Д-р-Анна-Богданова-scaled-1

Д-р Анна Богданова – Рискът от прееклампсия и гестационен диабет може да се оцени още в първия триместър

by Акушерство и гинекологияЗдравеЛайфстайлПатологияСтатииХайлайф

В 11-13 г. може да се даде прогноза на бременността и да се определи необходими ли са допълнителни грижи, казва специалистът по фетална медицина в Аджибадем Сити Клиник към УМБАЛ „Токуда“

ВИЗИТКА
Д-р Богданова е завършила Медицински университет – София през 2005 г. Специализирала е акушерство и гинекология в Първа САГБАЛ „Тина Киркова“ и Втора САГБАЛ „Шейново“. Придобива специалност „Акушерство и гинекология“ през 2013 г. В периода 2014 – 2016 г. е била научен сътрудник и специализант по фетална медицина в Кралски колеж, Лондон, Fetal Medcine Foundation. От 2015 до 2016 г. отговаря за клиника за диагностика и проследяване на бременности с интраутеринна фетална ретардация. От 2016 г. е част от екипа на отделението по акушерство и гинекология на болница „Токуда“.

Д-р Богданова, възможно ли е грип в началото на бременността да увреди плода и какви рискове като цяло крие той?

Като всяко вирусно заболяване, грипът е рисков за бременните, независимо от срока на бременността, защото в различните срокове може да доведе до различни последствия. Смята се, че тежкото протичане в ранните срокове може да доведе дори до аборт, както и до вродени дефекти на плода като цепки на устата, криви ходилца, сърдечни дефекти. От друга срана, в по-напредналите срокове на бременосттта той може да бъде причина за преждевременно раждане, преждевременно отваряне на околоплодния мехур или нарушения в развитието на плода – може да има изоставане в развитието и да се роди малко за гестационната възраст бебе.

За майката или за плода е по-опасен грипът?

И за двамата, те са взаимносвързани. Ако страда единият, ще страда и другият.

Препоръчителни ли са противогрипните ваксини по време на бременност и какви?

Категорично да, въпреки че в България това не е особено популярно. В Англия, например, акушерките изключително строго насърчават бременните и жените, които се очаква да са забременеят в периода на сезонния грип, да си направят противогрипна ваксина.
Имунитетът, който се предобива от противогрипната ваксина, предава ли се и на бебето?
Да, това е хубавото, защото се предпазва плодът в първите месеци след раждането, когато не е възможно да му се постави противогрипна ваксина.

Освен с ваксина, с какво друго могат да се предпазят бъдещите майки и трябва ли?

Разбира се, че трябва. Все пак излизаме от двугодишен период на пандемия, в който малко или много се върнахме към тези неща – че трябва да се по-внимателни, когато общуваме с хората, да използваме предпазни маски, особено, когато сме в помещение с повече хора, да взимаме витамини. Всичко това са индиректни методи и механизми бременните да подпомагат своя имунитет.

Като споменахте за пандемията, да попитам как реагираха бъдещите бащи на наложените по онова време рекистрикции да не могат да бъдат до родилката, да видят за първи път детето си?

Беше много труден период за всички нас, но особено за бъдещите родители, защото това е един много скъп момент за тях. Нормално е семейството, което с трепет очаква новия живот, да иска да сподели този момент. От друга страна трябваше да предпазим този крехък живот и да се спазват мерките. До известна степен ние трябваше да бъдем и психолози. Въпреки тези ограничения, се справихме и хората получиха едно добро отношение и разбиране.

Може ли бременните да използват добавки за подсилване на имунитета?

Да, няма някакви ограничения, които да се следват предвид бременността. Като за всеки друг човек, препоръчваме каквито и да е добавки, които подпомагат имунната система.

Вие сте един от малкото специалисти по фетална медицина у нас. В последно време се говори много за ранната фетална морфология. Доколко важна и доколко задължителна е тя?

Аз съм изключително щастлива, че имах възможността да направя двугодишно обучение при проф. Кипрос Николаидес в King’s College в Лондон. От една страна то дава много голям кръгозор от знания, от друга – колегите в България, които споделяме тази работа, сме завършили тази школа.

Защо е важна феталната медицина?

Защото идеята е да се обърне пирамидата на проследяване на бременността, т.е. да можем още в ранните срокове на бременността – между 11 г.с. и 13 г.с. да дадем прогноза на тази бременност. Това означава да можем да я класираме като нискорискова, която няма нужда от допълнителни изследвания, или като високорискова, която изисква допълнителен подход, допълнителни изследвания и грижа.

Комбинираният скрининг за хромозомни заболявания е важен, защото, освен рисковете, които получаваме, ние определяме дали има вероятност да се развие прееклампсия – едно от най-тежките усложнения на бременността, дали има риск от ретардация в растежа на плода, дали има риск от гестационен диабет. Когато има предпоставки, обсъждаме това заболяване.

Коя бременност се определя като рискова и как се проследява?

В миналото се смяташе, че всяка бременност при жена над 35-годишна възраст, е рискова. Аз не мисля така, а и с времето жените започнаха да отлагат забременяването все повече и повече. Сега е нормално една 35-годишна жена да забремее за първи път, не е нещо необичайно. Освен възрастта, има и заболявания, които предразполагат за по-тежко протичане на бременност. Това са високо кръвно, диабет, някой сърдечно съдови и белодробни заболявания.

Прееклампсията е едно от най-сериозните усложнения по време на бременност. Какво е прееклампсия, може ли да бъде изчислен рискът от нея при ранната фетална морфология и какво трябва да се направи?

Рискът за прееклампсия може да бъде изчислен още през първия триместър. Това е, което правим в нашата клиника за пренатална диагностика от няколко години насам. Защо е важно?

За да се се вземат мерки, които могат да са елементарен прием на аспирин от 12-та г.с. почти до края на бременността. Според проучванията, направени през последните 30 години, особено от проф. Кипрос Николаидес във Fetal Medicine Foundation, е доказано, че приемът на 150 мг аспирин намалява риска за развитие на прееклампсия. Ако има такъм риск, можем да отложим родоразрешението толкова във времето, че то хем да е навременно и да не страда плодът от недоносеност, хем да бъде решение на проблема за прееклампсията.

Какво представлява самият скрининг?

От една страна се взимат предвид различни антопометрични показатели от майката, от друга – артериалното налягане, което се измерва двукратно на двете ръце, параметри от самия ехографски преглед и преди всичко доплерово изследване на маточните артерии. Към тях се добавят и стойносттите на плацентарни хормони и пептидите – РАР, β ЧХГ, както и плацентарен растежен фактор. Всички те се взимат пред вид и софтуер изчислява риска, който е едно число. 1:50 е висок риск за прееклампсия и в този случай нашата препоръка е прием на 150 мг аспирин.

Опасна ли е прееклампсията и за майката?

Тя е опасна както за майката, така и за плода. Когато майката страда от високо кръвно – състояние, което се наблюдава след 20-а г.с. и стойностите са над 140 на 90, естествено, че това се отразява на растежа на бебето и на начина, по който то се чувства вътреутробно. Въпреки че имаме медикаменти, които можем да използваме за контрол на кръвното налягане, в един момент те стават неефективни и единственият начин да помогнем на майката и съответно на бебето, е родоразрешението.

Кое отключва прееклампсията, тя генетично предразположение ли е?

Много са теориите, които се обсъждат в научното пространство. От една страна се смята се, че може да е плацентарна патология, т.е. да бъде плацентарна болест, от друга страна има теории, че прееклампсията може да е съдова болест, т.е. основно заболяване на ендотела на съдовете. И до ден днешен темата продължава да е дискусия на нашите конгреси и да предизвиква много въпроси.

Друго сериозно усложнение по време на бременността е гестационният диабет? Има ли как да се изчисли рискът от това заболяване и какви са мерките, които трябва да се предприемат при възникването му?

Както вече споменах, всичко се насочва към скрининга през първия триместър. Както има скрининг за прееклампсия, така има и скрининг за гестационен диабет. Навремето се смяташе, че на орален глюкозотолерантен тест трябва да бъдат подложени предимно бременните, които имат предразполагащи фактори за това – т.е. имат в семейството си родител, който страда от диабет, или са с наднормено тегло. Сега се смята, че този скрининг не трябва да бъде отлаган за 24-та г.с. ,примерно, и чак тогава да се направи глюкозотолернатния тест. Той може да бъде проверен още в първия триместър. На страницата на Fetal Medicine Foundation има калкулатор, който всички колеги свободно могат да използват за изчисляване на риска за гестационен диабет. Той пак се базира на възраст, тегло на бременната, расова принадлежност, кога е било предишното раждане, какво е било теглото на детето при предишното раждане, дали тя или някой от сейството ѝ има диабетно състояние. На базата на тези показатели се дава риск и се взимат съответните мерки. Така че, да, това е сериозно усложнение на бременността и е хубаво, че може да се направи скрининг на толкова ранен етап.

Световната здравна организация и Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват GBS тест или скрининг за стрептококи група Б за всички бременни. Колко опасна е тази инфекция и покрива ли се това изследване от Здравната каса?

Тази инфекция е опасна, защото, ако не се направи съответното лечение или профилактика, в над 90% от случаите страда новороденото. Т.нар. стрептококов сепсис, увреждане на мозъка, са сериозни усложнения за едно новородено и крият тежки последствия за развитието на детето след това. Скринингът за стрепококи е важен, обикновено това изследване се прави към 36-та г.с., взима се влагалищна микробиология. В интерес на истината ние нямаме практиката, но на Запад, особено Американският колеж по акушерство и гинекология, препоръчва, наред с влагалищния секрет, да се взима и перианален секрет, за да се установи наличието на колонизация. Ако има такава, трябва да се направи своевременно лечение, за да са намали рискът от засягане на плода – особено по време на раждане, защото тогава става инфекцията на новороденото. Безсимптомната бактериурия по време на бременност задължително трябва да бъде изследвана за стрептококи група Б и пак е повече от задължително да се направи съответното антибиотично лечение, за да се намалят рисковете както за майката, така и за бебето.

Ако се открие такава инфекция, тя напълно лечима ли е?

Абсолютно, да. Вече сме в 21-ви век, има достатъчно добро антибиотично лечение, които може да се използва, а и пеницилините са широко използвани антибиотици.

Нормално протекла предшна бременност гаранция ли е за успешна следваща бременност?

Не винаги. Обикновено разчитаме, че втората бременност също ще е безпроблемна, но не винаги е точно така. От друга страна пък имаме случаи на по-усложнена първа бременност, а пък следващата протича абсолютно безпроблемнно. Всяка бременност е абсолютно индивидуална за себе си и трябва да бъдат взети съответните мерки спрямо съответната ситуация.

По време на пандемията се говореше за бум на бебета. Как е сега?

Така беше, все още се усеща този бум и за нас това е много радостно. Ще ви кажа защо. Предвид цялата обстановка, която ни обкръжава, ако щете тази политическа и финансова несигурност, скок на инфлация и т.н. , е прекрасно, че има млади хора, които остават в нашата държава и продължават своето поколение тук. Дано да продължава да е така, дори и след пандемията и въпреки пандемията.

Какви са препоръките Ви като оспециалист по фетална медицина за цялостната грижа по време на бременността?

Феталната медицина е изключително важна. Няма нужда всеки месечен преглед да бъде от такъв специалист, но е необходимо да има три основни прегледа. Първият преглед е през първия триместър, между 11 г.с. и 13 г.с. – комбинираният скриниг за хромозомни заболявания. Както вече споменахме, той дава оценка на тази бременност и дали има необходимост от допълнителни изследвания. Следващият важен преглед е феталната морфология, който става между 18-а г.с. и 24-та г.с. и представлява детайлно оглеждане на плода за структурни и хромозомни дефекти, за оценка на плацентата, на дължината на маточната шийка и количеството на околоплодната течност. Последният важен преглед е късната фетална морфология или доплерово изследване в периода между 30-а г.с. и 33-та г.с.. Това, на което анатомично даваме предимство тогава, е развитието на мозъка, сърцето и бъбреците на плода, тъй като е възможно при тях да наблюдаваме късна патология. От друга страна правим оценка на феталния растеж – дали е адекватен спрямо гестационния срок, на феталното доплерово изследване, т.е. дали бебето се чувства добре вътреутробно, оценяваме количеството на околоплодната течност и плацентата. Т.е. целта е да дадем една прогноза на раждането. Това са важните прегледи, които е необходимо да бъдат направени при специалист по фетална медицина.

Untitled-design-2-5-240x240-1

Д-р Калоян Персенски: Интересът
към естетичната гинекология е голям

by with No Comment Акушерство и гинекологияЕстетикаЗдравеЛайфстайлСтатии

Подобряване на външния вид на гениталиите, уголемяване на G-точката и „оргазмени инжекции“ са само част от предлаганите процедури, казва гинекологът.


Д-р Калоян Персенски е гинеколог и хирург в УМБАЛ „Лозенец“. Завършил е Медицински университет – София. Специалист е в областта на естетичната и реконструктивната гинекология.

Д-р Персенски, бихте ли обяснили какво означава терминът естетична гинекология и какво включва?


– Естетична гинекология, интимна естетика, или регенеративна гинекология е сравнително нов термин, който е част от специалността „Акушерство и гинекология“. Отнася се за подобряване външния вид на женските гинеталии, както чисто естетично, така и физиологично, ако имат някакви аномалии, които са източник на притеснение. Способите са оперативни и неоперативни. Естествено, за предпочитане са оперативните, които са с постоянен ефект, а неоперативните са лазерно вагинално подмладяване, прилагане на филъри, на PRP с временен ефект.

Има ли възрастови ограничения за естетичната гинекология?

-Не. За естетичната гинекология единственото изискване е дамата да е навършила 18 години и горна граница няма.
Много жени страдат от т.нар. вагинална сухота. Какво е решението за тях?
Вагиналната сухота е състояние, което обикновено е свързано с периода от живота на жената, който е около и след менопаузата. Дефинитивно лечение на това състояние към момента няма открито. Могат да бъдат приложени различни медикаментозни методи на лечение, примерно с хормони, с някои хранителни добавки или сравнително малко инвазивни методи като лазерно вагинално подмладяване. Разбира се, всичко е с временен ефект. Посоката е само една – към влошаване на симптоматиката, за съжаление.


При кои състояния жените трябва да се самосигнализират, че е необходимо да посетят специалист за естетична гинекология?


-Обикновено жените, които търсят такъв тип разрешениe на проблемите, идват по две причини. Едната е, че имат клинични оплаквания, свързани с физиологията. Например прекалено големи гениталии, като става въпрос най-вече за малките срамни устни, които могат и да пречат в ежедневието на жената – например да носи бельо, да извършва ежедневните си дейности, да спортува, а така също и при полов акт. Те могат да бъдат свързани и с по-чести инфекции. Другата причина, която е по-честата, е, че жената не харесва външния си вид в интимната област. Понеже съвременното разбиране за нормалност ( а такова няма описано в медицината за жеските гениталии) е формирано от еротичната литература, еротичните филми, където всичко е гладко, нищо не се вижда, всичко е в едни минималистични размери, по-голяма част от жените, които търсят разрешение на своите проблеми, остават с впечатление, че това е нормата. Такова нещо, разбира се, няма. Има различни културно или етически свързани разбирания и там гениталиите изглежат по различен начин. Няма нещо като норма. Няма нещо описано в медицинската литература, нямаме анатомични мерки, които да казват това трябва да бъде толкова сантиметра, така да изглежда. А има и нещо друго – гениталиите могат да варират през целия живот на жената, това е свързано е и с хормоналния статус, с бременнност, раждания, възпаления и хронични травми. Така че повечето жени, които търсят разрешение на този проблем, не харесват изгледа на гениталиите си и искат да постигнат такъв изглед, който те решават, че е нормален. Това е чисто психологически момент. В някои от случаите аз ги разубеждавам, защото, според моето виждане като професионалист, нещата са си нормални, гениталиите са си еститично добре, могат да изпълняват физиологичните нужди.
Жените много ги притеснява по-тъмния цвят на лигавицата и на кожата в гениталиите. Това обаче е нормално нещо, като има определени състояния, при които потъмняването дори се засилва, като например при бременност. Тогава имаме и значителна хиперпигментация, но не само в гинекологичната, а в други части на тялото – например по лицето, което се описва като маска на бременността. При бременност бялата линия по средата на корема, която на латински се казва линия алба, може да стане линия фуска или линия нигра, т.е. кафява или черна.
Така че това са причините, поради които най-често търсят помощ жените – едните са физиологични, другите са естетични. Или те самите са решили, че техните гениталии не изглеждат както трябва, или са получили някакъв неприятен коментар от полов партньор или приятелка.


Бихте ли обяснили какво е постменопаузен атрофичен вагинит?


-Това е т.нар. вагинална сухота или генитоуритарен синдром на менопаузата, който е свързан със спад в нивото на естрогените. Нормално е това състояние, то започва обикновено около и след 40-годишна възраст. Средната възраст за менопауза в България е 51 години и три месеца, но това нещо може да се случи както на 55, така и на 45 и на 40 години. Процесът е доста дълъг, не свършва за един и два месеца, може да продължи някога и с години. При спад в нивото на естрогените се получава тази вагинална сухота, този атрофичен вагинит, който е свързан с по-лесно нараняване на влагалището при полов акт или дори при някаква физическа активност. Това може да доведе до болезнен полов акт, което се нарича диспареуния, или до нарушаване на ежедневните дейности на жената. Какво е решението? В по-голям процент от случаите, може да се даде хормонално-заместителна терапия, която не е приложима при всички жени. Има жени, които не са подходящи, особено тези, които с риск от карцином на гърдата или са оперирани по повод карцином на гърдата. Тогава ние прилагаме или хранителни добавки на базата на билкови извлеци или неинвазивните методи от областта на естетичната гинекология като лазерно вагинално подмладяване или прилагане на PRP – богата на тромбоцити плазма в областтта на гениталиите. Напоследък има разрботени от бюти индустрията филъри, които са специално за подобряване на лубрикацията в областта на гениталиите.


Бихте ли обяснил какво е лабиопастика?


-Лабиопластиката в повечето случаи се отнася за пластика на малки срамни устни. Това са хирургически процедури, които целят да променят формата и размера на малките срамни устни с цел да се постигне желаната от пациентката големина или форма или такава, която да ѝ позволи да извършва нормалните си физиологични нужди, да не ѝ пречи по време на спортуване, в ежедневния живот, при носене на тясно бельо или дрехи примерно. Ако жената има чести вагинални инфекции, те също могат да се дължат на по-големи срамни устни. Това се нарича хипертрофия на малките срамни устни или хипертрофия на лабиите.


При какви случаи се прилага хименопластиката?


-В повечето случаи тя се търси по културни, етнически или религиозни причини, по-рядко по социални. Най-разбираемо казано това е възстановяване на девствеността чрез възстановяване на химена. Хименът е девствената ципа.


В естетичната гинекология се прилага уголемяване на G точката. Какво се постига с тази процедура?


-G-точката е наречена на името на един немски гинеколог – Графенберг, който първи я описва. Впоследствие се установява, че има и анатомичен субстрат, т.е. имаме структура, която наистина може да се нарече такова нещо. Колегите, които се занимават с естетична гинекология и специално с уголемяване на т.нар. G-точка, по-скоро говорят за област, а не за конкретна точка. Това е областта по предната стена на влагалището – от 3 до 5 см от входа, където има по-голямо струпване на нервни окончания. Т.е. тази област е по-чувствителна, по-сензитивна. Уголемявайки я, което естествено го постигме с инжектирането на филър, ние позволяваме тя по-лесно да бъде стимулирана по време на полов акт и от там по-лесно да се достигне до оргазъм. Тази точка чисто анатомично може да бъде установена от самата жена или от нейния партньор. Като ориентир за това представлява една жлеза – жлеза на Скене. При жените тя се намира по хода на уретрата и е на 3 до 5 см от входа на влагалището. Тя е еквивалент на простатата при мъжа и чисто тактилно – т.е. усещане чрез пръсти, може да бъде установена от самата жена. Ако тя иска тази зона да бъде уголемена , това може да бъде направено. Не при всички жени тази зона се намира на едно и също място, затова ние стествено препоръчваме жената да я установи преди да дойде при нас и да ни насочи къде да инжектираме по-голямо количество филър. Ако жените търсят да разнообразят половия си живот, има и друг метод, освен уголемяване на G точката. Това е прилагане на PRP, в Америка е известно като „оргазмена инжекция“. Това е собствен продукт от тялото на жената. Извлича се около 50 кубика кръв, центрофугира се със специална центрофуга и се отделят само формените елементи на кръвта, които се наричат тромбоцити. Те се инжектират на специални места – по предната стена на влагалището, около клитора, малките срамни устни, входа на влагалището. Тромбоцитите съдържат страшно много растежни фактори, досега са установени 33, и водят до подобряване на кръвоснабдяването в тази област и оттам до значително по-лесно постигане на оргазъм. 8 от 10 жени, на които съм правил PRP казват, че ефектът е значителен и с продължителност около 1 година.


В естетичната гинекология препоръчват ли се профилактични прегледи както в естетичната?


-Задължително. Ние си имаме протокол, според който преди всяка естетична процедура на жената трябва да ѝ бъде направена цитонамазка, да се вземе микробиология и да се установи нейното здравословно състояние към настоящия момент. В по-големия процент от случаите методите, прилагани в естетичната гинекология, не могат да доведат до развитие на рак, до карценогенеза. Това важи включително и за прилагането на лазер, който по същество представлява светлина, светлинен енергиен източник. С цел избягване на съдебно-медицински търсения и за успокоение на самата жена обаче ние предпочитаме да имаме актуален статус относно цитология и микробиология с не повече от 3-месечна давност.

Със сигурност има дами, които са притесняват да дойдат в кабинета и да разговарят за своята естетика. Какво бихте ги посъветвали?

-Разбира се, така е, притесняват се жените, иначе интересът е голям. Бих ги посъветвал първо да решат дали наистина имат нужда от естетична гинекология. Да преценят дали имат някакви клинични оплаквания и дали процедурите – дали ще са с временен или постоянен ефект, биха подобрили живота им, в това число и половия. След това, ако искат разбира се, да се поразровят малко в интернет или в специализирана литература. Това, което аз им препоръчвам, е да дойдат и да се посъветват с мен, да направят един консултативен преглед, който разбира се с нищо не ги задължава. Заедно можем да решим дали наистина имат нужда от това нещо и дали мога аз да им помогна. Те трябва да имат реалистични очаквания от процедурата и след това да решим заедно какво да направим.

AAA_5228

Георги Дойчев- НАД 20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРОБЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТO

by Акушерство и гинекологияЗдравеЛайфстайлПатологияСтатииХайлайф

Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естествената способност за забременяване. В 50 % от случаите безплодието се дължи частично или изцяло на мъжкия фактор.

Георги Дойчев е клиничен ембриолог от 2005 г., сертифициран е като специалист от Европейската асоциация по репродуктивна медицина и ембриология през 2010 г. През последните години натрупва ценен опит в интернационални екипи от специалисти в Швеция, Германия и САЩ. От 2011 г. е ръководител на ин витро лаборатория в Медицински център „Афродита“.

Г-Н ДОЙЧЕВ, В КАКВО СЕ СЪСТОИ РАБОТАТА ВИ КАТО ЕМБРИОЛОГ И ДИРЕКТОР НА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИНВИТРО ОПЛОЖДАНЕ? КАК МИНАВА ЕДИН ВАШ РАБОТЕН ДЕН?

Длъжността директор е много динамична и към традицион- ната работа с репродуктивните клетки търся талантливи ко- леги с потенциал, обучавам ги, грижа се за поддържането на добрата атмосфера, комуникирам активно с пациентите, ин- ституциите, ръководя донорските програми с яйцеклетки и сперматозоиди, участвам в планирането, задаването на нови цели за развитието на клиниката, проучвам и въвеждам но- вите технологии в областта и осигурявам добрата организация на работния процес. В лабораторията имаме два основни пото- ка – сутрин започваме с ранни пункции от 6:30 ч., следват оп- лождане, замразяване, размразяване, трансфери, анализи, об- работки на репродуктивни клетки, приготвяне на хранителни среди. Колегите биолози имат специфични задачи, като моята роля е да проследявам за правилното им изпълнение. Грижа се екипът ми да се чувства щастлив на работното си място. Много често денят завършва около 20 ч., като работата в уикендите се разпределя на ротационен принцип. Ембриологията е много изискваща професия, в която няма почивен ден.

РЕАЛНО ВИЕ УЧАСТВАТЕ В СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОТ. КАКВО Е УСЕЩАНЕТО?

Изпитвам благодарност и щастие, че имам възможността да упражнявам тази професия. За мен е една сбъдната детска мечта. Огромна е удоволетвореността от новината за родено дете и безкрайно щастливите родители, които е трябвало да преминат през трудния път на зачеването чрез инвитро.

РАБОТИТЕ В ЛАБОРАТОРИЯ С ОТВОРЕНА КОНЦЕПЦИЯ. КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

За нас е важно пациентите да се чувстват приети, разбрани и подкрепени, в една приятелска среда от специалисти със задълбочени познания и значителен опит. Пациентите имат невероятната възможност да участват в целия процес от взе- мане на информирано решение, касаещо подхода за оплож- дане на яйцеклетките, до решението за броя на ембрионите, които ще се трансферират в жената или замразяват. Чрез замразяването на репродуктивните клетки и ембриони, па- циентите имат възможността да планират увеличаването на членовете на семейството в бъдеще.

ОКОЛО 15-20% ОТ МЛАДИТЕ ДВОЙКИ У НАС ИМАТ ПРО- БЛЕМ СЪС ЗАЧЕВАНЕТО. НЕ Е ЛИ ГОЛЯМА ТАЗИ ЦИФРА И НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ?

Според мен процентът е над 20. Замърсяването на околна- та среда, стресът от динамиката на живота, злоупотребата с алкохол и опиати, както и консумацията на нездравословна храна и тютюнопушенето водят до влошаване на здравния статус на пациентите, което се отразява неминуемо и върху репродуктивния потенциал.

Липсата на подходящ партньор, нуждата от финансова си- гурност и добра кариерна реализация, водят до отлагане на бременността, което се отразява негативно върху яйчнико- вия резерв на жената. Неосъзнаването на възрастовия фактор и вторичният стерилитет влияят негативно върху естест- вената способност за зачеване.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕ- МИ, СВЪРЗАНИ С БЕЗПЛОДИЕТО?

При пациентите, насочени за инвитро, факторите, свързани с безплодието, се разпределят в четири основни групи – с жен- ски фактор, с мъжки фактор, група с необясним стерилитет (при които всички изследвания са в норма) и групата пациен- ти с т.нар. неизяснена причина за стерилитет (идиопатичен фактор – открит е проблем, но причината не е ясна и не може да се назначи адекватно лечение). Ние ползваме иновативни технологии в лабораторията и сме фокусирани върху диаг- ностиката и лечението на мъжете от последната група (иди- опатичен фактор). При тях състоянието на сперматозоидите е влошено, а резултът от базовата спермограма и разговорът с мъжа ни насочват да търсим скритата причина с помощта на иновативните технологии. Една такава причина може да бъде скритото влияние на оксидативния стрес върху сперма- тозоидите. Той се получава, когато финият баланс между ок- сиданти и антиоксиданти в средата на сперматозоидите се наруши. Тогава те започват да страдат и репродуктивният потенциал на мъжа е застрашен. С помоща на иновативната лабораторна технология, наречена MiOXSYS, можем бързо и лесно да определим окислително-редукционния потенциал на семената течност и да дадем варианти за лечение при нали- чие на оксидативен стрес. С тази технология можем успешно да диагностицираме и мъже, които приемат свръхдози анти- оксиданти, смятайки, че това води до ползи за организма им, а се получава обратен ефект.

ЗАЩО В СВЕТОВЕН МАЩАБ СЕ НАБЛЮДАВА ВЛОШАВАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СПЕРМАТА? КАКВО Е НАУЧ- НОТО ОБЯСНЕНИЕ?

Естественото забременяване е сложен процес, който се пости- га при 76%-85% от двойките в рамките на 12 месеца редовни опити без предпазни средства. Останалите двойки се считат за борещи се с безплодие и в световен мащаб близо 190 мили- она души търсят медицинска помощ. От двойките, които не могат да забременеят, безплодието е частично или се дължи изцяло на мъжкия фактор в приблизително 50% от случаите. Различни причини могат да засягат мъжкия репродуктивен потенциал в различна степен и често те съжителстват – не- природосъобразен начин на живот, варикоцеле, нарушен хормонален баланс, генетични мутации, предишно прекара- но заболяване. Парадоксално, но при рутинна оценка, каква- то е базовата спермограма, факторът на безплодието остава неизяснен при 30-50% от пациентите, които впоследствие се класифицират като страдащи от неизяснен (идиопатичен) мъжки фактор. Този вид стерилитет се диагностицира като наличие на влошени характеристики на спермата.

В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЗАГОВОРИ ЗА Т.НАР ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ. КАКВО ЩЕ ПОСЪВЕТВАТЕ ДВОЙКИ- ТЕ, КОЙТО ИСКАТ ВТОРО ДЕТЕ, НО “ЩЪРКЕЛЪТ СЕ БАВИ”?

Вторичният стерилитет е невъзможността да се зачене или бременността да се доведе до раждане след най-малко една успешна предишна бременност. Жените над 35 г., макар все още да имат яйцеклетки, забременяват по-трудно, защото яйцеклетките започват да губят качеството си. Двойките, които смятат, че са засегнати от вторичен стерилитет, тряб- ва да потърсят медицинска консултация със специалист въз- можно най-скоро, за да имат по-голям шанс да забременеят със свои яйцеклетки.

ДО КАКВА СТЕПЕН ГЕНЕТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ СА В ПОМОЩ ЗА УСПЕШНОСТТА ПРИ ИН ВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ?

Изследванията за съвместимост са иновативна технология, при която се сравнява генетичната информация на двамата бъдещи родители. Целта е да се намали вероятността от пре- даването на автозомно-рецесивно генетично заболяване в поколението. Такива заболявания са муковисцидоза, хемог- лобинопатии, спинална мускулна атрофия, алфа- и бетаталасемия, хемофилия, чуплива Х-хромозома и др.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ МЕТОДИТЕ ЗА ПРЕДИМПЛАН- ТАЦИОННА ДИАГНОСТИКА СЕ РАЗВИХА МНОГО, КАТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПРЕДОТВРАТЯВА РАЖДАНЕТО НА ДЕЦА С ВРОДЕНИ ДЕФЕКТИ. БИХТЕ ЛИ РАЗКАЗАЛ ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ?

Предимплантационните генетични тестове (PGT) биха могли да помогнат, като намалят шансовете за аборт или аномална бременност. Биха също помогнали и със съкращаване на времето за забременяване, помагайки да се отсее за транс- фер най-добрият ембрион. Трябва да се знае обаче, че ге- нетичните тестове на ембрионите са все още в експеримен- тална фаза, която крие малък риск от погрешна диагноза, при която здрав ембрион да се счете за такъв с аномалия и никога да не му се даде шанс.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА УСПЕВАЕМОСТ ПРИ ТЕЗИ ПРО- ЦЕДУРИ?

Успеваемостта основно зависи от възрастта на жената. Спо- ред големи клинични проучвания, търсещи има ли по-висока успеваемост при пациенти, на които ембрионите се тестват генетично, изглежда, че при възрастовата група над 35 г., би могло да има реална полза от генетичното изследване, стига то да покаже, че пациентите въобще разполагат с нормален (правилен брой хромозоми) ембрион за трансфер. Много е важно да се има предвид, че не всички жени ще имат ем- бриони, подходящи за генетичен тест и не всички тествани ембриони ще бъдат нормални (еуплоидни).

КОЛКО ТРЯБВА ДА ЧАКА ЕДНА ДВОЙКА, КОЯТО СЕ Е РЕШИЛА НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА СТИГНЕ ДО САМАТА ПРОЦЕДУРА?

При първоначалната консултация със специалист може да се говори за времето, необходимо за започване на процедура. Зависи от множество фактори, които се изясняват в хода на консултацията и необходимите изследвания на двойката.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРИ НЕУСПЕХ? КОИ СА СЛЕДВАЩИТЕ СТЪПКИ?

Обикновено след неуспех лекуващият специалист преглежда медицинската история и преценява следващите стъпки – на- пример повторен опит с променен протокол на стимулация или, ако двойката има резерв от замразени ембриони, те мо- гат да се използват при последващ цикъл на жената.

КОГАТО ЕДНА ДВОЙКА СЕ РЕШИ НА АСИСТИРАНА РЕПРО– ДУКЦИЯ ВЪЗНИКВА ОСНОВАТЕЛНИЯТ ВЪПРОС НА КОГО ДА СЕ ДОВЕРИ. КОИ СА ОБЕКТИВНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ПРАВИЛНАТА КЛИНИКА?

Големи професионални организации често публикуват ста- тистически данни за критериите, по които да се избере един инвитро център, както и характеристиките на добрия спе- циалист. Според мен мен критериите за избор на инвитро център трябва да включват оценка на ефективността на практиката чрез висок процент успешна бременност, при- лагане на иновативни разработки и методи. Според принци пите на доказателствената медицина, медицинският персо- нал трябва да има дълбоки познания и опит, едновременно с това ембриологичната лаборатория да е с добро оборудване и строги стандарти за чистота на пространството. Качестве- ният контрол и акредитация от официална държавна инсти- туция са задължителни. За да се прилага персонализирано планиране на лечението и незабавна комуникация, наборът от кадри – от лекари, ембриолози, сестри до администра- тивен персонал, трябва да е на най-високо ниво. Много е важно да се търси и емпатичен хуманен подход към паци- ентите, който дава възможност за намаляване на стреса от цикъла на лечение.

ИМА ДВОЙКИ, КОИТО ПРЕДПОЧИТАТ ДА ПРАВЯТ ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В ТУРЦИЯ. КАКВО Е ВАШЕТО ОБЯСНЕНИЕ – ИМАТ ПОВЕЧЕ ДОВЕРИЕ НА ЧУЖДИ ЛЕКАРИ, ОТКАЗВА ГИ ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ У НАС, ЦЕНАТА?

Смятам, че имат силна и постоянна реклама и предлагат добри хотелски и туристически услуги, както и създават впечатление за висока степен на професионализъм. Но на- прежението от дългото пътуване и неизвесността, в която попадат двойките, трябва да се отчете, преди да се вземе решение за правене на инвитро процедури в чужбина.

ПО ПОСЛЕДНИ ДАННИ БРОЯТ НА ДВОЙКИТЕ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОНОРСКИ МАТЕРИАЛ, НАРАСТВА. КАКВИ СА ЗАКОНОВИТЕ РЕГЛАМЕНТИ ЗА ТЕЗИ ПРОЦЕДУРИ В БЪЛГАРИЯ?

Регламентът поставя на първо място здравето на донора и неговата анонимност. Правят им се изследвания – гинеко- логични, микробиологични, генетични, и интервю, за да се сведе до минимум здравният риск на пациента. За да се за- щити по-добре интересът на пациентите, има допълнително изискване за донорите жени в България – да имат собствено родено дете, а максималният брой деца, които може да има един донор, е 5.

ВИЖДАТЕ ЛИ СЕ СЛЕД ВРЕМЕ С БЕБЕТАТА, В ЧИЕТО СЪЗ- ДАВАНЕ СТЕ УЧАСТВАЛ?

Да, срещата с тях е винаги очарователна! Тяхната усмивка ми дава увереност и сила да продължавам да работя и да се развивам в тази област.

КАКВА СУМА ТРЯБВА ДА СА ГОТОВИ ДА ОТДЕЛЯТ БЪ- ДЕЩИТЕ РОДИТЕЛИ ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ В РЪЦЕТЕ НА АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ?

Стойността основно зависи възрастта на жената, както и от специфичните репродуктивни проблеми на двойката. Асис- тираната репродукция се покрива и от български институ- ции, когато двойката отговаря на предварително зададени критерии от отговорните български институции.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ, ЧЕ ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИТЕ СА СКЪПО НАЧИНАНИЕ. ИМА ЛИ ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ДА ПОДПОМАГА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ?

Финансирането от Центъра за асистирана репродукция по- крива голяма част от средствата за процедура със собствени клетки, а някои общини подпомагат финансово и процеду- рите с донорски яйцеклетки.

КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СЕ ПРОМЕНИ В ЗДРАВНАТА НИ СИСТЕМА В БЪДЕЩЕ?

В България се наблюдава постоянно увеличаване на двой- ките, търсещи медицинска помощ за зачеване и раждане на здраво дете. Според мен въпросът може да се разреши до голяма степен, ако системата започне усилено да инвестира в ранното образование за семейно планиране и осъзнаване на репродуктивните възможности на организма до опреде- лена възраст. Трябва да се организират мероприятия в учи- лищата и в университетите и да се говори за превенцията на нежелана бременност, която често завършва с аборт по желание, водещ често до големи трудности за забременяване в по-късен и вече зрял период от живота на жената.

Д-р-Иван-Димитров

Д-Р ИВАН ДИМИТРОВ:ПРОФИЛАКТИКАТА СПАСЯВА ЖИВОТ, НЕ ОПЕРАТИВНАТА ИНТЕРВЕНЦИЯ

by with No Comment Акушерство и гинекологияЗдраве

Д-р Иван Димитров е началник Сектор по ендоскопска и онкогинекологична хирургия към АГО в МБАЛ
„Света София“. Завършва МУ – Плевен и притежава специалностите „Акушерство и гинекология“ и „Обща хирургия“. Има магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ с дипломна работа ма тема „Оценка и управление на риска от карцином на маточната шийка”.

Участва активно в развитието на сектора по оперативна гинекология и въвеждането на минимално инвазивна лапароскоспка хирургия.
От 2021 г. е част от екипа на МБАЛ „Света София”
с насоченост към онкогинекология, оперативна гинекология и ендоскопска и тазова хирургия.
Д-р Димитров членува в European Endometriosis League, ESGE (European Society for Gynaecological Endoscopy), Българско хирургично дружество, Българско дружество по акушерство и гинекология и Български лекарски съюз.

Д-Р ДИМИТРОВ, ДОКОЛКО ЛАПАРОСКОПСКИТЕ МЕТОДИ ИЗМЕСТИХА ИНВАЗИВНИТЕ ПРОЦЕДУРИ В ГИНЕКОЛОГИЯТА?
Неинвазивната лапароскопска хирургия за лечение и диаг- ностика на гинекологичните заболявания е много по-щадя- ща за пациента и съответно трябва и да бъде по-предпочи- тана. Разбира се, конвенционалната хирургия не би могла да бъде заместена напълно и намира място в съвременната медицина, но в определени случаи. През последните годи- ни се наблюдава положителна тенденция за приложение на лапароскопски методи във все повече болнични заведения. В гинекологичната клиника към МБАЛ „Света София” спо- ред статистиката ни за последната година сме приложили минимално инвазивна лапароскопска хирургия при 75.1% от гинекологичните операции. Тези резултати показват, че сме на нивото на големите европейски клиники, където на- истина се мисли пациентът да е максимално облекчен – с по-кратък болничен престой, с минимална болка и бързо въз- становяване.

КОГА И ПРИ КАКВИ СЪСТОЯНИЯ СА ПРИЛОЖИМИ ЛАПАРОСКОПСКИТЕ ОПЕРАЦИИ ВЪВ ВАШАТА СФЕРА? Лапароскопската хирургия е приложима при всички добро- качествени гинекологични заболявания, както и при диаг- ностиката и лечението на някои злокачествени заболявания. Най-често третираните заболявания са миомна болест на матката, ендометриоза и тумори на яйчниците. Лапароскоп- ската хирургия е основен метод за лечение на онкологични заболявания в ранен стадий и за диагностика в напреднал стадий.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЛАПАРОСКОПСКАТА ТЕХНИКА ПРИ ДИАГНОСТИКА НА БЕЗПЛОДИЕ?
Когато говорим за диагностика и оперативно лечение на безплодие минимално инвазивните ендоскопски методи са единствените приложими в съвременната хирургия. Кон- венционалната хирургия няма място при тази патология. Развитието на минимално инвазивните техники оказва го- лямо влияние върху диагностиката и лечението на женския инфертилитет. Напредъка на хистероскопските методи и апаратура позволява на хирурга да третира всички заболя- вания в маточната кухина, създавайки оптимални условия за забременяване и износване на бременност. Най-честата патология са полипи, субмукозни миомни възли, прегради и различни вродени малформации на маточната кухина. Лапароскопска хирургия за диагностика и лечение на стерилитет е приложима също и при ендометриоза, миома на матката и тубарна патология.

КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД ТАКАВА ИНТЕРВЕНЦИЯ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНАТ ОТНОВО ОПИТИТЕ ЗА ЗАЧЕВАНЕ?
В зависимост от използваните неинвазивни методи и пато- логията, която е третирана, има различни протоколи. Всичко зависи от индивидуалния случай на пациентката. Например при лапароскопско лечение на миома е препоръ- чително да не се забременява в следващите 3 до 6 месеца. При лапароскопско лечение на еднометриоза съветваме па- циентите да започнат с опити за зачеване максимално рано след операцията.
При използване на хистероскопска хирургия най-често опи- ти за зачеване могат да започнат след един месец.
Разбира се, всеки случай е индивидуален и лекуващият лекар ще посъветва пациентката за подходящото в нейния случай.

ИЗВЪНМАТОЧНАТА БРЕМЕННОСТ Е ДРУГ ПРОБЛЕМ ПРИ МЛАДИТЕ ЖЕНИ. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ?
За съжаление този проблем се среща все по-често. Извънма- точната бременност е спешно състояние в гинекологичната практика, а понякога и животозастрашаващо. Основен про- блем е ранното или навременно диагностициране и избора на лечение. Медикаментозно лечение се използва рядко и при строг контрол.

За щастие в наши дни основен метод за лечение на извън- маточната бременност е приложението на лапароскопска хирургия. В повечето случаи липсата на апаратура или под- готвен лапароскопски екип е единствената причина за из- ползване на отворена конвенционална хирургия при това състояние.

ПРИ ЖЕНИТЕ В МЕНОПАУЗА ПЪК СЕ ПОЯВЯВА ПРОЛАПС. МОЖЕ ЛИ ТОЗИ ПРОБЛЕМ ДА БЪДЕ РЕШЕН С ЛАПАРОСКОПСКИ МЕТОД? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТАЗИ ПРОЦЕДУРА И КОЛКО ТРАЕН Е ЕФЕКТЪТ СЛЕД НЕЯ?

Това състояние води до нарушаване комфорта и качеството на живот на жената. Свързва се с вродена слабост на съ- единителната тъкан и редица предразполагащи фактори. Има редица оперативни техники, които са приложими при пролапс. Когато говорим за жени в менопауза, най-често се използва минимално инвазивна вагинална хирургия. Лапа- роскопски методи се използват при определени условия с добри следоперативни резултати. Независимо от избора на оперативен метод и техника, основен момент в следопера- тивният период, който определя и колко траен ще е ефектът, е режимът на пациента. При използване на лапарскопкска хирургия процентът на рецидиви е по-малък.

КАК ПРОТИЧА САМАТА ЛАПАРОСКОПСКА ОПЕРАЦИЯ? КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЯ?
Лапароскопската хирургия, наричана
още „минимално инвазивна” или „безкръвна хирургия”, е съвременният метод за достъп до коремната кухина. За разлика от класическата „отворе- на” хирургия, където се използват различни по размер разрези, при ла- пароскопската се използват един или няколко малки разреза по 0.5 см и 1.0 см. През тези малки разрези хи- рургът поставя ендоскопска камера и работни инструменти. Камерата позволява увеличение на образите и оперативното поле, което гарантира минимална кръвозагуба, минимална травма на тъканите и прецизност на оперативната интервенция. За разли- ка от класическата хирургия, при ла- пароскопската се извършва цялостен оглед на коремната кухина и органите в нея.

КАК СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАТ ПАЦИЕНТКИТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯ?
Това е едно от предимствата на лапа- роскопската хирургия.

Поради липсата на големи разрези и травми на ко- ремната стена, възстановяването след лапароскопска операция е много бързо и е свързано с минимална следоперативна болка и болничен престой.

Именно затова лапароскопската хирургия се причислява към така наречената еднодневна хирургия.

ИМА ЛИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТОЗИ МЕТОД И КАКВИ СА ТЕ?
Има много митове и спекулации по отношение на показания и противопоказания. Както всеки метод и лапароскопската хирургия има противопоказания.

Основните пречки да се извърши интервенцията с лапароскопски методи са голям обем на оперативният обект и напреднало онкологично заболяване.

Предходни оперативни интервенции и обезитет (наднормено тегло) на пациента не са противопоказания за лапароскоп- ска хирургия.

ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ДОСТАТЪЧНО ПОДГОТВЕНИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЛАПАРОСКОПИЯ?
В България към момента има малко, но добре подготвени и обучени лапароскопски екипи. В болнични заведения като МБАЛ „Света София” с подготвени ендоскопски екипи, лапа- роскопската хирургия е над 70%, за разлика от останалите, където е средно около 30% от общия обем на интервенциите. Липсата на ендоскопска апаратура или обучение не е причи- на за приложение на класическа хирургия в съвременната медицина. Все повече млади колеги проявяват интерес към лапароскопските методи и техники, което предполага нали чие на добре подготвен екип във всяко лечебно заведение в бъдеще. В клиниката ни залагаме на максимално ранно обу- чение на колегите, дори още от ниво студенти, защото ценим развитието на екипите ни. В момента подготвяме стартира- не на обучителни курсове за специализанти и специалисти по минимално инвазивна ендоскопска хирургия, както и създаване на център по ендоскопска хирургия.

ОТДЕЛЯ ЛИ БЪЛГАРКАТА ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ГИНЕКОЛОГИЧНАТА ПРОФИЛАКТИКА?
Ситуацията е сходна, както с лапароскопските екипи. Съ- временната жена не пропуска ежегодната онкопрофилакти- ка, но липсата на национална скринингова програма остава голяма част от популация непрофилактирана.

В последните години се наблюдава по-голяма ангажи- раност на дамите към тяхното здраве и посетилите гинекологичен кабинет получават адекватна профилак- тика.

ПРЕДИ ГОДИНИ СЕ ПИСА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА 12-КИЛОГРАМОВ ЯЙЧНИКОВ ТУМОР ОТ ПАЦИЕНТКА. КАК Е ВЪЗ- МОЖНО ТУМОРЪТ ДА СТИГНЕ ТАКИВА РАЗМЕРИ?
Да, това е още един пример за липсата и необходимостта от национална профилактична програма. Образуванията в областта на женската полова система се развиват бързо, именно затова е изключителна важна профилактиката поне веднъж в годината, а при фамилна обремененост и по-често. Истината е, че подобни случай не се срещат рядко.

Коремната кухина е достатъчно голяма, което позволя- ва безсимптомно развитието на различни видове тумори. При ежегодна профилактика яйчниковите тумори се диагностицират в по-малки размери, което позволя- ва приложението на лапароскопска хирургия.

При липса на профилактика пациентът търси помощ при първите симптоми, което означава голям обем на тумора и задължително приложение на класическа хирургия. Истина- та в подобни случай е, че няма значение какъв метод сме приложили за лечение, а кога е приложен. Късното диагно- стициране гарантира по-лош изход и прогноза на заболя- ването. Профилактиката спасява живот, не оперативната интервенция. Съвременната медицина и здравна система залагат на първо място на профилактика и на второ – на лечение.

Synced-Sequence.00_05_04_00.Still003-copy

Доц. д-р Свитлана Бачурска- Всеки ден диагностицирам по една пациентка с рак на маточната шийка.

by Акушерство и гинекологияЗдравеПатологияСтатии

Най-добрата превенция е ежегодно да се прави гинекологичен преглед, изследване за HPV и цитонамазка , казва началничката на клиниката по патология в УСБАЛО

ВИЗИТКА:
Доц. Свитлана Бачурска е завършила медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2005 г. Специализирала е обща и клинична патология в същия университет. Била е началник на отделението по патология в МБАЛ Асеновград и на отделението по патология в КОЦ-Пловдив. От 2019 г. ръководи клиниката по патология в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология в София.

Доц. Бачурска, като патолог Вашата среща с пациентите е през обектива на микроскопа. Претръпва ли се с годините с мисълта, че зад всяко стъкло, особено зад това с недобри показатели, се крие нечий живот, нечия съдба?


Аз винаги съм гледала да свърша работата си изключително професионално. Пациентът, чийто материал е на стъклото, очаква точна, коректна, пълна диагноза, от която впоследствие ще му зависи и терапията. Така че тук чувствата отстъпват на втори план, винаги на първо място е професионалният поглед през микроскопа.


Често се чака дълго за резултати от хистопатолога, което е кошмарно за пациента. Има ли достътъчно иновативни техники, с които този срок да се съкрати?


Има иновативни техники, но най-важният тук е професионалистът, патологъг, който анализира съответната проба.


Преди около 2 години беше съобщено, че патолозите в България са едва 90. Същата ли е бройката към момента?


Бройката не се е променила, но възрастта на колегите нарастна значително. Има млади колеги, които проявяват интерес към специалността, но, за съжаление, голяма част от тях след това предпочитат да се реализират професионално в чужбина. Имаме колеги в Германия, Холандия, в Швеция. Така че съставът на патолозите в България наближава или вече е активно в пенсионна възраст и е крайно недостатъчен за обема на медицинските дейности, които сме длъжни да осъществяваме.


Защо патолозите предпочитат да работят в чужбина?


Защото условията на работа са по-добри, заплащането е по-добро, професионалното развитие там е по-разностранно, по-пълноценно. Затова предпочитат чужбина.


Патолозите в България са малко, а пробите от пациенти – много. Какво се случва при тази ситуация? Има ли достатъчно специалисти у нас, които да поемат тази работа?


В България има достатъчно колеги, които са на изключително високо ниво, но факт, е, че ние сме свръхнатоварени. Някои колеги са принудени да работят по над 10-12 часа на ден, което в този високоаналитичен процес наистина е нечовешко натоварване.


Липсата на достатъчно кадри не застрашава ли и качеството на диагностиката?


Разбира се. Когато един мозък е преуморен, той не може да бъде толкова адекватен на всичките аспекти на анализа. Така че, да, има риск липсата на достатъчно кадри да се отрази – и времево, и като качество.


До колко данните от насочващия лекар са значими за поставяне на правилната диагноза от патолога?


Това е една болна тема. Личните лекари са от ключово значение, защото всъщност ние не анализираме само едно парченце тъкан, а интергрираме този анализ в цялостната клинична картина на пациента, в анамнезата – от какво той се оплаква, какво е намерил лекуващият лекар, какви са измененията в образните изследвания. Т.е. във всички тези параметри ние интегрираме това, което виждаме под микроскопа и тогава наистина се получава един цялостен образ на заболяването.


Кои са най-масовите тумори, които изследвате и какъв е срокът за излизане на резултат при тях?


В нашата клиника най-много анализираме проби от тумори на млечната жлеза, бял дроб, дебело черво, както и на урологичните тумори. Времето от получаване на материала до окончателния хистологичен резултат отнема между 7 и 12 работни дни, в зависимост от рутинния обем на нашата работа и трудността на всеки един конкретен случай.


На какво ниво е апаратурата в България и в частност в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология за диагностика на съмнителни образувания?


Апаратурата в България е на едно сравнително добро европейско ниво. Дори моите колеги от по-периферни болници, като Хасково и Кърджали, вече са с напълно автоматизирани изследвания. Това, което може би най- не достига в България, е дигитализирането, т.е. да можем ние да дегитализираме образи и съответно да ги съхраняваме и използваме и за обучение, и за консултации. Но за рутинна обработка на материали нивото е доста добро. В Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология ние разполагаме с апаратура, която извършва допълнителни молекулярно-генетични изследвания, като тази апаратура е налична в още няколко, може би частни, лаборатории.


Ракът на маточната шийка е едно от най-често срещаните заболявания сред жените в световен мащаб. Често ли поставяте тази диагноза?


Всеки ден. Дали на цитологични, дали на хистологични проби, всеки ден имам една пациентка, на която аз поставям тази диагноза.


Какво бихте посъветвали пациентките за тяхната превенция?


Редовен гинекологичен преглед, всяка година. На Нова година жената не трябва да си казва наздраве с чаша шампанско, ако през годината не е била на гинекологичен преглед.


Освен прегледа, има ли други скринингови методи?


Разбира се – да помоли нейния гинеколог да я изследва за човешкия папилома вирус, за който е доказано, че причинява рак на маточната шийка, и съответно в допълнение с цитонамазка, което също е комплементарен скринингов метод.


Кой е най-добрият скринингов метод според Вас?


Най-добрият скринингов метод е комбинация от отговорна пациентка, професионален гинеколог, изследвания за човешки папиломен вирус (HPV) и добре свършена цитонамазка.


При какаква индикация бихте препоръчали на пациентката да прибегне до по-задълбочена диагностика?


Това по-скоро е в полето на гинеколога, защото той вече има и клиничен образ, и колпоскопска находка, а и обикновено познава своята пациентка, защото това са рутинни гинекологични прегледи. Т.е. тези жени са наблюдавани продължително време. Затова гинеколозите са тези, които ще преценят дали има нужда от допълнителни методи. Ние като специалисти ние имаме методи, освен рутинна цитологична дейност, с които да ги подпомогонем.


Възможно ли е инфекции от бактериален произход във влагалището или шийката на матката да повлияят на качеството на цитологичното изследване и да повишат „групата“ на цитонамазката?


Разбира се, че може. Това възпаление може да доведе до такива изменения в клетките, които ние изследваме, които да имитират, да наподобяват рак – предмалигнени такива. И ако ние нямаме информация от гинеколога, че жената всъщност е с възпаление или с някаква манипулация, или приема някакъв тип хормонални препарати, бихме могли малко погрешно да тръгнем в посока, че това са диспластични изменения.


Каква е Вашата препоръка към жените за цялостна превенция?


Първо, тези, които имат момичета и момчета да 12-годишна възраст, да ги ваксинират срещу HPV, защото това е най-добрата превенция за този тип заболяване. Останалите да посещават редовно гинеколог, да се изследват, да знаят своя статус и да правят редовен цитологичен скрининг.


Какви мерки трябва да предприеме един човек, ако в рода му има болни от рак? Има ли тестове за фамилна предразположеност, които може да се направят?


Хубаво е да споделят тази информация със семейния лекар. В България има няколко медико-генетични лаборатории, които предлагат гинетични консултации. Колегите в тях може най-добре да ги насочат дали има нужда се изследват някакви допълнителни генетични аномалии и съответно какви са най-добрите методи за това нещо.


Ракът генетично обослувен ли е?


До голяма степен да.


А спорадичните случаи много ли са?


Те са повече, но е доказано кои са раковите заболявания, които са с генетично предразположение.


Хората с доказано генетично предразположение трябва ли да извършват по-често профилактика?


Зависи към точно какъв тип рак са предразположени – дали става въпрос за фамилна полипоза на дебело черво или за рак на яйчника в рода, който е с установена BRCA мутация. Пак казвам, най-добре е в този случай хората да се обърнат към колегите, които са специалисти по медицинска генетика, да напряват цялостна медико-генетична консултация и да им дадат план какво трябва да се изследва и колко често да се изследва.


При какъв резутат на цитологичния статус жената трябва да се сигнализира сама?


Какъвто и резултат да получи, тя трябва задължително да го обсъди със своя гинеколог и заедно да решат какви ще са следващите стъпки за лечение и дали въобще е необходимо да се предприеме такова. Националната онкологична болница и лаборатория „ГЕНИКА“ подписаха преди година първото публично-частно партньорство, чиято цел е повишаване на качеството на профилактиката на рака на маточната шийка. Разкажете повече за това сътрудничество.


Аз съм изключително щастлива, защото това всъщност е пример как частен сектор и държавна болница могат не да се конкурират, а напротив – да си помагат в името на пациента и неговото здраве. Всъщност УСБАЛО осъществява специализирано имунохистохимично изследване на цитологични проби, които показват точно този граничен резултат. Преди малко ме попитахте дали доброкачествени промени като възпаление или някакви хормонални изменения могат да променят клетките. Точно, когато патологът се затруднява поради някакви причини да каже дали това е неопластично изменение и в каква степен то е изразено в цитологията, това е един от методите, който доказано категоризира изменения в клетката. С него може да се установи дали тази клетка вече е с вирус асоциирани диспластични изменения, т.е. това е предмалигнена, предракова клетка или всъщност пробата е негативна и тези изменения, които ние виждаме на конвенционалната цитология, са просто грозни. Както аз обичам да казвам – грозните клетки са като грозните хора. Това, че са грозни, не ги прави зли.

image-3

Д-р Александър Кобаков- Вродената тромбофилия не е страшна диагноза

by Акушерство и гинекологияЗдравеПатологияСтатии

Д-р Александър Кобаков е завършил Медицински Университет – София. Той е сред първите специализанти по акушерство и гинекология на МБАЛ „Света София“ и се гордее, че вече 10 години е в екипа на доц. Валентина Мазнейкова, която е и ръководител на специализацията му.

Д-р Кобаков е дългогодишен член и заслужил деятел на БЧК. Oбразуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.

Д-Р КОБАКОВ, КАКВО ВИ НАКАРА ДА ИЗБЕРЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТТА„АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ“?

Първо, бих искал да изразя своята благодарност към Genica News за любезната покана да поговорим за съвременните пренатални грижи по отношение на майката и плода в България.

Изборът ми да специализирам акушерство и гинекология е сантиментален. Все още помня емоцията, която изпитах, когато за първи път видях как се появява новият живот. Да си акушер-гинеколог е огромно предизвикателство поради факта, че носиш отговорност за два живота. А за една жена моментът, в който става майка, е може би най-специалният в живота й. И е свързан както с физическата болка, така и с най-голямото щастие и любов, които може да изпита. Точно това усещане и емоция ме привлякоха и продължават да ме привличат по същия начин и днес. Мисля, че пациентките ми усещат любовта, с която се грижа за тях.

ДА СТЕ ВАЖЕН УЧАСТНИК В ГРИЖАТА КЪМ БЪДЕЩАТА МАЙКА Е ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ И ПОСВЕЩЕНИЕ. ОТКЪДЕ ЧЕРПИТЕ ВДЪХНОВЕНИЕ И ЕНЕРГИЯ?

Когато човек намери своето призвание в живота и успява да е вдъхновен всеки нов ден, е много лесно. Но това е невъзможно без сплотен, компетентен и грижовен екип, с който да посрещаш и хубавото, и лошото в професията. Вдъхновение е да имаш възможността и да практикуваш със съвременна диагностична апаратура при модерни условия на труд. И не на последно място е удовлетворението, което изпитвам от това да помагам на другите, което в нашата професия е на финала да има живи и здрави майка и бебе.

ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СА ПРОБЛЕМНИТЕ БРЕМЕННОСТИ И ДОРИ ТРУДНОСТИТЕ ПРИ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ. КАКВИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕПОРЪЧВАТЕ НА ДВОЙКАТА С ЦЕЛ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА УРОГЕНИТАЛНИ ИНФЕКЦИИ?

Жените трябва да провеждат всяка година профилактичен гинекологичен преглед. Когато резултатите от него са отлични и семейството планира бременност, препоръчваме прием на фолиева киселина, поне три месеца преди забременяване. Редно е да се провери функцията и на щитовидната жлеза. Поради по-големия риск от спонтанни аборти при съпътстващи инфекции с уреаплазма, микоплазма и хламидия, които протичат безсимптомно при жената, е добре да се проведе ДНК диагностика за същите на проба от маточната шийка.

ВСЕ ПО-АКТУАЛНА СТАВА ТЕМАТА ЗА ВРОДЕНИТЕ ТРОМБОФИЛИИ И ВРЪЗКАТА ИМ С РЕПРОДУКТИВНИТЕ НЕСПОЛУКИ. КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ТРОМБОФИЛИЯТА?

Тромбофилията е вродено генетично заболяване, което се проявява с повишено образуване на тромби. Факторите на кръвосъсирване са много. Известни са и разнообразни мутациите в гените, кодиращи информацията за коагулацията на кръвта в човешкото тяло. При бременност със съпътстваща тромбофилия се наблюдава образуване на тромби в малките съдове на матката. Това води до нарушаване на притока на кислород и хранителни вещества към плодния сак, което може да доведе до спонтанен аборт или бъдещи плацентарни нарушения. В медицинската практика вродената тромбофилия се установява или след реализирана репродуктивна несполука, или анамнестично. Профилактично изследване стандартно не се прави, с изключение на случаите с доказана фамилна обремененост за образуване на тромби, например при роднини с прекарани инфаркт, инсулт, дълбока венозна тромбоза на долни крайници, белодробна тромбоемболия и др. Винаги съветваме пациентите ни да споделят подробно за фамилна обремененост и различни заболявания, за да можем да преценим риска от бъдещи усложнения.

ИМА ЛИ КОНКРЕТНИ ПОКАЗАНИЯ, КОИТО ДА НАСОЧВАТ НАБЛЮДАВАЩИЯ БРЕМЕННОСТТА СПЕЦИАЛИСТ КЪМ НАЗНАЧАВАНЕ НА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?

Специалистите винаги започваме с подробно снемане на анамнеза от всяка бременна жена, която да ни ориентира за това какви рискове може да има за конкретната бременност. Данните за роднина, прекарал съдов инцидент, предшестващи спонтанни аборти в ранни срокове

на бременността, предшестваща бременност, усложнена с проява на прееклампсия, ни насочат към назначаването на допълнителни изследвания извън стандартния пакет. ДНК диагностиката за вродени тромбофилии вече е достъпна за всеки пациент чрез рутинно вземане на венозна кръв, а резултатът е готов в кратък срок.

КАКВИ СА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ПОДХОДИ ПРИ СЛУЧАИТЕ С ЛАБОРАТОРНО ДОКАЗАНА ТРОМБОФИЛИЯ?

Добрият терапевтичен резултат изисква екипен подход за лечението на бременни пациентки с тромбофилия. Той включва съвместната работа на екип от специалисти по акушерство, хематология, медицинска генетика и клинична лаборатория. Редно е терапията с антикоагуланти, антиагреганти, хранителни добавки, повлияващи кръвосъсирването, да бъде назначена от хематолог. Терапевтичният отговор се проследява и от лекар по клинична лаборатория. В хода на бременността акушер- гинекологът следи развитието и растежа на плода, както и утеро- плацентарния кръвоток чрез Доплеров анализ.

КОИ СА СПОСОБИТЕ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ТЕРАПИЯ НА ВРОДЕНИТЕ ТРОМБОФИЛИИ? ИМА ЛИ КОНКРЕТНИ КРЪВНИ И ЕХОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ?

Серийните ултразвукови прегледи на плода в хода на бременността ни дават възможност да проследим темпа на растеж и развитие на плода. Чрез Доплерова велосиметрия на кръвотока в маточните съдове и съдовете на плода получаваме информация за състоянието на бебето. Системното проследяване на хемостазните показатели определя нуждата от промяна в дозировката и прекратяването или удължаването на терапията в хода на бременността.

МНОГО БЪДЕЩИ МАЙКИ ИМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА ПРОВЕДАТ НЕИНВАЗИВЕН ПРЕНАТАЛЕН ТЕСТ. ДОКОЛКО СМЯТАТЕ ЗА ОСНОВАТЕЛЕН ТОЗИ РАЗХОД, ПРИ КАКВИ СЛУЧАИ СЕ ПРЕПОРЪЧВА И КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ДАВА ПОДОБНО ИЗСЛЕДВАНЕ?

В практиката всеки лекар трябва да се води от индивидуалния подход към пациента и да може да отсее високорисковите от нискорисковите бременни, за да назначи неинвазивен пренатален тест (НИПТ) при тези, които имат нуждата от него. Например, при майки с предшестваща генетична аномалия на плода, фамилна обремененост на член на семейството с генетично заболяване или възраст на бременната над 35 години е добре тестът да бъде предложен. Ранният биохимичен скрининг в първи триместър може да изиграе решаваща роля за назначаването на НИПТ при средно и високорисковите пациенти. Информацията от НИПТ ни дава до 99% сигурност и точност на резултата. Той може да ни насочи към инвазивно изследване на плода и/или към последващо прекъсване на бременността по медицински показания.

КАКВО ЩЕ ОСТАВИТЕ КАТО ПОСЛАНИЕ НА ВАШИТЕ ПАЦИЕНТКИ В СТРЕМЕЖА ИМ ДА СЕ ПОДГОТВЯТ ПРАВИЛНО ЗА ЕДНА ПРЕДСТОЯЩА БРЕМЕННОСТ?

Рецепта за правилен живот нямам, но съм сигурен че най-добрата подготовка за предстоящата бременност е тя да бъде направена с любов. Както и най-важното за едно дете е да е обградено с любов и грижа впоследствие. Като препоръка и съвет призовавам за ежегодна профилактика и консултация със специалисти, за да сме сигурни, че бъдещата майка е в отлично здраве.

image-33

#10 усложнения при раждане

by Акушерство и гинекологияПатологияСтатии
Процесът обикновено протича лесно,
но понякога възникват проблеми, които  изискват незабавна лекарска намеса

Усложнения може да настъпят по време на всяка част от родилния  процес. Според Националния институт за детско здраве и човешко  развитие „Юнис Кенеди Шрайвър“ специализирана помощ е по-  вероятно да се наложи, ако бременността продължава повече от 42  седмици, ако преди това е имало раждане с цезарово сечение или  когато майката е в по-напреднала възраст.

1. НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА НАПРЕДЪК

Проточено раждане е това, при което няма напредък и продължава по-  дълго от очакваното. Проучванията сочат, че това се случва при около 8  процента от родилките, като причините може да са много.

Американската асоциация по бременност определя проточеното  раждане като продължаващо над 20 часа, ако става въпрос за първо  раждане. За тези, които вече са раждали, неуспешно напредване на  раждането е, когато то продължи повече от 14 часа.

Ако проточеното раждане се случи по време на ранната или латентната  фаза, то може да бъде уморително, но обикновено не води до  усложнения. Ако обаче това стане по време на активната фаза, може да  се наложи медицинска оценка и намеса.

Причините за проточено раждане включват: -бавно разширяване на шийката на матката -бавно изтласкване -голямо бебе -малък родилен канал или таз -раждане на няколко бебета -емоционални фактори, като тревога, стрес и страх

Болкоуспокояващите лекарства също могат да допринесат за това, тъй  като забавят или отслабват маточните контракции.

Ако раждането не напредва, първият съвет е да се отпуснете и да  изчакате. Американската асоциация по бременност съветва да се  разходите, да поспите или да си направите топла вана.

В по-късните етапи здравните специалисти могат да дадат медикаменти  за предизвикване на раждане или да препоръчат раждане с цезарово  сечение.

Снимка:shutterstock

2. ФЕТАЛЕН ДИСТРЕС

„Незадоволителният статус на плода“, известен още като фетален  дистрес, се използва за описване на състояние, прие което плодът не  изглежда да се справя добре.

Незадоволителният статус на плода може да бъде свързан с: -нередовен сърдечен ритъм на бебето -проблеми с мускулния тонус и движенията -ниски нива на околоплодната течност

Основните причини и състояния могат да включват: -недостатъчни нива на кислород -анемия на майката -хипертония при майката, предизвикана от бременността -забавяне на вътреутробния растеж -амниотична течност, оцветена с мекониум

По-вероятно е да се появи при бременности, които продължават 42  седмици или повече. Стратегиите, които могат да помогнат при епизоди  на незадоволителен фетален статус, включват: -промяна на положението на майката -увеличаване на хидратацията на майката -поддържане на оксигенацията на майката -амниоинфузия, при която в амниотичната кухина се вкарва течност,  за да се намали натискът върху пъпната връв -токолиза – временно спиране на контракциите, което може да забави  преждевременното раждане -интравенозна хипертонична декстроза

В някои случаи може да се наложи раждане чрез цезарово сечение.

3. ПЕРИНАТАЛНА АСФИКСИЯ

Перинаталната асфиксия се определя като „невъзможност за започване  и поддържане на дишането при раждането“. Тя може да се случи преди,  по време на или непосредствено след раждането, поради недостатъчно  снабдяване с кислород.

Перинатална асфиксия е неспецифичен термин, който включва сложен  набор от проблеми.Тя може да доведе до: -хипоксемия, или ниско ниво на кислород -високи нива на въглероден диоксид -ацидоза или твърде много киселина в кръвта

Може да се стигне до сърдечносъдови проблеми и неправилно  функциониране на органите.

Преди раждането симптомите може да включват нисък сърдечен ритъм  и ниски нива на рН, което показва висока киселинност.

По време на раждането може да се наблюдава нисък резултат по APGAR  от 0 до 3 за повече от 5 минути.

Други признаци могат да включват: -лош цвят на кожата -ниска сърдечна честота -слаб мускулен тонус -задъхване -слабо дишане -амниотична течност с петна от мекониум

Лечението на перинаталната асфиксия може да включва осигуряване на

кислород на майката или извършване на раждане с цезарово сечение.

След раждането може да се наложи механично дишане или прием на  медикаменти.

4. ДИСТОКИЯ НА РАМОТО

Раменната дистокия е, когато главата излиза през вагината, но  раменете остават вътре в майката. Тя не е често срещана, но е по-  вероятно да засегне жени, които не са раждали преди, и е причина за  половината от всички раждания с цезарово сечение в тази група.

Здравните работници могат да приложат специфични маневри за  освобождаване на раменете:

Те включват: -промяна на положението на майката -ръчно завъртане на раменете на бебето

Може да се наложи епизиотомия или хирургическо разширяване на  влагалището, за да се освободи място за раменете.

Усложненията обикновено са лечими и временни. Въпреки това, ако е  налице и несигурна сърдечна честота на плода, това може да означава  други проблеми.

Възможните проблеми включват: -увреждане на брахиалния сплит на плода – увреждане на нерв, което  може да засегне рамото, ръцете и дланта, но обикновено оздравява с  времето -фрактура на плода, при която се счупва раменната  кост или ключицата, които обикновено заздравяват без  проблеми -хипоксично-исхемично мозъчно увреждане или слабо  снабдяване на мозъка с кислород, което в редки случаи  може да бъде животозастрашаващо или да доведе до  мозъчно увреждане

Усложненията при майката включват разкъсване на  матката, влагалището, шийката на матката или ректума  и силно кървене след раждането.

5. ПРЕКОМЕРНО КЪРВЕНЕ

По време на вагиналното раждане на едно бебе жените  губят средно 500 милилитра (ml) кръв. По време на  раждане с цезарово сечение на едно бебе средното  количество изгубена кръв е 1000 ml. Това може да се  случи в рамките на 24 часа след раждането или до 12  седмици по-късно, в случай на вторично кървене.

Около 80 процента от случаите на следродилен  кръвоизлив са резултат от липсата на тонус на матката.  Кървенето се случва след изхвърлянето на плацентата,  тъй като контракциите на матката са твърде слаби

и не могат да осигурят достатъчно компресия на  кръвоносните съдове на мястото, където плацентата е  била прикрепена към матката. Може да се стигне до  ниско кръвно налягане, органна недостатъчност, шок и  смърт.

Някои медицински състояния и лечения могат да увеличат риска от  развитие на следродилен кръвоизлив: -откъсване на плацентата или превия на плацентата -свръхзадържане на матката -многоплодна бременност -хипертония, предизвикана от бременността -няколко предишни раждания -продължително раждане.

Снимка:shutterstock

-използване на клещи или вакуумно раждане

-използване на обща анестезия или лекарства за предизвикване или  спиране на раждането

-инфекция -затлъстяване

Други медицински състояния, които могат да доведат до по-висок риск,  включват:

-разкъсвания на кръвоносните съдове на шийката на матката,  вагината или матката

-хематом на вулвата, вагината или таза

-нарушения в съсирването на кръвта

-плацента акрета, инкрета или перкрета

-разкъсване на матката

Лечението има за цел да спре кървенето възможно най-скоро.  Възможностите включват: -използване на лекарства -масаж на матката -отстраняване на задържаната плацента -опаковане на матката -връзване на кървящи кръвоносни съдове -операция, по възможност лапаротомия, за да се открие причината за  кървенето, или хистеректомия, за да се отстрани матката Прекомерното кървене може да бъде животозастрашаващо, но при  бърза и подходяща медицинска помощ перспективите обикновено са  добри.

6. НЕПРАВИЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Не всички бебета са в най-добрата позиция за вагинално раждане. Най-  често срещаното положение на плода при раждане е с лице надолу, но  бебетата могат да бъдат и в други позиции.

Те включват: -обърнати нагоре -седалищно предлежание или предлежание с краката напред -лежане настрани, хоризонтално през матката, вместо вертикално

В зависимост от положението на бебето и ситуацията може да се  наложи: -ръчна промяна на положението на плода -да се използват клещи -да се направи епизиотомия, за да се разшири хирургически отворът -да се извърши раждане чрез цезарово сечение

Пъпна връв

Проблемите с пъпната връв включват: -тя се увива около бебето -да е компресирана -да се появи преди бебето

Ако е увита около врата, ако се компресира или се появи преди бебето,  вероятно ще е необходима медицинска помощ.

7. ПЛАЦЕНТА ПРЕВИЯ

Когато плацентата покрива отвора на шийката на матката, това се  нарича плацента превия. Обикновено се налага раждане чрез цезарово  сечение.

Състоянието засяга около 1 на 200 бременности  през третия триместър. Най-вероятно е това да  се случи при тези, които: -са имали предишни раждания, и особено  четири или повече бременности -предишна плацента превия, раждане с  цезарово сечение или операция на матката -имат многоплодна бременност

-са на възраст над 35 години

-имат фибромиоми

-пушат

Снимка:shutterstock

Основният симптом е кървене без болка по  време на третия триместър. То може да варира  от леко до силно.

Други възможни индикации включват: -ранни контракции -бебето е в седалищно положение -голям размер на матката за етапа на  бременността

Лечението обикновено е: -почивка на легло или в тежки случаи – почивка  под наблюдение в болницата -преливане на кръв -незабавно раждане с цезарово сечение, ако  кървенето не спре или ако показанията на  сърцето на плода не са обнадеждаващи

Това може да увеличи риска от състояние,  известно като плацента акрета – потенциално  животозастрашаващо състояние, при което  плацентата става неотделима от стената на  матката.

Лекарят може да препоръча избягване на полов  акт, ограничаване на пътуванията и избягване  на тазови прегледи.

8. ЦЕФАЛОПЕЛВИЧНА ДИСПРОПОРЦИЯ

Това е състояние, при което главата на бебето не може да се побере  в таза на майката. Според Американския колеж на медицинските

сестри-акушерки цефалопелвична диспропорция се среща при 1 на 250  бременности.

Това може да се случи, ако: -бебето е голямо или има голям размер на главата -бебето е в неподходящо положение -тазът на майката е малък или има необичайна форма

Обикновено се налага раждане чрез цезарово сечение.

9. РАЗКЪСВАНЕ НА МАТКАТА

Ако жена е имала предишно раждане с цезарово сечение, има малък  шанс белегът да се отвори по време на бъдещо раждане. Ако това се  случи, бебето може да бъде изложено на риск от недостиг на кислород  и може да се наложи раждане чрез цезарово сечение. Майката може да  бъде изложена на риск от прекомерно кървене.

Подходящите здравни грижи  могат да предотвратят или  разрешат повечето от тези  проблеми. Изключително  важно е да посещавате  всички пренатални  посещения по време на  бременността и да следвате  съветите и инструкциите на  лекаря относно бременността  и раждането.

Освен предишно раждане с цезарово сечение,  други възможни рискови фактори включват: -предизвикване на раждане -размерът на бебето -възраст на майката от 35 години или повече -използването на инструменти при вагинално  раждане

Жените, които планират вагинално раждане  след предишно раждане с цезарово сечение,  задължително трябва да родят в здравно  заведение. Това ще им осигури достъп до  съоръжения за раждане с цезарово сечение и  кръвопреливане, ако са необходими.

Признаците за разкъсване на матката включват: -необичаен сърдечен ритъм при бебето -болки в корема и чувствителност на белезите  при майката -бавен напредък на раждането -вагинално кървене -ускорен сърдечен ритъм и ниско кръвно  налягане при майката

Подходящите грижи и наблюдение могат да  намалят риска от сериозни последици.

10. БЪРЗО РАЖДАНЕ

Заедно трите етапа на раждането обикновено  продължават от 6 до 18 часа, но понякога  цялото раждане е само от 3 до 5 часа. Това е  известно като бързо или ускорено раждане.

Шансовете за бързо раждане се увеличават,  когато: -бебето е по-малко от средното -матката се свива ефикасно и силно -родилните пътища са удобни -в миналото е имало бързо раждане

Бързото раждане може да започне с внезапна поредица от бързи,  интензивни контракции. Това може да остави малко време между тях  за почивка. Те могат да приличат на една непрекъсната контракция.

Недостатъците на бързото раждане са, че: -може да накара майката да чувства, че няма контрол върху процеса -може да няма достатъчно време да стигне до здравно заведение -може да увеличи риска от разкъсване и наранявания на шийката на  матката и влагалището, кръвоизлив и следродилен шок.

Рисковете за бебето включват: -аспирация на амниотична течност -по-голям шанс за инфекция, ако раждането се извършва на  нестерилно място

Ако има признаци за бързо начало на раждането, е важно: -да се свържете с лекар или акушерка. -да използвате техники за дишане и успокояващи мисли, за да  почувствате, че имате контрол над ситуацията -да останете на стерилно място.

Лежането по гръб или  настрани може да  помогне.

Могат ли усложненията да  бъдат фатални?

Усложненията по  време на раждането  могат да бъдат

животозастрашаващи в  части на света, където  липсват подходящи  здравни грижи.

Основните причини за  това са: -кървене -инфекция -опасно прекъсване на  бременността -еклампсия, водеща до  високо кръвно налягане  и гърчове -усложнения на  бременността, които се  влошават по време на  раждането.

image-29

ИЗВЪНМАТОЧНА БРЕМЕННОСТ- симптоми, рискове и лечение

by Акушерство и гинекологияПатологияСтатии
Снимка:shutterstock

Извънматочна бременност се получава, когато ембрионът се установи на  друго място, различно от вътрешната обвивка на матката. Това може да  доведе до животозастрашаващи усложнения.

Най-често извънматочната бременност е свързана със засядане на  ембриона в маточната тръба, но може да се случи и в яйчника или в  коремната кухина.

Без бърза намеса извънматочната бременност може да бъде фатална  за бременната. Фалопиевата тръба, например, може да се спука, което  да доведе до шок и сериозна загуба на кръв. Бързото лечение е от  решаващо значение. То обаче не може да запази ембриона.

Около 1-2% от всички бременности са извънматочни. Този проблем е  причина за 3-4% от смъртните случаи, свързани с бременността.

СИМПТОМИ

Възможно е да няма ранни признаци, че бременността е извънматочна.  Симптомите могат да се проявят още през 4-ата, но и чак през 12-ата  седмица от бременността, макар че са по-чести през 6-9-ата седмица.

Симптомите може да включват: –Болка в корема: Това често се случва в областта на долната част на  таза. –Вагинално кървене: Кръвта може да е по-светла или по-тъмна от  течността при менструация. Тя може да бъде и по-малко вискозна. –Болки в раменете: Това може да означава вътрешно кървене.  Кръвоизливът може да раздразни френетичния нерв, което причинява  болката. –Припадък или колапс: Това е състояние, което изисква спешна  медицинска помощ, защото то може да е резултат от значително  кървене.

УСЛОЖНЕНИЯ

Без бърза диагностика и лечение извънматочната бременност може да  бъде животозастрашаваща за бременната. Лечението не може да спаси  бременността.

Възможните усложнения за бременната включват:

•Вътрешно кървене: Това може да доведе до шок и сериозни  последици. Рискът е по-висок, когато лечението се забави. •Увреждане на фалопиевите тръби: Това може да доведе до  трудности при забременяване в бъдеще. Другата фалопиева тръба на  женатао може да функционира достатъчно добре за забременяване.

След отстраняването на едната увредена фалопиева тръба  забременяването остава възможно в бъдеще. Ако са отстранени и двете,  ин витро оплождането остава възможност за жените, които се надяват  да забременеят.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Следните фактори могат да доведат до по-висок риск от извънматочна  бременност: –Предишна извънматочна бременност: Всяка жена, която е имала  извънматочна бременност, има по-висок риск от нова. –Възраст: Колкото по-възрастна е бъдещата родилка, толкова по-висок  е рискът от извънматочна бременност. –Инфекция: Анамнезата за възпаление и инфекция на фалопиевите  тръби, матката или яйчниците може да увеличи риска от  извънматочна бременност. –Инфекции, предавани по полов път: Някои инфекции, предавани  по полов път, като гонорея или хламидия, увеличават риска от  развитие на тазова възпалителна болест. Наличието на това заболяване  може да увеличи риска от извънматочна бременност. –Тютюнопушене: То също може да увеличи риска. –Увредени или неправилно оформени фалопиеви тръби: Промените  в структурата на фалопиевите тръби или неправилната им структура  могат да затруднят преминаването на яйцеклетките през тях. Това  може да увеличи риска от имплантиране на ембрион извън матката. –Предишна операция: Претърпяно раждане с цезарово сечение  или отстраняване на фиброми увеличава риска от извънматочна  бременност.

Възможно е да има извънматочна бременност без нито един от тези  рискови фактори. Всъщност до половината от всички диагностицирани  извънматочни бременности се срещат при жени, при които няма  известни рискови фактори.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Диагностицирането на извънматочна бременност може да бъде трудно,  тъй като ранните симптоми могат да наподобяват тези на други  здравословни проблеми.

Лекарят първо оценява  симптомите и прави тест за  бременност. След това поръчва  трансвагинален ултразвук за  потвърждаване на диагнозата.  Това включва използването на  звукови вълни за създаване

на изображения на матката и  околните области.

Ако е твърде рано да се открие  извънматочна бременност, лекарят

може да назначи кръвни изследвания, за да следи състоянието на  пациентката. Това ще продължи, докато не се потвърди или изключи  извънматочната бременност.

ЛЕЧЕНИЕ

Възможностите за лечение зависят от развитието на бременността и  евентуалните усложнения, които може да са се развили.

ХИРУРГИЧНА ИНТЕРВЕНЦИЯ

Хирургът може да извърши лапароскопия, за да отстрани  извънматочната бременност. Тя включва направата на малък разрез  в пъпа или близо до него и поставянето на малка камера и тънък  инструмент.

Ако извънматочната бременност причини разкъсване на маточната  тръба, хирургът ще извърши спешна операция за отстраняване на  увреждането. Ако това не е възможно, ще отстрани тръбата.

ЛЕКАРСТВЕНА ТЕРАПИЯ

Когато медицинският специалист диагностицира извънматочна  бременност в ранен стадий, лечението с медикаменти може да бъде  вариант. То може да включва метотрексат – лекарство, което спира  клетките на ембриона да се делят и растат бързо. Нежеланите ефекти на  метотрексата могат да включват гадене, повръщане, болки в корема и  евентуално рани в устата.

ПРОФИЛАКТИКА

Не е възможно да се предотврати извънматочна бременност, а до 50  процента от тези бременности настъпват при хора без предшестващи  рискови фактори.

Въпреки това жената може да намали риска от тазово възпалително  заболяване, който може да увреди фалопиевите тръби и да увеличи  риска от извънматочна бременност.

Полово предавани инфекции, като например хламидия и гонорея, са  причина за тазово възпалително заболяване. Използването на бариерни  методи за защита по време на сексуален контакт, като презервативи,  може да помогне за предотвратяване на предаването на тези инфекции.  Отказът от тютюнопушене също може да намали риска от извънматочна  бременност.

Всяка жена, която е имала извънматочна бременност, е изложена  на повишен риск от повторна такава. Важно е в тази ситуация тя  да използва надеждна форма на контрол на раждаемостта, докато  не е готова да зачене, особено ако едната фалопиева тръба е била  отстранена.

Важно е да информирате лекарите за минали извънматочни  бременности. Това може да им помогне да открият по-бързо всяка  бъдеща извънматочна бременност.

НАКРАТКО:

Извънматочна бременност настъпва, когато ембрионът се засели  в тъкан извън утробата, често във фалопиевата тръба. Без бързо

лечение това може да доведе до животозастрашаващи усложнения за  бременната. Лечението обаче не може да запази бременността.

Симптомите на извънматочна бременност може да започнат още  в 4-та, но и чак в 12-та седмица. Диагностицирането на проблема  може да включва комбинация от тестове за бременност, оценка на  симптомите и ултразвуково изследване.

Получаването на ранна диагноза може да намали вероятността  от усложнения, включително увреждане на фалопиевите тръби и

вътрешно кървене. Лечението може да включва хирургическа намеса,  но при ранно откриване на извънматочна бременност от лекаря може  да се приложи и лечение на лекарствена основа.

image-27

Причини за нередовен цикъл и кога трябва да се потърси лекар

by Акушерство и гинекологияПатологияСтатии
Ако менструалният цикъл е по-кратък  от 24 дни, по-дълъг от 38 дни или ако
продължителността му варира значително  през отделните месеци, той е нередовен.
Лекарите наричат това олигоменорея.

Нормално е продължителността на менструалния цикъл да варира  леко през отделните месеци, особено при преминаване през пубертета,  кърмене или наближаване на менопаузата. Много други фактори също  могат да повлияят на редовността на менструацията, като например  стрес, лекарства и психични или физически заболявания.

КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕРЕДОВНА МЕНСТРУАЦИЯ?

Нередовната менструация или олигоменореята може да се появи по  много причини. Много от тях са свързани с нивата на хормоните.

Естрогенът, прогестеронът и фоликулостимулиращият хормон са  основните хормони, отговорни за регулирането на менструалния  цикъл. Ако нещо наруши или промени начина, по който тези хормони  се повишават и понижават при всеки цикъл, това може да доведе до  нередовна менструация.

Случайните нередовни менструации са често срещани и обикновено не  са причина за безпокойство. Факторите, които могат да допринесат за  нередовна менструация, включват: -естествени хормонални промени -хормонален контрол на раждаемостта -стрес -упражнения за издръжливост -загуба на тегло

По-трайните колебания могат да бъдат признак на скрито заболяване.  Някои от потенциалните причини за нередовна менструация са:

Естествени хормонални промени

По време на пубертета тялото претърпява значителни промени.

Може да отнеме няколко години, докато хормоните, които регулират  менструацията, влязат в надежден модел. През това време е обичайно  да има нередовни менструации.

Олигоменореята може да се появи също така след раждане и по време  на кърмене, докато хормоните се нормализират след раждането на  бебето.

Кърменето, особено изключителното и честото кърмене, може да  потисне овулацията, което води до спиране на менструацията. Лекарите  наричат това лактационна аменорея.

Цикълът става нередовен и по време на перименопаузата, която е  първият етап на менопаузата. През този период нивата на хормоните  започват да спадат. Мензисът може да стане все по-разреден, докато не  спре напълно.

Започване на контрацепция

Хормоналният контрол на раждаемостта действа чрез спиране на  овулацията. Това означава, че жената няма истинска менструация,  докато го използва. При някои изобщо няма менструация, при други  има подобно на менструация кървене.

Когато за първи път се започне използване на таблетки, пластир,  имплант или хормонална вътрематочна спирала, през първите няколко  месеца може да има нередовно кървене. С течение на времето то може  да стане по-редовно или да спре напълно.

Спиране на противозачатъчни

Спирането на употребата на хормонални средства за контрол на  раждаемостта също може да доведе до нередовна менструация.  Необходимо е време, за да може хормоналният цикъл на организма  отново да започне да функционира нормално.

Обикновено жените имат изъвменструално кървене от 2 до 4 седмици  след преустановяване на приема на противозачатъчните таблетки.

Следващото кървене е менструация. Може да отнеме до 3 месеца,  докато цикълът се установи в редовен ритъм.

Тези, които са имали нередовна менструация преди да започнат да  използват хормонален контрол на раждаемостта, може да се върнат към  нередовен цикъл, след като спрат да го използват.

СЪПЪТСТВАЩИ ЗДРАВОСЛОВНИ СЪСТОЯНИЯ

Нередовната менструация понякога може да показва здравословно  състояние, като например:

Синдром на поликистозните яйчници

Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) е състояние, при което  в яйчниците се развиват малки, пълни с течност сакове, известни като  кисти. PCOS причинява високи нива на тестостерон, което може да  предотврати или забави овулацията и менструацията.

Другите симптоми на PCOS включват: -акне -прекомерно окосмяване -инсулинова резистентност, която може да повлияе на теглото -депресия -проблеми със забременяването или запазването на бременността

Хранителни разстройства

Разстройства на храненето като анорексия нервоза, булимия нервоза и  преяждане могат да причинят отсъствие или нередовна менструация.  Това е по-вероятно да се случи, ако някой е преживял тежка загуба на  тегло.

Признаците на хранително разстройство могат да включват: -крайно ограничаване на храната или приема на калории -ненужно изключване на цели групи храни от диетата, като например  въглехидрати -гладуване, последвано от преяждане -ходене до тоалетната веднага след хранене -приемане на големи количества храна, когато не сте гладни  Хората, които спортуват прекомерно, също може да имат нередовна

менструация. Когато им е трудно да спрат физическите упражненият,  това е известно като компулсивно спортуване.

Ендометриоза

Ендометриозата е състояние, при което клетките, които обикновено  растат вътре в матката, растат извън нея. Тези клетки съставляват  лигавицата на матката, която се удебелява и изхвърля при всеки  менструален цикъл.

Когато клетките растат на друго място, това циклично удебеляване и  изхвърляне предизвиква силна болка. Други симптоми включват: -тежък цикъл -отделяне на големи кръвни съсиреци -кървене между циклите -проблеми със забременяването

Заболяване на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза произвежда хормони, които влияят на метаболизма,  сърдечния ритъм и други основни функции. Тя също така помага да се  контролира времето на овулацията и менструацията.

Жените с хипертиреоидизъм произвеждат твърде много хормони на  щитовидната жлеза, докато тези с хипотиреоидизъм не произвеждат  достатъчно.

Заболяването на щитовидната жлеза може да направи менструациите  тежки или леки, по-чести или по-редки. При някои то може да доведе и  до спиране на овулацията.

Симптомите на хипертиреоидизъм включват: -безпокойство -сърцебиене -проблеми със съня -нередовна менструация -усещане за горещина -необяснима загуба на тегло или понякога увеличаване на теглото

Симптомите на хипотиреоидизъм включват: -умора -необяснимо наддаване на тегло или понякога загуба на тегло -нередовна менструация или безплодие -суха кожа -чувствителност към студ -депресия -косопад

Заболяването на щитовидната жлеза е лечимо. Недостатъчно активната  щитовидна жлеза може да изисква прием на хормон на щитовидната  жлеза, а радиоактивният йод може да помогне при хипертиреоидизъм.  При някои видове дисфункция на щитовидната жлеза се налага нейното  отстраняване.

ДРУГИ СЪСТОЯНИЯ

Други здравословни състояния, свързани с нередовна менструация,  включват: -диабет тип 1 -синдром на Кушинг -първична яйчникова недостатъчност -вродена надбъбречна хиперплазия -тумори, отделящи хормони

УСЛОЖНЕНИЯ

Нередовната менструация обикновено не е вредна. Въпреки това,  постоянната или продължителна нередовност може да повиши риска от  други състояния, като например: –Желязодефицитна анемия: Кръвта съдържа желязо. Ако  менструациите са тежки или чести, загубата на кръв може да е  достатъчна, за да предизвика недостиг на желязо. –Безплодие: Нередовната менструация може да е резултат от  ановулация, при която тялото не отделя яйцеклетки. Това може да  означава, че жената има трудности със забременяването. –Остеопороза: Овулацията е източник на естроген, който помага за  поддържане на костите силни. Ако жената често няма овулация, може  да е изложена на по-висок риск от остеопороза поради по-малкото  количество естроген. –Сърдечно-съдови заболявания: Липсата на естроген може да  повиши риска от сърдечносъдови заболявания. –Ендометриална хиперплазия: Продължителната нередовната  менструация без лечение може да повиши риска от ендометриална  хиперплазия, която се получава, когато лигавицата на матката стане  необичайно дебела. Това увеличава риска от рак на ендометриума.

ЛЕЧЕНИЕ

Наличието на нередовен от време на време цикъл е нещо обичайно и не  изисква лечение. Нередовните менструации, дължащи се на пубертета,  перименопаузата или противозачатъчните средства, обикновено също  не изискват лечение. Въпреки това е добре да се потърси лекар, ако: -нередовността е постоянна и няма видима причина -нередовната менструация може да е свързана с лекарство или  здравословно състояние -нередовната менструация се появява заедно с други симптоми, като  например тазова болка -жената иска да забременее

Ако има скрита причина, лекарят ще може да я диагностицира.  Лечението ще зависи от причината за нередовността.

Възможните препоръки за лечение може да включват: –Хормонална терапия: Противозачатъчните средства, които съдържат  хормоните естроген и прогестерон, могат да помогнат за повишаване  на нивата на хормоните. Това може да противодейства на ефектите от  липсата на овулация, а също така да направи кръвотеченията редовни  и по-лесни за овладяване или да намали симптомите на състояния  като PCOS. –Постигане на умерено тегло: Както липсата на телесни  мазнини, така и излишните телесни мазнини могат да повлияят на

менструацията. За тези с PCOS, които имат по-високо телесно тегло,  поддържането на здравословно тегло може да понижи нивата на  инсулина. Това води до понижаване на нивата на тестостерона и до  увеличаване на шанса за овулация. –Хранителна терапия: Ако някой иска да отслабне или да наддаде  на тегло или има заболяване, което влияе на храненето му, може да  се възползва от помощта на диетолог. Специалистът може да помогне  за избора на диета, която ще помогне при уникалните за случая  обстоятелства и за поддържане на хормоналното здраве. –Лечение на психичното здраве: Ако нередовната менструация  е свързана със стрес, тревожност, депресия или хранително  разстройство, лекарят може да препоръча психологическа помощ.  За много жени това обикновено включва терапия с психолог.

Пациентките с тежко поднормено тегло може да се нуждаят от лечение  в болница.

– Допълнителни медикаменти: В зависимост от основната причина,  жените с нередовна менструация могат да се възползват от някои  лекарства. Например, лекарят може да предпише метформин за хора  с PCOS. Това е перорално лекарство за понижаване на инсулина при  диабет тип 2, което може да помогне за осигуряване на овулация и  редовна менструация.

Снимка:shutterstock

КАК НЕРЕДОВНАТА МЕНСТРУАЦИЯ ВЛИЯЕ НА БРЕМЕННОСТТА?

Нередовната менструация понякога може да затрудни забременяването,  тъй като овулацията също може да е нередовна. Жените, които  пропускат менструации, също може да имат месеци, в които нямат  овулация.

Това обаче не означава, че забременяването е невъзможно.  Проследяването на овулацията може да помогне. Препоръчва се: –Проследяване на цикъла: Отбелязвайте всички периоди в календара  и търсете закономерности. Приложенията за проследяване на  менструацията могат да помогнат за точното определяне на времето  на вероятната овулация. Овулацията почти винаги настъпва около 2  седмици преди менструацията. Въпреки това продължителността на  времето между началото на цикъла и следващия път, когато жената  ще овулира, може да варира. –Наблюдение на цервикалната слуз: С наближаването на овулацията  цервикалната слуз ще бъде по-обилна, хлъзгава, прозрачна и  разтеглива. –Измерване на телесната температура: Използвайте термометър, за  да измервате телесната температура всяка сутрин и отбелязвайте кога  тя се повишава. Това може да означава, че сте в овулация. –Използване на комплекти за предсказване на овулацията: Тези  продукти проверяват за рязко повишаване на лутеинизиращия  хормон, което подсказва, че овулацията е предстояща. Жената  вероятно е овулирала, ако има продължително повишаване на  сутрешната телесна температура след положителен тест за овулация.

Ако тези методи не помогнат, говорете с лекар по въпросите на  фертилитета за нередовна менструация. Той ще може да ви даде съвет  какво да правите по-нататък.

НАКРАТКО:

Нередовната менструация и случайните промени в  продължителността на цикъла са нормални. Ако обаче жената  редовно има много кратки или дълги цикли, нещо може да влияе на  менструалния й цикъл.

Временните причини за нередовност може да включват стрес,  естествени хормонални промени и започване или спиране на  противозачатъчни.

Някои лекарства и здравословни състояния също могат да причинят  нередовна менструация. Ако случаят е такъв, лекарят ще може да го  диагностицира и да даде препоръки за лечение.

Жените с нередовна менструация, които искат да забременеят, могат  да се възползват от проследяване на овулацията или от разговор със  специалист по репродуктивна медицина.

image-20

Рак на маточната шийка и рак на яйчниците – прилики и разлики

by Акушерство и гинекологияОнкологияПатологияСтатии
И двете заболявания започват в  репродуктивния тракт, но симптомите,  скринингът и процентът на  преживяемост са различни.

РАК НА МАТОЧНАТА ШИЙКА

Ракът на маточната шийка възниква, когато в нея се развият ракови  клетки. Шийката на матката свързва влагалището с матката, където по  време на бременността расте бебето.

Ракът на шийката на матката се среща най-често при жени над  30-годишна възраст.

ПРИЧИНИ

Всички форми на рак са резултат от генетични мутации, които  предизвикват неконтролируем растеж и размножаване на клетките в  организма. Основната причина за растежа на рака на маточната шийка  обаче е дългогодишна инфекция с човешки папиломен вирус (HPV). HPV  е често срещана инфекция, предавана по полов път.

СИМПТОМИ

Според Американското дружество за борба с рака общите признаци и  симптоми на рака на маточната шийка може да включват:

-нетипично вагинално кървене, като например кървене след сексуален  контакт или след менопауза

-болка по време на полов контакт

-болка около таза

-необичайно вагинално течение

-подуване на краката

-проблеми с уринирането или отделянето на изпражнения

-кръв в урината

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Обикновено лекарите провеждат скрининг за рак на маточната шийка с  помощта на PАР тест или HPV тест. PАР тестът търси клетки, които биха  могли да се превърнат в ракови в организма, а HPV тестът проверява за  наличие на HPV.

Хората, които получат положителен резултат от скрининга или които  имат симптоми на рак на маточната шийка, трябва да посетят гинеколог  за потвърждаване на диагнозата. Диагностицирането обикновено  включва проверка на анамнезата и физически преглед на таза.

Назначените допълнителни изследвания може да включват колпоскопия  или биопсия. Ако тези изследвания покажат рак на маточната шийка,  лекарят може да реши да назначи допълнителни изследвания, за да  провери докъде са се разпространили евентуалните тумори, например с  магнитно-резонансно сканиране или цистоскопия.

ПРОГНОЗА

Прогнозата за рака на маточната шийка зависи от това докъде се е  разпространил и от други фактори, като например наличието на други  здравословни проблеми.

Според Американското дружество за борба с рака 5-годишната  преживяемост при рак на шийката на матката е 66%. Това означава,  че пациентите обикновено оцеляват поне 5 години след поставяне на  диагнозата рак на маточната шийка.

Само 17% обаче оцеляват, ако ракът се разпространи в отдалечени  части на тялото.

Снимка:shutterstock

РАК НА ЯЙЧНИЦИТЕ

Ракът на яйчниците се появява, когато раковите клетки растат в  яйчниците, фалопиевите тръби или перитонеума.

Яйчниците са репродуктивни органи, които произвеждат яйцеклетки  при жените. Много случаи на рак на яйчниците може да започнат в  маточните тръби, които се движат от яйчниците към матката.

Ракът може да започне и в перитонеума, който представлява тънка  тъкан, покриваща органите и вътрешната стена на корема.

ПРИЧИНИ

Не е ясно какво причинява рака на яйчниците, но изследователите са  разработили няколко теории въз основа на настоящите познания за  рисковите му фактори.

Наследствени или придобити генетични промени предизвикват  превръщането на клетките в ракови. Например гените, познати като  BRCA1 и BRCA2, са свързани с риска от рак на яйчниците.

Бременността и противозачатъчните средства понижават риска от  развитие на този рак. Някои изследователи смятат, че това предполага,  че овулацията играе роля в причиняването му.

Друга теория е, че веществата, които причиняват рак, могат да  попаднат в организма през матката или фалопиевите тръби.

Снимка:shutterstock

СИМПТОМИ

Някои признаци и симптоми на рака на яйчниците включват: -подуване на корема -болка в стомаха или таза -умора -затруднения при хранене или бързо чувство за ситост -болка и подуване на стомаха -болка по време на сексуален контакт -проблеми с ходенето до тоалетна, като например спешна или честа  нужда от уриниране -промени в модела или интензивността на менструацията -загуба на тегло

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Всеки, който има признаци или симптоми на рак на яйчниците, трябва  да се обърне към лекар за преглед. Докторът проверява медицинската  и семейната история на пациента за рискови фактори за рак на  яйчниците. Обикновно извършва тазов преглед, за да провери за  уголемени яйчници или течност в стомаха.

Ако има признаци на рак, лекарят назначава допълнителни  изследвания, които може да включват:

-образни изследвания, като например ядрено-магнитен резонанс или  ултразвуково изследване

-кръвни тестове, например CA-125.

-биопсия

-генетични изследвания

-колоноскопия или лапароскопия

ПРОГНОЗА

Прогнозата при рак на яйчниците зависи от няколко фактора,  включително ранното откриване, разпространението на тумора и  цялостното здравословно състояние на пациента. Тя варира и в  зависимост от вида на рака на яйчниците.

По данни на Националния институт по рака 49% от жените с рак на  яйчниците оцеляват поне 5 години след първоначалната диагноза.  Повечето пациентки с локализиран и регионален рак на яйчниците  преживяват поне 5 години. Това са случаите, когато ракът не се е  разпространил или се е разпространил близо до първоначалното място.  Само 31% от хората с дистантен рак на яйчниците обаче преживяват 5  години. В този случай ракът се е разпространил в отдалечени части на  тялото.

ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Шийката на матката се свързва с яйчниците, което означава, че между  рака на шийката на матката и рака на яйчниците може да има някои  прилики. Например и двата вида рак могат да причинят нетипично  вагинално кървене и изпускане.

Въпреки това Центровете за контрол и превенция на заболяванията  (CDC) изтъкват няколко характерни признака на рака на яйчниците,  които не се срещат често при рака на маточната шийка:

-бързо усещане за ситост

-натиск върху таза

-честа или спешна нужда от уриниране

-запек

-подуване на корема

-болки в стомаха или гърба

Други основни разлики са свързани с причините и скрининга.  Ракът на шийката на матката обикновено е резултат от инфекции с

HPV, но конкретните причини за рака на яйчниците засега не са ясни.

Това прави скрининга за HPV вируса добър метод за откриване на  евентуални случаи на рак на маточната шийка. РАР тестовете са друг  добър инструмент за скрининг на рак на маточната шийка.

Не съществуват обаче надеждни методи за скрининг на рак на  яйчниците. Жените със симптоми на рак на яйчниците може да се  подложат на трансвагинален ултразвук или кръвни тестове CA-125.  Процентът на преживяемост при локализираните форми на тези видове  рак е сходен. Американското дружество за борба с рака изчислява, че  93-98% от жените с рак на яйчниците и 92% от тези с рак на маточната  шийка оцеляват поне 5 години. Въпреки това, според тях само 17% от

жените с отдалечен рак на маточната шийка оцеляват поне 5 години, в  сравнение с 31-60% от хората с отдалечен рак на яйчниците.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ ЛЕКАР?

Важно е да се свържете с лекар при каквито и да било признаци  и симптоми на рак на маточната шийка или яйчниците. Ранното  откриване е основен фактор за успеха на лечението.

CDC препоръчва жените да започнат редовен скрининг за рак на  маточната шийка от 21-годишна възраст. Няма обаче препоръки за  редовни прегледи за рак на яйчниците без симптоми.

ДРУГИ РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, РАЗПРОСТРАНЕНИ ПРИ ЖЕНИТЕ

Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците са видове  гинекологични ракови заболявания. Това е група ракови заболявания,  които започват в репродуктивната система на жената, но могат да се  разпространят по цялото тяло. Гинекологичните ракови заболявания  включват: -рак на маточната шийка -рак на яйчниците -рак на матката -рак на вагината -рак на вулвата

Най-често срещаните видове рак при жените обаче са ракът на гърдата,  на белия дроб и на дебелото черво. На тях се падат около 50% от всички  диагностицирани ракови заболявания при жените.

НАКРАТКО:

Ракът на маточната шийка и ракът на яйчниците започват в  женската репродуктивна система и имат някои сходства. Въпреки  това ракът на яйчниците причинява няколко характерни симптома,  като например прекалено бързо чувство за ситост и подуване на  корема.

Причината за рака на яйчниците все още не е ясна, но много от  случаите на рак на маточната шийка се дължат на HPV инфекции.  Скринингът за HPV или използването на РАР тест са добри методи за  откриване на рак на маточната шийка.

Няма надеждни методи за скрининг за рак на яйчниците при хора без  симптоми.

И двата вида рак имат добри перспективи, когато са локализирани.  Въпреки това по-малко жени оцеляват при рак на маточната шийка,  отколкото при рак на яйчниците, след като той се е разпространил в  отдалечени части на тялото.