Лекарства от класа на популярната терапия за отслабване Wegovy на Novo Nordisk може да крият по-голям риск от панкреатит, непроходимост (запушване) на червата и парализа на стомаха в сравнение с по-стар медикамент за лечение на затлъстяване. Това показва ново проучване, публикувано миналата седмица.
Изследването се фокусира върху двe лекарствени средства от групата, известна като GLP-1 инхибитори, които помагат за понижаване на нивата на кръвната захар при хора с диабет тип 2. Едното е семаглутид, който е активната съставка на Wegovy, както и на медикаментите за диабет Ozempic и Rybelsus. Другото е лираглутид, който е активната съставка на по-старото лекарство за затлъстяване Saxenda и на медикамента за диабет Victoza. Всичките продукти са на Novo Nordisk.
Според доклад, публикуван в медицинското списание JAMA, почти петима от всеки 1000 потребители на лекарства със семаглутид са развили панкреатит, в сравнение с един на всеки 1000 потребители на бупропион-налтрексон, които са активните съставки на лекарството за отслабване Contrave. Contrave е одобрен в САЩ през 2014 г., а в Канада – през 2018 г.
Снимка:shutterstock
При лираглутид са регистрирани около осем случая на панкреатит на 1000 потребители. Панкреатитът, или възпалението на панкреаса, може да причини силна коремна болка. Що се отнася за парализа на стомаха, изследователите са установили приблизително девет случая сред всеки 1000 потребители на семаглутид и около седем при пациенти с лираглутид, в сравнение с три случая сред същия брой приемащи бупропион-натрексон.
Лекарствата с GLP-1 инхибитори имитират действието на GLP-1 – естествен хормон, който помага за контролиране на нивата на кръвната захар при хора с диабет. Махиар Етминан, епидемиолог в Университета на Британска Колумбия и старши автор на проучването, заяви, че до два процента от пациентите, които са използвали лекарства семаглутид и лираглутид за отслабване, са развили стомашно-чревни проблеми.
„Когато милиони хора ги приемат, този един процент започва да се превръща в относително голямо число“, казва той. „Едно от основните ми опасения е, че това са дългосрочни нежелани събития, за които наистина нямаме много данни, особено за тези, които ги приемат само за отслабване, а не за диабет“, допълни ученият.
Хора с диабет не са включени в проучването. То е било наблюдателно, така че може да покаже само асоциации, а не дали лекарствата са причинили заболяванията. Канадски лекари, занимаващи се с контрол на теглото, които са работили и за фармацевтични компании, смятат, че резултатите са логични.
„Когато разглеждаме лекарство, което действа на много по-високо ниво и води до много по-голяма загуба на тегло, ще видим повече странични ефекти“, каза д-р Шон Уортън, лекар по вътрешни болести в Торонто.
Канадското министерство на здравеопазването заяви, че ще разгледа новото проучване заедно с други, за да определи дали е необходимо да се актуализират предупрежденията за безопасност.
Резултатите от това изследване съответстват на ефектите, наблюдавани при клинични изпитвания при пациенти със затлъстяване, каза Пени Уорд, независим фармацевтичен лекар и гостуващ професор по фармацевтична медицина в Кралския колеж в Лондон, Великобритания. Тя обясни, че проучването не е имало за цел да оцени всички възможни странични ефекти на лечението. „Цялата информация сочи, че тези агенти трябва да се използват внимателно и само сред пациенти с най-голям риск от влошаване на здравето или усложнения, свързани със затлъстяването, които са били надлежно консултирани за рисковете“, допълни Уорд.
В отговор на изнесените данни говорител на Novo Nordisk цитира ограниченията на проучването, които биха могли да изкривят резултатите, включително невъзможността да се отчетат напълно рисковите фактори за стомашно-чревни разстройства на пациентите.
Данните също така са събрани между 2006 и 2020 г., преди Wegovy да бъде одобрен в САЩ през 2021 г., заяви той.
Novo Nordisk и Eli Lilly, чието GLP-1 лекарство за диабет Mounjaro се очаква да бъде одобрено за отслабване тази година, са изправени пред няколко съдебни дела в САЩ, в които са обвинени, че не са предупредили потребителите за рисковете от тежка стомашна парализа, свързани с лекарствата.
GLP-1 лекарствата като Wegovy забавят преминаването на храната през стомаха, като помагат на хората да се чувстват сити по-дълго време. Проблеми могат да възникнат, ако изпразването на стомаха се забави твърде много.
Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) е регистрирала 209 случая на пациенти на Wegovy, страдащи от стомашно-чревни разстройства през тази година, като 42 от тях са били хоспитализирани.
Миналия месец FDA актуализира етикета на Ozempic, за да предупреди за възможността от непроходимост (запушване) на червата, което вече е посочено като страничен ефект за Wegovy и Mounjaro.
Миналата седмица Институтът за безопасни лекарствени практики в Канада издаде бюлетин, след като пациент, който е приемал ежеседмични инжекции семаглутид за намаляване на теглото, е повърнал голямо количество несмляна храна, докато се е събуждал от анестезия след ортопедична операция.
Изследователи изследват ефектите от консумацията на ядки върху паметта и здравето на мозъка.
Те откриват, че консумацията на 60 грама смесени ядки на ден увеличава вербалната памет и притока на кръв в мозъка. Необходими са обаче допълнителни проучвания за потвърждаване на резултатите.
Около 19% от възрастни на възраст над 50 години живеят с когнитивни увреждания, вариращи от леки дефицити до болестта на Алцхаймер. Проучванията показват, че фактори, като диетата, могат да защитят здравето на мозъка и да намалят риска от когнитивен спад. Диети като средиземноморската диета и диетичните подходи за спиране на хипертонията (DASH) са свързани с по-бавни темпове на когнитивен спад и намален риск от деменция.
Ядките са общи и за двете диети. Ядките съдържат хранителни вещества, включително ненаситени мастни киселини, протеини и полифеноли, които са от полза за когнитивните способности.
Учени изследват ефектите от ежедневната консумация на ядки върху когнитивните умения и здравето на мозъка. Те откриват, че ежедневната консумация на ядки благоприятства притока на кръв в мозъка и вербалната памет при възрастни хора.
Проучването е публикувано в Clinical Nutrition и е финансирано от Международния съвет за ядки и сушени плодове (INC).
За него изследователите са подбрали 28 здрави индивида на средна възраст 65 години и среден индекс на телесна маса (ИТМ) 27,9. ИТМ между 25 и 29,9 се счита за наднормено тегло.
Участниците са разделени в две групи и им е назначен един от двата диетични плана за 16 седмици. Едната група консумирала 60 грама орехи, шамфъстък, кашу и лешници на ден, докато другата група не консумирала никакви ядки.
В края на всяка седмица изследователите отчитат следните показатели на участниците:
мозъчна съдова функция ендотелна функция — ключова за съсирването на кръвта и преминаването на течности и електролити от кръвта в тъканите артериална скованост микроваскулатура на ретината когнитивно представяне
В края на проучването те отчитат, че ежедневната консумация на ядки увеличава притока на кръв в различни области на мозъка, включително левия фронтален лоб, двустранния префронтален кортекс и фронталния лоб. Те също така установяват, че консумацията на ядки подобрява периферната ендотелна функция, намалява артериалната скованост и подобрява микроваскулатурата на ретината.
Освен това участниците, които консумирали ядки са успели да запомнят 16% повече думи в задача за вербална памет.
Консумацията на ядки обаче не води до разлики в други области, включително изпълнителната функция, стреса и качеството на живот. Дани Фелбер, интегративен диетолог за здравето на мозъка и собственик на Focused Nutrition and Wellness, който не участва в проучването казва: „Нашите мозъци са особено податливи на оксидативен стрес, който уврежда мозъчните ни клетки с течение на времето, което води до влошаване на паметта и когнитивните функции. Когнитивният спад е нормална част от процеса на стареене, по-бавните темпове на когнитивния спад са свързани с по-висок прием на антиоксиданти, които са жизненоважни за намаляване на оксидативния стрес. Ядките, особено орехите, имат значителни нива на антиоксиданти, дори по-високи от боровинките, които са известни с високите си нива на антиоксиданти.“
Д-р Дана Хунес старши клиничен диетолог в Медицинския център на UCLA и асистент в Училището по обществено здраве на UCLA в Лос Анджелис, която не участва в проучването казва, че кратката продължителност на изследването означава, че дългосрочните ефекти от консумацията на ядки върху паметта и когнитивното здраве остават неизвестни, но въпреки това ядките могат да бъдат полезно допълнение към диетата на тези, които искат да подобрят паметта си.
Нови изследвания показват, че по-леките форми на физическа активност, като Йога, могат да помогнат за намаляване на умората и възпалението свързани с рака.
Преживелите рак често изпитват здравословни проблеми, включително умора и дългосрочно възпаление.
А изследване на Instituto de Medicina Integral установи, че заседналият начин на живот по време на диагностицирането на рак при по-възрастните може да повиши риска от смъртност.
След като човек завърши лечението на рак, понякога той все още изпитва определени здравословни проблеми. Те могат да включват умора, когнитивни проблеми, сърдечно-съдови заболявания и проблеми с психичното здраве, като тревожност и депресия.
Също така е обичайно за пациентите с рак да изпитват дългосрочно възпаление както от болестта, така и от лечението й. Това възпаление е свързано с повишен риск от рецидив на рак. Изследване от Медицинския център на Университета в Рочестър, наскоро представено на годишната среща на Американското дружество по клинична онкология (ASCO) през 2023 г., показва, че йога може да помогне за намаляване на умората и възпалението и да подобри цялостното качество на живот на по-възрастните, преживели рак.
Снимки: shutterstock
А други изследвания от Instituto de Medicina Integral в Бразилия съобщават, че по-възрастните хора, които са имали заседнал начин на живот по време на диагностицирането на рак, са били изложени на по-висок риск от ранна смърт.
Ползи за здравето от йога:
Йога е физическа практика с много дълга история с корени в индийската култура и индуизма. Използва се от хиляди години като физическа и духовна практика.
Въпреки че йога се практикува в западните страни още през 1920 г., едва през 1970 г. тя придобива масова популярност. Йога включва разнообразие от физически пози, дихателни упражнения и медитация, всички вариращи от начинаещи до по-сложни за напреднали практикуващи. Има също редица различни видове йога, от които да може да се избира.
Без значение какъв вид йога изберете, изследванията показват, че тя може да помогне с:
-намаляване на високото кръвно налягане -понижаване на стреса -облекчаване на безпокойство и депресия -подобряване на баланса и координацията -облекчаване на болката в гърба и ставите -по-добър сън
Дългогодишни проучвания са установили, че йога е ефективна за управление на симптоми на рак, както и за управление на токсичност, свързана с лечението на рак.
Как йога може да помогне на пациенти с рак:
С опит в областта на физиологията, д-р Карън Мустиан, професор и декан, както в Катедрата по хирургия, така и в Онкологичния център в Медицинския център на Университета в Рочестър и водещ автор на изследването, свързано с йога, казава, че е открила йога преди 20 години.
„Бях очарована от йога, хареса ми как концентрацията на вниманието се интегрира с физическите упражнения и движението, което е част от йога, както и от фокусираното дишане“, казва д-р Мустиан.
д-р Мустиан казва още, че се е заинтересувала от използването на форми на упражнения, базирани на вниманието, за управление на токсичността и страничните ефекти за пациенти с рак.
„Искахме да разберем как работи йога, как подобрява всичко – от болката, до безсънието, до умората, до качеството на живот, до безпокойството. Ако погледнете данните, които бяха представени в ASCO, всъщност можете да видите, че може да направи това не само за почти всеки пациент преминал през рак, но може да го направи и при възрастни хора, които са на възраст над 65 и че практикуването на йога е безопасно за тях и всъщност работи и за странични ефекти от заболяването и лечението.“
Йога подобрява умората и възпалението:
В едно от проучванията, проведено от д-р Мустиан и нейния екип, 173 пациенти с рак на средна възраст 67 години са участвали или в средно седем йога сесии, или в плацебо поведенческо здравно образование. След анализ изследователите установяват, че тези в групата на йога съобщават за значително по-голямо подобрение както на умората, така и на емоционалния компонент на качеството им на живот в сравнение с плацебо групата.
Участниците в йога също съобщават за подобрения във физическите и функционални компоненти на качеството им на живот, но плацебо групата не.
В другото проучване, свързано с йога, д-р Мустиан и нейният екип измерват ефектите на йога върху възпаление при рак. В това проучване са включени 502 преминали успешно лечение на рак на средна възраст 56 години – участниците или са получавали 75-минутни нежни йога сесии два пъти седмично в продължение на четири седмици, или обикновени здравни обучения плацебо.
В края на проучването учените установяват, че участниците в йога са имали значително по-ниски нива на провъзпалителни маркери в сравнение с плацебо групата. Освен това, тези, които са се занимавали с йога, са имали статистическа тенденция към по-ниски нива на противовъзпалителни маркери в сравнение с участниците в плацебо.
„Докато научаваме за възпалението и какво се случва с възпалението, знаем, че ракът го причинява, знаем, че лечението на рак го причинява и знаем, че то е в основата на почти всеки отрицателен страничен ефект, който виждаме от рака по един или друг начин” казва д-р Мустиан и допълва:
„По-новите данни от изследването на възпалението бяха наистина впечатляващи, защото ни дават място да демонстрираме, че йога променя биологията.“
Физическата активност и риска от смъртност при рак Третото изследване, свързано с физическата активност, представено в ASCO от Instituto de Medicina Integral в Бразилия, се фокусира върху ефекта на физическата активност върху риска от смъртност при по-възрастни пациенти с рак.
В това проучване изследователите са наблюдавали над 2600 участници на възраст над 60 години с различни видове рак. Участниците били запитани за нивото на физическа активност чрез анкета преди лечение на рак. Участниците в изследването са били проследявани в продължение на 180 дни.
След 180 дни учените установяват, че от 461-те починали души почти 26% са от групата на заседналия живот и 10% от групата на физически активните. Освен това процентът на преживяемост на участниците, които са имали известно ниво на физическа активност преди лечението, е по-висок при 90% в сравнение с участниците, които водят заседнал начин на живот при 74%.
„Правилните упражнения увеличават производството на имунни клетки като туморни супресори, което създава неблагоприятна микросреда за прогресиране на рака. Физическата активност също така води до подобрена структура и функция на кръвоносните съдове, което позволява по-голямо доставяне на антитуморни агенти, като естествени клетки убийци и Т клетъчна инфилтрация.“ Казва д-р Даяна Гарет, физиотерапевт, която не е участник в изследвнето.
А д-р Бхавана Патак, сертифициран хематолог и медицински онколог в Memorial Care Cancer Institute в Orange Coast Medical Center във Фонтан Вали, Калифорния казва че практикуването на йога помага за връзката ум-тяло на човек, като изцелението се случва както физически, така и психически.
Самата тя има опит в йога и добавя:
„Ако центрирате ума си възпалението може да намалее, вие намалявате кортизола и след това създавате среда, която е много благоприятна за излекуване“
„В крайна сметка тялото се самолекува. Това наистина е най-простата интервенция, която всеки може да предприеме и е достъпна за всеки – можете да я направите просто седейки на стола си.“
Търсите ново лечение, което може да подобри вашето благосъстояние? Какво ще кажете за такова което може да намали стреса, безпокойството и депресията и да ви накара да се чувствате спокойни и заредени с енергия. Добре дошли в света на рейки.
Рейки (произнася се RAY-kee) е вид допълнителна терапия, която се фокусира върху енергийното лечение. Основава се на идеята, че има универсална жизнена енергия, която протича през всички живи същества. Ако тази енергия е ниска, това може да повлияе на вашето физическо и психическо здраве. Когато е високо, вие сте в по-здрави. Практикуващият рейки канализира лечебната енергия и я изпраща през тялото ви.
По време на рейки сесия ще лежите на маса за масаж със свалени обувки. Практикуващият рейки ще движи ръцете си върху различни енергийни точки на тялото ви. В зависимост от вашето ниво на комфорт, практикуващият може да приложи нежно докосване или лек натиск във всяка позиция или може просто да държи ръцете точно над тялото ви. Един рейки сеанс продължава около час.
Някои хора съобщават, че чувстват топлина или изтръпване по време на рейки сесия, докато други не усещат нищо. След като сесията приключи, повечето хора съобщават, че се чувстват по-спокойни и по-щастливи.
Снимки: shutterstock
Какво казва науката за рейки
Няколко проучвания разглеждат ефектите на рейки върху психичното здраве. Изследванията показват, че рейки подобрява симптомите на тревожност и депресия.
Доказано е също, че Рейки намалява нивата на стрес. По-малко стрес означава по-добър сън, по-здрава имунна система и по-малко натоварване на сърцето.
Готови ли сте да опитате рейки?
Ето някои неща, които трябва да търсите при практикуващ рейки: Обучение: Разберете какво ниво на обучение има практикуващият. Потърсете някой, който има обучение от ниво 2 или по-високо.
Опит: Разберете от колко време човекът е практикуващ и какви клиенти има. Някои практикуващи рейки имат повече опит в помагането на хора с определени медицински състояния.
Достъпна цена: Медицинската застраховка обикновено не плаща за рейки лечение. Ще трябва да заплатите лечението си.
Въпреки че рейки може да бъде ценен ресурс за подобряване на вашето благосъстояние, важно е да запомните, че рейки не е лек за никаква болест или състояние. Трябва да се използва само като допълнителна терапия към всяко друго лечение, което получавате.
Събитието привлече голям брой участници и посетители от медицинския, зъболекарския и естетичния сектор. На изложението бяха представени най-новите постижения в областта на медицинската технология, стоматологията и дерматологията.
Професионалисти от цял свят имаха възможността да споделят знания и опит, да се запознаят с иновативни продукти и услуги, както и да се включат във вдъхновяващи обучения и дискусии.
Изложението БУЛМЕДИКА/БУЛДЕНТАЛ/ДЕРМА & ЕСТЕТИКА 2023 бе изключително успешно и създаде платформа за развитие и промяна в областта на медицината, зъболекарството и естетиката.
Атеросклерозата (артериосклероза) е състояние, което се свързва с натрупване на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове. В резултат на това те стават по-твърди, а луменът им намалява, което увеличава риска от обструкция.
Изследователите казват, че жените на възраст над 55 години с това състояние са изложени на по-висок риск от инфаркт на миокарда и инсулти, отколкото мъжете в същата възрастова група. Експерти казват, че жените от всички възрасти могат да подобрят сърдечно-съдовото си здраве, като поддържат здравословно кръвно налягане и добри нива на холестерола, както и като не пушат.
Жените в постменопауза, които имат запушени артерии, са изложени на по-висок риск от инфаркт, отколкото мъжете на същата възраст. Това е според изследване, представено на научния конгрес на Европейското дружество по кардиология, публикувано наскоро в European Heart Journal – Cardiovascular Imaging.
„Проучването предполага, че последствията от атеросклероза са по-рискови при жени в постменопауза, отколкото при мъже на тази възраст“, казва д-р Софи ван Розендел, автор на изследването и изследовател в Медицинския център на университета в Лайден в Холандия. „Нашите резултати показват, че след менопаузата жените може да се нуждаят от по-висока доза статини или добавяне на друго липидо-понижаващо лекарство. Необходими са повече проучвания, за да се потвърдят тези открития.“
Проучването включва близо 25 000 души в шест страни в Северна Америка, Европа и Азия.
За улавяне на 3D изображения на артериите в сърцето на участниците е използвана техника за изобразяване, наречена коронарна компютърна томографска ангиография (CCTA).
„В това проучване повишеният риск за жените в сравнение с мъжете се наблюдава особено при жени в постменопауза. Това може да се дължи отчасти на факта, че вътрешният диаметър на коронарните артерии е по-малък при жените, което означава, че същото количество плака може да има по-голямо въздействие върху кръвния поток“, каза ван Розендел. Д-р Абха Ханделвал, клиничен доцент по сърдечно-съдова медицина в Станфордския университет в Калифорния, която не е участвала в проучването, каза, че тези открития не са изненадващи.
Снимки:medicalnewstoday
„Клинично това, което виждаме, е, че има цял набор от промени, които настъпват около менопаузата и някои от тях оказват значително въздействие върху кардиометаболитния статус на жената. Много често жените имат нарушения в кръвното си налягане, кръвната захар, холестерола, теглото по време на менопаузата. Затова винаги моля моите пациенти да бъдат внимателни по това време“, казва тя.
„По-специално в менопаузата жените преминават не само през много кардиометаболитни промени, те преминават през много емоционални промени, честотата на депресия може да се повиши, сънят е нарушен. Всички тези неща, които знаем, когато не се лекуват, могат да повлияят на сърдечните резултати“, добави Ханделвал.
Изборът на начин на живот може да помогне за намаляване на риска от сърдечни заболявания.
Експертите казват, че има редица стъпки, които жените могат да предприемат дори преди менопаузата, за да предпазят сърдечно-съдовото си здраве.
„Във всички възрасти от живота има възможност за всеки пациент да работи със своя лекар, за да постигне максимално здравословен начин на живот. Да си прави скрининг за рисковите фактори, които причиняват атеросклероза, които включват високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, тютюнопушене, фамилна обремененост, васкулит или възпаление на кръвоносните съдове, определени автоимунни състояния и други и след това ги лекувайте проактивно,” казва и д-р Сарина ван дер Зее, сърдечен електрофизиолог и кардиолог в Здравния център на Провидънс Сейнт Джон в Калифорния.
Снимки: medicalnewstoday
„Така че абсолютно има превантивни възможности, които една жена с нейния лекар може да идентифицира, да лекува и да предотврати появата им в проблем. Това е особено важно след менопаузата, но със сигурност е важен процес, който трябва да започнете още по-рано, ако е възможно“, добави тя.
Антимикробната резистентност (AMR) е глобална заплаха за здравето и развитието на човечеството. Това изисква спешни усилия в редица сектори за постигане на целите за устойчиво развитие.
Снимки: shutterstock
Световната Здравна Асоциация (СЗО) определи „AMR“, като една от 10-те глобални заплахи за общественото здраве, пред които е изправено човечеството. Основен фактор за появата на резистентност към патогени е злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства. Разпространението на микроорганизми, често резистентни на антимикробна терапия, също се улеснява от липсата на качествена вода и канализация и неадекватни мерки за превенция и контрол на инфекциите.
Проблемът генерира значителни икономически загуби. В допълнение към смъртта и увреждането, продължителните заболявания водят до по-дълъг болничен престой, изискват по-скъпи лекарства и създават финансови затруднения на засегнатите лица.
Липсата на ефективни антимикробни лекарства може да представлява повишена заплаха за успеха на съвременната медицина при лечението на инфекции, включително сложна хирургия и химиотерапия при ракови заболявания.
Какво представляват антимикробните средства?
Антимикробните средства, включително антибиотици, антивирусни, противогъбични и антипаразитни препарати, са лекарства, използвани за предотвратяване и лечение на инфекции при хора, животни и растения.
Защо антимикробната резистентност е световен проблем?
Появата и разпространението на устойчиви на лекарства патогени, които са развили нови механизми за антимикробна резистентност, продължават да ограничават способността ни да лекуваме общи инфекции.
Особено тревожна тенденция е бързото световно разпространение на мултирезистентни или тотално резистентни бактерии (така наречените „супербактерии“), които причиняват инфекции, които не могат да бъдат лекувани със съществуващите антимикробни средства, по-специално антибиотици.
Портфолиото от клинични разработки на нови антимикробни средства е изключително малко. През 2019 г. (СЗО) идентифицира 32 антибиотика, които са в клинична разработка за лечение на патогени в списъка на приоритетните патогени на (СЗО), от които само шест антибиотика са категоризирани като иновативни. Освен това липсата на качествени антимикробни средства остава основен проблем. Недостиг на антибиотици изпитват страни на всички нива на развитие и особено здравните институции на страните.
Тъй като лекарствената резистентност се разпространява по света, ефективността на антибиотиците непрекъснато намалява, което води до упорити инфекции и смърт. Съществува спешна нужда от нови антимикробни средства, например за лечение на резистентни на карбапенем грам-отрицателни бактериални инфекции, които са изброени от (СЗО), като приоритетни патогени. Въпреки това, без промяна на настоящата практика на употреба на антибиотици от хора, новите антибиотици, като настоящите, ще загубят своята ефективност.
Какви фактори ускоряват формирането и разпространението на антимикробна резистентност?
Антимикробната резистентност се развива естествено с течение на времето, обикновено в резултат на генетични мутации. Антимикробно резистентни микроорганизми присъстват в хората и животните, в храната, растенията и околната среда (вода, почва и въздух). Те могат да се предават от човек на човек или между хора и животни, включително чрез храна от животински произход. Основните причини за антимикробна резистентност са злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства; липса на достъп на хората, както и на животните, до чиста вода, канализация и хигиена; лоша профилактика и контрол на инфекциите в лечебните заведения и селскостопанските предприятия; ограничен достъп до качествени и достъпни лекарства, ваксини и диагностика; ниско ниво на информираност и знания; и липса на прилагане на закона.
Текущо състояние
Лекарствена резистентност на бактериите
В световен мащаб има високи нива на резистентност към антибиотици, използвани за лечение на общи бактериални инфекции като инфекции на пикочните пътища, сепсис, полово предавани инфекции и някои форми на диария, което показва, че нашият арсенал от ефективни антибиотици е изчерпан.
Например в страните, отчитащи данни на Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS), честотата на резистентност към антибиотика ципрофлоксацин, който обикновено се използва за лечение на инфекции на пикочните пътища, варира от 8,4% до 92,9% за Escherichia coli и 4,1% до 79,4 % за Klebsiella pneumoniae .
Klebsiella pneumoniae е често срещана чревна бактерия, която може да причини животозастрашаващи инфекции. Понастоящем резистентността на K. pneumoniae към лекарства от последния резерв (антибиотици от класа на карбапенемите) се е разпространила във всички региони на света. K. pneumoniae е една от водещите причини за нозокомиални инфекции (вътреболнична инфекция) като пневмония, инфекции на кръвния поток и инфекции при новородени и пациенти в интензивни отделения. В някои страни, поради развитието на резистентност, карбапенемите не са подходящи за лечение на повече от половината пациенти, заразени с K. pneumoniae .
Резистентността на Е. coli към антимикробната активност на флуорохинолоните, използвани за лечение на инфекции на пикочните пътища, стана широко разпространена .
В редица страни в различни региони на света тази терапия е престанала да бъде ефективна в повече от половината от случаите.
Colistin остава единственото лекарство от последна инстанция, подходящо за лечение на животозастрашаващи инфекции, причинени от резистентни на карбапенем ентеробактерии (напр. E. coli, Klebsiella и др.). В редица страни и региони вече са идентифицирани резистентни на колистин бактерии, причиняващи инфекции, за които в момента няма ефективни антибиотици.
Снимки: shutterstock
Бактериите Staphlylococcus aureus присъстват в микрофлората на човешката кожа и често причиняват разпространението на инфекции в ежедневието и медицинските институции. Изчислено е, че пациент, заразен с метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, има 64% по-голяма вероятност да умре, отколкото пациент с инфекция, чувствителна към лекарства.
От 2019 г. нов индикатор, свързан със SCP, се проследява в системата за мониторинг на ЦУР. Този индикатор се използва за проследяване на честотата на инфекции на кръвния поток, причинени от два специфични резистентни към лекарства патогени: метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA); и Е. coli , резистентни към трето поколение цефалоспорини (3GC). През 2019 г. GLASS получи данни за инфекции на кръвния поток с MRSA в 25 държави и данни за инфекции на кръвния поток с E. coli в 49 държави.
Въпреки, че докладваните данни все още не са представителни на национално ниво, отчетената средна стойност на дела на инфекциите с метицилин-резистентен S. aureusе 12,11% (MKR 6,4-26,4), а при E. coli, резистентни към трето поколение цефалоспорини – 36,0% (MKR 15,2-63,0).
Широко разпространената лекарствена резистентност на много различни щамове на N. gonorrhoeae обезсмисля усилията за предотвратяване и лечение на гонорея. Резистентността на инфекциите към сулфонамиди, пеницилини, тетрациклини, макролиди, флуорохинолони и цефалоспорини от първите поколения се развива бързо. Понастоящем единствената възможност за емпирична монотерапия за гонорея е широкоспектърният инжекционен цефалоспорин цефтриаксон.
Лекарствена резистентност на Mycobacterium tuberculosis
Устойчивите на антибиотици щамове на Mycobacterium tuberculosis (пръчици на Кох) застрашават напредъка в борбата срещу глобалната туберкулозна епидемия.
СЗО изчислява, че през 2018 г. е имало около половин милион нови случая на резистентна на рифампицин туберкулоза (RR-TB) по света; те бяха преобладаващо мултирезистентна туберкулоза (MDR-TB), форма на туберкулоза, характеризираща се с резистентност към двете най-мощни противотуберкулозни лекарства. Въпреки това, само една трета от приблизително половин милион пациенти, които се разболяха от MDR/RR-TB през 2018 г., бяха идентифицирани и включени в докладите. В сравнение с нерезистентната туберкулоза, лечението на MDR-TB изисква по-дълги, по-малко ефективни и много по-скъпи схеми.
През 2018 г. делът на случаите на MDR-TB/RR-TB се оценява на 3,4% сред предишни болни пациенти и на 18% сред тези, които вече са на лечение; по този начин, формирането на резистентност към нови противотуберкулозни лекарства от последния резерв, предназначени за лечение на резистентни към лекарства форми на туберкулоза, е изключително опасно явление.
Снимки: shutterstock
Лекарствена резистентност на вируси
Антивирусната лекарствена резистентност, формирана в резултат на непрекъсната вирусна репликация при продължителна експозиция на лекарството и селекцията на резистентни щамове, е нарастваща заплаха за имунокомпрометирани пациенти. Понастоящем проблемът с резистентността засяга повечето антивирусни лекарства, включително антиретровирусни (АРВ).
Образуването на устойчива на лекарства HIV инфекция (DR-HIV) може да доведе до частична или пълна загуба на ефективност на всички АРВ лекарства, включително тези, принадлежащи към нови класове. HIVDR инфекцията може да възникне както при пациенти, които вече са на антиретровирусна терапия, така и при новоинфектирани с HIV. В повечето наблюдавани страни в Африка, Азия и Латинска Америка делът на случаите на HIVDR с резистентност преди лечението към ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (NNRTI) на етапа преди лечението сред възрастните на първа линия терапия надхвърля 10%. Разпространението на резистентност преди лечението сред кърмачетата е тревожно високо. В Африка на юг от Сахара повече от 50% от новодиагностицираните ХИВ-инфектирани бебета носят резистентен на NNRTI вирус. Като се имат предвид тези обстоятелства, последната версия на насоките на СЗО за АРВ препоръчва използването на новото лекарство долутегравир като лечение от първа линия на избор при възрастни и деца. Предписването на това лекарство е особено подходящо за предотвратяване на негативните последици от резистентност към ННИОТ.
Увеличаването на нивата на резистентност също има значителни икономически последици, тъй като лекарствата от втора и трета линия са много по-скъпи от лекарствата от първа линия. Програмата на СЗО за лекарствена резистентност към ХИВ наблюдава тенденциите в предаването и резистентността към по-стари и по-нови лекарства за ХИВ в световен мащаб.
Лекарствена резистентност на маларийни паразити
Появата на устойчиви на лекарства маларийни паразити представлява една от най-големите заплахи за контрола на маларията, което води до повишена заболеваемост и смъртност от малария. Препоръчително лечение от първа линия за неусложнена P. falciparum малария, е комбинирана терапия с артемизинин (ACT), използвана в повечето ендемични по малария страни. ACT е комбинация от артемизининов компонент и допълнителен лекарствен компонент. Като част от проучвания, проведени през 2001–2019 г. в региони на СЗО, като региона на Западния Тихи океан и региона на Югоизточна Азия, частична резистентност към артемизинин и резистентност към редица допълнителни лекарствени компоненти на ACT е потвърдена в Камбоджа, Лаоската народнодемократична република, Мианмар, Тайланд и Виетнам. Това усложнява избора на ефективни лекарства и изисква внимателно наблюдение на процеса на лечение.
В някои страни от региона на Източното Средиземноморие на СЗО резистентността на P. falciparum към сулфадоксин-пириметамин прави терапията с артезунат плюс сулфадоксин-пириметамин неефективна и изисква промяна към друг вариант на ACT.
За страните в Африка наскоро бяха публикувани данни, показващи появата на мутации, които причиняват частична резистентност на паразита към артемизинин в Руанда. Към днешна дата тестваните варианти на ACT остават високоефективни. Въпреки това, продължаващото разпространение на резистентност към артемизинин и ACT ко-лекарства може да представлява сериозен проблем за общественото здраве и да застраши критичните печалби в контрола на маларията.
Лекарствена резистентност на гъбичките
Разпространението на резистентните към лекарства гъбични инфекции се увеличава, което изостря и без това трудната ситуация с тяхното лечение. Лечението на много гъбични инфекции преди това е било усложнено от редица фактори, по-специално от проблема с токсичността, особено при лечение на пациенти с други съпътстващи инфекции (напр. HIV). Резистентната към лекарства форма на една от най-честите инвазивни гъбични инфекции, Candida auris , вече е широко разпространена, с резистентност към флуконазол, амфотерицин В и вориконазол и нарастваща резистентност към каспофунгин.
Това води до нови случаи на трудни за лечение гъбични инфекции, терапевтични неуспехи, продължителни хоспитализации и преминаване към много по-скъпи схеми на лечение. СЗО провежда цялостен преглед на гъбичните инфекции в световен мащаб и възнамерява да публикува списък с приоритетни за общественото здраве патогенни гъби с анализ на разработването на нови противогъбични лекарства.
Необходимостта от съгласувани действия
SCP е сложен въпрос и изисква съвместен, многосекторен подход. Концепцията „Едно здраве“ включва обединяване на широк кръг от сектори и заинтересовани страни, участващи в човешкото здраве, здравето на сухоземните и водните животни и растенията, производството на храни и фуражи и проблемите на околната среда, което им позволява да си взаимодействат и съвместно да разработват и прилагат програми, стратегии, законодателни мерки и изследвания, насочени към подобряване на здравето на населението.
Предизвикателството е да се засилят иновациите и инвестициите в области като оперативни изследвания, изследване и разработване на нови антимикробни средства, ваксини и диагностика, особено за най-сериозните грам-отрицателни бактерии, по-специално резистентни на карбапен ентеробактерии и Acinetobacter baumannii .. Създаването на Мултипартньорския доверителен фонд за антимикробна резистентност (AMTMPTF), Глобалното партньорство за изследване и развитие на антибиотиците, Фонда за действие срещу антимикробна резистентност и други фондове и инициативи могат значително да намалят недостига на финансиране в тази област. Няколко правителства, включително Швеция, Германия, Съединените щати и Обединеното кралство, пилотират модели за възстановяване на разходите за нови фармацевтични компании. За да се разработят дългосрочни решения, обхватът на тези инициативи трябва да се разшири.
Глобален план за действие (GAP) за борба с антимикробната резистентност Държавите по света са се ангажирали да прилагат рамката, изложена в Глобалния план за действие (GAP) за борба с AMR [1]приети от Световната здравна асамблея през 2015 г., както и за разработване и изпълнение на многосекторни планове за действие на национално ниво. Впоследствие GPA беше одобрен от ръководните органи на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO) и Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). За да осигурят стабилно подобряване на ситуацията по света, държавите трябва да осигурят финансиране и да приложат национални планове за действие в редица сектори. Преди одобрението на GPA през 2015 г., глобалните усилия за противодействие на AMR бяха извършени, по-специално чрез Глобалната стратегия на СЗО за ограничаване на антимикробната резистентност, която беше разработена през 2001 г. и описва набор от действия, насочени към забавяне на образуването и разпространението на AMR.
Тристранен съвместен секретариат по антимикробна резистентност Политическата декларация от Срещата на високо равнище на ООН относно АМР, приета от държавните ръководители през септември 2016 г. на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, потвърждава критичното значение на широк, координиран подход, който обединява всички заинтересовани страни, включително здравето на хората, животните, растенията и околната среда. Водена от подхода One Health, СЗО работи в тясно сътрудничество с FAO и OIE за насърчаване на най-добрите практики за намаляване и забавяне на AMR.
След срещата на високо равнище на ООН за SCP през 2016 г., генералният секретар на ООН създаде Междуведомствена координационна група (IACG) за SCP. IAAP обединява партньори от системата на ООН, международни организации и лица с опит в областта на здравето на хората, животните и растенията, както и храните и фуражите, търговията, развитието и околната среда, за да формулират план за противодействие на устойчивостта на антимикробните средства. През април 2019 г. Междуведомствената координационна група по AMR представи на Генералния секретар на ООН своя доклад „Няма време за губене: Защита срещу резистентни към лекарства инфекции в бъдеще“. Препоръките, направени в доклада, в момента се изпълняват.
Тристранен съвместен секретариат (FAO, OIE и СЗО) е създаден в рамките на СЗО, за да улесни участието на широк кръг от заинтересовани страни в справянето с AMR. Беше решено да се създадат редица ключови структури, които да ръководят работата, а именно Глобална ръководна група за едно здраве по AMR, Независим панел за преглед на доказателства за действие по AMR и Платформа за партньорство с множество заинтересовани страни. Тези структури са в процес на създаване.
Световна седмица за осведоменост за антимикробните средства Тази седмица беше известна преди като Световна седмица за информираност относно антибиотиците. От 2020 г. тя се нарича „Световна седмица за информираност за антимикробните средства“. Новото име отразява разширяването на темата на седмицата, тъй като сега се фокусира върху всички видове антимикробни средства, включително антибиотици, противогъбични, антипаразитни и антивирусни средства. Световната седмица се провежда ежегодно от 2015 г. като глобална кампания за повишаване на осведомеността по проблема с антимикробната резистентност по света и насърчаване на най-добрите практики за забавяне на появата и разпространението на резистентни към лекарства инфекции сред широката общественост, здравните специалисти и политиците. Съгласно решението на Тристранния изпълнителен комитет, считано от 2020 г Световната седмица ще се проведе от 18 до 24 ноември. През последните пет години седмицата се провежда под общото мото „Антибиотици: използвайте внимателно!“ През 2020 г. беше променено на „Антимикробните средства изискват внимателно боравене“.
Глобална система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS) Глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност беше създадена от СЗО през 2015 г., за да събира непрекъснато пропуски в данните, необходими за стратегическо планиране на всички нива. GLASS има за цел систематично да събира данни от наблюдение за резистентни към лекарства инфекции при хора, информация за антимикробна употреба и резистентни към лекарства инфекции в хранителните системи и околната среда. GLASS предоставя стандартизиран подход към събирането, анализа, интерпретацията и разпространението на данни в държави, територии и области и позволява мониторинг на състоянието на съществуващите и новите национални системи за наблюдение, като се фокусира върху качеството и представителността на събраните данни. В някои региони на СЗО са създадени мрежи за наблюдение,
Глобално проучване и приоритизиране на AMR През 2017 г. СЗО разработи списък с приоритетни патогени, за да ръководи изследванията и разработването на нови антимикробни средства. Той ще бъде актуализиран през 2022 г. За да оцени напредъка в разработването на лекарства срещу приоритетни патогени в списъка на СЗО, Организацията ежегодно анализира антибактериални лекарства, които са на етап предклинична оценка и клинични изпитвания. Към днешна дата изследванията и разработките все още не обхващат редица области, по-специално разработването на лекарства срещу грам-отрицателни карбапенем-резистентни бактерии.
Глобално партньорство за изследване и развитие на антибиотици (GARDP) Това съвместно усилие между СЗО и Инициативата за лекарства за пренебрегвани болести има за цел да стимулира научноизследователската и развойна дейност чрез публично-частни партньорства. До 2025 г. Партньорството трябва да разработи и въведе пет нови лекарства, които са ефективни срещу най-опасните резистентни към лекарства бактерии от гледна точка на СЗО.
Те са единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, казва началникът на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“
ВИЗИТКА
Доц. д-р Константин Гроздев е началник на клиниката по хирургия към МБАЛ „Света София“. Председател на Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Член на Световната федерация за хирургия на затлъстяването и метаболитните заболявания. Носител на наградата „Акад. д-р Асен Хаждиолов“ на Медицински университет – София за високи постижения в областта на медицинската наука и преподаване. Автор е на над 50 научни публикации в областта на лапароскопската хирургия през един разрез, онкохирургията на дебелото черво, рекутма и стомаха, лапароскопското лечение на диафрагмалните хернии и туморите на надбъбречните жлези. Има над 1000 лапароскопски операци.
Доц. Гроздев, да обясним първо какво е бариатрична/метаболитна хирургия?
Бариатричната хирургия напоследък се нарича метаболитна, но всъщност значи едно и също нещо. Това е метод за лечение на затлъстяването – хронично заболяване, което има различни стадии. В най-тежките форми на това заболяване, когато пациентите са с т.нар. болестно затлъстяване, трябва да се прибегне до такъв вид хирургия. Това е спасението за тях.
Как, благодарение на Вашия екип, МБАЛ „Св. София“ стана едниственият у нас референтен център за бариатрична хирургия?
Това е най-голямата новина от последните месеци, която ме кара да се гордея много с екипа си и болницата, в която работя. Това е едно голямо признание от институция, която ни дава възможност да обучаваме специалисти от България и цял свят на лапароскопска хирургия и по-специално на този вид бариатрична хирургия. Изключително щастлив съм, че в бъдеще ще работим в тази посока.
Защо световният бранд Johnson & Johnson избра точно Вашия екип и реши на Вас да предоставя високоспециализирани медицински консумативи. Това с какво ще е полезно за пациентите?
Основното е критерият, на който отговаря болницата и съответно екипът. Ние залагаме главно на професионализма и опита, който имаме с този вид операции. Разбира се и на добрата колаборация, която имаме с Johnson & Johnson от доста години. Добре си партнираме и дойде време, когато вече трябваше да направим такъв център за пациентите. Разбира се, че колаборацията, която имаме с Johnson & Johnson и с такива международни центрове, ще е от полза за пациентите. Освен всичко има възможност да се прави обмен. Не е тайна, че цената на бариатричните операции не се поема от Здравната каса в България и в тази посока ще има облекчение за пациентите.
Вие къде сте се обучавал на този вид хирургия и колко пациенти до момента са минали през вашата болница?
Лапароскопската хирургия са безкръвните операции, както ги наричат, миниинвазивна хирургия. Ще станат повече от 10 г., откакто отидох в Европейското училище по лапароскопска хирургия в Брюксел, което също е един световен референтен център, подобен на нашия, и прекарах 2 г. от специализацията си. Там основната дейност от лапароскопската хирургия беше за лечение на пациенти със затлъстяване. Това е мястото, където се учих на бариатрична/метаболитна хирургия.
Метаболитната хирургия до колко е навлязла у нас?
От доста време се извършват тези операции. Това, което липсваше до скоро, и което успяхме да направим с другите колеги, е да създадем през 2020 г. дружество по такъв вид хирургия, на което аз съм председател. Обедихме усилията си в тази посока, за да може да разпространим и популяризираме този вид хирургия и да дадем максимално най-доброто на нашите пациенти. Така че може би правилният отговор на въпроса ви е, че отскоро това започна да се прави както трябва и както се прави навсякъде по света.
При какви показатели се препоръчват тези интервениции?
Показателите идват от вида затлъстяване. В определянето на това кой пациент е подходящ или не ние използваме индекс на телесна маса (ИТМ). Този индекс представлява отношението на ръста и килограмите на пациента. Пациенти с индекс на телесна маса над 35, а вече по съвременните препоръки, които са съвсем отскоро – дори и над 30, трябва да потърсят хирург и да се обсъди помощ с такъв вид операция. Грубо казано, един пациент с над 100 кг – 110-120 кг, вече трябва да се замисля за такава операция. Има и някои по-особени показания, които много малко хора знаят, а те всъщност са много разпространени в цял свят и влизат в стандартите на доста държави. Това е, че този вид операции лекуват и придружаващите заболявания на затлъстяването, а те са доста. Най-основното от тях е захарният диабет тип 2. Всъщност единственият метод, който дава шанс за ремисия на пациентите със захарен диабет тип 2, е този вид хирургия. Затова тя вече по-скоро се нарича метаболитна – защото тези операции лекуват метаболизма на пациента, в частност захарния диабет като едно метаболитно заболяване.
С Вашия екип извършвате няколко вида операции. Разкажете ни за тях?
Има няколко операции, които са приети като стандарт в света, ние също ги предлагаме. Първото, което е важно и трябва да се знае, е че това са, пак повтарям, безкръвни операции, т.е. максимално щадящи за пациента. Правят се няколко дупчици на коремната стена от порядъка на 1 см, не се прави голям разрез, и техниките основно са надлъжна 2/3 резекция на стомаха, която е придобила повече популярност като банан или ръкав. Другата голяма група са стомашните байпаси, които също имат няколко разновидности.
Какво представлява вертикалната стомашна резекция и кога се препоръчва този тип операция?
Това всъщност е този тип ръкав или банан, за който споменах – операция, при която 2/3 от стомаха надлъжно се прерязват и се отстраняват от организма. При тази операция пациентът остава с по-малък стомах, с вместимост някъде около 150 мл. Какъв е ефектът от нея? Първо, по-малкият стомах не позволява на пациента да се храни с огромни количества, а точно с толкова, колкото му е необходимо. Второ, в основата на лечението е метаболизмът, който страда при тези хора. Метаболитният ефект е, че в остранения стомах се намират едни клетки, които отделят хормона грелин. Това е хормон, който е отговорен за апетита и чувството за ситост у тези пациенти и участва в различни нервно-хормонални регулации, които контролират метаболизма.
Индикациите са строго индивидуални, не може точно да се обобщи за кой човек коя операция е показана. По-скоро подходът към всеки пациент трябва да е индивидуален. Той зависи от много фактори и от широк екип от специалисти, които преди това преглеждат пациента и определят точно кой вид операция ще е най-подходящ. Хирургът има водещо място в този екип.
А какво представлява стомашният байпас и кога се прави той?
Стомашният байпас е другата голяма група операции. При тази операция стомахът отново се прерязва, става още по-малък на размер – около 25-30 мл, но тази част, която се прерязва, не се отстранява от организма както при надлъжната 2/3 резекция. Тя си остава в нормално положение, но храната не преминава през другия стомах. Наименованието байпас идва от там, че се байпасира преминаването на храната през гастроинтестиналния тракт, заобикалят се дванадесетопръстника и част от тънките черва. Тук, освен по-малкия стомах, като механизъм за действие имаме и невъзможност за усвояване на част от вредните съставки на храната, които се приемат – основно някои въглехидрати и мазнини. А метаболитният ефект се получава от това, че заради това заобикаляне на пътя на храната, всъщност се променя секрецията на различни хормони и пептиди, които се отделят от тънките черва и които също участват в регулацията на метаболизма. Много съвременни медикаменти, които са за лечение на захарния диабет, са насочени именно към регулация на тези пептиди. С една такава операция ние това го получаваме наготово, все едно сме приели всички възможни медикаменти за лечение на този вид заболяване.
Преди бяха актуалните стомашните пръстени. Те част ли са от бариатричната хирургия и поставят ли се още?
Точно така, има такава популярна практика, вкючително и в България. Тя започва някъде в 90-те години, когато навлизат и безкръвните операции. Тогава започват да се поставят стомашни пръстени – на вид и на обясненение една доста проста интервенция, при която се поставя чуждо тяло във вид на пръстен около стомаха, в горната му част. Идеята на този пръстен е да стесни стомаха и да не позволява да се ядат големи количества храна. Тази операция е все още позволена и регламентирана, но е с доста странични ефекти, защото е с чуждо тяло. Този пръстен създава доста проблеми в годините, той може да предизвика перфорация на стомаха, да мигрира в гръдния кош, създават се после проблеми с рефлуксна болест. Описани са още доста проблеми при такива пациенти. Един от принципите на бариатричната хирургия, освен всичко останало, е задоволителен ефект в дългосрочен план – пациентът да редуцира теглото и да се излекува от придружаващите му заболявания, но да ги задържи за дълъг период от време. Т.е. човек цял живот да бъде здрав и в добро състояние. Тези пръстени не дават това. Натрупаният опит от 20-30 г. показа, че в годините такива хора свикват с този пръстен, започват да го излъгват, стомахът се разширява над него и те започват да качват наново килограми. Тоест, наред с рисковете, които тази операция крие, има всъщност и незадоволителни ефекти в дългосрочен план. Позволено е все още да се извършва, но само в държави, където здравната система е толкова добра, че може да проследява такива хора много стриктно, без да ги поставя в някакъв риск в дългосрочен план.
Какво представлява абдоминопластиката и кога се налага тя?
След бариатрична/метаболитна хирургия пациентите редуцират доста килограми. В рамките на 2 години те могат да редуцират, в зависимост от това от какво тегло тръгват, над 100 кг. Имам пациенти, които са с редукция даже и до 150-160 кг. , тъй като съм оперирал и хора, които са над 200, почти 300 кг. След една такава редукция на тегло остава излишна кожа, която е преразтегната и е основно в областта на корема. След 2 г., когато се стабилизира теглото на тези пациенти, тази кожа създава козметични проблеми и притеснява пациентите. Затова като козметична операция се препоръчва абдоминопластиката, при която се изрязва този вид излишна кожа. Между другото такава излишна кожа се получава и в областта на седалището, бедрата, мишниците и гърдите, т.е. има и друг вид процедури, които естествено са възможни да се извършват при нас. Работим и с пластични хирурзи, които също са част от нашия екип, но бариатричната/метаболитна хирургия не е пластична хирургия. Тези допълнителни процедури, които се явяват след време след такава операция, са в областта на естетичната хирургия. Добре е, че при вас може да предложите комплексно обслужване на пациента. Да, това е много важно условие изобщо за навсякъде, където се развива такъв тип хирургия. Важно е съответният център да предложи комплексно обслужване на тези хора – от проследяването, до операцията – бариатричната и козметичната. Всичко трябва да бъде на едно място.
През какви специалисти и през какви изследвания трябва да премине един пациент, на когото предстои да се направи бариатрична операция?
Важно е да се знае, че пациентите със затлъстяване, носейки болестността на този проблем, се нуждаят от доста изследвания и подготовка преди операциите. Грешно е битуващото мнение на хората, че едва ли не тези операции са много прости, тъй като те наистина са безкръвни. Пациентът влиза и казва „Утре може ли да ме оперираш?“. Това няма как да се случи, защото аз трябва да съм сигурен, че този пациент е здрав от горе до долу или ако има някакъв проблем, това предварително трябва да се коригира. Затова трябва да бъдат направени широк кръг от изследвания и консултации при различни специалисти – консултация с диетолог, гастроентеролог, психолог, ендокринолог. Причината е, че доста от тези пациенти имат придружаващи заболявания като диабет, проблеми с липидния профил, високо кръвно. Трябва да ги види каридолог, да се направят съответните изследвания на сърцето, на белия дроб. Изглежда много, но когато се прави на място, където това е рутиннно, изследванията могат да станат в рамките на няколко дни. Пациентите не трябва да подценяват това нещо. Задължително е да се подлагат на такива изследвания преди интервенциите, а не просто да отиват някъде – дори и в чужбина. Има такава практика с пациенти – отиват като на медицински туризъм, правят си тази операция без никакви предварителни изследвания. След това нещата ставата доста сложни.
Какъв е периодът на въстановяване след една такава хирургична интервенция?
Възстановяването е доста бързо, както е с повечето лапароскопски операции. На практика след оперативната интервенция пациентът вечерта се е изправил на крака, може да ходи, да се самообслужва. В рамките на следващите дни започва захранване, което е много важно, защото това са интервенции върху стомаха. Спазва се строга диета – от постепенно захранване с течности към кашава храна. Болничният престой е в рамките на 2-3 дни, след което всеки пациент, самообслужвайки се, може да се справи с тази диета.
Ако не се лъжа, ние сме единствената страна в ЕС, в която този вид интервенция не се подпомага от държавата. Има ли изгледи това да се промени?
Това всъщност е големият проблем за българските пациенти, тъй като затлъстяването е една пандемия. Честотата на затлъстяването стремглаво многократно се увеличава в последните години и България не прави изключение от тази световна тенденция. Дори честотата на детското затлъстяване у нас е доста висока, намираме се на едно от челните места в Европейския съюз. Тези пациенти се увеличават, за тях в нашата страна няма адекватна помощ от държавата, а операциите са скъпи и се финансират от пациентите. Това е едно от направленията, по които работим с моя екип в МБАЛ „Света София“ и в Българското дружество по бариатрична/метаболитна хирургия. Опитваме се да направим така, че тези операции да се поемат от касата, да не ги плаща пациентът или поне да плаща частично.
Говорите със страст за работата си. Как всъщност избрахте да специализирате хуриругия?
Това е един от любимите ми въпроси, защото много често се задава. Отговорът му е простичък – по време на следването се замислих, че ми се занимава с нещо, което да ми позволява да съм по-активен, все да има някакъв екшън около мен. Не съм си представял да бъда лекар, който само да преглежда – да седи на едно бюро и да пише рецепти. А и самата хирургия много ми хареса по време на следването. Така се запалих. Записах се на един кръжок, който имаше по това време в университета, и така постепенно започнах в тази посока.
Алайнерите вече могат да се прилагат в абсолютно всеки случай. Те изместват брекетите, но не ги отхвърлят категорично, казва стоматологът.
ВИЗИТКА Д-р Кирил Манолов е лекар по дентална медицина в дентални клиники ЕО Дент. Завършил е Стоматологичния факултет към Медицински университе – София, от 2019 г. специализира орална хирургия. Интересите му са насочени към развитието на съвременните методи за 3D диагностика, планиране и оперативното им приложение в оралната хирургия и имплантология.
Д-р Манолов, какво е хубава усмивка според Вас?
Преди всичко хубавата усмивка е здравата усмивка. Зъбите трябва да са чисти и добре поддържани, без наличие на кариозни или деминерализационни лезии или предпоставки за такива. Оттам насетне всичко останало, свързано с естетиката, като форма, големина на зъбите, подреждане, линия на усмивката, е второстепенно и търпи корекции, стига да имаме здрава и чиста основа.
Защо в днешно време повечето деца се нуждаят от корекции по зъбите. Бъркам ли или преди не беше така?
Не бъркате. Може би една от причините е, че естетиката не е била толкова силно заложена преди както сега. Също така все по-често наблюдаваме деца с вродени аномалии или липса на някои зъби, т.е. хиподонтии – това са вродени липси на зародиши на някои зъби, най-често мъдреци, латерални резци и т.н., и това налага посещение при зъболекар за решение на проблема. Освен това родителите са много по-информирани в днешно време и по-запознати с проблемите, които могат да възникнат дори от един вреден навик в ранна детска възраст. Това ги кара да се ориентират по-отрано.
Изместват ли алайнерите традиционните шини и при всеки човек ли може да се използват и двата продукта?
Да, смея да кажа, че ги изместват, но категорично не ги отхвърлят. Алайнерите изместват брекетите. Първоначално ортодонтът прави задълбочен анализ, след което според този анализ се решава кое ще е по-добре за конкретния случай. Все по-често специалистите и пациентите избират алайнери, защото те осигуряват много по-голям комфорт, дават много по-добри условия за осъществяване на ефективна орална хигиена, което е ключово по време на едно такова лечение. Също така резултатите от тях са много по-лесно предвидими и много често сроковете за самото лечение са съкратени в сравнение с лечението с брекети. Да, има отделни случаи при които това не е така и се предпочитат брекетите, но смело можем да кажем, че алайнерите могат да се прилагат вече в абсолютно всеки един случай.
Много често сред пациентите се чува, че брекетите водят до множество кариеси. Това предотвратимо ли е или е неизбежна част от самото лечение?
Това, че брекетите или ортодонтското лечение неизбежно водят до кариеси, е някакъв мит. По-скоро те са предпоставка за образуване на кариеси, тъй като създават много ретенционни места за задържате на плака, зъбен камък и правят зъбите много трудни за почистване. Това е причината за образуването на кариеси. Тази предпоставка може да бъде преодоляна с една перфектна хигиена и спазване на препоръките от специалиста. Рискът от образуване на кариеси може да бъде сведен до минумум – почти колкото при пациент, който не носи брекети.
Голям ли е процентът на пациентите, които се нуждаят от брекети или алайнери?
За съжаление, да.
От какво зависи това? Генетично ли е обусловено или има и предпоставки от начина на живот, които допринасят?
По-скоро и двете, но начинът ни на живот, както и навиците в ранна детска възраст определят развитието на челюстите и съзъбието. Затова е много важно още отрано да се обърне внимание на тези неща, за да няма негативни последствия и да не се даде неправилна посока на растеж.
Коя е правилната възраст за първо посещение при зъболекар на детето?
Правилната възраст за посещение, но да подчертаем – само за посещение, е между година и половина и три. Целта е детенцето да се запозмнае със средата и чисто подсъзнателно да приеме, че няма нищо страшно и това е нещо, което е редно да се случва регулярно.
Бондингът е друг метод за красива усмивка. Кога е приложим той и колко е траен?
Бондингът е доста търсена манимулация в днешно време, защото, освен че е ценово по-достъпен, се осъществява много по-бързо, дори в едно посещение, не изисква допълнително изпиляване на здрави твърди тъкани и може да се прилага при почти всички случаи, в които имаме някакъв дефект във формата, малки отчупвания или необходимост да се затворят разстояния между зъбите. Само че той крие и известни рискове – прави оралната хигиена много по-затруднена и допълнително дава предпоставка за образуване на кариеси. Т.е. , за да определим дали бондингът е подходящ в конкретен случай, трябва да се направи задълбочен анализ дали това съзъбие е кариес резистентно, каква е прогнозата, ако сложим бондинг и ще нарушим ли по някакъв начин оклузията, ще предизвикаме ли счупване. Едва тогава определяме дали е подходящ или не.
Може ли с бондинг да се коригират криви зъби?
Понятието криви зъби е много относително. Отговорът е и да, и не. Първоначално трябва да установим как и колко са криви зъбите. Ако един зъб е крив цялостно – корпусно изместен, завъртян, наклонен, можем да го възстановим с бондинг, но не е желателно, защото ще предизвикаме други много по-лоши последици. Правилният подход при криви зъби е консултация със специалист ортодонт, за да се установи този зъб на правилното място ли е, дали е в правилно съотношение с другите зъби е ако е, чак тогава, ако има някакъв дефект, можем да го възстановим с бондинг.
Кога препоръчвате на вашите пациенти бондинг и кога да прибегнат към фасети?
Бондинг препоръчваме във всички случаи, които са по-скоро свързани с малки дефекти или в случаи, когато не можем да сложим фасети, без да изпилим здрава зъбна тъкан. Също така, когато сме сигурни, че пациентът ще може да поддържа този бондинг, т.е. ще може да си почиства зъбите ефективно и това няма да даде негативно отражение върху самите зъби. Бондингът се счита и за временно решение, защото той винаги може да бъде отстранен и то без кой знае какви последици върху здравите зъбни тъкани. Докато фасетите, веднъж поставени, дори и да се премахнат, направеното преди тяхното поставяне е необратимо.
Съвсем скоро бяхте на конгрес за компетенции в естетиката. Какви са новостите в естетичната стоматология?
Най-съществената новост е дигитализацията. Принципите в естетичната стоматология не са се променили кой знае колко във времето, но самият процес вече е много по-дигитализиран, което го прави много по-лесен, много по-бърз и много по-точен. Ние можем да предвидим крайния резултат и дори да го изпробваме още в началото на самото лечение, така че накрая да сме постигнали оптимално всичко, което заедно с пациента сме заложили.
И най-добрите технологии обаче не могат да помогнат за едно – добрата орална хигиена. Какви са наблюденията и впечатленията Ви по отношение на устната хигиена на хората?
Мнозинството нямат много добра хигиена, но положителното в случая е, че все повече хора започват да се интересуват, да се стараят и да полагат все повече грижи за това. Информация по темата как да си мием зъбите и какви средства да използваме има навсякъде, тя е много достъпна вече. Въпросът е да имаме желание и постоянство. Също така е важно да се консултираме със специалист, за да имаме обратна връзка, защото дори да ни се дадат инструкции как да го правим, няма как да стане отведнъж. Този процес търпи модификация и подобрение.
Кои са задължителните стъпки за добра орална хигиена и миене на зъби?
Най-задължителните стъпки са редовното използване на паста, четка, вода за уста, конци за зъби и зъбни душове, в някои случаи – интердентални четки. Ключовият фактор е постоянство и редовни профилактични прегледи.
Генетично предопределена ли е предразположеността към лоши зъби и има ли начин тя да бъде преодоляна, ако се вземат навременни мерки?
Генетичната предраположеност е един от най-силните фактори, които оказват влияние върху здравината на зъбите. Няма как да се борим срещу генетите, но има какво да направим с поведението си, начина си на мислене и усилието си, така че експресията на тези гени да заработи в наша полза и да компенсираме някакъв недостиг.
Какво е най-важното нещо, което бихте искал за запомнят пациентите Ви?
Опитвам се да накарам пациентите си сами да поискат да полагат необходимите грижи и да го правят с удоволствие.
Колко често трябва да се посещава зъболекар и каква е превенцията, която трябва да се спазва?
Минимумът е веднъж в годината. По европейски стандарт е хубаво два пъти годишно – на всеки 6 месеца, да се прави профилактичен преглед, почистване на зъбен камък, но абослютният минимум е веднъж в годината поне, ако пациентът спазва перфектна орална хигиена, съобразена с абсолютно всички препоръки на зъболекаря.
Почистването на зъбен камък само позитиви ли носи или има и някъкв негатив?
При здрави зъби и незасегнати зъбни тъкани това носи само позитиви. Има понякога места по зъбите, които не трябва да обработваме с определен вид средства за полиране, за да не задълбочим някъкв дефект. За мен почистването на зъбен камък е само позитив. Какво бихте казали на читателите за тяхната орална хигиена и посещенията при зъболекаря? Не забравяйте да си миете зъбите и ходете на зъболекар с удоволствие и усмивка.
Shopping Basket
Използваме бисквитки, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социалните медии и да анализираме нашия трафик. Също така споделяме информация относно използването на нашия сайт от ваша страна с нашите социални медии, партньори за реклама и анализи. View more
