Dr.Zdravkov

д-р Благомир Здравков – Расте броят на децата с диабет и пада възрастовата граница

Обяснението е във вредните хранителни навици, различната хранителна структура на много от продуктите в търговската мрежа и генетичния фактор, казва изпълнителният директор на СБАЛ по детски детски болести „Проф. Иван Митев“

ВИЗИТКА
Д-р Благомир Здравков е анестезиолог-реаниматор с интереси в областта на спешната педиатрия, детската анестезиология в условия на спешност, реанимационния транспорт на деца, организацията и управлението на спешната медицинска помощ при масови инциденти и управлението на пациентската безопасност в детското здравеопазване. Започва работа като анестезиолог-реаниматор в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Св. Анна”. От м. април 2021 г. е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. Иван Митев“ ЕАД.

д-р Здравков, колко деца годишно минават през вашата болница?


Годишно минават между 6000 и 8000 деца с различна патология. Нашата болница обслужва интернистичния спектър на педиатрията, т.е. тези направления в детските болести, които не включват хирургия и травма.


Имат ли достъп до нея деца от цяла България?


Категорично да. Самият факт, че 50% от хоспитализираните при нас деца са живеещи извън София, е показателен, че достъпът е от цялата страна. Освен това при нас има клиники и структури, които са единствено в тази болница и по тази причина много колеги от провинцията изпращат техни пациенти при нас. Родителите също се самонасочват. Когато считат, че нивото на компетентност в населеното място, от където са, е изчерпано, те сами могат да потърсят помощ в болницата. И, разбира се, спешните случаи, които са приоритет.


Кои са тези клиники, които ги има само при вас?


Това са например отделението по диабет, скрининговата лаборатория за новорени, интензивното отделение, което при нас е с интернистичен профил.


Има ли много деца с диагноза диабет?


За голямо съжаление статистиката през последните години сочи, че първо пада възрастта на децата с новооткрит диабет. Освен това тези пациенти се увеличават и като абослютна бройка. Обяснението е във вредните хранителни навици, различната хранителна структура на много от продуктите, които са в търговската мрежа и разбира се, генетичния фактор.


Кое е най-натовареното отделение в специализираната педиатрична болница?


Към момента най-натоварено е интензивното ни отделение, тъй като такива структури в страната има малко, а за голямо съжаление има пациенти в нужда. Засега това е отделението ни с най-голяма запълняемост и, разбира се, с най-тежки случаи.


Кои са най-честите заболявания, които лекувате в болницата?


Различни са, те имат определена сезонност. Сега ще започнат грипоподобните състояния, заболяванията, предизвикани от инфекции на горните дихателни пътища, на белите дробове, т.е. пулмологичната клиника. В този сезон ревматологичните заболявания също могат да бъдат с пик, така че има една изменчивост. Клиниката по генетика е сравнително с висока запълняемост.


Как стои въпросът с кадрите в областта на педиатрията в България?


За щастие аз съм привилегирован да управлявам болницата, която е притегателен център за младите специалисти, желаещи да работят с деца. Това е единствената университетска детска болница в страната и по тази причина има много желаещи. При нас има много млади лекари, специализиращи и такива, на които им предстои старта на специализациите. Има и утвърдени специалисти, академични кадри. Проблем остава обаче дефицитът на медицински сестри. Преди доста години беше закрит детският профил за сестри. Значително по-трудно е да се работи с деца пациенти, а в момента има глад за сестри в абсолютно всяка структура на здравеопазването. По-голямата трудност от това да работиш с деца, особено с бебета, недоносени деца, малко плаши този медицински състав и за момента това остава най-големият проблем.


Коя е причината да няма интерес към специалността медицинска сестра?


Първо, от една страна една положителна характеристика – либерализацията на пазара, направи така, че дипломираните у нас сестри да могат да работят в цяла Западна Европа. Това не е никак лошо. Негативната страна каква е? Че България остана десетилетия наред с абсолютно недалновидна кадрова политика относно здравеопзването. И тези резултати в момента са пред нас. На това се дължи нехомогенното разпределение на педиатрите в цялата страна, те са концентрирани предимно в университетските центрове, в големите окръжни градове. Сестрите в един момент останаха демотивирани, защото се оказа, че за неспециализиран труд – да кажем продавачка в магазин в мола, може да се получи по-добро заплащане за много по-лесна работа, която не генерира такъв стрес. Да работиш с болни хора е много отговорно. Да работиш с болни деца е още по-отговорно, защото когато има едно болно дете, приемете, че цялото семейство е болно. Всеки, който има деца, знае – когато детето му е болно, всички са фиксирани в този проблем. Колегите медици, които обслужват този контингент, освен за пациента, трябва да имат умения за комуникация с родителите и близките, защото към такъв тип педиатрична грижа трябва да се стремим. Отминаха годините, когато патарналистичният модел беше водещ – каквото каже лекарят, взима детето, лекува го както той счита за правилно. Не става. Това са отминали времена и такъв тип комуникация не работи.


Едно от най-големите предизвикателства е създаване на добър екип. Как се справяте с него?


За щастие към момента успяваме да структурираме силен и добър екип, което говори и по отзивите на родителите на нашите пациенти. Трудно е действително, но водещо е ръководителят да има първо визия и след това да има индивидуален подход. Търсенето на кадри през обяви не е сполучлив вариант в педиатрията. Ти самият трябва да знаеш какво търсиш в един кандидат и е добре с ключовите фигури, които назначаваш, да имаш личен контакт, да говориш с тези хора, да разбереш защо те са избрали да станат лекари и медицински сестри, кое направление от общата детска медицина ги вълнува. Защото, дори да имаш много нужда да вкараш в едно звено персонал, ако този персонал е демотивиран, това на първо място е мъчение за пациентите, за персонала и в крайна сметка ще рефлектира и върху теб като ръководител. Хората в крайна сметка няма да са удовлетворени и работата няма да е с необходимото качество. Така че личният контакт и мотивация е най-важното. Именно по този метод аз съм успял да привлека страхотни хора в нашата болница.


Има ли нужда от реформа в педиатрията и каква трябва да е тя?


Има и тази нужда е от много десетилетия назад. Тя касае организацията, изграждането на болница, която да може да осигури комплекса детска грижа за всички пациенти от 0 до 18 г. Дори най-добрата кадрова политика не може да бъде реализирана бързо. Хоризонтът трябва да е поне с 10 г. напред и финансирането да е ясно структурирано и рамкирано, защото този тип финансиране за педиатрията само от НЗОК не е оптималният модел.


Кои са най-големите трудности при лечението на най-малките пациенти?


От една страна високата теоретична подготовка, която трябва да възпитаме и в себе си, и в по-младите колеги. Също така чисто практическите умения, които колкото е по-малко детето, толкова повече време е необходимо, за да бъдат усвоени. Но освен тези чисто практически необходимости е нуждата да умееш да комуникираш с родителите и детето по начин, който демонстрира емпатия, ангажираност и отговорност. Този тип комуникация за българската система на здравеопзването за съжаление все още е новост. При нас ние стартирахме обучение в тази посока и смятам, че сме предприели правилните крачки. Като цяло за страната обаче това все още е дефицит.


Вие сте специалист по детска анестезиология и детска реанимация. Защо са много малко лекарите, които се занимават с това? Изглежда, че тази специалност не е предпочитана?


Тази констатация е факт. За щастие имаме колеги с интерес в това направление. Реално нашата специалност е „Обща анестезиология и интензивно лечение“. Дали още в началото на специализацията си или като я завърши колегата ще реши да се профилира за работа с деца, е личен избор. Важното е този избор да е осъзнат и човек бързо, след като стартира този тип квалификация, да прецени дали тя е за него или не е. Защото на книга всеки анестезиолог трябва да може да провежда интензивно лечение и да дава анестезии на пациенти от всяка възраст, но ние чисто практически виждаме, че това не става. Работата с деца е много специфична, тя е по-трудна и сложна и затова изисква доста повече вложение като време и капацитет на самите лекари. По тази причина е обясним страха и притеснението на колегите от общия профил, когато им стоварят едно, особено по-малко, дете. Ние общо взето се познаваме, тъй като сме малко хора и никога не сме отказали съдействие на никой колега. Защото за нас най-важното пак остава пациентът да получи адекватна грижа.


Има ли повече рискове при анестезията при деца?


Има модификация. Рисковете от анестезията зависят освен от възрастта на пациента и чисто физиологичното му състояние, което при децата е по-различно от при възрастните, от патологията, която я е наложила на детето да се даде анестезия и, разбира се, от самия модел на анестезията. Кое обаче е добре – че на колегите, които работим с деца, тази палитра от аспекти на познанието са ни ясни. По тази причина анестезиолъгът е гарант за пациента. Той е длъжен, каквото и усложнение да възникне в хода на една анестезия, да е готов да го посрещне и да направи всичко разписано в медицинската наука и практика за своя пациент, независимо дали е дете или възрастен. Но да, има отделни усложнения, които в детска възраст са по-чести. Такова е например малигнената хипертермия, при която е необходим генетичен скрининг и суспектните пациенти подлежат на такъв.


Тя е животозастрашаващо състояние, нали?

Да, това е може би най-драматичното състояние, което може да се случи в кариерния път на един анестезиолог. Може никога в живота си като професионалист да не видиш това усложнение, но важно е винаги да можеш да го разпознаеш, да мислиш за него и да знаеш адекватния алгоритъм за овладяването му.


Доколкото знам не на всяко място има антидот за тази хипертермия?


Да, действително е така. Това е един отчасти законодателен проблем, защото доболничните центрове нямат нормативно право да притежават този медикамент. Когато нямаш нормативно право да притежаваш този медикамент, ти дори да го имаш, дори да го приложиш, ако има нежелани лекарствени въздействия от него, носиш отговорност за това. Имаме да извървим още стъпки като професионална общност в това направление. Ето, в нашата болница има достатъчно количество, колегите от „Пирогов“ също разполагат. Достатъчно е да има центрове, в които всички знаят, че този препарат е наличен и при сигнал за такова усложнение, той максимално бързо да бъде дистрибутиран до колегите. В момента обаче, заради нормативна пречка, се предпочита пациентът да се трансферира в звеното, където го има медикамента.


Какво искате да се подобри в детското здравеопзване?


Организацията, финансирането и държавната политика да стане наистина приориретна.


Какво е усещането да приспиш дете и да го събудиш след това?


Ами страхотно е. Много зависи какъв е типът на анестизията. При планови анестезии, когато общо взето от началото до края анестезията върви като един полетен план, е приятно и чувството на удовлетворение винаги го има, когато всичко мине по начина, по който ти си дирижирал и смяташ за най-правилен. За мен обаче най-любими са спешните анестезии, където понякога се налага екстремно бързо да действаш. Това зависи до голяма степен от екипа, защото малко са специалистите, които без екип могат да постигнат много добри резултати. Спешността в медицината и специално в анестезиологията, доброто начало, добрият ход, добрият изход, зависят от екипа. Това за мен е най-показателно екипността на какво ниво е.


Вашият съвет към родителите, търсещи помощ за своето дете?


Да знаят, че в България има отлични детски специалисти, които винаги могат да помогнат за лечението на тяхното дете.

д-р-Златко-Димитров

д-р Златко Димитров – Очаква се 150 млн. души в Европа да са алергичноболни през 2050 г.

50-80% от причините са генетични, 20-50% се дължат на фактори на околната среда, казва алергологът.

ВИЗИТКА
Д-р Златко Димитров е завършил медицина в Медицински факултет на Тракийски Университет гр. Стара Загора през 2003г. Има придобити специалности по детски болести и по клинична алергология. Част е от екипа на Клиниката по детски болести на Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София и детски център на ДКЦ Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Основател е на Art Clinic. Заместник-председател на Българското дружество по алергология.

Д-р Димитров, защо едни хора имат алергии, а други – не?


Този въпрос е комплексен, но основната причина са генетичните фактори, чието разнообразие пред последните години постоянно се увеличава. Всичко в крайна сметка започва от генетичната предразположеност на всеки един човек и, разбира се, от факторите на средата. Когато обаче говорим защо едни хора имат алергии, а други -не, трябва единствено да подчертаем значението на тези генетични фактори. Те са водещи в над 50 % до 80% от случаите.


Можем ли да предпазим децата си от алерги и алергични състояния?


Да. Ние имаме влияние върху този процес, макар и частично. Можем все пак да имуномоделираме и оттам да намалим риска за поява на алергични болести чрез факторите на средата. Например диетата и средата, в която се отглеждат децата, зависят в голяма степен от родителите. Доказано е, че определени храни, когато бъдат въведени рано в рациона и останат неотменна част от него, намаляват риска от алергични реакции с – обърнете внимание- 50%. Визирам плодовете и зеленчуците, рибата и ферментиралите млечни продукти, за които е доказано, че намаляват риска от алергични болести. Ние не можем да променим генетичната предразположеност, която получаваме от нашите родители, но с правилно поведение и правилен хранителен режим можем значително да намалим този риск.


Как деца под 2-годишна възраст получават алергии? Кои са причинителите и трудно ли се диагностицира алергия при бебета?


Алергиите се появяват и в ранна детска, и в кърмаческа възраст под 1 година. Причината е, че децата се раждат с определен генетичен риск, но след раждането се сблъскват с факторите на средата. Основната причина за поява на хранителна алергия са протеините на кравето мляко. Когато децата приемат съответната адаптирана формула, най-често се проявяват алергични реакции, които са различни типове – кожни, стомашно-чревно, по-рядко от страна на дихателната система. Още в кърмаческа и в ранна детска възраст децата имат експозиция към съответните алергии.


Децата израстват ли алергиите?


Да. Когато диагностицираме едно дете, трябва да дадем оптимистичен отговор. Ранното и адекватно поведение помага да се намали рискът за детето. Ако се спазва такова поведение и се елиминира съответният алергенр може с 80% вероятност да кажем, че детото ще изгради толеранс или ще израсте алергията си между 3 и 5-годишна възраст.


Ранната диагностика би ли повлияла по по-нататъшното лечение на дадена алергия при възрастен?


Несъмнено. Тук говорим за два вида профилактика – първична, при която не допускаме поява на дадена болест, и вторична, която намалява риска от усложнения. Ранната диагностика на алергичините болести намалява риска за последващи усложнения за пациентите. Какво имам пред вид? Давам пример с едно често разпространено заболяване каквото е алергичният ринит. Ако го дианостицираме своевременно и започнем лечение, което потиска имунологична реакция (наричаме това имунотерапия), ние по този начин намаляваме с цели 40 % риска за поява на едно усложнение като бронхиална астма. Така че отговорът е да, можем да повляяем.


Кои са най-тежките алергични състояния при деца, на които Вие сте ставал свидетел?


Най-тежката алергична реакция несъмнено е анафилаксията. Тя може да се предизвика както от хранителен, така и от медикаментозен алерген. При децата по честота води хранителната алергия. Анафилаксията протича с непосредствен риск не само заз дравето, но и на живота на детето. Тя се разделя на различни степени по тежест, но за ориентация на пациентите мога да кажа, че това е реакция, която засяга повече от две системи – примерно кожа, храносмилателна, дихателна, нервна система. Ако има засягане на повече от 2 от изброените системи, вече говорим за тежка алергична реакция, анафилаксия.


Същото ли е и при възрастните или има и други опасни състояния?


При възрастните пациенти отново това е състоянието, което е свързано с непосредствен риск за живота, но при тях етиологичните фактори са различни. Там водещи са предимни медикаментодзите и ужилванията от насекоми. Хранителният алерген като причина за анафилаксия е по-чест в детската възраст.

В случай на тежка алергична реакция при деца какво е най-важно да знаят родителите?


На пациентите ни, за които смятаме, че имат риск от анафилаксия, изписваме медикаменти, които те трябва винаги да носят със себе си. Рискът се определя на базата на данните, които ни предоставят родителите и пациентът, както и от резултатите от изследванията.
Пациентите, преживели анафилаксия, трябва винаги да имат със себе си адреналин под формата на писалки или ампули и да го приложат веднага след като са изложени на съответния етиологичен фактор – например ужилване от насекоми или неволен прием на храна, за която се знае, че ще доведе до такъв тип реакция.


Кои деца са най-застрашени от възникване на алергично състояние?


Тези, за които има вече доказана сенсибилизация – това е състояние на откриване на специфични имуноглобулини Е в кръвта или на кожата чрез съответните тестове с убождане. Когато пациентът има такъв тип сенсибилизация, рискът той да развие този тип реакция е по-висок.


Какво е важно за знаят хората за хранителните непоносимости?


Диагностиката непрекъснато се развива, в резултат на което ние разполагаме с възможности за измерване не само на специфични IgE, но и на специфични IgG – антитела, които стоят в основата на тестовете за непоносимост. За да стане по-ясно на читателите, е необходимо да спомена, че непоносимостта е доста широко понятие всъщност. Когато говорим за непоносимост, ние не говорим само за измерване на определени показатели в кръвта, а това са широк тип състояния. Като пример мога да дам нещо, което е познато на широката публика – това е лактозната непоносимост. При това състояние имаме недостатък на ензим, който разгражда млечната захар и това води до симптом. Но там нямаме антитела, които да измерваме в кръвта, и то отново е непоносимост. Т.е. под хранителна непоносимост разбираме симптоми, които се появяват при прием на определена храна, като механизмите могат да бъдат различни. Интерпретирането на всеки резултат, включително IgG, трябва да бъде направено много внимателно. В алергологията има принципи, които трябва да бъдат спазени и те са, че полученият резултат винаги трябва да е клинично свързан. Ако пациентът получи резултат, който показва сенсибилизация към редица храни, и ние имаме съмнение, че той има клинични симптоми – непоносимост към тези храни, тогава трябва да бъдат направени следващите стъпки. Например, елиминация на съответния алерген, след това провокация. Може да се наложи повторна елиминация и провокация. Това е един път, който пациентът изминава заедно със своя лекуващ лекар преди да потвърдим, че той наистина има нужда от съответната диета за дългосрочен период.


Има ли препоръчителна скрининговата диагностика за хора без клинично изразени симптоми?


Това, което съществува като официални препоръки до момента е, че пациентите, които са здрави и нямат никакво съмнение за проблем със съответен хранителен алерген, не е необходимо да се подлагат на изследвания. Защото дори съществува риск тези изследвания да насочат в грешна посока, ако попадат в неквалифицирани ръце. Винаги трябва да има причина, за да се изследва един пациент. Изключвам случаите, в които правим онкологични и профилактични кръвни изследвания – това е вече друг въпрос.


Едно време беше рядкост да срещнеш човек с алергия, а сега изглежда, че хората масово страдат от тях? Каква е причината?


Абсолютно правилно е да коментираме този въпрос. Споменахме, че всеки от нас се ражда с определена генетична информация и гените предопределят риска в 50 до 80% от случаите. 20 до 50% от тях обаче се дължат на външни фактори. Това, което ядем, дишаме, пием, средата, в която се намираме, неминуемо влияе за появата на алергичните болести. Много са хипотезите. Доказано е например, че определени фактори могат да повлияят митилирането на ДНК, т.е определени токсични фактори, радиацията дори могат да окажат влияние и това да промени първоначално кодираната генетична информация. Според една от много разпространените теории – хигиенната теория, човешкият вид вече живее в съвсем различни условия на изключителна чистота, стерилност. Аз имам пациенти, кото буквално се опитват да поддържат стерилна среда вкъщи. Това също пренасочва имунния отговор, т.е. той вече не се дразни от инфекции, бактерии, да не говорим за паразити, затова имунната система намира, фигуративно казано, отдушник в поява на TH2 отговора – алергичните заболявания. Разбира се, тази теория не изчерпва всичко, но също показва променения ни начин и може би донакъде допринася за отговора на въпроса защо сега, защо при тези условия, защо не по-рано.


Каква е правилната превенция и какво може да се направи, за да не стигат хората често до алергични състояния?


Задавате глобален въпрос, защото той може да бъде модулиран на местно, държавно и на световно ниво. Това, което можем да направим като родители и като пациенти за самите себе си, е да се храним правилно, изхождайки от приема на храни, които най-благоприятно въздействат върху чревната ни флора, модулират въпросния TH отговор, създават по-висок процент Т-регулаторни клетки, за които е доказано, че имат влияние за потискащия ефект срещу появата на алергични заболяваният.


На национално ниво това , което може да се направи, е разбира се намаляване на замърсяването. Всеки може да види въздуха, който диша в момента в София. Той не търпи коментар, по-различен от известния. Това е проблем за всички големи градове. Да не не забравяме, че населението живее предимно вече в големите градове. Така че въздействието върху въздуха, водата, добрият контрол за качество на продуктите е нещото, което може да се направи на национално ниво.


На световно ниво това е цялостна програма за подобряване на климата в дългосрочен аспект, за справяне със замърсяването, с вредните емисии чрез законови бази и регулиране. Също така изключително важно е поощряване на правилното поведение на хората в световен мащаб, тъй като алергичните болести засягат огромно количество хора. Само в Европа живеяг над 300 милиона. Като сметнем, че до 2050 г. ще бъдат засегнати около 50%, това означава, че след по-малко от 30 години ще говорим за 150 милиона алергичноболни само в Европа. А има възможности за намаляване на този риск.

IMG-bdc410b47b1fe71ef148f2fc0f7698d9-V

д-р Кирил Манолов – Мит е, че ортодонтското лечение води до кариеси

Алайнерите вече могат да се прилагат в абсолютно всеки случай. Те изместват брекетите, но не ги отхвърлят категорично, казва стоматологът.

ВИЗИТКА
Д-р Кирил Манолов е лекар по дентална медицина в дентални клиники ЕО Дент. Завършил е Стоматологичния факултет към Медицински университе – София, от 2019 г. специализира орална хирургия. Интересите му са насочени към развитието на съвременните методи за 3D диагностика, планиране и оперативното им приложение в оралната хирургия и имплантология.

Д-р Манолов, какво е хубава усмивка според Вас?

Преди всичко хубавата усмивка е здравата усмивка. Зъбите трябва да са чисти и добре поддържани, без наличие на кариозни или деминерализационни лезии или предпоставки за такива. Оттам насетне всичко останало, свързано с естетиката, като форма, големина на зъбите, подреждане, линия на усмивката, е второстепенно и търпи корекции, стига да имаме здрава и чиста основа.

Защо в днешно време повечето деца се нуждаят от корекции по зъбите. Бъркам ли или преди не беше така?

Не бъркате. Може би една от причините е, че естетиката не е била толкова силно заложена преди както сега. Също така все по-често наблюдаваме деца с вродени аномалии или липса на някои зъби, т.е. хиподонтии – това са вродени липси на зародиши на някои зъби, най-често мъдреци, латерални резци и т.н., и това налага посещение при зъболекар за решение на проблема. Освен това родителите са много по-информирани в днешно време и по-запознати с проблемите, които могат да възникнат дори от един вреден навик в ранна детска възраст. Това ги кара да се ориентират по-отрано.

Изместват ли алайнерите традиционните шини и при всеки човек ли може да се използват и двата продукта?

Да, смея да кажа, че ги изместват, но категорично не ги отхвърлят. Алайнерите изместват брекетите. Първоначално ортодонтът прави задълбочен анализ, след което според този анализ се решава кое ще е по-добре за конкретния случай. Все по-често специалистите и пациентите избират алайнери, защото те осигуряват много по-голям комфорт, дават много по-добри условия за осъществяване на ефективна орална хигиена, което е ключово по време на едно такова лечение. Също така резултатите от тях са много по-лесно предвидими и много често сроковете за самото лечение са съкратени в сравнение с лечението с брекети. Да, има отделни случаи при които това не е така и се предпочитат брекетите, но смело можем да кажем, че алайнерите могат да се прилагат вече в абсолютно всеки един случай.

Много често сред пациентите се чува, че брекетите водят до множество кариеси. Това предотвратимо ли е или е неизбежна част от самото лечение?

Това, че брекетите или ортодонтското лечение неизбежно водят до кариеси, е някакъв мит. По-скоро те са предпоставка за образуване на кариеси, тъй като създават много ретенционни места за задържате на плака, зъбен камък и правят зъбите много трудни за почистване. Това е причината за образуването на кариеси. Тази предпоставка може да бъде преодоляна с една перфектна хигиена и спазване на препоръките от специалиста. Рискът от образуване на кариеси може да бъде сведен до минумум – почти колкото при пациент, който не носи брекети.

Голям ли е процентът на пациентите, които се нуждаят от брекети или алайнери?

За съжаление, да.

От какво зависи това? Генетично ли е обусловено или има и предпоставки от начина на живот, които допринасят?

По-скоро и двете, но начинът ни на живот, както и навиците в ранна детска възраст определят развитието на челюстите и съзъбието. Затова е много важно още отрано да се обърне внимание на тези неща, за да няма негативни последствия и да не се даде неправилна посока на растеж.


Коя е правилната възраст за първо посещение при зъболекар на детето?

Правилната възраст за посещение, но да подчертаем – само за посещение, е между година и половина и три. Целта е детенцето да се запозмнае със средата и чисто подсъзнателно да приеме, че няма нищо страшно и това е нещо, което е редно да се случва регулярно.


Бондингът е друг метод за красива усмивка. Кога е приложим той и колко е траен?

Бондингът е доста търсена манимулация в днешно време, защото, освен че е ценово по-достъпен, се осъществява много по-бързо, дори в едно посещение, не изисква допълнително изпиляване на здрави твърди тъкани и може да се прилага при почти всички случаи, в които имаме някакъв дефект във формата, малки отчупвания или необходимост да се затворят разстояния между зъбите. Само че той крие и известни рискове – прави оралната хигиена много по-затруднена и допълнително дава предпоставка за образуване на кариеси. Т.е. , за да определим дали бондингът е подходящ в конкретен случай, трябва да се направи задълбочен анализ дали това съзъбие е кариес резистентно, каква е прогнозата, ако сложим бондинг и ще нарушим ли по някакъв начин оклузията, ще предизвикаме ли счупване. Едва тогава определяме дали е подходящ или не.


Може ли с бондинг да се коригират криви зъби?

Понятието криви зъби е много относително. Отговорът е и да, и не. Първоначално трябва да установим как и колко са криви зъбите. Ако един зъб е крив цялостно – корпусно изместен, завъртян, наклонен, можем да го възстановим с бондинг, но не е желателно, защото ще предизвикаме други много по-лоши последици. Правилният подход при криви зъби е консултация със специалист ортодонт, за да се установи този зъб на правилното място ли е, дали е в правилно съотношение с другите зъби е ако е, чак тогава, ако има някакъв дефект, можем да го възстановим с бондинг.


Кога препоръчвате на вашите пациенти бондинг и кога да прибегнат към фасети?

Бондинг препоръчваме във всички случаи, които са по-скоро свързани с малки дефекти или в случаи, когато не можем да сложим фасети, без да изпилим здрава зъбна тъкан. Също така, когато сме сигурни, че пациентът ще може да поддържа този бондинг, т.е. ще може да си почиства зъбите ефективно и това няма да даде негативно отражение върху самите зъби. Бондингът се счита и за временно решение, защото той винаги може да бъде отстранен и то без кой знае какви последици върху здравите зъбни тъкани. Докато фасетите, веднъж поставени, дори и да се премахнат, направеното преди тяхното поставяне е необратимо.


Съвсем скоро бяхте на конгрес за компетенции в естетиката. Какви са новостите в естетичната стоматология?

Най-съществената новост е дигитализацията. Принципите в естетичната стоматология не са се променили кой знае колко във времето, но самият процес вече е много по-дигитализиран, което го прави много по-лесен, много по-бърз и много по-точен. Ние можем да предвидим крайния резултат и дори да го изпробваме още в началото на самото лечение, така че накрая да сме постигнали оптимално всичко, което заедно с пациента сме заложили.


И най-добрите технологии обаче не могат да помогнат за едно – добрата орална хигиена. Какви са наблюденията и впечатленията Ви по отношение на устната хигиена на хората?

Мнозинството нямат много добра хигиена, но положителното в случая е, че все повече хора започват да се интересуват, да се стараят и да полагат все повече грижи за това. Информация по темата как да си мием зъбите и какви средства да използваме има навсякъде, тя е много достъпна вече. Въпросът е да имаме желание и постоянство. Също така е важно да се консултираме със специалист, за да имаме обратна връзка, защото дори да ни се дадат инструкции как да го правим, няма как да стане отведнъж. Този процес търпи модификация и подобрение.


Кои са задължителните стъпки за добра орална хигиена и миене на зъби?

Най-задължителните стъпки са редовното използване на паста, четка, вода за уста, конци за зъби и зъбни душове, в някои случаи – интердентални четки. Ключовият фактор е постоянство и редовни профилактични прегледи.


Генетично предопределена ли е предразположеността към лоши зъби и има ли начин тя да бъде преодоляна, ако се вземат навременни мерки?

Генетичната предраположеност е един от най-силните фактори, които оказват влияние върху здравината на зъбите. Няма как да се борим срещу генетите, но има какво да направим с поведението си, начина си на мислене и усилието си, така че експресията на тези гени да заработи в наша полза и да компенсираме някакъв недостиг.


Какво е най-важното нещо, което бихте искал за запомнят пациентите Ви?

Опитвам се да накарам пациентите си сами да поискат да полагат необходимите грижи и да го правят с удоволствие.


Колко често трябва да се посещава зъболекар и каква е превенцията, която трябва да се спазва?

Минимумът е веднъж в годината. По европейски стандарт е хубаво два пъти годишно – на всеки 6 месеца, да се прави профилактичен преглед, почистване на зъбен камък, но абослютният минимум е веднъж в годината поне, ако пациентът спазва перфектна орална хигиена, съобразена с абсолютно всички препоръки на зъболекаря.


Почистването на зъбен камък само позитиви ли носи или има и някъкв негатив?

При здрави зъби и незасегнати зъбни тъкани това носи само позитиви. Има понякога места по зъбите, които не трябва да обработваме с определен вид средства за полиране, за да не задълбочим някъкв дефект. За мен почистването на зъбен камък е само позитив.
Какво бихте казали на читателите за тяхната орална хигиена и посещенията при зъболекаря?
Не забравяйте да си миете зъбите и ходете на зъболекар с удоволствие и усмивка.