Д-р Анна Богданова: Всяка бременна трябва да посети фетален морфолог

Феталната морфология е едно от най-важните изследвания и трябва да сме благодарни на напредъка на медицината и технологиите, че я имаме.

Д-р Богданова, Вие получихте наградата „Даниела Сеизова“ за лекар на годината. За какво Ви беше присъдена и какво означава тя за Вас?

За мен наградата е много ценна, защото ми бе присъдена в една от най-трудните за медиците, но и за пациентите година. Не знам, дали съм я заслужила повече от редица достойни лекари. Не съм се замисляла толкова за трудностите, не спрях да работя. Заедно с много мои колеги в различни специалности бяхме по-екипни отвсякога, уповавахме се един на друг, за да се справяме всеки ден, въпреки всички въпросителни, свързани с пандемията. Това е изборът, който сме направили в крайна сметка – да си лекар не предполага винаги да е лесно. Истината е, че бременните имаха много по-голяма нужда от подкрепа, съвсем разбираемо – с маските, дистанцията, неизвестните, с невъзможността да споделят с близките си момента на раждането. Не съм направила нищо неочаквано за професията ни – бях до пациентите си и се справихме заедно, с взаимно доверие.

Защо избрахте да станете акушер-гинеколог?


Аз съм от лекарско семейство и винаги съм знаела, че ще бъда лекар. Акушер-гинекологията е най-щастливата и същевременно една от най-трудните специалности. Да, не знам кога ще се роди някое бебе и кога точно ще се наспя (смее се), но пък аз съм първият човек, който вижда туптящото сърчице на ехографа, аз съм до майката, когато прегръща бебето си за първи път. Заедно с родителите съм, когато имат нужда от подкрепа и не мога да ви опиша каква радост изпитваме заедно, когато чуем този красив, първи плач на Живота. Благословена съм да съм проводник на тези най-хубави и емоционални моменти.

Специализирала сте фетална морфология и сте един от най-добрите специалисти в България в тази сфера. Защо се насочихте в тази посока?
Феталната медицина е насочена към грижа към вътреутробния живот на бебето и състоянието на майката по време на бременността. Това е една сравнително нова специалност, но доста важна и детайлна и трябва да сме благодарни на напредъка на медицината и технологиите, че я имаме. Бих казала, че е едно от най-важните изследвания и дава на майката ключова оценка за бременността ѝ, макар че в България не се покрива от НЗОК.
Изключително съм горда и благодарна, че 2 години и половина се учих в най-добрата школа в света. Аз съм сред малцината ученици на бащата на феталната медицина проф. Кипрос Николаидес в King’s College Hospital, London. Бях научен сътрудник и специализирах фетална медицина в Кралския колеж – опит, който осигурява теоретична и практическа подготовка на световно ниво, от най-добрите специалисти.

Защо феталната морфология е силно препоръчителна за всяка бременна жена? Отговор на кои въпроси дава този преглед?


Дава много важни за майката и бебето ѝ отговори навреме и ни позволява да положим най-добрата медицинска грижа.

Хромозомният скрининг на плода между 11 и 13 гестационна седмица е важен, за да дадем оценка, дали има риск за хромозомно заболяване още в самото начало на бременността. Така преценяваме, дали е високорискова бременността и можем да вземем максимално правилните превантивни мерки за оптимален изход – със здрава майка и здраво бебе.
Феталната медицина се занимава и със структурни дефекти в развитието на фетуса, генетични заболявания, следи как се храни плодът, колко кислород и нутриенти приема. Преценяваме и други рискове, като прееклампсия (високо кръвно налягане), гестационен диабет и др.

До колко неинвазивните генетични изследвания са в помощ на акушер-гинеколога?


Нискорисковите пациентки могат да продължат рутинното наблюдение на бременността, но на пациентките, при които рискът е висок, се налагат допълнителни по-точни генетични изследвания.
Инвазивните се препоръчват само на изключително високорисковите пациентки, а неинвазивните са щадящи ДНК тестове.
Те ни дават много по-точна информация, напълно безопасни са за бременната и за плода, и могат да бъдат направени след 10 гестационна седмица. За изследването е нужна само венозна кръв от майката. С получената точна информация, можем да предприемем най-добрите мерки за здравето на бременната и бъдещото ѝ дете.

Защо здравната каса продължава да не заплаща феталната морфология и променима ли е според вас тази тенденция?
Много се надявам Здравната каса да започне да заплаща тези прегледи за всички бременни и с колегите ми работим това да се случи. Завършилите фетална морфология при проф. Николаидес организираме конференции всяка година, на които излагаме факти и статистика, на базата на резултатите от нашата работа.

д-р Анна Богданова


За нас е цел и кауза прегледите по фетална морфология да се извършват по-прецизно, в профилирани центрове, с отговорност и грижа за бременните и за бъдещите поколения. Надявам се да се говори повече за майчино-фетална медицина и пренатална диагностика, за необходимостта това да бъде част от профилактиката и грижата за всяка бременна жена.


Дано и институциите ни чуят.

На Запад се обръща сериозно внимание и на изследването за стрептококи В на бременните? Като че ли в България това изследване не е достатъчно застъпено. Защо?
Често жената дори не подозира, че е носител на стрептококи през бременността и е много важно да се открие присъствието им навреме.
Тези бактерии се откриват при около 20% от бременните, а предаването им на плода се случва в до 70% от случаите. Боледува процент от заразените новородени, но това далеч не е малко. Предаваната бактерия може да причини тежки усложнения, като сепсис, пневмония, менингит, а в най-лошите случаи смъртта на новороденото.

д-р Анна Богданова


Streptococcus agalactiae или стрептококи Б, е особено опасен и е много важно гинекологът да назначи това изследване на бъдещата майка. Неговото присъствие може да бъде установено от вагинален секрет, цереброспинална течност, урина, храчки или кръв.
Когато знаем, че бактерията е налична в организма на майката, вземаме мерки, за да предотвратим усложненията, и за мен това изследване е много важно.

В едно свое интервю казвате, че през последната година акушер-гинеколозите са се превърнали в психолози. Бихте ли разказали как пандемията промени Вашия ритъм и начин на работа?


Нашата професия е много психологическа, защото е свързана с най-голямото щастие, но и с най-големите страхове на бъдещите родители. Ние, лекарите сме до пациентите си, не само в лицето на специалисти, но и даваме подкрепа, информираме и им помагаме психологически. В условията на пандемия, съвсем разбираемо, бременните са по-изплашени. От неизвестното, от това, че са сами и не могат да споделят най-съкровенните си моменти с любимите си хора – съпруг, семейство. Това имам предвид, че сме и психолози, защото те имат нужда от човешка подкрепа. Стремим се да поддържаме духа им висок, дори по време на самото раждане – шегуваме се, понякога пускаме музика. Стараем се, доколко успяваме – жените ще кажат.

Приключва ли с раждането грижата за бременната? Кои да последващите прегледи, които е препоръчително да се направят след това?


Много е важно жената да не забравя за собственото си здраве. Месец след раждането младата майка трябва да посети гинеколога си, за да се проследи възстановяването ѝ: тегло, кръвно налягане, гърди, корем, гениталии, дали матката възвръща нормалните си размери. Понякога се налагат и хормонални, кръвни и други изследвания.
Мога да кажа, че този първи преглед е и много емоционален. Майките споделят снимки на бебето, разказват ми за радостите и притесненията си и е нещо средно между преглед и приятелска среща.

И накрая – какво пожелавате на настоящите и бъдещите си пациентки за 2022 г.?
Здраве, най-вече здраве, за тях и скъпите им хора. Уморихме се да чуваме лоши новини, да живеем в страх, разделени, дистанцирани. Пожелавам на всички бъдещи майки децата им да се родят в един по-добър, спокоен и сигурен свят.

Д-р Анна Богданова е акушер-гинеколог и водещ специалист по фетална медицина. Завършва първи цикъл на медицинско образование във 2-ри факултет по медицина на Карлов университет, Прага, Чешка република и диплома по медицина от Медицински университет – София.


Тя е един от малкото специалисти в България, получили квалификацията си по фетална медицина в един от най-престижните учебни центрове в света – в периода 2014 – 2016 г. е научен сътрудник и специализант по фетална медицина в Кралски колеж, Лондон, Fetal Medicine Foundation. Тази специализация осигурява дългосрочна теоретична и практическа работа заедно с най-добрите специалисти в света. Д-р Богданова е преминала редица курсове в областта на Акушерството и гинекологията, член е на Българското дружество по акушерство и гинекология, Генерална медицинска комисия, (GMC), Англия и Интернационалната общност по ултразвук в Акушерство и Гинекология, ISUOG. Работи в Отделението по АГ и високорискова бременност на Болница Токуда от 2016 г.

Example,Of,A,Range,Of,Food,Products,Containing,Iodine,,I.

Борба с йоддефицитните заболявания

11 знака, които сигнализират за дефицит на йод

снимка: shutterstock

Йодът е минерал, който е от съществено значение за доброто здраве. Признаците на йоден дефицит могат да включват подуване на шията, увеличаване на теглото и умора.
Йодът е водоразтворим. Той се съдържа в някои храни и йодираната трапезна сол. Хората могат да го приемат и като добавка.

За какво е необходим йод на организма?
Йодът е от основно значение за здравословното функциониране на щитовидната жлеза. Щитовидната жлеза използва йод, за да произвежда хормони. Те помагат за: развитието на мозъка, растежа, оздравяването, енергийния метаболизъм

Хипотиреоидизмът се проявява, когато щитовидната жлеза на човека не произвежда достатъчно хормони. Недостигът на йод ограничава способността ѝ да произвежда хормони. Според проучване от 2017 г. около една трета от хората имат недостиг на йод. По-долу са изброени 11 признака, които показват, че човек може да има йоден дефицит.

  1. Повишаване на теглото – Един от най-забележимите признаци за йоден дефицит е неочакваното наддаване на тегло.
    Когато човек има здравословен метаболизъм, той изгаря калории, за да си набави енергия. Хипотиреоидизмът, или липсата на хормони на щитовидната жлеза, забавя метаболизма на човека. Когато метаболизмът се забави, калориите по-често се складират под формата на мазнини, което води до увеличаване на теглото.
    Важно е да се помни, че наддаването на тегло невинаги е признак на йоден дефицит. То може да бъде симптом, само когато не може да бъде обяснено по друг начин. По-често срещано обяснение за качването на килограми е приемът на повече калории от необходимото или недостатъчните физически упражнения.
  2. Чувство на слабост – Когато човек има недостиг на йод, може да се чувства отпаднал. Вдигането на тежки предмети може да се усеща като трудно, докато преди е било лесно.Тази слабост се обяснява с това, че човек има по-малко енергия, отколкото преди. Хипотиреоидизмът забавя метаболизма на човека. Това означава, че той изгаря по-малко калории за енергия. По-малко енергия означава, че мускулите не работят толкова ефективно. Това кара човека да се чувства отпаднал.
  3. Усещане за умора – Намаляването на скоростта на метаболизма също кара човек да се чувства уморен. Затова чувството на умора е друг признак за йоден дефицит.
    Както и при увеличаването на теглото, чувството на умора не винаги означава наличие на йоден дефицит. Ако човек не си почива достатъчно, е естествено да се чувства уморен. Ако умората е необяснима, тя може да е симптом на йоден дефицит.
  4. Загуба на коса – Косопадът е друг възможен признак, че човек има йоден дефицит.
    Хормоните на щитовидната жлеза подпомагат обновяването на космените фоликули. Когато човек има хипотиреоидизъм, недостигът на хормони на щитовидната жлеза означава, че фоликулите спират да се обновяват.
    Косата пада по естествен път, но се замества от нови фоликули. С течение на времето фактът, че това спира да се случва, означава, че човек има по-малко коса.
  5. Изсушаване на кожата – Сухата, лющеща се кожа може да е признак на хипотиреоидизъм, тъй като тя може да се появи в резултат на недостиг на йод.
    Хормоните на щитовидната жлеза помагат на клетките да се обновяват. Липсата на тези хормони може да доведе до натрупване на мъртви кожни клетки, което понякога води до суха, лющеща се кожа.
  6. Усещане за студ – Недостигът на йод води до липса на хормони на щитовидната жлеза. Наличието на по-малко хормони на щитовидната жлеза води до забавяне на метаболизма на човека. Тъй като метаболизмът се забавя, човек произвежда по-малко енергия. Енергията дава на тялото топлина. Липсата ѝ означава, че човек е по-склонен да усеща студа.
  7. Бавен сърдечен ритъм – Недостигът на йод може да накара сърцето да бие по-бавно. Когато сърдечният ритъм на човек се забави, той може да се почувства замаян или да му прилошее. Възможно е също така да припадне.
  8. Проблеми с ученето или паметта – Хормоните на щитовидната жлеза са важни за развитието на мозъка. Недостигът на йод може да причини липса на тези хормони, което да доведе до проблеми с паметта и научаването на нови неща.
    Проучване от 2014 г. установи, че хипокампусът е по-малък при хора с ниски нива на хормони на щитовидната жлеза. Хипокампусът е част от мозъка, която влияе на паметта.
  9. Усложнения по време на бременност – За бременната жена може да е трудно да си набави достатъчно йод. Тя се нуждае от него за себе си, плюс за растящото в нея бебе.
    Хормоните на щитовидната жлеза са необходими за здравословното развитие на бебето, преди то да се роди. Липсата им може да попречи на правилното развитие на мозъка. Тя може също така да забави растежа. Ако организмът на бременната жена е с особено ниско съдържание на йод, вероятността бебето ѝ да се роди мъртво е по-голяма.
  10. Силни или нередовни менструални цикли – Ниските нива на хормоните на щитовидната жлеза могат да повлияят на нивата на хормоните, които регулират менструацията на жената. Следните симптоми могат да бъдат признаци на йоден дефицит:
    Менструации, които са по-тежки от обичайното
    Менструации, които са по-чести или по-редки от обичайното
  11. Подуване на шията – Ако човек има недостиг на йод, шията му може да се подуе. Това е така, защото щитовидната жлеза, която се намира в шията, се е увеличила.
    Когато щитовидната жлеза не разполага с достатъчно йод, тя се опитва да абсорбира повече от кръвта. Това води до увеличаването ѝ, поради което шията изглежда подута.
    Какви са усложненията? Най-сериозните усложнения вследствие на йодния дефицит са при бременните жени и техните бебета. В най-лошия случай те могат да доведат до раждане на мъртви деца или до раждане на деца с умствени увреждания поради забавено развитие на мозъка.
    Диагноза– Дефицитът на йод може да бъде диагностициран от лекар. Най-ефективният начин за диагностициране на йодния дефицит е чрез изследване на урината.
    От какво се причинява състоянието?
    Йодният дефицит може да възникне, когато човек не консумира достатъчно храни, богати на йод. Този недостиг е по-вероятно да засегне бременните жени, които се нуждаят от по-висок прием на йод.
    Лечение – Според Националния институт по здравеопазване (National Institutes of Health) на САЩ следните продукти са добри източници на йод:
    Морски водорасли, 1 лист изсушен: 11 до 19,89 процента от RDI (препоръчителен дневен прием). Треска, 85 грама: 66% от препоръчителния дневен прием. Обикновено кисело мляко, 1 чаша: 50 процента от препоръчителния дневен прием. Йодирана сол, 1/4 чаена лъжичка или 1,5 г: 47 % от препоръчителния дневен прием. Скариди, 85 г: 23% от препоръчителния дневен прием. Яйце, 1 голямо: 16% от препоръчителния дневен прием. Риба тон, консервирана, 85 г: 11 % от препоръчителния дневен прием. Сушени сини сливи, 5 броя: 9 % от препоръчителния дневен прием. Човек трябва да консумира 150 микрограма (mcg) йод всеки ден, за да поддържа здравословно ниво на този елемент в организма си.
74f19dab-8f81-4038-bb9b-1efc629023d5

ЕРЕКТИЛНА ДИСФУНКЦИЯ- Разбиране за употребата на Trimix и Интракавернозни Инжекции – Алтернатива на Виагра за Лечение на Еректилна Дисфункция

Снимка:AI


Повечето мъже изпитват известна степен на еректилна дисфункция през живота си, особено с напредването на възрастта. Здравословният начин на живот влияе върху качеството на ерекциите, но много мъже все пак се нуждаят от перорални медикаменти за еректилна дисфункция като Виагра. За някои мъже обаче пероралните медикаменти с времето стават по-малко ефективни, което налага използването на алтернативни методи като шокова терапия или инжекционни медикаменти като Trimix.
В идеалния случай се изпробват други интервенции, които адресират основната причина за еректилната дисфункция, като промени в здравословния начин на живот, шокова терапия и др. Въпреки това, при случаи, които не се повлияват от лечение, инжектирането на Trimix може да бъде много ефективно решение. Всъщност, между 80 и 95% от мъжете (процентът варира в различни проучвания) съобщават за ерекции, които са задоволителни за проникващ секс с Trimix.


Какво е Trimix – Преглед
Trimix е инжекционен медикамент за еректилна дисфункция, който съдържа три отделни съставки: фентоламин, папаверин и алпростадил. Всяка от тези съставки е формулирана, за да увеличи кръвотока и да отпусне мускулатурата – два ключови аспекта, необходими за постигане и поддържане на ерекция. Тези три медикамента се смесват в специализирана аптека според препоръките на лекаря и фармацевта.
Trimix е лекарствен продукт с рецепта, който трябва да се използва само след опит с перорални медикаменти за еректилна дисфункция. Инжектира се локално в пениса около 20 минути преди сексуална активност и, когато се използва правилно, предизвиква ерекция в рамките на 5 до 20 минути след поставяне, която обикновено трае между един и два часа при повечето мъже. При някои мъже ерекцията може да спадне след оргазъм и еякулация, докато при други тя може да се задържи.


Какво трябва да знаем за предпазни мерки при използването на Trimix
Поради това, че Trimix е лекарствен продукт с предписание и инжекционен медикамент, мъжете трябва да разгледат страничните мерки и противопоказанията, преди да започнат тази терапия. Пациентите трябва да спазват инструкциите за дозиране, дадени от лекаря – увеличаването на дозата или честотата може да доведе до странични ефекти, някои от които може да изискват медицинска намеса. Правилните процедури за инжектиране включват подходящо съхранение на медикамента и безопасно боравене с иглите и тяхното изхвърляне. Trimix не трябва да се инжектира никъде, освен в пениса. Инжекцията трябва да се постави на страничната част на пениса, като се избягват главичката и долната страна, където се намира уретрата, както и горната страна, където са кръвоносните съдове и нервите. Пациентите трябва да се консултират със своя лекар, за да се уверят, че сърцето им е достатъчно здраво за сексуална активност. Trimix не трябва да се използва заедно с перорален медикамент за еректилна дисфункция.


Какви са често срещаните странични ефекти на инжекциите с Trimix
Има малко странични ефекти, свързани с инжекциите на Trimix, и те обикновено са леки, когато се появяват. Най-честите странични ефекти включват:
Леко кървене на мястото на инжектиране веднага след инжекцията
Болка, парене или дискомфорт на мястото на инжектиране, който обикновено изчезва след няколко минути Неправилна хигиена или неспазване на процедурите за инжектиране може да увеличи риска от инфекция.Натъртвания, които могат да се появят на мястото на инжектиране (правилната техника на инжектиране минимизира риска от това)


По-редки странични ефекти
Следните са по-редки странични ефекти:
Приапизъм – ерекция, продължаваща повече от четири часа
Алергична реакция (обрив, подуване, сърбеж и др.)
Фиброза или белези на мястото на инжектиране
Внезапен спад на кръвното налягане
Учестен сърдечен ритъм

Странични ефекти при прекомерна употреба или твърде висока доза:
Прекомерната употреба на Trimix или твърде честото му използване може да доведе до най-сериозния страничен ефект – приапизъм или продължителна ерекция, която трае четири часа или повече и не отминава сама. Това състояние може да стане медицинска спешност, изискваща неотложна медицинска намеса, за да се предотврати сериозно и трайно увреждане на пениса.
Идеално е пациентите да избегнат необходимостта от инжекционен медикамент. Един недостатък на Trimix е, че след като мъж започне да използва този медикамент, връщането към перорални медикаменти става по-малко опция, тъй като те обикновено губят ефективността си.

Статия от KPM

0H4A6739-Edit-2

ПЛАЦЕНТА АКРЕТА И НАЙ-ЧЕСТИТЕ
ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА

Д-р Мариана ЦАНКОВА
Aкушер-гинеколог

Снимка: google

Д-р Мариана Цанкова е акушер-гинеколог с над 20 години клинична практика. Главен асистент в СБАЛАГ „Майчин дом“ към катедра „Акушерство и гинекология“ на Медицински университет София от 1993 г. Тя е преподавател на студенти по медицина и обучител по програмата на Медицински университет за следдипломна квалификация на лекари със специалност Акушерство и гинекология, одобрени от НЗОК и Български лекарски съюз за ултразвук в акушерството. Член е на Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията и Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията. Професионалната й експертиза обхваща както гинекологията, така и подразделенията на модерното акушерство. Интересите й са в областта на разпознаването на патологичната бременност и нейното проследяване, диагностиката и лечението на съпровождащите я усложнения. Специалист е по фетална морфология, дава съвети в случаи на високорискова бременност, диагностицира и лекува вагинални и тазови инфекции, извършва колпоскопия и малки гинекологични операции при преканцерози.

КАКВА Е ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ?
Плацентата е майчино-фетален орган, който свързва майчиния организъм с този на бебето, посредством пъпната връв. През пъпната връв плацентата транспортира хранителни вещества и кислород към плода. Това се нарича нутритивна, растежна и регулираща функция на плацентата. Плацентата е уникален орган, много богато васкуларизиран, и нормалния растеж и развитие на плода в майчината утроба зависи основно от нея. Функцията е базова,
но на моменти критична за плода, ако настъпят усложнения в нейната форма и прикрепяне към маточната стена, поради това, че плацентата се прикрепя към маточните стени, най-често предна или задна маточна стена, както би могло това да стане и в зоната около маточната шийка, което блокира пътя на плода към родовите пътища.

КОИ СА НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ПАТОЛОГИЧНИ СЪСТОЯНИЯ НА ПЛАЦЕНТАТА?

Плацентата е огледало на маточния кръвоток, тоест на майчиния организъм, което рефлектира върху кръвотока на плода. В такъв смисъл, плацента поставена на малка площ или много тънка, или с отклонения във формата като например: добавъчна плацента, плацента с пръстеновидна форма, съдържаща повече мембранна, отколкото тъканна компонента, с амниотични дубликатури и др., представлява проблем за кръвоснабдяването на плода през пъпните съдове, тоест проблем за основната хранителна и оксигенираща функция и в този смисъл настъпват проблеми в растежа и кръвоснабдяването на плода.
Това се нарича ретардация на плода, тоест изоставане в неговото развитие и подлежи на специално наблюдение и медицински грижи. Подобен проблем може да има и при многоплодна бременност, при която плацентата може да бъде една или две със специфични съдови комуникации, които стоят в основата на доброто или влошено състояние на плода
в утробата. На базата на аномалиите във формата на плацентата се наблюдава, макар
и не особено често, така н а р е ч е н и т е „vasa praevia“, тоест съдове прехождащи над маточната шийка и покрити само с амниална м е м б р а н а . Това състояние изисква
специално наблюдение поради риск от разкъсване на тези съдове при пукването на околоплодния мехур към термин. Други по-често срещани състояние са свързани с ло-
кализацията на плацентата – placenta praevia, което означава плацента разположена в долния маточен сегмент и покриваща маточната шийка; на практика такава плацента
възпрепятства преминаването на плода през родовите пътища и раждането е по оперативен път. Тази диагноза, дебело подчертаваме, се поставя само и
единствено в трети триместър – 30-34 г.с. и клинично се проявява с различно по степен кървене.

Друго тежко животозастрашаващо състояние е плацентарното абрупцио – това е отлепяне на плацентата от маточната стена като плацентата е разположена на нормално място, обикновено в горния маточен сегмент.

Манифестира се с различно по степен кървене, като може да се прояви външно и да е видимо, а може да се разположи по плацентата или в амниотичната течност, тогава е невидимо. Пациентката обикновено усеща различна по сила болка, най-често много
силна. Ако плацентата се отлепи повече от половината това е равностойно на смърт на плода. И на последно място има патологии в прикрепянето на плацентата, когато тя е разположена предимно в долния маточен сегмент, около маточната шийка и предна стена и плацентарните въси навлизат в дълбочина в маточната мускулатура, поради което след
раждането на плода е невъзможно плацентата да се отлепи от маточната стена, нито спонтанно, нито силово мануално. Тогава обикновено настъпва животозастрашаващо най-вече за майката кръвоточение поради повишеното съдово разрастване, което видоизменя анатомията на матката в тази зона.

Основен рисков фактор за плацента акрета са предшестващите едно и повече цезарови
сечения, тъй като тъканта на мястото на разреза е видоизменена и плацентата се прикрепя в тази зона.

Ако се комбинира риска на предишно цезарово сечение и предлежаща плацента превия, това по литературни данни удвоява риска за плацента акрета. Тук е мястото да кажем, че основен диагностичен метод за тези състояния е ехографията и клиничната картина.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ОЦЕНКАТА НА ПЛОДА СЛЕД РАЖДАНЕТО?След като се роди плода по нормален механизъм следва така наречения плацентарен период, тоест раждане на плацентата и нейния оглед. Плацентата има две страни – маточна,която се прикрепя към матката, съставена от множество отделни структури, наречени котиледони. Тя е плоска с дисковидна форма и оттам произтича наименованието й, гръцката дума „placos“. Обичайният размер е 20 см и не трябва да има липсващи части дори миниатюрна тъкан от тази повърхност след раждането. Втората страна на плацентата е гладка, покрита с амниотични мембрани и множество съдови разклонения, които завършват в периферията на около 1 см от ръба на плацентата, а в центъра се събират и оформят 3
съда на пъпната връв, покрити от пихтиесто вещество и ципи с дължина на пъпния кордон 50-60 см и дебелина 1 см. Ако след раждането констатираме липсваща, макар и минимална плацентарна тъкан,това може да бъде условие за следродилно кръвотечение, изискващо специални допълнителни оперативни намеси, с цел инспектиране на маточната кухина, контрахиране на матката и предотвратяване на тежка хеморагия и шок.

ПЛАЦЕНТА АКРЕТА–КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА,ДИАГНОЗА, ПОВЕДЕНИЕ?

Патологично прикрепената плацента акрета много често няма симптоми. Възможен симптом би могло да бъде кървенето. Диагнозата е изцяло ехографска и се поставя от специалисти. Базира се на световни препоръки като Асоциацията по ултразвук и Асоци-
ацията по абнормно инвазивна плацента. Този специален подход е изграден и се доизгражда от 2016г. до момента, от експерти по ултразвук и по-специално по патология на плацентата. Има специфични ехографски характеристики, които сочат има или не плацента акрета. Златен стандарт в диагнозата е ултразвука. Рискови фактори от страна на пациента са история на предшестващо цезарово сечение и/или плацента превия; допълнителен риск може да има при възраст на пациентката над 35-40 г., маточни кюретажи, инвитро процедури, оперативни намеси върху матката. Най-висок риск носи цезаровото сечение поради промени в областта на маточния разрез, които са предпоставка за разполагане на плацентата там, така комуникацията между плацентарна тъкан – въси и променената маточна тъкан води до патологични прониквания на плацентата в дълбочина и създаване на множество допълнителни съдове. Това изменя голяма част от анатомичното
пространство на матката и шийката, както и съседни на матката тазови структури и е предпоставка за извънредно обилна кръвозагуба по време на раждане.

Световните препоръки са за следното: предтерминно родоразрешение, тоест до 36 г.с., с цел избягване на елемента спешно кървене, тоест да се направи в планов порядък; да има готовност с кръв и биопродукти и реанимация; операцията де се извърши от екип от специалисти високо ниво с ранг на консултанти – гинеколог, реаниматор, уролог, при необходимост хирург.

Операциите изискват специален хирургичен подход и умения, и обикновено при настина правилно разпозната плацента акрета завършват с отстраняване на матката, с оглед спасяване живота на жената. Основна диагноза е ултразвука, подкрепяща диагноза се извърша с ядрено магнитен резонанс като се препоръчва това да става със специалисти в
областта; окончателно се разпознава след 28-30 г.с. Всички насочващи предполагаеми диагнози във втори триместър не са достатъчно достоверни и могат единствено да изплашат пациента.

Магнитният резонанс следва да бъде извършен от специалисти с опит, каквито има малко, и да се прави само по показания и след препоръка от акушер-гинеколог ехографист.

В СБАЛАГ „Майчин дом“ има организиран ред за диагноза на плацентна акрета от специалисти и сформирани екипи за операция в тези случаи.

821ACCEE-2124-498A-8797-F623B4D2A4BE

GNStory – Пътят от безгрижност до осъзната отговорност

Снимка: AI Генерирана

„Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“

Иван винаги е бил уверен и общителен младеж. Като тийнейджър, той бързо навлиза в света на любовта и интимността, но като много млади хора, рядко мисли за последствията от необезопасения секс. В компанията на приятели темата за презервативите често е неглижирана, а интимните взаимоотношения се случват спонтанно и небрежно.

На 18 години Иван вече е имал няколко сексуални партньорки, но никога не е обръщал сериозно внимание на предпазните мерки. Той винаги е бил уверен, че нещо като полово предавана инфекция няма да се случи точно на него. Липсата на информация и импулсивността на младостта го карат да подценява рисковете, като се фокусира повече върху емоциите на момента, отколкото върху безопасността.

Какви са рисковете от заразяването с полово предавани инфекции:

Заразяването с полово предавани инфекции могат да имат краткосрочни и дългосрочни последствия за здравето. Ето основните рискове, свързани с различните ППИ:

1. Безсимптомно протичане и разпространение

Много ППИ, като хламидия и гонорея, могат да протичат без симптоми в началото, което затруднява навременното откриване и лечение. Това позволява инфекциите да се разпространяват по-лесно между партньорите, увеличавайки риска от епидемии.

2. Проблеми с фертилността

Хламидия и гонорея могат да причинят сериозни репродуктивни проблеми, особено при жените. Ако не се лекуват, тези инфекции могат да доведат до възпалителни заболявания на таза, което може да причини увреждане на маточните тръби и безплодие.

При мъжете те могат да доведат до инфекции на простатата и проблеми с фертилността.

3. Увеличен риск от заразяване с ХИВ

Някои ППИ, като херпес и сифилис, улесняват заразяването с вируса на ХИВ, тъй като причиняват възпаления и рани в гениталната област, които увеличават възможността за навлизане на вируса в организма.

4. Рак

Някои ППИ, особено човешкият папиломавирус (HPV), са свързани с развитието на рак. Например, HPV може да причини рак на шийката на матката при жените, както и анален, устен и гърлен рак при двата пола.

5. Усложнения по време на бременност

Някои ППИ като сифилис, херпес и гонорея могат да бъдат предадени от майката на плода по време на бременността или раждането. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми за новороденото, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и инфекции.

6. Дългосрочни здравни проблеми

Нелекувани ППИ могат да доведат до хронични здравословни проблеми. Например, сифилисът, ако не бъде лекуван навреме, може да засегне сърцето, мозъка и други жизненоважни органи, дори години след заразяването.

7. Социални и психологически ефекти

Заразяването с ППИ може да доведе до стрес, тревожност, социална стигма и проблеми в интимните отношения. Хората, които живеят с хронични ППИ, като херпес или ХИВ, могат да изпитват психическо напрежение и дискриминация.

Заключение

Нека сега продължим историята на нашият герой, Иван!

Нека разгледаме психичното състояние на Иван преди и по време на заразяването

Първоначално Иван не изпитва никакви симптоми. Няколко седмици след една краткотрайна връзка обаче започват да се появяват първите признаци – парене при уриниране и необичайно течение. Той пренебрегва тези симптоми с надеждата, че ще изчезнат от само себе си. С течение на времето обаче неразположението се засилва, а Иван започва да се притеснява.

Когато най-накрая решава да посети лекар, той вече е под напрежение. След тестове, резултатите показват, че Иван е заразен с хламидия – полово предавана инфекция, която е много честа, но и лесно лечима, ако се диагностицира навреме. Въпреки че лечението е възможно, Иван е обхванат от чувство на вина, срам и страх.

Той започва да се пита как е допуснал това да се случи. Страхът от това, че може да е заразил партньорката си, също го измъчва. Психичното му състояние се влошава – Иван изпитва тревожност, притеснява се за здравето си и изпада в състояние на стрес. Освен физическите симптоми, той усеща и социална изолация, страхувайки се какво ще си помислят другите, ако разберат за състоянието му.

Процесът на лекуване и възстановяване

След поставянето на диагнозата, лекарят на Иван му предписва антибиотично лечение, което е стандартният метод за лечение на хламидия. Лекарството започва да действа бързо и след няколко седмици симптомите изчезват напълно. Физическото възстановяване минава безпроблемно, но емоционалното възстановяване отнема повече време.

Лекарят обяснява на Иван, че е важно да уведоми партньорката си, за да може и тя да бъде тествана и, ако е необходимо, лекувана. Това предизвиква още тревожност у Иван, но той осъзнава, че е част от отговорността към себе си и към другите. След разговор с партньорката си той усеща облекчение, когато тя разбира ситуацията и също предприема необходимите мерки.

След като лечението е завършено и резултатите му са отрицателни, Иван започва да осъзнава важността на предпазните мерки и редовната профилактика.

За съжаление доверието в партньорите се разклаща от създалата се ситуация, но на този етап те успяват да задържат връзката си.

Лекарят на Иван обяснява, че хламидията е една от най-често срещаните полово предавани болести и че мнозина може да не знаят, че са заразени, тъй като инфекцията често протича без симптоми. За здравите хора, профилактиката е от ключово значение. Използването на презервативи при всеки сексуален контакт е най-ефективният начин за намаляване на риска. Освен това редовните тестове за полово предавани инфекции са важни, дори ако няма симптоми.

За хората, които са болни, лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, за да се предотвратят усложнения и да се избегне предаване на инфекцията. Ключов момент е необходимостта от това да се уведомят всички сексуални партньори, за да могат и те да бъдат лекувани.

След лечението, излекуваните пациенти трябва да продължат да практикуват безопасен секс и да се тестират редовно. Иван научава, че информираността и отговорността към здравето са от ключово значение за поддържане на пълноценен живот.

Каква поука можем да си извадим от историята на Иван:

Създалата се ситуация при Иван е урок за това колко е важно да се подхожда с отговорност към сексуалното здраве и партньорите ни. Той научава, че макар грешките да са част от живота, най-важното е да се учим от тях и да вземем необходимите мерки, за да предотвратим повторение на подобни ситуации. Иван вече знае, че предпазните мерки не са просто избор, а отговорност.

Той продължава напред с новооткрито уважение към здравето си и увереност, че може да взима по-добри решения занапред. Историята му завършва с позитивна промяна – научил се е да бъде отговорен и внимателен, като се грижи за себе си и за хората около него.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Abdomen,Pain,,Period,And,Black,Woman,In,Bed,With,Abdominal

„Битката на Марина: Живот с ендометриоза и пътят към себе си“

GNStory – „Часът мина, но превенцията не трябва да остава назад.“

Снимка: Shutterstock

Историята на Марина започна като тази на много млади жени. Тя беше жизнена, пълна с енергия, и отдаденa на работата си като графичен дизайнер. Марина винаги беше активна – практикуваше йога, ходеше на дълги разходки, и мечтаеше да започне семейство. Тя се чувстваше здрава и силна, докато един ден тялото ѝ започна да изпраща сигнали, че нещо не е наред.

Първият знак, че нещо се случва, беше дискомфортът по време на менструация. Както повечето жени, Марина беше свикнала с леките болки, които идват с месечния цикъл, но този път нещо беше различно. Болката не беше просто неудобство – тя беше разкъсваща, стигаща до точки, където не можеше да стои на крака. В началото, тя го отдаваше на стреса и интензивния си начин на живот. С времето болките се засилваха. Всеки месец ставаше по-зле, и сега не само по време на менструацията.

Болката присъстваше ежедневно, като тъпа, тежка болка в корема, която понякога се усилваше и се излъчваше към гърба и краката ѝ. Марина започна да изпитва затруднения с ежедневните си дейности – не можеше да се съсредоточи в работата, пропускаше приятелски срещи и започна да избягва социалните събития.

Първоначално пренебрегнаха симптомите ѝ, като ги отдадоха на обикновени проблеми, свързани с цикъла, и ѝ препоръчаха обезболяващи. Но Марина знаеше, че нещо сериозно се случва с тялото ѝ. След години търсене на отговори и многобройни консултации с различни специалисти, тя най-накрая получи диагнозата – ендометриоза.

Ендометриозата е състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата на матката, започва да се разпространява извън матката и да се имплантира в други органи. В случая на Марина, ендометриозата се беше разпространила не само в коремната кухина, но и до яйчниците , червата, дори и пикочния мехур. Това обясняваше постоянната болка, която усещаше, както и проблемите с храносмилането и честите инфекции на пикочните пътища.

С течение на времето Марина започна да изпитва още повече усложнения. Заради ендометриозата менструациите ѝ станаха нередовни и изключително болезнени. Хормоналните терапии, които ѝ бяха предписани, я караха да се чувства изтощена и емоционално нестабилна. Тя изпитваше хронична умора и загуби част от физическата си активност. Мечтата ѝ да създаде семейство беше поставена под въпрос, защото започна да се сблъсква с трудности при зачеването.

Марина се подложи на лапароскопска операция, за да отстранят част от ендометриозните импланти, които се бяха разпространили по органите ѝ. Въпреки че операцията донесе временно облекчение, тя знаеше, че няма гаранция болестта да не се върне. През това време тя също така изпита психическа и емоционална болка – усещането за загуба на контрол над собствения ѝ живот и страхът, че няма да може да постигне мечтата си да стане майка.

Марина обаче не се отказа. Започна да търси алтернативни лечения – промени диетата си, практикуваше медитация и обърна повече внимание на психичното си здраве. Свърза се с други жени, страдащи от ендометриоза, и намери подкрепа в общностите, които я разбираха.

Днес Марина все още се бори със симптомите на ендометриозата, но не позволява болестта да я дефинира. Тя продължава да работи, макар и с по-бавни темпове, и не се отказва от мечтата си за семейство. Най-важното е, че тя се научи да поставя себе си и своето здраве на първо място – да се грижи за тялото си, да се обича такава, каквато е, и да намира сила в най-трудните моменти.

Тази история е създадена с цел да провокира хората да се замислят и да проявят нужната осторожност за своята профилактика в здравен план. Чрез осъзнатост и навременна грижа за здравето си, всеки може да намали риска от заболявания и да води по-пълноценен живот. Вашето здраве е във вашите ръце – не го пренебрегвайте. Последвайте нашата здравна страница, за да се свържете директно с добрите здравни специалисти.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Предразположение към ендометриоза:

Perimenopause,And,Menopause,Concept.,Documents,About,Hormones.

Перименопауза: Симптоми, Диагностика, Лечение и Превенция

Снимка: shutterstock

Въведение

Перименопаузата е естествен период в живота на жената, който предшества менопаузата и се характеризира със значителни хормонални промени. Този преходен етап може да предизвика различни физически и емоционални симптоми, които могат да бъдат предизвикателство за много жени. Разбирането на перименопаузата, нейната диагностика и наличните възможности за лечение и превенция е важно за поддържане на качеството на живота през този период.

Какво е перименопауза

Перименопаузата е периодът, който започва няколко години преди менопаузата и продължава до една година след последната менструация. Обикновено започва около 40-годишна възраст, но може да започне и по-рано или по-късно. През този период яйчниците постепенно намаляват производството на естроген и прогестерон, което води до нередовни менструални цикли и различни симптоми като горещи вълни, нощни изпотявания, променливо настроение и други.

Диагностика на перименопауза

Диагностицирането на перименопаузата обикновено се основава на клиничните симптоми и историята на пациентката. Лекарят може да извърши различни тестове, за да изключи други потенциални причини за симптомите и да потвърди диагнозата.

Клинични симптоми

Някои от най-честите симптоми на перименопаузата включват:

  • Нередовни менструации
  • Горещи вълни и нощни изпотявания
  • Променливо настроение и раздразнителност
  • Сухота на влагалището
  • Намалено либидо
  • Проблеми със съня
  • Умора
  • Загуба на костна маса
Снимка: shutterstock

Диагностични тестове

Въпреки че клиничните симптоми са основният начин за диагностициране на перименопаузата, лекарят може да назначи и следните тестове за потвърждение:

  • Фоликулостимулиращ хормон (FSH): Нивата на FSH обикновено се повишават по време на перименопаузата, което показва намалена функция на яйчниците.
  • Естрадиол: Тест за измерване на нивата на естрадиол, основен естроген в тялото, които обикновено намаляват по време на перименопаузата.
  • Тироидни хормони: Изследвания за изключване на проблеми с щитовидната жлеза, които могат да предизвикат симптоми, подобни на тези на перименопаузата.
  • Липиден профил и тест за костна плътност: За оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания и остеопороза, които могат да се увеличат по време на перименопаузата.

Лечение на перименопаузата

Лечението на перименопаузата има за цел да облекчи симптомите и да подобри качеството на живота на жената. Вариантите за лечение включват медикаментозна терапия, хормонална заместителна терапия (ХЗТ) и промени в начина на живот.

Медикаментозна терапия

  • Антидепресанти: Някои антидепресанти, особено селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs), могат да помогнат за облекчаване на горещите вълни и промени в настроението.
  • Калций и витамин D: Допълненията с калций и витамин D са важни за поддържане на костната плътност и намаляване на риска от остеопороза.

Хормонална заместителна терапия (ХЗТ)

ХЗТ включва прием на естроген и прогестерон за облекчаване на симптомите на перименопаузата и предотвратяване на загубата на костна маса. Въпреки че ХЗТ може да бъде ефективна, тя също така носи рискове, включително повишен риск от рак на гърдата, сърдечно-съдови заболявания и тромбоемболични събития. Затова е важно да се консултирате с лекар, за да оцените ползите и рисковете от тази терапия.

Промени в начина на живот

  • Диета: Балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и нискомаслени млечни продукти, може да помогне за облекчаване на симптомите и поддържане на здравето.
  • Физическа активност: Редовната физическа активност, като ходене, плуване и йога, може да помогне за подобряване на настроението, съня и общото благополучие.
  • Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса, като медитация, дълбоко дишане и терапия, могат да помогнат за облекчаване на промените в настроението и тревожността.

Превенция на симптомите на перименопауза

Въпреки че перименопаузата е естествен процес и не може да бъде предотвратена, има мерки, които могат да помогнат за минимизиране на симптомите и поддържане на здравето през този период.

Здравословен начин на живот

  • Поддържане на здравословно тегло: Излишните килограми могат да увеличат риска от горещи вълни и други симптоми на перименопаузата.
  • Избягване на тютюнопушенето и алкохола: Тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол могат да влошат симптомите на перименопаузата и да увеличат риска от сърдечно-съдови заболявания.
  • Редовни медицински прегледи: Редовните посещения при лекаря и профилактичните изследвания могат да помогнат за ранното откриване и управление на здравословни проблеми, свързани с перименопаузата.

Поддържане на менталното здраве

  • Социална подкрепа: Общуването с приятели и семейство може да помогне за справяне със стреса и емоционалните промени.
  • Професионална помощ: При нужда, консултация с психолог или психотерапевт може да бъде полезна за справяне с промените в настроението и тревожността.

Заключение

Перименопаузата е важен етап в живота на всяка жена, свързан с хормонални промени и различни физически и емоционални симптоми. Разбирането на този период, както и наличните методи за диагностика, лечение и превенция, може да помогне на жените да преминат през него по-лесно и да поддържат добро качество на живот. Редовните медицински консултации и здравословният начин на живот са ключови фактори за успешно справяне с перименопаузата.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Young,Woman,Touching,Flat,Belly,Expecting,Baby,And,Enjoying,First

УСЛОЖНЕНИЯ в различните ЕТАПИ на БРЕМЕНОСТТА

Бременността е вълнуващ и значим период в живота на всяка жена, но също така е свързан и с множество физиологични промени и потенциални рискове. Усложненията могат да възникнат във всеки един етап от бременността и да застрашат както здравето на майката, така и на плода. Тази статия ще разгледа най-честите усложнения през първия, втория и третия триместър на бременността.

Снимка: shutterstock

Първи триместър

Първият триместър обхваща периода от зачеването до 12-та седмица. През този период настъпват значителни хормонални промени, които могат да предизвикат различни усложнения:

Гадене и повръщане (Сутрешно гадене)

Повишените нива на hCG и естроген се свързват с гаденето и повръщането, често срещани през първия триместър. За някои жени тези симптоми могат да бъдат леки, но за други те могат да бъдат тежки и да се развият в състояние, наречено хиперемезис гравидарум.

Хиперемезис гравидарум

Хиперемезис гравидарум е тежка форма на сутрешно гадене, характеризираща се с непрекъснато повръщане, което може да доведе до дехидратация, загуба на тегло и електролитен дисбаланс. Това състояние изисква медицинска намеса и може да наложи хоспитализация за осигуряване на адекватна хидратация и хранене.

Умора и изтощение

Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат усещане за умора и изтощение. Този хормон действа като естествено успокоително средство и може да причини сънливост и липса на енергия.

Чести промени в настроението

Хормоналните проблеми, особено повишените нива на естроген и прогестерон, могат да повлияят на настроението на жената, предизвиквайки чести промени в настроението, раздразнителност и дори депресия. Тези промени могат да бъдат усилени от стреса и тревогите, свързани с бременността.

Пигментация на кожата

Повишените нива на естроген и прогестерон могат да доведат до увеличаване на пигментацията на кожата, известно като мелазма или „маска на бременността“. Това се проявява с тъмни петна по лицето, шията и други части на тялото.

Понижено либидо

Хормоналните промени могат да доведат до понижено либидо в ранните етапи на бременността. Това може да бъде свързано с умората, гаденето и физическите промени, които настъпват в организма на жената.

Чувствителност на гърдите

Повишените нива на естроген и прогестерон предизвикват увеличаване на кръвоснабдяването и растеж на млечните жлези, което може да доведе до чувствителност и болка в гърдите. Това е нормална част от подготовката на организма за кърмене, но може да бъде неприятна.

Запек и подуване

Прогестеронът има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително и на червата. Това може да доведе до забавяне на чревната перисталтика и поява на запек. Подутият корем и газовете също са често срещани поради тези хормонални промени.

Главоболие

Хормоналните колебания могат да предизвикат главоболие, особено през първия триместър. Това може да бъде свързано с повишеното кръвоснабдяване и напрежението, свързано с промените в организма.

Виене на свят

Повишените нива на прогестерон могат да доведат до разширяване на кръвоносните съдове, което може да предизвика спад в кръвното налягане и виене на свят. Това състояние е особено често срещано при внезапно ставане или продължително стоене.

Сърдечно-съдови проблеми

Хормоналните промени могат да увеличат риска от сърдечно-съдови проблеми, като вариации в кръвното налягане и увеличаване на сърдечния ритъм. В някои случаи това може да доведе до усещане за учестено сърцебиене.

Психични проблеми

Хормоналните промени могат да допринесат до развитието на психични проблеми като тревожност и депресия. Особено уязвими са жените с предишни психични проблеми или тези, които изпитват сериозни стресови фактори по време на бременността.

Спонтанен аборт

Един от най-честите проблеми през първия триместър е спонтанният аборт, който представлява загуба на бременността преди 20-та седмица. Причините за спонтанен аборт могат да бъдат разнообразни, включително хромозомни аномалии, банални инфекции, проблеми с матката и здравословни проблеми на майката.

Ектопична бременност

Ектопичната бременност се характеризира с имплантиране на оплоденото яйце извън матката, най-често в маточната тръба. Това състояние е животозастрашаващо и изисква незабавна медицинска намеса, тъй като може да доведе до разкъсване на тръбата и сериозни вътрешни кръвоизливи.

Снимка: shutterstock

Втори триместър

Вторият триместър обхваща периода от 13-та до 26-та гестационна седмица. През този период бременността обикновено протича по-спокойно, но все пак има потенциални усложнения, които могат да се появят.

Гестационен диабет

Гестационният диабет представлява повишено ниво на кръвната захар, което се появява по време на бременността. Това състояние може да увеличи риска от усложнения като прееклампсия, преждевременно раждане и раждане на дете с голямо тегло, което може да затрудни нормалното раждане.

Прееклампсия

Прееклампсията е състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и наличие на белтък в урината след 20-та седмица на бременността. Тя може да доведе до сериозни усложнения за майката и бебето, включително нарушения на черния дроб и бъбреците, проблеми с кръвосъсирването и преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти за контрол на кръвното налягане и в някои случаи ранно раждане на бебето.

Преждевременно раждане

Преждевременното раждане е раждане, което настъпва преди 37-та седмица на бременността. Причините за преждевременно раждане могат да бъдат разнообразни, включително инфекции, проблеми с матката или плацентата, както и здравословни проблеми на майката. Преждевременното раждане може да доведе до редица здравословни проблеми за бебето, включително дихателни проблеми, неврологични увреждания и забавено развитие.

Ето някои от основните потенциални състояния и проблеми:

Снимка: shutterstock

За детето:

  1. Дихателни проблеми:
    • Респираторен дистрес синдром (RDS): Недоразвитите бели дробове не могат да произвеждат достатъчно сърфактант, което води до затруднено дишане.
    • Бронхопулмонална дисплазия (BPD): Хронично белодробно заболяване, свързано с дългосрочна необходимост от кислородна терапия.
  2. Сърдечни проблеми:
    • Патентен дуктус артериозус (PDA): Непълно затваряне на кръвоносен съд в сърцето, което може да доведе до сърдечна недостатъчност и други усложнения.
  3. Мозъчни проблеми:
    • Интракраниален кръвоизлив: Кръвоизлив в мозъка, който може да доведе до увреждания и дълготрайни неврологични проблеми.
    • Перивентрикуларна левкомалация (PVL): Повреждане на бялото вещество в мозъка, което може да причини церебрална парализа.
  4. Храносмилателни проблеми:
    • Некротизиращ ентероколит (NEC): Сериозно чревно възпаление, което може да доведе до смърт на тъкан.
  5. Имунна система:
    • Инфекции: Недоразвитата имунна система прави недоносените бебета по-уязвими към инфекции.
  6. Дългосрочни проблеми:
    • Забавяне в развитието: Моторно, когнитивно и социално забавяне.
    • Проблеми със слуха и зрението: Включително ретинопатия на недоносеното (ROP), която може да доведе до слепота.
Снимка: shutterstock

За майката:

  1. Физически проблеми:
    • Кървене: Следродово кървене или хеморагия.
    • Инфекции: Инфекции на матката и други инфекции след раждането.
  2. Емоционални и психологически проблеми:
    • Посттравматичен стрес: Стрес от преждевременното раждане и опасностите за детето.
    • Постнатална депресия: Депресия, тревожност и други емоционални проблеми.
  3. Дългосрочни здравни проблеми:
    • Повишен риск за бъдещи бременности: Жени, които са имали преждевременно раждане, са изложени на по-висок риск от повторение на преждевременно раждане при следващи бременности.

Превенция и лечение:

  1. Превенция:
    • Пренатални грижи: Редовни прегледи и мониторинг по време на бременността.
    • Медицински интервенции: Прилагане на прогестерон и церклаге (затваряне на шийката на матката) при високорискови случаи.
  2. Лечение на недоносени деца:
    • Неонатална интензивна грижа: Специализирана грижа в неонатални интензивни отделения.
    • Медикаментозно лечение: Прилагане на сърфактант, антибиотици и други медикаменти.

Преждевременното раждане изисква внимателно медицинско наблюдение и интервенции както за майката, така и за детето, за да се минимизират рисковете и усложненията.

Снимка:shutterstock

Трети триместър

Третият триместър обхваща периода от 27-та седмица до раждането. През този етап от бременността майката и бебето са изложени на риск от различни усложнения, които изискват специално внимание.

Плацентарна абрупция

Плацентарната абрупция е състояние, при което плацентата се отделя от стената на матката преди раждането. Това може да доведе до сериозно кръвоизлив и е животозастрашаващо както за майката, така и за бебето. Симптомите включват внезапна болка в корема и кървене. Лечението обикновено изисква незабавна медицинска намеса и често преждевременно раждане.

Плацента превия

Плацента превия е състояние, при което плацентата покрива или частично покрива шийката на матката. Това може да предизвика тежко кървене по време на бременността и раждането. В зависимост от тежестта на състоянието, може да се наложи цезарово сечение за безопасното раждане на бебето.

Олигохидрамнион и полихидрамнион

Олигохидрамнионът е състояние, при което количеството на амниотичната течност е под нормата, докато полихидрамнионът е състояние, при което количеството на течността е над нормата. И двете състояния могат да доведат до усложнения за бебето, включително проблеми с развитието и риска от преждевременно раждане. Лечението може да включва медикаменти или процедури за регулиране на количеството на амниотичната течност.

Заключение

Усложненията по време на бременността могат да бъдат сериозни и да застрашат здравето на майката и бебето. Важно е бременните жени да бъдат информирани за потенциалните рискове и да се консултират редовно със своите лекари. Ранното откриване и адекватното лечение на тези усложнения могат значително да подобрят изхода на бременността и да осигурят здравето на майката и бебето.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Infertility

Репродуктивните Способности на Жените През Различните Възрастови Декади

Снимка: Личен архив

Репродуктивните способности на жените преминават през значителни промени през различните възрастови възрастови декади. Познаването на тези промени е от ключово значение за планиране на семейство и разбиране на здравето на репродуктивната система. В тази статия ще разгледаме как репродуктивните способности намаляват през различните възрастови групи и какви фактори влияят върху този процес.

Възраст 20/29 години
Пик на Фертилитета
Жените са с най-добри фертилни способности. В този период яйчниците освобождават здрави и качествени яйцеклетки, а менструалният цикъл е най-редовен и стабилен. Според проучвания, шансът за зачеване при жени в тази възрастова група е около 25-30% при всеки месечен цикъл . Този период се характеризира с висока плодовитост и минимален риск от усложнения при бременност.


Здравословни Фактори
Жените в двадесетте обикновено имат по-малко здравословни проблеми, които могат да засегнат репродуктивните способности. Рискът от генетични аномалии и спонтанен аборт е по-нисък в сравнение с по-късните възрастови групи . Въпреки това, начинът на живот, като пушене, употреба на алкохол и стрес, може да окаже негативно влияние върху фертилитета.

Възраст 30/39 години
Постепенно Намаляване на Фертилитета
След навършване на 30 години, фертилитетът започва да намалява. Възрастта между 30 и 34 все още се счита за добра възможност за зачеване, но след 35 години, спадането на фертилитета става по-забележимо при жените. Шансът за зачеване на месец намалява до около 15-20% на възраст 35 години .


Повишен Риск от Генетични Аномалии

С напредването на възрастта, рискът от генетични аномалии при бебето, като синдром на Даун, се увеличава. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства. Проучвания показват, че около 20% от бременностите на възраст 35-39 години завършват със спонтанен аборт .


Важността на Здравословния Начин на Живот
Жените в тридесетте могат да поддържат добър фертилитет чрез здравословен начин на живот, включващ балансирана диета, редовни физически упражнения и управление на стреса. Консултация с лекар и редовни прегледи могат да помогнат за ранно откриване и лечение на потенциални репродуктивни проблеми.

Снимка: shutterstock

Възраст 40/49 години
Заначително Намаляване на Фертилитета
Фертилитетът на жените в тази възрастова група значително намалява. Шансът за зачеване на месец спада до около 5% на възраст 40 години и продължава да намалява с напредването на възрастта . Много жени в тази възраст вече навлизат в перименопауза, което допълнително затруднява зачеването.


Повишен Риск от Усложнения
Бременностите след 40 години са свързани с по-висок риск от усложнения както за майката, така и за плода. Тези рискове включват предтерминно раждане, прееклампсия и гестационен диабет. Също така, рискът от спонтанен аборт нараства значително, достигайки около 50% за жените на 45 години .


Подпомагани Репродуктивни Технологии
За жени в тази възрастова група, които желаят да забременеят, подпомаганите репродуктивни технологии (ART), като ин витро оплождане (IVF), могат да бъдат полезни. Успехът на тези методи също намалява с възрастта, но те предлагат допълнителни възможности за зачеване.


Възраст 50 и Над
Менопауза и Край на Репродуктивния Период
Менопаузата обикновено настъпва между 45 и 55 години, средна възраст около 51 години. Това е периодът, когато менструацията спира, и репродуктивните способности практически изчезват . Въпреки това, има случаи на късна бременност с помощта на донорски яйцеклетки и ART.


Здравословни Рискове
Бременността след 50 години е свързана с много високи здравословни рискове и рядко се препоръчва. Жените, които искат да станат майки в тази възраст, често се обръщат към осиновяване или сурогатно майчинство като алтернативи.


Заключение
Репродуктивните способности на жените намаляват с напредването на възрастта, като най-фертилният период е през двадесетата дегада. След 35 години фертилитетът значително намалява, а след 40 години шансът за зачеване става много малък. Въпреки тези статистики, много жени успешно зачеват и раждат здрави деца и в по-късна възраст с помощта на съвременните медицински технологии и здравословен начин на живот. Разбирането на тези промени и консултацията със специалисти може да помогне на жените да вземат информирани решения за своето репродуктивно бъдеще.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.

Displeased,Woman,Suffers,Diarrhea,Stomachache,Menstrual,Period,Cramp,Holds,Pills

Десет интересни факта за менструалният цикъл при жените

Снимка: shutterstock

Цикълът при момичетата, известен също като менструален цикъл, е сложен биологичен процес, който включва редица промени в организма. Ето 10 интересни факта за менструалния цикъл:

  1. Средна продължителност: Средната продължителност на менструалния цикъл е около 28 дни, но може да варира от 21 до 35 дни при различни жени .
  2. Фази на цикъла: Менструалният цикъл се състои от четири основни фази: менструална, фоликуларна, овулационна и лутеална. Всяка фаза има специфични функции и характеристики .
  3. Начало на цикъла: Първата менструация, наречена менархе, обикновено настъпва между 11 и 14 години, но може да се случи и по-рано или по-късно .
  4. Менструация и репродуктивно здраве: Редовният менструален цикъл е важен индикатор за здравето на репродуктивната система. Нередности могат да показват различни здравословни проблеми .
  5. Обем на менструалната кръв: Средното количество кръв, което жената губи по време на менструация, е между 30 и 80 мл, което е около 2 до 5 супени лъжици .
  6. Симптоми на ПМС: Предменструалният синдром (ПМС) може да включва над 150 различни симптома, като най-често срещаните са промени в настроението, подуване, главоболие и умора .
  7. Фертилен прозорец: Най-фертилният период от менструалния цикъл е по време на овулацията, когато яйцеклетката се освобождава от яйчника и може да бъде оплодена .
  8. Хормонални промени: Хормоните естроген и прогестерон играят ключова роля в регулирането на менструалния цикъл. Те влияят на различни аспекти като растежа на ендометриума и подготовката на тялото за евентуална бременност .
  9. Аменорея: Липсата на менструация, наречена аменорея, може да бъде причинена от различни фактори, включително интензивни физически упражнения, стрес, ниско телесно тегло или медицински състояния като синдром на поликистозни яйчници (PCOS) .
  10. Менопауза: Менструалният цикъл спира по време на менопаузата, която обикновено настъпва между 45 и 55 години. Менопаузата се характеризира с намаляване на производството на хормони и край на репродуктивната способност .

Тези факти показват колко комплексен и важен е менструалният цикъл за здравето и благополучието на жените. Ако имате допълнителни въпроси или се интересувате от подробности, винаги е добре да се консултирате с медицински специалист.

Предменструалният синдром (ПМС) включва широк спектър от физически, емоционални и поведенчески симптоми, които се появяват в лутеалната фаза на менструалния цикъл, обикновено след овулацията и преди началото на менструацията. Ето някои от най-често срещаните симптоми на ПМС:

Физически симптоми:

  1. Подуване и задържане на течности: Много жени изпитват подуване на корема и задържане на течности.
  2. Главоболие и мигрена: Някои жени могат да имат главоболие или мигрена.
  3. Чувствителност на гърдите: Гърдите могат да станат болезнени и чувствителни на допир.
  4. Болки в мускулите и ставите: Може да се появят болки в различни части на тялото.
  5. Умора: Чувство на изтощение и липса на енергия.
  6. Нарушения на съня: Проблеми със заспиването или поддържането на съня.
  7. Промени в апетита: Желание за определени храни, особено сладки или солени храни.
  8. Проблеми с храносмилането: Запек или диария.

Емоционални и поведенчески симптоми:

  1. Промени в настроението: Рязка смяна на настроението, раздразнителност и плачливост.
  2. Тревожност и напрежение: Увеличено чувство на тревожност и стрес.
  3. Депресия и тъга: Усещане за безнадеждност или депресивни настроения.
  4. Намалена концентрация: Трудност при фокусиране и запомняне.
  5. Социална изолация: Желание за избягване на социални контакти.
  6. Ниско самочувствие: Чувство на безполезност или ниска самооценка.

Лечение и управление:

  • Медикаменти: Болкоуспокояващи, антидепресанти или хормонални терапии могат да помогнат за облекчаване на симптомите.
  • Диета и начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително редовни физически упражнения и балансирана диета, може да намали симптомите.
  • Стрес мениджмънт: Техники за управление на стреса като йога, медитация и дълбоко дишане могат да бъдат полезни.

Ако симптомите на ПМС значително влияят на качеството на живота ви, е важно да се консултирате с лекар за подходяща диагноза и лечение.

Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.