпена навсякъде. Ако тя осъзнае, че ракът на млечната жлеза е водеща онкологична диагноза при жените и правилно си подреди приоритетите в живота, нашата борба с този бич на века ще бъде доста по-лесна.